петък, май 18, 2018

Когато търкането на талончета ти връща мечтите

Търкам си аз талончета, и нали талончетата връщат мечтите, та си мечтая:

Еееех, ако бяхме член на Евразийския съюз, вчера щяхме да посрещаме

  • Нурсултан Назарбаев, 
  • Гурбангули Бердимухамедов, 
  • Шавкат Мирзийоев, 
  • Сооронбей Женбеков, 
  • Емомали Рахмон, 
  • Илхам Алиев, 
  • и още
  • и още...
Баце щеше три часа да виси на летището, за да чака Путин, вицето щеше да прави книксове пред Рамзан, а главният мюфтия щеше да определя менюто...

Ето гостите – не слагам надписи, защото съм сигурен, че сами ги разпознавате кой кой е :)








а България (родината ни!) щеше да е горд домакин, т.к.в Евразийския съюз тя обективно е:
  1. С най-висок БВП на човек 
  2. Най-продължителен живот
  3. Най-високо качество на живота 
  4. Най-голяма свобода на словото 
  5. Най-добра съдебна и полицейска система 
  6. Най-добра медицина 
  7.  Най-добро образование 
  8. Най-отворена икономика и т.н., и т.н....
А последният щеше гордо да се снима с всеки и всичко...

сряда, февруари 28, 2018

Смъртта на Сталин

Признавам си, че направих грешка: мястото, където живея в момента е малко отрязано откъм инфомационни източници или поне на такива, достъпни на един клик разстояние (например не всички български сайтове се отварят от моя интернет доставчик, което се преодолява с VPN, който пък не мога да инсталирам на служебния компютър, а само на щайгата, който ползвам като домашен). Във всички случай единият клик става по-сложен. Точно по този повод за филма Смъртта на Сталин научих от руски или рускоезични източници и то ... малко преди да стане ясно, че му отнемат разрешителното за прожектиране в Русия. Барбара Стрейзънд се намесва в цялата ситуация, кръщавайки непоисканата популярност на интернет новините на свое име ;)



А грешката ми беше, че първоначално останах с впечатление, че става дума за сериал от вида на „Ало, ало!“.
„Това съм аз, мосю Льоклер!“ си помислих аз в този момент и реших, че англичаните отново са решили да се подиграят с всичко свято за всеки, по същия начин, по който разказваме само весели и смешни казарамени истории. А какво се крие зад тези весели истории – знаят както войниците в Сливен, Елхово и Нова Загора, както и всички германци, французи и англичани, паднали по бойните полета на Дюнкерк и Ардените. (о, не – няма сравнение между войска в мир и войска по време на война – просто съзнанието ни прави дар, да забрави калта, смрадта и униженията) .
По-късните отзиви започнаха да отвяват версията за сериал, докато схвана че става дума игрален филм. Който все пак се надявах да е комедия.
В крайна сметка ми попадна линк, от който мога да го гледам, без да се налага да ползвам торенти (това тук е невъзможно сложно като операция – в страната все още има магазини за музика на компакт-дискове!) Линка за стрийминга, ще ви го кажа по-долу, а аз просто седнах в квартирата една вечер и го изгледах.

Филмът започва зловещо. 

Започва толкова познато зловещо за човек, израснал в Източна Европа, че наистина не мога да си представя как англичани са могли да разберат ужаса на живота при Сталин, че и по-късно. И не просто са го разбрали, но са го и пресъздали с такива точни е верни подробности, че даже моето хейтърско око успя да забележи не повече от 2 – 3 исторически неверни детайла, които по никакъв начин не влияят върху възприятието на развитото социалистическо общетсво (а според Виктор Суворов – социализъм с човешко лице, даже).
Детайлите са така изпипани, че филмът просто мирише на социaлизъм и сталинова лула. Освен това се вижда шайката, завзела и задържаща властта с насилие върху всичко и всеки, включително и върху собствената си съпруга, любовница и деца. Постоянния страх, че те подслушват, постоянния ужас от невидимата арестантска кола, миризмата на овехтяването, подлостта, двуличието и неверието. А най-отгоре в целия си блясък – борбата на кучетата под килима, физически жестоката борба на отделните кланове на комунистическата мафия – Партията, Органите и Армията. Печели този, който привлече единия съюзник – третият губим, както и любимият ни Лаврентий Павлович Берия.
Неговият разстрел всъщност е единственият исторически детайл, който не съответства на историята: ще видите сами във филма как, но в действиотелност Берия е разстрелян от маршал Батицки, в мазе (във филма не е Батицки, и не е в мазе).
Всичко останало във филма съответства на историческата истина – и стърже, стърже, стърже... Изобщо, акъла не ми го побира, кой реши, че филмът е комедия? Или, може би, ние – живелите през социализма, го възприемаме от стържещата му страна – така както немците не възприемат „Ало, ало!“ като комедия?

Във всеки случай: ФИЛМЪТ Е ВЕЛИКОЛЕПЕН! 

Това беше филмът, който трябваше да бъде произведен в Русия или Източна Европа, но щом англичаните могат да направят такъв филм, то можем вкупом и рязко да спрем да се правим на интересни пред западните си съюзници: те ни познават толкова из дъно, колкото ние самите не смеем да разровим!

понеделник, юни 05, 2017

TEDxSofia 2017 - За тялото и за душата

Отдавна не бях ходил на TEDx събитие, от 2014 година. Така и не разбрах причините, поради които любимият ми TEDxBG спря да излиза.  Май е имало след това още един, но не съм следил много, заради тежката политическа обстановка.

TEDx събитията винаги са били възможност да се омешам с интересни хора от моята кръвна група, да помечтая за бъдещето, да получа нови сили да се занимавам с любимите си неща и да се почувсвам горд, че съм българин като видя какви свестни, умни, инициативни, работливи, успешни и отворени към света хора излизат на сцената.

За пръв път ми е да отида и на TEDxSofia, този път в Дома на киното.

В първата половина на деня лекторите ни занимаваха с човешкото тяло - как да усъвършенстваме протезите за хората с ампутирани крайници, как да лекуваме генетични болести и какво е храната за човека, освен начин да си набави калории.

Във втората част беше лекцията, която най-много ми хареса - ученикът Георги Стоянов представи проекта за подпомагане на четенето Книгосвет, осъществен съвместно с трима негови съученици. Изобретението им заслужава да попадне във всеки дом по света. Идея с огромен потенциал!

Последваха интересни истории за едни от най-многобройните бозайници - прилепите; за смисъла на положителната и отрицателната обратна връзка във физиката и как математическия апарат на обратната връзка (положителна и отрицателна) се използва в анализа на климатичните промени (много навреме!).

Лекциите, прожектирани на запис също ме хвърлиха в размисъл - хората владеят Земята, понеже умеят да си фантазират и да си вярват, а бъдещето буквално върви заднешком и те пресреща, а от тебе се изисква просто да внимаваш по завоите.

Малко ме хвана яд, че в лекцията на Кристина Костова за страхотния нов шрифт Adys, който помага на хора с дислексия -  особено деца - да четат нормално, нямаше нито една дума изписана с него върху екрана зад лекторката, и не съм сигурен хората в залата разбраха ли колко сериозно постижение е той, защото и този шрифт е проект със световно значение и световен потенциал!



Такова усилие като TEDx винаги изисква енергичен, смел и дори малко безразсъден главен организатор. С тази задача се беше нагърбила Деси Бошнакова, която помня как сърцато организираше TEDxNBU и добре че има хора като нея, които хем знаят какво ги чака, хем всеки път са неуморни за да доведат до нас важното и интересното, избутвайки ни малко извън менталните ни черупки.

Екипът. Деси Бошнакова най-вдясно.

Странно чувство изпитах докато бях там - от една страна радост, че отново гледам такива неща, от друга - сякаш че полетът на мисълта излиза от мода, а присъстващите сме отишли там напук, за да припомним, че има и широк свят, че светът не е само  тясната клетка в която сега се подмятаме, сега, когато времената са по-груби и вулгарни.

И накрая като че ли установих, че живеем в доста различно общество дори от това през 2014 г. и за бъдещето вече не просто трябва да се говори, а да се създава, да се съгражда неуморно, защото всяка минута, в която се помайваме, е безвъзвратно загубена.



В почивката - баница с лекция - дърветата говорят не само по филмите.




вторник, март 21, 2017

На избори срещу медийния фашизъм

Предстои решителна битка за България. Който каквото смятал, мислил, предполагал, надявал се, страхувал се, бягал, търсил, откривал, преоткривал, убеждавал, събирал и т.н. вече почти няма значение – всички сметки ще бъдат изчистени на 26. март 2017 г., само след няколко дни и тогава ще започне нов политически цикъл. След този ден всеки ще се бръкне в политическото си портмоне за политическия си капитал, за да оправи сметката и ще започне да крои нови планове за бъдещето.

Няма да говоря за обединенията и разделенията. Ще оставя тази работа на дървените философи до изборите и на по-сериозните аналитици след изборите.

Кой е нашият главен политически неприятел? Кого се опитваме да отстраним от властта?

#Кой? #Кой? Ей това е въпросът.

В България в момента управлява режим, който можем да наречем медиен фашизъм.

Какво е медийният фашизъм?

Това е режим, владеещ България чрез дългогодишно и систематично убиване на надеждите в душите на хората. На систематично и дългогодишно вкореняване на цинизъм, отчаяние и отвращение („Всички са маскари“). На систематично и дългогодишно очерняне на всеки, който е дръзнал да се опълчи на зловонното блато и на всепоглъщащата медийна кал.

Огромна част от енергията ни в предизборната кампания на улицата и с познати и приятели отива да чистим тази медийна чернилка, трупана като сажди, десетилетие след десетилетие, върху неособено оптимистична нагласа на света по принцип, на голяма част от българите. Енергията ни отива да разрушаваме безразличието и на негово място да опитваме да събудим ентусиазъм, да прогонваме отчаянието, да даваме такава визия за развитие на България, в която да има утрешен ден, и в която да се радваш, че живееш и да се радваш, че принадлежиш към нея.

Медийният фашизъм, който владее България чрез парцаливите си вестничета, чрез анонимните си сайтчета, чрез циничните си говорители, чрез бездънните си джобове (бездънни, защото крадат от нас и от европейските ни съграждани), чрез добре охраняваните си методи на медийно разпространение, точно това иска от нас – да решим, че няма надежда в сегашната територия на България, да напуснем страната, за да се разкъсваме от угризения, да пращаме пари назад, за да откупим угризенията си, и после и тези пари да бъдат откраднати.

Медиите, които се опитват да бъдат истински и нормални в България биват натискани по всякакви начини и държани от медийния фашизъм в партера.

Разликата на медийния фашизъм с обикновения фашизъм е следната – той е безличен, бездиктаторен, или сега както е модно да се казва – хоризонтален и leaderless.

Съществува една микроскопична прослойка хора, семейства и техните слуги и обслужващ персонал, които крадат на воля от природата, банките, еврофондовете, от градовете, от парковете, от природните богатства на България, дори от храната на сираците и от отоплението на старческите домове. Между тях има по-силни и по-слаби. Свободата им на крадене се гарантира от една съвсем мъничка група между тях, която има за задача да пуска отровни изпарения в атмосферата (тоест в медийното пространство), които да приспиват гражданите и да ги лишават от интерес към света извън тясното им жилище и от волята им за промяна. Свободата на крадене допълнително е гарантирана чрез точковата парализа на съдебната власт, главно чрез безконтролната прокуратура, която има свой критерий кога е нарушен обществения интерес и този критерий не е законът.

Точно там, в тази малка групичка, някъде там е скрит центърът на властта на медийния фашизъм. Там някъде се взима решение и е от особена важност да се знае #Кой го взима, кой да бъде защитаван от отровния медиен облак (от тук и името му – медиен фашизъм) и от кого този облак да се отдръпне, така че да бъде посечен и изяден, както това се случи с КТБ и с номиналния ѝ собственик през 2014 г.

Основните политически сили, които си играят на опоненти – БСП, ГЕРБ, ДПС, Атака и тн. – не смеят в никакъв случай да се опълчат на медийния фашизъм, а само търсят сделка с него, тъй че да бъдат охранявани от него срещу рента, която ще откраднат от джобовете ни. А както е известно още от средновековието – на когото плащаш рента, за да те охранява – той е твоят господар. #Кой

Политическата сила, към която принадлежа, – „Да, България!“, взе решение да се противопостави на медийния фашизъм и да освободи съдебната система от парализата ѝ.

Намеренията ни никога не са били тайни. Просто взехме решение и тръгнахме срещу течението.

Срещу нашата скромна кампания, финансирана левче по левче от дарения и отчитана прозрачно и отговорно, беше изправена цялата машинария на медийния фашизъм.

Бяха похарчени близо половин милион лева за две „книги“ в които са изсипани всички възможни спекулации, лъжи и полуистини, за да бъдем удавени в кал, овъргаляни в сажди и потопени в блатото, да не говорим за стотиците публикации в анонимни сайтчета, за десетките хиляди коментари на тролове в медиите и под фейсбук статуси, за бездарните карикатури и колажи и т.н. Много нещо.

Ние вече сме тук и ще продължим.

А какво може да се направи сега?

Преди всичко човек трябва да има позиция в защита на доброто, истината и красотата и да не отстъпва от нея.


Кандидатите на „Движение Да България“ в срещи с избиратели 
по улиците на Варна


Също така, може например, да гласува с номер 16 в бюлетината, за кандидатите на коалиция „Движение Да България“, които са зарязали тънките сметки за живот в някакво едва поносимо тясно лично пространство и са тръгнали срещу мафията. По-взискателните избиратели могат да използват и преференция, ако водачите на листи не са по техния вкус.



Вместо заключение:

– Защитавате чужди интереси, Сорос ви плаща!

– Откъде го знаете това?
– От вестниците!
– А по принцип вярвате ли на медии?
– А, само ни лъжат!

 (от истински разговор с избирател, цитиран от Божо)


Купуването и продаването на гласове, както знаете, е престъпление.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)