вторник, март 27, 2007

Репортаж от митинга в полза на свободното слово.

Учудва ме фактът, че при стотиците хора, които присъстваха на митинга в събота, толкова са малко клипчетата и снимките, които виждам в интернет.

Присъстваха няколко именити уеб личности (и блогери), които разхождаха грамадните си фотоапарати с грамадните си обективи и очаквах цяла лавина от снимки и клипове от събитието. Пак ги подканям да участват по-сериозно в отразяването. За да не е толкова скромна "лавината".

Браво на вестник Капитал за 30-минутния филм. Границите между медиите се размиват, щом вестници правят документални филми за уеб сайтовете си ;-)

Няколко бележки по организацията. Личеше си че организаторите са млади и зелени в организирането на обществено-политически събития. Не бяха взели бележка за първата дата на митинга - в четвъртък (минус), което наложи отлагането на събитието за събота вечер. Местоположението на картата и двата пъти беше грешно поставено, така че ми се наложи да водя едва ли не за ръката хора от другия край на парка, за да им показвам къде е сцената (надявам се, че не е имало нито един загубил се). Но така се трупа опит. Каквото и да си говорим - очакването за сбирка на млади хора в тъмницата и студа на съботната вечер в Южния парк - това хич не е обнадеждаващ сценарий.

Живея на самия край на Южния парк и в уречения ден се упътих към мястото на събитието. Точно в пет бях там и хората бяха започнали да се събират. В момента в който се озовах на поляната осъзнах, че присъствам на историческо събитие. Просто невероятно - хиляди млади хора (средна възраст около 17-18) бяха изпълнили поляната пред сцената. Хиляди млади хора бяха дошли да защитят активно правата си, собствените си права, а не толкова да изразяват пасивна подкрепа за някой друг (футболен отбор, партия или изпълнител). А предния ден, когато с още няколко стари кучета обсъждах по ICQ митинга, се чудехме дали ще се съберем и стотина човека(трябва да ни е срам от това подценяване на българската младеж).

Част от хората носеха самоделно направени плакати, други носеха съвсем професионални транспаранти. Всеки втори снимаше с някакво устройство - апарат, камера, телефон (къде са снимките?). Имаше и полицаи, дискретно скрити в коли в четирите ъгъла на поляната.

Сцената приличаше на тая в Сентрал Парк от филма "Коса" или на митинга в гр. Вашингтон от "Форест Гъмп", или пък на архивните кадри от фестивала в Удсток - истински изблик на младежка енергия. Отсъстваха обичайните присъстващи на масови партийни събития - старци фанатици, темерути на всякаква възраст и лумпени (надявам се и в бъдеще да отсъстват). Нито веднъж след 90та година не съм виждал толкова много млади хора събрани от идеал доброволно на едно място. Това очевидно е заявката на днешната младеж за свобода. Гордея се с българската младеж.




Преди началото на митинга


Още един минус - нямаше и помен от организаторите на самото място. Един човек разхождащ се с табелка "организатор" на сцената можеше да помогне - за да разясни какво става всъщност, както и да осъществява контакт с пресата. Първият час след насроченото начало (17 часа), никой не си даде труда да ни осведоми какво става. Дори по едно време си помислих, че това е нова форма на митинг - речи и водещи всъщност не са необходими - просто е необходимо да дойде пресата и да си напише репортажите - и без речи материал за репортажи имаше достатъчно. Имаше младежи с трикольори и надписи "охрана", но не ми вдъхваха особено доверие...

Прекарахме около час и нещо в безмислено чакане. Нищо не се случваше и около 18.00 часа хората започнаха да се разотиват (организаторите, можехте да ни информирате по-ефикасно). По едно време разбрахме че причината била - че нямало ток за апаратурата на сцената (още един минус за организаторите - трябваше да очакват втори саботаж)

Тогава все пак организаторите се сетиха, че може и с обикновен мегафон да подгреят тълпата. Малко скачане, малко скандиране "замунда", "торенти", "свобода", "ние не сме пирати" и се посгряхме.





По едно време - дали нарочно, дали случайно - събранието беше саботирано от високоговорителите на рекламно камионче на някакъв цирк. Паркира най-нахално на булеварда до митинга и мощните звуци, които произвеждаше заглушаваха напълно слабото мегафонче, което организаторите отнякъде бяха изкопали.









Но чакането си има граници. Възрастните хора първо по-лесно се уморяват, второ - имат ангажименти, трето - студът и калта им правят много по-силно впечатление. Тези, които не се бяха подготвили за митинг на ниски температури, също си тръгнаха (температурата много падна след залеза). Хората започнаха да се разотиват. Аз и дзверо, въпреки че сме калени в политически битки, и на нас започна да ни писва и към 18,45 си казахме - че ако не започне събитието до 19,00 часа, си тръгваме. Но, токът все пак дойде в 18,50 и митингът започна - с модернизирана версия на "Боят настана".



Боят настана!

Въодушевление обзе събралите се (а вече беше тъмно и бяхме останали сигурно половината от първоначалния брой). Всички започнаха да пеят и да скачат (сгрявахме се). Според мои оценки бяхме над 2000 човека, и в никакъв случай не смешните 500, посочени от полицията. Цялата голяма поляна пред сцената беше почерняла от народ.



Борислав Николов

Следващите минути ще ми греят душата до най-дълбока старост. Видях как несръчни оратори произнасят пламенни речи. Видях как младежи жертваха голяма част от съботната си вечер за да стоят в тъмнината, студа и калта в парка, за да защитават правата си. Видях че има надежда за България и това ме понесе на крилата на вдъхновението. (Не симпатизирам на всички оратори, но горещо симпатизирам на каузата на свободата и демокрацията)



Елиан Гешев от arenabg.com: Вие сте "престъпници", аз съм "помагач".




Борислав Николов отново



За съжаление, властите май наистина си бяха поставили за цел да ни саботират. Около десетина минути след началото на митинга полицаите подканиха организаторите да привършват, защото ни било изтекло времето (!?). Организаторите - знаете си нали, как да се подготвите за следващия път.



Декларация в защита на демократичните свободи



Реч на Мартин Павлов от zamunda.net Припомня презумпцията за невинност.


И за финал - чухме We Will Rock You на Queen и Another Brick In The Wall на Pink Floyd, които направо ме окрилиха...

На връщане към къщи един старец с куче ме пита "Какво става там, какво има?" "Младежта се бунтува, иска свобода!", отговорих развълнувано. "А аз си помислих, че събарят правителството", сподели дядото, - "чуваше се чак от другия край на парка." "Като нищо ще бутнат правителството" - допълних аз, - "Не знаете каква сила са..."

Прибрах се и за съжаление трябваше моментално да пътувам към провинцията.

7 коментара:

dzver каза...

btw, от заглавната страница на замунда стана ясно, че младежът с тениската и мегафона даже не се е представил и е бил от публиката :-)

на мен лично много ми хареса отворената сцена. Който не реши, той не се качи отпред да скача :)

komitata каза...

Да, супер беше отворената сцена, съгласен съм.. Лошото е, че сигурно на следващото такова събиране ще започват да проникват случайни елементи... и това ще наложи класически мерки за сигурност...

Стойчо каза...

По-скоро е от слаба организация или от желание за слаба организация. Ченгенцата не са очаквали такъв наплив и не са знаели какво да правят, освен да правят саботажите, де.

dzver каза...

Един резнат кабел, това е дребен саботаж. По-сериозните саботажи са като тези с атаката на парламента и подпалването на партийния дом.

Не забравяйте, че има хиляди тренирани кадри за ПОДОБЕН РОД акции, с цел вършене на огромни безобразия.

komitata каза...

Засега преобладава учудването в някои среди, че проблемът се приема толкова насериозно...

Щом ни вземат насериозно започват истинските проблеми..

Анонимен каза...

Komita, благодаря ти за топлите и искрени думи. А също и за клипчетата, сега няма да мога да спя цяла нощ да ги изгледам :)

За това колко хора ще дойдат очаквах около 3-4000 /колкото и дойдоха/ но ме беше доста страх дали ще стане. Защото последните години доста обезвериха хората.

Две неща ми направиха много голямо впечатление. Първото е това как хората стояха до прокарването на тока. Без информация, на една кална поляна, хладно време, болшинството не се познаваха и нямаше с кого да си поговорят, нямаше нещо музикално да ги разсее. И въпреки това стояха и не се разотиваха.Трябва невероятна мотивация за такова поведение.

И второто, това момче с мегафонът което пое по едно време инициативата и почна да дига лозунгите. Веднага живнаха хората. Каква енергия и себеотдаване имаше в него! Аз по костюм и шлифер и подскачах от студ а той само по тениска! Невероятно момче, невероятно! Дано го имаш на клиповете, искам да го видя пак.

komitata каза...

Анонимен, благодаря за добрите думи. Все пак мисля че чак 4000 не бяхме, може би максимум 3000.

И второ, не одобрявам анонимните коментари, колкото и благоразположени са. Анонимният коментар обикновено работи срещу автора си.

Подпиши се с псевдоним, с инициали, с моминското име на майка ти.. само не оставай анонимен.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)