понеделник, юли 30, 2007

Защо СДС няма НИКАКЪВ ШАНС

Не си спомням. Когато човек си купува такова нещо, забравя цената веднага. Удоволствието няма цена.

Новият шеф на СДС ПЛАМЕН ЮРУКОВ на въпрос на "Експрес" колко струва новата му кола Maserati Quattroporte (източник)

В нормална държава такава покупка последвана от такова изказване означава мигновено политическо самоубийство.

А в България означава бавно политическо самоубийство - просто гласоподавателите на СДС ще станат по-малко и от членската маса на следващите избори.

Кой ви е виновен - кмета? царя? Доган? Седефчо? Костов? медиите? българското образование? мафията?

Благодаря на Влатко, за линка

петък, юли 27, 2007

Избирателна безкомпромисност или безкомпромисна избирателност?

"МВР ще бъде безкомпромисно към нарушаващите закона протестиращи. Не може да допуснем група граждани без разрешение да възпрепятстват правата и свободите на стотици други жителина което и да е населено място"

министър Румен Петков, 3 юли 2007 г.(от в-к "24 часа")


Започвам с въпросите:

1. Може ли МВР да се справи (и доколко да очакваме безкомпромисност) с незаконен протест на таксиметровите шофьори, които възпрепятстват СТОТИЦИ ХИЛЯДИ жители на столицата да упражнят правата си?

2. Може ли МВР да се справи с незаконен протест на шофьорите в софийския градски транспорт (безкомпромисно?)?

3. Може ли МВР да се справи с незаконен протест на хора, блокиращи достъпа до важно сметище и така застрашаващи здравето и живота на стотици хиляди граждани?

Това са риторични въпроси, както се сещате - МВР е абсолютно безсилно пред горните три вида протест. Но пък ако са изпълнени следните условия - протестиращите са във възрастова граница 16-35 години, карат велосипеди, използват компютърни технологии и се изразяват културно, то тогава техния протест е по силите на МВР плюс безкомпромисно.

От 89-та година досега МВР не сменя почерка, особено ако е в ръцете на БСП

През 89-та година МВР с желязна решителност разгони мижавата демонстрацийка на "Кристал" (и се говори, че предизвика смъртта на Георги Парцалев? и пак еколози ядоха шамарите ) но стоя в ступор, докато горяха безценните архиви на БКП и партийния дом.

През виденовата зима МВР седя безучастно с месеци докато протестите постепенно парализираха София и едва удържа пасивно щурма на парламента (парламента, ей, върховната власт!). Което не попречи да бъде безкопромисно срещу стотина случайни протестиращи и минувачи след полунощ на една мразовита февруарска нощ (аз минах от там към 11 часа след работа и си тръгнах защото прецених че нямаше шанс да стане абсолютно нищо интересно - пред парламента нямаше почти никого).

Така като смятам наум и превъртам минали ситуации - това министерство може да се справи с максимум стотина мирно незаконно протестиращи (ако не са срещу сметище обаче, тогава сигурно 20-тина). Всичко над тази бройка и интензитет изглежда е над капацитета на това министерство. Народът казва за такива ситуации - напънала се планината и родила мишка.

Какво е това - избирателна безкомпромисност или безкомпромисна избирателност?
Айде господин Петков, стига с това комично присъствие във властта...

четвъртък, юли 26, 2007

Венета Райкова или Катрин Деньов?

Нещо ми прещрака докато гледах франкофонски филми...
Сравнете снимките:

- първа серия





- втора серия

И ме нападнаха въпроси:

Съзнателно ли е търсена приликата? Нямам идея, но много вероятно да..

Дали това е причината Венета Райкова да се котира толкова сред мъжката половина (по-зрялата част поне;-))? - Да, като дечица сигурно са гледали Катрин Деньов и по телевизията и подсъзнателно са си запечатали подобен идеал за красота..

Ако ей сега ми позвъни на вратата какво ще направя? - За съжаление, щом успя да накара човек с волски нерви - Тихомир, да я разкара, най много да я посъветвам да потърси психологическа помощ и да ми звънне на вратата след завършване на курса... Във всеки случай, характерът и е непоносим и не знам струва ли си усилието а и ще има ли ефект.

Възможно ли е именно съзнателно търсената прилика с Катрин Деньов да води до тежките и психо-проблеми?

Парадоксалното е, че въпреки че изглежда интелигентна, адски наперена и доста цапната в устата - зад тая агресивна външност се крие доста несигурна в себе си жена, (няма майтап!), която хем търси идеалния мъж, хем се е усъвършенствала в упражнения по стопяване и изпилване на нервите му, щом попадне на него (не самоцелно, а да го тества колко е истински). Толкова е несигурна в себе си, че дори и на собствения си избор няма доверие... А идеалните мъже (за нея де, да не мислите че ми харесва Тишо) имат избор и не ги търпят до безкрай тия тестове, макар че в началото е по-весело така. Все пак те очакват накрая да има и малко фън след лазенето по нервите...


сряда, юли 25, 2007

Списък със заслужилите

Външният министър на Германия
Тони Блеър
Няколко високопоставени лица от Бритиш Петролеум
Берлускони
емирът на Катар
сем. Саркози
комисарката Фереро-Валднер
Джордж Буш
кампанията "Не сте сами" и всички участници в нея (обществен натиск, развързал ръцете за по-решителни действия).
и
всички български политици и общественици, които са мотивирали горните лица

И се оказа че Кадафи сам е определил обезщетението на семействата на заразените деца и сам го е платил...

И че е подписал собствения си Рейкявик, Кемп Дейвид или Дейтън... Така че да видиме колко му остава..

Информацията синтезирана от тричасово гледане на сутрешни блокове ;-)

вторник, юли 24, 2007

Ще запомним с още нещо този ден



Има глобално затопляне...


update:
Можело още, значи..

Предложение до Столична и всички други общини в България

Бях се зарекъл да не подхващам темата Либия, медици и т.н.. Все пак ще наруша мълчаниоето си, защото днес покрай ажиотажа с тяхното посрещане ще забравим за тези, които направиха възможно освобождаването им. Затова имам следното предложение към Столична община или ко я то е и да е община в България: тези хора заслужават да имат улица, кръстена на тяхно име:
1.Бенита Фереро-Валднер
2.Никола и Селин Саркози
3.Джордж Буш

Тези хора имат принос в освобождението на българи, затова е редно да бъде направен този жест.

Френският пресидент и съпругата му имат и заслугата, че оправиха мнението ми за Франция и французите

Имали пари бол, платили...

Чудя се на акъла на разни евро чиновници.

Немското правителство се отказва от подкрепата на паневропейска търсачка, конкурент на Гугъл, за да финансира собствен проект (източник)

Накратко: Френското и немското правителство били решили да изхарчат 2,5 МИЛИАРДА евро за евротърсачка, като изпълнението е трябвало да бъде поверено на корпоративни мастодонти като Siemens, Thomson и Deutsche Telekom. Интересно че топ мозъците, ангажирани с проекта се били разбунтували срещу Анти-Гугъл насочеността на проекта. Става още по-интересно - германците решават че сами ще се справят по-добре и започват собствен проект...

Вместо да започна да изброявам всички безумни постановки, на които се крепи този проект и недоносеното му немско близначе, само искам да кажа че (не)вярата ми в ефикасността на евроинституциите още веднъж беше затвърдена... Или както проникновено казва един от коментарите в слашдота - "Абе той конкурента на Гугъл ако се появи, няма въобще да прилича на него." (но къде ги Сарко или Меркел (съответно Ширак и Шрьодер) да четат коментари в слашдота...)

Добре бе, дайте ги тия пари на Нане и Вуте да ги изпият, ще има полза поне за винпрома...

понеделник, юли 23, 2007

Интензивен френски

Или защо ме нямаше почти две седмици

Обичам да уча чужди езици. И ми се удават. Чуждият език е като нов свят, който се отваря пред тебе. Все едно първо разглеждаш някакво страхотно място на снимка, а после реално се озоваваш там. Пристрастен съм към това разкриване на нови светове и въпреки нарастващата непрактичност на заниманието, май скоро няма да спра да уча чужди езици...

Моето запознанство с френския започна през 1998 година. Бях изпратен в тримесечна командировка в Брюксел, където трябваше да върша квалифицирана и отлично заплатена, но неприятна работа в завода на Volkswagen.


Апартейд зад парадната цветна витрина

Белгия е двуезична и двукултурна страна, която функционира по много интересен и доста порочен начин. Най-общо бих го оквалифицирал като невидим апартейд. В страната има две обособени общности - на франкофоните (валонци) и на холандски говорящите (фламандци), които въпреки че живеят в една държава, почти нямат допирни точки. Всяка от общностите си има свои градове, общини (столицата Брюксел е франкофонски град с холандско говорящи сателитни населени места), училища, университети, медии, политически партии и дори мостове (!) и други институции и контактът между тях е доста слаб, а граничната линия е винаги напрегната. И въпреки че в Белгия живеят многобройни имигранти- първо, второ и дори трето поколение, смесените бракове между имигрантите и една от двете общности са много по-многобройни и успешни отколкото между самите "коренни" белгийци от различен етнически произход.

Как се отразява това в обикновения живот? По много начини, но в завода на Фолксваген проблемът беше решен с разделяне на работниците етнически на смени - франкофонска и фламандска.

Не съм расист и не обичам да деля хората по етнически признак, но сигурно поради различното ниво и насоченост на образованието в двете общности, общуването с фламандците е доста по-опростено. Образованият на ниво поне техникум фламандец обикновено свободно говори четири езика - холандски (родният му), английски, френски (задължителен предмет в училище) и немски. Докато далеч не всички дори с университетско образование франкофони говорят холандски (задължителен предмет в училище) или английски. Това постави пред мен сериозно изпитание, когато трябваше да работя съвместно с франкофонската смяна в завода - моите познания по английски и начални по немски увиснаха безпомощно във въздуха.

Колко труден пък може да е тоя френски? Година преди това научих сам италиански за около 2-3 месеца (2 месеца пред учебниците и един месец в Италия ми стигнаха, за да го проговоря с две минали времена и без условни наклонения), така че не смятах френския за голяма пречка (уж са и братовчеди). Купих си учебници на старо, речници и заседнах...

Първото ми впечатление беше че франсетата излишно си усложняват живота... Защо на сричка се падат средно по 5-6 букви, при положение че италианците в същата сричка използват 1-2 букви. Произношението допълнително затормози обучението. В крайна сметка достигнах ниво, в което можех да обяснявам на работниците с изрази в инфинитив, гарнирани с местоимение - "ти нося вода", "ти нося ламарина", "сега проблем в компютъра", "сега програмата не работи", "да, мониторът е добър", "искам нов кабел", "хайде, трябва да се измерва". По-сложно беше с телевизията.

Фламандците са широко скроени хора, и когато телевизиите им излъчват популярни сериали и холивудски филми (точно там гледах за пръв път "Дарма и Грег", "Всички обичат Реймънд", "Женени с деца", "Бъфи, убийцата на вампири"), те обикновено се ограничават със субтитри. За самотен емигрант в чужда страна, който прекарва около 50% от свободното си време пред телевизора, това е отлична езикова школа. Холандската граматика е доста близо до английската, така че с просто заместване на думите от единия език на другия, за три месеца достигнах до ниво да чета без проблем средносложни холандски текстове. Колегите от работата също ме понаучиха на нещо - главно на мръсотии, лексика за задоволяване на физиологични нужди и коментари за жени ;-).

Френският е друга бира. Франкофонските телевизии по правило дублират с тежък дублаж всичко, което пускат в програмите си, така че под картината не тече текст, а и самият говор е неразбираем. Така че се изискваше сериозно усилие да се гледат франкофонски телевизии, а след тежкия работен ден само това ми липсваше...

Така че френският за известно време замръзна там...

Интересът ми към френския се поднови когато в София в програмата на кабелната беше включен френският сателитен канал M6. Не знам как е в момента (от кабеларката отдавна го резнаха), но навремето беше близо до идеала ми за телевизия - страхотен сутрешен блок (Morning Live, с изключителния Микел Юн - Michaël Youn), страхотни музикални блокове и предавания, добри филми (Холивуд, но и френски комедии), телевизионни игри, реалити шоута... Понатрупах малко лексика, станах фен на френския рап и Raï, но си останах в граматично-фонетична черна дупка.


Микел Юн в "La beuze" (Тревицата)

През 2005-та година реших, че е време да официализираме отношенията си с френския. Реших да го донауча (сам), но този път се доверих на съветите на по-опитни хора от мен и избрах системата Rosetta Stone.

Rosetta Stone e изключителна система (софтуер). Тя се крепи на способността на човешкия мозък да се обучава интерактивно изключително бързо. Построена е на принципа на компютърните игри - пред обучаващия се показват картинки, той трябва да ги свързва със съответстващите им фрази в текстов или в аудио вид, и така след всяко ниво (наречено за благозвучност "урок", със средна продължителност около 2 часа), сложността се увеличава. Има и модул който с гласов анализ определя колко добро е произношението ти.


Rosetta Stone - изключително ефикасен софтуер за учене на чужди езици

Плюсовете на системата са, че на практика няма домашни - обучението е в реално време, както и не ти пълнят главата с езикова терминология. От друга страна, проблем може да стане еднообразието (аз реално минах около 80 "урока", които като структура са абсолютно еднакви), както и самотността на заниманието (усещането е като пред уред в празен фитнес). В един момент се усетих, че френският е станал доста по-разбираем за мен. Рекох си - сега, докато съм по-свободен през лятото, може да изкарам един интензивен езиков курс - да наблегна малко на произношението си и на способностите си да образувам изречения и да изразявам мисли. А и исках да разбера реално достигнатото си ниво.

Къде на курсове?

Ако ще е гарга, да е рошава, си казах. Кое е сърцето на франкофонията в България - Френският център. Значи, това e и изборът ми. Другата ми тайна мисъл беше, че вероятно удостоверението, което ще получа от тях, ще има по-голяма тежест във франкофонския свят. Но, по тази тема - малко по-нататък.

Разбрах, че трябва да се явя на приравнителен изпит (10 лева.). Явих се в уречения ден и ето ме с изпитния лист на чина. Ха - ето нещо, което не бях предвидил. Голяма част от въпросите са свързани с учебни понятия - домашни, уроци, изпитване. Нямам си хал-хабер от терминологията (реално домашни по френски никога не бях писал;-)) и криво ляво надращих нещо в листа. Една доста строга на вид госпожа дойде, нашари с червено листа и попита: "Къде сте учил френски?" "Сам" "Ами... знаете някаква граматика...Ниво 2!". Ох, идваше ми да я разцелувам.. НИВО 2!

В унисон с настроението ми, в момента на излизане от института в слушалките на МП3 плеъра гръмна "Алелуя, Алелуя!" от Messiah на Хендел

Но от тук започнах леко да се разочаровам от франкофонската система. Доказването на знание на френски чрез официален документ се определя от 6 степенна система от нива DELF/DALF (a1, a2, b1, b2, c1, c2), където a1 е най-ниската, а c2 най-високата степен на владеене на езика. Отделно, френският институт има собствена система от нива, които могат да бъдат приравнени към официалната 6-степенна система.

Филиалът на френския институт, където се провеждат курсовете
(бившата сграда на Елит Банк на Христо Белчев)


Изпитите за ниво DELF/DALF се провеждат само два пъти годишно(!), като човек се явява за постигане на ниво, а не се извършва просто измерване на знанията му (както е в TOEFL), което разбира се поставя в голям риск хората, които се подготвят сами извън официалните системи или пък са учили езика на място чрез общуване. Т.е. теоретично съществува риск човек да се яви на ниво, по-високо от реалното му, да се провали, и реално да изгуби шанс да се докаже за по-долните нива за още 6 месеца, както и риск да вземе изпита на долно ниво, но да не бъдат дооценени знанията му над него. Системата е сравнително добра за хора, изучаващи методично езика - като например ученици или студенти, при които съвсем логично, на края на всяка учебна година, пристига съответния изпит.


Попаднах в групата на госпожа Райна Тренева (интензивен двуседмичен курс, 14 души група, 200лв). Средна възраст на групата около 18-19 години, като броим и мен, и две дами леко над 30-те. Т.е. 80% от съкурсистите ми бяха на възраст 15-16 години. Това си има и предимства - например няма безнадеждно блокирали мозъци, но пък има и недостатъци - слаба концентрация, ниска дисциплина и лоша самоорганизация на работата.

Обучението е съвсем класическо - със съответната езикова терминология, и с изучаване на отделни граматични категории. Предвиждат се и шарени учебничета (комплект Campus 1 - учебник и тетрадка, 30лв), но за съжаление въпреки отличното си полиграфично оформление, реално на езиковия материал е посветено доста малко обем и упражненията са недостатъчни. Друг тъп номер са предвидените към курса мултимедийни материали - DVD. Оказа се, че цената им е около 70 (!!!) лева - добре поне, че не беше задължително да купуваме дисковете.

Курсът протичаше от 8 до 13 часа, в зала "Лион", и прозорците гледаха към ул. Христо Белчев. Франция уж е културна държава, която изключително много държи на промоцията на езиково-културните си ценности, но чисто технически центърът е уреден почти катастрофално. Първо - не всички стаи са оборудвани с климатици. Второ - климатикът в нашата зала беше повреден. Трето - беше така монтиран, че трябваше да духа в гърба на преподавателката и в първите редове, което разбира се, е доста неразумно и поради тази причина въобще не беше включван.


Зала Лион/Lyon - плоският екран, DVD-то и климатикът са за украса.

Забравете за компютърно обучение. Курсистите са снабдени с бюро и стол. Аудио материалите се пускат на касетофони (!!?? - 21 век?!), като при това годните за употреба са недостатъчно на брой и преподавателите ги задигат помежду си по стаите. Недай си боже да не си превъртял касетката на точния момент.

Самото курсче си беше добре. На няколко пъти занятията се водят от истински французин, който набляга главно на практически-разговорната част, а девойките заахкаха групово по него (учителите по френски ли са сексапилни, французите ли - не знам, трябва да изследвам проблема ;-)) Иначе госпожа Тренева води уроците си със 100% професионализъм, като ученическите изцепки на съкурсистите въобще не влияят на учебния процес, което е супер...

Друг проблем е това, че финалният изпит следва веднага след курса, т.е. време, отделено за специална подготовка за изпита, не се полага. Поне за мен курсът беше доста изморителен (ставане в 6,30 всеки ден, адска жега по обяд) и последният ден бях доста поизцеден, а в главата ми - каша.

Изпитът е от пет части - четене и разбиране, слушане и разбиране, граматика, писане, говорене. Разбира се, проблемна ми беше последната част с говоренето и отчасти писането. Въпреки че се притеснявах, че нямах на практика никаква възможност за преговор у дома, се справих с изпита доста добре - 85 от 100 точки и финиширах трети в групата...

През последния ден имахме по-свободна програма - можехме на практика да проверим наученото - слушахме поезия (Жак Превер - доста добър е), и вадихме думите на една песен, беше страхотно, но за съжаление по-младите ми съкурсисти умряха от скука и духнаха в първата почивка. Българското образование очевидно продължава да е безнадеждно в това отношение - да възприема мисията си само като тъпчене на знания в главите на децата и да не обръща внимание на израстването им като личности, като по този начин им развива неприязън към всякакви учебни форми. Един курс по френски пролет не прави...

Сега остава единствено да избера стратегия за успешно явяване през януари (!!!) за официално ниво.

LE BOUQUET

Jacques Prévert

Que faites-vous là petite fille?

Avec ces fleurs fraîchement coupées?

Que faites-vous là jeune fille?

Avec ces fleurs, ces fleurs séchées?

Que faites-vous là jolie femme?

Avec ces fleurs qui se fanent?

Que faites-vous là vielle femme?

Avec ces fleurs qui meurent?

J'attends le vainqueur.

четвъртък, юли 12, 2007

Дилема

Връщам се от купон на мой близък приятел.
През последния един час от купона цялата компания рева с кеф разни песни като "Още си осми клас" "Питонът в гаража" "Громе мой" ...
Чувствах се не на място. Дали защото остарявам, или защото не бях пил достатъчно, или пък защото съм нещо настинал, или подсъзнателно се самонавивам да напускам България завинаги.
Pourquoi?

Update: Значи да поясня, защото получих много странни въпроси по icq именно заради тоя постинг. Вие не ме познавате добре или не сте ми чели блога ли? Въпросните песни са някакви чалга хитове, които се познават очевидно много добре от публиката, познават им и изпълнителите и ги пеят с пълен глас. Аз не ги познавам (нито хитовете, нито изпълнителите - е, Громе мой си спомням че съм я чувал и друг път), не ги харесвам и не можах да се слея с компанията... и тук идва дилемата защо не можах да се слея с купона... защото съм настинал и ме болеше гърлото (т.е. имах малко повишен праг на чувствителност към външни дразнители), защото не бях пил достатъчно и художествените послания на тези произведения на изкуството не можеха да ме трогнат (изисква се известна разкрепостеност, идваща от алкохола да ги прегърнеш), защото остарявам (т.е. продължавам да харесвам нещата които си слушам от едно време и нещо не мога да смеля новата чалга вълна в културата), защото се самонавивам (подсъзнателно) да напускам България (т.е. търся си причини да не ми се остава тук) Ето това е дилемата...

вторник, юли 10, 2007

Чудо ли е станало с ДС?

Не е станало чудо, ами нечия европейска десница е дърпала кирливите уши на нашата правосъдно-полицейска система. За какво става дума:



Вестник СЕГА съобщава, че всеки гражданин може да разгледа собственото си досие в специално отворена за целта читалня (каква ирония на съдбата - читалнята е в партийния дом, където знаем че архивите не са хич защитени от пожар), както и да хвърли око на досиетата на някои роднини...

По закон органът е длъжен да предостави на всеки гражданин информацията, събирана за него или починали съпруг/а или роднини по права линия до втора степен.


Що за простотия - затваряме досиетата за младото поколение ли? Така ми звучи. Т.е. досието на прадядо ми е засекретено, освен ако баща ми не се сети да го поиска? А ако с баща ми се случи, недай си боже, нещо неприятно - семейството ни ще бъде наказано и с отрязване до част от семейната история, и то точно за периода, когато "другарите" са крадяли наред (тогава на кражбата са и викали "национализация" а не "приватизация"), а сталинизмът е бил в периода на своя зловещ разцвет.

Отивам да си видя досието. 10x, Симо, за статията...

понеделник, юли 09, 2007

Едва сдържам спазмите си...

Едва сдържам спазмите в корема си, гледайки филм за правенето на филм за "опасностите" в Интернет по Канал 1.

Филмът щял да се казва - "Искаш ли да си говорим?"

О боже, о боже, върнете ми парите, не искам да финансирам тази БОЗА! Алооо, Канала! В България отдавна има професионалисти по интернет комуникации на световно ниво. Как не намерихте поне един да ви отстрами малко...

Може ли такова преливане от пусто в празно вече половин час!?!
Господи, дано от някакви братски европейски структури не гледат това...

Тъкмо дописвам постинга си и филмът започна... Сценарият е УМОПОМРАЧИТЕЛЕН!

Избрани цитати:

"Завързването на разговори в Интернет е изключително лесна работа"

"Здравейте, трима сме така ли? Кой е третият?
- Стефан
- Здравей Стефане"

"Идеята е че вие се съгласихте да говорите с непознат човек, да участвате в разговор, чиято цел не познавата, ето вече четири минути, аз ви казах филм ама това не е сигурно"

"Всеки би се обърнал на здравей"

"В интернет явно хората са по-освободени като че ли. Не ги интересува какво ще направя, защото пред тях буквално стои един монитор, една клавиатура, една мишка"

"Има го този феномен на непознатите във влака, които искат да си говорят за това, което ги вълнува в момента"

"Хората са по интереси. Всеки иска да има някакво поле на изява. Там има сродни души"

"Много хора смятат че да си анонимен в интернет помага да се разкриеш повече. Всъщност това не е точно така. Всеки има идеализирана представа за себе си. И така представя идеализираната представа за себе си а не себе си."

"За едни хора това е защита, за други е възможност да си поиграят"

"Преструвах се на италианец два дни. Вечеряхме на свещи. На другия ден и признах че не съм италианец. Тя каза, че знаела и искала да види докъде ще стигне простотията ми. Още поддържаме връзка"

"За да стигнеш дотам да си пуснеш обява в интернет че си търсиш човек, означава че ти си с куп проблеми" - това вече намирисва на расизъм!

Не издържам повече, гася го...

Хора, филмът е закъснял поне с 9 години! Филмът показва КАТЕГОРИЧНО, че Канал 1 живее извън информационното общество.

неделя, юли 08, 2007

Калашниците на 60 години, в САЩ пиратско производство по БГ лиценз?

Най-сполучливото масово стрелково оръжие в света - Автомат "Калашников" - АК-47, стана на 60 години.

Самият аз в продължение на 2 години имах зачислен една бройка. Дори му помня номера до ден днешен - ЕТ-1205. Беше от първите, доста поизтъркан, но стреляше отлично, което пък ми даде възможност на мен да блесна като стрелец и да получа някаква наградка...


Руски войник позира с АК-47
(източник на снимката)

Онлайн изданието на Правда отразява юбилея с обширен материал, в който се мъдри един прелюбопитен пасаж...


За съжаление, в днешно време 11 държави в света, в нарушение на руското законодателство за авторските права, произвеждат фалшифициран автомат "калашников". Според руски експерти, нелегалното АК-47 се произвежда дори в САЩ, в НЕВАДА, уж по лиценз на български завод. Това изглежда изключително цинично на фона на пропагандираната от властите на САЩ защита на интелектуалната собственост и борба с "пиратството" . Както съобщава началникът на дружеството "Рособоронекспорт", Валерий Варламов, делът на нелегално произведените АК достига до 90% от общото количество на търгуваните бройки от този вид оръжие в света, в резултат на което руската икономика губи годишно около 2 милиарда долара.



Интересно, че в нашата преса няма и грам намек за такива интересни сделки...

петък, юли 06, 2007

Още три франкофонски филма

Gazon Maudit




Въобще не знам как се превежда заглавието, някой франкофон да помогне ;-)

Филм гавра-пародия с любовните триъгълници. Но всъщност под повърхността на един лек филм личат сериозни въпроси, някои от които получават отговори по един полушеговит начин. Най-важният въпрос, разбира се, е за предразсъдъците и границите, които хората сами си поставят между себе си. И че любовта и красотата (айде да не съм толкова сантиментален - честността и откритостта) ще спасят света... Става за гледане, но като го гледаш веднъж, ще се сещаш чат-пат за него. За мъжката публика - на няколко места ще имате възможност да се насладите на извънземните крака и грация на Виктория Абрил.


La Cage Aux Folles
(Клетка за птици)



Значи това всъщност е филмът, по който е правен "Клетка за птици" - американският. Аз американския не съм го гледал. Въпреки предварителните сведения, които имах - че било култова комедия, на която американския римейк и дишал прахта, нещо не ми се вярва много. Има комедийни елементи, но филмът е лиричен и на моменти малко пресолен, но става за гледане. Най-вече за изключителната игра на изпълнителите на главните роли.

Пак филм за ограниченията и предразсъдъците, както и че животът може да ти поднесе изненади, по-богати от въображението ти.

(И на тоя не мога да му открия трейлъра)


Belle de Jour
(Дневна красавица)




Този филм ни казва няколко прости истини, които и днес забряваме - красивите жени не са ангели и не са направени от чуплив кристал, а са човешки същества, които имат своите желания и тайни. Също и че дори да имаш пари и да си пич, ако не те бива като мъж, една хубавица може да ти докара проблеми. Това второто е много опасно. И трето, ако поне малко познаваш света на жените, може да се класираш при доста атрактивни дами.

За ценителите на естетиката - Катрин Деньов като младо и много сочно парче...

вторник, юли 03, 2007

Втори лъч на метрото до три години?


03 юли 2007 | 17:25 | Агенция "Фокус"
София. В понеделник кметството на София обяви търг за строителство на нов лъч на метрото с дължина 6,5 км, който ще съедини квартал Надежда с Лозенец, преминавайки през централната железопътна гара и центъра на града, съобщава руското електронно издание “Приан” . Новият лъч ще има седем метростанции. Строителството на трасето трябва да започне през следващата година и да приключи през 2011 г. По-голяма част от проекта ще бъде финансирана от фондове на ЕС, а останалите 15% - от българското правителство.
(източник)




Ще го повярвам, когато през 2011 се кача в Лозенец на метрото и стигна до Централна гара за 5 минути.

Във Уикипедия има малко повече по въпроса

понеделник, юли 02, 2007

Соло екскурзия до Копривщица и кръщавка

Вероятно повечето хора си мислят, че да ходиш сам на екскурзия е въпрос на също толкова лош вкус, колкото и да ходиш сам на кино, театър или опера. И ако не те укоряват, те съжаляват, така че преди да тръгна сам за Копривщица имах сериозни колебания - не че толкова ми дреме кой какво ще каже, но ако всички толкова те съжаляват ако пътуваш сам, може би наистина е кофти.

Имах повод да отида там - Стойчо ме покани да стана кръстник на дъщеря му (Благодаря, Стойче за честта), но за да въведа малката в Христовата вяра в неделя от 11 часа, означаваше тръгване в неделя сутрин в 8 от София, а ставане в ... дори ме е страх да изчислявам в колко часа.

От една страна, мразя да ставам сутрин рано по всякакъв повод, а в неделя пък - хептен. Отделно имам опит с присъствие на групови мероприятия (сватби, екскурзии, походи) с два-три часа сън от предната нощ, и знам че - първо, не съм хич приятна компания - кисел, мълчалив и неадекватен, и второ - всичко преминава като забързан кадър около мене докато аз единствено си мечтая кога ще положа морна главица на възглавницата, така че и моето собствено преживяване също е толкова неприятно, колкото и това на хората, които трябва да ме изтърпяват .. някой ден трябва да ви разкажа как в такова състояние се опитвах да спя в Априлци, докато местните ергенчета си форсираха моторетките, някой се упражняваше с банцига, а в три съседни къщи ветеринарят скопяваше прасета...

И така - със зеления пътешественик в събота следобед потеглих към Копривщица. Носех със себе си: ваучера - posoka.com ми го издадоха супер експедитивно, светлоотразителна жилетка, една раничка лични вещи и Baptism Kit, Baptist Edition (комплектът вещи и документи, изисквани от церемонията от кръстника ;-)). Очаквах полицейски проверки и затова примерно овързан с колан и идеално спазващ правилата поех на изток по подбалканския път. Тъй като по него последно съм минавал не помня кога точно - обърках пътя и влязох първо в Долни Богров (или Горни?), пак на магистралата и тоя път уцелих.

Полицаите ме спряха максимум 10 км. след това. Готов да извадя светлоотразителната жилетка със замах на каубой (още не я бях прибрал в багажника), ухилен си подадох документите през прозореца. Какво? Само проверка на документите? Направо си бях разочарован...

Вече усетих две от предимствата да пътуваш сам. Първо - Sergeant's Pepper Lonely Нearts Club Band на уредбата, и второ - дъхът на северния ледовит океан откъм климатика.... Стана ми весело на душата, отпуснах се, намалих скоростта и започнах да се наслаждавам на пейзажа наоколо. Дотук експериментът е върха!

Не мога да сравнявам подбалканския път с минали периоди, защото никога не съм го минавал като шофьор, а като пътник - доста отдавна, но пътят е разнообразен и много живописен. Първите километри, чак до село Саранци, пътят е почти прав като стрела и като че ли сам ти натиска педала на газта. Аз обаче проявих самодисциплина защото пейзажът беше супер, а и много рядко ми се случва да пътувам извън София, а слънцето да ми грее в гърба. След с. Саранци започват серпентините, които не са приятни зя шофиране, но затова пък отвреме навреме се виждат грандиозни панорами, и тъй като големите скорошни дъждове попречиха на тревата по баирите да изгори, толкова е красиво на моменти, че направо ти се плаче.



Пътят като настилка е общо взето неприятен и с дупки (има тук-там и добри участъци), от кръпки не се вижда оригиналният асфалт, но за пътуване с повишена концентрация на вниманието става... Текат ремонти на няколко места, така че може би до две три години ще светне, кой знае.

Отбих от главния път към Копривщица, забелязах зашеметителната гледка и не можех да не спра, още повече, че ме очакваше айрянчето, което си купих от ОМВ на тръгване. Излязох. Почти пълна тишина, чуват се само как жужат насекомите, меко планинско слънце ми пече във врата, а асфалтовата лента е единствения чужд елемент в пейзажа. Спрях уредбата (тъкмо бяха започнали Temptations с My Girl) и имах чувството, че се чува дори тревата как шуми от лекия ветрец, който подухваше в гърба ми. Божествено! Поседнах с айряна в ръка, огледах се. Мина автобус. Опитах се да се сетя, кога за последен път съм спирал с компания просто така, да се насладя на пейзажа, а не да утолявам жаждата за кадри на новопроизведени цифрови фоторафи. Не се сетих за нито един случай. Опитах се да натъпча максимум от страхотния пейзаж в немощната ми памет. Нищо не се получи. Затова взех апарата и нащраках едно 20 пози...





Локалният път към Копривщица не е нищо особено. Разбира се, има живописни места колкото искаш, но не спрях, донякъде защото се притеснявах че от хотела може да забравят за моя ваучер и да настанят някого (случвало се е), или че няма да ми стигне светлата част от денонощието да разгледам Копривщица на спокойствие.

Хаджи Иванчовата къща, където отседнах, е стара къща, сега приспособена за хотел. Издържана в типичен копривщенски стил, единственото модерно нещо в нея са баните, тоалетните и телевизорите. Иначе е чисто и много приятно. Спах в огромна стая със сдвоени легла (№8), стаята има прилична гледка, но има два сериозни недостатъка - първо, намира се точно над много оживена улица, откъдето минаваха редовно мотористи и шумни туристи, и второ, леглата са така разположени, че още в ранни зори слънцето ти грее точно в очите. Къщата се намира в самото начало на градчето, на първото кръстовище се тръгва по моста вляво, след това рязко вляво и обратно покрай реката. Къщата е боядисана в жълто и се забелязва отдалеч.



Хвърлих багажа в стаята и бегом към града. В Копривщица идвам редовно, по няколко пъти съм влизал във всички къщи-музеи, така че този път обиколката имаше само чисто естетически функции.

Желанието ми да обикалям напред-назад не беше особено голямо, затова отидох до пазарчето, купих си студена бира в по-леки шишета и се качих на паметника на Бенковски. Паметникът на Бенковски не е нищо особено - типичен груб героичен соц, но от него се открива чудесна панорама към половината град. Седнах на един камък, отворих биричката и започнах да изучавам пейзажа. Слава Богу, в Копривщица не строят (като изключим един строеж точно под паметника) и всичко изглежда автентично, пасторално и доста спокойно.




Постепенно слънцето започна да клони към залез, сенките се удължиха, а цветовете започнаха да се стоплят и да бият към червено и оранжево. Идилия.... Точно в 8 часа обаче, изглежда започна работното време на някаква кръчма - пуснаха високо народна музика, от досадната, обработената, а след първото парче стана ясно, че май нямат намерение да намаляват звука... Тю, развалиха ми кефа.. Империята отвърна на удара с Еминем, Marshal Matters на макс на MP3 плеъра и идилията е възстановена.

Не знам дали имам някаква национална особеност в кръвта, или е по-скоро нещо общочовешко, но докато разглеждах къщите си казах - ето, сега се убедих, роден съм да живея в къща. Искам да имам зеленина, птичките да ми пеят, а като си погледна от прозореца - да виждам зелени хълмове или планини. Вместо това населявам клаустрофобичен квартал с еднопосочни улици в който всеки път става все по-трудно да намеря къде да си оставя колата. Обещах си да направя нещо по въпроса.




След като залезе слънцето слязох надолу към реката. Туристи нямаше много, в заведенията нямаше почти никой... Прибрах се в хотела, отворих нова биричка и пуснах телевизора. Атентат в Глазгоу, по ТВ СКОТ дават страхотен български филм по Хайтов (разказа с каците) Защо през 60-ти правят толкова добри филми, а сега са толкова безпомощни, се питам докато отпивам от бирата? Божидар Димитров говори в някакво предаване за Петър Богдан, редуват го с народна музика и безумни фолк-хумористични скечове на несръчен диалект. О Боже, българските телевизии наистина нямат дъно! Така ми се доспива от бирата, че едва намирам сили да стана от леглото и да се добера до най-близката кръчма - "България". Кръчмата нищо особено, кухнята на ръба на приемливото, нямат телешко (може ли такова нещо!), но пък регистрират гигантски ПЛЮС! Музиката не беше чалга, а само хитове на бигбендове и стар джаз - Chattanooga Choo Choo, Moonlight Serenade, In The Mood, Tuxedo Junction... а по едно време май дори и Andrews Sisters. Не, не съм в рая, кухнята е почти гадна, но мога да остана цяла вечер тук.

След бирата и една ракия в кръчмата главата ми вече не може да седи изправена без да я подпирам с нещо, а в очите ми отказват пружините, които държат клепачите отворени... Все пак правя едно малко кръгче наоколо, защото небето е покрито с разкъсани облаци, а едрата пълна луна създава истински драматизъм... и се опитвам да го запечатам някак си в кадъра.. но така ми се спи, че дори не преглеждам резултатите на дисплейчето... Време е за сън...



Не мога да спя без телевизор. Кабелната има около трийсетина програми, но добре подбрани, не усещам нещо да ми липсва. Гледам новините по френската, върви някакъв стар но хубав филм по някаква кабеларка.... ужасен звук. По френската започва Форт Бояр (силовото реалити) Разбирам доста неща, но ми трябва още френски да се чувствам комфортно. Тоя път отборът е доста слаб - няколко готини мацки, и трима мъже. Губят всички мисии подред. Мацките си ги бива, особено водещата, която говори със странен акцент. Дядото в кулата е съвсем изперкал. И аз щях да изперкам, ако толкова години трябваше да приказвам едно и също (виж Къци Вапцаров)

Няколко секунди преди заспя оценявам експеримента "пътувай сам" като успешен.

* * *

Събуждат ме лъчите на сутрешното слънце които греят право в лицето ми и шума на трактор точно под главата ми. Гледам часовника - тъкмо навреме. Не знам колко човека са отседнали в хотела, но в механата няма никой и закуската чака само мен - мекици. Мекичките са топлички, има портокалов сок (разтворим, горе долу става за пиене) и чай. Хапвам мекички със сладко от дюли, поливам ги с чай и портокалов сок, за десерт има гъсто кисело мляко. Царска закуска. По телевизора в механата върви сериал с Тед Дансън (бармана от бар Наздраве), който тоя път е семеен лекар, но не е мръднал и грам в обноските. Смешките са предсказуеми, реакциите на героите също. Доглеждам серийката, към 10,30 е но Стойчо го няма никакъв...

Отивам си в стаята и тъкмо да се унеса в дрямка, звъни телефона - щастливият татко е докарал семейството и е време шоуто да започне. Кръщавката е в старата църква "Успение Богородично" - синята църква точно над центъра. Църквата е стара и много красива. Попът е приказлив и дава инструкции за началото на церемонията.

Преди няколко седмици се кръстих и аз (защо сега, къде и как - въпрос на друг постинг) и процедурата беше прясна в паметта ми. Интересно че в църквата, в която аз се кръстих, кръстникът трябваше да ми подари кръстче, а в църквата в която аз бях кръстника - трябваше да подарявам дрешка! Дрешка?! Тия хора не са у ред. Вие имате ли идея какво мъчение е за зрял хетеросексуален мъж в разцвета на силите си, без деца, да купува дрешка за 5,5 годишно момиченце? Първият въпрос естествено е, "каква дрешка?!" и "как може в църквата да не кажат", второ какъв размер, а децата се оказва, че не са по добрата стара система L, XL, XXL ... а си имат собствена, в сантиметри. Благодаря ти Стойчо, за инструкциите. Справих се.

На церемонията случайно присъстваше известно лице от българския шоубизнес (имаха си приказка със попа), а Стойчо - фоторепортера, дори не го хвана в кадър. Това са папараците в наше време.



Направихме си снимки в двора на църквата, попът дойде да ни окаже внимание, изглежда по някаква причина му бяхме любопитни. Слязохме да хапнем в ресторант Галерия. (бившият балкантуристки ресторант точно зад паметника на падналите във войните). Ресторантът не е кой знае какво, но има огромно предимство, че е точно до детската площадка, където кръщелницата можеше да повърлува на воля. Промених си първоначалното намерение да хапна телешко, и вместо това си поръчах агнешки чревца. Въпреки че въртях на шиш сервитьорката да ми обяснява стават ли за ядене, тя без да и мигне окото обясни че ги поръчвали много. Бяха тлъсти, мазни и смърдяха от километър. Не ядох чревца и наблегнах само на картофите.

След обяда се качихме заедно (аз отново) до паметника на Бенковски. Този път идилията нарушаваше грамадният пневматичен чук на единствения строеж в Копривщица. Абе тия хора никога ли няма да се научат кога се строи? В неделя, в ранния следобед, в курортен град пълен с туристи, пневматичният чук разбива скалата на дребни парченца и това се чува сигурно чак до гарата (на 12 км ).



Все пак - багерочукът най-накрая спря, небето се заоблачи и не беше горещо, и така прекарахме час в два в сладки приказки за живота и бизнеса, наслаждавайки се на панорамата, след като си направихме много хубави снимки.



Прибирането към София също беше много приятно, като тоя път видях и другата половина от зашеметителните панорами. А серпентините определено са по-лесни на изкачване.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)