петък, март 07, 2008

1 март 1879 г. The Economist за Източна Румелия —

Я да внесеме малко яснота за настроенията в Източна Румелия точно преди 129 години и седмица.





Благодаря много на анонимния преводач. Нямам сили да му преглеждам превода, но го пействам целия тук за удобство на четящите. Човече обади се кой си имаш биричка от мене;

Румелия и Берлинския договор

Фактът, че Българското Национално Събрание заседава в Търново да избере нова конституция не решава съдбата на живущите в Източна Румелия съгласно решенията на Берлинския договор. Без значение колко ефективна е административната система замислена за тях в договора, те ще продължат да се чувстват под турско робство. Изискванията на договора ще влязат в действие само ако Високата Порта ги оповести; границата между двете територии ще бъде охранявана от турски войски, които ще потушат всяка проява на недоволство.

Глупаво е да се мисли че те ще понесат това положение и увереността която лорд Биконсфиелд изразява от време на време за конкретното и точно изпълнение на Берлинския договор би било по-разбираемо, ако ни беше дал някаква идея кое би било контролиращото влияние над тях. Възможно е разбира се, когато дойде време за изтеглянето на Руските войски от Румелия, нито една от страните заинтересовани в обединението да започне веднага да действа по въпроса.

Възможно е Русия да пожелае да трупа точки за стриктното си придържане към наложените от договора изисквания; България може би ще иска да бъде по-добре подготвена ако се стигне до нова освободителна война; и вероятно двете (страни) биха желали да видят развитиети на събитията – нормалните протаки или внезапни бързи действия от страна на Портата. По отношение на Русия ние винаги сме считали че тя няма интерес или желание за обединението на България с Източна Румелия. След обединението нейното влияние и в двете територии ще бъде чувствително намалено. Докато са разделени те ще продължат да гледат на Русия като на последна възможност за помощ и това е състоянието, в което Русия иска да останат завинаги.

Въпреки изтеглянето на руските войски по всяка вероятност на 3 май, въпреки липсата на сигнали от страна на великите сили (Imperial Commissioner), Българското правителство и Българския конгрес може да се въздържат от решителни действия и въпреки че на хората в Румелия им се обяснява, че времето за обединение все още не е дошло, има очевидни причини показващи че това е нищо повече от моментен затишие (спиране на военните действия). Очакванията и надеждите които Русия би желала да са живи сред българите, трябва да се подхранват и ако Русия не е способна на това, съществува друга сила готова да го направи.

Има причини да вярваме, че Австрийското правителство не се задоволява само с Босна и Херцеговина и че една бъдеща експанзия на юг, желана от Виена, може да се осъществи ако Портата не е способна да защити позицията си на Балканите.

Очевидно е, че Русия няма да гледа безразлично как влиянието и в освободените от нея територии се заменя с Австрийско. Българите ще се чудят отново как да се подготвят за война целта на която е да се пренебрегне важна част на Берлинския договор. Портата ще е в правото си да протестира срещу всякакво безпричинно увеличаване на военната мощ. Дори и да се вярва на България и Русия че няма да насърчават страстите в Румелия, най-вероятното е, че те няма да са способни да ги овладеят.

Колкото и да сдържат сериозните си съпротивления на Турското управление, хората в Румелия могат да се надигнат при най-малкия акт на подтисничество.

Кореспондентът на Таймс в Търново намеква че страните подписали Берлинския договор вероятно ще бъдат помолени да отменят точката даващо правото на Портата да поддържа военно присъствие на Балканите. Той е на мнение, че ако това се постигне опасността от вълнения в Източна Румелия ще се избегне за момента и че умерените ще надделеят в Събранието.

От тази отстъпка, разбира се, представена от кореспондента на Таймс “най-голям интерес ще има Османската империя”, която по неговите думи е ”обречена, освен ако не получи незабавна дълга и постоянна почивка” и че “тя никога няма да има спокойствие, докато армията и окупирва Балканите, където едиствената и роля ще бъде да дразни хората от двете страни”.

Всъщност, напускането на Балканите би била следващата стъпка в процеса на укрепване от който Турция вече се облагодетелства. Ние сме твърдо на мнение, че раздялата на България и Източна Румелия е невъзможна и всеки опит от страна на подписалите държави да я запазят ще доведат до катастрофални последици и ще приветстваме всякакво мирно решение на неминуемия резултат. Няма смисъл да се отричат трудностите по отменянето на точката за турското присъствие на Балканите.

Истина е, че сигурността на Европа срещу Руското влияние в резултат на турското присъствие е илюзорна, но независимо от това докато Великите сили си го въобразяват, се чувстват извинени да осигурят по-съществена бариера. Когато играта свърши, ще се види, че Конгреса в Берлин не е постигнал нищо и че истинската работа по решаването на Източния проблем тепърва предстои.

Това може да е полезно откритие за Европа, но в същото време това е и учудващо откритие; и мотивът който накара Великите сили да си затворчт очите в Берлин, може да ги накара да си ги държат затворени малко по-дълго. Това особено се отнася до нашето правителство. Никой друг кабинет не е толкова дълбоко заинтересован в Берлинския договор, никой друг кабинет не е демонстрирал такава непоклатима вяра в него.

Дори изобретателността и спокойствието на лорд Биконсфиелд е подложено на изпитание в деня в който казва на камарата на лордовете, че правителството на нейно Величество смята за умно в интерес на Европейското спокойствие и за единността и независимостта на Отоманската Империя да се съгласи на отменянето на 15та точка на Берлинския договор и да уведоми Султана че сигурността на неговата столица ще бъде осигурено от силен гарнизон в Адрианопол.

В същото време, според нас е напълно ясно че ако Румелия избере да се противопостави на нова окупация от Турция, това трябва да се извести в Парламента. В такъв случай нищо не може да се спечели докато много има за губене ако Берлинския договор не се преразгледа по отношение на Румелия. Трудностите няма да намалеят чрез отлагане и неизбежната гочива хапка очакваща английския кабинет няма да бъде по-сладка поета в последствие а не в момента на събитията. Много по-добре е те сами да предложат корекция на работата си от колкото да гледат как някой друг я коригирва заради тях.

4 коментара:

Анонимен каза...

Може ли да синтезираш за какво става въпрос за хората неразбиращи англйски.

И.Е. Станков каза...

Много интересно!
Някак си по-директно и честно са писали сякаш журналистите от онази епоха.

Анонимен каза...

Прощавайте за грубия и спонтанен превод.

Румелия и Берлинския договор

Фактът, че Българското Национално Събрание заседава в Търново да избере нова конституция не решава съдбата на живущите в Източна Румелия съгласно решенията на Берлинския договор. Без значение колко ефективна е административната система замислена за тях в договора, те ще продължат да се чувстват под турско робство. Изискванията на договора ще влязат в действие само ако Високата Порта ги оповести; границата между двете територии ще бъде охранявана от турски войски, които ще потушат всяка проява на недоволство. Глупаво е да се мисли че те ще понесат това положение и увереността която лорд Биконсфиелд изразява от време на време за конкретното и точно изпълнение на Берлинския договор би било по-разбираемо, ако ни беше дал някаква идея кое би било контролиращото влияние над тях. Възможно е разбира се, когато дойде време за изтеглянето на Руските войски от Румелия, нито една от страните заинтересовани в обединението да започне веднага да действа по въпроса. Възможно е Русия да пожелае да трупа точки за стриктното си придържане към наложените от договора изисквания; България може би ще иска да бъде по-добре подготвена ако се стигне до нова освободителна война; и вероятно двете (страни) биха желали да видят развитиети на събитията – нормалните протаки или внезапни бързи действия от страна на Портата. По отношение на Русия ние винаги сме считали че тя няма интерес или желание за обединението на България с Източна Румелия. След обединението нейното влияние и в двете територии ще бъде чувствително намалено. Докато са разделени те ще продължат да гледат на Русия като на последна възможност за помощ и това е състоянието, в което Русия иска да останат завинаги. Въпреки изтеглянето на руските войски по всяка вероятност на 3 май, въпреки липсата на сигнали от страна на великите сили (Imperial Commissioner), Българското правителство и Българския конгрес може да се въздържат от решителни действия и въпреки че на хората в Ромелия им се обяснява, че времето за обединение все още не е дошло, има очевидни причини показващи че това е нищо повече от моментен затишие (спиране на военните действия). Очакванията и надеждите които Русия би желала да са живи сред българите, трябва да се подхранват и ако Русия не е способна на това, съществува друга сила готова да го направи. Има причини да вярваме, че Австрийското правителство не се задоволява само с Босна и Херцеговина и че една бъдеща експанзия на юг, желана от Виена, може да се осъществи ако Портата не е способна да защити позицията си на Балканите. Очевидно е че Русия няма да гледа безразлично как влиянието и в освободените от нея територии се заменя с Австрийско. Българите ще се чудят отново как да се подготвят за война целта на която е да се пренебрегне важна част на Берлинския договор. Портата ще е в правото си да протестира срещу всякакво безпричинно увеличаване на военната мощ. Дори и да се вярва на България и Русия че няма да насърчават страстите в Румелия, най-вероятното е, че те няма да са способни да ги овладеят. Колкото и да сдържат сериозните си съпротивления на Турското управление, хората в Румелия могат да се надигнат при най-малкия акт на подтисничество.
Кореспондентът на Таймс в Търново намеква че страните подписали Берлинския договор вероятно ще бъдат помолени да отменят точката даващо правото на Портата да поддържа военно присъствие на Балканите. Той е на мнение, че ако това се постигне опасността от вълнения в Източна Румелия ще се избегне за момента и че умерените ще надделеят в Събранието. От тази отстъпка, разбира се, представена от кореспондента на Таймс “най-голям интерес ще има Османската империя”, която по неговите думи е ”обречена, освен ако не получи незабавна дълга и постоянна почивка” и че “тя никога няма да има спокойствие, докато армията и окупирва Балканите, където едиствената и роля ще бъде да дразни хората от двете страни”. Всъщност напускането на Балканите би била следващата стъпка в процеса на укрепване от който Турция вече се облагодетелства. Ние сме твърдо на мнение, че раздялата на България и Източна Румелия е невъзможна и всеки опит от страна на подписалите държави да я запазят ще доведат до катастрофални последици и ще приветстваме всякакво мирно решение на неминуемия резултат. Няма смисъл да се отричат трудностите по отменянето на точката за турското присъствие на Балканите. Истина е че сигурността на Европа срещу Руското влияние в резултат на турското присъствие е илюзорна, но независимо от това докато Великите сили си го въобразяват, се чувстват извинени да осигурят по-съществена бариера. Когато играта свърши, ще се види, че Конгреса в Берлин не е постигнал нищо и че истинската работа по решаването на Източния проблем тепърва предстои. Това може да е полезно откритие за Европа, но в същото време това е и учудващо откритие; и мотивът който накара Великите сили да си затворчт очите в Берлин, може да ги накара да си ги държат затворени малко по-дълго. Това особено се отнася до нашето правителство. Никой друг кабинет не е толкова дълбоко заинтересован в Берлинския договор, никой друг кабинет не е демонстрирал такава непоклатима вяра в него. Дори изобретателността и спокойствието на лорд Биконсфиелд е подложено на изпитание в деня в който казва на (House of Lords) че правителството на нейно Величество смята за умно в интерес на Европейското спокойствие и за единността и независимостта на Отоманската Империя да се съгласи на отменянето на 15та точка на Берлинския договор и да уведоми Султана че сигурността на неговата столица ще бъде осигурено от силен гарнизон в Адрианопол. В същото време, според нас е напълно ясно че ако Румелия избере да се противопостави на нова окупация от Турция, това трябва да се извести в Парламента. В такъв случай нищо не може да се спечели докато много има за губене ако Берлинския договор не се преразгледа по отношение на Румелия. Трудностите няма да намалеят чрез отлагане и неизбежната гочива хапка очакваща английския кабинет няма да бъде по-сладка поета в последствие а не в момента на събитията. Много по-добре е те сами да предложат корекция на работата си от колкото да гледат как някой друг я коригирва заради тях.

Анонимен каза...

Значи имам биричка (въпреки, че превода не е особено добър).
Прощавай че съм анонимен, все не нацелвам как да сложа името си отгоре. Натиснах "Публикувайте..." преди да го сложа отдолу, после заспах.

Веско Петров

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)