сряда, март 05, 2008

Уроци по патриотизъм, национализъм, любов към родината и дъвчене на дъвка

Още едно от великолепните есета на Алекс Букарски, този път за национализма:

Пролетариатът (хората без капитал и земя) наистина нямат какво да защитават — това наистина някой трябва да им го каже.

Потенциалната пета колона е пролетариатът във всяка страна, която ще бъде нападната или е пред поражение.

Само собствениците на земя, фабрикантите, бизнесмените могат реално да загубят при разпад на държавата.

Същият този пролетериат съвсем до неотдавна го караха да обича бившата държава, в стила „всичко е ваше, фабриките са ваши, работните места са ви осигурени и вечни“, което след това, разбира се, се оказа голяма опашата лъжа — сега просто не мога да повярвам как в националната държава са уверени, че като принадлежат към определена нация, като македонската, смятат, че едновременно притежават нещо, че са стопани, управляваща класа и т. н.

Нямат нищо.

Техните деца не заслужават да бъдат тъпкани с патриотични илюзии и фантазми.

Мисля си, като родители, какъв срам, че не са в състояние да осигурят добро образование и добри възможности на децата си, а ги карат да излизат да протестират, да хвърлят камъни, да ядат бой с палки — това е доста нехуманно от страна на родителите.

***

Нито в училище, нито навън, никъде, не получих нещо защото ми е дошъл реда, нито пък получавах и това, което ми се полага — никога никой не дойде, не ме потупа по рамото и не ми рече — ето, ти тъй като си македонец, полага ти се това и това.

А виждах, че всички други националности се уреждат някаква национална линия — и получават облаги по тоя начин, макар че не винаги и не за всички.

Аз се фрустрирах, както и цялото мое поколение.

Някои от нас решиха, че трябва екстремно да се обърнат към тая твърда национална идентичност, за да накарат всички други националности (ако трябва и със сила!) да ги уважават, без разбира се да си отговорят първо на въпроса — Защо най-напред себе си и членовете на своя род взаимно не се почитаме?

Обратното на това, аз първо реших нищо да не получа, заради това че принадлежа някъде — независимо дали става дума за пол, род, нация, град, ами да се преборя сам и то изключително чрез собствената си реализация на дело.

***

На мен ми е съвсем ясно, че за националисти предимно се смятат хора, които са забогатели, материално са уредили себе си и семействата си, хора които са на важни обществени позиции (и като по правило не са достатъчно квалифицирани или компетентни да ги заемат) и които панически се страхуват от всяка обществена промяна.

Свободно могат да залъгват поданиците си, работниците си, на които едва-едва плащат, използват и експлоатират и никой не им пречи да го правят.

Но мен не могат да ме излъжат.

И по-добре нека не си въртят горещите глави с гладни стомаси към нас „изродите“, тъй като ако толкова много я обичат тази страна, ако толкова много се грижат за своите позиции, нека дадат хляб на тези, които са под тях, най вече на тези, на които им проповядват патриотизма като главна лекция.

Нека им вдигнат заплатата.

Нека им дадат нещо от своето богатство, парченце или резенче поне, това им го препоръчвам като добронамерен съвет, защото кой знае, може и да съберат достатъчно хора, които да подкрепят обществения ред.

***

Това че съм критичен към моето обкръжение, и най-вече към политиката на моята държава (чети правителство) на никого, абсолютно на никого, не му дава право, колкото и самият той да е голям и твърд патриот, да ме „изселва“ или да ми отнеме правото да бъда като него и всички останали, еднакво почитан гражданин на тази страна.

***

Абсурдността днес да бъдеш патриот — В едно градче с 8000 жители в югозападна Македония тези дни чух по телевизията че няма съответната (ама, въобще няма!) оборудвана линейка и че някакъв пациент, който получил сърдечен удар, тъкмо заради това умрял по пътя към болницата в съседния по-голям град.

Колко хора от това градче биха облекли униформи в случай на война? Може би 2000.
Колко от тези хора биха отишли на национален протест?

Може би 5000.

А колко от тях биха събрали пари за нова линейка, или колко някой по-богат съгражданин великодушно би дарил, за да се купи нова?

Отговор, изглежда, не е необходим.

***
Кога започва да ти избледнява патриотичното чувство?

Когато схванеш, че има незаслужено привилегировани граждани в тази страна, които дори най-обикновен данък не плащат.

А кога ще го изгубиш напълно?

Когато схванеш, че ти не принадлежиш към кастата им и че нямаш никакви потенциални шансове да се наредиш между тях.

***

Погледнете днес младите националисти към какво призовават — „Вместо да седите по кафенетата, кръчмите, излезте на протест...“ — с ръка на сърцето, кръчмарската култура не ми е привлекателна, но хедонизмът или безделието е във всеки случай по-добра опция, отколкото деструктивния национализъм.

Все пак, национализмът остава невероятно практично средство за злоупотреба с младите и наивните.

***

Твърде много хаймани чрез евтин национализъм успяха в това общество (което е доказателство за неговата беднота) но, аз ще докажа, че може да се успее с качества, подкрепени с известно количество анти-национализъм.

Разбира се, надпреварата е отворена, и ти можеш да се включиш.

***

Национализмът предимно се изповядва или много млади или много стари.

Младите чрез национализма искат да си придадат важност — че са отговорни, възрастни, високо-съзнателни, а старите чрез национализма се опитват да подпечатат делото на живота си, за да си осигурят почетно място на библиотекарския рафт, озаглавен „значителни национални личности“.

Ако националистическият план успее, всичко е както си трябва — старите си получават рафтовете, а младите ковчезите.

***

Трябва да ви е ясно, обръщам се към сиромашните националисти — богатите националисти, които сега „до дупка“ ще ви подкокоросват, че в случай на провал, няма „храбро да загинат, защитавайки родината“, ами ще гледат как да се спогодят с новата държава, власт или обществен ред, за да си запазят богатството и привилегиите.

Имайте го това наум.

***

Каква е разликата между патриот и националист?

Почти няма разлика, освен че на националиста не са му необходими илюзии.

***

Наблюдавах националистическата хранителна верига през 2001 година, при паленето и плячкосването на дюкяните и имотите на мюсюлманите в Битоля.

Тя се състои от естрадни хипер-патриоти които много обичат родината и безотговорно дават войнствени и непремерени изявления, които подтикват към конфликти, след това от националисти щурмоваци, които тръгват по акции, след което започват удрят, бият и трошат, след това от пиромани и психопати от всякакъв вид, които в хаоса намират самоизразяване и хората с комбитата, които ходят от място на място и си товарят разни апарати и предмети от опожарените къщи.

На края, политиците, които организират всичко това, правят прес-конференция на която разграничават от насилието.

***

Един мой приятел, неотдавна за пръв път посети западно-европейска държава, и то Германия.

Въодушевен ми разказваше как се връщал от там и минал през Австрия, Словения, Хърватско, Сърбия и все повече забелязвал, как от страна на страна, идват все по-лоши и по-мръсни вагони, за да стигне накрая на границата пред Македония и да седне в кочина.
Аз вика, бях свикнал преди това с тази кочина, но възможността да видя истинско европейско купе страшно ми промени мисленето за нея.

Вярвам, че когато 90 процента от младите националисти, когато биха имали възможност да видят тази разлика във вагоните, от държава до държава, и чак до нас, не биха скачали толкова жестоко да защитават политиката на нашата управляваща класа.

***

Какво е това народ, нация? Не съществуват такива обобщени термини.

В народа има друг народ, в другия народ още по-друг и така чак края, когато стигаме до гражданския индивид.

Народът е сбор от индивиди, които понякога заради определена идея или чувство могат да се обединят, но никога достатъчно, за да могат да бъдат наречени народ, а ако вече някога трябва да се нарекат с това име, това е веднъж на 4 години, когато мнозинството гласове на гражданите решават кой да води държавата.

***

Политическият водач на тази нация, почти никога няма да бъде осъден от „народа“ за „предателство на националните интереси“, заради дадено храбро решение от „национален“ характер, но със сигурност същия този „народ“ ще го осъди, ако твърде много почита народната воля.

източник

Ако ви харесва Алекс, направо го добавете към четците си, да не ме мъчите с тия преводи
повече;-)

2 коментара:

kanew каза...

Срещу прозореца ми, се вижда балкона на един патриот или националист. Там постоянно се вее българското знаме, а зад омърляните стъкла се виждат портретите на Левски и Ботев. За мое голямо съжеление, националиста-патриот от време на време си изхвърля боклука в найлонова торличка през балкона. Сигурно нашите български идоли от портретите потъват от срам в дън земята.

Стойчо каза...

good point:-)

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)