неделя, март 09, 2008

Ролята на жената и празникът на жената

Женените ми съмишленици напуснаха "по терлички" каузата на демократичните принципи, щом стана дума за 8-ми март. Блогът си е блог, но и домът си е дом. Ако искат мир у дома, ще трябва да се съобразяват.

Разумът спи, щом говори завитото в бяла амбалажна хартия самотно зюмбюлче ;-)

А аз съм се закахърил за идейните основи на "празника на колежката".

Имам много близка приятелка на изключително висок пост в чужда компания в България. Тя работи много, и това понякога дразни нас, най-близките и приятели, защото почти не отделя време за себе си.

След поредните корпоративни рокади, пак не дойде време за нейното повишение.

"Защо така бе, Х?" — питам я
"Защото съм жена и не съм от София"
"Добре де, тия хора в ред ли са. Нали им вършиш работа за трима."
"И аз питах шефа оня ден. Той беше съвсем искрен и ми каза — няма да стане, мойто момиче, защото си жена и защото не си от София."
"Съди ги бе!"
"Ти да не мислиш, че имаше свидетели."

Същите тези колеги да и връчат огромна кошница с рози по случай празника, честно казано, не знам как това ще събуди у нея празничното настроение. На нея и без друго всеки ден и се напомня, че е жена.

Празник-индулгенция ли искат жените или равноправие?

Комунистическата идеология, чието земно въплъщение беше "развитият социализъм" имаше за идеал пълната еднаквост (не равенство или равноправие — еднаквост).

Олицетворение на този идеал беше маршируващият строй. (той така си и викаше на себе си - социалистически СТРОЙ)

От гледна точка на идейната чистота не биха могли да съществуват такива науки като генетиката (която беше репресирана), които дават на хората неоспорима индивидуалност.

Същият подход беше възприет и при равенството на половете. Идеята за равенството на половете беше изкористена просто да се изкарат жените от домовете, за да бъдат експлоатирани като работни добичета, независимо къде — на полето, в мините, в заводите. "Реалният социализъм" никога не го е било грижа за ничии права. Както и не го е било грижа и за ничии биологични особености. Логично беше домът и семейството да бъдат занемарени както никога досега в историята.

Именно това безразличие наложи лицемерно всенародното "празнуване" на 8-ми март. По същите причини имахме и празник на "свободата". И на Конституцията. Щото нямахме нито свобода, нито Конституция.

Демокрацията не промени особено занемарените дом и семейство. Малко семейства (главно женските им половини) могат да издържат на промяната на "лайфстайла", която носят децата.

Ако се замогнат българските семейства за пръв път през "демокрацията", ще има ли повече деца?

Няма да има. Ако беше въпрос на пари, милионерите и мултимилионерите в България и по света щяха да имат по 5-10 деца. Защото, ето — нямат проблеми с покупката на 5-10 коли и яхта. "Лайфстайл"-ът пречи за по-многобройно домочадие. Така ли се разваля манекенска фигура, създавана със сериозни усилия и инвестиции.

Създаването на дом и отглеждането и възпитанието на децата е уморително занимание с нисък престиж и големи отговорности.

За насилствено връщане назад въобще не може да се говори, а и аз съм абсолютно против това, някой да бъде заставен да живее по начин, който не му харесва. Но пък лично на мен ми се иска жените отново да станат жени, а мъжете — мъже.

И накрая — да напомня за "нищожната" власт на жените в нееманципираните общества.

"искам, искам, ххххх"
"ама мило, ти си хубава и без ххххх"

5 минути мълчание

"какво ти е?"
"нищо!!!!"

Мъжът зарязва всичко и тръгва да търси хххх.

Пътят на коприната, войните за подправки (довели до великите географски открития), изтребването на слонове и полярни лисици, добиването на злато с цианиди и кървавите диаманти — всичко си има един и същи източник.

"нищо!!!!"

8 коментара:

Радан Кънев каза...

Браво!

Не те изоставям, не и след този текст.

Димитър Бечев каза...

Добре си показал как се упражнява женския soft power .. от нищо(!!!)- нещо. Пак в тоя ред на мисли, винаги съм си представял как първият homo sapiens от мъжки пол, заменил пещерното си обиталище с нещо 'по-така', не го е направил, понеже е изпитвал самият той дискомфорт. Сигурен съм, че някой женски глас е имал решителен принос за този избор. Ето, значи, едно просто обяснение на обществения напредък ...

komitata каза...

"Докога ще живеем в тая влажна и студена пещера? Виж съседите каква колибка на дървото са си направили. Каква гледка имат само!" ;-)

Анонимен каза...

Бечев, Комита, аз пък ще ви кажа нещо друго. Знаете ли как са стигнали до "уважението" да правят път на жената за да мине първа? Пак първобитния мъж, сутрин дърпал камъка, с който запушвали отвора на пещерата и пускал жената да излезе първа - ако не я е изял някой звяр, излизал и той! А иначе тази еманципация, дето я празнувате с "деня на колежката", огън да я гори! Да сте се прибрали някога и да сте пуснали прахосмукачка, да сте сготвили, да сте изпрали, да сте измили прозорците, защото и жените ви работят и имат нужда и те от почивка? Да сте видяли предприятие, фирмаили учреждение, в което жените началници да са повече от мъжете?

komitata каза...

Анонимчо. Експерт съм по гореизброените къщни работи.

А за предприятието, в което жените началници са повече — това ли е критерият дали жените имат равни права? Според мен по-важен критерий е да взимат еднакви пари за еднаква работа.

Стойчо каза...

Защо „по терлички“? Според мен оглушително мълчим:-)

Съзерцател каза...

Комита,

с този текст трябваше да започнеш.
Добре казано, добре написано.
Това е истината за "нежната диктатура". И аз писах за нея в "Патриархалното плашило".
Положението на съвременната жена хич не е леко. Понякога си мисля, че тази объркана ситуация ги довежда до шизофрения. Не знам кога това да раждаш и отглеждаш деца се превърна от "радостта на живота" в "ретроградна традиция, предназначена да държи жената в подчинение". И тези нови "стереотипи" оказват някакъв неистов натиск върху женската психика.
Ние мъжете можем много неща (всеки според възможностите си), ама никой от нас не може да отгледа и възпита едно дете, една личност, както жената. Но днес това не се цени.
До голяма степен отстрани изглеждаме като празнодумци- какво знаем ние.
Гадното е, че до голяма степен мъжете са виновни за това положение. Жените също искат да се развиват- напълно естествено е, но ние сме им поставили недостъпно висока летва и ги изправяме пред някакъв гаден избор. Всички знаем как гледат работодателите на една жена, когато тя поиска да роди. Такова осъдително отношение съм виждал понякога, че направо ме е срам. А това желание си е в реда на нещата и трябва да се подкрепя.
"Стилът на живот", дето му викаш също играе голяма роля при това решение. Щото децата са инвестиция, която никога реално не се връща. "Крава от теле не суче", както гласи една поговорка. Безсънни нощи, загуба на почивка, пари...
А от друга страна натиска на бизнеса...
Много имам да пиша още по темата, но друг път.

komitata каза...

Като работодател винаги съм се старал да наемам повече жени, защото са по-старателни и изпълнителни от мъжете (има и изключения, не съм феминист).

Но в днешно време когато всеки работник е ценна инвестиция, в която влагаш усилия и средсва, се изисква голямо усилие да не забелязваш че част от инвестициите ти ще отидат на вятъра, когато съответният работник "изчезне" за няколко пъти по 2-3 години.

Слава Богу, никога не ми се е налагало да се изправям лице в лице с тази дилема, но нещата и от страна на работодателите не изглеждат розово. Далеч не всеки работодател е сексистка свиня, особено тези от малките фирми, които разчитат буквално на всеки човек да останат в бизнеса.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)