вторник, март 25, 2008

Кои тайни и как ги пазим в МВР

Тия дни нашето МВР се гърчи в тежък скандал, свързан с „лапкане“ и издаване на информация към „добре облечени“ безсрамници. Вижте обаче как се пазят тайните на архивите, за които МВР няма да получи „лапкане“, а именно – тайните на ДС:

За сравнение, изследователският център в Потсдам посочва, че 134 души са били убити при опит за бягство през Берлинската стена, въпреки че проучванията продължават и данните са оспорени от тези, които ги смятат за твърде високи. Освен всичко това, експерти заявяват, че над 1000 души са опитали да избягат през източногерманската граница.

ЩАЗИ се е опитало да прикрие някои от смъртните случаи в България, обявявайки, че смъртните случаи са били предизвикани от пътнотранспортни произшествия. И до 1975 г. българските власти често също са прикривали следите на жертвите. Настоящото българско правителство не публикува данни и германското правителство не оказва натиск за отварянето на архиви.

“Не бяха само германци, а граждани на различни страни, чехи, поляци”, казва работник във Военна болница в София, който е помагал на Апелиус. Той отказа да каже името си поради опасения, че може да изгуби работата си. Достъпът до архивите е бил закрит през февруари 2007 г., когато се е появил материал на Апелиус, който е привлякъл вниманието на Барбара и Олаф Хетце. Той е съживил спомените за тяхното изпитание, “предизвиквайки студени тръпки”, пишат те в писмо до Апелиус.

Ако искате да спестите някой друг милион от бандероли давате на полицията ДА СИ ЛАПКАТ и ще получите качествена информационна услуга в реално време — предупреждават ви щом стане жега (тръгнат проверките). Може да ви струва някоя друга хилядарка, гъзарски лаптоп или ловна пушка — бижу.

Но ако искате да научите истината за античовешкия режим отпреди 1989г. и за престъпленията му, вашият потенциал да осигурите нещо "за лапкане" е близо до нулата (вие всъщност смятате, че държавата ви дължи нещо, а не обратното), и достъпът до мухлясалите тайни на един режим с 20 години закъснение, е закрит.

Как става така, че достъпът до информация за комунистическите престъпления с 20-30-40 годишна давност е абсолютно невъзможен, а информация за проверки за бандероли се получава дори предварително?

Защото няма за лапкане!

(текстът е от препечатката на статия в Ню Йорк Таймс от Фокус)

Няма коментари:

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)