сряда, януари 30, 2008

Новият сайт "за матурите"


Колкото повече проекта виждам, изпълнени с държавни пари, толкова повече се убеждавам, че държавата (и особено българската) не трябва да си играе на инвеститор.

След толкова много наляти пари, резултатът предизвиква само плач и присмех ;-)

Ако за този проект е платено повече от две средни нето заплати на програмист, значи министерството жестоко се е минало. И ние също, като данъкоплатци.

За да прочетеш коментарите, кликни на картинката да се уголеми.

вторник, януари 29, 2008

Кортик по предназначение.

Армейски кортик (не е същият).
(източник)

Отдавна не ме е било толкова срам, че съм български гражданин.

Един наплашен архитект беше награден с церемониален кортик от МВР за проявена гражданска позиция за съобщаване на подкуп от 50 000 лева. За такъв кокошкарски подкуп? Ами ако утре някой съобщи за подкуп от 1 000 000 лева, какво ще стане? Ще му дадем собствено реалити шоу по БНТ ли? Или ще викнем една труженичка или лично министъра да му врътне едно от ония, за които Радан разказва.

Министър Петков е толкова клинично неспособен да прави ПР, че започвам да го подозирам и в клинична неспособност в много други области, включително медицински. То не беше наемане на ученици за борба със софтуерното пиратство, то не беше заплашване на блогери, то не беше мръсни вицове по пренсконференции...

Кичозното и грандоманско шоу с кортика означава, че сигналите за корупция на практика отсъстват въпреки гръмогласната кампания, а министерството е напълно изолирано от народа, за чиято сигурност и спокойствие трябва да се грижи и всяко обаждане се отпразнува с шампанско, кортик и показване по телевизията. Чудесен повод за министерска оставка. Ало, Петков, чувате ли?

Жал ми е за архитект Янев, който чистосърдечно каза на глас, това което цяла България отдавна подозира: "корупцията в Министерството на земеделието и продоволствието е кошмарна". Тъкмо повярваш на системата, че има някаква справедливост, и тя вземе утре да те сдъвче за закуска. Министър Кабил хич не се шегува. Ще съди наградения гражданин и кортикът няма да помогне на гражданина да се защити.

ЕС ни врътнаха кранчето за паричките от фондовете за пътища. Две години можели да минат преди да се произнесе специалният европейски орган, има ли основания за това или няма. За нашите дебелооки политици искам да преведа сигнала, който дойде от ЕС:

ВЕДНАГА РАЗКАРАЙТЕ ЦЯЛАТА АДМИНИСТРАЦИЯ ОТ "РЕПУБЛИКАНСКА ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА", ИНАЧЕ НЯМА ДА ВИДИТЕ ПАРИ .

Редно е също, партията, която спечели парламентарните избори с обещания за прозрачно и рационално усвояване на еврофондовете, да си даде оставката от управлението. Тъй като следващият транш може да дойде чак след две години (т.е. на куково лято), съобщението от Европа може да се тълкува и много по-елементарно:

ПРЕДСРОЧНИ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ!

Да видиме докога ще продължат ушните проблеми на тройната коалиция.

Дали не трябва архитект Янев да им върне кортика, да опитат да си почистят ушната кал. Едно време бившите колеги на министър Петков (които навлязоха в охранителния бизнес) си чистеха ушите с антените на мобифоните.

Другият вариант е, архитект Янев може да си запази кортика да си реже луканка, като го пуснат от затвора (защото не очаквам да успее да докаже каквото и да е за земеделието, а хиените няма да го оставят на мира, докато не го смачкат). Ще му остане за спомен.

Интересно ми е, как стои въпросът със запазване на самоличността на хората, даващи сведения за корупция. Излиза, че анонимните обаждания по телефона стават по-малко анонимни, колкото по-голяма става сумата. От правоохранителните органи казаха, че двамата набедени са знаели кой ги е издал и нямало смисъл да се крие. Какъв е смисълът тогава, телефонът за сигнали за корупция да се обявява като анонимен?

И се чудя, дали арх. Янев пак ще се обади, ако някой отново се опита да го изнудва за подкупи? Дали е решил, че си заслужава. Ей това е въпросът.

понеделник, януари 28, 2008

Първи македонски спам

Доживях да получа първия македонски спам в пощенската си кутия:


Pocituvani primateli na e-marketing porakite

Vaseto baranje za otpis na vasata e-mail adresa od nasata baza na podatoci

ve molime prosledete ja na: plus@mt.net.mk

Vi vlagodarime na razbiranjeto.

Върнаха ме момчетатат в началото на Интернета. Още когато "шефът на Интернета" в България изобретяваше българския спам.

Извън фаза

Това е инженерски лаф. В обикновения език трябва да значи обратното на "на гребена на вълната". Нещо съм извън фаза тия дни.

Г. Първанов (Гоце) се среща с народа. Повръща ми се още от първите две минути, които го наблюдавам на екрана. Нещо не мога да се включа в президентския ентусиазъм. Той наистина смята да употреби втория си мандат, за да ликвидира абсолютно всякакви съмнения в някакви добри намерения у себе си. Подбрани удобни въпроси, захаросани усмивки в залата. Нима сами се докарахме дотук? Извън фаза с президентските усмивки съм.

Тръгнала е една изключително пошла телевизия, като лошо копие на bTV. Аз все още чат пат гледам битивито, което от няколко години регистрира плътен спад на интереса ми. То не остана нищо за гледане.

ТВ1 или май беше ТВ2 — новата телевизия, е концентрирала в себе си адски много неща, които не желая да виждам на екрана. Георги Любенов вместо ?, Азис вместо Слави, Пирамида-та която замести сериозните политически дискусии с шоу тип "Минута е много", "Прозорци" (защо не е преведено "окна"?!?) вместо "Море от любов "и "Искрено и лично" (едвам сдържам спазмите си да не извергна върху клавиатурата). Не че гледам тия другите две, но поне не ми предизвикват такава мигновена физиологична реакция като тая руска БОЗА.

Уж телевизия като телевизия, дори по-добре от класическа кабеларка, но не мога да се насиля да натисна копчето на дистанционното. Дори за да гледам "Чиракът" (кой идиот го преведе "Стажантът"), който наистина много ми се гледа, просто от хигиенни съображения не мога да се насиля да дам и половин точка рейтинг на тоя пуканков-макдоналдс канал. Определено съм извън фаза и с него.

Тръмп ще дойде по торента.

Да не говорим за късия ден, гадното време, и хилядите досадни задължения които ме чакат през новата седмица. Извън фаза.

четвъртък, януари 24, 2008

Иво Беров бие камбаната, но кой слуша?

Май започвам да досадявам на редовните читатели с политически постинги, но въпросът е важен.

Иво Беров накрая на разумен език започва да разсъждава за съдбата на нормалната политика в България (в медиите и викат дясна). Защо например, в "десните" партии, които трябва да са сбор от блестящи индивидуалности, обикновено знаем само името на лидера и на един-двама от близките му помощници? Защо всичко в тези партии се променя, освен най-самоубийствените им възгледи и лозунги (като подкрепата за "православната" секта на Инокентий например).

Ако тези хора наистина не са съгласни с Максим и държат на бързо решение, аз лично им препоръчвам да станат католици или да се присъединят към арменската църква. И въобще не се шегувам. Това ще им реши голям проблем в светогледа.

Но Иво Беров го е казал по-добре. И че Костов трябва да си ходи, но и все пак някой да има доблестта да му опонира. Време е наистина за отговорни постъпки и за поемане на лична отговорност. Като например да заявиш, че знаеш по-добре как. Приятно четене.

сряда, януари 23, 2008

Съобщение (до кмета и министъра)

Съобщение – до кмета на София и до Министъра на държавната политика по бедствия и аварии (понеже АЗ плащам ВАШИТЕ заплати):

В София днес (23 ЯНУАРИ 2008 ) от сутринта вали сняг. Започна някъде към 8 сутринта. Да не се окаже, че някой не е разбрал? Да няма изненадани?


23.01.2008 - В София вали сняг. Снимката е от 8:30 сутринта

Имате два начина за реакция:
1. Да свикате пресконференция и да обясните колко много сняг е заваляло

или

2. Да предадете настоящото съобщение на тези, на които ВИЕ им плащате заплатите – може пък някой от тях да знае какво да прави. Подозирам, че трябва да почисти, но това са отношения между ВАС и съответните фирми, на които вие им плащате.

Както казах, аз плащам ВАШИТЕ заплати, за да бъде градът проходим – направете и Вашата част от сделката. Оня ден получихме Голям член от големия брат, айде барем от вас да не получаваме такъв,а? Какво ще кажете?



вторник, януари 22, 2008

"Голям член" за България

"Въвеждат Дмитрий Медведев в работата" — оригинално заглавие.
Андрей Колесников, "Коммерсантъ"
моите коментари в червено

Президентът на Русия Владимир Путин и президентът на България Георги Първанов вчера се договориха за участието на България в газовия проект "Южен поток", а специалният кореспондент "Ъ"(съкр. от КОММЕРСТАНТЪ) АНДРЕЙ Ъ-КОЛЕСНИКОВ дочу в изказването на българския президент недвусмислени намеци за безгранично порасналото благосъстояние на България във връзка с тези договорености .

В навечерието на посещението, българската общественост се развълнува от отсътствието на Людмила Путина на стълбичката на самолета, с който президентът на Русия долетя в България. За госпожа Путина беше предвидена обширна културна програма, и всички знаеха за нея. Освен това, посещението беше официално, и отсъствието на първата дама заплашваше да се превърне в дипломатически скандал. Впрочем, от оскъдните коментари на членовете на руската делегация се разбра, че Людмила Путина точно преди посещението се е почуствала зле и че лекарите са и препоръчали да се въздържа от полети със самолет.

Впрочем, господин Путин по време на това посещение се справи с поставените задачи и без жена си. Той откри Годината на Русия в България и, стоящ прав на сцената, изслуша 20-минутната реч на президента на България. Господин Първанов употреби по-голямата част от това време, за да обясни , че формулата "България може да бъде или с Европа, или с Русия" е порочна (действително: какво да прави, да се разкъса ли, какво?).

Освен това, той многозначително отбеляза, че у България се появи шанс да се върне на енергийния пазар на Европа в качеството си на голям играч. Той говори за това така, като че ли България някога е била такъв играч и по трагично недоразумение от известно време е на пейката на резервите.

В пазара на електроенергия България наистина беше най-големият износител на електричество за Балканите (до спирането на малките блокове на АЕЦ-а). Така че тук Първанов не бърка, а може би малко поукрасява нещата.

Вече вчера сутринта се разбра, че господин Първанов не случайно е казал всичко това. След вечерята, на която президентът на България покани президента на Русия, се е обсъждала перспективата на участието на България в проекта за строителството на газопровода "Южен поток" (съглашение за който неотдавна подписаха Италия и Русия). Договорът за присъединеняването на България се подготовяше много седмици наред, но окончателното решение се отлагаше до началото на визитата. А вчера сутринта се решаваше, на кого ще бъде оказана честта да обяви това амбициозно решение.

Работата е там, че заедно с Владимир Путин (но не вместо Людмила Путина) в София долетя и Дмитрий Медведев (посочен от Путин за наследник на президентския пост - бел. моя К.). И, разбира се, за него беше по-важно да го произнесе на глас. Но и господин Путин не трябваше да стои настрана. Проблемът е бил решен по следния начин: беше обявено, че по някое време към обядващите господа Путин и Първанов ще се присъедини и господин Медведев, а после и неговият колега, главата на правителството на България, господин Станишев, и че те четиримата заедно за всичко са се договорили принципно: България става транзитна страна за "Южния поток" (сега щафетата от нейните ръце иска да поеме Сърбия, и "Газпром" иска пълен контрол над държавната газова компания на Сърбия за това, но предлага всичко на всичко половин милиард долара вместо два, за които все още има сили да претендира Сърбия).

В предиобеда решението беше обявено на срещата между Дмитрий Медведев и Сергей Станишев. А по-късно през деня, договорът за транзита през територията на България на газопровода "Южен поток" беше подписан от министъра на промышлеността и енергетиката на Русия Виктор Христенко и министъра на икономиката и на енергетиката на България Петър Димитров. Владимир Путин и Георги Първанов изглеждаха при подписването изключително удовлетворени.

Извънредно оживление на церемонията предизвика моментът, когато Владимир Путин се обърна към Дмитрий Медведев, и той се наклони към него. Десетки фотоапарати просто се взривиха със светкавици, които, за мое учудване, предизвикаха силно изчервяване у първия вицепремиер, който, както ми се струваше, трябва вече да е претръпнал от публичната реализация на национални проекти.

Но Владимир Путин не миряса и още веднъж извика при себе си Дмитрий Медведев — този път само да му услужи с химикалката си. Съдейки по всичко, президентът на Русия искаше да продемонстрира, че той разчита вече и за най-малките дреболии на Дмитрий Медведев.

Освен това, тогава беше подписано "Съглашението на акционерите по отношение на тръбопроводния проект Бургас — Александруполис" и договорът между "Росатом" и правителството на България за строителството на АЕЦ в Белене.

След церемониите попитах руските преговарящи, как все пак успяха да стигнат до договореност. Заместник директорът на Минпроменерго Анатолий Яновски каза, че всъщност преговорите са приключили към пет сутринта. Виктор Христенко добави, че в окончателния си вид документите са били подготовени 15 минути преди подписването, защото е трябвало да бъдат превеждани на руски, български и английски.

— И трябваше да се вземат предвид всякакви "чичови уговорки", заради които работата се забави,— добави господин Христенко. — става дума за ценообразуването...

— Промените в европейското законодателство,— добави Анатолий Яновски, в афект пристъпвайки върху моя крак.

По мнението на Виктор Христенко, Русия не е направила в переговорите никакви повече или по-малко сериозни отстъпки.

Много интересно. А някой ни обясняваше, че се бил преборил за българския интерес на българския "Сталинград"

Но, оказа се, президентът на България господин Първанов не е на същото мнение.

— Високо ценя позицията на руската страна, която се съгласи със собствеността на България над газопровода на наша територия, — заяви той на пресконференцията.

Впрочем, все пак прави излязоха руските преговарящи. По-късно, от информирани източници в "Газпром" успях да разбера, че "Газпром" и правителството на България са си поделили точно наполовина тръбата по територията на България.

Каква изненада, че Гоце не е излязъл прав.

— Считам, че всички тези проекти способстват на диверсификацията на енергийните потоци, — произнесе Георги Първанов и още една фраза, предназначена също изключително за вътрешно ползване.

Всъщност е очевидно, че на ЧЕСТЕН ЧОВЕК едва ли ще му се обърне езика да говори в такава ситуация за диверсификация, за която говорят много чиновници в ЕС, т.е. за избавяне на Европа от газова зависимост от Русия.

Прав си, Колесников, ЧЕСТЕН ЧОВЕК никога няма да се хвали с такова "постижение", че и да го размахва под носа на европейските си партньори.

Господин Първанов и сам, видимо, разбра, че на това не трябва да обръщаме внимание.

— В частност,— добави той,— това е съществен принос в осигуряването на безопасността на енергийните доставки не само за България, но и за всички страни на балканския регион.

Сега той беше по-честен със своите телевизионни зрители, тъй като след реализацията на "Южния поток" между Русия и тези страни няма да има проблемни транзитни страни, една от които за Русия се явява Украйна.

Но това не бяха всички теми, които веднъж завинаги господин Първанов искаше да закрие на тези преговори. Така, той добави, че е необходимо накрая да се "утвърди мястото на кирилицата в Интернет" и увери, че ще се опита да направи това на срещата с първия вицепремиер на руското правителство Дмитрий Медведев.

Господин Путин си спомни за това, което като че ли загуби блясък на фона на газовите договори, и заяви, че ако на България и потрябва кредит за строителството на АЕЦ Белене, то "ние с готовност ще предоставим този кредит".

Общо взето, в един момент придобих впечатлението, че руската делегация този път е дошла в София, за да изкупи до шушка тази страна.

Много интересно усещане. И аз имах същото усещане. Защо ли имам чувството, че и двамата сме прави?

Накрая, Владимир Путин поблагодари на българите за "сърдечното посрещане". На него, видимо, нищо не му бяха казали за това, че точно преди да пристигне в София имаше протестен митинг срещу неговото пристигане. Наистина, да се нарече масов, не би могло, дори и при силно желание.

Е, и властите се постараха да има твърде много полиция, че да не се види митинга от преминаващата делегация. Каква независимост, каква честност, о Господи.

Президентът на Русия реши, очевидно, да ободри българите и да помогне на българския президент да ратифицира постигнатите договори в българския парламент. Той добави нещо, което не е никаква тайна: " В Европа има жестока конкуренция за постройката на руски газови мощности" и "Освен всичко останало, те носят приходи на бюджета".

А на репутацията какво носят и на независимостта? И на евро-атлантическия избор?

Тук господин Путин насочи вниманието към човека, който влезе в залата пред самото подписване на документите:

— Искам да приветствам президента на италианската компания ENI Паоло Скарони. Днес беше подписан документ между "Газпром" и ENI за строителството на подводния участък на "Южния поток" (по-късно господин Милер поясни, че вчера в Швейцария е била регистрирана компанията South Stream AG, която до края на 2008 година ще разработи проекта, а в 2013-та година по газопровода в Централна Европа ще тръгне първата газ).

Господин Скарони после обясни, че е закъснял, защото неговият самолет не могъл да кацне в София заради мъглата (въпреки че, по мои наблюдения, цяла сутрин над София небето беше безоблачно и грееше ярко слънце).

Колесников, какво знаеш ти за нашето летище, построено на най-мъгливото място в софийското поле.

Тук думата взе Георги Първанов и с устата на своя преводач заяви на руски:

— Позволете да използвам неспецифична терминология и да кажа, че подписването на всички тези договорености осигури на нашата страна голям член.

Съгласен съм с тебе Гоце. Получихме твърде голям член дори.

По същество изказването изглеждаше вярно, но използваната форма ни караше да се замислим, че президентът на България като че ли прекали с вълненията тези два дни.

Вече всички забелязват че Гоце е комик и шут. Горките българи, те толкова могат.

След няколко минути, един български журналист, задавайки въпрос на своя президент, каза:

— Бриджът — е сложна игра, и да се изиграе "голям шлем" не е лесно...

Чак сега стана ясно, че господин Първанов е имал предвид "шлем", а не това, с което в Русия оприличават и собствеността, и състоятелността на страната ти.

Абе член си е, а не шлем.

Източник,
Почернените думи са от мен. К.

Приятели и противници

ПРОТИВНО ми беше да наблюдавам цялата вакханалия около посещението на Владимир Путин в България. На гости ни дойде човек, който смята разпада на СССР за "най голямата геополитическа катастрофа на 20 век", човек който активно реставрира и реабилитира комунистическото минало на страната си. Човек, който винаги е посочвал погрешността (според него) на нашия цивилизационен избор - с ЕС и с НАТО.

Путин беше посрещнат доста извън протокола. Столицата беше украсена специално със знамена и грамадни (и грамадно кичозни) билборди. Съвсем в духа на партийните събрания след "официалната част" следваше и "литературно музикална програма" в зала 1 на НДК, съвсем в стила на угасналия комунизъм. Часовникът беше върнат ГОДИНИ НАЗАД.

Сегашният руски президент печели дивиденти (и не само печели, той ги ОЧАКВА) от благодарността за събития, случили се преди 130 години, и то по волята на руската имперска политика. Дори и най-големите русофили, антинатовци и антиЕС активисти, които изпълзяха "с праздником" изпод килимите признават — да, имперска политика, но пък ни освободиха, нали така. Е да, така е, и вечна им благодарност и от мене.

Аз пък искам да напомня на възторжените посрещачи, и тези които реализираха "големи шлемове" (термин от бриджа - демек постигнали са 100% от целите си), че ние сме направили вече своя избор и имаме съюзници и приятели, на които дължим коректно отношение.

Ето например — бившата колониална империя Британия. Именно усилията на Тони Блеър и някои неназовани филантропи от Бритиш Петролеум бяха ключови в решаването на един дипломатически батак с огромни вътрешнополитически последствия — случаят с медиците и Кадафи.

Британската империя е и тази, която подкрепя най-активно Съединението на България. Било резултат от имперска политика. Вероятно да, а 3 март забравихте ли резултат от какво е? Струва ми се редно, на 6-ти септември да се кани британския посланик (който, кой знае защо, не се сърди ако не е поканен, за разлика от други посланици), а и ако ни идва на гости Н. В. Кралицата или пък министър председателят на Обединеното Кралство, най-добрата дата е 6-ти септември в Пловдив — тъкмо да закачи и от културната програма.

България се държи точно като невярна съпруга, макар и не в смисъла, който и дава кремълският блюдолизец Леонтиев. България вече живее при новия си богат европейски съпруг, но пък тайно върти любов с и дава пари на бившия си съпруг — побойник, алкохолик и комплексар. Как да се отнасяш към такава дама?

В Русия биват избивани особено гласовитите опоненти на режима. Манипулират се и се фалшифицират избори. В цели автономни републики цари жестока азиатска тирания. Цари икономически и данъчен произвол. На територията на Великобритания (практически почти българска територия в момента) се провеждат изключително опасни и нагли ядрени терористични актове, а заподозрените стават депутати в руската Дума. И редно ли е да очакваме отпадане на последните ограничения за българи на трудовия пазар във Великобритания?

Спомням си как следях новините за срещите на Кадафи с всеки европейски лидер. Как се мусех, ако се окаже, че българският случай не е предмет на разговори. Как се обидих на словашкия премиер, който допусна неволна езикова грешка. В момента Русия откровено репресира представителствата на Британския Съвет. Дали въпросът е бил обсъждан при посещението на батюшката в София? Дали Гоце се е застъпил за съюзниците си?

* * *

Как трябва да посрещнем лидера на тази Русия в България?

Според мен — бързо, протоколно и довиждане. Ако ще печелим от геополитическата си проституция, поне да го правим в рамките на приличието.

PS. Не забравяйте да погледнете какво написа и Радан по темата

събота, януари 19, 2008

Путин, путинизъм, путинизация

Владимир Путин: Политически лидер на Русия, който наследява Борис Елцин на президентския пост на Руската Федерация. По време на двата си мандата планомерно и систематично води политика на ограничаване на демократичните свободи и ликвидиране на демократичните процедури и свободното пазарно стопанство, които замества с личен режим. Финансира политиката си изключително със средства от експорта на природни ресурси в изключително благоприятна ценова конюктура.

Путинизъм: Неформална идеология (прилагана в Русия), почиваща на следните принципи:
— пренебрежение към демокрацията като начин за функциониране на обществото;
— пренебрежение към свободния пазар като механизъм за работа на икономиката;
— пренебрежение към свободните медии и свободата на словото и замяната им с пропагандни инструменти;
— реставрация на култа към времето на СССР, неговите символи и лидери;
— остро противопоставяне на демократичния свят и прокламиране на собствена идеология на развитие (суверенна демокрация).

Путинизация: Постепенно превръщане на демократичните институти на държавата във фарс. Изпразване от съдържание, корумпиране и премахване на много изборни процедури. Ренационализация (деприватизация) на структуроопределящите отрасли в икономиката. Репресии, включително политически убийства, върху политическите противници, неограничени само до територията на Русия. Прехвърляне на огромна част от реалната политическа власт в ръцете на тайните служби (ФСБ-КГБ). Реабилитиране на комунистическите престъпления. Налагане на съветската версия за Втората световна война като единствено вярна. Концесия на територии на местни диктатори, които срещу лоялност към федералното правителство получават неограничена власт върху контролираното от тях население. Маргинализиране на опозицията и ограничаването и до символични размери чрез административни и законови методи (например чрез ловко опериране с процедурите за издигане на изборни кандидати или организация на митинги). Постепенна изолация на населението от външния свят. Неутрализиране, уволнение или ликвидиране на неудобни журналисти. Подкупване на социално чувствителните слоеве от населението (държавни служители, пенсионери, инвалиди, учащи се) със средства от държавния бюджет (напр. от експорта на нефт и газ). Всички тези мерки се предприемат като част от т. нар. "План на Путин", който реално не съществува (но има опити за тълкуването му).

Гоцевизация: Мечта за путинизация плюс затваряне на очите за всичко по-горе и унижение на цяла свободна европейска нация срещу няколко долара в повече.

Алтернативно тълкувание за това, как преминаха последните дни, дава Сула.

сряда, януари 16, 2008

Херменевтика на робското пространство или мафията в образованието

Павката ме насочи към тоя текст, който изследва подготовката на кандидатстуденти по литература.

Трябва ли й дискурс на Рада?
14.01.2008 г. Стършел

Те са три симпатични момичета от софийска гимназия и тази година завършват. Произхождат от семейства с твърде различно материално положение и едната ще кандидатства право, втората немска филология, а третата ще подаде документи в американски университет, за да учи социология. Едната се занимава с аеробика, другата свири на пиано, а третата кара ски. Онова, което ги обединява, е че нито една от тях не е чела "Под игото" на Иван Вазов. Не само не са чели книгата, но и нямат желание да я прочетат.

Интересува ме причината.

- Причината ли? - възкликват те и отговарят в един глас: - Валери Стефанов.

Валери Стефанов е уважаван професор в Софийския университет, декан на факултет "Славянски филологии", автор на много трудове, залегнали в подготовката на средношколците и студентите в областта на българската литература. Задавам следващия въпрос:

- Защо професор Валери Стефанов ще е причината да не четете романа на Вазов? Не ви ли пречи по-скоро предубеждението, че това е остаряла и неинтересна литература, не ви ли спира мързелът, не ви ли изяжда времето купонясването и игричките по интернет?

- Не, не, не - отвръщат трите. - Пречи ни Валери Стефанов.

Чети нататък защо пречи Валери Стефанов

вторник, януари 15, 2008

Принос към модната путинска тема



Клипчето обяснява какво точно е "планът на Путин" за Русия

Назад към Web 1.0

От няколко дни интернетът ми работи ужасно. Прекъсва и се налага по няколко пъти да кликам на линкове и да натискам Reload бутона за да отворя страница. Криво ляво става за блогиране.

Но пък изчезна всякаква възможност да свърша малко смислена работа.

Съвременният Уеб беше наложен като де-факто стандарт от Gmail (Google) и най-общо представлява махане на всички спирачки пред употребата на скриптове в страниците. Позитивният ефект от тази стъпка беше, че накрая производителите на браузъри си оправиха продуктите да работят нормално със скриптове (Майкрософт не успяха съвсем, но това е друг въпрос).

Но какво се случва ако интернетът ви прекъсва?

1. Изключително сложно CMS приложение на клиент. Утре имам краен срок за нанасяне на корекции. Досега (половин работен ден), не съм успял да променя и една запетайка. Защото администрацията на сайта ми се отваря във фреймове (чудо, всичките успяват да се заредят), но после, за промяна на съответната запетайка, кликам на линк, който отваря попъп прозорец, въвеждам специален код, натискам събмит и се отваря още един попъп прозорец където натискам "окей", демек, одобрявам операцията. С прекъсващия интернет досега успях около 20 пъти да отворя и последното прозорче, но не успявам да прескоча последния окей. Прекъсва. Релоуд и всичко отначало.

2. Youtube. Страницата на клипчето се зарежда някак, но всеки опит да се пусне стигат най-много до десетата секунда. Спира и няма сила да го зареди нататък. И тук скриптове пускат други скриптове.

3. Google Reader. Запецвам някъде на първите 10-тина постинга и после Reload, Reload.

Навремето съм водил много люти спорове за това дали трябва да се вграждат скриптове в страниците. Излишно е да казвам че ги загубих (аз бях твърдо против скриптовете). Опонентите ме обвиняваха в живот в "каменния век" и в крайна сметка това беше една от причините (не главната, разбира се) да загубя любима работа.

Извод: Това поколение Уеб, което ползваме изисква доста високо качество на връзката иначе просто става неизползваем и въобще — Интернет не отговаря вече на първоначалната си концепция — възможност за асинхронна работа в нестабилна среда.

Да не говорим за единството на URL, който виждаш в кутийката и страницата, която си отворил. Което пък прави действието на бутоните Reload и Back доста проблематично.

Е да, като се оправи интернета, временно ще забравя за тия неща, но е добре да си ги припомням.

Доставчикът, покрай който научих толкова много за ефектите на прекъсващия интернет е Изи Лан (easy-lan.net). Засега телефонните обаждания не дават резултат.

неделя, януари 13, 2008

Ако не купуваш, няма да ти пращам СПАМ!

Получих този маркетоложки шедьовър още миналата година, но си го пазя, защото е уникален.

Софтуерът им очевидно може да изпише автоматично името ми в адреса ми, но не може да се справи със същото в обръщението.

Как се връзва обръщението "г-не/г-жо" с декларираното "голямо внимание към директния контакт с клиентите"? Нали ми знаете името, обърнете се директно към мене.

Заплашвате ме, че ако не пазарувам в МЕТРО, ще ми спрете СПАМА? Ами айде де, спирайте го, писна ми да ми пълните кутията. Тъй като вие харчите пари да печатате тия реклами, да ги опаковате и да ги пращате, очевидно имате интерес да го правите. А на мен ми е все тая. Дори ми е досадно да си разчиствам натъпканата кутия от реклами. Интересно кой ви е дал тая идея за "мотивиране" на клиентите.

Моята визита май още дълго време ще се разминава с вашите писма, г-не/г-жо Ангелова-Хърсева. Накажете ме със спиране и на "персоналните" послания.

сряда, януари 09, 2008

Няма да мине!

Разказвали са ми как в Северна Корея режимът се пази от външна агресия — редовно и почти на случаен признак се разменят табелките на разни министерства и държавни служби. Идеята е следната — влиза врагът в града и иска да завземе да речем военното министерство. Тръгва по улиците и площадите и когато види табелка "Военно министерство" оп — хлътва вътре. А то се оказва на земеделието. Така пламенните защитници на социалистическата родина печелят ценно време.

Такава мъдра стратегия не ме учудва. Щом идва от такива велики вождове.

Да, но светлият пример е почерпен и в България и то без никой да почерпи.

Ето например, моето интернет банкиране. Влизам в сайта, пиша потребителско име и парола. Съобщение: "Неправилно въведено потребителско име или парола". Да си въвежда врагът каквито иска пароли колкото дни поред си иска. Системата всъщност иска да каже, че ти е изтекъл сертификата. Който е умен, ще се сети.

Ето ме вътре в банкирането. Плащам някаква смешна сума за домейн. Забравил съм да попълня нещо и ето - "Нареждането е попълнено с 2 грешки!". Хм, едната веднага я откривам, а втората? Оказва се, че трябва да попълня декларация за произхода на средствата. Средствата за домейна (под 20 лева) ?!?! Попълвам и псувам. Нареждането минава. Обаждам се в банката. "Ама то попълването на декларация не е необходимо, нареждането ще мине и с тая грешка". Вероятно ще мине. Но врагът ще загуби ценно време и нерви.

Банкомат в СкайСити зад завод Електроника. Петък вечер. Чака ме запой, а на другия ден рожден ден и купон. Боц, боц, пин код.
"Картата ви е задържана по желание на картоиздателя". Добре че покривът над банкомата е далече, че нямаше да удържи на ударната вълна на псувните, с които го засипва врагът. Картоиздателят и хал-хабер си нямаше след няколко дни защо ми е задържал картата. Просто ми издаде нова. Човешко е, случва се. Хората цели самолети не успяват да вдигнат. Ами ако врагът беше успял да изтегли пари?

От няколко дни се опитвам през кварталния банкомат да си платя сметката за МТЕЛ. "Няма връзка с вашия издател". Брех, тоя издател няма ли пари да си плати интернета. След четвъртия опит въртя картата из ръцете си, докато забелязвам, че е изтекла със старата година.

Прав беше другарят Сталин, че класовата борба непрекъснато се изостря, а банковата система е мощно оръжие в ръцете на Партията. До пълното изчезване на буржоазията и кулаците като класа. Аз за себе си гарантирам, че изчезнах като класа.

NO PASSARAN!

Може да сме безделници, ама не сме без празници

Взимам повод от разсъжденията на Тишо по темата „Може да сме безделници, ама не сме без празници“.

В последно време си имам работа с Република Сръбска в Босна и Херцеговина. Един от предразсъдъците, които имаме за сърбите, се основават на вица „Сека среда“. За тези, които не си го спомнят, ето го:

В едно предприятие директорът определя работно време през седмицата. Резултатът от усилията си, той представя на общо събрание на колектива:
Субота и недела - одмор (почивка)
Понеделяк - одмир по одмор (почивка след почивката)
Уторак - одмор пре раданье (почивка преди работа)
Среда - раданье (работа)
Чтвртак - одмор по раднье (почивка след работа)
Петак - одмор пре одмор (почивка преди почивка)

На въпроса на директора „Имате ли въпроси“ се вдигнала една ръка: „ е па, друже директоре, сека среда ли морамо радити?“

Дали е само виц – мога да напиша кратка монография по въпроса, но това – друг път.

Та тия дни по попаднах на Държавен вестник на Република Сръбска в Босна и Херцеговина, с който се определят почивните дни в младата република през януари 2008. Ето негово сканирано копие – кликайте за по-голямо:

Ето и праничните дни в превод на български:
Международна Нова година - 01 и 02 януари
Коледа, три дена - 06, 07 и 09 януари
Ден на Републиката - 09 януари
Нова година два дена - 14 и 15 януари
Богоявление – 19 януари
Свети Сава – 27 януари.

Добре, че някои от тях се падат в събота и неделя, че ако и тяхното министерство по бедствията и авариите е като нашето – жална им майка, ако завали сняг

Снимката е взета от тук>>>

понеделник, януари 07, 2008

Плячкосването на Палермо

Източник: Уикипедия.
Всякаква прилика с познати лица и градове е напълно закономерна.

Плячкоскването на Палермо или scempio на италиански е популярното название на строителния бум от 50-те до средата на 80-те години на 20 век , който довежда до унищожаване на зеления пояс и на вилите около града, които му придават архитектурно изящество, за да отстъпят място на безлични и опърпани блокове. Междувременно, историческият център на Палермо, жестоко пострадал от съюзническите бомбардировки през 1943 г., беше допуснат да се саморазруши. Бомбардировките обрекоха близо 150 000 човека на живот в претъпкани бордеи, бараки и дори - пещери.

Панорама от Палермо. Източник - Уикипедия

Обстоятелства

Между 1951 и 1961 населението на Палермо нараства със 100 000 човека, предизвикано от бързата урбанизация на Сицилия след края на Втората световна война, предизвикана от поземлената реформа и механизацията в селското стопанство, която води до масова миграция на селяните в града. Земевладелците влагат капиталите си в градски имоти. Това води до нерегулиран и некапитализиран строителен бум от 50-те до средата на 80-те години, който се характеризира с агресивното ангажиране на мафията в бизнеса с недвижими имоти и строителство. В годините между 1957 и 1963 е пикът на частното строителство, последван през 70-те и 80-те години от пик в строителство на публични обекти. От 503 000 жители през 1951 година, Палермо пораства до 709 000 жители през 1981 г, с ръст от 41 процента.

По-сериозно от военните разрушения в стария град е политическото решение да се избяга от реставрацията, за да се построи "Ново Палермо", първо съсредоточено в северния край, отвъд Арт Нуво квартала от 19 век. Последователно това се случва и в други зони на запад и на юг, постепенно поглъщайки градините Conca D'Oro, съседните вили и селца, и циментирайки това, което е било зелено до момента.

Строителните предприемачи се развихрят, като преместват центъра на града покрай Viale della Liberta в посока на новото летище Punta Raisi. С набързо скицирани зонови вариации или в съзнателно нарушение на закона, строителите събарят безброй Арт Деко сгради и асфалтират множество от зелените паркове на града, трансформирайки един от най-красивите градове в Европа в гъста гора от бетонни блокове. Една от най-важните сгради на великият сицилиански архитект Ернесто Базиле е изравнена със земята, часове преди да бъде защитена от законите за защита на историческото наследство.

Участие на мафията

Кулминацията на плячкосването се случва когато християндемократът Салво Лима е кмет на Палермо (1958-1963 и 1965-1968) и Вито Чанчимино (Vito Ciancimino) е отговорник по публичното строителство. Те подкрепят свързаните с мафията предприемачи, като например — водещият предприемач в Палермо - Франческо Васало (Francesco Vassallo), който е бивш хамалин с ръчна количка, разнасял в миналото пясък и камък в бедните райони на Палермо. Васало е свързан с мафиотски босове като Анджело Ла Барбера и Томазо Бускета. За пет години са издадени над 4000 разрешения за строеж, като 2500 от тях са на името на трима пенсионери, които никога не са се занимавали със строителство.

Строителните предприемачи с връзки в мафията не са се свеняли да използват груба сила да притискат собствениците да продават, за да разчистват място за проектите си. Парламентарната комисия "антимафия" отбелязва:

По-специално в Палермо се появи феноменът [на незаконното строителство], който достигна до такива размери, че беше извън всякакви съмнения дълбокото проникване на мафията в публичната администрация.
Административното ръководство на общинския съвет на Палермо достигна до безпрецедентни висоти на съзнателно неприлагане на закона около 1960 г.

събота, януари 05, 2008

Резерва

Помните ли чудовищната авария в енергийната система на Москва преди няколко години през зимата. Когато в адски студове няколко милиона московчани мръзнеха със седмици докато дойде тока. Метрото не работеше, нямаше топла вода и парно, тръбите замръзваха и се пукаха от студ. Имаше и загинали...

Ще ви обясня какво се е случило.




Това е, грубо погледнато, енергийната система на Москва. Представлява два концентрични пръстена, свързани с три "спици". Схемата е гениална и проста едновременно. Идеята е следната — всяка точка от мрежата да може да получи ток от две места и така евентуална авария да бъде изолирана само до тесния участък, където се е случила (не както е в селата в троянския балкан например, където ако падне електропровода в едно село - три четири села след него по баира губят захранване). Разбира се, в случай на авария в Москва, съседните дъги и "спици" се натоварват повече, защото поемат от товара на авариралия участък. Ето защо, такива системи се проектират с "резерва", за да могат да работят както в нормална, така и в аварийна ситуация.

Но в случая на Москва, градът се е развивал, потреблението на енергия е растяло, а никой не го е било грижа за електрозахранването. Постепенно цялата мрежа започнала да работи със свръхнатоварване, т.е. в "резерва"-та. И съвсем логично, когато се случва първата авария, тя е с КАТАСТРОФАЛНИ ПОСЛЕДИЦИ. Аварията на отделен участък от мрежата води автоматична авария на една трета от мрежата. А лошото е, че нови далекопроводи не могат да се строят толкова бързо, през зимата и то в Москва.

Надявам се, че разбрахте примера.


Сега да видим как се чисти сняг по света. В Канада например, има пътни знаци, които забраняват паркирането в определени часове и дни от месеца през зимата, за да могат да минат снегорините. Канада не е южна страна като България. Там и студовете и снеговете са сериозни. Така че чистенето на сняг е изключително отговорна и интензивна дейност и никакви паркирали коли не могат да се пречкат. Къде отиват тогава колите?

Елементарно. Колите се посгъстяват на паркингите, моравите пред къщите и съседните улици и така използват съществуващата в системата вътрешна "резерва". По този начин, снегът е винаги добре почистен и улиците са проходими. Подобна схема важи и за ремонти на пътя. С използване на "резервата" в напредналите държави се избягват големи сътресения.

Наистина, и аз забелязах, колко лошо е изчистена София точно след празниците. Но какво прави най-голямо впечатление? Улиците са по-чисти от тротоарите. Докато по-главните улици и пътища са криво-ляво почистени, тротоарите представляват тесни заледяващи се пътечки в снега. Т.е. администрацията/концесионерите/държавата полагат някакви грижи за гражданите, а гражданите не полагат почти никакви грижи за себе си.

Много сме силни да изливаме праведен гняв върху управляващите. Право на праведен гняв давам само на онези, които са си изчистили тротоарите (това са не повече от 10% от софиянци). По-зле сме и от Бойко, Сергей и Гоце. И от неизвестния герой от Петолъчката, който затвори международен път за цяло денонощие. Заслужаваме си ги и нямаме морално право да протестираме срещу тях. Очевидно не сме по-добри от тях.

Подобни са причините (изчерпване на резерва на сърцето и кръвоносните съдове) и по които човек получава инфаркт или инсулт.

Мога до утре да ви давам примери - с имотите, с природата, с курортите, с туризма...

Не бие ли вече камбанката? Докъде можем да стигнем така?

Представете си състезател във Формула 1, който винаги е бил в дъното на класирането, а сега е извадил голям късмет и е на челните места. Единственият му проблем е, че не е спирал за зареждане, а му свети лампичката за резервата. В задачата се пита, на кое място ще се класира? Състезателят сме ние, а колата е нашата икономика. Какво ще стане когато свърши резервата? Докога ще продължава нашият икономически растеж? На коя обиколка ще изгасне мотора?

Българският гражданин, българската икономика и българската столица могат да се оприличат на бегач, който всеки момент ще получи инфаркт, на пилот на болид, на който всеки момент ще му свърши бензина, или на електрическа инсталация в стара къща, която всеки момент ще изгори. ЗАСЕГА нещата вървят добре. До пълно изчерпване на РЕЗЕРВАТА.

Преди милиони години, една маймуна гледала тъпо семената в дланта си. Имала два избора — да ги изяде веднага, или част от тях да засади и да чака реколта. Маймуната избрала да сади и да чака реколта и така се превърнала постепенно в човек.

Има сега едни хора, които ядат всичко, което виждат в шепите си. Те отново ще станат маймуни.

И по силата на безмилостните еволюционни закони ще изчезнат, ако никой не пожелае да ги държи в зоопаркове.

петък, януари 04, 2008

Дядо Мраз <-> Баба Мразулка?

Зомбификација ©: Баба Мразулка?: "Баба Мразулка?"

Защо новогодишни подаръци раздава само Дядо Мраз, а не и Баба Мразулка?

Що се е случило с Баба Мразулка, ако въобще някога я е имало?

За да я разрешим мистерията за Дядо Мраз и Баба Мразулка поставихме въпроса на няколко познати експерти и експертки от нашият неправителствен сектор.

Ето що ни отговориха те.

1. „Феминистки“ конспирации
Една активистка от „Съюзът на дезорганизирани жени“ ни поясни, че идеята за Дядо Мраз е патриархална завера против жените:

„Ликът на Дядо Мраз изпраща много негативно патриархално послание: срекя(щастие) и подаръци могат да носят само мъжете — жените се синоним за ‘баксуз’ и те могат да ви донесат само несрекя“.

Но, феминистките се препират по отношение на това дали Дядо Мраз е имал някога съпруга: „Баба Мразулка никога е нямало затоа що Дядо Мраз е закоравял женомразец и импотентен пияница“ — дадоха изявление от сдружението на жени „Отчаяни домакини“.

Сдружението „Оджачарка“ твърди дека Баба Мразулка го напуснала Дядо Мраз с оджачарот защото не й носел доволно щастие: „Баба Мразулка е първата жена оджачарка която почнала да носи щастие на другите“ — гордо твърдят либералните феминистки. (Бележка: идва от „оджак“ - семейно огнище)

2. Хомофобични конспирации
Един активист от „Сдружението за хетеросексуални права“ ни убеждаваше, че идеята за Дядо Мраз е хомосексуална завера против хетеросексуалните: „Дядо Мраз не е женомразец, той еднозначно не ги сака жените. Баба Мразулка никога не е имало, защото Дядо Мраз е гей!“

Според „Сдружението на радикалните хомофоби“, Дядо Мраз трябва да се забрани със закон заради лошото влияние връз децата: „Ликът на Дядо Мраз е по-голяма гей заплаха от лика на телетъбиса Тринки Уинки“.

За това сдружение съмнително е и това, че градът Скопие тази година предложи да избере само двама Дядо Мразовци: „Съмняваме се, че зад този предложение стои умишлен сценарий за популяризация на гей-браковете“ — твърдят експерти от сдружението.

3. Перверзни сценарии
Активистите от „Сдружението за хетеросексуално здраве“ предупреждават, че идеята за Дядо Мраз е завера на сексуално перверзните против нормалните: „Дядо Мраз е сексуално странна и перверзна личност. Той не е нито женомразец, нито гей, а направо е зоофил. Не е ли крайно съмнително това че Дядо Мраз винаги е в компания с красиви елени, вместо с красиви жени?“ (Бележка от Стойчо — За голямо съжаление Снежанка е непозната институция в Македония)

Активистите от „Дружеството за защита на елените — Ловец“ искат да не се злоупотребява с елените в телевизионните реклами с Дядо Мраз: „Чиста инсинуация е твърдението, че между Дядо Мраз и елените съществува взаимно сексуално привличане. Елените нямат никаква връзка със сексуалните перверзии на Дядо Мраз“ — ни опровергават от сдружението.

4. „Приказки“ за малки деца
„Коалицията за защита на детските права“ най-остро осъжда идеята за „Дядо Мраз“ като чиста манипулация, насочена против правата на децата: „Дядо Мраз е символ на лъжата. Крайно време е да престанем да ги лъжем нашите деца. Те не трябва да получават подаръци само за Нова година, а барем веднъж в седмицата.“

От сдружението „Нещастно детство“ искат на Дядо Мраз да му се забрани влизане в училищата: „Страхуваме, че много педофили, маскирани като Дядо Мраз повторно ще се възползват от Новата Година“.

5. Дядо Мраз — секс символ?
За възможността от най-разновидни злоупотреби на лика и делото на Дядо Мраз предупреди и „Сдружението на честни Дядо Мразовци“: „Тази година, нашето сдружение ще вземе всички необходими мерки за да направи невъзможни опитите за злоупотреба на лика на Дядо Мраз. В съвместна акция с полицията нашите активисти ще ги ловят всичките крадци, травестити, маниаци и проститутки, които ще се опитат да я използват униформата на Дядо Мраз за техните криминални и неморални деяния.“

От „Сдружението на сексуалните работнички“ отричат, че използват униформата на Дядо Мраз за криминални деяния: „В много редки случаи, некои клиенти искат от сексуалните работници да бъдат облечени како Дядо Мраз, но тогава униформата се ползва изключително, за да се задоволят сексуалните потребности на клиента — ни поясниха от Сдружението. Сексуалните работнички и работници не крият, че нафирканите Дядо Мразовци са им любима клиентела за време на новогодишните празници.
***

Правителството много сериозно схвана предупрежденията и препоръките на неправителствения сектор: „Въпросът дали покрай Дядо Мраз трябва да има и Баба Мразулка, която ще раздава подаръци на децата ще го решим с организиране на референдум“ — каза Говорителят на правителството.

Докато гражданите не се изяснят за Дядо Мраз и Баба Мразулка, новогодишните пакети в семействата, които имат повече от три деца, ще се разпределят лично от Премиера и Министъра на вътрешните работи.

четвъртък, януари 03, 2008

Тежко прибиране от новогодишна ваканция и няколко важни урока.

Бях на новогодишна ваканция в хотел Странноприемницата — Етъра, Габрово. Какви уроци научих, докато бях там:

1. Ремонтиран/реставриран, добре отоплен хотел с прекрасна архитектура и страхотна природа наоколо не значи добра кухня. Може да значи и ужасна кухня. Толкова ужасна, колкото не съм ял от социалистическо време. Дори в казармата на моменти беше доста по-добре. Ще ви разказвам още как си изкарах.

2. Същото важи и за новогодишните тържества.

3. Зимно време трябва да си нося поне два чифта обувки — зимни за сняг и нормални, за хотелските кръчми и дискотеки. Първите дни проклинах яките ми зимни обувки, защото в тях краката ми завираха на закрито. Последните дни се радвах, че имам адекватни обувки за дълбокия сняг.

4. Въпреки че якето ми има страхотна качулка, трябва си и шапка (скиорска или някаква модификация), защото качулката ограничава зрителното поле, а и не е подръка, ако трябва да излизаш от колата по пуловер.

Но главните неща, които научих са свързани с колата ми:

5. Toyota RAV4 e страхотен и изключително надежден автомобил.

6. Нито за миг не загубих контрол върху колата.

7. Габровските светофари са тип "хранилка" — превключването от зелено към червено отнема около секунда, което не оставя много време за реакция.

8. Свързано с горното. Така научих и как действа ABS-a. Около 15 м преди кръстовище натиснах спирачката и колата спря плавно, но от другата страна на кръстовището, като пращаше неприятни вибриращи сигнали към крака ми ;-)

9. Габрово беше в пъти по-добре почистено от София, може би се дължи на символичния трафик и на свестни концесионери и общинска администрация, а може би не.

10. Не ми потрябваха вериги или въже. Макар че следващия път ще взема със себе си. Колата се спусна без проблем от Етъра до Габрово, подминавайки десетки закъсали коли. После преодоля бялото поле между Габрово и Севлиево безпроблемно. После безпроблемно измина разстоянието до разклона Русе — Варна и дори изпреварвах на моменти. После безпроблемно качих стръмната отсечка към магистралата, където в дясната лента много автомобили закъсваха или едва-едва пъплеха, боксувайки. В зимни условия се качих и до Соколския и Гложенския манастир, използвайки само повишено внимание.

11. Няколко пъти ми се наложи да слизам от колата, за да почиствам заледените чистачки. Чистачките се заледяват вероятно защото са - а)амортизирани б) неправилно монтирани. Дясната чистачка излиза извън прозореца в крайно долно положение, което ме кара да си мисля че б) е със сигурност, но със сигурност има и от а). Тия дни ще направя проучване. Досега нямах възможност да го установя защото не съм карал 4-5 часа в силен снеговалеж, а в дъжд и слаб сняг са се справяли прилично.

12. Колата се справя доста добре с преспи, които стигат малко над долния ръб на вратите. Пердаши като истински кораб през пустошта. Няма и особен проблем с паркиране в купчини пресен сняг, ако мястото е кът, като в нашия квартал. Със заледен сняг нямам намерение да пробвам ;-)

13. Снегорин не се изпреварва. За малко да изпреваря един де, но девойките писнаха, че нямало място между лопатата и мантинелата, а според мен имаше. Нямам намерение да пробвам пак.

14. По магистралата дори в тия тежки условия (силен снеговалеж, плитки коловози, асфалт почти не се вижда) колата може да пердаши на моменти с 80 км/ч и да изпреварва 80% от другите участници в движението. Другите ме изпреварват мен.

15. И досега не знам — 6-те часа от Габрово до вкъщи, късмет ли бяха или каръщина.

16. Тел, жица и фенерче — задължителни аксесоари за дълъг път. На мен не ми потрябваха, но можеха много да помогнат на един приятел от компанията.

Гледам и Жоро се е качвал на RAV4 тия дни. И моя съединител е малко особен, така че явно е фирмена черта.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)