петък, февруари 29, 2008

Сега разбрахте ли защо ТЕ са велика нация?

Из днешните новини, взето от Медияпул:

Британският правосъден министър: Майкъл Шийлдс не може да бъде освободен


„Правосъдният министър на Великобритания Джак Стро заяви, че Майкъл Шийлдс не може да бъде освободен от британския затвор, в който излежава присъдата си, тъй като за това трябва да се съгласят и българските власти, съобщи в. "Ливърпул Дейли Пост", ...
По време на визита в град Къркдейл, Стро заяви, че евентуално решение за освобождаване на Шийлдс трябва да бъде взето заедно с българските власти...

...Стро обясни пред роднините на Шийлдс, че фенът на Ливърпул не може да бъде освободен от британското правителство, ако няма споразумение за това с България...


...Джак Стро също така заяви, че ако бъде освободен Шийлдс, тогава ще се създаде прецедент и чуждите правителства няма да се съгласяват да депортират британски жители за излежаване на присъдата им в тяхната родина. Той допълни: "Това няма да помогне на интересите на британските граждани! Аз разбирам напълно притесненията на семейството и се опитвам да дам всичко от себе си. Самият аз повдигнах въпроса директно към българския правосъден министър и се надявам да направят това отново в най-скоро време".
пълен текст>>>

Патриотични връзки

Днес излезе моето късо мнение за това какво е патриотизъм в блога на Емин Бей, заедно с материалчетата на Архиватора и Kanew

Съзерцателят пък публикува интервюто си с Бесник Исени, дългогодишен кореспондент на косовската държавна телевизия и радио, който доста откровено споделя възгледите си за бъдещето на Косово, на Македония и на отношенията с България.

четвъртък, февруари 28, 2008

Как с един телефонен разговор да унищожим клиент

Днес Първа Инвестиционна Банка — ПИБ отново ме разочарова.

Преди двайсетина минути на мобилния телефон ми се обади много нахална жена, която ми обясни, че в досието ми, съставено при издаването на кредитна карта липсва ксерокопието на личната ми карта и кога било възможно да отида, за да ми снимат личната карта за архива.

Попрехвърлих си графика наум и отговарям - "Ще дойда в понеделник". Госпожата започна да сумти и на висок глас да ми нарежда, че в понеделник било твърде късно, те искали да си попълнят досието "възможно по най-бързия начин". Обясних на госпожата, вече с по-твърд глас, че нямам никакво намерение да се "изстрелвам на секундата" за да им решавам проблемите с бюрокрацията. Могат да ми прегледат сметката и досието, за да видят, че досега не съм дръпнал и един лев от кредитната карта и съм изключително коректен клиент, така че да имат търпение да ме изчакат до понеделник.

Госпожата троснато и заплашително отговори, че това което и казвам "започвало да прилича на скандал". А проблемът трябвало да се реши възможно най-бързо.

Тъкмо бях забравил отношението им към мене когато преди 3-4 години се опитах да взема ипотечен кредит от тях и отношението им към мен беше като към касоразбивач — никакво уважение, никакви обяснения (клиент съм от 2000 година), само изгорях с 50 евро такса за разглеждане на кредита и останах с горчив вкус в устата.

Обясних също на госпожата, че очаквам доста по-мило отношение към мен, щом при тях е грешката. Госпожата ми пожела приятен следобед, но май искаше да ми каже "как не ви е срам!".

Смятам да ги въртя на шиш, ако са ми снимали преди това личната карта и са загубили копието.

сряда, февруари 27, 2008

Народната музика на косовските сърби

Тия дни около Косово и в Косово ври и кипи. На мен пък ми попадна малко народна музика на косовските "сърби".

Става дума за състава за народни песни "Бело платно", който изпълнява народна музика от Косово и Македония (включително от "окупирания" Пирински дял). Но слава Богу, на всяка песен от тяхната дискография е написано точно от кой район произлиза. На мен ми беше интересно да чуя автентичния косовски фолклор.

Защо пиша "сърби" в кавички ли? Чуйте откъси от песните.

Трешња се од корен корнеше - тази песен със сигурност ще ви зазвучи познато

От тук може да се свали целия албум

И накрая - визуален поздрав

"Гъста ми мъгла паднала над Косово"




"Карамфилче девойче" -- ииихаааа

Митинг в Македония за запазване на името на държавата

Това е плакат за митинг, който изглежда ще бъде многохиляден, защото цяла Македония бива мобилизирана с безплатни автобуси да присъства на събитието.

Обърнете внимание на историческите данни от долната половина на плаката. Все пак си мислех, че Кирил и Методий са живяли по-скоро.

Има и аудио анонс за същото събитие (Клик на синьото триъгълниче да чуеш обявата). Има разминаване с хиляда години в македонската държавност между плаката и аудио обявата, ама толкова важно ли е това в крайна сметка:

boomp3.com


Не сте сами!



Около 37-мата секунда става интересно. Какви пожелания само. От шестата минута започва политическа дискусия, която е истински уникат. По принцип предаването е за марсианци и за НЛО, но сега обсъждат политически проблеми.


вторник, февруари 26, 2008

Алекс Букарски: ЕВРОПА НАД ВСИЧКО

Представям ви великолепното есе на най-добрия млад македонски автор в момента — Алекс Букарски.
Европа над всичко!
Хайде да бъдем искрени: изборът винаги иска от нас да изберем една опция, изборът пред който сме изправени сега донякъде е такъв!
Няма какво да си играем като национал-комунистите, внуците на АСНОМ * — малко Европа, малко Македония, няма да си играем и като етнофашистите — Само Македония! — без изясняване, без избиране на опция, само заслепено и единодушно в една посока!
По-близки са ми европейските ценности.
Повече ценя европейската курва, която ми дава шанс да спечеля честно пари, отколкото македонската майка, която ме малтретира като мащеха.
Европейската литература, изкуство, музика, срещу македонската!
Повече бих искал да принадлежда на европейската литература, отколкото да бъда на прашните полици с надписа „национална книжовност“.
Не мога да се идентифицирам с националната книжовност.
Когато слушам македонска музика по радиото, сменям честотата. Съществуват изключения.
Такива изключения като „Паркети“, на които им трябваха 20 години активно да се занимават с музика и запис на дузина албуми, за да могат второкласни чиновници от журито на МРТВ (мак. национално радио и телевизия) от тая държава да ги „обявят“ за „нещо свежо“ и да им дадат 4 точки.
Във всекидневието наблюдавам нетолерантност, свойствена за страните управлявани от ислямска теокрация, отхвърляне на каквото и да е изкуство от 20-ти век. Опасно е да употребиш дори и един почти „нихилистичен“ маниер като ДАДАИЗЪМ а камо ли да се бъзикаш за собствена сметка с „националните“ митове. Това се възприема като нарушаване на най-голямо табу.
Животът е непоносимо сив тук, единствено ме грее надеждата да остана и да дам всичко от себе си, в борбата на новото поколение да донесем гражданските промени, които са необходими това място да стане по-добро, по-поносимо място за живеене.
Освен необработена националистична церемониалност, реторика, помпа, културата ни е празна и провинциална.
Писателите, които Европа не ги припозна през изминалите десетлетия, ги уважи антиевропейското правителство на премиера Груевски.
Онези от правителствената комисия възкресиха и утвърдиха същите писатели като ценности, с което още веднъж се разкри „двуличността“ на нашия политически елит — който по „пътя към Европа“ на никаква цена няма да се откаже от ценностите на апокрифите на напомпаните писарушки.
Говоря за ситуацията на полето на книжовноста, тъй като най-добре ми е позната — в нея нема нито едно списание, няма поколение писатели, които ще наследят белокосите тарикати от ДПМ (Съюза на писателите).
Не е трудно да се предположи, че и в останалите области на културата — освен в театъра, който произвежда млади кадри, институционалното ниво е нула.
Затова, когато „защитават“ Македония и нейното име, защитават турския вилает, сръбската бановина, югославската република, но и държавата, която никога не успя да стане държава.
Това не е малодушност ами факти: промяна на името, (за пръв път) на знамето на накрая на Устава (Конституцията), без никаква по-сериозна и по-голяма „националистическа“ съпротива.
Независимо че сега най-различни професори, новинари, интелектуалци, хора на изкуството, всичките продукт на епохата на прехода, „скачат“ да защитят името — всички те имат някакъв кяр от това, един няма от тях, който би се жертвал например, както изисква всеки патриотизъм, просто от всичко това може само да припечелят или да изкажат още една поддържка на хилавия РЕД!
Малко по-малко от 20 години плурализъм + 40 преди това бяха достатъчни, за да се изгради поне някаква национална култура.
Всичко, което имаме, са изключения — индивиди, които са били угнетявани и възпрепятствани както от системата, така и от средата в своето художествено/интелектуално самоизразяване.
Още отпреди години най-неспособните се „селектират“ и това е еден пламък, който поддържа посредствеността и властта толкова твърдо, колкото никъде на друго място.
Националната идентичност — концепцията „нация — държава“, отдавна е остаряла и аз стоя гордо срещу всички вас — патриоти от всякакъв калибър.
Противопоставям ви се и не се съгласявам с вашата концепция за „чиста Македония“, за „национална Македония“ за „Македония“ в която държавотворен народ биха били само етническите Македонци.
(оригиналът е тук)
*АСНОМ — Антифашисткото събрание провъзгласило Македония за първа държава на македонците и югославска република

понеделник, февруари 25, 2008

Впечатления от BlogCamp 2008

Станах навреме (макар че дори през седмицата не ставам толкова рано), но се затутках затова пристигнах с (не знам колко) закъснение. Времето беше страхотно, запролетено и всичко предвещаваше приятно изкарване.

На входа на дома на армията имаше плакат, който вършеше основната си задача, да информира, че именно тук е сбирката. Добре щеше да бъде, ако пишеше залата и етажа.

Домът на армията е постегнат, изглежда ремонтиран. Вътре има това чувство на лукс и достолепие, което стотиците нови бизнес сгради и хотели колкото и да се пънат не могат да достигнат (помислете, предприемачи, защо е така - заради вниманието към детайла, високите тавани, щедрата украса, щедрите балкони и въобще — усещането е много приятно когато се озовеш на място, правено заради теб, без видими икономии от пространство или от естетическо въздействие.) Столовете могат да се сменят или да се реставрират, но като цяло обстановката беше много приятна.

Възхищавам се на работоспособността на Богомил, който през цялото време търчеше напред-назад и си личеше че цялата тежест на организацията е паднала върху него. За претоварен и преуморен човек се беше справил прилично.

Сега малко забележки.

И аз се учудих че няма кафе или кола. По принцип не пия кофеин, но предната вечер бях на рожден ден и малко събуждане преди обяд щеше да ми дойде отлично. Дори искам да предложа на Богомил - не сме толкова крехки и бедни, че да не можем да си купим по една лимонада, кафе, една две вафли и сандвич. Предлагам му следващия път да има не шведска маса, а сергия/количка, където всеки да си КУПИ каквото ще консумира. Може цените да са субсидирани от спонсорите, ако публиката е бедна.

Организацията на дневния ред малко куцаше. На всеки стол имаше папка от спонсорите и анкета, но пък нямаше лист с програмата, която щеше много да ми помогне да си организирам времето. Дискусиите нямаха модератори, което предизвика много допълнителен шум в системата, и нямаше кой да прекъсне многословните да прекратяват или да се придържат към темата, както и нямаше кой да дисциплинира публиката да уважава изказващите се.

Нямаше и хора на основните постове, които се изискват от всяка организация на събитие — на масата с рекламните материали, на входа на залата, нямаше и човек за контакти с VIP и с пресата (или аз не го видях). Не критикувам Богомил в никакъв случай, той и без друго беше на ръба цял ден.

Може би в бъдеще за такива събития трябват доброволци за организационен комитет, на които да им се даде по една тениска и един бадж и да помогнат малко на организатора. Ето, аз се кандидатирам да помагам без заплащане в бъдеща организация.

Обещаното заснемане на събитието е под всякаква критика (поне според клиповете, които видях онлайн). Можеше да има поне една стационарна камера, насочена към сцената. Така голяма част от позитивния ефект на събитието беше загубена и хората които нямаха възможност да присъстват сега трябва да се задоволят само с груби преразкази на станалото.

От друга страна бяха дошли много хора, които исках да срещна на живо и с голяма част от тях успях да се запозная. Истинско удоволствие беше да видя на живо Иван, проф. Нели Огнянова, Антони Де Ла Реа, Радан, Съзерцателя, Симион, Дзвера, Жустин, JD (вероятно пропускам важни имена)... С останалите ще си лафим следващия път.

Забравям вероятно нещо, но е понеделник и задачите чакат. Поздрави!

PS. От четене насам натам всъщност се разбра, ЧЕ ИМАЛО помощници-организатори. А Богомил е твърде тактичен да им нашока репите както заслужават. Момчета и момичета помощници, изложихте се тотално. Щом разбирам два дена след събитието, че СЪЩЕСТВУВАТЕ. Нито страст видях от ваша страна, нито компетентност. Големите заплати в IT сектора много са ви разглезили.

неделя, февруари 24, 2008

Едно недоизказано мнение - Мнения и лидерство

Вчера присъствах на BlogCamp 2008. Благодаря много за възможността да се изкажа по въпроса за политическите блогове, но за съжаление не успях да формулирам много гладко мнението си тогава.

Затова ще се опитам да го повторя тук в по-четим вариант

МНЕНИЯ И ЛИДЕРСТВО

Хората, които пишат блогове са хора, променящи общественото мнение. Те са opinion leaders (водачи в общественото мнение), защото са миниатюрен процент от обществото, част , която говори и води, а останалите, колкото и умни да са те — мълчат и се оставят да бъдат водени. (И знам, че проф. Огнянова не е съгласна много с мен, но това не ме разколебава;-))

И нека никой да не се оправдава, че няма амбиции да променя общественото мнение, а просто иска да си дълбае неговото си виртуално ъгълче с неговата си мотичка. Не е така. Ако не искате да променяте общественото мнение, заключете блога си за външни посетители (никак не е трудно) или пък отворете един нов файл на вашия компютър и започнете така — "Мило дневниче,..."

А щом и един човек ви чете, значи вече променяте вселената, дори да пишете само за любовния живот на теменужките. И един човек може да промени вселената — заради това откритие Сервантес написа "Дон Кихот".

Един от предишните изказали се — сладкоречивият Ангел Грънчаров изнесе теза, че никой не може да напише обективен блог — нито журналистите, нито политиците, нито политолозите, нито програмистите, нито икономистите. Може би само философите (трябва да) пишат обективни блогове, а господин Г. ;-)?

Едва ли съм бил по-против някоя теза наскоро. Смятам че плурализмът е една от най-важните ни ценности. Всеки има право на мнение и на блог — и лудите, и философите, и инженерите и политолозите. Нека всеки пише и да събира около себе си групички от съмишленици. Всяко мнение е ценно.

Дотук за мненията. Сега искам да кажа нещо за лидерството.

Аз призовавам всички, които ме слушат сега. Вие познавате хора, които имат мнение. Познавате умни и интересни хора, които имат какво да кажат. Нека влязат в Интернет и си направят блог. Нека пишат. Гарантирам ви, колкото повече хора имат мнение, колкото повече хора пишат, толкова по-съвършена ще е нашата демокрация, в толкова по-добра среда ще живеем и толкова повече пари ще получаваме.

Това имах да кажа. Благодаря.

Косово е Сърбия!

Тия дни сърбите показаха, че са готови на всичко за Косово. Ето и кадри от демонстрацията на тази готовност – кликайте, интересно е:



Всъщност очевидната истината е, че сърбите са готови на всичко за Косово ... само не и да живеят там (белградски виц от тази седмица)

Извинявам се на Комитата, че два дена по ред пускам външни линкове в блога, но така се случи:-)

събота, февруари 23, 2008

Музика в съботен следобед

Малко мисъл, малко идеи...: Доживях: съгласен съм с Фидел Кастро!

Знам, че днес всички сте на блог камп. Пък наша милост се е забил с едни преводи и реших да ви поздравя с едно от любимите ми парчета.

И така: Нана Мускури и Джо Дасен



Нали си говорехме оня ден за Фидел:-)

Актуализация от 24 февруари: Днес се открива конгресът на Кубинската ком.партия, на който трябва да се назначи наследник на Кастро. Нямам идея кого или какво ще назначат, но съм сигурен, че Куба ще бъде свободна...някой ден. Пожелавам успех на конгреса;-) и на кубинците! Като знам с какви илюзии ще им се наложи да се простят...
Дано имат куража да си отворят досиетата по-рано

Актуализация втора от 24 февруари: Не било конгрес на Партията, най-било заседание на парламента. Значи със сигурност ще е назначение, а не - избор;-)

Актуализация трета от 25 февруари: Назначиха по-малкото братче за президент на страната. А ние се възмущаваме от братската любов в агенцията по пътищата:-)

петък, февруари 22, 2008

Христо Ботев за "Югославия"

Големият поет, публицист и революционер размишлява върху бъдещето на Югославия, която ще се появи половин век и нещо след тази статия, и която преди няколко дни като че ли окончателно се доразпадна.

Честитим появяването на българо-сръбския вестник „Югославия“!

... Идеята за югославянска конфедерация е идея на западните панслависти, в противност на онази на руските, програмата на коя се заключава в думите на великия им поет: „Славянските ли реки ще се влеят в руското море, или то ще пресъхне?“... Няма славянин южен или западен, няма свесен човек, кой б имогъл да съчувствува на такава абстрактна идея, каквато е тази на русите, с осъществяването на коя се поглъщат цели народности, отделени една от друга с история, литература, нрави, обичаи. С химическото сливане на подобни народности става композицията на робството, на яда, кой приима почти цяло столетие болната Полша. Напротив, няма славянин, южен или западен, няма свесен човек, който да не съчувствува на идеята за югославянска конфедерация, коя няма принципа на робството и сливането на разни народности; а, напротив, сигуранца е за свободно развитие на тези народи, кои ще я съставят.


Oтскоро се е появила тази идея между южните славяни; но малко е развита тя между наша народ по причини, че му е проповядвана неискрено и с ущърб за целостта му. Германското съединение със свойта деспотическа Прусия и италианското единство със евоя Пиемонт и под своя Виктор Емануил са примери, кои плашат наша народ, защото нито Русия е за него Прусия, нито Сърбия — Пиемонт.


Югославянската конфедерация трябва да се проповядва и основе на други, свободни начала; тъй щото ни една от народностите да не бъде онеправдана. Прусецът е немец, пиемонтеца — италианец; но нито българинът е сърбин, нито сърбина — русец...


Друг път ще се върнем връх тоя предмет на приличното му място. Засега честитим само утешителното появяване на в. „Югославия“ с напредък и успех между нашите еднородци.


[Дума на българските емигранти, г. I, брой 4 от 17 юли 1871 г.]


източник


благодаря на Чефо за линка

четвъртък, февруари 21, 2008

The Economist, 15 октомври 1927 г





Много интересен анализ на Македонския въпрос в Югославия и в контекста на българо-югославските отношения.

Нали не сте забравили, че архивът е отворен безплатно само до края на февруари!

сряда, февруари 20, 2008

Доживях: съгласен съм с Фидел Кастро!

Ето какво е казал Команданте Фидел 30 дена след революцията

"Не мисля да си обръсна брадата, защото тя означава много за моята страна. Ще я махна, когато изпълним обещанията си за добро управление." В интервю за Си Би Ес 30 дни след революцията, взето от тук>>>

Нека да видим:

1. Тогава очевидно Фидел Кастро е имал брада
Взето от: http://commons.wikimedia.org/wiki/Image:Fidel_Castro_-_MATS_Terminal_Washington_1959.jpg

2. Фидел усилено търси пътя към по-добро управление
Взето от http://www.ccds.charlotte.nc.us/History/Americas/04/lipford/lipford.htm

3. Вероятно дълго време е търсил пътя към по-добро управление, докато най-сетне влезе в класацията на най-богатите хора на планетата
Взето от http://www.canf.org/2005/1in/noticias-de-Cuba/2005-mar-15-the-worlds-richest-people.htm

4. Търсенията му продължават, като се среща с какви ли не хора и в началото на XXI век
Взето от http://www.latinamericanstudies.org/missile.htm

Взето от http://journalism.about.com/od/pressfreedoms/ig/Press-Repression-in-Cuba/Hugo-Chavez-and-Fidel-Castro.htm


Дали ще го видим обръснат? Не знам.

Но съм съгласен, че още не му е дошло времето да се обръсне


За сведение на тези, които не знаят – на последните две снимки Фидел се е снимал с Робърт Макнамара и Уго Чавез

вторник, февруари 19, 2008

Първият македонско-български езиков спор

Клик на картинката за по-голямо

Ама кой за какво е спорил, ще се учудите като разберете ;-)

Картинката е от новоотвореният онлайн архив на The Economist, който е толкова интересен, че съм на път да убия един работен ден за него ... (благодаря на блога за икономика за източника) Не се моткайте, архивът е безплатен само до края на февруари!!

понеделник, февруари 18, 2008

Исторически ден

Днес е исторически ден. Косово обяви независимост и по този начин за ПРЪВ ПЪТ в последните 100-200 години Сърбия губи територия. Живо месо.

Дали съм тъжен? Дали съчувствам на Сърбия? Съвсем НЕ, ама никак.

Не за пръв път в последното столетие на Балканите се реже живо месо от някоя страна и в голяма част от случаите Сърбия е била получателят на това месо. Необходимо ли е да ви разказвам защо аз съм СОФИЯнец, а – не ПИРОТчанин? Или кога и защо прадядовците ми са се преместили в ЦАРИБРОДСКАТА махала в София? Дайте ми днес един довод да им съчувствам на „братята“ сърби!

Сърбите, а с тях и югославяните изградиха през годините едно ненадминато високомерие, сравнимо може би с днешното високомерие у някои руснаци (но не у всички, и това също трябва да се признае). Разликата с руснаците е, че високомерието у сърбите (и, както казах, у югославяните) има масов характер. Т.е. нормално нещо е в Сърбия да срещнеш хора, които ще ти говорят за величието на сърбите и тяхната божественост. Нещо не се сещам в България на битово ниво да се говори така – освен Волен, де, ама и той е клиничен случай. Това високомерие просто заслепи сърбите през годините и те забравиха, че другите хора могат да бъдат просто други, различни. Вярно е също, че след разпада на Югославия някои сърби (здраво Тома, здраво Алекс!) започна да им идва акъла в главата. Но още са много малко, за тяхно голямо съжаление (а и за наше)

Има една мисъл на Солженицин, че победите са нужни на правителствата; а народите се нуждаят от ПОРАЖЕНИЯ – тогава народът има шанс да се обърне към себе си и да постигне нужното развитие (вижте немците след войната, вижте шведите след пораженията във войните с Русия–шведите оттогава са неутрални и не се бъркат в живота на другите, но оправят собствения си).

Ако сърбите имат акъл в главата – сега е моментът да се обърнат към себе си, да пожелаят успех на новите си съседи и да престанат да се бъркат в Македония, та белким и Македония се излекува от идеологическия си кретенизъм.

Очевидно няма безплатен обяд, уважаеми Белград. Месото в магазина е с пари. Ако пък купувате на вересия – лихвите и главницата се плащат след време, и колкото по-късно, толкова повече нараства дългът.


Дали се радвам за новата държава? Не. Нито ме е яд, нито се радвам - т.е. равнодушен съм

За образуване на нова държава съм се радвал един–единствен път – когато Македония обяви независимостта си и поддържам и досега тази си радост, въпреки идиотщините на македонските власти и медии (политическия идиотизмът е болест, която е лечима – така че все още има мегдан за тогавашната ми радост).

Това, което ме радва е, че хората в Косово имаха куража да се опънат. Освен военното решение (АОК), те намериха и читави съюзници, за да постигнат целите си. Много други народи опитват военното решение, но се провалят в политическата част. Косоварите очевидно са намерили баланса между двете.

Дали новата държава е свързана с мафията? Не знам, но знам само, че е крайно неуместно точно днешна България да раздава морал на тази тема

Това, което новата държава и новите граждани (още по-важно е те да го разберат)трябва да научат и запомнят е: да не закачат съседите си, за да не свършат и те като Югославия.

Какъв е изводът за Русия: Нищо ново под Слънцето... Спомнете си коя от Великите сили е била против обявяването на Независимостта на България? Или кой е бил против Съединението?

Какъв е изводът за нас? Много внимателно да подбираме целите и съюзниците си!

Същото в много по-голяма степен важи и за Македония!

..................................................................................................................................................................

А сега, да поиграем на „Стани богат“. Гост в днешния ден ще бъде Воислав Кощуница. За да разберете верния отговор кликнете върху снимката по-долу:


Чака ни още едно действие след Косово

Днес Косово обяви независимост. Да им е честито!

Честно казано, трудно ми е да определя еднозначно отношението си към косовската независимост.

От една страна — Сърбия (и сърбите заедно с нея) изгуби всякакви аргументи да задържи Косово в границите си. Някой трябваше да плати за продължаващия десетилетия терор, апартейд и накрая дори етническо прочистване на Косово. Такива действия не могат да останат ненаказани в края на 20 и в началото на 21 век. От друга страна — в Косово не живеят само албанци. Там живеят и други малцинства, чийто живот под албанска власт не е лек — сърби, българи (горани), цигани и др. Досега косоварската власт не показа желание и способност да запази свободите им, имуществото и живота им непокътнати. Това също не трябва да бъде отминавано с безразличие.

Държавата на българите — България, трябва да се погрижи за гораните (помаци, говорещи диалект, близък до трънския). Това също без никакво съмнение.

Но България е отговорна и за българското малцинство в Сърбия — около градовете Босилеград, Димитровград, но и на други места. Конфликт със Сърбия по повод Косово може да влоши положението не тези хора. А това също не ми се иска да става.

На дневен ред е и Македония. Днес, в центъра на Скопие е имало многохиляден митинг с албански знамена (и нито едно македонско), в което местните албанци са празнували независимостта на Косово. Като нищо могат да решат да отделят западна Македония и да изхвърлят (а и по-лоши неща да направят на) живеещите там македонци (които имат не малко роднини в България), т.е. в буквалния смисъл на думата да пострадат наши братовчеди.

А и като европейска държава трябва да се постараем да не пострада нито едно човешко същество на западната ни граница.

Разбирам, че хич не е лесна тая ситуация в която е поставено нашето правителство и дипломация, но имаха близо 10 години да се подготвят. Сега очаквам уверена и умна политика на ръба на бръснача.

Нещо не я виждам обаче.

четвъртък, февруари 14, 2008

Св.Валентин - поезия от нета

Събрали се някога в един

За нас – отдавна – ден

Свети красавец Валентин

И проститутка Магдалина.

Сега ,неважно на кого

Дошла му „музата“, охо

И Магдалена...

Обслужила Валентина

И въпрос обикновен

Зададе тя в несвяст:

О,Валентин! Но Вий сте свят!

Кажете, бива ли така?“

И отговори като лъв

Денят е днес такъв!

А иначе не бива, знам“

И цяла вечер техният тандем

Стенеше като за последно, уморен

Така нарекли този ден

На влюбените“ - във тандем.

Желая вам да любите

Да се ожените и секс да правите

И да се плодите, размножавате

И със секс отново да се бавите

Работата с жар да вършите

А пак, отново, секс да правите

Живота с шепи да поемате

И секса пак да не забравяте

И вашите мечти да се изпълнят

И със секс да се запълнят

Да остареете и отново секс да правите!


Честит Свети Валентин!!!


Превод от руски: Стойчо

Автор: служебен спам, оригиналът е на руски

сряда, февруари 13, 2008

Колко струва гласът на студентите в Ню Йорк

Моят коментар е, че колкото струва гласът на един гласоподавател, толкова струва и демокрацията на страната ;-)

Повечето студенти в Ню-йоркския университет (NYU) биха продали гласа си

Лили Куотман - Washington Square News

Две трети от студентите казват, че ще си продадат гласа за годишната такса за обучение (около 35 000 долара на година). А за някои дори и един iPod touch (300 - 500 долара) ще свърши работа.

Това са отговорили студентите в NYU, когато са отговаряли на въпроса срещу биха заменили техния глас в следващите президентски избори, показва проучване от бъдещите журналисти в университета.

Само 20 процента заявяват че ще разменят гласа си за iPod touch.

Но 66 от студентите твърдят, че ще се окажат от гласа си само срещу отмяна на учебната такса. А половината от тях твърдят, че ще се откажат от правото си на глас срещу един милион долара. Но те също изтъкват изключителното значение на гласуването.

Деветдесет процента от студентите, които казват че ще продадат гласа си, също смятат гласуването за "изключително важно" "донякъде важно " и само 10 процента смятат че "гласуването не е важно"

Също, 70,5% казват че дори и един глас има значение — включително и 70% от студентите, които биха се отказали срещу безплатно следване.

Курсът "Основи на журналистиката", преподаван от деканката на катедрата (department) по журналистика Брук Кругер е направил проучване между 3000 редовни студенти между 24 и 26-ти октомври, за да оцени студентските настроения по отношение на гласуването.

"Това което смятам за особено удивително е, че толкова много хора смятат, че един глас може да има такова голямо значение", сподели деканът на катедрата по социология Далтън Конъли. И добави, "Ако се хванем за думите им, те наистина смятат че гласовете им имат значение и че някой реално би платил таксата им, за да ги откупят."

Шейсет процента от студентите, които са споделили че ще се откажат от гласа си, са описали семействата си като принадлежащи към горната средна класа или към семействата с високи доходи.

Причините им да се откажат от гласа си са разнообразни.

"В момента нито един кандидат, който наистина представлява политическите ми интереси няма шанс да спечели президентските избори", пише в анкетната карта студент, изучаващ кино и телевизия в Tisch School of Arts.

"Твърде лесно е да убедя себе си, че моят глас не е от значение" пише второкурсничка. "В крайна сметка, аз съм от Ню Йорк, който винаги е бил щат на демократическата партия."

Други студенти са отвратени от мисълта.

"Това означава да върнем колелото на историята назад — много хора са се борили за всеобщото избирателно право", споделя друга второкурсничка от Stern School of Business.

Третокурсник от CAS отива дори по-далеч. "Всеки, който би продал гласа си, трябва да бъде депортиран след това."

Източник, подсказан ми от Доналд Тръмп

ДС рейтинг на "демократичните" правителства

Обявявам за открит ДС рейтингът на "демократичните правителства"

Андрей Луканов - 4
Димитър Попов - 4
Филип Димитров - 1
Беров - 4
Ренета Инджова - 3
Жан Виденов - 5
Стефан Софиянски - 4
Иван Костов - 0
Симеон - 1
Станишев - 0 (?)


Интересно е да се направи и пропорционална разбивка (към общия брой министри в кабинета), както и сравнение на икономическите резултати на отделните правителства.

вторник, февруари 12, 2008

От азбуката на икономическата теория

В момента новините около гоненията на хората, предлагащи споделено съдържание, от страна на заинтересуваните корпорации по динамика приличат на конфликтите с християните в древния Рим или пък на гонката във въоръженията по време на Студената война.

Аз ви предлагам следното обяснение.

Какво представлява покупката?
Човек се разделя с част от средствата си, срещу продукт или услуга, защото смята че цената която плаща е ПО-МАЛКА от ползата която получава от потреблението на продукта или услугата. И затова е МОТИВИРАН да го направи.

Да приемем, че аз давам назаем книга на близък мой приятел. Това е най-близката аналогия на мрежите за споделяне (p2p). Освен че това е напълно демократичен акт, защитен от конституцията (защита на свободното слово, защита на личната собственост, защита на личното пространство), този акт означава поне две неща —

Търговецът продаващ тази книга още не е достигнал до потенциалния си клиент - т.е. моя приятел, не му е изрекламирал и промотирал още този продукт. А аз съвсем безплатно съм го направил — активно: "Страхотна книга, ето вземи я да я прочетеш", или пасивно, книгата ми стои в библиотеката, а моят приятел пита: "Това изглежда интересно, може ли да го взема?". Ако книгата е твърде интересна и аз държа моя приятел да ми я върне, той отива в книжарницата и си я купува. И така аз съм подарил цяла продажба на търговеца, без да съм получил нищо в замяна. Ако ще говорим за справедливост — не е справедливо да предоставям витрина и лично време да рекламирам продуктите на търговеца.

А главният аргумент на търговците за забрана на мрежите за споделяне е, че те харчели, моля ви се, пари за промоция и реклама, а гадните хакерчета, торентаджийчета и кой ли не им крадяли труда.

А според мен е обратното — всеки път, когато говоря за (или давам назаем) дадена книга (или друг интелектуален продукт) на някого, трябва да ми плащат, защото аз правя това, което правят хората в магазина, но аз го правя "без пари". Трябва да ми се плаща и всеки път, когато някой ми погледне библиотеката. Всеки път когато използвам мрежа за споделяне, аз споделям от собствения ми изчислителен и интернет ресурс, без да събирам и стотинка за него.

Изводът се налага от само себе си — не просто не трябва да бъдат преследвани p2p мрежите от търговците, а трябва да бъдат финансирани от тях, защото им вършат голяма част от работата.

А как могат да печелят — проста работа. Който е ползвал p2p мрежа знае, че продуктът който идва по нея е без абсолютно всякаква гаранция и често не отговаря като качество на това което БИ ТРЯБВАЛО ДА БЪДЕ, а често и трябва доста да се изчака във времето, за да се получи. Ето я и ролята на търговците — те би трябвало да предоставят качествен продукт, НА МОМЕНТА, срещу СКРОМНО заплащане. И така всички получават своята истинска И СПРАВЕДЛИВА роля в сделката. (А да, и монополите за разпространение отпадат ;-)) Чисто логистичен въпрос.

Бхах, писна ми от приказки за "интелектуална собственост" Нали се сещате защо утвърдените демокрации Канада и Швеция са в списъка?

сряда, февруари 06, 2008

РИБЕЙРО ПИНТО ХОСЕ ГИЛЯРДО ДУ НАШСИМЕНУ

Писмо до централен столичен всекидневник
Драга редактор,
Ас учи България. Дошъл научи образование-получи диплом. Учи топре.
Има пари, има момиче. Момиче убаф. Българска.
Момиче чете весник двадесе четири часа. Не чете весник двадесе четири часа - весник казва се двадесе четири часа.
Весник пише хороскоп. На хороскоп зодий. Момиче зодий офца - ас офца.
Пише зодий офца: секс два. Прави секс два. Топре!
На друга ден пише секс три. Прави три. Топре!
На трета пише пет. Прави пет.
Почне пише всяка ден Почне пише всяка ден шес, шес... Не топре!
Не спи. Не учи. Крака трепери.
Всяка ден два Всяка ден дванадесе не може!
Моли драга редактор,
Драга редактор,
нареди пише на хороскоп секс до две. По-вече цифра - НЕ!
Благодарен: РИБЕЙРО ПИНТО ХОСЕ ГИЛЯРДО ДУ НАШСИМЕНУ

Бележка от Стойчо: Тия дни един наш читател ми се оплака, че блогът станал много сериозен. А докато търсех нещо из компютрото, намерих тази история, която ми беше пратена преди няколко месеца по „служебния спам“ и реших, че може и да не сте я чели. Лек и успешен ден на всички :-)

вторник, февруари 05, 2008

Ела да защитиш свободата си!


Призовавам всички, на които им е мила свободата, да заповядат на протестен митинг.

Време: 7 февруари 2008 г. 12.30 до 14.30.
Място: Ул Гурко 6, градината пред телефонната палата.
(още информация)

Павката посочва следното:

Всъщност, ето какво пише в директивата:
“В частност, по отношение запазването на данни, свързани с електронната поща по Интернет и интернет телефонията, задължението за запазване на данни може да се прилага само по отношение на данни от собствените услуги на доставчиците или на доставчиците на мрежи.”
Тъй като никой в България не “предлага” скайп или ICQ (да, вкл. и АБВ ICQ - то е само интерфейс към израелска услуга) - това пряко противоречи на обяснението, че ще се записва с кого сме говорили и какви IM съобщения сме пращали.

Павката обаче, живее в Австралия и не знае до каква степен нашата бюрокрация може да огъва и да прескача закона ако и пречи (спомнете си как чужди войски минаха през България по време на косовската криза, без парламентът да одобри това или пък как пуснаха пиян шофьор, предупреден и от полицията, убил човек и вкарал друг в кома да не лежи ефективно в затвора)

Ето кои смятам че са заплашени в България:

Предоставящите мейл услуги - като abv.bg, mail.bg и всички предоставящи корпоративни мейлове. Ще се трябва да пазят информация колко писма от кой до кой адрес са пращани и кога.

Информационни портали и новинарски сайтове - като dnevnik.bg за IP адресите на коментарите.

Форуми, сайтове за запознанства и социални мрежи — за IP адресите, мейловете и съобщенията на потребителите

Хостинг доставчиците — за логовете на хостинга, плюс логовете на потребителите на хостинга (кой кога какво е гледал и кой кога какво е качвал)

ТОРЕНТ ТРАКЕРИТЕ и ФРИ СЪРВЪРИТЕ — мисля, че всичко е ясно тук.

Наистина, рискът за следене за комуникациите по системи за моментни съобщения (Skype, ICQ,..) не е особено голям — в България никой не предлага такава система. Но, това не означава, че чрез комбинация от горните методи не може да се получи информация и за тях. Аз лично не съм оптимист, че ще ни оставят на мира.

Какво означава това за нас, потребителите — повишен риск в комуникацията, миграция към криптирани p2p комуникации. Накратко ограничаване на свободата ни.

Моят коментар: Управляващите в България познават само един начин да се приобщават към цивилизования свят — като се приобщават не към ценностите, а към недостатъците му.
Не случайно нашият народ има поговорка "По-католик от папата"

понеделник, февруари 04, 2008

В реално време.

Неусетно съм станал голям потребител на реалити форматите.

В интернет чета доста повече блогове отколкото информационнни сайтове. Четецът ми дава възможност да получавам постовете минути след публикуването им. Вестниците изостават отчайващо след телевизията (цял ден), хабят хартия и мастило, пускат много спам и не позволяват коментари.

Телевизията изостава от онлайн медиите (няколко часа), в добавка ефирното и време е кратко, а и е любима играчка на различни лобита и чиновници. Нощем и онлайн медиите изостават от блоговете (имат работно време).

По телевизията може да се проследи развитието на десетки социални експерименти с реални личности, а не с измислени литературни герои. И още, всяка уважаваща себе си телевизия има по няколко токшоута, в които на конвеир се изказват авторитети.

Концертите на живо също имат грамаден успех. Щом бяха реанимирани дори явления като Росица Кирилова.

Литературният (кино, TV) герой, който е фантазия на автор, допълнително коригирана от корпоративни, политически интереси, губи по точки от реалната личност, която дори манипулирана и селектирана от кукловоди е далеч по-пълнокръвен образ на екрана.

Сериалите от хитове стават пълнеж на телевизията. Хитовете са реалити форматите и токшоутата.

Улавям се напоследък, че чета главно автобиографии, историческа и психологическа литература. Литературно реалити.

Настъпило е изключително стесняване на информационното ми пространство. Във физиката подобно явление би било, ако светлината от далечните звезди не пътува милиони години, а само няколко секунди. Нали се сещате, колко различна ще изглежда вселената тогава?

.

неделя, февруари 03, 2008

Малко музика

Малко музика в неделния ден. Няма само да политиканстваме де:-)

Парчето е едно от любимите ми и събира в себе си две големи направления в музиката. Приятно слушане – и имайте търпение да го изслушате до края

събота, февруари 02, 2008

За морала и демокрацията


Представям ви един отличен текст на проф. Денко Малески — македонски интелектуалец и политик (пръв министър на външните работи след обявяването на независимостта), когото аз много уважавам.

Не ни достига морална посветеност към ценностите

Денко Малески

Сбогуване с читателите на „Утрински вестник“

Седемнайсет години има демокрация в Македония, а истинска демокрация няма. Имаме избори, имаме Устав (Конституция - К.), имаме закони, имаме политически институции, имаме съд, и все пак, нещо недостига. Това, което не ни достига залудо го търсим в изборния процес, в Устава и в законите, в политическите институции и в съдилищата, защото то е в нас самите. В нас самите е – духът на законите! Манифестация на тоя дух е моралната посветеност на почитането на правилата, на отпора към личните пристрастия и към всякакво капризно поведение противно на законите: от водачите–насилници по нашите улици до политиците–насилници в нашите институции.

В практиката, духът на законите в едно общество се манифестира чрез моралната посветеност на хората към истината, към правдата, към разума при противоречията, към взаимното доверие... Без тази морална посветеност към тези ценности, които трябва да се врязани в сърцата на хората, законите не струват дори колкото хартията, на която са написани.

Отсъствието на усет за ценностите, върху които трябва да почива македонската демокрация е продукт на измамата, че демократичният процес, сам по себе си, ще произведе промени към по-добро. От там и пагубното тълкуване на демокрацията изключително като церемония на многопартийни избори.

Поддържането на живота на тази лъжа създаде удобна среда за вещи и безскрупулни индивиди за задоволяване на техните пориви за власт, пари, слава или привилегии. Защото, един дезориентиран народ, който не притежава убеждения, които да го водят през живота, лесно ще бъде измамен да поверява че всичко, което има „демократична легитимност“ е позволено. Всъщност, това не е така защото без демократични ценности, бюлетините в изборните урни могат да означават легитимност за всякакво недемократично поведение на групи, които се сменят във властта.

Да се надскочи това състояние ще бъде изключително тежко, защото пътят към цивилизовано македонско общество води през разчистването на сметките с нашия политически манталитет. От 1991-ва година ние сме свободни, но какво значи свободен човек в чието сърце и ум се врязани пороците на Ориента и на цялото авторитарно минало: лъжата, нетърпеливостта, недоверието, духът на насилието... Каква е тая свобода, в която, както пише Андрич, ориенталският манталитет „... всички работи ги замъглява, разводнява, мърси и блокира, прави ги двусмислени, многосмислени, че дори и безсмислени, чак докато не ги завлече някъде извън обсега на нашите очи и на нашия разум в некоя глуха линия...“

Пътят от „глухата линия“ до диалога между разумни и информирани хора с отворен ум, е дълъг. На тоя път, не е достатъчно безкрайно да повтаряме, че комунистическата идеология не признаваше друга истина, освен онази на партията, без да забележим че македонската демокрация дава легитимност на лъжата.

Значи, само с истината ще създадем общество, което ще даде приоритет на гласовете на разума.

Между другото, ако в обществото не се признава друга истина освен тази, която служи на партийната кауза или на каузата на хитри печалбари, зад които стои мрежа от поддръжници, тогава да се противопоставиш значи да се отделиш — да останеш сам. Аз лично никога не съм искал да остана сам, да се отделям от другите.

Между другото, от студентските ми дни, че и до днес, само така беше възможно да се допринесе към истината в политиката. Тези, които искат да тръгнат по тоя път би трябвало да знаят: самотата е най-тежката цена, която трябва да се плати за истината. В тоя смисъл, когато става дума за ролята на личността, която иска да остане вярна на истината, в Македония нема кой знае колко голяма разлика, между времето на комунизма и нашето време на демокрация.

***

Опитвам се да продължа, но текста, заедно с няколко реда лични размишления, го оставям недовършен. Темата и това, което написах предходните дни, по някакво чудно съвпадение, съвсем е подходящо за сбогуване.

Именно, тези редове вече бяха написани, когато „Утрински вестник“ ми благодари за досегашното сътрудничество. Аз от моя страна изразявам благодарност на редакторите, които широко отвориха страниците на вестника за моите идеи. Особено съм благодарен на Манчо Митевски който, преди доста години, не жалеше време да ме убеди да започна да пиша за неговия вестник.

(Източник)

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)