понеделник, април 28, 2008

Нещо лично

Така изглеждаше последната запазена играчка, която ми беше останала от детството.

Това е Вартбург 353, полицейска. И марката, и държавата производител вече не съществуват.

Фаровете и бурканът светят, има преден и заден ход, плюс кормило.

Като малък бях истински терминатор на играчките си. Всичко разглабях и чупех, за да видя "какво има вътре". Разбира се, по-късно станах инженер. Тая кола оцеля последна... Докато не беше дадена за заколение на племенницата ми без мое знание.

Аз не съм машина за внучета и имам неща от миналото си на които държа.

Ако някой иска много да ме зарадва, може да ми я купи от колекционерски сайт. Струва около 30 евро.

петък, април 25, 2008

3 x 3 x 3

Съзерцателят ме е помолил да се включа в инициативата "Три книги, които прочетох наскоро, три които си купих наскоро и три които искам да препрочета". Не мога да му откажа.

Прочетох наскоро:
1. Виктор Ерофеев — "Добрият Сталин". Имаме общи елементи в биографията си с този Ерофеев (има още един, не ги бъркайте) и ми беше крайно любопитно да го прочета. Книгата е интересна и в моментите когато не се прави на дървен философ за литературата и съдбата на Русия се вижда неоспоримия му талант. Моментите с разсъжденията прескачайте, само развалят вкуса в устата.
2. Доналд Тръмп и Робърт Кайозаки — "Защо искаме да си богат". Тия двамата ме кефят МАКСИМАЛНО. Най-вече защото направиха милиони от книги със съвети за забогатяване. Книгата четох заради Тръмп. Кайозаки е изключително досаден в опитите си да си пробута другите си книги и инициативи на читателя. Добре де, малко прекалявам. Някои от главите на Кайозаки стават за четене, но Тръмп рулз. Книгата е с ужасяващо полиграфично качество.
3. Доналд Тръмп — "Мисли като милиардер". Харесвам хората, които имат много повече да кажат, отколкото имат място между страниците на книгите си. Може някой ден да изплагиатствам нещо от блестящия начин, по който се справя с бакиите в общината. (като строител в Манхатън).

Чета в момента:

"Моят път към Истината" , автобиография на Махатма Ганди. Много внимателно чета страничка по страничка, да не пропусна и буквичка от удоволствието. Обещавам ви пост за книгата, изключителна е.

Последно си закупих:
1. (Вчера, прясна, прясна) "Дневник" на Кръстьо Мисирков — Всъщност това е блог на хартия, писан в рамките на месец и половина. Кръстьо Мисирков е македонскят Паисий Хилендарски — човекът, който пръв е формулирал македонистичната национална доктрина и обявен за "Македонец на 20-ти век".
2. "Кралят на стоманата" на Юлия Латинина — роман от една от най-известните опозиционни журналистки в Русия.
3. "Кучешки времена", Илия Троянов — разказва за първите години на "демокрацията". Винаги ми е липсвал обобщен поглед за онова време.
4. "Ултраметаболизъм", Марк Хаймън — идеята за отслабване не ме изоставя, но като че ли не е може да получи голям приоритет.

А какво ми се иска да препрочета:
1. Библията. Да, няма майтап. Искам да я прочета, защото когато я четох за последен път бях заклет атеист ;-)
2. "Приключенията на Пешо от нашия квартал и неговата братовчедка Тинчето" — една от най-хубавите детски книги, които съм чел, но ми липсваха последните няколко страници. И до ден днешен не знам как свършва...
3. Великият Гетсби. — нея пък четох като абсолютно безпаричен военнослужещ на срочна служба и още нямах идея, че ще живея в капитализъма.

Стойчо, Дзверо и Господин И, вие сте наред ;-)

PS. Препрочитам редовно "Задочните репортажи.." на Георги Марков, "Колимски разкази" на Варлам Шаламов и "Години на дисидентство" на Владимир Буковски...

сряда, април 23, 2008

Агент Диамант и приносът му към световната история

В разсекретеното от британските тайни служби "историческо досие" на Георги Димитров има и документ за негови връзки с прокомунистическата македонска организация ВМРО-обединена. Документът е непълен, тъй като някои пасажи са заличени от съображения за национална сигурност. Все пак става ясно, че в доклад на МИ6 от ноември, 1934 г., се цитира информация за ВМРО-обединена от две години по рано:

"ВМРО-обединена получава почти изцяло средствата си от Москва, която субсидира изданията "Ла Федерасион балканик" и "Македонско дело". Москва използва като офицер за свръзка с ВМРО-обединена добре известния български комунист Георги Димитров."

В средата на 30-те години този добре известен комунист получава и кодово име "Дизраели" като обект за наблюдение от страна на британските специални служби. През 1935 и 1936 г. има множество "секретни" и "строго секретни" информации за Димитров-Дизраели.

По същото време британските специални служби прихващат съветска шифрограма от Москва за Базел, с копия до Копенхаген и Стокхолм, относно Димитров и други лидери на Коминтерна, която е архивирана с гриф "Top Secret". Тя гласи:

"По различни причини ви напомняме, че в телеграми и писма, дори когато са шифровани, категорично е забранено да се използват имената на нашите руски другари. Вместо ДИМИТРОВ използвайте ДИАМАНТ."

Чети нататък

Част 1

Част 2

Благодаря на Чефо за линка.

Една фотоизложба в Скопие

Георги Величков, за когото ви разказах наскоро, че организира изложба в Скопие, е написал собствените си впечатления за разходката


Първото нещо, което видях като стъпих на македонска земя беше това:



И малко по-натам друг надпис "Бугари, смъртта на Сандански ке биде отмаздена".

А, драскат ни редовно тук по стените, казва ми Спас Ташев, шефът на Българския културно информационен център в Скопие. Провокации, искат ние да им отвърнем.
Казвам му, че и във форумите доста такива неща се пишат. А той ми обяснява, че подобни неща ги пишат най-вече хора, свързани със службите на бивша Югославия, хора които искат да скарат Македония с околните държави и да и попречат на влизането и в НАТО и ЕС.
Обикновените хора нямат такова отношение към нас, ще видиш, успокоява ме. Но за съжаление все още службите на бивша Югославия дърпат конците в страната.


Нареждаме изложбата в градската библиотека, обстановката няма нищо общо със зала Средец в София, където беше показана за първи път. Доста по-тъмно е. Но това са реалностите. Спас ме уверява, че това е мястото откъдето минават най-много млади хора, студенти, ученици и доста хора ще я видят. Докато нареждаме снимките служителките отпечатват "превода". Няма как - ако не спазят протокола може да имат сериозни неприятности. Така примерно под оригиналното заглавие "Мост в Родопите" се залепя преводното "Мост у Родопите".
Чети нататък...

Може да сравните с впечатленията на македонския блогер Волан, който също присъства на изложбата, макар че вчера писах за него

вторник, април 22, 2008

Мижи да те лажем

"Мижи да те лажем"
"Пременил се Илия, и пак в тия"
"Вълкът козината си мени, но нрава не"
"И преди, и сега, БКП е мафия"
"Кучето си лае, керванът си върви"
"Пей ли си, Пенке ле, кой ли ти те слуша"
"Сливи за смет"...

Тоя път имах огромен избор от сентенции за заглавие на поста.

Това означава, че българският народ се е сблъсквал с това народопсихологично явление много пъти в историята си и е конструирал съответните лингвистични шедьоври.

Говоря за "промените" в правителството. Или как някои хора решават задачата "Всичко да се промени, ама и всичко да си остане същото", т.е. как да заблудим Европа, където най-малко ни познават мурафетите, че се променяме, без реално нищо да пипнеме.

Петков и Миков щяли да направят рокада на постовете си. Това е толкова прозрачно баламосване, че е истинска обида към интелигентността и търпението на народа и европейските партньори, че се случва.

Въвежда се официална длъжност "европейски бушон". На дръвника се слага главата на един добър дипломат, която първа ще хвръкне при следващия евро-скандал. Каква работа ей, не само да си майстор в пилеенето на народни пари, но и да разсипваш собствената си банка "кадри".

Наистина е удивително колко скъпо може да струва на цяла нация един непоправим простак и фалирал политик.

То и няма как да има друг вариант. Така се получава, когато в Партията слагаш маската на "другар", говорещ за атакуваната от силите на световния империализъм и местните му подлоги партия, а пък пред обществото навличаш демократичната маска и разтягаш локуми за ред, законност, борба с корупцията и европейско бъдеще. Крайно време е на белокосите симпатизанти да започне да се поднася лъжичка по лъжичка реалността.

Докато БСП не реши проблема с шизофренията си (бабички-мобифони-Европа), няма шанс да видиме читаво управление от нея.

"Каквото се повикало, такова се обадило"

Принос към добросъседството

Моят блог приятел Волан (и един от най-авторитетните и посещавани македонски блогери) е публикувал впечатленията си от фотоизложбата на добре познатия български фотограф Георги Величков в градската библиотека "Братя Миладинови" в Скопие.

Какви са впечатленията на Волан от изложбата, от автора, от организацията и др. можете да прочетете при него на блога.

Много се радвам когато културата сближава хората, особено македонците и българите, защото политиката присъства премного в отношенията им...

Преди няколко дни Волан представи Георги на сайта си.

Прочети отзива на Волан!

Браво за отличната инициатива!

понеделник, април 21, 2008

Нещо бело ;-)


Тая македонска реклама в последните дни е хита на македонската блогосфера ;-)
Да живее Youtube!
Първи ми го прати Търновецът.

АЕЦ Белене — кой е истинският риск?

За съжаление, всичко около атомната енергетика е толкова политизирано, че е трудно да се отдели пропагандата от техническата страна на въпроса.

Въпросът в опасността от АЕЦ Белене не е в технологията. Технологията е доста съвременна и безопасна колкото са всички останали съвременни ядрени технологии в света. Няма "руска технология" и "западна технология". Технологията няма националност.

Проблемът с АЕЦ-а не е технологията, а в руските фирми, осигуряващи технологично решение, които участват в далаверата. С настъпването на ченгетата в Русия, технологичното ниво на руските компании застрашително пада — който следи руската преса, знае, че Русия не може технологично да се справи нито с изграждане на своя GPS система ГЛОНАСС, както и че получи рекламации за експортирано руско оръжие — а космосът и оръжието са двете най-технологични области в Русия (най-фрапантен е примерът с изнесената в Индия подводница, която беше върната "за доработка").

Така че основните проблеми с изграждането на АЕЦ-а в Белене виждам в това, че руските партньори ще ни моткат със сроковете, няма да доставят качествено оборудване (и може да се наложат рекламации), че вероятно ще се тресат от скандали и далавери. Ето това е истинския риск, който България не може да си позволи, но който трябваше да бъде решен още на политическо ниво с "конкурса".

Лично аз ще се радвам, ако конкурсът се развали и централата се даде на нормална западна фирма.

Иначе, за да бъда напълно недвусмислен за отношението ми към ядрената енергетика — напълно "за" съм. Ядрената енергетика, също като ножа, самолета и ракетата са само инструмент, който служи за изпълнение зададените от човека цели...

Имаме ли алтернатива на ядрената енергетика? В момента нямаме. България е около 10 пъти (!!) енергийно по-неефективна от развитите страни. Но повишаването на ефективността минава през такива чудовищни задачи като модернизация (закриване) на ТЕЦ-овете, цялостна модернизация на транспорта (особено на железопътния и градския), модернизация и закриване на основни производствени мощности (като Кремиковци, но има и други), саниране на целия жилищен фонд и цялостно модернизиране на технологиите за отопление. Ето, ако се решат проблемите в тези сектори, може и да настигнеме по ефективност Европа и енергията не само да ни стига, но и да остава за експорт. Кой е кандидат да направи това в рамките на 5 години, с какви средства, с какви усилия и с каква работна ръка?

За пример, в България има и други тежки проблеми, които имат решение. Например, ако всяко младо семейство реши сега да има по 4-5 деца, вместо 1-2 ще се реши не само демографската криза, но и в дългосрочен план недостигът на работна ръка, етническите проблеми и т.н..

Ако образованите българи се върнат от емиграция и влязат в българската икономика, ще се получи невероятен скок напред.

Но необходимите обществени преобразования горните две събития да се случат са толкова тежки за изпълнение и фундаментални по природа, че ще си останат само красиви мечти още дълго време (поне 30-40 години).

Че ние едно метро за 40 години не можахме да построим като хората...

(В отговор на Иво Инджев)

Въпрос към специалистите по ЕС

Ако има тука специалисти по ЕС, дали някой може да каже, наше дело ли е най-голямата излагация в историята на ЕС? Защото когато Гоце, Румен и Серж се дънят, хората се смеят на Барозу, Фратини, Меркел и Саркози...

Направо не ми се мисли какво става, когато разни ла*нари настъпят сериозни политици по рейтинга...

неделя, април 20, 2008

Десет години. Кога минаха?

Когато започвах да се занимавам с Интернет, заедно с моите съученици Виктор и Любен, една от първите ни задачи беше да си направим списък с най-влиятелните сайтове в българския интернет, т.е. да опознаем конкурентите.

Беше "далечната" 1998 година.

Първият резултат беше една таблица в .doc файл, където бяха изброени около 10-15 сайта, с предимствата и недостатъците им, както ние си ги представяхме. Повечето от тези сайтове не съществуват днес, някои от тях се запазиха в маргинален вид и съвсем малко оцеляха.

"Ей, забравихме dir.bg," ми каза Любен, "дали да не ги добавиме?"

Тогава всеки ден посещавахме dir.bg, защото на първата му страница имаше бутонче към любимия ни портал - "Гювеча". "Гювечът" се намираше на абсолютно невъзможен за запомняне URL (http://plovdiv.techno-link.com/bgs/index.htm). И така, в последния възможен момент добавихме dir.bg в табличката.

"Ей, тия са добри!" — съобщи Любчо, след като изследва по-подробно страничката която ни служеше за трамплин към Гювеча.

Спомням си и как в строгата обстановка на "Шератон", на огромния екран се прожектираше класацията на Гювеча, в която dir.bg за пръв път изплуваше на първо място, презентирана от Албена Чобанова. (И мисля, че това е последния път, когато dir.bg използваха толкова въодушевено статистиката на Гювеча)

По-нататъшното ни проучване показа, че собственик и главно действащо лице в Дир.бг е Владимир Жеглов, познат от икономическите страници на вестниците и че dir.bg е свързано с Business Data — информационна (май) агенция за продажба на бизнес информация и новини, където само година преди това бях свалял неуспешно една Десислава, на която най-безсрамно се хвалех, че ще правя най-големия портал в България. Тя, разбира се, "не клъвна" (не умея да лъжа), но само 3 години след това с dir.bg си оспорвахме първенството в българския интернет. Съдбата си прави такива шеги понякога.

На официалната промоция на нашата интернет компания, ние официално обявихме dir.bg за най-сериозен конкурент и обещахме да им вземем първото място. Презентацията беше в ресторанта в сградата на Съюза на архитектите (вече съм забравил дори как се казваше), където журналистическото присъствие беше сравнително скромно и не очаквах тази фраза да се запомни

Бате Владо (както започнахме горе долу тогава да му викаме) обаче ми я припомни. На един от рождените дни на search.bg, които минаваха за неофициална сбирка на Интернет бранша в един двустаен апартамент (да, събрахме се без проблем ;-)) за пръв път се запознахме официално:

"Значи вие искате да ни вземете първото място, а?"
"А Вие откъде знаете?"(тогава бях ужасно респектиран от него, и му говорех на Вие)
"Имам си източници."

Първите години наистина минаха под знака на съперничеството. Като изключим че си бяхме платили една доста солена сумичка за банер, точно под логото на dir.bg Така и не можах да разбера тогава идеята на това адски скъпо начинание (плащаше се на клик, но при зададен максимален брой показвания), но нашето бизнес ръководство беше доста доволно.

"Представяш ли си, нашият банер се вижда под тяхното лого".
"Ахам."

По едно време беше много модно да си мерим каунтърите. Във връзка със засилената конкуренция в Интернет бранша (започна да мирише на пари, а началният капитал стремително намаляваше), се проведоха няколко срещи за смекчаване на обстановката, и за изработка на някаква обща браншова политика. Една от първите задачи беше уеднаквяване на методиката на статистиките (нямаше тогава такива екстри като Google Analytics), защото на практика нямаше реален начин за сравняване на посещаемостта на големите портали. Ако отворите официалните презентации на порталите от онова време и ги сравните, има доста да се посмеете ;-)

От тогава датира и една моя издънка. В един сайт нарочен за "Българската интернет оплаквачница", всеки можеше да подаде сигнал за сайт в който се съмнява. Честно казано, нямах намерение да подавам сигнали, исках само да разбера как действа пущината. И разбира се, за тестов сайт избрах моята любима мишена - dir.bg. Клик тук, клик там, според мен нищо не се случи, сайтът според мен не работеше. Почти мигновено забравих за случая.

На следващия ден в офиса се беше разразил голям скандал, а причината — бях аз! На сайта на "оплаквачницата" (moshenik.bg) се мъдреше моето име с подадения "сигнал". Умрях от срам. Това беше повод да се запозная с Иван Иванов (сега от Cybermark), който не знам дали повярва на версията за моята глупост, но все пак я прие, в името на добрите отношения. А нали имаше и съвсем искрено разкаяние.

Все пак, някакво съгласие беше постигнато и search.bg се заеха със задачата да изработят брояч, който да е универсален инструмент, поне за големите сайтове. Той и досега си съществува - Web Counter

Помня как всеки ден следяхме как двете криви на посещаемостта в новия каунтър се доближаваха, доближаваха, и в един момент когато трябваше да изпреварим dir.bg, той просто изчезна от статистиките. Победихме, поне на числа. Но какво е победата, ако съперникът не я признава. Е, преживяхме и това...

Спомням си и един комичен момент. Тогава горе-долу беше мода дизайните да се сменят едва ли не веднъж на няколко месеца (защото се смяташе, че старите дизайни бързо се "похабяват") и дир.бг излязоха с абсолютно невъзможен и трагичен дизайн. Беше предоставен за обсъждане от "обществеността". През живота си не съм употребявал толкова суперлативи на единица време. Не пестях думи и емоции по форумите, само и само да убедя dir.bg да го запазят. Здравият разум у тях надделя, и дизайнът след няколко дни беше разкаран завинаги..

Но dir.bg до края си остана една от мерките, по която оценявахме собствения си успех.

Ще спра дотук, докато не съм изписал цяла библия с "пионерски" спомени.

Този текст е подарък и тост едновременно за десетгодишнината на Дир-а.

В четвъртък присъствах на официалната церемония по честването на юбилея.


Бате Владо приемаше поздрави на входа на залата



Ники Кънчев беше водещ на церемонията

Имаше чудесен кетъринг.

Събрахме се на едно място почти целият Интернет бранш
(снимката показва около 1/20 от общия брой)


Малко странно беше включването на конкурса "Мис Абитурентка" в програмата. Но децата бяха много красиви, добре облечени и с прекрасни фризури.

Ники Кънчев и Графа в сцена от "Каратека"

Пяха Графа и още някакво джаз дуо.

Атмосферата беше страхотна и се видяхме на живо. Абе, след 10 години пак съм там.

Честит Рожден Ден, колеги!

събота, април 19, 2008

Хайде на цирк!

Нали Комитата ми е приятелче, та го слушам понякога, особено като каже, че е ходил на цирк и му е харесало. Е, аз имам и една друга, 6-годишна причина да отида на цирк – та като казах в къщи Хайде на цирк!, предложението беше прието с бурни акламации.

Циркът се намира до моста на Опълченска (там и преди година – две пак имаше цирк и даже ми се струва, че отново беше Балкански) – ако тръгнете от мола към Руски паметник, точно преди да почнете да изкачвате моста.

Циркът е на трупата Балкански – доколкото знам, една от класическите български циркови династии. Човек малко се заблуждава, че като чуе напр. Цирк „Иванови“ то ще гледа само трупата на Иванови – не е съвсем така, т.е.съвсем не е така. В случая Балкански играят само един от номерата (вярно, че това е най-умопомрачителния акробатичен номер, който съм виждал) – за другите номера (дресури, други акробати и т.н.) си има участници от други фамилии (италианци, молдовци, китайци, украинци и други българи).

Малко за билетите и цените: в зависимост от зоната в цирка, цените са по 10, 14, 18 и 20 лв. 20 кинта са в предните ложи, там дето стига опашката на лъва през решетката




18 лв – са в централната зона точно срещу входа на арената
14 лв – в страничните зони (отляво и отдясно) и по
10 лв – двата сектора, които са непосредствено до входа за артистите

Има и детски билети:
6 лв – за деца (между 3 и 10 годинки) с място, независимо от зоната (само в ложите за децата трябва пълен билет.
3 лв – за деца (под 3г) без място

Билетите ги купих през деня преди представлението. Представленията са от 16:30 и от 19:30 всеки ден – само не знам докога циркът ще е там. Със сигурност поне до Великден, защото видях обяви там, че за трите дена ще има специални представления.

Във всеки случай можете да идете непосредствено преди представлението да си купите билети, но тогава рискувате да не ви се паднат от хубавите места.

Ние си взехме за вечерното от 7 и половина вечерта. Паркирането в района е затруднено. Евентуално можете да паркирате и в мола, но ще трябва да платите, защото над втория час паркингът там е платен (а ви трябват поне 3 часа). Аз успях да си намеря място по уличката която е до цирка (пряката на Опълченска) – някъде до офиса на Софийска вода. Абе, трябва да се разхожда човек понякога – полезно е.

Като отидохме вечерта нетърпението на някои хора беше такова, че се наложи да влезем ПЪРВИ, като почнаха да пускат – май за пръв път в живота си влизам пръв в киното, театъра и т.н.:-)

Организацията е много добра, влизането е бързо. Направили са допълнителна шатра под която са сложили щандове с разни подкрепления от типа на понички, пуканки, напитки, захарен памук и т.н. и най-важното – тоалетна! Тоалетните са в един фургон и трябва да призная, че бях приятно изненадан от чистотата им. Това не е някаква химическа тоалетна, а съвсем истинска с порцеланови уреди и течаща вода, все едно е стационарна. По мои наблюдения – бройката е достатъчна, за да не се образуват опашки през антракта.

Но най-интересните обекти в двора на цирка са волиерите с животните – има понита, камили, щрауси – абе изобщо кеф за малки и не толкова малки.

Влизаме вече в самия цирк – разпоредителите ви завеждат до местата ви ! Това и в най-изискания театър не ми се е случвало! Много приятно е.

Докато се съберат всички пускат на един екран някакви реклами, които както е известни никой нормален човек не гледа, но пък циркът трябва да изкарва пари отнякъде, нали?

Представлението трае към 3 часа, като има антракт от около 20 минути, през която сглобяват клетката на лъва.

Иначе започва с номера на един мим-акробат – много красиво изпълнение. После се изреждат номера със змии, клоуни, понита. Имаше един пудел, който ходеше толова убедително на два крака, че щерка ми каза, че вътре са облекли едно малко човече. Клоуните могат да поработят още над себе си, но единият от скечовете им е наистина добър (играят си на Трабант с хора от публиката – получи се добре). На мен ми беше малко жал за понито, което тичаше като че ли животът му зависи от това и се замислих, че някои билогични видове (homo sapiens, конете, кучетата и т.н.) са се отказали от свободата си (онази свобода, от пампасите!) само и единствено с целта да оцеляват. Вероятно – заедно?



Мадамата, която играеше със змиите (брррр, много змии) накрая се завря с един питон в една прозрачна кутия наполовина по-малка от избирателна урна. Личеше си, че на змията ѝ е тясно и се през цялото време се опитваше да се измъкне. А мадамата, кой да помисли за нея?

След антракта (не се бавете накрая, а влизайте) програмата продължи с дресура на котки, големи котки,...ама много големи котки – 5 лъва и 1 тигър. И шестимата – мъжки! Както каза щерка ми – всичките бяха момчета! Как позна? Ами имаха „такова, като коса“ на главитеси!

Е, за тигъра, аз ѝ казах, че е мъжки, без да обяснявам по какво съм познал;-)

Номерът с „котараците“ си беше убийствен, честно! Шестимата през цялото време дебнеха дресьора си да го „хванат“ съскаха като котки, на които са им взели яденето, свиваха уши, а по едно време тигърът започна да го дебне точно както котка дебне врабче (с приклякане и онова особено потреперване до опашката – всички, които сте гледали котка в къщи, знаете какво имам пред вид)

И през цялото това време си изпълняваха програмата! Интересно каква мотивация трябва да има човек, за да стане дресьор на лъвове и тигри – по два пъти на ден да влиза в клетката им за представление и още сигурно милион пъти за тренировките, храненето и т.н.? И това си ежедневен риск...Представете си даже, че имате пистолет – според вас колко време ще имате, за да застреляте лъва, ако реши да закуси с вас?

Имаше и две групи акробати – едни молдовци (мъж, жена и момче) и една група от дамските спец.части на Китайската народна армия (6 на брой). Тези последните демонстрираха чудеса от координация, баланс, владеене на тялото (спомнете си китаеца от „Бандата на Оушън“ или изпъленията в „Мисията невъзможна“ – е, те същото е, само че на живо).



Молдовците също се представиха добре, като сравнението на тяхното изпълнение и на китайките ме наведе на някои расистки мисли. Там е работата, че момчето (11 или 12 годишно) направи някаква грешка при едно от завъртанията (то сигурно само баща му – другият акробат – я е забелязал) и го накара да повтори. Хубаво, ОК, ама китайките ни една грешка не направиха – бяха безкрайно прецизни, чак да се уплаши човек. Докато на европейците като че ли не може да се припише такава прецизност. Но пък европейците са биткаджии, дето не се отказват. Може би в това ни е силата? (бях чел навремето за някакъв международен конкурс за пианисти, в който редовно 2,3 и 4о място заемат японци, китайци, корейци, но никога не успяват да станат първи – там винаги е европеец. Та японците свирят перфектно без нито една грешка(което повечето европейци не могат да достигнат), но май европеецът от първото място е влагал и повечко душа (т.е.кръв, пот и сълзи) в свиренето)

Както и да е.

Последни в програмата са акробатите Балкански с умопомрачителен номер – идете и го вижте на живо, няма какво да ви разказвам.



С едно изречение: Хора, циркът е в града и представлението е 1000 пъти по-добро и по-истинско от циркаджилъците от последните седмици.

Искрено ви препоръчвам да идете да го видите!

Ще помоля Комитата да качи малко снимки, ако има.

Комитата разказа за неговото посещение: Малко мисъл, малко идеи...: Цирк в града

Без Интернет

В Гугъл ридъра ме чакат (76) непрочетени — повечето са от вестници, само едно две текстчета стават за четене, вероятно. Отворил съм две-три яки статии. Отделно ме чакат тъпите корекции на 20 места в сайта на клиента. В тоя смотан, суперсложен, ужасно грозен сайт. С кой акъл са дали пари за него, не знам. За мене остава само да качвам текстове и картинки. Но сега всъщност не работя. Тъкмо си дооформям постинга, защо брюнетките са по-вървежни от блондинките. Не че много ме интересува тематиката — аз за себе си за части от секундата решавам коя става и коя не, и не дискриминирам. Ей, читателките, спокойно бе, има за всички! Но така, да видят хората, че не само луди министри ме интересуват, а и да се начука канчето малко на тъпата жълта преса. Всъщност от политика започнах да се интересувам повече, щом ми остана повечко свободно време. Нищо чудно, че на пенсионерите политиката им се струва толкова интересна. Реалити шоу на живо, понякога дори с камери. Политиката е малко като квартална река, нарината с боклуци. Като минаваш с колата не ти прави впечатление, ама ако се заседиш малко на моста или пък, недай си боже, започнеш с чували да изнасяш боклука, изведнъж се усещаш в какви лайна живееш. Лайна, лайна и само лайна.

И изведнъж хоп — не мога да си публикувам постинга. Добре бе, на какво прилича това. Веднъж, втори път, трети път натискам „публикувай“. Тцъ. Ще ги удуша тия от LAN-a, може ли в петък следобяд да спират интернета. Хората искат да свършат работа преди да запразнят, еееей.

Така. Какво може друго да се прави. Нито мога да работя, нито мога да почивам без интернет. Може да обядвам, да речем. Ето 20 минути, в които може да не гледам в монитора. Наскоро се усетих, че всичко, което правя без интернет е като тоалетната. Полезна работа, няма спор, но ти се иска по-бързо да приключваш.

Притоплям бобеца от вчера, взимам един самун хляб и сядам да ям. Я по-добре да седна пред компютъра. Току виж, интернета взел, че дошъл. Излапвам целия самун (колко да е хлебчето — 300-400 гр макс!) с боба, старателно обирам с парче хляб чинията. Дори остана едно крайщниче.

Така. Мина половин час. Хм, ами сега.

Поглеждам десктопа. Няма празно място. Иконка да хвърлиш, ще се закачи някъде (това сега го измислих). Правя няколко директории и в тях натъпквам целия десктоп. Ееей, почистването носело удоволетворение. Цък, цък интернета… нямааа. Понякога се случва да отваря български сайтове, само навънка не отваря. Да, ама сега положението не е такова.

Как се промени живота, ей — навремето (докато правех един от българските портали) се чудех на разни образи, които ми говореха, че никога не ползват български сайтове. Какво пък намират извън България? Сега се усещам, че български сайтове почти не отварям. То какво да им четеш, изпростяха тотално. Блогове чета, да, ето едно изключение.

Цък цък — нищо! И в лога нищо…

Добре, я да видя какво мога още да направя. Събирам мръсните дрехи в една торба. Абе, аз ако нямам интернет една седмица, цялата кочина ще я оправя, бе. Всичко ще светне. Дори прозорците може да измия.

Час и половина без интернет — вече съм в сериозна абстиненция.

Набирам безплатния номер на съпорта на LAN-a

Заето.

Ясна работата. И други луди като мене натискат # на телефоните отново и отново. Защо от провайдера не дават по няколко хапчета метадон месечно. Спира интернета, лапваш хапчето и не ти дреме, дори да няма интернет. Дори да ти е изключен компютъра. (Чак толкова силно може и да не действа, ама е приятно да си пофантазираш…)

Ще трябва да изчистя кочината. Къде бе. Тая кочина.

Сещам се, че имам някакви разкази от един млад автор в една директория на компютъра.

Започвам да чета… хаха, гениални са!

Три часа без интернет. Reload. Reaload. Reload. Reload. Нищо…

А дали наистина да не взема да почистя!?

Набирам отново лесния номер. Ха! Прескачам заетото, вече звъня в тъпата фирма! Сега като вдигнат, ще проведем обичайния ритуален диалог.

„Здравейте, аз съм ваш клиент, юзърнейм komitata, от три часа нямам интернет!“
„Къде живеете вие, в Лозенец ли?“
„Да!“
„Знаеме за проблема, колегите работят по въпроса“
„Ама кога ще го оправите, имам работа да върша.“ (Не че трябва да знаят какво правя с интернета, ама така ми се струва по-мотивиращо)
„Има прекъсване на захранването, колегите работят по въпроса.“
„Добре. Дочуване“ — Хич не ме бива в тънката наука на скандалите.

Само че, никой не вдига. Явно първо са вдигали, вдигали, пък после им е омръзнало да слушат едно и също, и просто са намалили звука на телефона. И да вдигнат какво да кажат, а?

Ставам да чистя, тоя път наистина. Само последна проверка.

Тръгна, тръгнаааа!!! А така! Публикувам веднага постинга. Виждам някои неща, които трябва да изгладя. Имам три мейла. Единият много важен. Цък, но нищо не се случва. Интернетът ту тръгва, ту спира. Гугъл ридърът зареди, но не скролва… По-изнервящо е, отколкото въобще да няма нет!

Reload. Reload. Reload. Reload! НИЩО!

АААААААААААААААААААААААААААААА НННННЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!!

Въртя отново телефона. ВДИГАТ!

„Добър ден. От четири часа нямам интернет. Какво се случва?“
„А вие сте в Лозенец, на «Орел». Ами те колегите местят захранващите блокове.“
„Четири часа местят захранващи блокове??.“
„А, не. Нямаше ток три часа и те стояха да чакат. Като дойде тока, започнаха да ги местят“ (Хитро!)
„Добре де, цял следобед нямам интернет, сега трябва да работя в събота заради вас!“
„Много съжалявам.“
„Кога ще има интернет?“
„Колегите работят в момента.“

Поне познах последната реплика.

Само че вече трябва да излизам.

петък, април 18, 2008

Брюнетки, не се изрусявайте!

"Тъмнокосите жени е по-верятно да си намерят богат мъж, отколкото жените с друг цвят коси. До такъв извод е стигнала интернет компанията Lycos, която е изследвала вкусовете на стоте най-богати мъже на планетата. Първото място на почетната стълбичка бил за брюнетките, а не за блондинките, както мислят мнозина.

В подкрепа на теорията говори фактът, че 78% от най-състоятелните представители на силния пол предпочитат тъмнокоси, 62% избират кестеняви, а 16% — огнени брюнетки. Само 22% от свръхсъстоятелните мъже избират блондинки за спътници в живота. Но интересното е друго — нито от 100-те не е избрал червенокоса нито като жена, нито като приятелка.

Може да се каже, че поводът за това изследване на Lycos е дала неотдавнашната сватба на президента на Франция — Никола Саркози и фотомоделът Карла Бруни, която притежава разкошни черни коси... " (източник)
И какво се оказа? Че народната поговорка "Русо гладно не остава", не е от най-прецизните.

Това да!

Това — не!

Това — в никакъв случай!

Според мен, колегите от Lycos са се объркали. Понеже не са стигнали до генезиса на проблема, описан съвсем компактно от радио "Ереван"

"Може ли една блондинка да направи мъжа си милионер?"
"Може, ако е милиардер"

Ето защо блондинките отсъстват от топ класацията.

четвъртък, април 17, 2008

Виста мина към моралните награди...


По социализма вместо пари за убийствен труд даваха ей тия ламаринки
(личи си лошото качество на изработка)

Щом някой мине от материалния стимул към моралните награди и към кампаниите "Дайте, другари, да дадем!" значи нещата с бизнеса не вървят.

В Русия ще връщат отново наградата "Герой на труда", защото на никой не му се бачка за ченгетата, които постепенно си приватизират цялата икономика... Така че, тръпнем в очакване на новия култ към ударника.

Агент Гоце сипва ордените "Стара Планина" с голямата кофа.

В Америка пък, Microsoft изглежда има проблемчета с пробутването на скъпата, бавна и ужасно досадна Vista и изглежда продажбите им, дори с извиването на ръце на производителите на хардуер, въобще не са това което те очакват.

Резултатът е мотивационно филмче като това (има и субтитри ;-)):




И не мога да разбера, защо някой трябва да се хвали, че току що си е закърпил гащите с еееей такава голяма кръпка — SP1.

Цирк в града


Ще ви разкажа за цирка, където бях в неделя.

Цирк "Балкански" е разположен на ул. Опълченска, по средата между "Стамболийски" и "Руски паметник".

Паркирането си е проблем. Може би в мола може, но не знам до колко работи там паркинга. Но не е чак толкова фатално паркирането, защото транспортните връзки са прилични, а и се намира в центъра.

Източник на картата

Билетът, който ползвах аз, беше 14 лева, има както по-скъпи, така и по-евтини билети (по 10 лв. май). Има и отделни билети за деца (но не съм сигурен). Добра идея е билетите да се купят поне ден-два преди представлението. В неделя, когато ходих, имаше две представления - следобедно и вечерно. Шоуто е към 3 часа с антракт. Вечерното шоу е от 19,30 часа.

в ниската шатра са пуканките, напитките и други закуски

Добре е да се каже, че въпреки селския си изглед откъм булеварда, циркът е прилично организиран. Опашката за вход се стопи за минути.

Обслужващият персонал е облечен в изрядни сини униформи — чисти и добре изгладени. Персоналът е много учтив, показва на всеки мястото, където трябва да седне.

Животни за всички

Много отдавна не бях стъпвал на цирк. За последен път бях в седми клас, когато старият цирк още не бше изгорял (Дали сега на някой няма да му дойде наум да построи старата сграда на ново място? Помня, че беше много красива сграда)

Шоуто не е луксозно, но се прави от сърце.

Повечето артисти са чужденци, главно от бившия СССР, но има също и италианци и китайци.

Правят дребни грешчици, които само опитното око забелязва, но иначе шоуто за зрителите е зашеметително, особено за децата.

Тигърът вляво е застанал мирно, докато лъвовете го прескачат ;-)

Антрактът е 20 минути. Не се бавете много след антракта, защото ще изпуснете дресурата на лъвове и тигри, която е много интересна.

Като се замисля, че за половината от тая сума (7лв) ми прожектират филм, изкопиран (евентуално и дигитално) за дребни пари, а в цирка към 50 артиста забавляват 500 човека публика по няколко пъти всяка седмица... И по време на всяко от представленията рискуват живота си в опасни номера... Има нещо гнило в системата на авторските права...

Ако имате допълнителни въпроси — питайте.

Отлично място да се посети, дори и без деца. Препоръчвам.


сряда, април 16, 2008

Ипотека и бюлетина...

От няколко дни съзнателно се опитвам да избягам от темата за МВР. Ето и сега, мислех да ви разкажа за цирка, който е в София — клоуни, смешници, акробати, животни — невероятно шоу.

Родната действителност не ми дава никакъв шанс — пресиран съм от събитията.

Политиката се състои в голямата си част от воля и компромиси, изразявани чрез символи. Дипломатите никога не употребяват груби изрази, усмихват се, стараят се да конструират само положителни изречения. Който е умен и е учил малко от малко дипломация се сеща за какво му говорят, без да се обижда.

Нямаше усмихнат, но категоричен партньор от ЕС или нормален гражданин в България, който не поиска министъра на фонтаните и запалките да си ходи. Да си ходи, означава да изчезне от политическия живот и да се посвети на мемоари и показания (в случая да ги съчетае в едно).

Символът на новата политика на правителството, човекът, който трябва да договори баланса на силите в комедийната тройна коалиция е същият шеф на шадраваните. Човекът, който не оправда доверието за едно министерство (за кадровата политика!!), му беше гласувано доверие за цяло правителство...

Това е съвсем ясен знак към европейските партньори, очакващи нова политика и към очакващите позитивни промени граждани. Дума-символ, конструирана от три букви или знак с три пръста, средния по-издаден.

ясен знак от БСП за Европа

Емил Хърсев сметна, че само от декапитализация, българските фирми покрай скандалите са загубили около 2 милиарда лева. Отделно знаете, колко губим от еврофондовете. (С него не съм съгласен само кой носи отговорността)

Съвсем ясно вече си личи връзката между избирателната бюлетина и месечните вноски по ипотеката за новия апартамент, например...

Днес е и денят на Конституцията (кой ли се сеща за тая дата, и аз бях забравил), интервю с Неделчо Беронов тук.

Търновецът ми прати и това клипче, съвсем по темата:

вторник, април 15, 2008

Особености на психопрофила на бг полицаите

"...Целата система и това министерство лично на мене ми създадоха много главоболия, понеже то е едно министерство, което предполага и разложение, един, два, три, четири, пет министъра сменихме, самозабравят се там, защото има власт, оръжие носиш, нали..."
Тодор Живков

Два цитата от знаменитата стенограма, които ми направиха силно впечатление:

На 3 януари, се връщам 2007 година от новогодишните празници и на пети-шести двама от служителите и началника на направление "Контрабанда", Васко Гочев се казва и Митев е другия служител, който води разработката за митничарката, идват треперейки и казват,... едно лице е неизвестно и е под псевдоним "запалката".

Представяте ли си такава сцена от мафиотски филм (например с Арнолд Шварценегер в ролята на доброто ченге). Влиза Бате Арни при шефа и треперейки и му казва:
— Шефе, появила се е нова банда и главатарят се казва "запалката"?
— Защо трепериш Арни? — трябва да попита шефът по законите на киното. (странно, че на Ваньо Танов треперещите полицаи не му правят впечатление — значи, обичайна гледка)
— Болен съм от грип. — как другояче авторът да обясни необяснимия тремор...

А обяснението е съвсем просто. Официално ченгенцата не знаят кой е "запалката". А неофициално всички знаят и сигурно дори си разказват вицове с него — за фонтана, за хитлериста...


По време на провеждането на техническите мероприятия, участват служители от БОП, участват бригади от Външно наблюдение, ... и в един момент посредникът пристигат два джипа от единия слиза министърът на МВР и всички служби на бегом, моите пристигат в дирекцията и казват, пак изгоряхме, какво ще правим?

Да се опитаме да го пресъздадем литературно-кинематографично:

Бате Арни и неговият помощник — Дани де Вито да речем, стоят на пост пред мафиотски ресторант. Спират два черни джипа и от единия слиза — шефът на ФБР.

Бате Арни хуква да бяга а отзад запъхтян с малките си краченца подтичва Дани де Вито.
— Шефе, защо хукна така?
— Дани, пак изгоряхме. — Сценаристът очевидно помпа напрежението. Зрителят започва да тъне в догадки...

Това че пак са изгоряли означава, че вероятно в миналото бате Арни е виждал шефа на ФБР и на други неудобни места и едва е отървал кожата, защото е бил неудобен свидетел. Вече знае какво се случва с такива умници, които са видяли нещо, което не трябва и е отработил механизъм за самозащита — с пълна газ, по-далече от мястото на срещата.

Интересно ми е, по-нататък във филма Арни как ще обясни кога е горял и друг път...

Колко бъзливи били висшите полицаи в България. И те да спрат убийците насред София?

Спете спокойно, деца!

понеделник, април 14, 2008

Улична реклама 2.0





Променя ли Интернет свeта или не? ;-)

Хубав ден


Днес ми беше хубав ден. Похапнах сладко-сладко в Двете Халби с приятна компания. Казахме си наздраве за оставката на Р. Петк. Снимах много. Попаднах на стари познати. Посетих изложба. Купих си книга. Видях други стари познати, на които много им се зарадвах. Ходих на цирк с трета компания. Абе няма няма и изведнъж.... стане много весело ;-)

неделя, април 13, 2008

Опасен политически комарджия ли е Груевски?

Най-самотният политик в момента на Балканите е Никола Груевски.
Хазарт, еманципация, амбиция — това са трите думи, които най-точно характеризират стила му...

Какво направи той до момента:
— опита да скъса пъпната връв на партията си с България, като заличи всякакви съмнения в "пробългарска" политика.
— концентрира се върху практическите въпроси на икономиката, постигна частичен успех с невиждан досега икономически ръст и инвестиции след 91-ва година.
— в областта на културата и историята раздаде щедри концесии на литературната мафия и историческата мафия свързани с бившите комунисти и секретни служби.
— легитимира литературната мафия с проекта за преиздаване на 60-100-120 тома македонска литература, т.е. казионните комунистически автори.
— легитимира претенциите за античното наследство с преименуване на скопското летище на "Александър Велики", постави антични статуи пред сградата на правителството, подкрепи популистичния митинг, който прокламираше 7000 години писменост, 2000 години християнство и 3000 години македонска държава, толерираше всякави манифестации на претенции към наследството на античните македонци — разчитането на розетския камък от Тентов и Бошевски, празнуване на антични празници като Ксантика с което си създаве изнервени партньори в София и Атина, докато много нервно изреагира на паралелите с "историческото" ВМРО, като например с паметника на Александров във Велес.
— сключи тактически съюз с ключови фигури от бившите комунистически служби - като Драган Латас и Слободан Богоевски, като по този начин си спечели подозрителността не само на София, но и на европейските съюзници.
— Близкият до правителството вестник "Вечер" беше източник на най-яростните статии на антибългарската кампания и допълнително внесе напрежение в отношенията със София.
— заложи на американската подкрепа като на "коз", който ще му извади играта с поканата за НАТО. После се оказа, че този коз не е достатъчен...
— подцени силата на гръцката дипломация и факта, че гръцкото правителство ще използва позицията си в "македонския" спор, за да си вдигне рейтинга.
— практически спря процеса на лустрация и декомунизация и на разчистване със спорните дилеми от миналото.
— не успя до края да подчини МВР, което до ден днешен действа като институция независима от правителството.(Скандалът с оръжието, случаят Ризински, наскоро арестуваният кмет на община "Аеродром" в Скопие.)
— стартира мащабни програма за озеленяване, раздаване на компютри на студентите, възстановяване на сгради от времето на сръбската междувоенна окупация, но със съмнителни резултати( Може би само програмата за озеленяване беше успешна. Но резултатът ще се види след поне 10-15 години ;-)
— опита се да си издейства подкрепа на МПЦ със планове строеж на нови църкви в центъра на Скопие.

Разчиташе на безрезервна подкрепа от България. Но от България въобще не идваха познатите сигнали.

Отношенията България - Македония захладняха и от българска страна. Дали БСП даде дискретно рамо на социалистите в Македония по комсомолска линия или просто се придържа към по-твърда политика, ми е трудно да кажа.

БСП излезе с някои инициативи, които вдигнаха антибългарската параноя в Скопие до точката на кипене...
— бяха осветени работилите по македонска и югославска линия, като част от кампанията за "избелване" на ДС — Г. Първанов, Кр. Каракачанов, Б. Димитров, Коритаров; Т.е. с интересите в Македония се плати цената на имиджа на ДС в обществото. (пожертваха се национални интереси за съсловно-партийни)
— беше компрометиран Иван Михайлов — бивш служител на ДС пусна слух, който не се потвърди, за финансирането на Иван Михайлов от ДС (опровергаването на слуха, разбира се не беше чуто в Скопие);
— компрометирана беше ВМРО-ДПМНЕ (партия, традиционно настроена приятелски към България) — Илия Илиев (или Валентин Петров) заяви, че е участвала в нарушаване на югоембаргото броени дни преди парламентарните избори в Македония;
— беше разкрито българското гражданство на Любчо Георгиевски от социалистическия кмет на Благоевград;
— рязко намаляха македонските студенти в България, запознатите казват — поради политическа намеса в работите на Министерството на просветата;
— МВнР официално обяви отказ от курса на "безрезервна подкрепа" за Македония, който следваха всички правителства от Филип Димитров досега.

Крайният резултат от тези двустранни "усилия" беше плачевен. Отказана покана за НАТО. Силно разочарование в партньорите.

От ръкава беше изваден най-последният коз - предсрочните избори. С тях Роки Г. разчита да се справи едновременно с президента Цървенковски, несговорчивите албанци в парламента, социалистите, вътрешнопартийната опозиция. Смел план, който вече е въведен в действие. Рубикон е преминат.

Все още не ми е ясно, кой освен Роки Груевски носи отговорността за този политически хазарт и провали (много напомнящ стила и политическите провали на Фердинанд в началото на 20 век)? Калфин, Първанов, Станишев? - обичайните заподозряни...

Пази боже от "интересни" времена...

петък, април 11, 2008

Дипломатичен разговор

Жозе Барозу, в момента в който получава орден "Стара планина": "Честно казано, не може непрекъснато да повтаряме, че още трябва да се направи в борбата с организираната престъпност и корупцията". = "Осрахте се! Колко пъти повтарях да не прекалявате с боба!"

Първанов не отрече справедливостта на неговите критики... = "Наистина се осрахме, г-н Барозу."

"Ние, българите, не се притесняваме от критиките - ние носим на критики, защото сме успешна нация"... = "Обаче няма да ви обръщаме внимание, защото ние така си миришем. "

Първанов ... изрази мнение, че сегашният механизъм за контрол "губи своето стимулиращо действие" = "Айде пък, да видиме какво ще ни направите. По-добре вие си запушете носовете."

Затова държавният глава предложи: "да започне дискусия по прехода от механизма за сътрудничество и оценка към други форми на взаимодействие с ЕК" = "Ще видите вие, кон боб яде ли!"

...държавният глава заяви, че този механизъм ще бъде излишен след влизането в действие на Лисабонския договор догодина = "Догодина ще си направя тоалетната точно под вашия прозорец и няма да можете гък да ми кажете!"

(по материали от пресата)

Ставам все по-голям привърженик на СПЕШНОТО ОТПАДАНЕ на националната държава като организация, която пази интересите ми...

И г-н президент, да ви напомня — опит за подкуп на длъжностно лице се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба до двадесет хиляди лева.

Народът срещу "оперативно интересните"


Радан и Йовко напомнят за протеста утре срещу мафията. Присъединявам се.

Протестът е днес, петък. Някой да не се обърка...

Какъвто паметника, такава и културата...

След зашеметителния успех на изложбата на френския фотограф — Земята отвисоко, около НДК има друга изложба.

Около НДК смърди яко, почти толкова, колкото около президентството.

Смърди в преносен смисъл. Културата, която се демонстрира там служи като смокинов лист за безобразното търгашество, кич и мръсотия, които се вихрят необезпокоявано.

Да не забравя пак да поискам оставката на Христо Друмев.

Между другото, ако има юрист тук, нека обясни смешната схема, по която се ръководи НДК и по която се назначава шефът му.

Смешна, смешна, но оставя горчив вкус в устата...

Ето, разгледайте смокиновия лист. Прочетете скудоумните текстченца и вижте клишираните идеи на фотографиите. За нищо не става изложбата, е може би освен да се направиш на интелигентен пред симпатично гадже... А и е достатъчно тъмно вечер и става за целуване между таблата.






Имам и още снимки, ама защо да ви мъча и с тях... Разгледайте изложбата сами, ако ви се иска...

четвъртък, април 10, 2008

Кукувичи яйца


"Не ги ли е срам тия кукувици долни?" - Бойко Борисов, кмет на София
"...В самото начало на първия си мандат (13 януари 2006 г.) Борисов е изпратил до министерството писмо, в което пише, че паметникът е в окаяно състояние и предлага той да бъде разрушен. На негово място кметството има намерение да бъдат поставени възпоменателните плочи на загиналите от 6-и пехотен полк..."

"...В пространния отговор министърът, "споделяйки тревогата на обществото" .... "подкрепя предложението на общината за запазване, възстановяване и изпълнение на първоначалния проект с използване на първоначалния проект..."

...Борисов обаче не знае откога тази собственост се води на общината. "Не ги ли е срам тия кукувици долни? Това е официалният ми коментар", възмути се кметът...

...Генералният директор на НДК Христо Друмев обаче се заел със задачата и мотивите му били продиктувани от това, че по време на срещата на ЮНЕСКО през февруари тази година основната му грижа била как да избегнат гостите им да преминат край паметника. А на този форум се взели важни решения - София да стане център за опазване на културното наследство в Югоизточна Европа...

...Сегашната акция на Друмев се дължала на поканата да участва в инициативния комитет за отбелязване на 130-годишнината от обявяването на София за столица. "Аз предложих, понеже виждам, че общината не иска нищо да направи, да ми го дадат за три години, като гарантирам, че той ще бъде много по-добре направен, каза Друмев. Аз вече съм уговорил и фирмата, имам и дебел проект..."

(източник — прочетете целия великолепен материал, изключително поучителен е!)

Ръководството на НДК, министърът(!!) на Халтурата, екипът от архитекти, който го е проектирал навремето, искат общината за своя сметка да възстанови паметника в градинката пред НДК.

Не познавам нито един човек на който "паметникът" да му харесва или някога да му е харесвал. Ето, признавам си, това е сигурно единствената конструкция в София, която чакам с нетърпение да срине от самосебе си.

Наскоро мислех да пиша за състоянието на НДК и парка около него. Всичко вече е твърде очукано, твърде окрадено, твърде овехтяло след 27 години експлоатация.



Грозно и много опасно

В апокалиптичния подлез, където спира трамваят, винаги съм си представял как Спилбърг снима филми. Там водата не е спряла да тече вече 27 години. Абе какво плача и аз за водата. Там сигурно НИТО ВЕДНЪЖ откак е построен подлеза не е влизала машина за почитстване на плочките или релсите на трамвая. Ако лека кола мине в сухо време по релсите на трамвая се вдигат облаци прах като в дивия запад.


Мръсотията и многобройните плакати вече
образуват геологични форми

Плочките отгоре, нацвъкани от милиони изплюти дъвки, редовно биват насилвани от лунапаркове, бирфестове, ледени пързалки, строителни изложения и всякакви други "народни" мероприятия. Нямам нищо против народните мероприятия, но нека се пусне инфраструктура под плочките (канализация, вода, ток), да се въведат маршрути, откъдето може да влиза тежка техника и снабдители в парка, така че да не се унищожава всеки път, когато се проведе нещо там.

Наакани

Растителността е окъсана, оскубана, изпотъпкана. Пейките започват да сдават багажа след четвърт век предана служба на гражданите.


Фонтаните в ниската част така и не бяха възстановени. То не че в другата част не са ужасяващ кич със селска цветомузика.

В чия болна глава може да премине мисълта, че
тоя кич има нещо общо с културното наследство.

Вечерното осветление е толкова оскъдно, че след залез слънце най-популярният парк на София придобива изключително зловещ вид.

Заведенията имат нужда от много спешен ремонт и възстановяване. Тенекиените будки от средата на 90-те вече си изживяха времето.


Да не говорим, че имаме дълг към стария паметник на 6-ти пехотен полк, съборен заради социалистическата мегаломания.

Христо Друмев (който се оказа между другото колега на Гоце и Румбата по линия на "националната сигурност") се оплакал, че едва открил спасителен маршрут за делегацията на ЮНЕСКО (за да не видят "паметника"), която трябвало да реши дали да станем "център на опазване на културното наследство в Югоизточна Европа".


Водата тук никога не е спирала да тече. Хващам се на бас, че Христо Друмев и през подлеза не е прекарвал чужди делегации.

И въпреки всичко, вечният, вечният шеф на НДК иска да похарчи 5 милиона (но не свои пари, общински, ей) за спасяването на паметника, галено наричан от населението — "четириъгълния пето...ник"

Господин Друмев, не е ли време вече за заслужена почивка сред внуците?

Дайте първо да направим едно добро дело — да спасим парка и самото НДК. Да започнем с вашата оставка.

И ако толкова ви бива в намирането на спонсори, какво ще кажете да съберете няколко милиона за възстановяваване на парка, а после и на самата "културна" част на комплекса?

Имаме много да си говорим и за спасяването на комплекса отвътре.

Аз ще ви подскажа начин как да станем център на културата и без делегации — с почистване на парка, поддържане на зеленината, оправяне на осветлението, изчистване на кича, и —

С ОПАЗВАНЕ НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО, РАЗБИРА СЕ.


PS. Четейки това, ми дойде гениална идея как да се отървем от паметника пред НДК и от Кремиковци — да пратиме Румбата Петков началник първо на паметника, след това на Кремиковци. За нула време ще ги реформира така, че камък върху камък да не остане...

сряда, април 09, 2008

Когато големите колела се развъртят...

...малките се въртят, та се чупят. (армейска поговорка)

Наскоро споменах, че отказът на Македония за покана в НАТО e голям провал за българската външна политика. Прехвърлянето на въпроса за езика и етноса на славянското население в политиката, а не в областта на науката, където му е мястото, може да има абсолютно непредвидими последици.



Това е част от изказването на помощник държавния секретар (зам. външен министър) на САЩ, Даниел Фрид на сбирката на НАТО в Букурещ. Превъртете филмчето докъм 37 мин и 15 секунди, до момента в който гръцкият журналист задава въпрос.

....

Въпрос: Господин Секретар, моля за вашето внимание. Преди малко, вие изрично споменахте "етническите македонци" за пръв път в историята. Това означава, че правителствотоо на САЩ признавата т.нар. "Македонски етнос и език"

Помощник държавен секретар Фрид: Не знам защо да е "така наречен". Македонският език съществува. Македонският народ съществува. Той не е — нали знаете, ние преподаваме македонски език в института на външното министерство. Ние преподаваме сръбски, хърватски, сега преподаваме и босненски. Има дебат в Черна гора има ли "църногорски йезик" (така го произнася самият Фрид), чергоногрският език. Всички езици, и сега аз говоря не като бюрократ, а като бивш — попреминал историк. Всички езици са — както вие знаете, творение на човека и, вие знаете, те се развиват с течение на времето и се кодифицират. И не е въпрос до — нали знаете, има Македонски език.

Съществува също и историческата област Македония, която е различна от държавата. И това е важно. Съвсем е ясно, че правителството в Скопие, това, което ние наричаме "правителство на Македония", няма териториални претенции. Ние разбираме разликата между историческата област Македония, която, разбира се е много по-голяма от сегашната държава. И сме ангажирани в — подкрепяме процеса на Нимиц за името — за да решим този въпрос.

Въпрос: Какво за народността, етноса (ethnicity)? Вие споменахте народността.

Помощник секретар Фрид: Аз не съм — всъщност — наистина го споменах. Но, нали знаете, има въпрос — вие знаете, хората трябва да се самоопределят, в крайна сметка, предполагам. Народността е — вие знаете, това е просто факт, според мен. Аз не съм посредник и със сигурност не съм антрополог или етно-историк. (транскрипцията на целия текст се намира тук)

...

Моят малък коментар: Позицията на Даниел Фрид за съществуването или не на отделни народности се базира върху свободното самоопределение на населението на дадена област/държава. Щом желаят да са отделен народ и да имат отделен кодифициран език, да заповядат. Тук позицията на Фрид (съответно на САЩ) е по-различна от тази на ЕС, където категорично беше заявено, че ЕС няма да поддържа четири пъти по-голям екип преводачи, за да обслужва езиците, наследници на сърбохърватския. Но кой знае, може политическите аргументи да надделеят над езиковите и финансовите.

България изпусна исторически шанс да излезе с ясна теза преди сбирката на НАТО. Позицията в досадния пореден документ, не е кристално ясна и въобще не е ясно как се съотнася с тази на САЩ. И съответно в момента не е фактор по дефинирането на "македонска" политика, а само изненадан слушател. Защо ли винаги така се случва при червено управление...

Всеки ще чуе в изказването на Фрид това, което иска да чуе. Гърците — че САЩ ще натиснат Македония за компромис по въпроса за името, българите — че македонската нация и език са политическо творение на съвсем близкото минало, съпоставими с черногорския етнос и босненския език, а македонците — че има съвсем ясен и отделен македонски език и етнос (който обаче Фрид не подкрепи "до антика и ксантика", но все пак човекът се извини — той не е антрополог или етно-историк).

И очакваните реакции при македонските блогери не закъсняха (при Жарко, да речем)

вторник, април 08, 2008

Причината, поради която министър се среща с "оперативно интересни"

Румен Петков прави избори (източник на снимката)

А това с доклада и мерките не беше ли фраза, зад която управляващите скриха истината, че им е нужно повече време, за да решат какво да правят с Петков?

За мен решението вече е взето. Румен няма да бъде отстранен.

Въпреки разкритията за корупция в министерството и срещите с “оперативно интересни лица”?

Той не е вършил оперативни дела с Галеви. По-скоро ги е търсил във връзка с предстоящи избори. Няма друга причина, която да го накара да се срещне, защото той не е глупак. Той знае, че една такава среща няма как да остане скрита.

Красимир Райдовски, в интервю пред "Всеки ден"

Всъщност, изглежда ставало дума за банална "покупка" на гласове ;-) Отдъхнете си всички, не е продавал наркотици в детската градина, я! И защо толкова скромно — "за избори". Абе да си каже за кои избори става дума. Дали не е за изборите на "социалния президент"? Прочетете цялото интервю, интересно е.

понеделник, април 07, 2008

Интервюто на Георги Стоев в "Горещо"

Нито го знам убития писател-мутра, нито съм му чел книгите. Заповядайте интервюто му в "Горещо". Убийството му днес може да е опит да го накарат да мълчи, а може просто да опитват да разконцентрират Румент Петков от писането на мегадоклада за МВР. Говорихме си със Стойчо, че като че ли най-добре ще е МВР да се разпусне и да се основе отново. Как иначе да се изчистят авгиевите обори.

Прегледайте клипчетата, може да ви дойде някоя идея за хипотеза. Последните секунди от третото клипче са пророчески - Георги Стоев говори за смъртта си:


Георги Стоев В Горещо Част 1




Георги Стоев В Горещо Част 2





Георги Стоев В Горещо Част 3

София - Любов от пръв поглед



Чуйте впечатленията на македонските студенти, които учат в София, в това симпатично студентско проектче. Изглежда проектът е на Марко Петрушевски — отличният поет, който неведнъж съм ви препоръчвал. Благодаря на Алекс за линка.

неделя, април 06, 2008

Това го знае всяко хлапе

Логическа задача за 3-ти клас:

Ако знаете, че:

"Отговорността на Петков е, че не е направил реформа в МВР", Сергей Станишев, премиер

"Познавам добре министър Петков, знам, че той качествата, има волята и той е показал ..., че може да прави тази реформа." Георги Първанов, президент

И също:

На една пресконференция, помощник на Румен Петков забелязал че стърчат конци от ръкавите на министъра. Тъкмо посегнал да ги изреже с една дискретна ножичка и зад сцената се чул глас: "Моля не режете, тези конци трябват!"

Чий е гласът?

събота, април 05, 2008

Съдоклад за състоянието на МВР


Попаднах на отлична идея на Димитър Денков: Министър Румен Петков щял да пише историята на МВР за последните 18 години и ще му е трудно да го направи сам.

Какво би могъл да напише един министър, дори да е гений, за някакви си десетина дни, от тях поне два почивни? Най-много да скалъпи нещо от компромати. Затова аз предлагам да се присъединим към тази гражданска инициатива — всеки да се включи със свой съдоклад за състоянието на МВР и престъпността през годините. Така министърът ще има възможност да разполага с повече материал за историческия си труд и да си състави по-правилна картина за професионализма на колегите си... И който иска да ми каже че сам съм си виновен, искам да напомня, че и превенцията на престъпленията е част от дейността на МВР, сигурно най-важната.

Да дадем и на президента да напише историята на Президентството! Замълчи, сърце.

1990 г. Режим на тока. Една прекрасна сутрин ладата на баща ми се оказва без предни фарове. Препатили обясниха — фаровете на ладите много лесно се вадели, защо били на щипки. Още същия ден бащата купи два нови фара. Вечерта имаше режим на тока, нашите ги нямаше, а аз учех на свещи. По едно време усетих да се тропа по вратата. Отворих. Младеж горе-долу на моите години носеше под мишница два фара за Лада. "Добър вечер, чух че са ви откраднали фаровете на ладата. Ето тука аз имам два, искате ли да ги купите?" — "Ами не, ние вече си купихме."

1991 г. От фамилното място в Кокаляне изчезва цялата ламаринена барака в двора, заедно с двете "балканчета" — моето и на сестра ми, както и множество инструменти и материали, подготвени за строежа на бунгалото. Полицейската проверка не открива нищо и никого.

1992 г. В дискотека в НДК пребиват кавалера на сестра ми както си седи на масата.

1992 г. Изпращам всеки ден тогавашната ми приятелка до "Красна поляна" и хващам автобус 83 до вкъщи. Светофарът до спирката работи на някакъв много странен режим. Въпреки че кръстовището е Т-образно (на булеварда излиза незначителна квартална уличка), режимът пуска и трите улици равномерно. Изнервените шофьори на булеварда понякога не изчакват зеленото, но в момента в който преминат светофара, се появява полицаят, който се крие зад спирката. Всяка божа вечер, по едно време започнахме да си кимаме.

1993 г. Цялата дискотека НЕРОН в парка е просната на земята (и сестра ми включително) за "Проверка на документите". Хората без документи биват откарвани с полицейски микробуси.

1994 г. Обран е целият офис (в кв. "Яворов"), където работя. Изчезнала е техниката - копирни машини, факсове, телефони. Редовно трошат прозорците и обират колите на клиентите отпред. Мъжът на шефката работи в полицията. Дори и с "най-дебелите" възможни връзки, нищо не се разбира за обирите. В крайна сметка сменяме офиса.

1995 г. Черен голф, шофиран от засукана блондинка неправилно засича мой приятел на кръстовището на "България" и "Фритьоф Нансен". Следва лека катастрофа. Моят приятел звъни на полицията, блондинката и тя звъни. Вместо полицията пристигат няколко черни коли с добре развити батенца. Вината е изяснена на секундата, моят приятел трябва да се прости с част от стоката, която вози в комбито.(части за компютри).

1996 г. Виденовата зима. Возя се в такси, в което познавам на баща ми радиото от младежките години (като малък обичах да си играя с копчетата) и саморъчно изработената от него кутия (така се правеше по соца — сам си правиш кутията за радиото в колата, в стандартната дупка на Ладата влизали само някакви унгарски радиа, така разказваха). Казвам му, включително и номера на колата. Баща ми само се усмихва криво.

1997 г. Пролетта. На небето се вижда комета. Прибирам се в чисто новото си жилище, закупено преди 2-3 месеца. Вътре има само телевизор, маса, ракла и легло. Вратата е изкъртена, летвите от касата висят, липсват телевизорът, будилникът, 20-тина компакт диска. Повиканите полицаи изглеждат изключително отегчени.

"Как крадците са отворили вратата на входа, като вие трябваше да слезете да ни отключите?"
"Бравата днес се ремонтираше и вратата се отваряше свободно". Виждам, че не ми вярват

Връчват ми един лист.

"Пишете протокол."
"Какво трябва да напиша?" - питам озадачено.
"Как сте заварил апартамента и какво липсва."

Бъркам веднъж и се налага да преписвам на чисто. Пиша всичко, дори изравям серийния номер на телевизора от гаранционната карта.

"Какъв беше телевизорът?"
"Сони."
"Защо антената е тук?"
"Защото беше включен към кабелната телевизия"

Още веднъж забелязвам, че не ми вярват.

"Няма ли да вземете отпечатъци от пръсти" - пръстите на крадците още личат върху прашния кабел на кабелната и върху раклата.
"Не."
...
"Много хубаво жилище" - се обажда единия.
"Благодаря".

Тръгват си. След около два месеца вечерям със сестра ми, нейна приятелка и мъжа и, който е прокурор. Разказвам му за инцидента.

"Жалба подаде ли в районното?" ме пита той.
"Не, защо. Нали се обадих в полицията"
"Ако няма жалба, те нищо няма да предприемат"

Веднага ми се изясняват отегчените физиономии на ченгетата. Било е посещение "от уважение".

1999 г. Група мутри пребиват мен и моя тогавашен съдружник в заведението "Ел Кабана" в градинката на НДК, защото не желаем да платим сметката на наши познати, с които седяхме на една маса. Нашите познати не пожелага да платят заради ужасното обслужване (временно се бяха прибрали в България от чужбина) Мутрите се страят цял живот да не забравя името на техния работодател — "Мето Илиянски". Успяха. До ден днешен не съм го забравил.

2001 г. На мой колега му изчезва колата - "Опел вектра". В полицията му заявяват, че това е често крадена кола и вероятно вече е в Румъния. Никой никога нищо не разбира повече за тая кола. От ДЗИ го моткат години със застраховката (Това за сведение като започне да се пише историята на ДЗИ)

2003 г. Обират колата ми. Изчезва ми комплекта за фитнес, инструменти и задължителните аксесоари за колата - пожарогасители, триъгълници, аптечки и т.н.

2003 г. Мой приятел, който живее постоянно в чужбина си е купил и основно ремонтирал голяма къща в пернишкото село Ковачевци (именно, същото Ковачевци). При поредното си прибиране в България, открива къщата напълно разбита и ограбена. В някои от стаите са му оставили ламперията.

2004 г. Прибирам се посред нощ с колата с покупки от денонощен магазин. По улиците няма абсолютно никой. Всички светофари мигат жълто, с изключение на един — пешеходният светофар на ул. Нишава, до Южния Парк. След дълго чакане не изчаквам да светне зелено и около 100м по-нататък, под гъстите сенки се показва палката на полицай.

"Защо минахте на червено?"
"Защото не виждам никакъв смисъл от този пешеходен светофар към Южния парк посред нощ, а и червеното държи много дълго."
"Какво ще правим сега?"
"Пишете акт, виновен съм."
"Имате ли отнети точки?"
"Не."
"Какво работите?", — учтиво се интересува полицаят, докато разглежда раздрънканата ми колица.
"Инженер съм", — това е истина, но не цялата истина. Новите професии са непосилни за катаджиите, а и предполагам, че им звучат екзотични и добре платени.

Изглежда, че въпреки късния нощен час изглеждам абсолютно безперспективен като клиент. Полицаят ми подава документите.

"И друг път да не се повтаря."
"Благодаря."

Подобни случки се повтарят още няколко пъти. Няма да се разпростирам.

2005 г. Съседната къща в Кокаляне е напълно оглозгана от крадци, останали са само бетонните колони и плочи.

2008 г. Баща ми вече въобще не обръща внимание на редовните обири в Кокаляне. Направо ме мързи да ги изброявам всички. Всяка година се случва поне по един "инцидент". Редовно някой "прибира реколтата", режат мрежата, крадат инструменти от бараката, храна от хладилника. Баща ми само ми се обажда от време на време да ми каже че има нов комплект ключове за къщата.

Има и още един проблем в тая "приятна" задача. Толкова пъти се връщах да дописвам нещо, за което се сещах допълнително в тоя текст, че със сигурност нещо съм забравил.

Ето и сега се сетих, че в колата на сестра ми до последно биеше предния десен диск, защото леко се беше изкривил от това, че колата беше оставена без гуми директно върху асфалта. Колата на майка ми също беше разбивана безброй пъти през годините. Изчезваха гумите на ремаркето на баща ми... няма край...

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)