четвъртък, май 28, 2009

Поздрав!

Вратът ми се е схванал и изобщо не мога да си движа главата, та реших да ви поздравя с едно съвместно изпълнение на моите любими трима„тенори“ – Фетс Домино, Рей Чарлз и Джери Лий Луис – изслушайте го да края и дано поне вие можете да го изтанцувате:-)



Изтанцувахте ли го и заради мен?
Е, те такъв пианист не можах да стана... нищо, в другия живот;-)

Дзен XP

За да инсталираш мрежов IP принтер във Windows XP, трябва да инсталираш "локален" принтер, като посочиш IP адреса му.

вторник, май 26, 2009

Рицарят на перото, кръста и червеното знаме

Моля, отговорете на следния въпросник:
— Награждавани ли сте с множество награди за литературна и публицистична дейност?
— Активен публицист с остро перо по проблемите на защитата на правата на човека ли сте?
— Радетел ли сте за просперитета и запазването на Българската православна църква?
— От най-дейните и уважавани народни представители в 36 Народно събрание ли сте били?

Ако отговорите с "да" и на четирите въпроса, значи заслужавате орден "Св. Св. Кирил и Методий". Критериите хич не са високи, аз самият без да съм литератор, съм навъртял вече няколко награди (наистина, за интернет, ама там е бъдещето).

Това горе са мотивите за награждаване на Велислава Дърева с горния орден. Малко странно е за яростен ляв публицист да бъде награждаван за грижа към БПЦ и то с втория по важност държавен орден, но кой знае, може би е приела вече Христа в сърцето си, а държавата ни вече не е светска. Другите мотиви дори не си заслужава да ги обсъждаме. Публицисти и радетели за човешките права България с лопата да ги ринеш. Особено като си спомним с какви "образи" бъкаше 36-тото Народно събрание.

И да поясня, за незапознатите. "Безстрашната" публицистка Велислава Дърева сипеше тежки критики върху премиера Станишев, докато той не я покани с медената си усмивчица да му държи химикалката на представянето на "Защото сме социалисти". Безстрашният публицист веднага обърна плочата, а да не говорим за другата книга "Съдебна грешка", която беше написана по политическа поръчка на президента в защита на БПЦ.

Просветна ми.

Госпожа Дърева очевидно е писала и двете книги!

Кой ще бъде награден със следващия орден. Аз знам кой. Асен Генов.

Кой? Кой? — ще ме питате вие.

Асен бе, Асен Генов. Асен е от партия Зелените, някой ден ще стане парламентарист, и определено е радетел за просперитета и запазването на българското общество за Кришна съзнание. За неговата посветеност на каузата на добрата публицистика и човешките права да не говорим - четете блога му. Така че, честито Асене, и да почерпиш.

Като вземеш ордена де.

събота, май 23, 2009

Кога ще говорим за политика?

Ето, мина се не мина някой месец и останаха само две седмици до изборите за европейски парламент.

Който като мен е бил залепен пред телевизора през 90-те години на миналия век, сигурно помни какво представляваше тогава предизборната кампания — всяка вечер дебати, новините прехвърляха двойно и повече отреденото им време, емоции, митинги и т.н.

Това време вече е отминало, заменено с времето на политическото реалити, дирижирано от имиджмейкъри и пиари, платено по солените тарифи на водещите медии и почти напълно изцедено от ентусиазъм на участниците в политическия процес.

Няма обаче да продължа със заклеймяване на политическата система като цяло.

В българската Конституция е записана една малко архаична формулировка, че народът (а не гражданите, например) е върховният суверен на държавата - върховното политическо тяло, което би трябвало да се интересува от собствената си съдба, защото всяко биологично тяло, което не се интересува от собствената си съдба загива, но изглежда засега на върховното тяло му е все едно какво му се случва.

Няма обаче и да мрънкам за ниската политическа култура на гражданите.

Ще ми се да мрънкам за всичко наведнъж.

Що за демокрация сме, след като най-смислените политически дебати досега по националните медии бяха в недоклатеното реалити шоу "Големият избор"?

Що за демокрация сме, след като медиите са оставили в необясним медиен комфорт едно напълно провалено правителство. Очевидно по добре познатата логика, че щом клиентът си плати (предварително) благодарната медия е готова да му лапне парите и да постави светлия му лик, където клиентът пожелае - отпред, отзад или по средата.

Тоя път ще помрънкам срещу най-близките ми приятели. Вие всичките сте успели хора, с професии, с прилични доходи, четете книги и пътувате в чужбина. Щом ме видите на улицата, знаете че имам близък достъп до много български политици и медии и ми заръчвате неща като "Кажи му на Х да си оправи кампанията, защото хората разбират Y" "Абе ти нали си говориш с М, кажи му да не правят глупости в неговата партия N, защото се излагат" и т.н и т.н..

Казвах, казвах, ама нещо все да ми писва. Момчета и момичета, скъпи приятели. Няма да ви агитирам за кого да гласувате, но ако не ви е безразлично бъдещето — вашето и на децата ви, идете до офиса на любимата партия, преглътнете факта, че ще ви дава нареждания човек на по-ниско интелектуално и професионално ниво от вас (не е правило, но се случва), че в началото няма да ви вярват и ще ви пускат у лево, и използвайте уменията си, придобити в корпоративния свят, за да свършите малко реална, доброволна и напълно безплатна работа - например да раздадете малко листовки, да повисите на шатра, където се събират подписи, и да защитите личната си позиция пред непознати хора, които са напълно разочаровани от политическата система и няма да гласуват.

Натрупаното уважение към моите позиции като обществено активен човек в интернет ми дава възможност напоследък да надниквам и да поназнайвам какво се случва в партийните централи на повече от една партия (и дори в повече от три партии). Там стоят хора, които нямат достатъчно пари, преуморени са, зарязали са работата си, за да осъществят някакви идеи и да работят в името на някакви идеали. И които имат нужда от помощ. За да ви спасят от мафията например, от ченгетата, от презастрояването, от мръсотията, от европейската изолация.

ТЕ ИМАТ НУЖДА ОТ ПОМОЩ, ЗА ДА ВИ ПОМОГНАТ.

А да, и си разходете задниците до урните. То си е за вас — за вашето паркомясто, за вашият изглед през балкона, за вашия плаж на морето, за вашата къща на село и за вашата сигурност вечер, като се прибирате от работа. За данъците, които ви излизат всеки месец от заплатата, да не говорим.

Хау.

четвъртък, май 21, 2009

ПИБ нахрани блогърите

Получих много мила покана от Първа инвестиционна банка да присъствам на среща "на кафе и кроасан", за да си говорим за банката.

Не се колебах два пъти и отидох

1. Защото най-накрая искам да се запозная с хора, които милеят за имиджа на банката, която толкова много съм критикувал
2. Защото ще мога лице в лице да науча какво им пречи да решат проблемите си с клиентското обслужване
3. Да споделя проблемите, които ме мъчат мен и да разбера имат ли решение (неприемането на VISA картите по цял свят, твърде скъпият електронен подпис, таксите за кредитните карти, интернет банкирането и т.н.)

Не бях ходил досега във "Фабриката за чай". Много готино местенце, но ми обясниха, че вечерно време било с резервации (жалко). На масите имаше наредени освен кроасанчета всякакви други вкусотийки

И кафе.

Радвам се, когато се срещам с добронамерени хора, които желаят да ме изслушат. При положение, че клиентското обслужване в България се скапва както всичко останало, пиша 6+ на ПИБ за срещата. Сега остава и да си вземат бележка по блогърското мрънкане.

Видяхме се с Oggin, Горица, Майк Рам, и направихме конструктивна критика, която беше изслушана с внимание. Наесен ще има ново интернет банкиране.

Очакваме добри новини.

понеделник, май 18, 2009

Панде Кайзеро - ВМРО хип хоп ;-)



Малко политически рап за разнообразие. Не мога да намеря текста а нямам време да ви го вадя. НО Е ЯК!

неделя, май 17, 2009

Цениш ли свободата на словото си? Ела да си кажеш мнението.

През последната година и нещо в България наблюдаваме стабилно и радикално намаляване и ограничаване на демократичните права и свободи, както са гарантирани от Конституцията.

Може ли да се направи нещо? Може, разбира се. Може да се направи нещо малко от много хора едновременно и то съвсем скоро. Знаете какви усилия полагаме аз, Богомил и много други хора в това отношение.

Може да се гласува.

Много хора се оплакват, че партиите не предлагат това, което се очаква от тях, за да бъдат примамливи за гласуване.

Ето, сега имате възможност да промените всичко. За съжаление, разбрах малко късно, че утре от 12,00 в щаба на Синята коалиция ще се проведе среща с кандидата за депутат в европарламента Атанас Чобанов, където ще бъде обсъдена програмата на Синята коалиция за тези избори и особено частта и, отнасяща се до цифровите права и свободи, против подслушването, и за запазване на личното пространство на гражданите. Всички са поканени.

Пристрастно 21

Това е серията от миналата седмица, за която не ми остана време да я публикувам. И ето сега, няколко часа преди следващата серия (19,30, неделя, Re:TV) ви предлагам да видите и онлайн 21-вото издание на "Пристрастно"

Първо, бонус за слушкалите:




"Извънредно добрите новини" отново в Пристрастно. Недоразуменията с шефа на ДАНС в Пловдив. "Лошо, Гергов, лошо". Колко стръка в кофички с буйни насаждения от кисело мляко е имал Митьо Очите? 14% по-малко престъпления, разкрити от МВР, според прокуратурата. Стига толкова САЩ са ни давали акъл как да арестуваме и кого да арестуваме в България. Ние си имаме знакови присъди. Важни държавни постове ще бъдат разпределени между БСП, ДПС, НДСВ. Щирлиц оцветен. Кой е най-добре облеченият участник в Пристрастно, според зрителки ;-)

Целият епизод се намира тук

петък, май 15, 2009

Падишахът не е милостив към Шехерезада


Няма начин с лоялност да спечелиш един нелоялен господар.

Угасва (още не знаем дали за постоянно, но най-вероятно) една от звездите на политическата сцена.

Татяна Дончева обяви за своето оттегляне от политиката. Защо така?

Татяна Дончева беше човекът, който прие да бъде лицето на безцеремонните промени в закона за конфликт на интереси, унищожавайки едно от последните постижения на демокрацията у нас и пое върху себе си гнева на демократичната общност и на европейските партньори.

Татяна Дончева промени мнението си за гласуването по въпроса за новия избирателен закон и именно нейният глас прекатури колата на избирателната система в парламентарната комисия, въвеждайки 31 мажоритарни кандидата + 8% бариера за коалиции. Именно с нейния глас мракобесните поправки минаха.

Татяна Дончева по принцип се хвърля в предварително загубени битки, за да спаси честта на партията, като например обречената и битка за кметското място в София.

Татяна Дончева защити агентите от ДС, като им даде вратичка да избягат от разкриване

Вестник Дневник с отличен анализ по темата, но малко дългичък

Така като гледам биографията и, става дума за партиен войник, но с мнение.

Според мен, тя е очаквала някой да и се отплати за мръсната работа, която свърши на партийните си шефове - и както се разбира от новините, очаквала е място в Европарламента.

Беше пожертвана с учудваща лекота. Някой в червено твърде лесно жертва силни фигури, само защото имат мнение.

Дали не е падишахът?

четвъртък, май 14, 2009

Крадците няма ли да се усетят вече?


Голям наивник съм. Все очаквам крадците да се усетят сами, че фактът на кражбата вреди на имиджа им най-малко, а иначе — напълно непочтено е да искаш доверието на няколко милиона души за да ги управляваш и да крадеш пред очите на всички.
БСП КРАДЕ, ако някой не е разбрал какво казвам.

Аз лично очаквах голям скандал, последван от извинения и бързо отстраняване на откраднатото. Но не би. Наистина феноменално. А и на избирателите изглежда не им дреме.

Ето нещо, което с месеци обсъждаме с приятели, че ще стане скандал, но не става. Преценете сами.

Можете сами да посетите americangreetings.com за да се убедите.

Малко добавки:
1. Никога не съм твърдял че горното е мое откритие. Няколко хора писаха за това преди месеци Пламен беше един от тях. А също и Любачко (неговият вариант не го бях виждал.) И се оказва, че не им е за пръв път (Благодаря, Пламене)
2. Това което ме вълнува е, защо не се получава скандал. Това и припомням.

Дзвера има информация как е протекъл конкурса за лого на БСП и при него е публикувал отхвърлените варианти

Обновяване: Да чуем какво казват Цветана Манева и Стефан Данаилов по въпроса за пиратството (и двамата висши функционери на БСП в различни години):


(благодарим на Jack за идеята)

вторник, май 12, 2009

Жените и парите

Племенницата ми Дарина е вече на 4 и половина и с нея водим разговори за живота:

"Дара, ти имаш ли пари?"
"Нямам"
"Защо?"
"Татковците имат пари, а майките купуват разни неща с тях"
"И ти ще имаш пари, Дара"
"Кога?"
"Като станеш на 18 години. Сега на колко си?"
"На четири"
"Ами дай сега да сметнем — 18 без 4 колко е? Да видим след колко години ще имаш пари"
"Вуйчо, айде да не говорим за пари сега"

неделя, май 10, 2009

Пристрастно 20 - Юбилейно!



Забавих се с публикуването на клиповете от юбилейния брой на Пристрастно заради празниците, но сега можем да наваксваме. Гледайте по-горе четвъртата част на юбилейното предаване.

За какво си говорим?

Как наваксваме с липсата на аристокрация от падането под турско досега. Новите богатири, първият в историята багатур-архонт! Изчезва цирконий, а Румен Петков открива същества със странен горен завършек на тялото (почти като в Супермен където изчезваше криптонит, а се появяваха извънземни). Четири милиона за комуникиране на българската позиция в ЕС. Радан Кънев представя дисертацията си по ядрена физика. Как е възможно отвличанията да се уредят като бизнес който плаща данъци и всъщност дори без насилие.

Можете да гледате целият 20-ти епизод както в архива на телевизията, така и в блога на предаването.

събота, май 09, 2009

Дни на свободното слово - 2009г.


Използвам този безценен медиен инструмент, за да ви поканя всички, читателите на моя блог, да присъствате на Дните на свободнто слово в Софийския университет.

Програмата на събитието можете да намерите тук.

Иначе, аз и Богомил Шопов ще изнесем в понеделник от 19 часа в 65-та аудитория на СУ (в Ректората), лекция на тема:

Свободата в мрежата. Протестът – онлайн и офлайн

Лично аз смятам да поговоря за блогове и социални мрежи и тяхната връзка със свободата на словото.

Първо трябваше да сме двамата с Богомил, сега май сме заедно с журналисти, отразявали протеста през януари. Ще се сместим, разбира се, надявам се зрителите да ни издържат ;-)

И така, който е в София, тематиката му е близка и иска да се видим лично, да заповяда!

PS. Не пропускайте и поканата на Петър за вторник

Лошо, Гергов, лошо...

Какво ни се случи през последните години и какво всъщност загърбихме.

В Пловдив 45 годишен шофьор се представя за регионален шеф на ДАНС и без повече въпроси бива глезен, яде и пие на корем, бива канен на коктейли и получава скъпи подаръци.

Това не е филмът "Опасен чар". Това е опасният чар на нашето време, което започва да повтаря онези незабравими времена, които се опитвахме да загърбим, ама ни домързя да си свършим работата.

Вие представяте ли си как "елитът" на втория по големина български град се е превивал раболепно пред първия откачен самозванец. Можете ли да си представите картината на нравите в този древен, но млад град. Можете ли да си представите имиджа на чисто новата и неопетнена суперагенция ДАНС сред същия този елит. Аз мога.

Но все пак нещо ми топли душата — представям си как този авантюрист е клатил глава:

"Лошо, Гергов, лошо..."

Ето и оригиналната новина:


“Не ме ли позна? Аз съм шефът на ДАНС, мога да ти свърша услуга, ако пожелаеш... Но какво ще получа в замяна.” С тези думи 45-годишен шофьор на автобус от Пловдив често се обръщал към влиятелни хора в града и околността, като се представял за началник на местната структура на агенцията под тепетата и в Южна България. Хората му вярвали, често го канели на вечери в скъпи ресторанти, викали го на коктейли, подарявали му маркови парфюми.

Близо три месеца комбинаторът ял и пил на корем, докато преди дни попаднал на офицер от запаса. (целият текст)


"Дефицитна радост за населението", "Към изворите на родното творчество", "Тази ренесансова Флоренция на Софийски окръг" (долу има клипче, не го пропускай)

петък, май 08, 2009

Изненадваща кандидатура за Евроизборите



Изненадваща кандидатура за Европарламента ;-) Това е видеоклипче, натисни Play (триъгълничето) в долния ляв ъгъл.

PS. Тук можеш да направиш собствена новина

сряда, май 06, 2009

Ей, комунистчета!


Заглавието е шега. Майтап. Майтап бе.

Ама все пак се шокирах, като видях резултатите от теста "Политически компас" във Facebook.

Може ли баш всичките да сте у лево бе, лелееееей!
Червената точка съм аз, естествено.

И някой, ко говори за десните в България, да не забравя да ме споменава! Че сме малко и трябва да се подкрепяме ;-)

PS. Резултатите са ми почти същите като преди 3 години.

PPS. Един тест във фейса показа, че животът ми приличал на тази песен. Мнооо съм доволен. ;-)

вторник, май 05, 2009

Мачо прогноза

Отскоро по кината се върти добре рекламираният български филм "Прогноза"

Най-добрият от трейлърите:



По-надолу следва личното ми мнение за филма "Прогноза". Тъй като то е политически некоректно, сексистко и най-вече разкрива подробности от сюжета на филма, моля не го четете, ако не се чувствате подготвени.

Предупредих ви!

Четенето от тук нататък си е за ваша сметка.

Добре бе, майка му стара, каква е тая черна магия, която тегне над българското кино.

Първо позитивното:
— Събирането на толкова тестостерон на едно място е необичайно за български филм и вероятно ще привлече дамска публика в салоните. Ако трябва да го трансформираме в мъжки фантазии, това е като 5 манекенки, които карат сърф, а през останалото време се обличат почти с нищо.
— Асен Блатечки е научил толкова добре македонски, че почти не му личи. Момиченцето, което играе дъщеря му, има още да учи. Това е първото документирано почти успешно превъплъщение на български актьор в съвременен македонец, което е явление не само за киното, но и за българската култура въобще.
— Професионално заснето, някои добри кадри.
— Има елемент на пародия и самоирония, което е отлично, защото липсва в безобразно сериозните и драматични бг филми.

Негативното:
— Чудя се, кога от българските филми ще изчезнат — въздишките по 10 секунди. Паузите по 10 секунди в които камерата не помръдва. Театралното викане на актьорите. Истеричките.
— Неестествените диалози. Защо дори в долнопробните американски филми актьорите говорят и се държат като нормални хора, а дори и в бюджетните български филми всички говорят като на тържествена заря-проверка.
— Излишните кадри и сюжетни ходове.
— Женската насоченост. Въпреки намеренията на авторката да привлече женска публика, Ю. каза, че филмът и е бил досаден, така че и тая задача не е била решена като хората.

Историята (не чети, ако не си гледал филма):
Българска кифла, с амбиции в журналистиката кара велосипед дори по-зле, отколкото кара кола (ако въобще кара). Предизвиква ПТП в Лондон, в което се запознава с топ журналист от балкански произход. Успява много бързо да злоупотреби с доброто му сърце, натрисайки се без покана в апартамента му, а после и в живота му.

Показвайки явлението Balkan Drama Queen в пълния му блясък, тя е направо непоносима, но човекът я търпи, първо заради сексапила, второ заради доброто си възпитание. Нещата обаче излизат извън контрол, тя получава криза, щипва най-любимата му сърф дъска и заминава за България с нея.

Брат и Виктор (Део), също от добро сърце я взима със себе си на турски остров, където е рай за сърфистите. По пътя става идиотски инцидент, който я докарва на ръба на нервна криза.

Сърфистите, разбира се, са отишли на острова да карат сърф, да ядат рибена чорба и да пият. Присъствието на истеричната сестра, която жадува някой да и обръща повече внимание, обърква идеално наредените планове, а липсата на вятър принуждава компанията да стои в лагера и да трупа напрежение, което избива в скандал, който пък придобива грандиозни размери, поради присъствието на журналист в лагера.

Интересна е еволюцията на мъжките персонажи. Уж са мъже, но реагират не като мъже, а като женската представа за мъжете — неуравновесени са, вълнуват се от глупости, изпадат в детинщини.

В дъното, разбира се, е кифлата, която достига до неподозирани висоти на материализиране на истерията си и успява наистина да предизвика голяма драма с международни размери.

В крайна сметка успява да привлече вниманието на абсолютно всички и да им докаже че все пак сърфът не е най-важното, а тя.

За образа на любовника и въобще не ми се говори. Пристигайки на Балканите, човекът напълно променя светогледа си. Драмата с рибарските такъми — о боже!

Хепи енд.

Препоръка: Гледайте го. Българското кино показва признаци на живот, макар че не мърда чак толкова. Подкрепете го.

Саундтракът е понякога съвсем без връзка.

понеделник, май 04, 2009

Разликата между либерали и консерватори



Гледайте внимателно и вижте каква е разликата между либерали и консерватори, както тя се разбира в Америка. Приложете техниката към себе си и към вашите политически опоненти. И искам да ви кажа, че много неща ще ви просветнат. Включително и невероятните превъплъщения на либералното и консервативното в България.

За тези, които не говорят английски. Sorry guys, learn it.

неделя, май 03, 2009

Медиен образ и реалност

Снощи се видях с един приятел в известно столично кафене, прочуто с излишъците си на силикон вътре и на конски сили отвън.

Точно до мойта маса се настани известен дълъг шоумен.

Той се беше барнал с официалния си снежнобял анцуг и ръсеше грубовати лафове, които караха девойките на неговата маса да се смеят.

Каква разлика с излъскания медиен образ на народен трибун, който виждаме на екрана.

Потресающо.

събота, май 02, 2009

Пазачите на бледия огън

Пишеше ми се нещо унищожително за деня на пазара на труда, който с такъв ентусиазъм и неподправено лицемерие празнуват тези, които управляваха за половин век България и въведоха немислимо лоши условия на труд, с безкрайно унизителните феодални практики на "жителство", "изходни визи" и уравниловка на труда, които преследваха българите дори в чужбина, когато един специалист не можеше да взима повече пари от някой определен с наредба държавен чиновник (например посланика, който ползва доста блага "по служба").

Пътят на таланта в страните на капитализма и страната на социализма според комунистическата пропаганда. ;-)

Вместо това ви представям ви есето на Алекс Букарски, написано специално за 2-ри май (публикувано в "Дневник"):

Пазачи на бледия огън

През изминалите години в Македония, по всичко изглежда, на едровъзкръсва неокомунизмът като политическо действие, а хората, които се насочват към комунизма не само че са демодирани по отношение на световните тенденции, ами и го правят вървейки срещу всякакъв разум и смисъл.

Когато някой реши да пише за феномена на неокомунизма и за всички негови превъплъщения, винаги ожесточено го преследва сянката на обвиненията в проява на фашистки тенденции. В по-различни условия, това бих го пренебрегнал без да се замислям, но тъй като условията са такива каквито са, стриктно и ясно тук бих изложил и своите антифашистки стремежи освен останалите си идеологически убеждения.

Днес, когато се говори за старо-новите последователи на Карлс Маркс и Ленин, нямаме предвид дружинката весели пенсионери и последните титови сили.

Не само в новите медии доминират блоговете с комунистическа тематика, ами и са формирани сдружения като Ленка, Прогресивен Синдикат, Сдруженска и др. Тези конгрегации на млади хора използват същата соц-реалистична поетика и програма.

Радикалните атеисти, които протестираха против изграждането на църква на площада в духа на ленинисткия милитаризъм нарекоха себе си Архибригада.

При един обобщен анализ на техните платформи и дейности, лесно се стига до заключение, че тези опасни появи са украсени от ясна идеологическа позиционираност, от свежи идеи, от модерни тенденции, нито пък представляват ново препрочитане на Марксовата мисъл, която, с ръка на сърцето, наистина представлява определена ценност в някоифилософски и икономически въпроси.

Както се случва често и сред македонските комунистически „мислители“ и „нелегални“, съществува голямо съперничество, по-скоро раннорелигиозно по своята природа, за това кой е истинският тълкувател на идеите на лъжливия пророк Карл Маркс.

И така - един от тях, по професия журналист, е фанатичен обожател на Сталин; друг, инак асистент в частен университет, е закълнат привърженик на идеята за демократичен социализъм (а според целия натрупан досега опит, това е оксиморон); трети пък, най-верен и най-ортодоксален марксист, отрича всички други „колеги“ и смята всички досегашни кажи-речи 80-ина опита за установяване на комунистическо общество за провалени.

Разбира се, единствено той и неговите другари знаят как би трябвало да се проведе комунистическата революция или реформация. Такова явно, па дори и агресивно прокламиране на застарелите, ретроградни и комунистически идеи най-вероятно е причината за скорошната забрана за носене на комунистически символи, което в Полша е характеризирано като тоталитарна пропаганда равна на фашистката.

Разбира се, и богатите имат право да се борят за по-големи работнически права, за благородни цели, за по-справедлив свят въобще. Фактът, че те са богати не им отнема съвсем легитимното право да участват в социални, екологичнии, филантропични и хуманитарни акции. Морално гледано това, а не латиноамериканският популизъм а-ла Чавес и Кастро, е единственият начин по който могат да преподадат лекция на своите бащи, които са презадоволени, деидеологизирани цинични социалдемократи.

Никой не би ги показал с пръст като лицемери, както аз сега го правя, ако покажат воля да бъдат доброволци в някой застрашен регион на Африка, ако участват доброволно в някоя акция за гасене на пожар или пък се явят на тримесечния военен курс, който се предлага от нашата храбра армия.

И досега, македонското общество и манталитет се държат така, като че ли се е осъществил идеалът за безкласово общество - правим се, че няма богаташки синчета, а когато станат политически активни, те злоупотребяват с гласовете на работниците, а ние се правим на ударени.

Не е по-различна и субкултурната среда на македонската градска музика, и по-конкретно на хип-хопа. Синът на т.нар. "крал на билбордите" може да го видим в клип с войнишки панталони, как в своето порше пее колко е лошо да си беден; или пък синът на марксистки университетски професор го виждаме в също така бърза спортна лимузина как рапира интелигентни стихове от вида - "моят ортак го кърши нечий гръбнак/ и така с езика на улицата се запознах", докато на заден план като комунистическа идеологическа последователност звучи хорът с рефрена "градот убав пак ке никне". Всичко това не е ново, децата на привилигерованата комунистическа номенклатура стават режисьори на черни филми, които снимат мъките на работническата класа, нещо, което никога не са били, и чиято горчилка на всекидневието и тежест на живота никога отблизо не са почувствали.

Време е всички тези млади неокомунисти, които получават стипендии дали в държавния, дали в частните университети, и се наслаждават на разнообразни привилегии, да престанат да говорят от името на някакви работници, с които те, живеейки в своите удобни изолирани светове, рядко са имали някакъв по-директен контакт. Затова, когато крещят лозунги на скопския площад или когато пеят песни, тоа не е просмуканият с горчивина, тъга и болка глас на малкото истински останали работници в македонската текстилна и металургична индустрия. Те са представители на богатата и привилигерована класа, и по-добре и по-искрено е да пеят за своите си проблеми.

Днес е втори май, ден когато левичарско-буржоазните медии ще укоряват уморените работници, че пак са си организирали скара на ливадата. Това отношение винаги съм го смятал за изключително отблъскващо. Вместо това да бъде един от редките дни, когато могат да се насладят на живота, ядейки скара и пиейки бира, според тях работниците би трябвало да трупат рейтинг на лъже-синдикалните водачи, които редовно тяхната поддръжка като капитал по-късно я употребяват за нагаждане с властта. Да, трябва да протестираат, да търсят своите права, така малки и обезправени, без каквато и да е възможност да подобрят статуса си, тези бели мечки (С. Якимовски), за да поддържат пламъка на лъжата за солидарността в обществото, която у нас една узурпираща комунистическа класа иска да наложи с десетилетия.

петък, май 01, 2009

Цирконий, цирк, циркаджилъци и циркуси


Цветан Цветанов цепи царевицата целеустремено...

За съжаление нямам сили да измислям каламбури в стила на "Майор Маринов мисли".

Тъкмо човек да се замисли, че в тая измъчена държавица простотията има предел и оп - нов републикански рекорд.

Депутат, който вероятно си пази чисто новичката униформа с пагоните в някой стар гардероб, размахва листове с цирконий. Циркаджийски цирконий.

Съвсем легално цирк Балкански обикаля България на турне. С професионални циркови артисти. Всъщност, просто турнето на истинския цирк е силно затъмнено от неговия политически брат.

Национално-отговорен търговец на кафе (униформата в гардероба вече не му става), преструващ се на политик, пробутва кандидат депутатски листи като фалшиви фактури без ддс. За да се отчете. Още не е обяснил откъде има парите за Мазерати.

А циркусите?

Ходи ми се на празниците към някой циркус, ама още нямам планове.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)