сряда, септември 30, 2009

За Полански, любовта и интернета ИЛИ кой е виновен?

Накратко историята е следната: Живяло някога едно момиче. Момичето било ... как да го кажа ... в особена възраст – 13 годишна. За тези, които са забравили – има наличие от неупотребявани първични и вторични полови белези. От друга гледна точка – истинска Жулиета (или тя беше на 14г?).

Историята е съвременна и момичето естествено ползва „Интернет“ (спазвам правописа на следователя, водил делото).
А интернетът, както знаете, е място за социални контакти, а не само за педофили – та момичето се запознава в чата с доста години по-големият от нея студент в местен колеж. Дъра-бъра, естествено никой не споменава възрастта си или пък снимките са фалшиви, но междувременно девойката решава, че е намерила принца и се влюбва. За студента – историята мълчи.

„Телефонна“ любов както знаете работа не върши и нашите хора решават да се видят на живо.
Срещат се...

Представям си ужаса на студента, когато отишъл на срещата, но той казва, че не може да се среща с момиче, което е много по-младо от нея и прекратява връзката. Тук почва трагедията, защото момичето се самоубива от несподелената любов. Бог да я прости!

Въпрос: как би се справил Полански в тази ситуация?

Изобщо: Какво да се прави?

Засега ще запазя мнението си за себе си – искам да чуя първо вас


Повече подробности за историята http://nl.livejournal.com/856917.html - на руски

Официално мракобесие



Госпожа Цвета Георгиева от "Атака" разяснява идеите на партията за нов Закон за вероизповеданията. Минимум 5000 привърженици, намеса на "компетентни органи", 200м за храмовете от училища и детски градини, анализ на названията на вероизповеданията и въобще да ни е честит новият консерватизъм. По български.

Ако си мислите, че това лудостта на екстремизма, най-показваният нов министър подкрепя тези идеи.

вторник, септември 29, 2009

Архитектурни недомислици

Около Софийския университет се е появила зона с повишена концентрация на архитектурни недомислици

1. Подземната движеща се пътека от Орлов мост спира в нищото пред паметника с шмайзера и ако иска човек да ползва подлеза при университета трябва да излезе на повърхността (стълбите водят в посока, обратна на Университета), да повърви стотина метра и пак да се спусне в подлеза на Университета
2. Колко десетилетия трябва да минат, за да могат българските инженери и строители да построят подлез под софийска река (тези Амазонки на София окръг). В момента изключително оживеният булевард "Евлоги и Христо Георгиеви" при двете метростанции може да бъде пресечен само на светофари.
3. Входът към метростанцията стои като чуждо тяло в огромния подлез на университета. Толкова бездарно е проектирано, че цялото огромно пространство не е стигнало за входа към метростанцията, та тя почти закрива двете стълбища - към бул. "Цар Освободител" и към парка. Интересно ми е как в коридора се разминават две детски колички и велосипед.

Коридорът към парка

Към булеварда и спирката на автобус 94

4. В самия университет е създадена конферентна зала буквално на стълбищната площадка. Никакви огледала и светлини не могат да компенсират нелепостта на решението. Изглежда като затворено за ремонт, но така ще си остане за много дълго време.


В университета.

неделя, септември 27, 2009

Напразните усилия на Ники Василев

Що за простотия. Щом забелязвам рекламата, явно работи. Никой, подценил публиката не е загубил. Тъжно.

Pokaji im koi e shefa.

събота, септември 26, 2009

Вечните хулигани и борбата на онеправданите

Владимир Буковски

В четвъртък присъствах на много любопитно събитие в "Червената къща" - Конференция на тема "Политическата коректност: границите между допустимото и недопустимото". Едва ли щях да се заинтригувам, ако като участник в конференцията не беше поканен Владимир Буковски, знаменитият дисидент, прекарал над 20 години по съветските затвори, лагери и психиатрично-наказателни болници. Другите двама участници от руска страна бяха неизвестните за мен Юз Алешковски и Олга Шамборант.

Първите две изказвания - на Алешковски и Шамборант бяха дълбокомислени и умни, но ужасно скучни. Помислих си, че все пак 20 години след комунизма в България ни научиха да се изразяваме кратко и ясно, а съветските дисиденти са си останали стилистично в миналото. И двамата четяха написан текст, и изразяваха дълбокия песимизъм на класическата руска интелигенция, че нещо може да се промени. И двамата по-скоро говореха за проблемите на Русия в следтоталитарния период, отколкото за политическата коректност като такава.

Не мога да ви разкажа по-подробно, защото в почивката някой ми сви брошурката от конференцията, на гърба на която си водех бележки за дискусията ;-)

Тъкмо обсъдих с различни познати колко разочароващ е стилът на двамата, и започна Владимир Буковски. Е, звездата си е звезда. Буковски направи силно, провокативно изказване, насочено срещу лицемерието на политическата коректност днес.(голяма част от изказването е тук)

Отляво надясно: Юз Алешковски, Олга Шамборант,
Владимир Буковски, Георги Борисов

Идеята на Буковски е следната: Сега, след краха на комунизма, когато лицемерните борци за работническо равноправие са разобличени, се появяват други утописти, които използват други утопии, за да репресират обществото. В САЩ нещата стигат до крайности, където се провеждат и съдебни процеси над хората, нежелаещи да се съобразяват със все по-строгите правила на политическата коректност, която вече не е само етична, но и законова норма. А новите утописти не се вълнуват от съдбата на малцинствата, които уж защитават, а по-скоро експлоатират лошото положение на малцинствата за да концентрират все повече власт.

Жалко е, че е необходимо да дойде някой от чужбина, за да се проведе такъв дебат. Жалко че този човек трябва да е с безупречна репутация на човек лично страдал много за идеите си, за да не бъде мигновено заклеймен, а думите му да бъдат чути.

Буковски за пръв път е попаднал на движението за политическа коректност в университета в Калифорния, в който е преподавал, където имал инцидент със студентки от People's Republic of Berkeley, опитвайки се кавалерски да задържи отворена врата за тях.

Стана дума за gender studies, терминологичните войни, политически чистият термин wofe, за това как празнуването на Коледа във Великобритания и показването на флага на Англия на публични места (флагът на св. Георги) се смятат за hate speech и са съответно репресирани. Ирония на съдбата е, че познат на лектора пакистанец е единственият, който си позволява да нарушава тези забрани ;-)

Според Буковски сегашната идеология на политическа коректност следва идеите на Херберт Маркузе, който е де факто марксист с едно отличие от класическия марксизъм - той смята не работническата класа за потисната класа и двигател на промените, а всички малцинства — "Нормата да стане патология, а патологията — норма"

Буковски квалифицира политическата коректност като "злобна версия на марксизма", направи извод, че крахът на тоталитаризма на Изток доведе до сериозна идейна криза на Запад и че "Всяка утопия води до ГУЛАГ, защото утопистите никога не признават поражението си".

Накрая Буковски ни зарадва с това, че като част от ЕС и тук ще започат да се прилагат съдебни наказания за прояви на политическа некоректност и че наказанията ще стават все по-строги.

Аз му зададох въпрос: "Съветската преса и органите на КГБ използваха език, който може да се нарече реч на омразата. И днес руският премиер употребява такъв език. А в ЕС постепенно настъпва политическата коректност и аз усещам натиск върху себе си, когато пиша текстовете си. Какъв е вашият съвет? Нима нямаме никаква алтернатива?" А Буковски отговори: "Изходът е да не се влияете само от външни модели, а да мислите със собствената си глава и да формирате собствена позиция". Лесно е да се каже, но трудно да се изпълни ;-)

Следобед имаше втори панел, за съжаление господин Буковски отсъстваше, Ирина Недева, журналистка в БНР сподели своя опит с политически некоректни събеседници и изрази надежда, че политическата коректност ще се възприеме във възможно най-пълен вид в България, и нарече Буковски "дисидент-хулиган" естествено, с позитивно отношение. Репликирах я, че творчество с политическа коректност е невъзможно, както и че всеки талантлив писател е до известна степен хулиган. Бих поспорил още, но не исках да отнемам от времето на всички.

Светослав Малинов сподели за голямата промяна която настъпи в САЩ с избирането на Обама за президент, пръв президент от много години насам, който си е позволил критични думи именно към чернокожите и техните трудови навици.

Жалко, че гостуването на Буковски мина без никакво разгласяване, както и че книгите му повече от 10 години не са издавани в България, а "Години на дисидентство" бих си я купил отново, защото подарих моя екземпляр на един начинаещ дисидент ;-)

Може би Горбачов е прав, че настъпва матриархат?

вторник, септември 22, 2009

Строители на съвременна България

Строго погледнато това, че днес е Ден на независимостта няма връзка с мисълта, която ми мина днес, докато се помотавах из центъра. Т.е.фактът, че е почивен ден в средата на седмицата (т.е.извън обичайните ми планове) само беше възможност да се разходя из града – всъщност в последните години рядко имам работа в града, по простата причина, че не живея в центъра, а и двата ми основни клиента са в двата диаметрални края на София.
Та по този повод се радвам на всяка възможност да мина по Раковска, Графа, Славейков, че и по Витошка да тегля един тегел.
И разхождам си от Славейков към Попа (търсех си книжка за четене – близо до пресечката със Шишман има хубава книжарница и с руски книги). И там някъде по Графа виждам долната снимка на голям постер с подобен текст:


Улица "Самоковска" (днес "Граф Игнатиев") в 1887 г. На заден план се вижда Черната джамия (Коджа-дервиш Мехмед паша),
преустроена в църквата "Св. Седмочисленици" в началото на 20 век.

И снимката и текстът взех от сайта http://www.stara-sofia.com, надявам се, да нямат нищо против

Та горната снимка всъщност предсатвлява поглед по Графа, гледан от Попа в посока Славейков – струва ми се, офицерът и войникът на снимката са застанали точно на пресечката с Шишман. Виждате и няколкото шопи на заден план, точно където в момента се намира пазарчето на Граф Игнатиев, а джамията отзад е днешната църква Св.Седмочисленици.

А виждате ли КАЛТА?

А сега сещате ли се, че това, което е снимано днес е един от НАЙ–СКЪПИТЕ тротоари в цяла България, нали се сещате каква е цената на имотите покрай този тротоар в момента? А сега отново погледнете калта :-)

Пък аз си помислих следното: вижте офицера, вижте войника, погледнете шопите. Те са успели да направят цяла държава от нищото, защо и ние да не се справим?

(и никой не казва, че хората на снимката са герои или че са идеални – нито те, нито ние сме такива)


вторник, септември 08, 2009

Кораби, автобуси и гузна съвест

Защо трябва да катастрофират автобуси, да горят влакове и да потъват кораби, за да се раздвижи блатото.

И с най-скъпия и чисто нов автобус да бяха пътували туристите към Охрид, пак щяха да се качат на същия кораб, защото големите кораби там са 2-3 и са горе-долу връстници. И промяната режима на регистрацията на туроператорите няма да ги защити от това да се качат на съответното превозно средство, което е собственост на фирма за превози и се отдава обикновено под наем.

Все едно да направим по-строг и по-скъп изпита за шофьорска книжка, а да си караме старите трошки без технически преглед.

Вината се прехвърля като Черен Петър, докато накрая пешкира ще операт шофьорите, капитаните и машинистите. Това още режимът на Тодор Живков много го умееше. Да маскира катарстрофиращата система с "грешки и увлечения на отделни лица".

Няма как да се маскира всичко това. Транспортният парк застарява, няма пари за инвестиции, администрацията остава все така корумпирана, кризата дойде, а големи групи хора се научиха да живеят нашироко. Ще мине година-две и поредният човечец с омачкани панталони ще застане пред съда, а обществото ще отбележи поредния траур и пак ще приспи съвестта си. До следващото произшествие.

На тези, които приписват катастрофата на претоварването на кораба, да им припомня, че пътниците спокойно можеха да бъдат точния брой, а само да са малко по-масивни или по-закръглени. (например, ако бяха само мъже, общото им тегло щеше да е много по-голямо) В никой корабен правилник няма ограничения за това, че националният отбор по сумо трябва да се брои по двама човека парчето, например. И е ужасно тъжно, че инцидентът е станал посред бял ден, на 7 м дълбочина, пред очите на плажуващите и на други кораби. И именно идеалните условия показват единствената възможна причина за катастрофата.

Много е тъжна и реакцията към думите на митрополит Николай от Пловдив. Митрополитът намекна (именно намекна, а не каза нищо в прав текст), че забравянето на Бога на 29-ти е мистичната причина за случая на езерото седмица след това. Това му е работата на човека - да работи с мистичното и да припомня какво значи да си православен християнин през цялото време, а не само 5 минути около Коледа и Великден, на сватбите и кръщенетата. Гузните съвести свързаха веднага 29-ти с концерта на Мадона (а може би пиарът на Мадона се е позадействал, виждайки златна възможност), и побързаха да се освободят от всякакви угризения на съвестта, прехвърляйки вината тоя път върху митрополита. Пътьом и да се освободят от ангажименти към декларираната си по преброявания и анкети вяра. А 29-ти беше събота, в която почти никой от деклариращите се за православни християни не предпочете вечното пред преходното. И аз също.

А каква е връзката с потъването ли? Много просто - колкото човек се чувства обвързан от вярата си, която уж следва, толкова се чувства обвързан с други правила и закони, които уж спазва.

Чудна съвършена система с отделно срещащи се грешници.

Днес е денят на независимостта на Македония. Да ги поздравим със следната песен, текстът може би ще ви се види познат (или поне припева)

сряда, септември 02, 2009

Кино в парка

Нас българите като общност не ни бива много да си правим живота приятен, независимо че географски уж сме южна нация с буйна кръв и вкус към живота. Няма ги тия неща, изчезнаха.

В много редки случаи обаче, има изключения.

Днес гледах "Оркестър без име" под звездите, в дупката зад ужасния паметник в градинката на НДК. Филмът е страхотен, разбира се, но много по-добро впечатление ми направи публиката, която беше многобройна, млада и рецитираше репликите и тананикаше песните заедно с актьорите, а след финалната песен ръкопляскахме. Жалко че нямаше как да щракна с апарата греещите в полумрака лица, вперени в екрана. И имаше само един идиот, който се опита да развали празника ни, но бързо млъкна.

Прожекцията е част от предварителната програма на минифестивала "Киноклуб на открито" (програмата в линка е за две седмици, а след 18-ти май ще има още филми), който ще се проведе на същото място през целия месец септември. Става дума за безплатни прожекции на български филми на открито. Преди да започне обаче официалната програма, в неофициалната до 6-ти септември ще прожектират няколко български класики, които нямам намерение да пропускам. А в официалната програма са правените след 90-та година филми, към които имам сериозни резерви, но това си го знаете. За "Дзифт" и "Прогноза" можете да прочетете конкретно какви.

Ще ви чакам там!


Любов, раздяла и още нещо...

PS. Има и още една добра новина — мегамутренското заведение "Ел кабана", което беше на същото място и където ядохме пердах с един мой бивш съдружник преди 9 години от мутрите охранители, защото си позволихме да не сме доволни от обслужването и да не сме чували името на собственика - изчезналия в бетонен костюм на дъното на някой язовир Мето Илиянски, е закрито и няма и следа от него.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)