Гледахме заедно със Стойчо и Тони "Аватар" и двамата със Стойчо решихме да напишем по нещо за филма, без да си сверяваме записките, за да видим какво ще се получи. Отдолу е моята версия:
Това не е точно рецензия за филма Аватар, а по-скоро размишление върху него. Ако не сте го гледали, по-добре не четете надолу, защото издавам части от сюжета. Предупредени сте!
Футурологията е занимание, в което се впускам винаги с удоволствие, защото е културен начин да пофантазираш като запазиш изглед на сериозен човек.
Много мои познати не харесаха "Аватар" като сюжет и идея, но аз да ви кажа, съм доста впечатлен, именно от идейната страна на филма.
"Аватар" е приказка, нещо, в чието производство Холивуд преуспява вече почти век.
Да приемем, че филмите са фантазиите на обществото, защото всеки филм е нечия фантазия, получила финансиране. Филмът се счита за успешен, ако има резонанс в обществото, т.е. ако се намерят достатъчно хора, за които този филм означава нещо. При по-свободна аналогия можем да считаме, че филмите са емоциите на обществото, а успешните филми са силните обществени емоции.
Първо, поразява киномайсторството, с което Камерън прави филми.
Присъстват цитати от Матрицата (идеята за самите аватари), "Властелинът на пръстените" (елфите), Старгейт (преходите), Звездни рейнджъри (някой използва войната, за да се легитимира), уестърните (Танцуващият с вълци, много хора го споменаха), игрите (Mech Warrior например).
Второ, пак присъства централната идея за ОНЗИ, КОЙТО ЩЕ УСТАНОВИ РАВНОВЕСИЕ В СВЕТА - познаваме я от Междузвездни войни, от Матрицата и от някои по-стари книги ;-)
"Аватар" е граничен филм. Филм на границата между старото и новото. Филм, който под формата на приказка ни обяснява как ще се променя светът от тук нататък. Филм за антитехнологичната революция и за границата на индустриалния свят. Филм за това, колко можем да вземем от природата и на каква цена.
Преди всичко, филмът поставя въпроса за собствената ни цивилизованост и доколко технологичната цивилизация е наистина цивилизована (т.е. дали има право да задава правилата за всички останали) и ни пита директно — кой всъщност е див, а кой е цивилизован?
И именно в това, за мен, е основната идея на филма, в обръщането на целия цивилизационен модел на обществото. В промяната на фундаменталните ни разбирания за света. Или в регистрацията на тази промяна.
Ще ви цитирам един от малкото наистина мислещи самостоятелно българи - Юлиян Генов и неговата книга "Защо толкова малко успяваме":
"Мъжествените" общества са общества на успеваемостта. В тях както за мъжете, така и за жените характерни са състезателен дух и амбиция за високи постижения. Ориентацията към високи цели и успех е водеща мотивация както в училище, така и в работата. Насърчават се конкуренцията и дори конфронтациите в името на постигане на набелязаните цели и резултати. В такива общества се адмирират успелите хора, като успехът на другите се приема като предизвикателство, а не като причина за завист. Акцентът в ценностните системи е върху справедливостта - възнаграждение всекиму според работата и постиженията.
В противовес на това, в "женствените" общества доминира принципът на солидарността - от всекиго според способностите, всекиму според потребностите - принцип, добре познат ни от времето на социализма. В такива държави хората симпатизират на по-малко успелите и съчувстват на неуспелите. В "женствените" общества и момчетата и момичетата се научават, че "скромността краси човека" и предпочитат хармонията във взаимоотношенията пред конкуренцията и успеха. За разлика от мъжествените култури, в които конфликтите се разрешават в честна битка, в женствените водещи са компромисът и преговорите.
И сега, да си спомним как беше във филма - кои бяха добрите - един човек с увреждания, една жена шеф на екипа, една жена пилот (и двете — мъжки момичета), двама не особено мъжествени мъже-учени и потиснатото синьокожо малцинство. Усетихме абсолютната ценност на живота над всякакви обществени цели и икономически/технологични резултати. Почувствахме важността на свързаността между всички и всепобеждаващата всяко зло солидарност. И видяхме напълно нетипичните победители в един динамичен екшън.
А лошите бяха до един мачовци и един бизнесмен, който се интересува само от успеха и от резултатите от тримесечието.
Върховното божество беше "богинята-майка", което поддържа връзките между всичко живо, и проявява солидарност в критични моменти. Въвеждането на новодошлия в племето беше извършвано от една жена, при това с нисък статус, не ви ли прави впечатление? А предателството на "своите" доведе до прераждане.
Филмът носи и други послания от бъдещето — условността на изпълняваните роли, възможното развитие на виртуализацията на личността и възможността виртуалната личност да надделее над "реалната".
Интересна приемственост откривам между българския филм Йо-хо-хо (и холивудския му римейк The Fall) и Аватар. Например мотивът за детето, което води смъртно ранения мъж към ново състояние. В Йо-хо-хо водачът е момче, а в The Fall е момиче, а в Аватар вече е млада жена. Технологичното стъпало пречи на героите от първите два филма да минат през всички стъпки на трансформацията, но технологията както виждаме, в един момент помага да се прескочи границата.
Не мисля, че аналогията ми е произволна. Танцът на аборигените от The Fall ( гледай след 1:50 ) и танцът на синьокожите в Аватар твърде много си приличат обаче, за да си мисля, че паралелът между трите филма е случаен .
И така, да резюмираме - съгласието побеждава насилието като средство за постигане на цели, солидарността побеждава агресията, животът побеждава техниката.
Еротичната сцена беше типично по женски орязана. Бях любопитен да видя ефектите, които режисьорът ни е приготвил, когато двамата влюбени сплетат плитките си.
Героят, който прави невъзможно геройство с червената птица, показва желание за диалог и хармония, вместо с един удар на оръжието да реши проблемите с лидерството в племето.
И още - забелязахте ли философския конфликт между бойните роботи и сините "аватари". Бойните роботи също са вид аватари, ново тяло, в което човешкото съзнание съществува. Но бяха обречени - заради това, че бяха тъпкани с оръжие, заради това, че бяха твърде механични и затова, че опитваха да решават задачите си със сила.
А на динамичния финал богинята от природата напъжда бога от машината и въздава справедливост. Венера тегли шута на Марс.
Наистина, възможно е да си фантазирам и да използвам филма като огледало, в което да проектирам собствените си разбирания за изкуството и за бъдещето.
Човекът, предизвикал най-големият световен катаклизъм през последните 60 години - Михаил Горбачов, обаче предсказа - "Вероятно ни очаква ерата на жените".
Напълно възможно е, броячът на цивилизацията да превърта някоя от големите си цифри. Във финала на филма цивилизацията, каквато я познаваме днес, се върна безславно на родната си планета.
Завърши ерата на хората (която започна във "Властелина", нали помните) и елфите се върнаха отново в гората.
Аз, да ви кажа, започвам да се уморявам от толкова много интересни времена и не държа да съм свидетел на още една гигантска революция през живота си.
Ще видим.
Странични бележки: Заснемането на филма е революционно без съмнение, и много изпипано. Бог да поживи интернета и пиратите, че накараха киноиндустрията да ни зарадва с нови технологии, а не само с нови цени. Технологиите, показвани във филма са реалистични, при положение че бъдат открити нови мощни и компактни енергийни източници. Биологично и физично Пандора не е много вероятна, но предполагам Стойчо ще се разпростре по-подробно върху този въпрос.
Очаквам с нетърпение неговия текст.
PS. Използвам случая, за да благодаря на "Алфа Секюрити", които охраняват мола на Стамболийски и Опълченска, както и на чистачките от "Василка" за това, че ми намериха на паркинга и ми върнаха жив и здрав портфейла със всичките документи вътре. Отидох до мола да си търся портфейла не защото мислех, че ще го намеря там, а защото просто исках да изчерпя всички възможности преди да тръгна по софийските чиновници за нови документи. Имам надежда, че нещата се променят за добро.
