понеделник, март 29, 2010

Нов човек – нов паспорт!

До скоро дефиницията за моята скромна личност беше: плешив, дебел и с очила. Плешивостта и очилата съм ги прежалил, но съвсем официално мога да кажа, че „дебел“ вече не е част от дефиницията ми. И т.к. очевидно съм нов човек, реших да си извадя и нов паспорт – днес, в първия ден на ажиотажа по изваждането на новите документи, реших и аз да внеса своя скромен принос в скапването на ново разработените компютърни и чиновнически системи за издаване на документи за самоличност.








И така, рано сутринта, към 8:00 часа отивам към Пето районно, за да подам заявление за паспорт, а и личната ми карта изтича не след много време, та и нея да подновя. За щастие шофьорската ми книжка има още живот в нея (кой български бюрократ е измислил термина СУМПС??? – да се обеси надолу с главата!). Пред районното се беше вече образувала опашка от 20-25 човека и аз даже си помислих дали да не ида да пия едно кафе някъде, докато чакам да стане 8:30, когато отварят гишета – добре, че жертвах кафето, и останах, защото до осем и половина опашката зад мен беше станал двойно по-голяма отколкото пред мен ;-)

Интересен детайл беше, че пред районното имаше и ПТС на Нова ТВ с репортерка (онази високата с гърбавия нос), която естествено влезе първа, заедно с екипа си, а после ми разказаха, че е правила репортаж на живо за това как си подава документите. Да де – тя си ги подаде в ефир и си тръгна, но ние си останахме отвъд на студенгьоса.

Интересно как се държат хората в присъствие на ТВ- екип – не знам дали знаете, но когато се правят репортажи от цигански махали за цигански проблеми, интервюираните винаги се държат по един и същи начин: бедни сме, затова крадем, дават ни кебапчета за избори, а сега работа няма и т.н. – знаете го репертоара :-) Препатили твърдят, че без присъствие на камера циганите се държат съвсем нормално, но в нейно присъствие започват с рецитацията... Та същата работа и с хората на опашката пред Районното: докато имаше камера: каква е тая държава, какви са тия, защо се предреждат тия там и т.н. знаете репортоара – ако не го знаете, ще го чуете довечера по новините ;-)

Това беше отклонение – да се върнем на опашката, която се движеше с около 2,50 метра/час. Обичам такива опашки – освен че ме освобождават от ходене на работа (да му мислят фриленсърите ;-) ми връща координатната система за хората – или с други думи, ако не беше кучият студ щях да си изкарам много весело, наблюдавайки околните. Странно защо повечето бяха мъже, повечето бяха по-възрастни и огромна част от хората имаха някакви питания: трябва ли им акт за раждане, какво се прави, за да платят по-ниска такса (инвалидите имат право на такава) и маса подобни въпроси.

Аз, разбира се, звъннах на колегите в офиса да им кажа, че съм в милицията и след малко ще ми взимат отпечатъци – на което последва въпроса: А след колко години ще излезеш? Изразих надеждата да не е повече от десет ;-)

Малко полезно инфо:

Ако трябва само да си подмените личната карта или паспорта – достатъчно е да носите пари и сегашните ви лична карта и паспорт. Нищо друго не ви трябва в този случай.

Ако обаче си сменяте адресни регистрации, имена, ЕГН-та и други такива – много ясно, че трябва да си носите съответните документи (то и досега си е било така)

Акт за раждане трябва да си носите, само ако можем да ви кажем „Честит 16-и рожден ден!“ и за пръв път си вадите лична карта или тескере – но подозирам, че тук нямаме такива читател(к)и ;-)

Таксите, естествено са повишени в сравнение с предишния образец, ама нали се сещате, че и фирмата, която е внедрила проекта има да храни служителите си и техните семейства ;-)

Таксите са:

Лична карта: 18 кинта за държавния бюджет плюс комисионата за семейния бюджет на бате Бойко (1, 2 или 3 кинта)

Паспорт: 40 кинта за държавния плюс комисионата за семейния бюджет на бате Бойко (1, 2 или 3 кинта – не помня точно, а и не е важно колко пари влизат в СИБанк, нали ;-))

Бързата услуга е двойно, експресната – петорно. Но и да искате не можете да ги ползвате (бързата и експресната) преди 6 април. Дотогава се приемат само обикновени поръчки – идея нямам защо е така, но е така.

Инвалидите плащат само за семейния бюджет – по 1 до 3 лева на документ (но трябва да си носят разните ТЕЛК-ове)


Към 10 часа бях на един човек разстояние от вратата, когато известната нова система за издаване на документи за самоличност даде фира и трябваше 20 минути да чакаме рестартирането ѝ. Единственото ми утешение беше, че по този начин са мръзнали още много други хора по много други опашки из цялата страна поради същия срив. Ама продуктивен старт без рестарт не е продуктивен старт ;-)

Точно два часа след като отвориха успях да вляза при гишетата за приемане на документи. Общо работеха 6 гишета – такава е организацията в Пето районно: 2 гишета приемат документите (личните), дават ти формуляр за попълване (попълването е елементарно), носиш си химикалка и си ги попълваш), следващото 1 гише приема гореспоменатите такси, дават ти едни двуцветни разписки от матричен принтер, след което следващите 2 гишета (различни от първите) приемата попълнените заявления и разписки, проверяват ги и към тях двете има и по едно помещение за снимане и снемане на отпечатъци. Там ви снима същата леличка, която преди малко ви е проверила документите, давате си отпечатъците от двата показалеца и се подписвате върху един скенер. След което леличката ви дава бележка с входящ номер за приетите документи и с която бележка да дойде след време да си вземете документите.

Това е – в действителност процедурата отнема точно 15 минути, нищо страшно няма за попълване. Но преди това се намръзнах на двучасовата опашка от вън.


Успех! Ако имате някакви питанки – питайте, днес толкова неща чух за документите, че мисля, че мога да помогна, ако някой иска да знае други подробности

Най-важното: ако ви изтича само личната карта в близките седмици и месеци, а паспорта ви има още живот няма никакъв смисъл да се редите сега. Смисъл има само, ако сега ви изтича паспорта и ви трябва за пътуване, а личните карти са автоматично удължени с 6 месеца.

(За най-внимателните: на шестото гише се дават готовите документи ;-))

Снимката е от тук



Поздрави

Благодаря на всички и ви поздравявам с това парче, което открих наскоро. Отдолу има текст на руски, който разбира може да го прочете. Аз се забавлявам тия дни, слушайки тия готини хора.




Текст песни Потап и Настя Каменских - Озеро слез:


Господа и дамы
Новая серия
New'z'cool и Queen'
Playboy Империя

На-на-на-на-на, меня кинула она,
В озерах слез, я вижу все на сквозь, ага


На-на-на-на-на это не моя вина,
Ты помнишь, как любили мы с тобой, ага

Here We Go Now!

Для того, кто любит, тучи серыми никогда не будут,
Кто любовь теряет, ощущает, как на сердце болит
Говорили люди о венчании двух разных судеб,
Но любовь збежала с нами в новый модный бутик

Рав, она искала меня,
В машинах, яхтах, короблях,
Я ей не верил тогда,
Я видел слезы - это просто вода

Оуу...

Какой-то дорогой сон,
Elran и Rich под Louis Vuitton.
Рав....
Терял ответ на вопрос,
Рав...
В глубоком озере слез.

В ресторанах, и кино,
В барах, клубах, казино.
Я искала, но любви там нету все-равно

На-на-на-на-на меня кинула она,
В озерах слез,
Я вижу все на сквозь, ага.

На-на-на-на-на это не моя вина,
Ты помнишь, как любили мы с тобой, ага.

Нас перемололо в спа-салонах, вилах, шопинг-молах,
Понимаешь, любовь - симфония, а не соло...

New 'z' Cool, 5 звезд, отель, 5 тысч, шанель, постель и мадемузель,
Я хочу это море, я хочу это солнце, а не этот снег и метель, Queens

Мы в своих заботах,
Мы летаем в частных самолетах,
В чемоданах из норки меха,
На руках чихуа-хуа
Разошлись давно, нам же все равно,
Большое zero - наше озеро

В ресторанах, и кино,
В барах, клубах, казино.
Я искала, но любви там нету все равно

На-на-на-на-на меня кинула она,
В озерах слез ,
Я вижу все на сквозь, ага

На-на-на-на-на это не моя вина,
Ты помнишь, как любили мы с тобой, ага, ага, ага, ага.
Империя

На-на-на-на-на меня кинула она,
В озерах слез,
Я вижу все насквозь, ага
На-на-на-на-на это не моя вина,
Ты помнишь, как любили мы с тобой,

Но не такой ценой хотели заплатить,
Мы за свою любовь

Текстът е от тук

събота, март 27, 2010

ЕСТЕСТВЕНИЯТ ОТБОР НА БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИЧЕСКА АВТОРЕВОЛЮЦИЯ

(материалът излезе в малко по-различен вариант във вестник „Седем“)

Спортният мерцедес на Фердинанд. снимка

Нямам идея с какво се е придвижвал първият български монарх от ново време Александър Батенберг, освен с кораба, с който е пристигнал във Варна, но цар Фердинанд е обичал каляските и се е придвижвал със своята дори на такива разстояния като от Двореца до Народния театър, а неговият син, Н.В. Цар Борис III също не успява да бъде много по-модерен от баща си. Хобито му е да кара локомотив, а и след като едва оцелява от атентат в прохода Арабаконак, завинаги запазва лош спомен за автомобилите. Безнадеждна историческа изостаналост лъха от автонавиците на българските монарси и това е едно от обясненията за слизането им от историческата сцена.


Много е вероятно Пакардът на Георги Димитров да е изглеждал така. снимка

Социалистическата революция носи и революционно ново отношение на управляващите към държавния автопарк. Вождът и учителят на българския народ Георги Димитров получава лично от другаря Сталин "Пакард", любимата марка на бащата на народите. Много символично бандити от ДС откраднаха Пакарда през 1990-та година, за да го продадат отново в САЩ.

Българският елит завинаги скъсва с порочната традиция сам да си управлява превозните стредства и да се показва пред публика. На мода идват закритите черни лимузини с бели перденца. Марката "Пакард" бързо фалира след смъртта на най-големия си фен и социалистическата промишленост поради занижена революционна бдителност и нездрава носталгия, несъзнателно вкарва през задната врата известно чуждопоклонство, за да задоволи транспортните нужди на ръководните партийни и държавни кадри. Перлата на социалистическото автомобилостроене — "Чайките", са клонинг на "Пакард Патриций" (и други коли-икони на социализма са клонинги на Пакард, но това не е предмет на разговора), така че дори смъртта не може да раздели "Пакард" от феновете му.

Чайките се различават от Пакарда най-лесно по пейзажа. снимка1, снимка2, снимка3

Но развитото социалистическо общество донесе и нов, по-близък и европейски идол на широките народни маси. Тодор Живков обичаше да се шегува със студентите на осми декември — "Знаете ли по какво се различаваме с вас — вие се возите на 280, аз се возя на 280S!" Този модел на Мерцедес вече е безнадеждно остарял, но магията на марката е жива и днес.


 Икарус 280, какъвто се движи по линия 280 (снимка) и Мерцедес 280S (снимка)

Автолюбителството беше една от слабостите на номенклатурата, разрешени за критика (като част от "вещоманията" и "еснафщината"), и автомобилистът беше почти социално-опасен гражданин, наравно с брадатия такъв. А несговорчивите брадати личности (някои от тях и до ден днешен носят брада), както знаем, привнесоха демокрацията в България, така че опасенията от идеологическа диверсия си бяха съвсем оправдани.

Този разрешен отдушник направи любовта към автомобила контрапункт на любовта към децата в "Рицар без броня", в "Басеинът", в "Дърво без корен" и във "Войната на таралежите". И за да съм справедлив, не всички образи на автомобили в социалистическото кино бяха отрицателни. Сивата "Варшава" на Петър Слабаков игра в повече от един филм, изобразявайки волния, но практичен дух на собственика и.
 „Рицар без броня“, Вартбург 311 (без лайсни)

 Форд Таунус купе, около 1970г., „Войната на таралежите“

 положителната лекотоварна „Варшава“ в „Самодивско хоро“


Социалистическата ни промишленост имаше няколко гордости - шуменските камиони "Мадара", ботевградските автобуси "Чавдар", софийските трамваи, пловдивския "Балканкар" и ловешкия "Балкан", но голямата мечта, голямата цел, светият граал на техническия прогрес по български — националната гордост от производството на леки коли, така и не беше постигната. Заедно с компютрите, колата собствено производство трябваше да докаже на целия свят, че вече сме станали "нация техническа" (а не “тошко балканкарчето”, както злословеха някои политически неправилни вицове), и завинаги сме отхвърлили патриархално-аграрното общество, което още по времето на Гераците беше започнало сериозно да загнива. Но “Булгаррено” танцува само едно лято, а москвичите “Алеко” така и не придобиха славата на автомобил Made in Bulgaria. За тях остана винаги клеймото, че само ги сглобяват тук.
[Булгаррено, Алеко]

 Товарен камион Шкода Мадара. снимка

Производство на автобуси "Чавдар" в Ботевград. снимка

Балканкарче ;-) снимка


Финалът на социализма предвещаваше и прощаване с два от устойчивите символа на стария живот — лирическият герой на НЛО се опитваше да се отърве от червената си лада (за да замине за Канада), а СДС молеше БКП да си замине завинаги, и да вземе със себе си панелките и трабанта.
Булгаррено. снимка

Москвич „Алеко“. този се продава за 380 лв. снимка

И не трябва да се срамуваме, че автоидолите на социалистическия българин бяха локално-провинциални, защото това не беше така! Белият мерцедес, колата-мечта от "задочните репортажи" на Георги Марков и колата, преследваща лирическата героиня на Нелина в годините на ранния мутробарок — "Бял мерцедес ме преследва в живота/ и неизменно след мене върви. /Бял мерцедес пак ми грабва окото, /но не продавам любов за пари" е артефакт, присъстващ стабилно в многобройни култури по света. В Охрид до ден днешен съществува фирмата за таксиметров превоз "Бел мерцедес", а в Сингапур снежнобели мерцедеси, демонстриращи успех в живота, стоят паркирани пред къщите на богаташите от индийски произход.

Белият мерцедес преследва Нелина

"Секое се е качило на кола и писка", репликира Павел Попандов в "Оркестър без име", визирайки повишената обществена активност на автомобилистите, която ще доведе до срутване на изгнилата постройка на развития социализъм.

Мечтата за нова кола предшестваше мечтата за едно по-добро общество и по време на перестройката. Във филма "Маневри на петия етаж", Стефан Данаилов се сдобива с BMW E3, поставяйки репер във втората мечта на българина в зората на прехода, и декларирайки решителна опозиция на трилъчевата емблема, символ на ретроградната номенклатура.


BMW E3 от „Маневри на петия етаж“

В товарните превози също се извършва тиха културна революция. В сатиричния и критичен към недъзите на социализма "Опасен чар", Седларов кара полски "Жук", който е на ръба на приличието (а и по това време поляците се държат доста съмнително), а оркестърът без име търкаля модифицирана уазка/газка. Лекотоварните коли стават недолюбвани и от двете страни на барикадата - и от здравите сили, каращи тежки камиони и от вещоманите, боготворящи леката кола. Бъдещото имуществено разслояване първо си пробива път в българската поп авто култура.

УАЗ 69 или ГАЗ 69 — оставям специалистите да кажат, Оркестър без име


Паралелно върви и революцията в тежкотоварните превози. Шофьорът на могъщ камион, 100% положителен герой от "Щурец в ухото", някъде по пътя, в кипежа на преустройството, в "Да обичаш на инат" вече демонстрира вредителската си, измамническа същност, участвайки в организирана схема за източване на държавно предприятие за търговия със зарзават (предтеча на схемите за източване, дори думата “източване” не притежава още тази негативна конотация). Героят на Велко Кънев вече не е примерният представител на работническата класа и образецът за подражание, а измамник, от когото се отрича и собственият му син.


ИФА-та на Велко Кънев
(може би режисьорът го е дострашало да сложи съветски ЗИЛ), 
на преден план — български електрокар.

И ето, избухва демокрацията, и в българското съзнание се загнездва "синята идея" като символ на нашето желание за по-добър живот. Синята идея в автомобилен смисъл първа беше формулирана от Петьо Блъсков като луксозен гълъбовосин мерцедес, който също толкова символично избухна (взривен от вредителска ръка) малко по-късно.


„Синята идея“ е изглеждала най-вероятно така — мерцедес 500SL, шаси W140. снимка 
(благодаря на Анита за жокера)


Българското общество се опита да възкреси мечтата си да бъде "нация техническа". За кратко време във Варна започна производството на "Ровър Маестро", но антибългарските сили под формата на ниски мита за "Шкода" и този път заличиха романтичните мечти на родните автостроители.
Ровър Маестро. Не можах да открия снимка на такъв българско производство. снимка

Демокрацията доведе до устойчиво разслояване и на автосимволите — правоохранителните органи се идентифицираха с бял опел "Астра" (и поетът ги възпя — "С бяла Астра обикаля екипажа"), модерните жени, близки до политическата класа подкараха "Мини купъри" ("дай ми от онези партийни куфари, за да купя ... "Мини купъри"), а таксиметраджиите масово пожълтяха.


Полицейска Астра (снимка), Мини купър (снимка)

Българските политици от ново поколение демонстрираха учудваща транспортна гъвкавост. По време на блокадата на българската граница от гръцки фермери Бойко Борисов потегли с хеликоптер към гръцкия си колега, и по древногръцки маниер се спусна като "бога от машината", за да разреши непреодолимия драматургичен и граничен конфликт. И се справи, за няколко часа, след които стачката продължи.

хеликоптерът на Бойко. снимка

Автолицата, които се конкурират днес да бъдат символ на държавата ни, са бялото(!) и брендирано с туристическото лого на България "Ферари 430Е" (обект на сериозно презареждане през цялата предизборна кампания), и спортното “Порше”, което краси българския павилион на туристическото изложение в Берлин. Отделно, морската ни столица има свой, независим символ, и това е проходимото "Порше Кайен".

Ferrari 430E или Porsche 911 GT3 — 
кое от двете ще стане символ на БЪЛГАРИЯ?

Вече си обясняваме много лесно политическите несполуки на Сергей Станишев (обича моторите) и Алексей Петров (с прякор Трактора).

Вижте само колко далеч сме стигнали от червената лада и трабанта през 1990-та и как загърбихме вечния спор BMW или Mercedes, което е неопровержимо автодоказателство, че преходът към съвременен български автопарк вече е завършил.

Горд съм че съм български автомобилист!

четвъртък, март 25, 2010

Путинизация по български

Вече започвам да се дразня много, ама много на временната организация на движението на бул. Черни връх по повод строежа на метрото. То бива, то може, ама вече два пъти ми се случва да пътувам час и половина от Хладилника до НДК. Само да кажа, че пеша стигам за около 45 минути.

Вчера закъснях за среща с клиенти, които обаче са готини, и ми прощават засега, но миналия четвъртък закъснях за представянето (бях си я маркирал в календара седмици преди това) на книгата на Евгений ДайновМоделът „Станишев“  ПУТИНИЗАЦИЯТА на България и умрях от яд.

Влязох в книжарницата в момента, в който проф. Дайнов излизаше и ме досрамя да го спирам на изхода за автограф. Затуй си закупих книжката и сега компенсирам немарливостта си с анализ на впечатленията ми от нея:

Книжката се чете много леко. Написана е на лесен и достъпен език и се поглъща буквално за една вечер. Това не е научен труд, а публицистика, но публицистика, правеща безжалостен анализ на пълзящата червена реставрация (наричана от проф. Дайнов путинизация) след 2001-ва година и разкриваща законите по които тя се развива.

Изведени са следните закономерности на процеса —

  • подмяна на институциите;
  • подчинение на медиите;
  • обезсилване на гражданското общество;
  • подмяна на политическите партии с имитации;
  • премахване на яснотата на собствеността (помните, като ви говорих за гарантираното право на собственост, нали);
  • поставяне на гражданите в пълна зависимост от властта;
  • обвързване на властта с организираната престъпност;
  • замяна на конституционния и правов ред с властови произвол;
  • тотална корупция като метод за обществени взаимоотношения;
  • развращаване и варваризиране на обществените нрави;
  • реабилитация на комунистическото минало и на неговите агенти;
  • производство на нова национална идеология, в чиято основа е групов субект  (държавата, народът), а не индивидът, както е на Запад;
  • заемане на агресивна позиция спрямо Запада на международната арена.

Аз си мисля, че може би трябваше да се намери място и за 
— специалните отношения с православната църква, като отделен постулат на путинизма (което е странно за върли атеисти, като социалистите). Наистина, Узбекистан не се вписва точно в такава схема, но и там може да се открият специални религиозни забежки (като например откровението на един от каримовите песнопойци, които твърдят, че религията ислям носи названието си от малкото име на Каримов).
— Феодализацията и отдаване на концесия на територии  и отрасли (дефакто превръщайки ги в екс-териториални единици, където законите на държавата не действат) срещу декларация за васална вярност от назначения за феодал (например, в частните градове, като Дупница, или в Чечня в Русия). Наистина, в първа част на глава 5 се говори за това явление, но без да се изнася като основен признак на случващото се.

Тъжна е констатацията, че за българския пазар такава книга е голямо събитие. Спомням си, когато на едно море си купих и прочетох Русия на Путин на Ана Политковска, останах леко учуден. Вътре нямаше нищо сензационно! Нима за това са я утрепали? Заради няколко (много) добри публицистични материала? Тоя етап не го ли минахме? На Запад изтребват главно, за да не стигнат доказателства до съда. А какво да си мислим за България и нейните медии, ако книги като Новите български демони на Юрген Рот и Моделът „Станишев“... разбълникват блатото и предизвикват реакции от най-високи нива.

Книгата е много ценна и защото авторът си е направил труда старателно да изчете огромно количество преса и друга литература, за да направи това, което в путинизираните/путинизиращите се страни е много опасно медийно занимание - да се събере две плюс две и да получи четири.

За мен беше много интересно да се осведомя за състоянието в съдебната власт и за това кои са най-наложителните реформи там и особено ценно да понауча за житието-битието на Първанов, изчистено от морето от думи и нищоправене, в което той удавя почти всеки негов изследовател...

В нормалните държави от такива книги излизат добри политически трилъри, добри журналистически разследвания и по някой съдебен процес срещу властимащите. Книгата е и логично продължение на Трите лица..., като изследва уникалния български опит в путинизирането на държава в условия на членство в ЕС и НАТО, включително се срещат и препратки с ключови фрази, като великата азиатска степ.

Евгений Дайнов е голям карък. Предният път споменах, че Три лица на тиранията (книгата му за Путин, Лукашенко и Каримов) е била дадена за печат малко преди Руско-грузинската война от 2008г., когато всичките му тези се потвърждават стопроцентно, сега се подсмихвам, държейки в ръце Моделът „Станишев“..., защото сблъсъкът Първанов — Дянков остана извън нея и пак книгата остава без логичния си апотеоз. Но пък, надявам се, поне му остава задоволството, че е успял да го прогнозира.

PS. Един бдителен читател забеляза, че без името на Костов тази рецензия би била непълна. Напълно прав е. Е.Д. много пестеливо споменава Костов и ДСБ в книгата (май не са предмет, който обича да обсъжда), докато на СДС е отделено няколко пъти повече внимание. Разбира се, това няма да предотврати коментари отдолу, че Костов е виновен. Само да ви напомня, че трия анонимни коментари без предупреждение и без угризения.

Препоръката ми е, разбира се, да се чете. Тринайсетте (не много фатални) лева не са голяма сума в днешно време, а книгата и авторът трябва да получат повече признание. А четящият — повече яснота за най-най-близкото минало. И удоволствие от четенето, без него накъде ;-)



    Кефиш мъ, шти звъннъ ;-)

    Ех, какви ли мейли не получава човек. Четете и немейте (в никой случай не се връзвайте на текста – приемете го като Disclaimer от моя страна):

    Скъпи Едно,

    Комплимент на сезона, за да ви


    ние сме се свържете ви въз основа на информацията, която се събраха около лицето си в мрежата.

    Аз съм Мис Natacha Allou, възраст 22 години по-млади с брат ми. ние сме в притежание на голяма сума от $ 8.5 милиона в брой, които искат да инвестират във вашата страна под вашите грижи. Тези пари е наследил от баща ни края Jean-Luc Allou,
    който е бил главен счетоводител на Сиера Леоне Gold & Diamond минно корпорация по време на нашето 8 години гражданска война, когато майор Johnny Paul Koromah е президентът на страната. Тези пари не е от престъпният произход, тъй като беше до голяма степен реализирани от продажба на черния пазар алувиалните златен прах по време на войната.

    Тези пари са били преместени и да се внесат в сигурността & корпорация финанси в Абиджан Кот д'Ивоар по дипломатически път в една кутия багажника етикет семейни ценности от съображения за сигурност. ние сега искате да преместите тези пари в чужбина и го инвестират в печеливши предприятия, тъй като е настъпило времето за такъв ход.

    Къде сме ние имате нужда от помощ
    1.Firstly да подпомага ни претендира за тази пратка от охранителна фирма, както ми края на бащите чуждестранен партньор и са парите, платени номинирани в профила си.

    2. За да помогне ме инвестират пари в печеливши бизнес начинания във вашата страна.
    За вашата помощ вид вие ще получите 15% от общата сума и 5% за всички разходи, които правите, както телефонни разговори, факс / имейли или всякакви други средства, изразходвани по време на прехвърлянето на този фонд номинирани в профила си.

    При отговора си и приемане за да ми помага, ние ще ви дадем повече информация относно тази сделка, но трябва да третира тази сделка като строго поверителна за моята сигурност reasons.please можете да ни разговор с номер по-горе за повече информация
    С най-добри пожелания
    Мис Natacha Allou.


    Тектът е без грам намеса от моя страна

    вторник, март 23, 2010

    Списък с желания

    Скоро ще имам рожден ден, първият от нова десетка, която открих наскоро...

    Ще си напиша желанията за подаръци, в разрез с българската рожденденска традиция, и в хармония с американската.

    Колкото по-дърт и по-сериозен човек ставам, толкова повече ме кефят американците и глобализацията. (странична бележка).

    А сега си пожелавам (с растяща трудност):

    — Дайте идея къде да отпразнувам събитието, в идеалния случай позволяващо да дойде всеки, който иска, при това без това да унищожи един мой месечен бюджет. Нещо като градина с шатра ми се струва страхотна идея, но такива организират май само в загниващия капитализъм... и в загниващия социализъм на село...

    — Ей тая книжка много ми се иска да я притежавам (продава се например тук):


    Видеокамера, с която никой около мен няма да бъде защитен от папараци.

    — Видеокамера 2, която да комбинира три качества в себе си — webcam, outdoors, hd (още не съм открил такава ;-))

    — Нов фотоапарат, който да разхождам по места с хубави изгледи. Не че съм доволен от досегашната машинка, но тя е по-скоро папарашка (втори път тази дума!), отколкото фотографска.


    Нов часовник. Сегашният навъртя 12 годинки и е време за нещо, което да върви повече с черни дрехи ;-)



    — Малко нови мебели,:


    — Нова кола (нещо за града, но и за море в Гърция, защо не и по средиземноморието)






    PS. Ей, как щях да забравя... искам и нещо за четене на книги

    Ама дали да не изчакам да ги пуснат с цветни екрани и пълна поддръжка на кирилица?

    Айде засега ви оставям да си мислите...  Любопитно ми е Жоро, Илия и Мария, които бяха рожденици наскоро, имаха ли такъв списък?

    четвъртък, март 18, 2010

    Минаха години

    Най-накрая се случва желаният културен обмен между България и Македония ;-)



    Македонска песничка, базирана на вечния хит "Минаха години". Лирическият герой, изпълняван от Ристо Бомбата, разказва за преживяванията си с българките, още от времето, когато имаше германски марки.

    Благодаря на Макето за линка.

    сряда, март 17, 2010

    Кой има интерес? :-)



    Таман реших да изкарам едни 50 милиона долара ...



    „Случайно да имате нужда от 50 млн. долара? Няма проблем, само предайте на ФБР адреса на Осама бен Ладен

    ... кликнах крайно заинтересован и ...

    Някой ме е изпреварил ;-)

    Ама пък за какво толкова са ми 50 милиона?

    вторник, март 16, 2010

    Кажи ми кои са приятелите ти...

    Думата „стенограма“ едва ли е очаквала, че ще извади шестицата от тотото на зрителския интерес през 2010 година. Но ето какво имаме според Google Trends за „стенограма“:


    Експлозивният ръст се дължи главно на на комбинацията „Първанов“ + „стенограма“:




    След бъканата с комедиен потенциал среща на новобранеца-министър със старото куче-президент, в Капитал излезе още една стенограма, от срещата на екипа на президента през 2007г., на 29-30 март. в х. Белмонт, Пампорово, където се обсъждат целите на втория мандат.

    Няколко акцента:

    Приоритети на втория мандат според докладчика Добрин Канев —

    - поддържане на политическа стабилност и съдействие за динамично икономическо и социално развитие на страната като член на Европейския съюз за постигане на съществен прогрес в ключови области – икономически, социални, по отношение на правовата държава;
    - запазване и развитие на националната идентичност в рамките на Европейския съюз;
    - оставяне на устойчиви следи от десетте години президентски мандат;
    - създаване на организационни ресурсни предпоставки за активно обществено присъствие на президента и вицепрезидента след края на мандата.

    Накратко — президентът трябва да съкрати скандалите до минимум, да бди над българщината, да остане в историята и да си постеле за след мандата.


    Година преди края на мандата можем да кажем категорично — „скандал“ е третото име на Първанов, след Георги и Гоце. Станахме за смях с черната тоалетна на Черни, херостратовите опити да се остане в историята са на път да се увенчаят с успех с твърде устойчиви следи, а пост-президентската кариера на националноотговорния бивш историк-агент очевидно минава през много топли отношения със спонсорите и особено тези, които имат нещо общо с медиите (иначе къде да се „присъства“?!)

    Да продължим с президентските програми, или технология на оставане в историята на България


    1. Историческа памет и национална идентичност.

    • "Съхрани българското", което да обедини голяма част от  дейности, започнати от президента и достигнали много високо равнище по време на първия мандат, като проектът с летните бригади в исторически места и археологически;  клубовете и годишният Национален младежки събор "Съхрани българското";
    • Друг характер, по-висок статус в празничния календар на Деня на будителите;
    • Българската история на лента   —  филми на историческа тематика в българските училища;  (разбира се, с правилната история)
    • Св. Георги Победоносец – поддържане на военните паметници в страната;
    • Реставрация и възстановяване на западното крило на Зографския манастир.
    Винаги съм казвал, включително на хора, които са ми много симпатичнитози също) — в България има само двама истински консерватори: Божидар Димитров — Джаба и Георги Първанов — Гоце. Горната амбициозна програма го доказва — религия, българщина, национална идентичност. Е, наистина, разбирани по милиционерски.
      2 . Солидарна България, която да обедини инициативите в, най-широко казано, социалната област, включително и благотворителност. — Българската Коледа

      3. Младите, перспективата на България.
      • Наградата "Джон Атанасов";
      • Президентът да мисли и за една президентска награда в сферата на обществените науки, най-общо (поощряване на правилните история, философия изкуство и журналистика);
      • Проектът “Дни на открити врати” до голяма степен е свързан с младежката и детската приемна на президента,     — Една награда от миналата година на президента за най -добър млад фолклорен изпълнител и фестивал;
      • Създаване вече на един по-постоянен форум за млади лидери в различни сфери на обществения живот на България, които биха могли чрез президента... да получат шанс за развитие
      Освен че всяка година се връчва наградата „Джон Атанасов“, някой да си спомня нещо от другите инициативи, насочени към млади хора? Ало, приемната? Кой получи шанс за развитие?

      4. Президентски дебати.
      • Годишните икономически доклади (Да, същите тези, скандалните)
      • Поредицата от конференции и други изяви, за пенсионната реформа, на здравеопазването, на други проблеми на социалната политика и всички други възможни близки до президента области на политиката – демографската, науката и образованието.
      • Корупцията и организирана престъпност,
      • Етническа политика
      От оценките за икономическите доклади на президентския екип тръгнаха скандалите в БАН и приказките за феодалните старци, състоянието в демографията, науката и образованието продължава да е катастрофално, а само във виц можем да споменаваме в едно изречение решаване на проблеми в корупцията, организираната престъпност и етническата политика и Първанов.

      5. Стабилност и развитие на Балканите.
      • Проект за културните коридори в Югоизточна Европа.
      • Развитието на балканската инфраструктура
      • Търсене на специалния подход към Македония и по-специално към проблемите с общото ни минало.

      Резултат — не познавам човек, който е чувал за културните коридори в Югоизточна Европа, под балканска инфраструктура се имат предвид любимите енергийни проекти на Г., а специалният подход ни доведе до безпрецедентно охлаждане на отношенията.


      По-голяма тежест върху марката “България в света” или “Образът на България в света”, където досега освен определени изявления, определени усилия спрямо други институции нямаме нещо, което може да кажем, че е започнато като едни вид проект или инициатива и очевидно тук трябва да продължат нашите разсъждения.

      Нямам сили да правя пълна рекапитулация на свършеното от Първанов по отношение на собствените му цели. Но само да напомня, че вместо резултати, в най-добрия случай имаме пълна тишина, обикновено имаме шумен скандал, а в най-лошия прочит на проблема така, както дяволът чете евангелието.


      И тъй като съм вероятно един от малцината, дръзнали да прочетат стенограмата до край, ето любимият ми цитат от проф. Васил Проданов, за държавното устройство на Англия:


      „В същото време има страни, в които от гледна точка на институционалните правомощия, например в една Англия, където са много по-силни правомощията на президента, в публичната представа както в страната, така и в международен план, това изглежда като че ли в много по-висока степен една парламентарна република, отколкото това, което тя реално е. Тоест конституционната юридическа дреха, която е ушита за президента, може да бъде, така да се каже, в зависимост от личността, която я изпълва.“

      Т.е. може би да очакваме на българския трон да се възкачи като цар Гоце Първи, който да хвърли омразния му конституционен фрак и да се вмести в по-удобния и обемен ямурлук (или анцуг)?


      В контраст с една традиционна либерална идея за държавата,... силно популярна в този свят, в който ние влизаме, и ... една немалка част от образците, които ни се задават оттам ..., предполагат неутралност, ... на държавата спрямо множеството частични интереси или представи за едни или други ценности.

      Значи според господин Проданов президентът трябва  да се откаже от либералните измишльотини за неутралността на  държавата спрямо интересите  на отделните граждани, а винаги да взима страна в обществените спорове, защото безпристрастността е вредна либерална идея, придошла от либерална Европа (от Англия може би?)

      За 18 години почти всичко, което съществуваше в нашата история, в литературата, като образец на поведение беше смачкано и унищожено


      Абе ние си знаем бе, ние още се учим от живота и делото на Тодор Живков.

      Може би само Левски остана, но понеже виси над главите на ужасно много твърде различни хора, които с него си правят имидж, има опасност покрай тях и той да получи петна по образа си.

      Съгласен!

      В една страна, в която фактически активно образци на поведение се налагат от участниците в Биг брадър, ние трябва да видим функциите на тази основна институция от тази гледна точка.

      Институцията много точно приложи опита натрупан от Биг Брадър.

      Няма да ни е за пръв път да имаме цар от село.

      PS. Надълго и нашироко обсъждаме Първанов и компетентния му екип в последното издание на Пристрастно

      .

      понеделник, март 15, 2010

      Жабчето и световният океан

      (Този материал излезе във в-к "Седем" миналата сряда)

      Астрономията е наука, в която изследваните обекти остават завинаги скрити от наблюдателя или завинаги далеч от него. Обикновено косвените доказателства са най-доброто, на което могат да се надяват астрономите. Ето защо, очевидците на изключително редките сблъсъци между космически тела са големи късметлии, защото всеки такъв сблъсък е уникален шанс за постигане на тайните на мирозданието.

      Българският президент е подобен обект на изследвания. По силата на Конституцията, той няма много пряка власт. Главната му задача е да бразди политическия небосклон в ролята на небесно светило и да олицетворява единството на нацията. Въпреки че е доста видим, дистанцията, която го отделя от изпълнителната власт, кара наблюдателите обикновено да съдят за мотивите и качествата му само косвено, само символно, само по морето от приказки, които произвежда.

      През 1994г. кометата Шумейкър-Леви се сблъска с Юпитер и преобърна представите ни за атмосферата на Юпитер и за функционирането на Слънчевата система.



      През 2010г. Симеон Дянков изпусна несръчна реплика по повод президента Първанов в едно телевизионно шоу и последвалият сблъсък разкри много за личностите на двамата политици, както и за цялостната атмосфера, в която са потопени.

      В стенограмата от разговора, предоставена от екипа на президента (която пък изигра ролята на мощен микроскоп за изучаване на политическата микрофауна) в миг проблесна начинът, по който се прави политика в президенството. И всичките ни опасения се оказаха верни.

      Симеон Дянков пак е неподготвен, но то кой ли е подготвен в тази партия. Веднъж вече съм го виждал неподготвен - на конференцията TedxBG, където си позволи да срича глупости пред най-критичните и най-напредничавите млади хора на България.

      Злопаметност и отмъстителност пък са първите две качества на Г. Първанов, които отчете политическият детектор. Обществото вече забрави, но президентът още помни новогодишните скандали около бюджета на президентската администрация и реакцията на Дянков на доклада за икономическата политика, изготвен от БАН-ските старци, приятели на президента.

      Бившата Държавна сигурност винаги смяташе гражданите за неспособни на самостоятелно мнение или действие. Народното негодувание винаги се смяташе за "привнесено", а другарите със сивите костюми вярваха, че всяка идея за разумен живот има своите "подбудители" (самите “националноотговорни” служители с пагони изпитваха ужас от мисленето на собствена глава). Дълбокото им презрение към самостоятелно мислещите ги караше да търсят под вола теле, а всичко, което не представляваше папагалско повторение на партийните лозунги за тях беше "идеологическа диверсия". Така прозира и политическият геном на Първанов — "Аз нямам съмнение, че това е една подготвена атака."


      Дянков не вижда ли, че има микрофон в ръката?! Очевидно не!
      Картинка


      Подготвена атака? Мънкащият и циклещият между две дежурни фрази вицепремиер се излага като слаб и недалновиден политик, но именно излагацията напълно опровергава твърдението за мащабен, предварително подготвен "антипрезидентски" заговор, който очевидно води самостоятелен живот в главата на президента и неговите "експерти", допълнително осветявайки генезиса и "качествата" им. Симеон Дянков пък, за пореден път показа, че политиката е работа за политици, а за експертите съществуват други задачи и на други длъжности. "Защо влизате в този сценарий, макар че аз нямам съмнение, че Вие сте част от него.", не спира да каканиже държавният глава. Ех, Първанов, поне грам съмнение ако имаше, за нас щеше да остане поне грам надежда.

      "Войната е мир, свободата е робство а невежеството е сила" — така Джордж Оруел обобщи тоталната лъжа на тоталитаризма. "Аз имам едно име, което е завещано от моите родители, което искам да оставя на моите деца неопетнено.", допълва Г. Първанов. Неопетнено? А? Това е реплика след митингите против НАТО, след далаверите с иракски петрол, след раздаването на орден "Стара планина" на приятели, след енергийния автогол с руския "голям шлем", след публичното обяснение в приятелство на Владимир Путин, след бракониерския лов на архари в Узбекистан, след пълното безхаберие към хората, изгорели във влака София — Кардам? Колко неопетнено място остана по това име?

      В казармата имах подобни неприятни разговори с комсомолския секретар на поделението, защото бях отпечатал листове на английски на армейския принтер (нямах кирилица). "Вие български войник ли сте, или американски?", ме отстреля с убийствен аргумент старши лейтенантът. "Аз не мога да повярвам, че говорите това сериозно", се ококорих аз. "Напротив, много сериозно е", с променено лице продължи той. Двайсет и една години след това, същото се повтаря като фарс в един много по-луксозен кабинет — "Вие сте много по-силна фигура от мен, много по-уважавана фигура от мен. Покрай кризата аз така или иначе на толкова теми, на които трябва да се спрем, по никакъв начин това не може да се приеме, че аз съм част от това.", пелтечи друг опулен новобранец.

      Спорили ли сте някога с комсомолски секретар, с ченге или с комунист с бетонна глава? Знаете ли как ще ви отговори той? — "Не Ви вярвам, защото знам как стават тези неща." Откъде ли те винаги знаят как стават тези неща? От вестниците или от личен опит?

      Бих поразсъждавал още, но един свадлив глас ме прекъсва — "Въпросът не е в цитата, въпросът е в истината по същество." Истината също е любопитна категория при милиционерите — тя не се съдържа във фактите, а във внушенията: "Концентрирайте се върху това как опровергавате внушението, че аз не съм млад, но съм милиардер." "Отговорете ми, как ще опровергаете информацията и внушението преди всичко, което направихте в предаването?". Виждате нали, фактите нямат всъщност никакво значение за тях.

      "Това е Ваш проблем, проблем на Вашата морална позиция." Ммм, да.. господин Президент. Болен здрав носи, нали така.

      Разговорът завършва с ... политическа реч, произнесена от президента Първанов. Дянков вече трябва да се извинява и на безработните, и на учените, и на хората с увреждания, и на армията и на МВР. В разговор "на четири очи" е доста необичайно да се произнасят политически речи. Щом има реч, значи има и публика. Този, който знае че ще има още публика, очевидно предварително е решил, че разговорът ще бъде публикуван. А щом предварително е решил, че разговорът ще бъде публикуван, значи му липсва почтеност, освен политически такт и усет. Оставям конституционните съдии да решат има ли нарушение на конституционните права на финансиста. Кой говореше преди малко за морал?

      Не ми се иска да сравнявам българските президенти след 1990-та година с дългогодишния диктатор Живков, но всичките пост-тоталитарни президенти на България се оказаха под нивото на функцията си. Имаха пълната власт да говорят или да мълчат, но всичките избраха да говорят и да останат в историята с лапсусите си.

      И веднъж да съм съгласен с Първанов — той никога не би станал милиардер — нито на стари, нито на млади години. Той едва ли ще се класира и за стажант на Доналд Тръмп или Уорън Бафет... Твърде малко ни е жабчето, за да го сравняваме с акулите от световния океан.

      петък, март 12, 2010

      Цървул


      Някой днес се нуждае от обувка. Успях да намеря само тези цървули. Нека да му подадем и двата и ще станат трима :-) Точно за една 3-5-8 игра

      Омръзна ли ни демокрацията?

      Моето изложение за дебата в Червената къща "Омръзна ли ни демокрацията". Наложи се да го съкратя 3-4 пъти, за да се вместя във времето, а и си водих бележки междувременно, така че не е съвсем същото... или съвсем не е същото. Това отдолу са записки, така че със сигурност се усеща известна схематичност и сухота в конструирането на изреченията ;-)



      След 10 ноември, България се изправи едновременно пред три много сериозни предизвикателства — демократизация, европеизация и глобализация.

      Когато демокрацията започваше, нашата гледна точка от дъното на дупката правеше всичко ново да изглежда приемливо — тогава своите фенове имаха и такива екстремни идеологии като еврокомунизмът, авторитаризмът, религиозният фундаментализъм и демократичният социализъм.

      Всеки систематизиран възглед от белия свят изглеждаше по-приемлив и с по-човешко лице от фалиралия комунизъм. Интересно, че и тогава имаше партии, които експлоатираха носталгията по миналото. Много странно беше, че огромно количество хора не забелязваха, че с миналото е приключено завинаги и фантазираха за някакъв демократичен социализъм. Познавам и хора, които дори не вярваха, че ни чака продоволствена и икономическа криза — на моите напомняния, че не е зле да се запасят с най-необходимото до отминаване на кризата (аз тогава вярвах, че тя ще продължи пряко сили 5 години, каква наивност), те се правеха, че не ме забелязват. Това, разбира се, не им попречи после да мрънкат недоволни всичките 20 години след промените.

      Изминалите 20 години ни научиха за пореден път, че не можем да прескачаме етапи, и че другарят Георги Димитров дърдори глупости, като разправя, че българският народ за няколко десетилетия ще постигне това, което другите са постигнали за столетия.

      Пречистването от отварянето на досиетата, не можа да бъде заменено с „националноотговорно“ използване на ченгетата и техните „професионални“ „качества“ в нови роли.
      Икономическата реформа и честната икономическа игра не можаха да бъдат заменени с „подаряване“ и „преразпределяне“ на капитали.
      Гражданската активност, не можа да бъде заменена с „твърда ръка“ и мобилизация.

      Мога да говоря само за себе си, когато споменавам разочарование от демокрацията. Спомням си един много странен митинг на 17.11.1989, пред стълбите на Народното Събрание — майки бяха дошли с бебета в колички, Гена Димитрова пя „Мила родино“, някакви безумни речи се лееха от микрофоните. Взирайки се в телевизора, изведнъж ме осени, че ни чакат много тежки дни, защото очевидно всеки очакваше от демокрацията нещо различно и съответното разочарование ще бъде индивидуално за всеки. Хората във втория ешелон на властта очакваха, че ще се изкачат до първия, защото ще им се зачете „справедливата“ борба срещу системата, в която, според тях влизаха само техните началници. Репресираните очакваха морално възмездие и съд. Младите искаха незабавно отваряне към света. Вярващите чакаха църквата, други очакваха частния бизнес. В този смисъл е интересно да се изследва коя група отпреди 10 ноември е най-доволна от промените, за да видим чии интереси бяха обслужени най-добре.

      А докъде го докарахме с демокрацията? Демокрацията е състезание, а за всяко състезание са необходими - свобода, гарантиране на правата и правила. Никой не тича за рекорд на олимпиадата, ако знае че някой друг ще се качи на почетната стълбичка „с връзки“.

      Свобода получихме, но с гарантирането на правата се поизложихме.

      Какво се случва ако имаме свобода, но нямаме гарантирани права на собственост?

      свобода + негарантирано право на собственост
      Селското стопанство беше фалирало още в средата на 80-те години (Петко ми напомни, че през 85-та година за пръв път бяха внесени картофи от Полша, аз си спомням маслото „Президент“ и други интересни стоки), и тотално декапитализирано в момента, в който се разпаднаха ТКЗС-тата. Селското стопанство така и не се възстанови през нито един период на прехода... защото правилата на играта не бяха честни, правото на собственост не беше гарантирано — нито реколтата е гарантирана (че някой няма да си я набере), нито изкупуването по пазарни цени (прекупвачите са добре облечени бизнесмени, които държат зеленчуковите борси). В някои села, дори и самите сгради не са защитени от бандитизъм.

      „Вродената“ българска мърлящина е именно следствие от липсата на доверие в правилата и от чувството, че няма гаранция, че има начин да не бъдат ограбени плодовете на труда ти.

      свобода + гарантирани права на собственост
      София е един от градовете с най-добре развит пазар на достъп до интернет в СВЕТОВЕН МАЩАБ. Това се дължи на простия факт, че поне 10 години държавата не забелязваше интернета и съответно не го регулираше. Вече имаме разнообразен и жизнен пазар.

      свобода + негарантирано избирателно право = купуване и манипулиране на гласове на избори.


      Със свободата идва и вероятността да загубиш, ако не си достатъчно отговорен.

      Ако прехвърлите вестниците от края на 89-та, ще видите тези теми, извън освобождаването от комунизма, които вълнуват обществото — екологията, панелките (първата предизборна програма на СДС обещаваше фамилна къща за всяко семейство), инфраструктурата, пенсиите, здравеопазването.

      Резултатите в тези области не са очарователни.

      За съжаление имаме морален проблем в „елита“, който трябва да дава пример с поведението си.

      Този проблем е свързан с досиетата. Държавна сигурност фабрикуваше двоен морал, и след промените го узакони под формата на силови структури, попфолк култура и продажни медии.

      Близо сме до точката на прекършване на българската демокрация. Аз съм оптимист по принцип, но е застрашен институтът на свободните избори. Манипулираният и купеният вот опасно наближава като бройка демократичния.(Петко ми напомня, че феодализъм има не само в гетата и в смесените райони, а и в много „чисто български“ места, съгласен съм) Свободните медии изчезват, на тяхно място в най-добрия случай се появяват жълти медии, а в най-лошия тотално манипулирани издания, които откровено търгуват с влиянието си.

      Лошо е, че тази порочна система се легитимира от най-високо място, например чрез раздаването на ордени "Стара планина" на издатели на такива медии.

      Все пак мога да пиша 3 = (три на релси) на българската демокрация. Криво-ляво постигнахме някакъв санитарен минимум в демократизацията, европеизацията и глобализацията.

      И какви изводи можем да си направим:
      — Демокрацията е хубаво нещо, а дефектите ѝ се решават с повече демокрация.
      — Свободата е хубаво нещо, а дефектите ѝ се разрешават с повече правова държава.
      — Човешките права и икономическата свобода са едно и също нещо. Изкуствено е разделянето им и противопоставянето им, какъвто е обичаят в класическите „леви“ и „десни“ партии, каквито, разбира се, в България няма.
      — Гарантиране на правото на собственост и либерализацията на пазара е нещо, за което трябва да хвърлим гигантски усилия, защото то ще ни даде мощния тласък напред и нагоре.

      сряда, март 10, 2010

      Против природата

      Новият сайт на capital.bg е против природата и против всякакви разбирания за добър информационен сайт. Квалифициран качествен хейт (моята оценка за промяната), може да прочетете в професионалния ми блог.

      Дори само кичозната кутийка за коментари е достойна за една страница анализ - цветовото кодиране на емоциите (бля), нежносините (?!) линкове на черен фон, бутонът с градиент (бля!) и траурният черен фон. Не ми се прави и семантичен анализ на настроенията. Абе, четете в другия блог.

      вторник, март 09, 2010

      Традициите се променят



      Автентичен македонски народен танц. Благодаря на Стефан за линка.

      вторник, март 02, 2010

      Немският закон за задържане на данни падна в Конституционния съд на ФРГ!

      Добра новина! Немският федерален конституционен съд обяви за противоконституционен закона, създаден според директива 24/2006 на ЕС.

      Цитирам ви дословно от "Дойче веле":

      Germany's Federal Constitutional Court ruled Tuesday that a privacy law concerning the mass storage of telephone and Internet communication data was 'unconstitutional' and should be thrown out.

      The highly controversial law, in place since 2008, required telecom companies to store data from telephone, mobile and e-mail communication, as well as Internet usage information, for up to half a year. That backlog of data must now be deleted, and no further data stored.

      Around 35,000 people opposed the law in Germany's largest class action suit, among them lawyers, doctors, journalists and politicians like Volker Beck of the Green party and Burkhard Hirsch, a member of the Free Democratic Party (FDP).
      (видяно при @yurukov)

      Сега ми е много интересно, българските милиционери, които се кълняха в директива 24 като в Светото евангелие (и ни я набутваха в гърлото ту през Наредба 40, ту през ЗЕС), как ще направят обратния завой. Защото следващата стъпка, която се очаква, е директивата да бъде отменена в целия ЕС.

      А, приятелю Гоце, поизложи се май ти с разсъжденията си за буквата и духа на закона?

      PS. И.Е. Станков писа по-подробно по темата.

      Споделените неща на Комитата

      Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)