четвъртък, април 29, 2010

Вторачване в козите

Снощи гледах „Мъже, които се взират в кози“

Всъщност, гледаше ми се „Мисия Лондон“, не защото имам кой знае какви очаквания, а главно за да съм в час с бг киното. Затова съм радостен, че Е. ме замъкна на „козите“.

Като бонус получихме емоцията на съвсем празен салон, и изживяването е неповторимо. Всеки момент преди филма очаквах да се обади глас по уредбата – „Кажете, ако искате да ви пуснем нещо друго“

Филмът има всички дадености да стане култов с цяло съзвездие в главните роли – Джеф Бриджес, Джордж Клуни, Юън Макгрегър, Кевин Спейси и достатъчно шантав сюжет.

Какво се случва на екрана? Юън Макгрегър е журналист, който е загубил вкуса към живота и заминава за Ирак, за да докаже нещо на...

Ролята на Спейси си е като за него (отново непоправим психопат с каменно лице), но можеше да не го използват толкова клиширано. Той е гений, може ли да му дадете малко по-различна роля следващия път.

Джеф Бриджес е човекът, създаващ паралелни реалности, почти както го правеше преди 18 години в „Кралят на рибарите“.

Джордж Клуни най-много намазва от всички, защото му е дадена възможност да изиграе герой, какъвто досега не е играл.

И се заплита един интересен въпрос – имаше ли начин да се спечели войната във Виетнам, ако тя беше водена по по-различен начин. Колко голяма беше необходимата промяна?

Отчайващата ситуация води до отчаяни мерки. Какво хипи-културата ще даде на военните технологии?

Тънката сатира подкарва под сатъра студената война, войната в Ирак, идеите за реформи в армията, „Междузвездни войни“, медийните клишета и вселената на „Аватар“.

Саундтракът е хипарски и готин.

Интересното е, че и зрителите не са сигурни през цялото време дали нещо се случва или просто всички са надрусани (като в „Страх и омраза в Лас Вегас“) или пък поукрасяват (като в „Голяма риба“). Но със сигурност, всеки се замисля за това как човек създава реалността си.

Към края, когато става много весело и любовта превзема целия екран, започваме да разсъждаваме дали всички религии по света не са сътворени от хора, които са изпушили нещо заедно или от тези, които по случайност са ги наблюдавали. И дали New Age философията всъщност е нещо повече от забавление за политкоректни мързели.

И как стените понякога не издържат на удар с глава.

След 18 години ще разберем.

(Защо 18? Гледайте филма)

сряда, април 28, 2010

С добри намерения и направо към ада.

Днес имах честта да бъда поканен за гост в сутрешния блок на Нова телевизия и в „Кой говори?“ Дарик радио от водещата Нина Александрова.

Поводът беше една непохватна пиар-лобистка акция, свързана с посещението на госпожа Франсез Мур (Франсиз Мур?), зам. председател на Международната федерация на звукозаписната индустрия в България.

Какви са фактите?


Министър Цветан Цветанов беше награден „за принос в закрилата на интелектуалната собственост за 2009 г.“


Министър Вежди Рашидов също беше награден от посланика на САЩ Джеймс Уорлик „за неговата роля за възстановяване на нормалната работа на Съвета за защита на интелектуалната собственост към министъра на културата, както и за активното участие на Министерството на културата в съвместната кампания с „Бизнес софтуер асоциация” (“BSA”) за стимулиране използването на лицензиран бизнес софтуер от страна на търговските предприятия.

Отделно, беше подписан меморандум за съгласие от вицепремиера Цветанов и госпожа Мур. За меморандума, по-надолу.

Госпожа Мур, без да и мигне окото, изрече две неверни твърдения:

България е пират № 1 в Европейския съюз. Мога да я опровергая директно с думите на министър Рашидов: „България вече трета поредна година е извън Списък 301 на американския търговски представител, което показва, че има реални резултати от нашата работа по противодействие на пиратството в интелектуалната област и те са оценени по достойнство”. Ако не вярвате на Рашидов, повярвайте на Явор Колев, който твърди същото.

От 2008 г. са загубени над 100 000 работни места в творческия сектор в ЕС. Според Мур, ако интернет пиратството продължава да се развива, през 2015 г. хората, загубили работата си в творческия сектор на ЕС, ще бъдат 1.2 милиона. Ще я опровергая с доклада на Сметната палата на САЩ, който недвусмслено заявява, че оценките за щетите, причинени от споделянето на съдържание в интернет, са напълно изсмукани от пръстите.

И най-тревожното – двете лъжи са допълнени с наглото искане на Федерацията за вменяване на полицейски функции на доставчиците на Интернет в България:

Интернет доставчиците да могат да следят потребителите, използващи пиратски софтуер, музика и филми. Това предложи звукозаписната индустрия като мярка срещу незаконното ползване на продукти през мрежата. Идеята е на нарушителите първоначално да се изпраща предупреждение, а ако незаконното ползване на съдържание продължи, да им бъдат налагани и санкции. (източник)

Естествено, става дума за прословутото правило „Трите удара“, „Три нарушения и си вън“, което накратко може да се опише по следния начин – вашият интернет доставчик слухти вашия интернет трафик, т.е. преглежда всяко парченце информация, което излиза или влиза във вашия компютър.

(Доставчикът в случая директно нарушава вашите права по чл.32 и чл.34 на българската Конституция, както и презумпцията за невинност)

След това, доставчикът започва да анализира съдържанието което получавате и изпращате, и взима решение дали то е законно или не.

(Това означава, че доставчикът на практика поема функциите на българския съд, като вместо съда решава, дали нарушавате законите.)

И накрая, ако три пъти установи нарушение (неизвестно по какви критерии и неизвестно колко безпристрастно), той ще ви спре интернета завинаги или за достатъчно дълъг период от време (три години, например).

(Тук доставчикът поема функциите на репресивен орган на властта. За да се разбере значението на тази промяна, важно е да си припомним историята – Навремето, по времето на тоталитарния социализъм  в България имаше структура, която се наричаше „Доброволни отряди на трудещите се“ или „дружинници“, която беше паравоенна организация, съставена от „доброволци“, която се занимаваше с това да патрулира и да въдворява ред заедно с полицията и разбира се, нейното действие не беше регулирано от никакви закони, а само от абстрактни понятия като „революционна бдителност“. В хитлерова Германия е имало структура с  подобна охранителна функция, която в началото се е занимавала с личната охрана на вождовете и с охрана по нацистките митинги, а после логично се превръща в чудовището SS )

В разговора в Нова телевизия нямах реален опонент, и другите ми двама събеседници Теодор Захов (председател УС на БАИТ и СЕК ) и Свилен Милев бяха убедени в опасността от реалното нарушение на конституционния ред, ако идеите, изказани от госпожата, се осъществят на практика.

В „Кой говори?“ по Дарик компанията беше по-шарена и се получи оживена дискусия. Освен мен присъстваха Борислав Иванчев, Димитър Ганчев и Явор Колев.

Моите събеседници не знам дали нарочно, дали понеже се чувстваха по-добре в други води, непрекъснато изместваха темата. Главният въпрос – предвижда ли се масово следене на гражданите и въвличане на доставчиците на интернет в процеса, почти не беше обсъждан.

За чест на Явор Колев, той беше достатъчно откровен да признае, че твърденията на госпожа Мур за това, че България е пират №1 в ЕС не отговарят на истината. Борислав Иванчев пък без бой призна, че проблемът на звукозаписната индустрия е в архаичните бизнес модели и в архаичните лицензи, както и че един съвременен модел за легална употреба на интернет технологиите е решението на остро стоящия въпрос с нелегалното съдържание. Димитър Ганчев припомни, че проблемите не са от вчера и посочи възможните бизнес модели.

Ако намеря начин как да го направя, ще кача целия разговор онлайн.

Според мен, проблемите са много по-генерални и се отнасят до основните положение в закона за авторското право и сродните му права (който е преписан от западните страни) и изискват бърза и радикална реформа в следния дух –
– възможно най-бързо да се ликвидира състоянието, в което младите хора мислят, че е наред да се говори едно, а да се върши друго, т.е. да сваляш незаконно съдържание, и едновременно с това да лицемерничиш публично, че това не е редно;
споделянето на съдържание за лична употреба да се легализира категорично, за да не бъде територия на организираната престъпност, както навремето по социализма когато беше криминализирана търговията с валута, с нея се занимаваха главно престъпници (от там „Магура“, мутри и т.н.)
Не е редно няколко пъти подред да се заплаща за едни и същи права – в момента едно парче можете да го платите няколко пъти – като си купите празен диск (от всеки празен диск се правят отчисления за авторски права), като си го купите на CD и като го свалите като MP3.
- Не е редно и правосъдието да е селективно. Както спомена и Явор Колев, до всеки потребител не може да се сложи полицай, която означава, че полицаи ще стоят само до определени потребители. Може би политически неудобните? Това се нарича отказ от правосъдие или селективно правосъдие, което е чудовищно нарушение на правата на гражданите.
– Решително да се ограничи срокът на действие (който сега е 70 години от смъртта на автора) и обхватът на ЗАПСП.

Просто не може един архаичен бизнес модел да се приравнява с гражданските и човешките права или дори да бъде с приоритет пред тях.

Отново и за кой ли път се повтаря едно и също – процесът се случва при почти нулева прозрачност:
Ще има ново законодателство, което ще се занимава с тези въпроси. Какво ще е това законодателство, което се отнася до всички нас, няма отговор. И Явор Колев и Цветан Цветанов засега го държат в тайна.
– Споменатият меморандум има два анекса, които изглежда са СЕКРЕТНИ (?!?!?!), въпреки твърденията на Явор Колев, че са публични. Секретността подразбира изненада, и тъй като става дума за секретни закони, очевидно за неприятна изненада трябва да се готви цялото население.
– Ще се създаде специална агенция за борба с нарушенията на авторското право.

И накрая, една малка случка, която говори много за състоянието и самочувствието на медиите в България, за арогантността на властта и за „светлото бъдеще“, което ни очаква ако сме пасивни:

МВР, представители на музикалната индустрия и софтуерния бизнес се договориха да борят интернет пиратството у нас. Какво всъщност поиска бизнесът от българското вътрешно министерство, опита да разбере Миролюба Бенатова.

От документа става ясно, че страните се договарят за предприемане на рестриктивни мерки за ограничаване на пиратството, както и други мерки, които, както пише в документа, могат да бъдат видени в анекси 1 и 2. Екипът ни попита какво пише в анексите, за да се изясни договорката по същество.

На въпрос на bTV какви ангажименти всъщност поемат българските власти, според анекси 1 и 2, министър Цветанов отговори така.

"Анекс 1 и 2. Къде да го намерим това? ”. 


Ще го намерите в някое от чекмеджетата, в които откривате критичните писма от ЕС, другарю министър! Що за наглост!

„Меморандумът, който беше подписан днес, не бе раздаден на журналистите, дошли да го отразят, не е публикуван и на страницата на МВР. Екипът на bTV прочете на място и набързо копието на служителя на пресцентъра на МВР. (източник)“

Сладко, а? Най-голямата национална медия получава от някакъв чиновник щедро възможността да погледне крайчето на документа. За малко.

Миролюба сигурно си е припомнила как Муамар Кадафи се отнасяше с българските журналисти.

понеделник, април 26, 2010

Чернобил и Припят – две десетилетия по-късно

„Знакомые, которым я рассказывал о поездке сюда, спрашивали, не ходят ли там коты с тремя глазами...

...Ходят, разумеется. А все посетители светятся зеленым контуром, как Гомер Симпсон после смены в Спрингфилде.“





Всъщност това е фото-пътепис от 2007 г, но нещо ми подсказва, че оттогава едва ли има някакви сериозни промени (освен може би да е станало още по-зелено и гъсто залесено)

.

петък, април 23, 2010

Приземяване

Кризите са интересно време. Проясняват погледа.

Интересно ми е сега –

Дали ще се вложат повечко пари във влакове, като се видя, че едно нищо и никакво вулканче може да спре самолетите над цяла Европа за седмица. Ами ако облакът остане за месец или за година като през 1783-та? Влаковете са по-икономични, не се налага два часа преди тръгване да си на гарата и обикновено спират на места с добри комуникации.

Дали ще се появят мобилни телефони от реномирани марки с множество самоличности (повече от една карта). Понеже си е прахосничество да разхождаш три телефона ако имаш три карти.

Дали ще спрат да бъдат магазините за музика мъртво пространство (както е в Ориндж, да речем?) или все пак, на това прахосничество ще се сложи край.

За България нямам големи очаквания да направи нещо първа.

БДЖ, международен влак София - Букурещ, декември 2006 г.

четвъртък, април 22, 2010

Ти си социалист!



От Македония идва дефиниция на понятието "социалист". Не отричам, че ме развълнува ;-)

сряда, април 21, 2010

Европейската смърт на демокрацията

Юлия Латинина. Снимка


Миналата седмица бях в Лион на фестивал на книгата (по повод публикуването на моя роман „Лов на благородни елени“ във Франция).

През през 1831 г. в Лион е избухнало въстанието на тъкачите. Тъкачите работели по 12 часа в денонощието за дребни пари и въстанали с мотото "победа или смърт." Разстрелвали са ги на тумби. Сега всичките им искания са изпълнени. Въпреки това, тъкачи в Лион вече няма.

Луксозните сгради с петметрови тавани, където се помещавали становете, сега струват невъобразими пари. А тъкачите работят в Китай.

Във Франция съществува забележителна система от високоскоростни влакове, и аз от Лион трябваше да стигна до Монако. Но тъй като имаше жп стачка, влаковете не вървяха. По същата тази причина, не отскочих до Монако и на железопътните работници, които искат повишение на заплатите в условия на криза, не заплатих двеста и нещо евро (което, между другото, е два пъти повече от същия билет в САЩ).

Франция обаче е петзвездна страна, а Лион - шестзвезден града. Там улиците са чисти, ресторантите – прекрасни, и там за три евро на седмица се сдобиваш с обществен велосипед: четири хиляди велосипеда пребивават на четиристотин стоянки в града. Въвеждаш номера на билета си, вземаш го под наем и да го оставяш на друга стоянка.

В Лион по улиците се шляеха сладички анархисти, които палеха аварийни факли, които вероятно скоро ще се продават и по магазините, за да отговарят на местното търсене на протестиращите, викащи срещу Саркози "Фашизмът няма да мине", а полицията не ги бие като някакви си „несъгласни“. Напротив, тя чака търпеливо, да изгърмят всички фишеци и да счупят всички бутилки. И, много характерно, на десет метра от демонстрацията, хората в едно кафене се препичат на слънце.

Да обобщя, нищо не напомня за Лион на бунтовниците и тъкачите, за Лион на касапина Фуше, а там, където в Рона са потапяли шлеповете, пълни с аристократи, циркулират плавателни съдове за развлечение (и нито един товарен), а в близост до кметството, където е стояла гилотината, до камбанарията, няма нито един знак, напомнящ за това тъжно събитие.

Във Франция още по-ясно отколкото в Гърция, ще се убедите, че Европа е мъртва и че причината за смъртта ѝ е демокрацията.

Установявам го без радост, защото човечеството не е измислило нищо по-добро от демокрацията, но САЩ, слава богу, са все още живи и са най-добре устроената, към днешна дата, страна в света.

Аз дори се надявам, че Европа е възможно да се върне към живота, защото демокрацията е един много гъвкав режим и основното му предимство пред диктатурата е, че демокрацията - това е такова нещо, при което правителствата, които правят грешки, си отиват. А диктатурата - това е такова нещо, при което правителството, което прави гафове, остава на власт.

Всяка изпразнена от съдържание култура започва да прилича на друга изпразена от съдържание култура. Тя невероятно много се интересува от изкуство и секс (дали това ще е галантният френски роман от 18-ти век, преди революцията, дали това ще са мемоарите на Казанова - това са истории за хора, които нямат никакво друго занимание в живота).

Французите (за разлика от китайците) не са любители на изучаването на английски език. Всичко, което ви трябва да знаете, е великият френски език, на който е направено Просвещението. Скоро французите ще се позовават толкова често на Просвещението, колкото арабите на алгебрата. Да, арабите са изобретили алгебрата, но сега в арабския свят има 34 регистрирани патента срещу 16 хиляди в Южна Корея.

Европа не харесва САЩ по начин, доста подобен на арабите - със същата дребнава завист на изоставащите. Самият мюсюлмански проблем във Франция и в Европа е следствие от авантата. В САЩ нямат никакви проблеми с техните мюсюлмани, тъй като средният мюсюлманин в САЩ печели 6 пъти повече от средния американец. А мюсюлманинът, живеещ на аванта във Франция, презира глупавите гяури, които му осигуряват тази аванта.

Путинова Русия е абсолютно права да избере Европа като отправна точка за своите инвестиции и корупция. Всяка бюрокрация поражда корупция. Ширак и Шрьодер изглеждаха като изключения. Саркози и Меркел са показват, че това е правилото. Европа няма да се кара с Русия, защото това е неприятно, и ако Сталин по време на войната с Финландия беше изпъден от Обществото на народите (въпреки че Сталин спря войната и за дълго време обясняваше, че Финландия го е нападнала), то Путин за войната с Грузия беше само порицан, а Комисията Талявини под вещото ръководство на експерти, близки до Шрьодер, написа доклад със следния зашеметяващ извод: "Русия обвинява Грузия, Грузия обвинява Русия, а кой е виновен, ние не знаем."

Правата на човека, борбата срещу глобалното затопляне и подобни дрънканици отдавна са превърнати в безсмислени лозунги от бюрокрацията, която избягва да закача тези, с които усвоява заедно пари (например, палестинските терористи), и с удоволствие напада тези, които се осмеляват да се борят срещу тероризма, като Израел или ЦРУ с тяхното Гуантанамо. Освен това, критиката срещу Израел е напълно безопасна, а я пробвай да се изкажеш прекалено рязко срещу радикалния ислям – ще те заколят като Тео ван Гог.

Демокрацията е добра само за богатите. Сред бедните, като в Боливия и във Венецуела, тя неминуемо води до диктатура. Но дори и сред богатите нации, тя върши работа само докато икономическият растеж не се забави и политиците, обещаващи да разпределят и да обезщетяват, не вкарат икономиката в неспасяема въртележка: колкото повече данъци, толкова повече авантаджии; колкото повече авантаджии, толкова по-малко аванта от издъхващата от данъци и чиновници икономика.

Тъкачите спечелиха, но тъкачи в Лион няма.

Интересното е, че всички разбират това. Всички мрънкат, че производството отиде в Китай, а стачките ги довършват. Но няма политик, който може да спечели изборите с такава програма. Нито един политик няма да спечели, заявявайки, че хората трябва да работят по 14 часа на ден, а стачниците трябва да бъдат разстрелвани.

Това е друг основен проблем на демокрацията: всеки политик в една демокрация говори неща, които да се харесат на гласоподавателя. Нито един политик не мисли за повече от четири години напред.

Франция е, разбира се, петзвездна страна. А аз се чувствах като през 1789 година. Когато бъдещите бивши се забавляват, четат Волтер и обсъждат Русо. А до тях бучи и се бунтува пълното с енергия и лишено от права трето съсловие. В момента, бъдещите бивши са цяла държава, а третото съсловие са Китай, Индия и Бразилия.

Накратко, страните от БРИК, от които, по волята на Путин, Русия отпадна.

Юлия Латинина, Газета.ру

К: Аз искам да добавя от себе си любопитна информация за влиянието от изригването на вулкана Лаки в Исландия през 1783-та година. (източник Уикипедия)

Лятото на 1783-та година е било най-топлото дотогава и рядко срещана област на високо атмосферно налягане над Исландия предизвиква ветровете да духат на югоизток (горе долу като сега). Отровният облак стига до Берген в Норвегия, след това се спуска до Прага на 17-ти юни, Берлин – на 18-ти юни, Париж 20-ти юни, Хавър 22-ри юни и в Британия на 23-ти юни. Мъглата е толкова гъста, че корабите остават в пристанищата, без възможност да плават, а слънцето е описвано като "кърваво"

Вдишването на серен двуокис причинява задушаване в жертвите, поради подуване на вътрешните им органи. Смъртността в Шартр се вдига с 5% през август и септември, с над 40 загинали. Във Великобритания, архивите показват, че допълнителните жертви са работници на отркито и смъртност около 2-3 пъти над нормата в Бедфордшир, Линколншир и източния бряг. Според оценки, около 23 000 британци умират от отравяне.

Мъглата се загрява, предизвиквайки жестоки гръмотевични бури с мълнии, които убиват добитък, докато мъглата не се разсейва през есента. Това смущение води до най-студената зима през 1784-та година, при което Гилбърт Уайт от Селбърн в Хампшир съобщава за 28 непрекъснати дни на мраз. Екстремната зима допълнително причинява 8000 жертви в Обединеното кралство. При пролетното пълноводие Германия и Централна Европа страдат от жестоки наводнения.

Метеорологичното влияние на Лаки продължава, осигурявайки няколко години екстремно време в Европа. Във франция последователност от екстремни години включват свръхреколта през 1785-та година, която предизвиква бедност при селяните, придружена със суши и лоши зими и лета, включително и жестока буря през 1788 година, която унищожава реколтата. Това допълнително води до нарастване на бедността и глада и е възможно да е допринесло за Френската революция през 1789-та година.

...

Съществуват доказателства, че изригването на Лаки има ефект и извън Европа, с отслабените Африкански и Индийски мусони, при които намаляват валежите с около 1 до 3 мм на ден, предизвиквайки между другото и ниско ниво на река Нил, Гладът, засегнал Египет през 1784-та година е причина за смъртта на грубо една шеста от населението му. Възможно е и да има влияние върху глада Тенмей в Япония.

Classic in the Live Club

Classic In the House e музикално представление/мултимедийно шоу което смесва класическо пиано с хаус музика, миксирана от диджей (DJ Borra). В петък вечерта го гледах в Sofia Live Club.

Мария Каракушева е чаровният двигател на инициативата.Тя е виртуозна пианистка, която концертира в Зала "България" със сериозни произведения, но вероятно е почувствала че е време не само да свири, но и самостоятелно да твори.



Това не е точно музика за танци или за купон, но създава интересна атмосфера, хем достатъчно сериозна, хем модерна и комерсиализира класическата музика, без да я превръща в клише. В сушата, която представлява българският културен живот, където успех се постига и с добре изкопирани идеи, е много смело да опитваш нещо да правиш за пръв път.

Някои от вас сигурно са гледали за няколко минути Мария в "България търси талант" или в "Нощта на рекламоядите", където тя свири около час.

От диджеи не разбирам, но DJ Borra работи в пълен синхрон с Мария, така че изглежда е попадение и той.

Шоуто има собствена, много активна страничка във Фейсбук, където ще можем да наблюдаваме доколко социалните медии могат да подпомагат идеите на творците и изпълнителите в България.

Мария, радвам се, че ме покани, Жоро, ти си незаменимият сценичен работник, оператор и маркетинг специалист за такива работи.

И Капитал са писали нещо по темата.


Classic in The House в софийското метро

Почвам да се плаша, че от Sofia Live Club са ме "таргетирали" успешно, защото това май е третият материал, който пиша за тях.

PS. Можете да чуете Мария и как свири класика. Настръхвам! Ето:







.

вторник, април 20, 2010

Време за пролетно почистване

На 22-ри април ще се проведе Денят на Земята в Месеца на Земята (който очевидно е април). Ще се попълнят дупките в обслужването на гражданите, т.е. гражданите ще вземат в свои ръце почистването на София и околностите ѝ, защото общината и държавата не се справят, и това съвпада със световните инициативи по темата, където се решават по-сериозни въпроси. Но това е положението - докато в България не решим по-малките проблеми, няма да ни дадат да решаваме по-големите.

Напоследък не ми се пише много и вече ми личи, но тази инициатива трябва да се отбележи.

Петър Рашев организира акция (който когато иска, може дори събота и неделя)

За природата канят на шествие-карнавал. (от 18.33 часа)

Аз ще съм в Търново на конференция през това време, така че имам честта само да ви предам любезните им покани.


четвъртък, април 15, 2010

Eдно логично завръщане

Най-великият антивоенен мюзикъл на всички времена в театър "София" е зле конструиран безкраен концерт с надробена сюжетна линия.
...
Мощният летеж на "Коса" върху немощната сцена на театър "София"? Колко "респектиращо"!
...
Подозрението нараства, особено като се знае, че оригиналните партитури за българската "Коса" са в ръцете на баналния Борис Панкин. Под неговата режисура най-великият антивоенен мюзикъл е зле конструиран безкраен концерт с надробена сюжетна линия.

( Патриция Николова, „Сега“)


Да драматизираш култовия мюзикъл "Ах, този джаз" само по себе си е театър на абсурда. Все едно на Бродуей да поставят "Пирин фолк фест".

...

Страхувам се, че проблемите на Борис Панкин и неговата "световна театрална премиера" започват тъкмо оттам. Улисан в мащабния си проект, той е забравил тъкмо тази праисторическа дилема, пратила не един и двама модернисти в музея на забравените.

Шумната рекламна кампания на суперпродукцията "Ах, този джаз" в Народния изигра лоша шега на режисьора Борис Панкин. Той така се стараеше да омайва настоящи и бъдещи спонсори, че вместо тях смая инак трудно поддаващата се на рекламни внушения традиционна театрална публика. И хората се наредиха в дълги, нетрадиционни опашки пред касите, за радост на директора Васил Стефанов. "Ах, този джаз!" е един необичаен аспект за театъра, публично призна той, ние имахме опасения дали публиката ще одобри този опит да разнообразим репертоара, встрани от почерка на Народния театър."

Този "опит" се оказа скъпоструваща авантюра, но лично на мен ми се струва, че не бива да зачеркваме труда и усилията на толкова много хора, които по никакъв начин не носят вина за чужди мегаломански амбиции. (Ивайло Диманов)


Трудно ми е обаче да приема това представление, което не е нито мюзикъл, нито вариете (изпитах нездрава носталгия по Хачо Бояджиев), нито театър, най-малкото шоу, още по-малко забавно. Под съпровода на побългарения аранжимент хор от бодри актьори в трика ентусиазирано изпълняват песните от филма. Балет "Арабеск" на предна линия отчаяно се опитва да бъде в синхрон, прекъсван незнайно защо от психологически паузи, в които се провежда сценичният разказ. И тук трябва да се разгърнат евентуалните актьорски дарби на основните персонажи в естетиката на психологическата драма.

Публиката е разкъсвана между хорово-танцов ансамбъл, интерпретация върху предполагаема Чехова стилистика и особено мрачна и безцветна представа за вариете. Това не е шоу, което да раздразни сетивата и ума ни. Чудно защо, след като това е най-скъпото представление у нас, сцената е празна, костюмите са незабележими, а осветлението е оскъдно? Защо зрителите трябва търпеливо да изчакват между сцените дългото тътрене при смяната на иначе бедния декор (бюро, маса, диванче, легло)? Защо в представление, което се заявява като мюзикъл, част от актьорите просто не могат да пеят, нито да танцуват? Защо Джо Гидиан (негов прототип е Боб Фоси) прилича на стар котарак (Михаил Петров), а бившата съпругата на Гидиан Одри Парис (една от най-ярките танцьорки) на сцената на Народния театър едва щрихира предполагаем танц, повече заета с това кой профил й е по-атрактивен (Аня Пенчева)? (Гергана Пирозова, Дневник)


Борис Панкин отново се втурва да завладява поклонниците на мюзикъла. Известният режисьор, който дръзна да направи "Ах, този джаз" и "Коса", сега вади "Оркестър без име". Докато кинаджии се чудят от години дали и как е възможно да снимат продължение на култовия филм, подписан от големите Станислав Стратиев и Людмил Кирков, Панкин измайстори сценична версия. Докато мастити продуценти се кахъриха, че не могат да открият достойни партньори или наследници на Велко Кънев, Филип Трифонов, Георги Мамалев и Павел Попандов, Панкин сега очаква бокс офисите да хвръкнат нагоре. Премиерата е утре в пловдивския театър. На първия ред ще седнат две от големите дами, участвали в създаването на мита - Катето Евро и Марги Хранова. Актрисата все още не е изиграла по-добра роля от тази на Рени. Поп звездата пък изпълни великолепно "Оставаме" на Борис Карадимчев. (Албена Атанасова, „Стандарт“)


В Музикалния театър продължават да са на мнение, че Борис Панкин не притежава необходимата музикална култура и вкус, за да бъде директор на институцията. Продължават да оспорват и начина, по който е проведен конкурса за директор на трупата. В разпратено до медиите писмо питат дали на министър Вежди Рашидов ще му стигне смелост и воля, за да спре злонамерения сценарий, обвит в "правилна" правна продецура? (Теодора Каролеева, Дарик)


След 13 дни протести сагата с Музикалния театър намери своето разрешение днес. Новоизбраният директор Борис Панкин се оттегли по собствено желание.

Борис Панкин: "Аз запознах г-н министъра със своето намерение, че след като няма чуваемост на моите намерения да реформирам, да модернизирам и европеизирам театъра, решението ми е да се оттегля. Както се казва, насила можеш да вземеш, но насила не можеш да дадеш."

Министър Вежди Рашидов е назначил Борис Панкин за негов съветник по музикално-сценичните изкуства, считано от днес. (БНТ)



Важното е госпожите и господата министри да знаят, че има хора, които ги подкрепят. Ние не искаме нищо от премиeра, само да работи спокойно, защото всички чувстваме, че през последните девет месеца се диша по-леко и се ходи по-сигурно и всичко това не можеш да го пипнеш." Това разказва Борис Панкин, съветник на министъра на културата Вежди Рашидов и театрален режисьор. Той е пред Министерския съвет, за да пожелае спорен ден на правителството. Там са и още шест души - част от фейсбук групата "Справедливост за всички". Те са организатори на проява за подкрепа на правителството, защото "тези хора са подложени на убийствена отговорност и искаме да предизвикаме някаква положителна емоция", обяснява още Панкин, който е един от създателите на групата.

"Това е първата про група във фейсбук – която не е против и не е срещу някого. Затова тя е формирана на Великден – на 4 април, за да може да съвпадне символично – с раждането на нова надежда, нова вяра. Затова решихме,че хората които почитат божиите закони, почитат и човешките. А те гласят че всекиму според стореното и справедливост за всички. Това е заемка от най-демократичната конституция и от клетвата, която американските граждани отправя към своя флаг", обяснява Панкин и продължава: Ние сме български граждани, събрали сме се без ограничения на възраст, пол, на етническия произход. Към тази сутрин в групата има 528 души. Съществува, както казва Левски – целият етнос. Хората са предимно млади, около 30-те години. Между тях са много широка палитра – като започнем от мис България 2007 г. Юлия Юриевич, рок легендата Иван Лечев, студенти първи курс от УНСС". (Лора Филева, Дневник)


Колко просто и логично.

PS. Някой се опитваше вчера да ми обяснява че свободата била робство, истината – лъжа, а черното – бяло. Словесната алхимия беше един от любимите прийоми на партийното време – бездарниците бяха назначавани за гении, нищожествата – за лидери, подлеците – за морални авторитети.

Трагедията се завръща като фарс.

сряда, април 14, 2010

Най-големият брат

Така се случи, че гледах Big Brother, а след него „Животът на другите“ – уникалният немски игрален филм.

Може би се размеквам от възрастта, но "Животът на другите“ ме потресе, въпреки че е леко наивно разказана история от живота в ГДР под зоркия поглед на другарите със сиви костюми и завършва със сантиментален финал.



Няма да ви разказвам сюжета, то и без друго е ясно за какво става дума.

Творбата си има паралели – ние имаме „Лице“ на Блага Димитрова, руснаците имат „Аквариума“ на Виктор Суворов. Най-общо казано, щом започне да избива човешкото у човека, той мигновено става враг на „развития социализъм“.

Моите анонимни читатели, които толкова обичат да ми хвалят онова време, колко „добре“ били живели, че и аз така, как съм смеел да се оплаквам, бих им препоръчал да го гледат. Лошото е, че те са го „гледали“ вече тоя филм и то на живо откъм грешната страна, изглежда.

Филмът е по-дълбок от една обикновена антикомунистическа прозападна критика на червения строй, кара ни да мислим за значението на думите „конформизъм“, „приятелство“, „изкуство“, „талант“, „любов“ и съвсем ясно подсказва – може ли човек да се занимава само със занаята си, без да обръща внимание на „голямата политика“ или тези, които твърдят, че правят така, вече са се предали?

И за вечния въпрос за доброто, злото и компромиса.


Интересно, че този филм, за разлика от „Сбогом, Ленин“, не успя да си пробие път до кината. Темата вече „не е актуална“, нали така, другари, които работехте за родината?

И историята се повтаря – веднъж като трагедия и веднъж като фарс.

Отново ми дойде желание да си потърся досието в комисията.

А какво има общо с Big Brother ли? Вероятно, че доброто не се намира пред камерата, но то намира начин да съществува. И е въпрос на личен избор.

PS.
София.
От 8.00 до 10.00 часа сутринта пред Министерски съвет ще се проведе гражданска проява в подкрепа на правителството.  (RT: @IvanBedrov)


.

вторник, април 13, 2010

Познат е в света, навсякъде е хит!

Учете в MIT! Значи, не онзи в Масачузетс. Другият



Видяно в Global voices, подсказано от Развигор.

Натоварено е с толкова символика, че направо ще си замълча ;-)

понеделник, април 12, 2010

Ела, кризо, изяж ме!

В сряда ще излезе мой материал във вестник „Седем“, посветен на качеството на управлението на България в момента.

Мислех за тогава да оставя разсъжденията по темата (Ще ви пейстна статията към петък, обещавам, а ако бързате, защо не си купите вестника ;-)), но да ви призная, като истински бъзливец почва да ме хваща страх.

Защо така?

Ами защото наблюдавам същите предкризисни признаци, като по времето на последните години на управлението на Тодор Живков:

1. Начело на държавата е клоун, чието показване по телевизията предизвиква почти всеки път взрив от смях. Помня как сядах пред телевизора, в очакване Т.Ж. да каже „нещо смешно“. Шоуменът от Правец не пропускаше да ни направи качествено шоу: „Немам пари, другари“ „Нема лабаво“ „Приземяване“... Сегашният шоумен не изостава, с гениални антикризисни идеи почти всеки ден.

2. Мърлящината завзема вече опасни територии. Помните ли какво представляваха административните сгради от последните години на Т.Ж. - шперплатови бараки, които още седят тук там по дворовете на болниците, например. А да ви напомня новините от последните дни – няма да кандидастваме за еврото, защото мърляшки си правим отчетите, от 110 000 заявени нови паспорта преди курортния сезон и в годината, когато трябва да се сменят масово лични документи, са издадени 4500. Кой е изненадан? Със сигурност не тези, които помним старта на сайта за детските градини или системата за електронно таксуване в градския транспорт.

3. Непроницаема стена, отделяща ни от бъдещето. През лятото на 1989-та беше ясно, че „нещо става“. И сега „нещо става“. Ама какво?

4. Ново нашествие на магьосници, екстрасенси, изобретатели (Ахмед Доган, големият учен) и обикновени мошеници.



Натрупва се сериозно напрежение в обществото по екологични, икономически, политически и бюрократични причини. И отнякъде ще избие.

Не искам, честно, не искам отново толкова интересни времена. Предпочитам скуката на пазарната икономика.

неделя, април 04, 2010

Во истина воскресе!





събота, април 03, 2010

Силикон+морал = национална сигурност, медии и култура

Героини на националната сигурност

Смуглата Катрин, която се класира на второ място в конкурса "Мис Силикон 2009", събирала специфична информация за родни подземни босове и олигарси, която е представяла за нуждите на Трактора.

Катрин Вачева официално е обвързана с договор с модната агенция "My agency", която функционира от три години и е под контрола на Алексей Петров.

Официално модната централа се управлява от Мирослав Йончев, а като модели в агенцията работят над 90 момичета. Голяма част от красавиците са бивши, че и настоящи танцьорки от клубовете "Велвет" и "Париж", които се управляват от Митко Каратиста

През 2008 г., когато Алексей Петров е назначен за съветник на Петко Сертов в ДАНС, сутеньорът Николай Пиронков събира всички момичета в офис до Петте кьошета. Управителят (-сутеньор) на "My agency" обяснява на жриците (-танцьорки), че имат секретна задача - да записват тайно всичките си клиенти. За политици и "правилни" бизнесмени са обещани специални бонуси.

Катрин Вачева успява да си уреди солиден бонус, след като оплита в мрежите си брата на известен български банкер. По-късно, по нареждане на Трактора, Катрин дори пише донос срещу милионера в полицията.

За историята с банкера, разиграла се в Милано, Катрин получава щедър подарък от Алексей Петров - пластични операции в реномирана френска клиника. Носителката на приза "Мис Силикон" си коригира скулите и си слага силиконови гърди, а сметката от 8000 евро е поета от Трактора, твърди "Уикенд".

Алексей обаче не е имал любовни преживявания с Катрин Велчева, тъй като е бил приятел с баща й. Родителят на манекенката е бивш служител на ГДБОП и е работил съвместно с Трактора. (източник)

Агент „Силикон“ снимка

Героини на културата

Фолкпевицата Камелия сподели пред "Монитор", че обича документални филми за Мерилин Монро.

"За мен тя не е толкова добра актриса, колкото естествен човек. Гледах един филм за нея и оттам разбрах, че е имала 11 аборта и няколко извънматочни бременности. Така че животът є хич не е бил лек", заяви компетентно певицата. Фолкпримата подчерта,че въпреки русата си грива няма фикс идеята някой да я оприличава на Мерилин.

Мислите за филмовата икона Камелия сподели, минути преди откриването на уникалната експозиция от 10 различни изображения на легендарната актриса, дело на

бащата на попарта Анди Уорхол

Изложбата е разположена в Музейната галерия за модерно изкуство в София.

Освен Камелия организаторите бяха поканили още Ивана, Емилия, Преслава, Анелия, ДесиСлава, Глория Соня Немска. Поп жанрът се отчете с Аксиния и ЛиЛана. Последната се появи от горе до долу в кожени дрехи. Метална ръка на скелет играеше ролята на бижу. А в главата певицата се беше барнала като принцеса Леа от "Междузвездни войни". Аксиния пък се появи с тотално офъкана косица, напомняща стайлинга на плеймейтката Николета Лозанова. (източник)

Коктейл „Силикон“  снимка

Героини на свободното слово  (регистрираме най-голям напредък, ниво „мадам“)

Винаги съм знаел, че не си "моралният стожер" на обществото, за каквато се представяш.
...
Но не мога да проумея, кой ти внуши, че можеш да бъдеш моралния рупор на обществото?
...
А за морал, да не говорим...
...
От къде идваш и накъде си се запътила, Мадам В? Кой те е упълномощил да се правиш на морален съдник на (и в) обществото?
...
Така сама ще прецениш границите на моралния императив във вътрешния си свят, както и съответствието му на външните обстоятелства.
...
Върху тази виртуална реалност с внушени правдоподобни асоциации (свързването на един обект с друг, които нямат нищо общо), започваш да изграждаш политически, икономически, правни и морални тези.
...
Например, започваш от "политици по пантофи", минаваш пред интимното проектиране на Аз-а в кухнята и спалнята на различни величия (преобразувани в такива маркери – символи, като "гащички", "луксозни апартаменти", "милиони в зелено...", "боянски сараи...", "властта, която разпределя порциите...", "1.5 млн лв от Цанков камък..."), до превъплащаване в ролята на Касандра, която определя, кой какво трябва да прави и кога да си ходи от историята...“(източник)

 Валерия Велева, известна българска разследваща журналистка. снимка

И героините от риалити форматите с не много тежко поведение (за които ви говорих), направо изглеждат скучни и дребни в сравнение с героините от реалния живот...

Героините не са от вчера (Георги Марков, Задочни репортажи...)

С разрастването на туризма използуването на леки момичета за разузнавателни цели се разрасна още повече. Имам впечатлението, че самите кадрови служители на Държавна сигурност, женени или не, охотно влизаха в интимни отношения с тези момичета. Познавам офицери от този институт, които водеха доста активен сексуален живот зад гърбовете на съпругите си именно със своите сътруднички. Особено Явно това беше в курортните центрове по Черноморието. Хиляди служители или платени сътрудници на Държавна сигурност заляха туристическите обекти, приели длъжностите на управители на хотели, ресторанти, разни инспектори, контрольори или просто разузнавачи. Сравнително веселият и лек живот по тези места им се поправи. Мнозина от тях бързо разбраха, че властта, която притежаваха, им даваше пряк достъп до много удоволствия и изгоди. Голям брой от тези предрешени лейтенанти, капитани и майори,  бръкнали служебно в меда, започнаха частно да си облизват пръстите. Поради естеството на работата им повечето от леките момичета по брега се намираха под пряк или косвен техен контрол. Странно или не, там действуваше същото правило на уличните сводници от Рим, Париж или Лондон. Всяка новодошла сътрудничка трябваше да мине най-напред през леглото на съответната „кука“. Освен това човекът на Държавна сигурност задължаваше момичето при случаи да забавлява началници или приятели, като, разбира се, му докладва за абсолютно всичко. Така българската социалистическа действителност роди още един непознат в миналото образ — този на социалистическия сводник. Но тези отношения между властника-сводник и момичето-жертва биваха оправдавани с разузнавателни задачи, със служба на родината. В последна сметка всичко се свеждаше до взаимна услуга — Държавна сигурност получаваше полезни или безполезни сведения, а момичетата получаваха свободата да търгуват със себе си. На голяма част от момичетата се харесваше да имат закрилата на властта. Кой друг пимп би могъл да им предложи повече сигурност от властта-пимп?


В същото време тези момичета и техните тайни покровители вършеха голяма черна борса на валута и скъпи предмети. Познавах хора на Слънчев бряг, които по всяко време можеха да доставят на приятели момичета или долари, или и двете…

И ето че стигаме до твърде логичното заключение, а именно, че в цялата тази проституираща атмосфера тристате картотекирани момичета в Дирекцията на народната милиция бяха може би най-невинните и може би най-злощастните.

Но излизайки от сферите на милицията и Държавна сигурност, трябва да кажа, че проституцията в България имаше своите дълбоки корени в морала на самия режим. Тоталната зависимост на човек от човека и на човек от обществената организация създаде всички предпоставки за търговия със себе си, което по дефиниция наричаме проституция. Неумолимият принцип услуга за услуга, или ти на мене, а аз на тебе, се оказа фатален за онези млади момичета, които влизаха в живота, без да имат никакви връзки, власт, права, възможности, без никакъв друг капитал освен един — телата си. Много пъти в българския печат се промъкваха горчиви нотки за съдбата на момичетата, които не можеха нито да влязат в университета, нито да си намерят работа. Колко пъти пред мен и пред мнозина други млади момичета са възкликвали: „Питате ли ме как се намира работа? Ха тръгнете да търсите!“ И следваха потресаващи разкази за кадровици или ходатаи, които поставяли като първо условие неизбежната приятелска вечеря някъде в покрайнините на София и след това нощна разходка с колата. Някои от тези мъжки герои смятаха това за в реда на нещата. Веднъж слушах един от тях много ядосан да казва, че нямало да вземе някакво момиче на работа, защото снощи тя му отказала.

След леглото на кадровика или ходатая нормално следваше леглото на шефа. В социалистическа България, както в много други страни по света, секретарката трябва от време на време да дублира съпругата. За мъжкото самочувствие на мнозина от тези директори, началници на отдели, управители, старши офицери, важни редактори, всевъзможни шефове извънбрачната любовна авантюра има най-голямо психологическо значение. Мисля, че основният лозунг на властвуващия простак „грабни каквото можеш от живота, че утре те няма!“ има по-голяма валидност от всички идеологически и политически тезиси, събрани заедно.

Постепенно стигнахме до положение, че почти всяко мъжко същество в България, и кьораво, и кьопаво, не можеше да си представи живота без любовница. И ако долу, в низините, всред народа, все още тлееше някаква съпротива, идваща от дълбочините на вековното народно целомъдрие, горе, във висшия свят, тържествено се отваряха вратите на невероятен социалистически Содом. 


Кой казва, че не се учим от миналото? Ето как използваме натрупания опит в културата, печата, телевизията, рекламите и къде ли още не...

петък, април 02, 2010

Братска любов, сестрински закачки

Big Brother е голяма работа.

Дори и сайтът не ме дразни както обикновено

Загледах последния сезон на шоуто. След първия сезон, това е следващият, който ми е интересно да следя какво става. Предния път го отказах брадъра насред сезона заради оня кон Миро, дето много рива! (А и нали съм ексхибиционист, тогава дори стигнах до интервю на кастинга.)

Естествено, не го гледам на телевизията (много време гълта, а и не гледам телевизия), а направо в архива в сайта, така хем превъртам рекламите, хем тъпите дискусии в студиото, хем сцените, които не ме вълнуват. С тая скорост успявам да проследя 5 серии за времето, необходимо да се изгледа една. Супер.

Какво забелязвам:

Определено Нико Тупарев и Николай какмубешеимето, които водят кастингите, имат слабост към миньончетата. Тая година си имаме две. И двете убедени, че са черешката на сладоледа.

Казах ли за кастинга — брилянтен е! Лесна работа да дращиш романчета, защото можеш да измислиш всичките си герои и да ги натаманиш както ти трябват. Ами ако трябва да ги избираш от реални хора? — По-трудно е!

Значи, нашият тв роман започва с 10 семейства, които изглеждат като сбъдната мечта поне за единия. Един мухъл, който бачка като пиколо, гепил стриптизьорка с измама (и се чудим защо обслужването по морето масово смуче?!). Силиконена лейди не е работила един ден в живота си, омъжила се е за заможен италианец, живее отделно от него а той праща кинти за силикон, за прически и за детето. Каката успява да говори италианския на меко! Гениално! Интелектуалка с претенции (хем учила в мойто училище, трябва да сме се засекли поне за година), от жълтите павета, омотала най-вървежния гларус от Приморско (съвпадение!) и го е превърнала в отчаяна съпруга. Диджей от Руси (Русе) забил най-яката колежка — сервитьорка, имат дете, живеят отделно, а тя сега му пили нервичките с най-бързооборотната машинка. Таксиметраджия се хванал с клиентка от екс-съветски произход, която го храни, пои и облича, с едно мъъъничко кусурче — дамата си изкарва парите с порнофилми. Рокер с татуировки женен за истеричка. Душата на купона гледа мачове на плазмата по цял ден, докато семейството мръзне у дома, защото нямат пари за ток, играе на комар, изневерява, жена му го изхранва с 300 лева на месец. За ботевградската битова драма с балканската Лолита хич няма да отварям и дума. Всяка от историите с потенциал, с роднини от ада, само ефир да имаш и клявки, които да викаш да ти коментират историите.

Ники Кънчев се забавлява като никога досега. Шоуто експлоатира колкото участниците, толкова и коментаторите. И по-умните (като Михнева и Азис) дори се усещат.

Сюжетът е така забъркан, че най-нормални изглеждат дамите с не най-тежкото поведение. Съпругите от примерни семейства по-добре да не ги доближаваш. От мъжете привлекателен образ не съм забелязал, всъщност всичките са по свой начин симпатични в безпомощността си.

Какво значение има дали са типични български семейства? Това е изкуство, а художникът е достатъчно смел да твори с живи хора, вместо с четки. Ако на някой друг му стиска, да представи своята визия за българското семейство пред обществото. Излагаме ли се (особено пред чужденците?) — Те чужденците отдавна ни знаят що за стока сме, време е и ние да го научим.

Шоуто е много, много нива над това, което наблюдаваме през последните години като „реалити“ формат по телевизиите. Може да го сравните с последната боза на Слави. Последния път ми се повръщаше от претенциозността на денс форматите. („Талантите“ са един добре изкопиран формат, и освен заради един участник, който следя, нямам защо да го похваля.)

Браво на Тупарев, удоволствие е да се гледа майстор, който работи с такова вдъхновение.

PS. Искам да се сприятеля с човека, който пуска музиката в BigBrother. Страхотен е! Надявам се, взимат мерки да не им го откраднат.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)