събота, юли 31, 2010

Изтупване на данъчния чувал

Силно обезпокоен съм от ВСИЧКИ идеи, които правителството проповядва, за закрепване на бюджета и стабилизиране на данъчната политика. Идеите варират от радикално леви (ограбващи, но с някаква „философска“ обосновка) до откровено ограбващи (без обосновка или със смехотворна такава).

Очевидно, положението с финансите в държавата е трагично. Първо, наднормен бюджетен дефицит (3,7%), който предизвиква наказателна процедура, и драстично падане на доверието в българското правителство (които лъжат или не могат да смятат!), бързо стопяване на фискалния резерв (харчене на готови пари, което автоматично води до увеличение на риска и съответно на лихвите на потенциални нови заеми) и накрая за капак – актуализация на бюджета (публично признание в некадърност). И всичко това в ситуация, в която светът мъчително се е изкачил над най-тежкия етап от кризата.

Данък иновации – най-просташкото изпълнение от последните дни. 2-3% данък, който уж трябва да отива за финансиране на иновативни дейности. Кой избира дейностите и фирмите, които ще бъдат финансирани – доверени партийни чиновници, кой друг. Типична, христоматийна лява мярка, позната от първите дни на съществуването на „народните демокрации“ – наказвани са фирми с над 10-тина работещи. Също така и неявно вдигане на плоския данък.

Имуществен ценз за упражняващите свободни професии – да се чудиш защо дясната ГЕРБ трябва да подкрепя мярка в полза на олигархичните структури и левите партии. Нито левите партии, нито олигархията има полза от съществуването на свободни хора (т.нар „самонаети“), които сами планират приходите и времето си, не участват в колективни трудови договаряния, не биват изнудвани на тристранни съвети, поради факта че сами изкарват парите си имат собствено мнение за всичко и т.н. Това са истинските свободни хора в България, които тази промяна има намерение да изтреби.

Облагане по АНАЛогия (гледай след 22-рата минута) Идеята е следната – отивате на даден пазар, например, и си избирате дадена сергия, която използвате за „сергия – еталон“. Виждате колко пари внася сергията в бюджета и какви пари плаща на работниците си. Започвате да проучвате другите сергии наоколо, и ако някъде има разминаване (например съседна сергия плаща по-малко на продавачите си или внася по-малко ддс), удряте здраво с данъчната брадва. Няма значение, че ниските разходи може да са резултат от разумна политика по отношение на приходи и разходи, или пък потокът от хора при другата сергия е минимален, стоката не става или продавачът е по-добър търговец. Така неефективните ще бъдат ползвани за еталони, а ефективните ще бъдат порязани с брадвата, защото са твърде ефективни (100% социализъм!). А най-вълнуващото е, че презумпцията за невинност напълно се изпарява. Виновен си и те санкционират, защото СЪСЕДЪТ ти е направил нещо. А на аргумента, че сергиите и фирмите „еталони“ ще бъдат избирани компетентно и по съвест, взимайки предвид всички фактори, влияещи на цените и заплащането, позволете ми само да се изсмея грозно. ХА ХА ХА!


Освен изтупването до дупка на данъчния чувал, са необходими и РЕФОРМИ!

сряда, юли 28, 2010

Нищо не е така, както трябва

неделя, юли 25, 2010

За енергийния център, отново.

Чета как клюмването на един стълб на далекопровод може да събори туристическия сезон по цялото южно черноморие.

И това къде, моля!? В „енергийния център“ на Балканите. Сигурно няма друг енергиен център по света, който може да се капичне от един амортизиран електрически стълб при малко по-силен вятър. Сърбия по-дълго издържа на американските бомбардировки.

В България това като че ли е народен обичай. Да те е срам от това, с което си изкарваш парите (туризма) и да си мечтаеш, че ще изкарваш пари с „по-престижно“ занимание (енергетиката). В един момент реалността отнася фантазиите като ЗИЛ боклукчийска кофа. Фантазиите излизат без пари, но само на хората без власт. За другите плащат всички.

 ЗИЛ, снимка
(„Труд“ не се е посвенил да сложи логото си на снимка, 
правена в Русия - виж номера )

Някои сервитьорки ще направят всичко възможно, за да изразят с лицата и интонацията си , че са наказани от съдбата с професията си, а всъщност са родени да бъдат миски, попфолк артистки или поне пиарки.

Голяма част от инфраструктурата ни е в окаяно състояние, и щом е паднал един амортизиран стълб, значи трябва да помислим – ами ако сега започнат да падат мостове, да се пукат водопроводи, да протичат канализации (макар че често, скъп и нов имот = септична яма). Дупките по пътищата поне се виждат. През целия си живот така и не забелязах умения да се поддържа инфраструктура. Или каквото и да е.

Защо няма резервен далекопровод? Сигурно поради същата причина, поради която няма магистрали. Daydreaming*
____
* Състояние в което си представяш колко хубаво щеше да е, ако...

събота, юли 24, 2010

Джанки и черници

Доста се е променил начина на живот в нашия квартал.

Когато бях малък, джанките само по най-високите клони достигаха зрялост. Обикновено биваха изяждани от хлапетата много преди това, предизвиквайки здравословни спазми на перисталтиката.

Същото важеше за черешите, черниците, мушмулите, ябълките, крушите и всякакви други плодни около блока. Зелените ябълки са ми особено противни като вкус.

Сега навсякъде има натежали от плодове дървета, на които никой не обръща внимание. Какво се е случило? Колебая се между три варианта – децата

  • си седят у дома, защото не е безопасно да се излиза;
  • им е забранено да ядат плодовете, защото са мръсни (а те слушат!);
  • не се интересуват вече от джанки и черници.

Затова пък аз почти всеки ден изяждам по една шепа и от двете. И на другия ден пак има!



петък, юли 23, 2010

Башмайсторът

Колцина помнят тази българска комедия с няколко продължения, която осмиваше лошите частници по времето на социализма. По силата на идеологическата коректност филмът наблягаше повече на всесилието на частника, отколкото на безсилието на държавата, повече на високите цени на башмайсторите, отколкото на липсващото в държавата. То и не беше сложно за башмайстора да изпъкне – за конкурент имаше само тотално некадърната комунистическа държава, която не умееше да строи нищо по-малко от завод или ВЕЦ. Майсторите по социалистическо време бяха кът, взимаха скъпо и понеже бяха самоуки, за тях някои технологии и, особено естетиката, бяха непостижими върхове. От друга страна, без тях, животът в ръцете на партийните кадри беше много по-зле. Едва демокрацията пооправи тази ситуация.

Историята повтори този сюжет на едро още веднъж. Един башмайстор сега седи в кабинета си в министерски съвет, обречен по силата на историческата необходимост да бъде положителен герой. Автентично български.

Герой без кавички. С какво може да се похвали един гръцки Херкулес например? Само с някакви си 12 подвига – с победи срещу немейския лъв, лернейската хидра, керинейската кошута и т.н., както и с няколко успешно решени логистични задачи като изчистването на Авгиевите обори и краденето на ябълки от Хесперидите. Че това сериозно ли е?

От друга страна, нашенският башмайстор вече навъртя към 30-тина схватки с митични чудовища и все още не показва признаци на умора – той пребори наглите, апашите, октопода (а само братовчедът Пол да му падне в ръчичките!), совите, медузите, кърлежите, факирите, силоваците, лапачите, недосегаемите, фалшификаторите, терористите, сладурите, лихварите, кредиторите, измамниците, дедесарите, сводниците, мутрите, перачите, един бивш министър – „абсолютен престъпник“, акцизите, джамбазите, регистраторите, алчния, братята, цигарите, далаверата, мошениците, крадците, пластиките, автоджамбазите, потисниците, хайдутите, некадърните, телефонистите, затворниците и огнярите. Лично министърът му копае с багер трупове. За съжаление, нито едно от тези митични същества още не е изправено пред съда. Той ги преборва, а някой от подземното царство на съдилищата ги пуска пак на свобода.

Той може всичко и обещава всичко на всички – от цялост на агнетата до решаване на проблема с глада при вълците. Айде бе, свивате скептично очи, това и Зевс не го може. Затова ви припомням:

Той ще инкриминира насилието над животни, но ще наказва и собствениците на агресивни такива. Той предлага единствените в света антикризисни мерки, от които народът ще бъде доволен. Той ще направи реформа в БАН, но без да премести и една тухличка там . Той обеща „зелен“ растеж за икономиката, но и АЕЦ „Белене“ да стане, а 3-ти и 4-ти блок на Козлодуй да заработят отново.

Той лично се погрижи да не допусне никаква намеса в медиите. Първо, учтиво ги попита (а можеше и да не пита), дали ги е притискал с нещо. Те срамежливо отрекоха. След което категорично нареди на една медия да публикува компрометиращи негов човек доказателства. И медията се подчини, без никаква намеса от негова страна.

Покрай него нарасна и ролята на медиите в България. За нас телевизията е най-важното изкуство. Не чул министърът, че АЕЦ ще се строи, не внимавал на заседанията. Има кой да го подсети, защото сега всички медии са националноотговорни.

Той ще реши проблемите на София с приоритет, но ще намери и един милиард за общините за пътища. С актуализацията на бюджета дълговете към бизнеса ще бъдат изплатени, и то чрез съкращаване на разходите.

Той дори се спусна с машина от небето при неблагодарните гърци и спря стачката им. Само за ден, наистина, но и това е чудо.

За Борисов (сетихте се вече, нали) няма малки и големи каузи. Той ще даде стадион „Христо Ботев“ на възкръсващия пловдивски „Ботев“. Обеща да носи костюми, произведени в с. Венец. Откри крайпътен ВЕЦ. Откри бензиностанция и закусвалня. Те си работеха вече месец и без официално плискане на менчета, но защо да издребняваме. Обеща пари на пострадалите от земетресението в Шабла. По-бързо да издава паспорти на български евреи. А на квартал „Триъгълника“ обеща скок на цените на имотите поне от три пъти. Когато построят метрото.

Кой е врагът на грамотността? Правописните грешки. А кой обяви война на правописните грешки? Той. Паметната плоча с правописни грешки в „Санта Мария Маджоре“ в Рим ще бъде сменена.

Кой е врагът на цивилизацията? Варварите. Вместо да капитулира пред тълпите от запад, амортизиращи всеки ден столичната инфраструктура, той удари явлението в корена му, в Перник, с университет и театрална сцена, която трябва да е готова до края на годината.

Магистралите ще се строят със скорост от 65 километра годишно, а магистралата до Ниш ще е готова за 1-ви май 2012г. Правителствените самолети повече няма да се ползват въобще. Освен във важни случаи.

Той срина цената на газа с 200 долара от октомври, и увеличението ѝ ще е само 25%. Той ще свали ДДС с два процента поетапно, като първо го вдигне на 23%, а после и на 24% и в крайна сметка ще си остане същият. Той не гледа с добро око и на вдигането на цената на тока, а цената очевидно не разбира какво значи тоя поглед и скача безразсъдно.

Добре бе, мрънкате, стига си го хвалил тоя Бойко. Той грешки не прави ли? Когато прави грешки признава ли си ги?

Разбира се, че си ги признава. Призна си например, че Симеон Дянков е направил грешката с бюджета и затова няма скоро да въвеждаме еврото. И че няма да имаме най-добрия бюджет в Европа с най-малкия дефицит. Призна си, че не одобрява грубите думи на Дянков срещу ръководството на БАН и го изпрати лично при президента, за да си говорят.

Демонстрира желязно постоянство, най-вече в промяната на мнението си.

Е, има и някои дребни проблеми, наистина. Например злобните медии показват премиера небръснат и по спортен екип, вместо гладко избръснат и с костюм. Как смеят?

И-и-и, пак ще ми възразите. Ако е за шоуто, той и екипът на Станишев не беше дупка в шоубизнеса, много бяха добри. Един Петър Димитров колко струваше (като шоумен)!

Не е само за шоуто, признавам. Нали затова започнах с башмайстора. Да ти влезе в къщата калпав водопроводчик е по-добре от умен крадец. Засега.

Нашата полиция още ни пази.

Публикувано с леки корекции във в-к „Седем“ от 21 юли 2010г.

четвъртък, юли 22, 2010

Култура и халтура

Предишният материал в блога повдигна интересна дискусия – за начина за оценяване на културни продукти и въобще за критериите за такава оценка.

Културата е деликатно нещо – не се поддава директно на количествени измервания. Всъщност поддава се, но само в много дълъг срок, но тогава пък съществува риск културният артефакт да е изчезнал завинаги, или авторът да е отдавна мъртъв, преди да е получил безсмъртното си признание.

Положението е подобно с науката, където понякога значението на дадено откритие ни става известно много години след смъртта на автора.

И така, как да измерим това, което съществува в друго измерение?

Има безспорни авторитети - например Beatles получават Ордена на британската империя лично от Н.В. Елизабет Втора.

Защо го получават? Орденът по принцип се дава за заслуги пред Британската империя и за проявена смелост (но не пред лицето на врага, за такива случаи има други награди). Какви са заслугите на квартета според мен?

1. Популяризират Британия извън границите ѝ. (но едва ли са единствените, които го правят)
2. Имат огромно влияние върху световната култура. (но има и други)
3. Постиженията им са съпроводени с голям талант, благородство и честност.

Третият критерий е особено трудно измерим, а награда се получава само когато и трите критерия са стриктно изпълнени. Когато се измерва неизмеримото, опираме до авторитети. В случая смятаме, че Кралицата и съветниците ѝ имат достатъчно качествени критерии и не биха злоупотребили с доверието на публиката, за да решат кой трябва да бъде награден.

Подобна е системата на оценки в БГ Сайт например, където разнообразието на кандидатстващите сайтове и условността на безбройните критерии почти напълно изключват измерими показатели (т.е., които да бъдат представени с число) за качеството на даден сайт и затова оценката се дава от многобройни авторитетни специалисти (жури), като се взимат специални мерки за получаване на усреднена комплексна оценка и избягване на конфликт на интереси.

С тази система за оценка в България сериозно се злоупотребява, и обикновено възражението срещу нея се заключава в максимата – „К'ъв е тоя, за да ме оценява?"

И стигаме до големия проблем – моралния авторитет на оценяващите. Докато Н.В. Елизабет Втора знае цената на репутацията и авторитета си и 50 пъти ще премери, преди да среже, у нас авторитетът е най-евтино вървящата стока. Като аборигени от слънчев остров в Пасифика, нашите управляващи харчат смело от авторитета си, като смятат, че щом никой не им иска пари, а даже им дава (познато, нали) и всичко се забравя на следващия ден, значи всичко е наред.

Българският президент има властта да дава морални оценки. Той има властта да оцени благородна постъпка, като я награди с медал. Има властта да спази духа на закона, а не буквата и да прояви милосърдие и да помилва, там, където съдебната система е пипала грубо или бездушно, където превъзпитателният ефект е постигнат преди изтърпяване на пълното наказание, или пък там където Господ по свой начин вече достатъчно е наказал осъдения. Има властта да дава оценки на приеманите закони. Той има правото и задължението да бъде човечен, културен, честен и с високи критерии, без да се налага да се аргументира. Това му е професията. Това не е никак лесна задача. Страшно много хора умират от страх да дадат оценка по съвест на дадено явление, да кажат какво е добро и какво е зло и да се аргументират. Предпочитат да се крият зад членове, алинеи, сглобяване на безсмислени изречения и общественото мнение. Сигурно е ужасно да си мижитурка, а да се правиш на отговорен.

Замяната на култура с халтура не минава незабелязано. Това е действие с много сериозни последици, защото разцентрира координатната система на обществото, представите му за добро и зло, за грозно и красиво. И предизвиква или цинизъм и лицемерие (говориш едно, мислиш друго, правиш трето) или заблуди с последващо тежко разочарование (приемане на фалшивото за истинско, поне за известно време). Представянето на кича за изкуство и на посредствеността за талант като атомна бомба разрушават обществото и ликвидират бъдещето му. Колко ни струваха само опитите на комунистическата тирания да се представи за демокрация, на мизерията ѝ за благоденствие и на догматиката ѝ – за наука.

Който прави така, краде много на едро от следващите поколения. А печели сребърници.

сряда, юли 21, 2010

Културата на министъра

Певицата Йорданка Христова да бъде наградена с орден "Стара планина" първа степен за изключителните й заслуги към българската култура, предлага министърът на културата Вежди Рашидов.

Кирил Маричков, Петър Гюзелев, Георги Марков и Валди Тотев от "Щурците" също да бъдат отличени, но с орден "Св. св. Кирил и Методий", предлага още Министерството на културата (МК). Официално решението за това се очаква да бъде взето на заседанието на правителството утре.

„Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра“, Радой Ралин

Добре бе, кой ще ми каже по какъв критерий се определя кой какъв орден да получи. И искам да знам приноса на Йорданка Христова към българската култура и защо той е по-висок от този на Щурците? Продадени плочи? Брой албуми? Брой зрители по концерти? Повече вечни български песни? Брой графити по стените? Брой бягства от час за ходене на концерт? Брой кавъри, изпълнени на кухарка, в акомпанимент на вино в буркани, вместо в чаши? Много съм любопитен как министърът ще се аргументира за Данчето. Че е най-известната чужда певица в Куба и много момиченца са кръстени на нея? Това принос към българската култура ли е? Не мога да се сетя и една нейна песен, освен онова кавър-безумие за патето Яки?



Т.е. под българска култура се разбира укрепване на българо-кубинската дружба? За изпълнена мисия на задушевни вечери при команданте Фидел? Или за подривна дейност в семейството на члена на ЦК Григор Стоичков?



Не знам кой ще получи след 20 г. „Св. св. Кирил и Методий“, но Глория със сигурност се е наредила за „Стара планина“. Пардон, май беше Ивана. Не мога да ги запомня добре пърхащите около властта певачки. И Весо Маринов.

PS. Днес има годишнина от връчването на Ордени на британската империя на „Битълс“

вторник, юли 20, 2010

Плавна спартакиада

Ето тази новина ме впечатли:

Възрастта за пенсиониране при работещите от първа и втора категория на труд ще се увеличава плавно с по една година от 1-ви юли 2011-та година до 2013-та година, каза министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов.


Съгласен съм. Много плавно се получава. Напомня ми как когато бях в подготвителен клас, ръководството на училището взе решение кои випуски да участват в представителните мероприятия на народната власт (т.е. да участват като пиксели в човешки мозайки тип Ким-Ир-Сен в т.нар. „спартакиади“). Соломоновското решение беше следното: Тази година ще участват подготвителните класове, догодина осмите класове, по-догодина деветите и т.н. Така най-справедливо ще се разпредели натоварването.

Тотю Младенов, и той така.


Спартакиада. Моите съученици бяха пикселите, с които се изписваше „Слава на БКП“ Снимка.

събота, юли 17, 2010

Изкуствен интелект

Понякога изкуственият интелект на Facebook ме възхищава.

Направи добро, изяж петролно петно

Отдавна очаквах да дойде сметката за освобождаването на българските медици. И тя дойде. Ще разследват действията на British Petroleum по освобождаването на атентатора Меграхи.

Лично Кадафи направи връзката:

„...шокът от освобождаването на Меграхи сред семействата на жертвите, прилича на негодуванието на либийците от освобождаването на българските медицински сестри и палестинския лекар през 2007 г., осъдени за умишленото заразяване на над 400 либийски деца със СПИН“
.

Лошо е човек да е атентатор, но ако е смъртно болен от рак е по-хуманно да го пуснеш да си умре у дома.

Още на никой ли не му е ясно, че българските медици бяха освободени с посредничеството на BP?

И за тези, които още не са събрали 2+2, сделката е била нещо такова:

Медиците в Либия и петролни концесии около либийското крайбрежие са разменени срещу атентатора Меграхи, с активното съдействие на Тони Блеър и BP (ордени „Стара Планина“, ало Президентството!). Кадафи губи медиците, дава концесиите, задължава се да плаща огромни компенсации, и си връща един смъртно болен човек. Това не е лоша сделка за демокрацията, за България и за BP.

Бившата госпожа Саркози и самолетът ѝ са просто един типично френски ход в последния момент.

Лошо е, разбира се, да тровиш природата с петролни петна. Плащаш си за гяволъка. Но да приписваш демонична същност на една голяма международна компания, просто защото е голяма, също не е много коректно.

Естествено, напълно неочаквано би било, ако България и българите покажат каквато и да е благодарност към BP в случая. Не сме такива хора. По-скоро бихме участвали в натъпкването на BP в калта, заедно с президента Обама, и сенаторите: Bob Menendez, Frank Lautenberg, Charles Schumer и Kirsten Gillibrand.

Не че нещо ще променя, но така, за протокола.

петък, юли 16, 2010

Очилата и жаждата за знания.


На тази снимка около 1/3 от публиката на TED носи очила.  Интересно ми е, дали вероятността за носене на очила се увеличава с броя изгледани лекции. Тогава би могла да се изчисли бройката лекции, след които слагаш очила задължително (с 99% вероятност) ;-)

„Прекомерно четене“ няма, що се отнася до информационното общество, защото в него от нас се очаква непрекъснато да четем и да се дзверим в екрани. „Прекомерно“ е по критерий, взет от друга епоха. Проблемът е друг – защо нормалното за времето си поведение трябва почти сигурно да води до инвалидизиране.

И проблемът ще се задълбочава.

Същата е ситуацията с калпавата храна и стоматолозите.

Дори отделна офтамологична застраховка не виждам как ще оправи нещата. Стоматологичната не ги оправи.

Картинката е от тази лекция.

PS. Офтамолозите, производителите на медицински лазери и търговците на очила ще намажат.

събота, юли 10, 2010

Докога публични медии без публичност


От случайни места научавам, че тези дни ще се провежда конкурс за директор на БНТ. Не, нямам амбиции да го заемам.

Това, което ме дразни за пореден път е, че всичко пак се очертава да премине полулегално и почти проформа. В 21-ви век, в страна от ЕС.

Как пък на никой не му дойде наум да излъчи публичното изслушване на кандидатите поне по интернет и да им публикува концепциите за развитие. Телевизия е, все пак, ще се намери техника, ще се намерят монтажисти. Ако е толкова напечено с интригите вътре, могат да се докарат дори от чужбина екипи. Щом така се избират еврокомисари, защо да не си назначим така и шефа на най-важната обществена медия в България. Аз не съм голям фен на БНТ, въобще не съм убеден, че рационално харчат народната пара, но реформата трябва да започне отнякъде. Защо не от директора?

Имената на кандидатите са: Радослав Главчев, Люба Кулезич, Светлана Божилова. Александър Бешков, Радомир Чолаков, Вяра Анкова и Емилия Стоева.

Аз имам впечатление от следните личности.


Вяра Анкова - едно време водеше прилично токшоу, после поизчезна. Сега научавам, че е шеф на новините в БНТ, което е в неин плюс, защото новините са най-доброто в БНТ. Научавам, че и екипът на новините като че ли я подкрепя, което пък означава, че най-добрите в БНТ я подкрепят, т.е. още една червена точка. Но трябва да има и още - какво, защо...


Радомир Чолаков - Видях го на живо за пръв път по време на Дните на свободното слово в Софийския университет през 2008г., когато екипът на легендарното студентско предаване "Ку-ку" беше дошъл да разкаже на студентите как стават тия работи. Историята на зачеването е прелюбопитна - на кръглата маса опозицията и БКП излъчили по няколко доверени студента от средите си да правят телевизия. Е, Радомир Чолаков бил от доверените на партията лица. Сега работи във ВАЦ като главен юрист.


Люба Кулезич - Напоследък я забелязвам да раздава акъл в реалити програмите по "Нова Телевизия". В "Нова Телевизия" присъствах на нейна случайна среща с Митьо Гестапото и Бай Цвятко, с които спорихме в студиото по злополучната Наредба 40.  На излизане от сградата така се разцелуваха и разпрегръщаха с Люба, че ме впечатлиха.

Другите не ги познавам, единствено за Светлана Божилова чух добри думи от нейни студенти.

И сега, пак ли на тъмно? На тъмно си избираме химн на МВР,  на тъмно ще ни сложат директор на БНТ, който ще има властта да разпределя и дозира вниманието на аудиторията, а и да разполага с немалък гарантиран бюджет. Плюс сладката хапка на цифровизацията, за която срамежливо ще се мълчи чак докато гръмнат скандалите (БНТ е това, там без скандали не може)

А толкова лесно може да стане с повечко публичност, с въпроси от публиката и с нормална обратна връзка.

Програмата на новия директор на БНТ мисля да я включа и в новия проект на 14-ти януари.

Личен бонус от мен на който обещае да разкара гадното червено станишевско лого на телевизията.

Допълнително (10.07 , 12:21): Ограмотяващ материал на Бойко Станкушев

петък, юли 09, 2010

Нова драма в македонската археология

В праисторическата археологическа площадка „Говърлево“ бяха открити недвусмислени доказателства за етническата принадлежност на първобитните хора, живели там.






Повече подробности - при волан, който критично разглежда случката. (Снимките и клипът също са от неговия блог)

5 дни без интернет

Нямах интернет за пет дни. Кварталният ми доставчик EasyLan вместо да става по-добър, става по-зле и се замислям да го сменям. Първо им спря денонощната поддръжка (сега имат поддръжка само в работно време), второ, ако има хардуерен проблем, го решават в следващия работен ден.

В събота сутринта към седем се събудих от нервно звънене на входната врата и докато още се опитвах да разбера какво се случва, чух А. (съседката) как дава нареждания на детето си да държи кърпата пред лицето си. За около минута дойде до съзнанието ми, че вероятно във входа има пожар. Взех една хавлиена кърпа, намокрих я, излязох в коридора, където лютив дим ми насълзи очите.

Слязох по стълбите, димът влизаше отвън, а не излизаше от някой апартамент, слава Богу. Слязох долу, там беше пожарната, която поливаше с вода козирката от задната страна на входа, вероятно запалена от фас. Пожарникарите с кирка разкъртиха козирката и извадиха кабелите, които вече бяха стопени от огъня.

Обсъждахме с А., че това са кабелите на интернета и кабелната. Адски ми се спеше, прибрах се, пуснах кабелната (имаше сигнал, ура!) и реших, че и с интернета не би трябвало да има проблем. Ноооо, не познах. След като се върнах от участието си в ТВ7 установих че по кабела на интернета няма признаци на живот.

Обадих се в Easy Lan.

"Добър ден, аз съм ваш клиент, потребителско име xxxxxxxx и нямам интернет"
"Каква грешка дава, имате ли една зелена стрелкичка на екрана?"
"Ами аз съм на Линукс, нямам такива стрелкички"
"Вие, все пак, погледнете"
"А вие правите ли разлика между Линукс и Уиндоус" (Този разговор съм го водил неведнъж с поддръжката)
"..." (мълчание)
"Вероятно вече знаете, но в нашия вход имаше пожар и е много възможно да са изгорели кабелите за интернета"
"Ще предам на колегите"

Този разговор се води в ранния следобед в събота. Намирам си занимание за следобеда и в неделя сутринта пак проверявам. Клъц. Няма. Няма смисъл да им звъня, ще ми кажат, че проблемът ще бъде оправен в понеделник.

В понеделник в ранния следобед звъня и се интересувам какво става с интернета.

"Ама господине, колегите трябва да влязат у вас, за да видят кой кабел води до вас"
"Що за идиотско изискване. На кабела от суитча до нас му няма нищо, кабели горяха на първия етаж"
"Без да дойдат колегите не може"

Псувам наум. Нито имам желание "колегите" да ми влизат у дома, нито имам възможност да вися да ги чакам.

В следващите два дни съм нонстоп зает, непрекъснато обикалям напред-назад и не мога да посрещна никого в работно време. Вечерно време си изпросвам по едно гости на сестра ми докато вървят мачовете да цъкам по интернета да наваксам с работата. Е, хвърлям и по едно око на мача, няма как ;-)

В сряда се обаждам отново:

"Здравейте, колегите ви могат ли да дойдат да ми пуснат интернета?"
"Към колко искате да дойдат"
"Към четири и половина - пет"
"Не може ли да дойдат по-рано, към четири?"
"Добре, може, само да ми пуснат интернета" (Отказал съм се да споря за необходимостта от навлизане в личното ми пространство, вече ме гони тежка абстиненция)

Колегите пристигат в четири и до пет и половина ръчкат нещо по кабелите отвън. Токът спира и решавам че и те имат пръст в инцидента. Те отричат. В пет и половина проверявам, обаче не виждам никого отвън и паникьосан звъня (поддръжка, поддръжка, ама работното им време е до 5)

"Колегите работят още отвън"

Проверявам какво работят. Кабелите от суитча между етажите са варварски отрязани с клещи, кабелите са оголени и стърчат на всички посоки. Решавам, че скоро тая работа няма да я бъде. Познавам.

В 6,30 сл.об. се появява техник с миниатюрно компютърче.

"Кой от тия кабели е интернетът?"
"Сивият"
"Можете ли да го извадите отвън"
"Не мога, в канал е"
"...?"
"Елате да видите розетката, ако искате"

Идва, гледа розетката, пуска някакви тестове на компютърчето, по разговора с колегите чувам че от другата страна просто мерят кой кабел ще покаже признаци на живот.

След няколко такива упражнения и още едно спиране на тока, интернетът идва в 19,00. Поне вечерта ще наваксам с работата.

След картелизирането на пазара, качеството на услугите падна драстично.

сряда, юли 07, 2010

Поне в нещо да сме първи

Днес гостувах в сутрешния блок на Нова Телевизия (мързи ги да си обновяват видео-архива) по повод чисто новия химн на МВР, изпълняван от Веселин Маринов. Мой събеседник беше именитият поет Евтим Евтимов, автор на текста на химна, който вече е на почетните 77 години.


България трябва да се гордее, че е първата държава от ЕС, която има химн на вътрешното си министерство. Това е културна иновация, която обаче не е достигната дори от много по-развити държави от нас. В световен мащаб подобни химни има в Хонгконг,  Индия (химнът на Мумбай, създаден със съдействието на местната полиция) и в Грузия (химн на полицията само обаче, не на цялото министерство)

Разбира се, ние не бихме могли да се мерим с шампиона в тази област - Русия, където има стабилна традиция на създаване на сериозни и шеговити песни, посветени на милицията (руската полиция). Още Маяковски през 1925г. в поемата си "Хорошо", заявява твърдо на скептиците:

Револьвер     
         желт. 
Моя      
   милиция 
меня      
    бережет. 
Жезлом      
      правит, 
чтоб вправо      
           шел. 

В този блог вече ви представихме друга песен (Наша служба), посветена на съветската милиция, песента Ночной патруль представя романтиката на полицейската служба в Москва, За съжаление открих само инструментал на  най-класическото произведение в този жанр "Моя милиция", а този вариант е продукт на злостна антисъветска кампания

Химнът на Мумбай

МВР на служба на Родината
Освен, че е иновативен, химнът на МВР може да бъде разглеждан и като програма на МВР за борба с престъпността. Първо, да разгледаме кои са враговете, с които се бори институцията:

- Първата група врагове са тези, които продават своето отечество и слава и прегазват дълга си. Това очевидно са представителите на МВР, които са преминали от другата страна на закона, включително и тези, просещи почерпка, за да си затварят очите за дребни нарушения на ППЗДП. На враждебните действия на тази група се опълчва "моята полиция", тази полиция, която лирическият герой счита за охраняваща неговото лично пространство.

Ако някой някъде предава
своето отечество и слава,
ако клетвата за дълг прегази -
моята полиция ме пази.


- Към втората категория врагове спадат членовете на организирани престъпни групи:

Ако някое продажно братство
граби от народното богатство,
истината днес е само тази -
родната полиция ме пази.

Тук се подчертава неразривната връзка на полицията с родната страна и патриотичните мотиви на служителите на реда. Лирическият герой е доволен, че има родолюбива сила, която успява да се противопостави на ограбването на обществото.

- Третата вражеска група, която е и най-опасния враг на българската държавност, е заклеймена най-категорично:

Ако някой вярата убива
и престъпниците сам прикрива,
ако някой пред лъжата лази -
нашата полиция ме пази.

Кой убива вярата на народа в МВР? Това са представителите на антибългарската кампания - медии, организации и отявлени блогъри. Критикувайки без много любов органите на реда, те дефакто прикриват престъпници. Лирическият герой предвещава скорошна разправа на полицията с лъжците (особено с тези в Интернет, където се тиражира на който каквото му скимне), които лазят, защото знаем, че на лъжата краката са къси. Тук, разбира се, е ясно че когато подслушва интернет трафика, контролира онлайн медиите и преследва клеветниците, полицията действа в интерес на всички, и затова тя е "нашата полиция".

Трънливият път към сърцата на хората


Много е трудно днес да бъдеш патриот. Пищното и феерично шоу, наслада за очите, с балетисти, облечени като полицаи, с патрулки и мотоциклети на сцената, което се провдеде на 5-ти юли в зала 1 на НДК, беше безочливо цензурирано от меркантилните медии, които излъчиха само като кратък репортаж, а не предадоха цялото събитие. Съвсем скоро ще стане ясно на какви господари служат те. Веселин Маринов забеляза, че в тази кампания участват и радиа, не само телевизии:

“Имам нужда да пея патриотични и социални песни. Имам много такива, написани с Тончо и Евтим, които никой не ги знае, освен тези, които имат албумите, защото живеем в много непатриотично време. Не ги и пускат”, гневи се Веселин Маринов.

Триото, създало химна на МВР - Тончо Русев (музика), Евтим Евтимов (текст), Веселин Маринов (изпълнител) има солиден опит в създаването на ведомствени химни. Досега са създали песен на войника, песен на летеца, песен за десантчика (баретата) и песен на моряка.  Чест му прави на Веселин Маринов, че за него няма значение политическата сила, за която твори - любим певец на Жан Виденов, участвал в множество предизборни кампании на БСП, подкрепил президента Първанов, днес той изпълнява мечтата на близкия си приятел Цветан Цветанов, неговото (на Цветан Цветанов) МВР да има химн.

Както във всяка пазарна икономика, така и това силово трио има конкуренция. Михаил Белчев (текст), Хайгашод Агасян (музика), Красимир Гюлмезов (аранжимент) са създали "Обикновена песен за необикновени хора", която е официален символ (почти химн)  на Националната разузнавателна служба.

Сравнение между припевите на двете песни, показват че НРС е далеч по-консервативна институция отколкото МВР:

Ние пазим България, тя е над всичко
и щом трябва да тръгнем без да се пита защо.
Прибираме в куфара икона и снимки,
кръст, пистолет и един най-обичан патрон.

Очевидно, религиозната вяра играе огромно значение при подбора на кадри в НРС. Въпреки опасността от разкриване на самоличността им, особено при митнически проверки на багажа, агентите не могат да се разделят с религиозните символи - кръст и икона, а грижливо изгражданата чужда самоличност е застрашена от личните снимки, които служителят винаги носи със себе си, както и личното оръжие и отделно превозвания патрон, които пък могат да му създадат големи проблеми по летищата. Но тъй като тези предмети са част от неговата самоличност, той не би могъл да ги изостави.

В МВР положението е по-различно. Припевът на химна е една емоционална изповед, предаваща жаждата на лирическия герой за повече обич от страна на обществото.

Хора, подарете цвете,
хора, запомнете ни добре!
Гордост е да служиш в редовете на България и МВР! (текстът)

Цветето е либерален, new age символ, който показва че МВР не дискриминира по вероизповедание, както и че не изисква притежанието на оръжие и специален патрон за излизане от неразрешими ситуации. Лирическият герой чувства, че лицето му остава незабелязано от хората, които се впечатляват много повече от униформата му, а подреденото в редове МВР плавно прелива в редовете на цялата държава, където на всяккави отговорни постове се трудят знайни и незнайни кадри на МВР.

Възпитателната роля на изкуството
В допълнение, песента е мощно средство за превъзпитание на обществото, противоотрова срещу чалгата и невежеството на младото поколение:

"Песента се ражда, за да възпитава. Въобще изкуството е възпитание. А до кого ще стигне и колко ще стигне, то е като с учебника. Живеем в страшни времена, когато децата не знаят кой е Левски. Трябва нещо да се направи в тази посока и аз смятам, че нещо правя. В момента българската духовност е един разграден двор. В някои попфолк песни се пеят такива мръсотии и никой не реагира. А когато веднъж нещо хубаво е изпято за полицията, започват да се водят страшни полемики." В. Маринов




.

понеделник, юли 05, 2010

Моя милиция меня бережет

Поздрав за празника на МВР и лично на г-н Министъра с оргинална руска песен

събота, юли 03, 2010

Отново за библиотекарите и пиратите

Днес гостувах на предаването 5400, което се излъчва по TV7. Прави се на запис, така че ще можете да ме видите в ефир утре 4-ти юли , неделя, от 17,00 часа ;-)

Темата беше отново читанка.инфо, а събеседник ми беше една сладкодумна госпожа от издателство "Кръгозор".

Водещите са трима младежи, с не особено голям опит, които се оставиха госпожата да ги омае, и трябваше малко скандалджийски да се обаждам отстрани, за да взимам думата, иначе така и нямаше да ми я дадат.

Предаването се снима извън София, в Нови Хан. Това пък е подарък от неразумния строителен бум в София, който направи неизгодно чисто финансово ползването на студиа в София, а задръстванията винаги заплашват с провал директните предавания.

Моето мнение, синтезирано (не съм сигурен, че успях да кажа всичко):

Книгата в електронен вид и книгата във вид на книжно тяло са два различни продукта и тази разлика се признава както от собствениците на права (които се опитват да продават отделно права за електронни книги и за традиционни книги), така и от издателите, които влагат доста труд и средства, за да превърнат един текст в готов за продажба продукт.

Дори ужасно ретроградният Закон за авторското право и сродните му права дава възможност на "общодостъпните" библиотеки да разпространяват авторски материали без да дължат такси за авторски права. За съжаление, материята, посветена на библиотеките в българския закон е също толкова ретроградна и неадекватна. "Общодостъпна библиотека" е нещо, което съществува само в този закон и не е по никакъв начин дефинирано, докато "публична библиотека" е полудържавна структура, функционираща под контрола и с помощта на министерството на културата, както е обяснено в закона за публичните библиотеки и, разбира се, не отговаря на съвременното положение на нещата.

Ако сравним библиотеките и книжарниците преди повече от 20 години, те бяха горе-долу равностойни - предлагаха едни и същи книги на два различни режима и бяха еднакво достъпни за потребителите. В момента книжарниците са навсякъде в интернет, има сигурно стотици места, в които могат да се купят книги на български, а библиотеките са силно онеправдани, нямат бюджет за книги, много далеч са от факта да поддържат приличен каталог на съвременни издания. Този дисбаланс се компенсира само от ентусиазма на доброволци, поддържащr съвсем малко на брой места, където може да се чете, т.е. читанка.инфо е едно от тези места, тя е ОБЩОДОСТЪПНА БИБЛИОТЕКА. Друго такова място е azcheta.com, където можете например да прочетете книгата на Алекс.

Наистина, законът може да се тълкува по много начини, но в една демокрация, за разлика от комунистическия режим, законът (би трябвало) да се тълкува в полза на гражданите и техните права.

Но лобистите в България са много силни и използват ГДБОП като мутри, сплашващи конкуренцията.

В крайна сметка, делът на авторския материал в крайната цена на книгата е много малък (не повече от 5%). Това означава, че за да получат авторите, преводачите и художниците същите хонорари както досега, не е необходимо книгата да струва повече от 50стотинки до 1 лев. А ако имаме само текста в насипен вид, може би и двойно-тройно по-малко.

Време е капитализмът да настъпи и при книгоиздаването и цената на книгата да се определя на пазарен принцип - като компромис между търсенето и предлагането. И е време това да се случи в световен мащаб.

И накрая, един цитат от книгата "Племена" на Сет Годин, която ми подари госпожата от издателството преди предаването, който напълно опровергава тезите и. (на стр. 108)



Битката тепърва предстои, но ще трябва да се преборим.

четвъртък, юли 01, 2010

24/7 порно-надзор на г-н Миялков

От твоя трезор пусна демон... Нова вяра, Нова библия - Архангел.

„Мидата“, Скопие (снимка)

Собранието на Република Македония прие промените на Закона за електронни комуникации, с които въпреки Устава (Конституцията) се дава възможност постоянно и неконтролирано да се подслушват гражданите. С този акт директно е нарушен член 17, с който се гарантират свободата и тайната на писмата и на всички други видове общуване, освен ако съдът не реши другояче и не издаде заповед.

Това значи, че службите за сигурност могат без съдебна заповед, без разрешение от прокурор, дори без знанието на доставчиците, да следят вашите електронни комуникации неограничено, плюс да пазят всичко за две години назад.

Те ще могат да четат вашите лични писма, разговори, СМС-и, да наблюдават вашия интернет трафик и каквито и да е трансфери на данни от и към вашия компютър.

Професор Ясна Котеска в своя блог, по повод гласуването на този закон, попита между другото: „Питане до 55-те депутати в македонския парламент, които гласуваха за оруелския закон: С коя реплика ще им обясните на вашите щерки, синове, съпрузи, партньори, майки, бащи, роднини, приятели, колеги, съседи... че точно вие сте били тези, които сте дали зелена светлина на този криминален закон, с който, всяко съобщение на вашите най-скъпи, може да бъде прочетена от службите за сигурност, без съдебна заповед, и при това със законно право (законноста сте им я предоставили вие, натискайки копчето ЗА)“?

Котеска по-нататък твърди, че МВР получава легитимно право за още по-злокобна полицейска намеса в личния живот и от комунистическата власт. Само че, не съм уверен, че тази констатация се струва страшна на мнозинството граждани, на интелектуалците, пък и на властта, за които бившата социалистическа държава им е все още репер за здрава и стабилна държава, за ред и сигурност.

По-реално би било, да се очаква мазохистично да се одобри такъв закон с реплики от вида: така трябва, така се прави държава. Но, това не трябва да ни хвърля в отчаяние, в отказване от защита на основните граждански свободи. Канадският писател и журналист Кори Доктороу, на световния портал „Боинг Боинг“ вече уведоми световната общественост. Реалистите ще кажат, че такива закони се приемат навсякъде.

Италия на Берлускони, където подслушването е от особена важност за борба против мафията, наскоро направи промени в закона, които дори отдалеч не приличат на нашите. По същото време в България е допълнен Закона за електронни съобщения, в които се включва и следенето по интернет, но със съдебна заповед. Единствената държава, с която си приличаме в това отношение, е старата, добра Сърбия, страна, в която владеят колебливи демократи като Борис Тадич.

И този път, ако този закон се провали в Уставния (Конституционния) съд, несъмнено ще бъде истинско и правилно решение. Без развитие на свободата на мисълта, а с това и на демокрацията, няма нито творчество, нито развитие, да не говорим че гражданските свободи сериозно се отразяват на щастието на хората.

Във „Фейсбук“ съществува кауза, която е озаглавена като „Повик за защита на приватността на гражданите на РМ“, която досега са я подкрепили 600 души, организирани от една от малкото адекватни НПО-та, Метаморфозис.

Смятам, че хуморът или осмиването в този мрачен момент за македонската демокрация, най-добре ще отразят идеята, че ние сме родени свободни и че нищо не може да ни попречи.

Да си представим едно по-големичко помещение с уреди за подслушване, със сиви и зелени шкафове, апаратурата е поставена на масички, зад които се оплитат хиляди жици. Това е и единственото помещение в сградата, в което може да се пуши, с урна, където могат да се гасят фасове, в която са изпочупени ролетните щори, през които се провират снопове слънчеви лъчи.

Тук е и контейнерът с вестници, наоколо са разхвърляни мазни хартийки от банички. В своя познат костюм „рибена кост“ влиза г-н Миялков (шеф на Македонската служба за сигурност). Още от вратата пита:

- Как е, колеги?

Мърморене отговаря: Ето, работиме, шефе.

- Вие наясно ли сте, че сте на най-важната линия на отбрана на националните интереси?

Никой не реагира, това е един от неговите уводни монолози, на който всеки знае да не се включва, за да не помъти бистротата на неговата мъдра мисъл. Започва да проверява монитор по монитор и застава пред един, наглеждан от мустакат оператор.

- Как върви?

- Следим еден инкриминиран субект. Някакво пишлеме, пее в метъл-бенд, държи антидържавни речи пред Мидата (естрадата в градския парк в Скопие).

- А такаа... Пишлеме викаш. А къде е бил преди 5 години, да критикува?

- Пред 5 години е бил на 16, шефе.

Малка пауза, Миялков се почесва по брадичката.

- А провери ли го татко му? Ако някой не ви изглежда съмнително, проверете баща му. Консултирайте се със старата база данни. Както казва нашият народ: Нова техника внедрявай, на стара агентурна документация не плюй.

Доволен от силната поука, г-н Миялков се заглежда още по-задълбочено в монитора и стреснато извиква:

- Виждаш, че си разменят линкове!!! Защо не им проверяваш страниците?

- Ама, г-н Миялков.

- Няма тука, ама. В тая работа си добър, ако си педантичен.

Операторът отваря страницата и на нея се появява порно видеоклип. Веднага след това шефът повдига вежди и се мръщи, като че ли иска да каже: ето, прав бях. Но, г-н Миялков не си позволява да бъде смутен.

- Айде, мотай, мотай, мотай. Гледай го до край. Откъде знаеш, може би в първите минути е порно, а след това да е включена опасна политическа реч, в която пропагандира подкопаване на конституционния строй или да има гръцка пропаганда. Младите днес хептен ги бива с това, интернета, не ги подценявайте. Не забравяйте, че сте нови в тая работа. От неотдавна сменихте пишещите машини. В другите отдели още тракат по клавишите. Да не искате пак да тракате?

Операторът се оправдава, че страницата е в чужбина и това е невъзможно. Миялков почервенява, готов да пламне и да удари с кроше по масата, когато ситуацията е спасена от неговия заместник, който незабележимо се е промъкнал междувременно :

- Хора, шефът иска да каже, че това е като с тировете. Отпред има наредени кафе или банани, а зад преградите стои чиста дрога.

г. Миялков отправя една усмивка към заместника от типа: „ето, затова си най-умен от всички и си мой заместник“ и промълвява похвала с една дума: Заместник....

След това приближава към друг оператор. Това е операторът Петър Стояновски.

Забелязва, че следи СМС-и, на някаква жена, с фамилия Стояновска. Веднага стопля каква е работата.

- Перо, докато губиш време за следене на жена ти, неприятелят копа, разорява страната ни.

- Но, шефе, не само че и е любовник, ами мисля, че има и сериозен опозиционен и предателски ангажимент.

- А, виждаш ли. Мамка им разсипана. И с омъжени жени ходят. Абе, комуняри, нищо не им е свято.

След това г-н Миялков си гледа часовника и казва:

– Вие последна смяна ли сте за днес? Добрата работа с тая техника е, че не трябва да висиме над нея постоянно. Сама си наблюдава и работи 24/7.

Алекс Букарски, вестник Дневник

Ако не сте чели книгата на Алекс, която излезе в България, можете да я четете онлайн в портала Аз чета

А може и да си я купите, ако ви харесва.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)