неделя, октомври 31, 2010

Проблеми с въображението

Всичко приемам да няма в България, но да няма въображение?

Най-високият орден на държавата и кебапчетата с претенции се казват „Стара планина“.

Най-мощният интернет бренд (търговска марка) в България и най-новата виртуална партия се казват АБВ.

Това не е от вчера.

В началото на новия век работех за маркетинга на „Евроком Кабел“ и преди да започна работа там, не правех разлика с „Евроком България“ и НКТ „Евроком“. Допълнително, Евроком Кабел предлагаше кабелен интернет през фирмата си Кабел.бг, която съответно нямаше нищо общо с „Кейбъл България“. Я се опитайте да изглеждате уникални в такава обстановка ;-)

Изсушаването на мозъка май идва от Русия, защото никой не си кръщава детето с прекрасното (макар и измислено) женско име „Лада“, защото половин век така се казваше най-продаваната марка кола.

петък, октомври 29, 2010

Телефон за повреди на Виваком (и на вас да ви...)



Днес звънна майка ми, за да ми каже, че телефонът при наш'те е дал фира – има сигнал, но ни приема, ни предава. Съмненията за евентуална провреда или неправилно включване на апарата бяха елиминирани и тя ми се обади по мобилния да ме помоли да звънна на БТК да проверят линията.

Нали съм умен и се сетих, че стария номер на повреди отдавна не съществува, а не знаех кой е новият и реших, като прогресивен младеж да видя сайта на Виваком. Резултата от търсенето виждате по-горе.

Реших, че щом Виваком не знае собствения си телефон, то може Фейсбук да знае :)

Фейсбук даде отговор на запитването ми 2 минути след като пуснах запитването :) (Фейсбук са велики!)

Резултатът:

телефонът за повреди на Виваком е: 0700-17000,



като е достъпен и от ментелски телефони.
Набирам... „вашето обаждане е важно за нас, моля, изчакайте... посетете нашия сайт... вашето обаждане е важно за нас, моля, изчакайте... посетете нашия сайт...“ и така 5 минути и 36 секунди, докато ми писна и затворих

Да де, ама наш'те си ползват кабелния телефон и е важно да бъде оправен, затова направих още един опит, като реших, че този път ще търпя всичките варианти на „вашето обаждане е важно за нас, моля, изчакайте... посетете нашия сайт... вашето обаждане е важно за нас, моля, изчакайте... посетете нашия сайт...“ След забележителни 16 минути и 55 секунди вдигна приятен дамски глас. Нали съм кавалер, пък и знам, че девойките в кол-центъра са последните които залсужават да бъдат псувани заради неспособен мениджмънт, реших да не си го изкарвам на нея, а само да ѝ обясня проблема с телефон на наш'те.


За сметка на това си го изкарвам сега пред всички:



Скъпи мениджъри на Виваком и Мобилтел! Подарих ви 22 минути и 30 секунди (!!!) междумрежов трафик, таксуван по най-високите в Европа цени за такъв трафик.
Със сигурност това ще се отрази добре на вашите премиални в края на годината за постигнати добри търговски резултати. Пожелавам ви да похарчите тези пари за социални дейности, например за здравеопазване.

И когато по разстановка свише (да не споменаваме името Му!) си мислим, че енергото е кофти фирма, нека си припомним вица: „Ало, ВиК ли е?“, „Не, ...“

И на вас да ви...!

Брауново движение

„Метафизиката е много удобно нещо: тя позволява на човек да се интересува от всичко и едновременно с това за нищо да не носи отговорност. Всеки конфликт може да се разреши чудодейно, незабавно и стопроцентно“ – Владимир Каминер, „Момичето и вещиците“

Брауновото движение е хаотичното преместване на твърди частици в газообразна или течна среда, без определена цел. За да съществува брауново движение, не е необходимо наличието на разумен живот. Не е необходимо и наличието на живот въобще, а само на малко топлина. Микроскопичните молекули на водата шамаросват от всички страни случайно попадналата твърда частичка и тя описва напълно случайна зигзагообразна траектория, която винаги като че ли се колебае около едно и също място.

А как стои въпросът с насоченото постъпателно движение?

Тук става по-сложно. Живите организми винаги се стремят към нещо - например към топло и светло място с повечко калории. Ако имате чиния с риба и имате котка, траекторията на котката така ще се промени, че рано или късно задължително да достигне чинията.

снимка

Интелигентният живот е още една стъпка отгоре. Интелигентният живот може да строи модели в съзнанието си и да планира. Например, интелигентният живот може да инвестира нещо малко, за да получи в бъдеще повече, т.е. вместо да излапа рибата сега, да си остави в хладилника за после. Или да посее семената на нивата, вместо на момента да ги изяде.

Тази удивителна способност на интелекта се нарича планиране - построяване на благоприятна хипотеза (семената ще поникнат и ще имам много повече от сега), набелязване на цел (ще си реша проблема с глада за цяла година след това), изработка на стратегия (първо ще сея, после ще жъна) и изпълнението и (трай, бабо, за хубост). Друга важна черта на интелигентния живот е способността му да се учи.

Има ли интелигентен живот в българското правителство? Да анализираме.

Добрата новина е, че в българското правителство има живот. Всички усилия са насочени към унищожаване на натрупаните досега запаси.

Лошата е, че май няма разумен живот - нямаме планиране за повече от 2-3 месеца напред. Всъщност имаме, но плановете непрекъснато се променят.

Можем да оценим интелекта на цялото общество като приблизително равен на крокодилския. Като се замисля, малко по-слаб от крокодилския, защото крокодилът по интелект се доближава до птиците и бозайниците, и е най-низшето животно, което се поддава на обучение. А българското общество с огромна мъка си вади поуки.

Колкото по-нагоре в държавната йерархия се изкачваме, обаче, толкова повече изчезват признаците на интелигентен живот и се увеличават признаците за брауново движение. На какво се дължи тази всекидневна промяна на стратегии, цели, обосновки и предложения?

Смешно ми е и ми е тъжно, защото смехът в политиката винаги е за сметка на гражданите.

Живеем в исторически трилър, в който се извършва огромно по размах разслояване на държавите - на държави, в които времето тече напред и които знаят какво е информационно общество, знания, интернет и глобализация и на не-държави, в които времето тече назад – В Нигерия вече и токът е сериозен дефицит, Могадишу е изглеждал по-добре преди 30 години, а в Северна Корея вече едва може да се купи храна с купони. Високата технология изисква по-добра организация.

Според Юлия Латинина не-държавите не издържаха изпитанието с бъдеще – у тях не се откриха достатъчно големи групи граждани, заинтересовани от прогреса, готови да поемат отговорностите на постмодерния свят. Предпочетоха старата рецепта, с излъчване на мачо-полубог начело на обществата си.

Неясно се изразих. Всички искат прогреса под формата на германски заплати, но с местна дисциплина и култура. Резултатите могат да се наблюдават в Гърция.

Накъде върви България?

За щастие, предпазната мрежа на ЕС не позволи на България да се хързулне бързо назад.

Макар и с бавни стъпки, и въпреки попътния европейски вятър, България в последните месеци отстъпва от 10 до 65 години назад – към национализация на пенсионните фондове, към вдигане на местните данъци, към данък въвеждане на данък „лукс“, към платени данъци преди годишния преглед на колата (приоритетът очевидно е данъкът, а не безопасността на пътищата), към затвор за „подбуждане към дискриминация“. С цел „да се погрижи“ за здравето на населението, властта вдига акциза на тютюна, но си прави оглушки за забрана на тютюнопушенето по заведенията (кое е приоритет?).

Време е да кажем, че царят е гол, че българската политика няма субект, че ГЕРБ е виртуална партия, която реално не съществува (поне за един митинг на ГЕРБ спомняте ли си?). Доверието, което ГЕРБ получи от ЕНП и от избирателите в аванс, се изпарява в космоса, поради липса на масивно тяло с гравитация, която да го задържа. Управляващата партия се е разпаднала на съставните си групи по интереси, всяка от които води собствен живот. Призивите да се подкрепи ГЕРБ безкритично, са призиви да се впрегне умрелият кон отново в каруцата.

Проблемът не е само в това, че ГЕРБ компрометира дясната идея. Проблемът е налаганото публично метафизично мислене, което очаква незабавно, чудодейно и стопроцентово решаване на проблемите с магическа пръчка. Отстрани дебне недовършеното носталгично левичарство, опасно и за големи и силни държави, а за нас – почти смъртоносно (виж Гърция и замълчи!)

Не ни трябват заклинания. Най-важната задача сега е, да се събудят гражданите, които да поемат отговорност за съдбата си, да се събере критичната маса, която да изиска от институциите да работят. Вижда се с просто око, че протестите вършат работа – и при презастрояването, и в екологичните въпроси. Върши работа и държането на сметка за обещаното и неизпълненото.

Кой възпитава, кой вдъхновява обществото в днешно време? Православната църква, която иска да получи местенце в държавната образователна система с аргумента че ще доставя морал и добро възпитание, за съжаление, никого в нищо няма да възпита. Поне докато и се подаряват имоти и вярващи и има резервирано място на трибуните до властта. Най-много да възпита групата чиновници в раса в неутолима алчност. Осиротялата образователна система? С петдесет и втория университет, за който отсега се знае че ще продава дипломи? Съдебната власт и МВР? Те ще възпитат обществото, само ако докажат неизбежността на наказанието за всеки, който престъпва чертата.

Вдъхването на кураж, на вяра в иднината, на увереност, на чувство за посока, е първостепенна задача за автентичната десница, ако желае да спечели борбата за бъдещето.

Проблем е, че най-активните и най-способните нямат интерес да се реализират в не-държавите. Защо, след като има места по света, където ще бъдат уважавани и подобаващо оценени.

Да прекратим брауновото движение и да дадем път на разума.

Публикувано във в-к „Седем

четвъртък, октомври 28, 2010

Вятърни мелници и водни кули

Нашето общество е особено жестоко към материалното наследство. Вероятно защото всяка нова власт обича да мисли за себе си като алфата и омегата на всеки прогрес.

Жертва на този начин на мислене падат именно красивите и вечните неща, които, все пак, в минали периоди са се промъкнали в пейзажа и доказват, напук на всичко, че в България е имало и хора с вкус.

Старата водна кула в Лозенец е едно от тези места. След като първо социалистическата мърлява архитектура и номенклатурни блокчета поунищожиха зеления Горен Лозенец, помпозният мутробарок, който не търпи ненасрано пространство, почти го довърши. Сега водната кула стои като реликт от едно друго време.

Съчувствам на кмета на Лозенец Прошко Прошков в усилието му да направи от водната кула място за хората, място, където можеш да се отпуснеш, да видиш изложба или просто да позяпаш от високо.

Събитието, което вчера беше организирано в двора на кулата, беше точно за да подсеща гражданството, а и когото трябва, че имаме желание да живеем в по-облагородено пространство, т.е. в истински европейски град и че понякога хич не е трудно да се постигне това.

 Гостите бяха почерпени с червено винце и бисквитки.


Бяха представени три  проекта на студентски колективи за обновяване на кулата и пространството около нея. Въпреки че студентите бяха работили много упорито и денонощно, нищо не ми хареса, може би моят вкус е по-консервативен. Искам си кулата както си е, само че ремонтирана и градинката около нея – облагородена.



 Тези май са най-талантливи от всички, които се явиха, но идеята ми харесва най-малко. Да се скрие кулата зад щори? WTF!

Какво пречи да имаме нещо, което не е кална градинка с изпочупени пейки и фасове в София. Нищо. Едно гласуване в общинския съвет, което да реши няколко юридически проблема, един от които е - формално да извади кулата от собствеността на общинското ВиК.

Прошко държи прочувствена реч, като обяснява визията си и проблемите, които трябва да се решат.

Около кулата са снимани филми и клипове, самата кула се извисява доста романтично и самотно над околния пейзаж. С умела политика дори може и някой лев да се спечели от туризъм.


Клипът на тая песен беше сниман на Водната кула, но не мога да го отрия нито в тубата, нито във вибокса. Ако някой разполага с него да го качи, моля ;-)

понеделник, октомври 25, 2010

Полицаите с перата

С племенницата ми Дарина гледаме „Междузвездни войни“ по телевизията.

– Вуйчо, кои са тези?
– Този с маската е много лош, казва се Дарт Вейдър, този с качулката е императорът, а тези с белите дрехи са войниците на императора.
– А аз съм виждала къщата на Бойко Борисов!
– Така ли?
– Да, и неговите полицаи също. Бяха с едни пера...

събота, октомври 23, 2010

Здрав дух в здраво тяло, модерно да е селото

„За първи май трябва да запалим Райхстага...“. Текстът е отдолу, под клипчето. Благодаря на Съзерцателя за идеята. Текстът е от тук. Българският хип хоп е жив, здрав и добрува.


Петилетка

„Нас червеното знаме роди ни,
но това не означава, че трябва да си останем роднини!
Разделяме се на нови и стари модели,
старите лели още се кланят на Сталин и Ленин.
Ние сме на всеки километър и се радвай,
щото е възможно аз да съм последния ти лекар.
Верни сме на делото „Модерно да е селото!“,
ще умрем, надявам се да те мерна на опелото.
Родени сме във времето на преход,
смущенията на ВЕФ-а породени са от ехото на цеха.
Прогреса е в ръцете ни, живея с утехата!
Добре, че и след прехода промените не спреха.
Пролетариата на рапа взема нещата в свои ръце,
пионерчета, чавдарчета в основата сте,
а т’ва, което следва, купува се за лев-два,
излиза с наредба албума „Петилетка“!
Партийният ред за мен е вечен закон,
рекламирам „Петилетка“ в „Отечествен Фронт“.
Смяната на режими е безконечен купон,
превърнал се е вече в обществен синдром.
Другари, стига съм говорил толкова сериозно,
да градим наново перестройката е грозно,
петилетката е в сила и през 2010,
е*ем ти късмета, вече и да пиеш не е оферта.

Здрав дух, здраво тяло.
Въпроса е дали след 5 години ще остана цял.
Не си правим сметка какво ще става след т’ва,
просто преизпълняваме и тази петилетка!
Здрав дух, здраво тяло.
Но кой ще гарантира, че след 5 години ще остана цял.
Не си правим сметка какво ще става след т’ва,
просто преизпълняваме и тази петилетка!

За 1 май трябва да запалим Райхстага,
май т’ва на всичките ви идеали край слага..
Най-слаба ми е фразата „Бъди с колектива!“
Писна ми – 45 години стигат!
Разбира се и след като отминаха, пристигаме
и вдигаме си летвата напречно на режима.
Петилетката е в сила, перфектно адаптираме
всеки партиен член към комитета на сеира.
Радвайте се, ‘щото ако ни няма нас,
ще ви дава подаръци безплатно само дядо Мраз.
А той липсва сред всички компартийни листи,
в наше време всеки втори има глисти..
Строги комунисти с наднормено тегло,
имам само един въпрос за тях: „Тодоре, защоо?!“
Сприхави чичковци по митинги, сигурни в себе си,
викат СДС и тях същото питам ги.
За ръчички стой, в редички брой,
единиците в годишния войнишки строй.
Правата не, но автомата си е лично твой,
зат’ва учи се да боравиш с него отлично в бой!
Вградени сме във времето с аборт и ин витро,
Какво не ви каза другаря Георги Димитров?
По неговото време трака би ли бил продаден?
Лого5 тоталитарен рап – питай Милко Балев!

Здрав дух, здраво тяло.
Въпроса е дали след 5 години ще остана цял.
Не си правим сметка какво ще става след т’ва,
просто преизпълняваме и тази петилетка!
Здрав дух, здраво тяло.
Но кой ще гарантира, че след 5 години ще остана цял.
Не си правим сметка какво ще става след т’ва,
просто преизпълняваме и тази петилетка!

Идеалите детски днес са станали смешни,
като например: „Кои разветки кецки са най-секси?“
А идеалите съветски останаха в букварите
и хванали те плесен вместо старите касетки.
Сметни!
Комуна, коминтерн, комитет, комсомол,
комсъвет, компартия, комплекси..
корнфлейкс, кой real, кой fake
се измерва в петолевки, вземи осъзнай в кой век си!”

Името има значение


Само за жени, разбира се.

петък, октомври 22, 2010

Есенни орехи

Помните, нали, когато ви говорих за джанките и черниците в квартала, които падат и гният без никой да им обръща внимание.

Оказа се, че същото важи и за орехите. До една от най-оживените улици в квартала има орех, под който не очаквах да открия нищо, но се разходих за около 15 минути под него и събрах две шепи орехи. Какво правят тия деца бе, че орехите стоят непокътнати под дървото?!

Успях да изям една шепа орехи, преди да ги заснема.


Има друго дърво в квартала, което има малки листа, макар и с формата на ореховите, под него е пълно с орехи. Събрах една торбичка и спрях, понеже много цапат, а торбичката беше малка и се напълни. Това са някакви орехи екстремисти - миришат по-силно и цапат повече, а обвивката е по-твърда и по-трудно се сваля.


Черупката е толкова твърда, че с обикновена трошачка не става, трябва да използвам водопроводен ключ.

Черупката е плътна, ядките се отделят трудно, затова пък са много ароматни (като валериан?). На вкус са окей.

Някой има ли идея какво е това?

сряда, октомври 20, 2010

Европа в пенсия

Покрай боричкащия се октопод, хвърлящ мастилени облаци с органите си (лудите Янета) във водата и вицепремиерът със скромни за България, но големи за редовия гражданин далаверки, не се забелязват много тектоничните промени, които тресат Европа.

Знаете ли например разликата между двете десетлетки – „Европа 2020“ и „Лисабонската страгегия“ ?

Лисабонската стратегия (2000-2010) си поставя за цел:

  • Иновациите като основа на икономиката;
  • Икономика на знанието и образованието;
  • Социално и икономическо обновление.

Конкурентноспособността е единственото средство на една отворена пазарна икономика да преуспява (иначе изтича капитал) и в този смисъл целите са логични и смислени за началото на 21-ви век. Постигането им би довело до удължаване на живота и стабилността на ЕС.

Но, стратегията се провали, ЕС не е най-конкурентната икономика в света, само отчасти е базирана върху иновации, знание и образование (учените продължават да емигрират в САЩ), а социалното и икономическото обновление потънаха в икономическата криза, от която най-вероятно ще се изплува след САЩ и много след Китай, Индия и Бразилия.

Програмата „Европа 2020“ (2010-2020) демонстрира, че ЕС се отказва от идеите за световно лидерство и се ориентира само към ограничаване на щетите:

  • да се намали безработицата;
  • 3% от бюджета да отива за научна дейност (в България сме в авангарда. Майтап бе, майтап);
  • намаляване на емисиите на парникови газове;
  • увеличаване на процента завършили училище;
  • намаляване на бедността;

От петте мерки само увеличаването на бюджета за научна дейност може да повиши конкурентноспособността на икономиката, и то само ако има изградена инфраструктурата на икономиката на знанието и достатъчно либерален пазар на интелектуални продукти, с радикална реформа в областта на авторското право.

Конкурентноспособността на европейската икономика е и в пряка зависимост от качеството на работната сила. Европа има застаряващо население с ниска раждаемост. Това означава, че пенсионерите харчат много, а младите печелят малко и ако има натрупване, то е минимално. Има два изхода от тази ситуация - увеличаване на раждаемостта (без премахване на задължителното солидарно пенсионно осигуряване няма как да се случи) или привличане на имигранти.

Имигранти, обаче, могат да бъдат устойчиво привличани само от държави с голям прираст. Страните от Източна Европа извън ЕС са в по-лошо демографско състояние и от ЕС, а източници на имигранти близо до Европа са само мюсюлмански държави, така че интеграционната политика на Европа придобива важност на живот и смърт.

Но, интегрирането на нови държави е извън дневния ред в момента. Двете посоки, в които ЕС можеше да се разширява с полза за себе си - Турция и Украйна, са блокирани (от гигантски провали на европейската външна политика), и то задълго (по различни причини, наистина). Западните балкани (Албания, Босна, ЧГ, Хърватско, Сърбия, Косово и Македония) са скромни дори като утешителна награда, а и само ще влошат показателите на съюза когато влязат в него.

Можем ли тогава да интегрираме нови граждани?

Нито вътрешните ресурси (ромите), нито външните (мюсюлманските имигранти) могат да бъдат оползотворени правилно. ЕС просто вече е некадърен да интегрира неевропейско население, а и не желае (Меркел). Липсва му културна привлекателност (расизъм, субсидирана официозна култура, бюрокрация, пасивност). Отделно, и Турция тропа на вратата, но вече с много големи претенции. Моторите на ЕС (Сарко+Меркел) вече обявиха, кой с думи, кой с дела, че не могат да интегрират тези общности и вместо в интеграция ще инвестират в стени, с които да се изолират от тях.

Стените обаче имат сериозни недостатъци. Вътрешните стени в ЕС ще доведат до разпадане на съюза чрез лишаването му от главното му конкурентно предимство като единно пространство, а външните няма да издържат на огромния натиск отвън и на огромния дефицит отвътре. Съдбата на всички стени в историята - от Китайската до Берлинската, е една и съща.

Така че, прогнозата е лоша. Летална. Освен ако ЕС не предприеме НАИСТИНА РАДИКАЛНИ реформи, за да запази културата си. Единствен устойчив начин си остава драстичното увеличаване на раждаемостта, и то само при проведена реформа в авторското право, която да подготви почвата за икономиката на знанието.

Една категорична либерална реформа в областта на авторското право (скъсяване на срокове, разрушаване на монопола на разпространителите) би довела вероятно до големи търкания с охраната (САЩ), но и за пръв път би дала на Европа сериозно конкурентно предимство в цивилизования свят и би привлякла (о, чудо!) повече научни и научно приложни дейности, както и повече инвестиции в културата, информационните технологии и развлекателния бизнес., които ще бъдат освободени от тежките монополни такси. Китайската политика в тази област е изключително поучителна.

Досегашните опити за реформиране на ЕС са толкова мъчителни и половинчати (Конституция, Лисабонски договор), че много надежда не виждам.

Европейският пенсионер ще заложи жилището си срещу пенсия и след смъртта си ще бъде наследен от по-жизнен съсед. Бог да го прости.

понеделник, октомври 18, 2010

История от вчера за социалната мрежа

Снощи гледах „Социалната мрежа“ и е малко да се каже, че бях много впечатлен.

Филмът разказва историята на Марк Цукерберг, създателят на сещате се какво - фейсбук.

Филмът е изпълнен с жокери. .

Жокери, защо е най-добре да си в студент в Америка (имам предвид САЩ), ако искаш да постигнеш върхове в бизнеса.

Защо е жизнено важно да учиш в най-добрите университети, например в Харвард.

Защо, въпреки че си учил в Харвард, най-доброто място за интернет бизнес е в Калифорния. Така че се ориентирай към Станфорд отсега.

Защо САЩ е най-великата държава в света (подсказ - стандарти в образованието и в другите видове възпитание на студентите, но и други неща) и защо американската мечта е все още жива.

Докъде може да стигне политическата коректност.

Колко сериозна е съдебната система.

Сюжетът не е сложен (разкривам подробности, чети на свой собствен риск нататък) – Марк Цукерберг е зубър, гениален програмист и с безпогрешен инстинкт за пазара. Проблем е, че е напълно асоциален и груб към жените (Повече от Джони Наш в „Красив ум“). Една вечер успява да надмине себе си в грубостите си (всъщност той е толкова зле, че не се усеща) и девойката, с която е излязъл, го откача по възможно най-светкавичния начин.

Марк се прибира, пише един злобарски текст в блога си, и се почва една...

Във филма участва и Джъстин Тимбърлейк в ролята на Шон Паркър - създателят на Напстър (Шон, ти си велик) и визионер във Фейсбук. И с не много добър характер.

Филм за предприемачеството, успеха в живота, успеха с жените, приоритетите, приятелството, какво значи да си джентълмен, колко голяма хапка от гъза ти може да си отхапе американската съдебна система, ако не внимаваш.

Може би се разнежих от него и си въобразявам всичко позитивно отгоре, защото ме върна към основаването на „Нет Инфо“, в което минаха най-лудите години от кариерата ми. И е поразително как се повтарят сюжети и характери в съвсем различни обстоятелства.


PS. Абе хора, къде е женската тоалетна в киното в мола на „Хемус“? Не я открихме.

неделя, октомври 17, 2010

Лети, лети хеликоптерче

Тази сутрин участвах в предаването „Уикенд с TV7“, посветено най-общо на борбата с престъпността и събитията около РЗС, Яне Янев и Алексей Петров.

Твърде широки теми, с много гънки, където се крият какви ли не паразити, така че времето и теоретично нямаше как да ни стигне.

Първият видим факт е, че „октоподът“ (с осем крака) на Алексей Петров се превърна в трипод (митично трикрако чудовище, или триножник).

Това ми навява спомени за опитите за осъждане на комунистическия режим в България, когато кръгът на виновниците беше сведен до Тодор Живков и „обкръжението му“ – Милко Балев и Гриша Филипов. Това вероятно означава, че и правораздаването е на същото ниво, като през 1990-та година. Целият репресивен апарат, престъпната организация БКП и ордите доносници излязоха сухи от водата.

То е ясно, че триподът е митичен. Още през февруари, когато беше шумната акция с ареста на тракториста Петров се видя че тая работа няма да е лесна. Трагедията преля във фарс.

Арестува се един „опасен човек“ (според посланик Уорлик), а той чака облечен по дънки и тениска. Очевидна демонстрация на:

  • осведоменост, т.е. от МВР информацията тече като река, а се подслушва за 100 милиона на година. За чия сметка и кой ползва информацията?

  • компрометиране на доказателства. Той не е забравил да се облече, обаче дали е забравил да укрие най-големите доказателства срещу себе си? Дали е имало някакво вътрешно разследване по темата? Имаше там една агенция за национална сигурност...

  • не просто осведоменост, а връзки и хора на най-високите места. Защото ако разтълкуваме този цитат:

Никой от полицаите не е знаел предварително кой трябва да арестува, за да не изтече информация. Достъп до нея са имали само ръководството на МВР, прокуратурата и ДАНС. "Не знаехме кой ще трябва да заключим. Преди да влезем в къщите, ни дадоха папки с имена и малко информация. Нямахме право дори по телефона да говорим. Въпреки това обаче Алексей Петров ни чакаше по дънки", коментираха след акцията униформени.

– то това на практика означава, че информацията е изтекла не от тези, които са чели папките точно преди да влязат в къщите на заподозряните, а от тези, които са писали или поне са слагали листовете в папките. (доста тесен и лесно проверяем кръг!)

В ситуация, в която министерството с най-голям бюджет, при това увеличаващ се (!), има пари за подслушване, но няма пари за принтерна хартия и за елементарни условия на труд на полицаите, има най-много полицаи на глава от населението в ЕС, но на места в провинцията върлува кокошкарски бандитизъм в особено тежки размери, защото на няколко села се пада по един полицай, изводите могат да бъдат само еднозначни:

– Необходима е много спешна реформа в МВР. Без реформа, ако ще и двойно да им се вдигне бюджета, ефектът ще е същият;

– Необходимо е да се понесе политическа отговорност. Ясно е, че за работата на МВР отговаря ресорният министър, а за ресорният министър отговаря премиерът. Лично мен ме интересува, този огромен десетмесечен ресурс, който се хвърли в посока на борба с организираната престъпност, кой ще оправдае ниската ефективност на употребата му. Трябва да се пише двойка или извинителна бележка. Кой ще направи това?

Сега, очевидно е, че премиерът не си пада много по носене на отговорност солидарно с министрите си. Новоназначеният здравен министър например, не беше удостоен с честта да бъде представен лично от премиера, който лично посочи кандидатурата му.  Тъжна работа. Министърът очевидно вече е пътник, щом като Бойко Борисов не се появи на първата му пресконференция, едва ли ще се появи и на последната.

Но аз се отплеснах.

Борбата с престъпността директно е свързана с възможността на българската държава да доставя справедливост на гражданите си. А дефицитът на справедливост, както си беше, така си и остана голям.

За да сме честни, трябва да се каже, че всички власти участват съвместно в борбата с престъпността. Парламентът пише закони, полицията и прокуратурата бдят за спазването им, а съдът въздава справедливи наказания. Или поне така трябва да работи системата.

Парламентът, все пак е най-контролираната от гражданите институция, така че там поне веднъж на 4 години се чува нашето мнение, затова ще отсипя сега на съда и прокуратурата.

Съдиите и прокурорите се ползват с имунитет. Проблемът е там, че употребяват имунитета си по начин, по който едно 5 годишно детенце би постъпило, ако му кажат, че баба му няма да му се кара ако бърка в килера със сладкото. Репутацията и морала, които трябва да са основен личен капитал на всеки прокурор и съдия, в момента са нещо като дребни монети, с които магистратите си плащат паркинга.

То малко ли куриозни скандали се случиха само през последните 1-2 години, свързани с прокурори и съдии. То не беше чалга-клуб в съда, който сигнализира със закачени бикини на вратата, че е отворен, то не беше прокурорка, която тъпче с шоколадови бонбони бандит, за да го отърве от ареста (чрез хипергликемичен шок, тя и от медицина разбирала), то не бяха крайно нуждаещи се деца на магистрати, които получават парцели на първа линия до морето, или пък детенцето на скандален прокурор, което живее в копие на Белия дом някъде между Панчарево и Бистрица.

Очевадно очевиден факт е, че единствената знакова присъда в България е по делото „Борилски“, където френският посланик Етиен дьо Понсен буквално на ръба на дипломатическия протокол мотивира съда да си свърши работата. Точно както по османско време чуждите консули са се застъпвали за раята.

Типично по български, се отблагодарихме на посланика със заплахи.

Къде се вижда надеждата – трябва, на всяка цена да се дава правдива и пълна информация на обществото за това, което се случва в борбата с престъпността в България. Хеликоптерните акции не могат да бъдат използвани като доказателства в съда, тяхното значение е чисто медийно. Едно дълбоко надничане тип „Биг Брадър“ в душата на България, което да покаже съществуването на богата и влиятелна прослойка хора в България, която на практика се ползва с екстериториалност срещу пълнене на куфарчета. Защо например, нито една телевизия не намери пари през последните 20 години да поснима от въздуха имоти и да ги сравни със съответните скици и проекти в общината, а трябва МВР да се прави на медия? Още повече, че очакваме изпълнение на конкретни обещания за събаряне на незаконни строежи.

И всъщност, защо ако прокурори и съдии се ползват с този сериозен имунитет, те да не носят политическа отговорност, т.е. да бъдат избирани от гласоподавателите? Тогава ще им научим биографиите, ще им разнищваме казусите и всеки, който е решил да става съдия или прокурор още от студентската скамейка ще знае, че всяко негово решение ще бъде гледано под лупа чак до пенсия. Тогава ми е интересно колко от тях ще афишират връзките си с бандити или ще строят мегаломански постройки по златните местенца на България. Най-вече като знаеш кой ти е работодател (гласоподавателят, а не Красю черничкия), ще си оправиш приоритетите.



Те и триподите могат да бъдат опасни. Виж снимката.

За Янето май ще ви пиша следващия път.

събота, октомври 16, 2010

Писател в сянка, сценарист на слънце


С Н. бяхме тръгнали на „БСП - Бесни страшни пенсии“(оригинално заглавие RED), което доказва, че има преводачи с чувство за хумор и в България, но се оказа, че филмът е предпремиерен, с неприлично високи цени, та остана вариант 2 – „Писател в сянка“.

лирично отклонение
Въпреки че The Mall е съвсем прясно предприятие, и всичко е чистак-бърсак ново, не знам какво си мислят собствениците на заведенията на последния етаж. Досега не съм попадал на нищо, което става за ядене, освен в безобразно скъпото ресторантче в дъното. Може би трябва да се обърна следващия път към KFC и да не правя експерименти със средиземноморска, здравословна или българска кухня. В заведението за средиземноморска кухня ми сложиха кюфтетата директно върху хартията на таблата (няма майтап!), а кюфтетата в българската кухня бяха кофти. Рибата още не съм я пробвал, но са ѝ обявили доста смели цени. Суши не ям в момента. Добре че има „Старбакс“ където пък се пуши на масите отвън, но не сменят често пепелниците. Хейт даден. 

„Писател в сянка“ има всичко, необходимо за един як политически трилър - политик с магическа харизма (Пиърс Броснан), талантлив писател, който иска да изкара някой паунд (Юън Макгрегър) и разни други по-периферни, но зловещи персонажи.

Напоследък ми върви да дращя материали на политическа тематика, та, сюжетът за писател близо до политиката, ми се видя интересен.

Роман Полански е майстор на съспенса (демек на напрежението във филма) и зрителят не се отпуска нито за секунда с глупости. Всяка минута е двусмислена, всеки миг е на ръба. Отлична режисура.

Ким Катрал, вече поузряла, говори с идеален британски акцент и играе специалната помощница в работата и в живота на премиера Ланг (Броснан), и като че ли щедро е заимствал черти от характера на Тони Блеър.

Действието се развива в типичен Хичкок стил, в прекрасна изолирана къща на остров, на брега на морето, с лошо време и трупащи се загадки.

Иначе сценарият е пълен шит (боклук) и представлява долнопробна и съшита с бели конци (ама много, много, МНОГО бели конци) теория на конспирацията. Героите се държат като надрусани и винаги предприемат най-опасните и нелогични действия, които да ги вкарат във възможно най-тежки проблеми. И така до финала.

За съжаление, политическите трилъри трябва да имат поне приличен сценарий.

Изборът на режисьор, преследван от закона, съвсем не е случаен. Гледай на свой собствен риск. 3/5

петък, октомври 15, 2010

Национална гордост

Когато се уморя да участвам в антибългарската кампания, отвреме навреме и аз бивам обзет от национална гордост. (Няма майтап)

Днес това е Рали Иванова, избрана за български представител в световния атлас на най-сексапилни живи жени на списание Esquire.


Направила е поне едно мъдро нещо в живота си - живее в САЩ.

От сайта ѝ са избрали сигурно най-гадната снимка.

Кандидатките могат да бъдат подкрепяни в twitter и facebook, както и да се предлагат алтернативни представители.

Между другото, кандидатурите не са само секс символи, има и други.

Забравих да ви кажа - победителката Минка май вече е избрана ;-)

четвъртък, октомври 14, 2010

Спомени за шоутата на Слави

С риск да пожълтея така, че да не ми действа вече нито тайд, нито вениш, отварям темата за Слави Трифонов, който тая година натрупва има-няма 20 години на екран. Поводът е разговор с интелигентен събеседник, който хич не го харесва.

Какво ли ми остана в главата след толкова телевизионно време. Моля изреченията отдолу да не се приемат за неоспорими факти, а за моето мнение и впечатление от събитията.

„Ку-ку“ и после „Каналето“ ми бяха симпатично-аматьорски, свежи проекти, на фона на тоталитарната телевизия. Всъщност за тоталитарната телевизия не съм много прав. Изглежда другарите в БТ знаеха накъде ще духа наесен вятъра, затова в последната година преди промените Б(Н)Т беше с доста интересна програмна схема. Но по тая тема - друг път.

В интерес на истината харесвах най-много Зуека, след това Камен и после Слави. Влади Въргала направи убийствен първи монолог и така до днес, със същия герой. Марта, Тончо, харесвам и тях когато не си пишат сами смешките... може би забравям някого. На „атомното“ предаване щях да умра от скука. През цялото време чаках да започне интересното, т.е. същинското предаване. После разбрах, че имало хора, които се вързали. Изумително!

„Каналето“ беше малко по-малко интересно. Опитвам се да си спомня нещо от него, но единствено помня дългата коса на Слави.

Междувременно Слави и компания започнаха да изнасят концерти и да ходят по турнета. Първите албуми не ги помня, помня само, че ми бяха напълно безинтересни. „Куку академията“ ми беше доста златноорфееста. Един приятел подари на приятел в чужбина касетка със Слави, човекът искал да чуе съвременна българска музика. Намусих се, беше направо лош вкус да се подарява такова нещо. То тогава друга да се продава нямаше.  Уикеда ги нямаше даже.

Следва „Хъшове“. Не съм сигурен дали съм изгледал цяло предаване от „Хъшове“, но помня, че Слави звучеше агресивен и ядосан през цялото време. С нищо не ме привлече.

Дойде времето на bTV. След като няколко месеца от екрана ни навиваха да слушаме „Фанданго“, телевизията започна с истинска програма, включително и „Шоуто на Слави“. Помня първото предаване. Гост беше Кеворкян, а гласецът на водещия трепереше. Справи се обаче отлично. Бях приятно изненадан. И други хора около мен - също. През първите 2 години почти не изпусках предаване. Трябва да призная, че бях фен и на кеча, който продължаваше след шоуто, така че от 22,30 до 00,30 бях плътно пред телевизора..

Шоуто комбинираше няколко важни елемента: Талантливи сценаристи, които почти не простееха. Слави все още спазваше ТВ етикета и не се залагаше така патетично за българщината. Добри комици. Гости, голяма част от които биха правили чест на всяко шоу по света. Отлични музиканти, които си гледаха музиката. Смятах Слави за най-големия иноватор в българския телевизионен пазар, най-големият професионалист. Дори харесах албума му „Новите варвари“ и песента „Бедните не могат да скачат“.

Прочетох книгата му (записана от Любен Дилов син) „За стърчането“. Намерих полезни неща за себе си – например това, че ако правиш нещо което си заслужава, заслужава си и да инвестираш сериозно в него. Направо ми действаше като история на успеха по български.

После възходът на Слави продължи, но моето одобрение взе да намалява. Все повече се дразнех на балканските ритми и български хубости, които държеше да демонстрира на всеки чуждестранен гост. На политическите речи. На музикантите, които започнаха много да говорят. На сценаристите, които изпростяха. На Слави, който го удари през просото, и заимпровизира.

Някъде по онова време започна модата на риалити шоутата, първите от които ми бяха доста интересни, включително и тези при Слави. Първите певци, които селектира, бяха страхотни. Къде са те сега?

Две хиляди и пета, ако не се лъжа, беше върха на кариерата му. Слави правеше едновременно Survivor (с оригинален принос към формата), Music Idol (нямам забележки) и шоуто.

След това като че ли нещата взеха да угасват и Слави изневери на себе си. Всъщност дали на себе си е изневерил не знам, но на идеята, че трябва да се инвестира сериозно във всичко, което си заслужава, изневери.  Почти нямаше смислени чужди гости. Реалитита изтъпяха. Остана само вечерта на комиците, която гледах преди всичко заради Краси Радков.

Сега може и да има нещо много интересно, но не го гледам. Не го издържам. Дори и сценаристите не могат да напишат свестни смешки на комиците.

Не успях да издържа цяло предаване от „Добре дошъл в България“.

Горе-долу това е.


сряда, октомври 13, 2010

Дупка в закона с потенциал за мултимилионна икономия.

Случайно ми попадна последната ТЕМА, където се обсъжда един много любопитен въпрос - за таксовите марки.

Не бързайте да осмеете тази архаична технология за плащане на държавни и общински такси.

Оказва се (според статията), че някои от (а може би всичките?) държавни и общински такси могат да се плащат с таксови марки. Докато банковият превод не бил много коректен. Да видиш ти!

Банковите такси стигали до 6 лева на превод!!!

Тоест, ако залепите няколко таксови марки на съответното формулярче, не се налага да плащате тлъстите банкови комисионни на кака Цецка (по-хубавата Цецка!)

След две години (!) щяло да има закон. Защо точно след две, а не веднага да оставим тия милиони на бизнеса и гражданите? Дали няма нещо общо с края на мандата?

Повечко подробности - в статията. (има още две страници, които не съм сканирал)


неделя, октомври 10, 2010

Герои с лични проблеми

Снощи гледах „The Expendables“ („Непобедимите“). В долния текст разказвам почти целия сюжет, ама той сюжетът не е най-важното в случая. Четете на своя отговорност.

Това е екшън, който изглежда като правен в рая - във филма участват Силвестър Сталоун, губернаторът Арнолд Шварценегер, Долф Лундгрен, Брус Уилис, Мики Рурк, Джейсън Стейтъм, Джет Ли, Ерик Робъртс и „Ледения“ Стив Остин.

Екшъните не са това, което бяха. Имената на актьорите по-долу да се четат като „Героят на...“

Брус Уилис и бате Арни имат твърде епизодична роля - появяват се веднъж за 5 минути, колкото бате Арни да прояви разум и да заяви, че в глупости не му се участва. Правилно, бате Арни.

В 21-ви век няма вече екшън герои с уреден личен живот. Свърши тя тая, дето освобождаваш страдущата девойка с дългите крака и на финала тя ти увисва на бицепсите с изражение на обожание.

Джейсън Стейтъм ходи през деня да коли и да беси (професия, какво да правиш), но вечерта става душичка, и изненадва любимата с пръстенче с рубин и бутилка шампанско. Да, ама не е звъннал предварително и се получава конфуз с дублиране на местата в спалнята, защото дори герой да си, не може толкова рядко да се обаждаш.

Мики Рурк играе ролята на фризьорката, където момичетата клюкарят, пардон, на татуировчика на героична мускулна маса, където момчетата пият и забиват ножове по стените. Води си у дома девойки на по 20+, ама дори и петдесетата го оставя.

Долф Лундгрен употребява психотропни вещества, което пък води до изявени садистични наклонности. Временно под въздействие уж да очисти тоя-оня от приятелчетата си, ама терапията му помага да се възстанови.

Лошият лош латино генерал, който уж е най-лошият в началото и трябва да умре, се оказва с нежна душа на художник и въпреки че е професионалист в превратите, емоционално съсипан ще тупне като зряла круша от балкона.

Джет Ли си измисля семейство и син, на който му трябват пари за университет, за да му вдигнат заплатата (понеже екшън героите имат нужда от социална причина да им вдигат заплатата през 21-ви век). Той пък има комплекс от ръста си, та се налага Силвестър да му прави терапия. (10х, Nezoo)

А Силвестър е безнадежден романтик, който със собствени средства се връща на гъза на географията да търси каката, с която е прекарал два часа в престрелки и гоненица с коли. Така е, като социалната ти среда е само терористи и антитерористи.

„Леденият“ Стив Остин е много добър в екшъните, слабата му страна са репликите. То не е казано, че всички трябва да са филолози.

От плюсовете на филма е огромното количество изразходени боеприпаси. Плюс зрелищните сцени на хвърчащи мозък, черва, крайници и кръв.

Ерик Робъртс, Бате Арни, Долф вече дори и на кино изглеждат като яки старчета.

Филмът има един голям минус, и това е Бойко Борисов.

Това е като да ти подарят кутия с луксозни шоколадови бонбони, от която да липсва един. (10х, Димо.)







петък, октомври 08, 2010

Реплики от задната седалка



Лято, жега. От задната седалка се чува:

– Тате, пусни вече тоя охладиатор!


Есенно задръстване рано сутрин. Тежка въздишка от задната седалка:

– Днес всички са тръгнали на детска градина...


Подобна ситуация:

–Защо има светофари? Само спират хората сутрин, трябва да ги пускат по обяд!

(Аз пък се замислих за нуждата от държавно регулиране при ограничени природни ресурси ;)


Прибираме се от градината:

– Тате, нали ти си най-силния?

(Щастлив съм, че на света има човек, който поне за малко е бил убеден в това :)




Вече в трети в клас. Виждаме дъга пред нас.

Аз:

– Знаеш ли, че ако минем под дъгата аз ще ти стана мама, мама ще ти стане татко, а ти ще станеш момче :)

– Хайде да опитаме, давай да я стигнем... Интересно какво е да си момче

Караме напред. След две минути размисъл:

– Не, недей да караш към дъгата

– Защо, нали ти беше интересно?
– Ти добре ли си?!? Нали в класа момчетата ще станат повече и ще победят!

Тя дъгата междувременно изчезна


(Напомня ми на вица за левскаря, негъра и цесекаря ;)


Извод: трябва да си записвам, защото почвам да забравям

Снимка: Pennsylvannia State Climatologist

четвъртък, октомври 07, 2010

Бъдещи журналистки наясно с ролята на печата

Сигурно последен научавам, че бъдещи журналистки от путинския комсомол „Наши“ са се снимали за еротичен календар, посветен на премиера Путин.

В блога на тарторката Кристина Потупчик има още снимки, както и връзка към блог на инициативата.

Всеки лист от календара е придружен с посвещение на модела към любимия министър-председател.

Очевидно е, че са съвсем наясно с ролята на свободната (от дрехи) преса при „суверенната демокрация“.

Комикът Виктор Шендерович сподели че това е по-скоро ФАК(ултет), отколкото ЖУР(налистически).



Обръщенията са от пошли към цинични.

Не сме чак толкова далеч от тях.

Българската журналистика също не е имунизирана:

Представете си, че всички депутати са блондини с дълги мигли, а всички представители на съдебната власт са от Хасково. Всички от третата, изпълнителна власт пък задължително притежават светлозелен "Опел Вектра". Съмнително, нали? Би могло да бъде и случайно съвпадение - но все пак поражда справедливи подозрения.
От петнадесет години четвъртата власт в България се състои предимно от момиченца. Българските медии са наводнени от този типов персонаж: бърза, агресивна, за предпочитане дългокрака студентка, която ходи на лекции рядко до никак. Но пък ходи из София - на "ти" е с парламент и правителство, "отразява" необходимото в Съдебната палата, посреща (целият текст)


Да не забранят хубавите журналистки, само се плаша. Че аз много харесвам хубави и зли.

Благодаря на Беломоре за подсещането.

PS. Истински кандидат-журналистки направиха много по-смислена контраакция. (Благодаря на Мери Катлийн О'Луни)

Плаша се

Уж кризата свършва по Димитровден, а осигуровките скачат. Хем скачат, хем си остават старите. Кой въобще ще повярва на такава опашата лъжа. „Експертите“, които се обединяват около това мнение, може ли да си дадат оставката?

Защо в политическата класа в България няма естествен подбор? В колко парламента подред влизат главно случайни хора?

Президент, премиер, бивш премиер, безбройни комични министри – край нямат. Един ли бе, да го опишеш.

Може ли да си хем министър, хем толкова тъп, че дори да не можеш да се скриеш с любовницата си, че трябва да те обсъждат по телевизията и по вестниците?

Историята веднъж се повтаря като трагедия (титаничните ТВ интервюта Никсън - Фрост) и веднъж като фарс (титаничните ТВ интервюта Диков - Борисов).

Къде са прекрасните кадри на прекрасното социалистическо образование? Специалистите, учените, професорите, интелектуалците?

Кога общата бройка на талантливите спортисти, сценаристи и политици ще надмине числото 5?

От националната гордост ни не останаха вече дори и киселото мляко, електрокарите и щангите.

Кой носи визията за бъдещето? Гейовете и липсата на задължително вероучение ли ни препъват към него? Моля?


(Линковете важат за повече от един абзац)

сряда, октомври 06, 2010

Пиянството на един народ :)

За читателите през четци и Мегафона: кликайте на публикацията, сложил съм клипчета

Тия дни едно събитие мина малко незабелязано* от българските медии и общество – двайсетгодишнината от Обединението на Германия, което е и национален празник на страната – Трети октомври. Денят не бива да се бърка с падането на Берлинската стена, което става на 8 и 9 ноември 1989. Обединението става факт почти една година по-късно – на 03 октомври 1990.

Оня ден нaционалният празник беше отбелязан с доста сериозни официални мероприятия и речи в Бремен. Мисля, обаче на нашия сайт да отбележим този ден (е, на патерици) с малко музика :)


Музиката обаче няма задължително да е немска и изобщо няма да е свързана с Обединението :) Днес мисля да ви пусна няколко песни, които стават или са били хитове на едно друго – много немско – събитие:

Октоберфеста в Мюнхен :)



Да започнем с една импресия от вероятно най-голямата масова веселба в света:


Малко факти:
- 91% от населението на Земята разпознава понятието „Октоберфест“ :)
- Октоберфест допринася с 1 милиард евро допълнителен оборот в стопанстово на Мюнхен и региона (за сравнение: бюджетът на България за 2011 година е около 25 милиарда лева, така че правете сметката)**

На празника се пие и се пее и сега следват няколко песни, станали хитове на Октоберфеста
Започваме с нещо немско: Anton aus Tirol
Нарочно ви пускам песните в изчистен вид, защото ако ви пусна клипове с пените, изпълнявани с палатките с бираджиите – нищо няма да чуете :) Затова и клиповете са от сравнително оригинални.

Anton aus Tirol

:


Следващата песен всички сте я чували :) – песента е мнооого стара, нокак мислите, днешната ѝ популярност откъде дойде?

Samba






Следва още една популярна песен :) Когато всичките ви приятели франкофони след тази песен започнат да повдигат възмутено вежди и да се изказват по адрес на варварите-немци, нека не забравяме, че тази песен в Германия е много популярна детска песен, която преди години става един от хитовете на Октобефеста:

Das rote Pferd




Все още ли твърдите, че Червеният кон не е детска песен? Чуйте още веднъж внимателно:)

Все пак ще ви пусна едно клипче на една от хитовите песни, но чуто и видяно на самия празник:

Fliegerlied:



Както можете да видите песните си имат определена хореография, така че другата година като ходите до Мюнхен, освен че ще си купите народни носии, но ще трябва да се подготвите и с хореографията по песните :)

След толкова много бира и песни нека проследим какво може да ни се случи:)



За мен горната случка показва много добре каква полиция и държава искам да имаме и тук.

Нека за изпроводяк чуем официалната версия на най-големия хит на Октоберфест 2010 :)

Песента е страхотна:




а на вас пожелавам лек и успешен ден :)

А ако не ви се пие бира – пийте винo:)

– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –
* Почти веднага трябва да опрпвергая сам себе си поне в частта „общество“– вчера, докато пишех материала излязоха няколко интересни материала, свързани с Германия:
–– Който поиска, може (на НАШИЯ БЛОГ ТУК!!! –и аз гоп забелязах чак когато погрешка натиснах Публикуване още вчера на днешния материал) – още едно доказателство, че с Комитата пишем без да се координираме много-много ;)
––Октоберфест в Тексас
и наистина симпатичният разказ:
––Немците в София

** И двете неща бяха съобщени тези дни по немските телевизии

вторник, октомври 05, 2010

Който поиска, може

Как постъпи Обединена Германия с архитектурно-историческото наследство на Източна Германия?

Да видим някои примери (специално подбирани от мен, да напомнят сгради в България). Клик на картинките за по-голям размер.






Оказва се, че който го иска, го може. И едва ли някой може да се оплаче от липса на пари за строителство в България.

И може би подсказва истинската причина България да изостава от Германия. От векове за векове.

Цялата галерия е тук. Линкът ми беше подсказан от Тодор Обрешков (в коментар тук). Между другото, фотографът не е доволен от свършената работа по реставрацията, смята я за недостатъчно автентична. Ами той да види „реставрацията“ на столичната библиотека в София и тогава да мрънка ;-)

Не мога да открия къде бях публикувал галерия със снимки на изложба на моста на НДК на съвременни „гордости“ на българската архитектура + „реставрация“, за да направим сравнение. И със сигурност „Хеопсовата пирамида“ пред Интерпред беше един от експонатите.

PS. Стойчо ми напомни че тия дни е кръгла годишнина от обединението. Тъкмо!

петък, октомври 01, 2010

Нежни души

За българина може да е самохвалко, за мен това бяха изключително трудни преговори. В 3 часа през нощта аз ги изгоних. В 3 през нощта. Кой ще ми плати това здраве, щом така ми говориш? Кой ще ми плати това здраве?

...

Щом не ме харесвате. Искате друг, изберете си друг. Аз толкова много. Давам си здравето и нервите. От сутрин до вечер. Толкова много. Намерете, който може повече. 20 години карате по магистрали, играете в спортни зали, возите се на метро, всичко ви е О.К. Аз това мога, това ще направя, докато ме търпите. После си избирате някой да ви отвлича, да ви язди и да викате, че е успешна борбата с престъпността. (смее се) Ваша работа. Аз толкова… За тебе съм самохвалко, за мене съм вече един истински преуморен човек, вследствие на изключително много ангажименти и работа.


Така спонтанно възкликна сегашният премиер в ефира на една ръбата телевизия (Канал 3).

Проявите на слабост (или раздразнителност) никога не играят в полза на политика, пък дори и това да е старателно изиграна сценка.

Предната емоционална изцепка с трагични последици, която помня, беше издънката на Петър Стоянов с папката на Богомил Бонев, която му струваше втория мандат, и а на нас – малко по-остро влизане в завоя на историята. (Врътнахме няколко наказателни обиколки).

Бойко си прави сметката да направи извънредни избори и да управлява тоя път без „подкрепящи“. Хубаво, ама хленченето може да му скрои лош номер, а и хората, които са притеснени от управлението му са нараснали двойно в последната година. Може да стане и по-зле в парламента.

Тъй че, по-леко, бате Бойко, с емоциите.

Сега всеки и навсякъде по света знае - големият мачо мъж можеш да го разревеш, ако не му признаваш старанието (както аз бях в четвърти клас, когато се сърдех на географичката, че не ме изпитва, а аз толкова бях учил). Всички, които трябва да водят преговори с България, си водят записки.

Честито.

PS. А здравето кой ще му го плати? – та няма ли доверие на здравната и пенсионната реформа които провежда в момента ;-)

PPS. И Радан прави съвсем уместна констатация – то ние и преди знаехме че реформите са трудна работа, особено в здравеопазването. Какво се опитват да ни кажат „свидетелите“ на кризата? Да проявим съчувствие, понеже изведнъж са разбрали, че са посегнали към голям залък? Правителството на малцинството предполага по-отговорно поведение.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)