понеделник, февруари 28, 2011

TILT: Два пъти Браво и още два пъти специална похвала!


Преди години, още като ученик, често (буквално всяка седмица) ходех на кино, после като студент го практикувах също достатъчно често – даже и сам си ходех (без компания). И, ако в гимназиалните ми години гледах и доста от българските филми, то вече като студент (а това беше началото на 90те) май на ни един български филм не съм ходил. После полека-лека разредих ходенето на кино. Порастването на детето отново ме върна в кино салоните – и много се радвам, че днешната анимация за деца може да бъде гледана и от татковци :)

Цялото това въведение беше, за да ви кажа, че от 1988г насам не бях гледал български филм на кино. Както първите опити след 1990г, така и тези от последно време (прословутите Дзифт и Мисия Лондон) минаха покрай ушите ми, без да ме убедят да дам 9 кинта за билет за тях. „Играта на играчките“, „Социалната мрежа“ и „Рапунцел“ като че ли заслужаваха повече (да не говорим за наистина великолепния „Да си дресираш дракон“ ).

Когато обаче Комитата ми каза, че TILT си струва, реших да го послушам, не забравяйки старото кинаджийско правило „Филмът е хубав или съветски?“ ;-)

А българските филми винаги са страдали от неимоверното желание на авторите си да решат всички световни проблеми едновременно, както и да покажат поне един чифт цици (кажете ми български филм*, в който няма цици?)

С подобни очаквания в събота реших да жертвам 18-те кинта за билети, за да гледаме TILT заедно с благоверната. Публиката в салона бяха предимно мои връстници, като имаше даже няколко човека във видима пенсионна възраст. (Да сте ги виждали в последно време в киносалон? В мола?). Имаше и доста по-млади от мен, но тийнейджъри май изобщо нямаше. Като че ли връстниците ми все пак преобладаваха.

И се оказа, че за това си има основание – TILT се оказа буквално филм за моя набор. След Войната на таралежите, това е вторият филм, в който се разказва за мен самия.

Историята на пръв поглед е проста – една компания момчета се опитват на фона на наистина исторически събития да се „оправят“с живота. На втори поглед обаче историята е пълна с под-истории, точно както е и нашият живот: има и любов, има и предателство (и то повече от едно), има и почтеност, и приятелство, и надежда, и отчаяние – но всичкото това без грам морализаторстване, за което авторите на филма получават първото ми БРАВО!

Второто БРАВО е за реализма: реализъм има както в героите, така и в обстановката (декори, жаргон, атмосфера). Всъщност реализмът на героите не е в типичността им (колко от вас познават убиец? Или дъщеря на мутра? Която не е станала мутреса?!?), а в тяхната характерност.

Малко пояснение: „типичен“ е герой, който може да бъде срещнат всеки ден, на всяка маса или във всеки офис, докато „характерен“ е герой, който характеризира епохата си. В този смисъл героите в TILT са „характерни“

Личи си, че авторите са живели това време и са го пресъздали като истински познавачи: и жаргонът, и автомобилите (както и номерата им), и улиците, и поведението на милицията, и обстановката в милицията са напълно автентични (последното даже за 1995-96г мога да го потвърдя ;-) Емигрантските сцени са умопомрачително (даже мога да цитирам „Ебало си е мамата!“) реалистични.

Ако искате да разкажете на днешните двайсетгодишни българския социализъм, както и началото на прехода – заведете ги на TILT.

Филмът е МНОГО ДОБЪР и се надявам да показва тенденция за българското кино.

И все пак да кажем нещо и за забелязаните от мен „дефекти“:

  • Комитата се чудеше, дали през 1989г имаше чешки (широки) трамваи. Такива имаше още през 1988 г (ходех с тях до гараж Дружба, където пък карах тролей в УПК-то), но... апаратите за самотаксуване с електронни карти се появиха след 2005 г ;-) (сцената с трамвая на последната спирка)
  • А влакът от София до Драгоман пътува не повече от час – така че няма как по светло да минаваш покрай Сливница (пейзажът от прозореца на влака е точно от чукарите и полето край Сливница) и в дълбока нощ да минаваш граничен контрол на Драгоман (влакът на път за Германия).
  • Съвкупността от дрехите на героите през 1989г :) – т.е. че всеки имаше поне едни читави дънки или ризка – имаше, но никога нямаше да идеш с тях в мазето ;) Както и вероятността четирима души едновременно да си ги носят също клонеше към нула

Разбира се това са само бележки за моята наблюдателност, а не критика на филма ;)

Първата специална похвала е за играта на артистите: имената, както и лицата им, нищо не ми говорят, но играят великолепно. А мадамата ми докарваше сълзи и то само с мимиката си, признавам си! (Има бъдеще в това момиче!)

Втората специална похвала е за авторите за отношението им към паметника със шмайзера! (то е Шпагин, де;) Гледайте филма, ще разберете :) :)

Ако все пак искаме да се абстрахираме от историческата обстановка, то филмът е за поредицата малки решения и избори, които взимаме в живота си, и които винаги водят до големи последствия. И това е разликата между TILT, филм от времето на демокрацията и Войната на таралежите, също прекрасен филм, но от времето на социализма (и който се отнася точно за същото поколение, което сега взима своите решения в TILT): във Войната на таралежите героите взимаха големи решения с малки последствия, докато в TILT – взимаха малки избори с големи последствия. Мили мои, че нали точно това е разликата между социализма и демокрацията?

Послепис за всички, които мислят, че българският народ е боклук или че политиците ни са лоши: Забелязвате ли колко се е променила страната ни за двайсет години и то в добра посока? А?

*който не е детски, разбира се ;-)

Муамар Кадафи – човекът, който ще завижда ...

или как политическата коректност води до крайности


Представете си държава. Арабска.

Държавата от десетки години е управлявана от несменяем държавен глава, дошъл на власт след революционно взимане на властта (както знаем, „революционно“ означава насилствено). Държавата се управлява „демократично“ с периодични „избори“, на които лидерът или неговата партия (племе, клика) печели постоянно с почти 100%. Опозиция, ако има такава, отдавна е напуснала страната. Разбира се, страната е богата на петрол и спрането на доставките от тази страна би довело до чувствителна промяна в цените на борсите. Лидерът на държавата понякога влиза в конфликт със съседите си, поддържа анти-израелски терористи и поне веднъж е подлаган на нападение от страна на американците. До тук, както и да е, но нашият човек (лидерът на революцията) е изтребил и доста хора от собствения си народ, понякога с химически оръжия, понякога с помощта на лично преда ни му специални части или по друг анти-хуманен начин.

Друг детайл за страната е, че самото ѝ създаване е сериозен компромис между вероятно несъвместими племена, народи или религиозни течения и които се държат в обща държава само с помощта на насилието от горе.

И през цялото време този диктатор е като трън в очите на демократичния свят (демократичен е в смисъла, в който се влага в Европа (без ОНД), Индия, Северна Америка, Чили, Австралия, Южна Корея). Приличните хора биха избягвали контакти с него, но за съжаление петролът (т.е.лесните пари) са отрова за всяка страна, а и в крайна сметка, кои сме ние, за да даваме акъл на другите народи как да живеят?

И още един детайл: страната НЕ Е обект на масов туристически поток

В днешния свят за съжаление огромна част от населението на планетата живее при режим, върху който нямат никакво влияние.

И изведнъж диктаторът се дъни: извършва прекомерно насилие срещу хората.

Какво трябва да направим ние – описаните по-горе демократични страни и региони? Санкции, затваряне на граници, прекратяване на търговията с този диктатор, ембарго, военна намеса?





Преди да отговорите на горния въпрос помислете за коя страна ви говоря?

Либия на Муамар Кадафи?

Не, мили мои, става дума за Ирак на Садам Хюсеин!

Там бяха приложени всички изброени мерки, като само военната намеса реши проблема – нито санкциите, нито ембаргото му накривиха шапката на Садам, но пък и на нас повишението на цените на петрола в крайна сметка не ни накриви много шапката. Само военното решение премахна проблема Садам и точно военното решение ни накриви и нашата шапка: цялото политически коректно (едно време му викаха „прогресивно“) човечество оплю американците и всички нас за военното решение. И продължава да ни оплюва. И продължава да твърди, че е било лошо.

Сега разбирате ли защо Европа и Америка не искат да се намесват по-сериозно в Либия? Нали ако се вземат истински мерки срещу Муамар Кадафи, то пак ще бъдем оплюти от политически коректното (прогресивното) човечество. No thanks!

Така че – нека насилието в Либия продължава, нека видим как народът на Либия ще се справи с диктатора си без наша помощ.

В този момент Муамар Кадафи вече трябва да завижда на Садам Хюсеин: защото Садам Хюсеин беше изправен на съд и обесен като държавен глава, докато Кадафи според мен жив ще бъде дран с тъп бръснач на площада пред погледа на цялото човечество (вкл. и политически коректното) и много, ама много ще завижда на Садам.

Пък аз съм склонен да плащам и 3,50 лв за литър бензин за тази гледка.

А друг път – недейте да плювате много, когато американците ни вършат мръсната работа. Прави са.

неделя, февруари 27, 2011

Сбирка на InterNations в галерия Снежана

InterNations e мрежа (социална мрежа, организация) на хора, които се чувстват граждани на света и са живяли или живеят дълго време извън собствените си държави. 

В София има сбирки всеки месец.

Този път сбирката беше в галерия „Снежана“ на ул. „Денкоглу“.

Покани ме И., която дълго време е живяла в Чикаго, а сега е нещо като организатор. 

Той се опитва да и изреже ноктите.

Галерията е много по-голяма отвътре, отколкото отвън. Отвътре е на два етажа и предлага много пластики/скулптури, картини, вино (от Katarzyna) и книги. Много е уютно. Книгите са подбрани с много добър вкус, което е рядкост. Някои от картините и пластиките без колебание бих си сложил у дома. Засега обаче, ще се въздържа, наистина страхотните неща малко са ми над възможностите.



На долния етаж има нещо като зала за танци, с пиано и озвучаване, но и там също има изложени доста картини.

Групичките започват да кристализират

Събитието нямаше вход, но трябваше да имаш покана, а като лубрикант на социализацията всеки можеше да си купи чаша вино, от доста добрите вина на Katarzyna.



Трябваше към 21,30 да напуснем галерията, защото след това имаше някакво събитие с танго. 

Програмата в следващите дни

Много добре си прекарахме. Хората, които пътуват или живеят на друго място, винаги имат какво интересно да разкажат. Експонатите в галерията са подбирани добре и не видях боклуци или кич. Отново се запознах с хора, с които навремето съм се познавал, но съм позабравил. Издействах си и обещания за разкази за patepis.com



После продължихме в „Дивака“. Естествено, объркахме се в кой точно „Дивак“, така че компанията се раздели. Но се събрахме пак в „Апартамента“ на „Неофит Рилски“ и завършихме в „Хамбара“.

С тая евтина текила в „Хамбара“, истинско чудо е, че всичко приключи съвсем цивилизовано.

събота, февруари 26, 2011

Либийски спомени


Изглед от Либия. От офиса на дядо ми или от някой хотел, идея си нямам


Когато ходих на гости на дядо ми в Либия през 1978 г., Кадафи вече беше на власт. Какво ми е разбирала тогава главата от политика, не знам, но помня някои моменти.

На границата ни тарашиха здраво за храна, която внасяме в Либия. С удивление гледах как от багажа ми вадят консерва след консерва русенско варено, които митничарите пренебрежително хвърляха в един контейнер за боклук.

После, когато разопаковаха багажа ми в апартамента на дядо в Триполи, се оказа, че митничарите не са намерили цял свински врат и още няколко консерви и баба и дядо много ми се радваха.

Всичко в Триполи беше богато осветено, имаше невероятно количество коли, включително соц. производство и по магазините имаше всичко, освен свинско, алкохол и кока-кола.

Аз бях като в рая. Баба ми всеки ден ми купуваше играчки, водеше ме по сладкарници и ме черпеше с пасти, ориенталски сладкиши и пепси. После опитах още няколко вида кола, включително една още по-сладка - Kitty Cola, но пепсито си беше най-добре.

Сиестата ми беше страшно досадна, защото трябваше с баба да си стоим вкъщи, и въпреки че тежките пердета бяха спуснати, беше страшна жега и в апартамента. Дори и водата от водопровода не беше студена, а леко топла.

Баба ми се опитваше да ме накара да чета „Оливър Туист“, но мрачните викториански сюжети хич не се връзваха със силното слънце и жегите.

Ходихме на тържество в българското училище, което си изглеждаше съвсем нормално. Там ядохме телешки кебапчета. Възрастните мрънкаха, че не били свински, аз честно казано, не забелязвах разликата.

Възрастните мрънкаха също, че магазините ставали непрекъснато все по-скъпи и с по-кофти стока, и че продавачите се оплаквали от Кадафи, който непрекъснато ги притискал с бюрокрацията.

Липсата на алкохол на мен ми дойде супер, защото това означаваше, че всичко в магазините и по заведенията може да се пие. Местните пиеха някаква горчива лимонада, която наричаха „рубин“ и на мене не ми харесваше.

Българите бяха едно много голямо семейство, със всичките си особености. Баба ми винаги беше добре осведомена по клюкарските канали и се наслушах на всякакви истории - за контрабанда, незаконно варене на алкохол, кражби и изневери.

Точно тогава вървеше световното по футбол. Футболът никога не ме е интересувал, но помня как един приятел на дядо гледаше мачовете с бинокъл от съседите, а за коментар си пускаше радио „Христо Ботев“, което се ловеше чудесно в Триполи. Финала го гледахме на нормален телевизор, но пак с българско радио като коментар. Играеха Холандия и Аржентина. Споменаването на Кройф предизвикваше еуфория в публиката.

Помня и сватба в задния двор на нашия блок. Сватбата продължи няколко дни, с танци и песни, огньове и чевермета. Между инструментите имаше и съвсем познато изглеждаща гайда. Младоженци така и не видях.

Баба ми стана жертва на джебчии, докато пазарувахме подаръци за България .

Голяма жега беше в полицейския участък, с вентилатори по таваните и само мъже навсякъде. Пред участъка имаше тълпа от кандидат помощници, които помагаха на неграмотните и на чужденците да си попълват формулярите. Срещу съответното възнаграждение.

От Кадафи помня портретите му навсякъде, както и зелените знамена.

Години по-късно, точно след 10-ти ноември, в началото на големия дефицит, по книжарниците се появи в огромен тираж „Зелената книга“ на Кадафи. Баща ми се забавляваше да ми цитира от нея дълбокомислени разсъждения, като например, че и жените са хора.

За тоя месец, който прекарах в Либия, се аклиматизирах добре и 35-36 градуса ми се струваше като прохладно време.

В деня, в който пътувах наобратно, беше невероятна жега, в Триполи беше към 48 градуса. Пристигнахме късно следобед в София, беше към 35 градуса, на мен ми се стори като един прохладен следобед.

„Ох, хладничко“ — изкоментирах.

Години наред роднините ме бъзикаха за това.

На връщане контрабандата беше скрита под моите играчки, много мъдро, защото митничарите само отвориха сака, хвърлиха поглед на играчките и го затвориха. Не помня какво съм пренасял.

Когато българските медици бяха обвинени в незаконна търговия, незаконно варене на алкохол и изневери, това ми прозвуча познато. Другите обвинения звучаха чудовищно.

Кадафи е изверг, който е готов на всичко, за да си отърве гъза от отговорност, а ние в България това го знаем по-добре от всички. Но не забелязах в последните дни някакво приложение на ценния и изстрадан либийски опит.



четвъртък, февруари 24, 2011

Чудото съм аз в Sofia Live Club

Прибирам се от благотворителния концерт „ПРИКАЗКА БЕЗ КРАЙ... ЧУДОТО СИ ТИ!“, който се проведе в Sofia Live Club.

Н. едвам ме замъкна на него, ама вече толкова пъти ѝ отказвам да излизаме, че ми стана съвестно и тоя път кандисах.

Концертът не беше лош и беше събрал на едно място изпълнители, които иначе никога не бих се вдигнал да гледам.

Целта беше да се съберат пари за медицинска апаратура за диагностика на деца. Необходими са 500 000 евро. Ако искаш да помогнеш, пращаш на 177777 съобщение „DMS Magic“

Малко снимки:



Тома

Калин Вельов

Криста?

Мариана Попова
Много интересни неща изпълни. Ще потърся музика от нея, за да я чуя какво пее сега.

Владимир Ампов — Графа

Магдалена Джанаварова
Независимо един от друг, двама души на масата решиха, че им напомня на Лили Иванова

Теодор Койчинов

Дани Милев

Нора

Елица и Криско

Елица от зайче-байче за няколко години се е превърнала във фатална жена. 6+ за роклята, чорапогащника и гердана

Ани Лозанова се е превърнала в Ani Lo. 


Хард-рокът ѝ отива на ангелското гласче.


„Авеню“.

Обща песен

Има някакъв живот в българския поп, който не е фолк. Залата не беше много пълна.

сряда, февруари 23, 2011

Маймунски работи


Разбирам горе-долу сръбски и съответно хърватски и другите езици от тази бързорастяща фамилия. Не мога да говоря и да пиша, за съжаление.

Когато бях в Белград, реших да си купя някакви интересни книжки, и то без да се консултирам с никого, просто за да се опитам да направя някакво лично откритие.

Едната от книжките, които си харесах, беше „Вътрешни работи“ на Милан Милишич, която ме грабна с късите си бели стихчета/сентенции/притчи, с която беше пълна.

Днес проучих повече за автора и се поздравих с добрия вкус. Човекът се оказа голям хърватски поет и преводач (превеждал Толкин и Робърт Фрост), със сериозно влияние върху съвременната сръбско-хърватска и т.н литература.

Когато чета тази книга, написана преди 20 години, най-близкото нещо, за което мога да се сетя, че ми прилича по жанр е... литературния блог ;-)

Какво значи да изпревариш времето си.

Маймуняк

Един хубав ден маймунякът скочил от клона и казал:
– Аз съм човек.
– Какво ще правиш? – го попитала жена му.
– Ще се боря до последна капка кръв на земята да има мир, радост и право на самоопределение
– С кой ще се бориш?
– С всеки, който ми падне. – отговорил маймунякът.
– Ама това е труден живот, който деформира. Ще трябва да ти опада козината и опашката. Ще трябва да изобретиш речта и да бъдеш нещастен като Тарзан, на когото все му е неясна връзката между майките и маймунките.
– Не дрънкай. Ще измисля нещо. Ще се занимавам с поезия и психология.
– Хи-хи-хи-хи-хи.

вторник, февруари 22, 2011

Колко трябва да се харчи в ЕС и колко трябва да се преразпределя


Присъствах на кръгла маса за фискалната дисциплина в ЕС, която беше проведена в Народното събрание и организирана от евродепутата Надежда Нейнски (позната и като Михайлова, поканата ми дойде именно от нея). Фискалната дисциплина не е точно моята дисциплина, но очаквах че ще стане дума за това как се обещава преди избори и как се изпълнява след избори.

Присъствието беше на много високо ниво - освен представителите на ЕП, в залата имаше посланици, депутати, хора от НПО и др.


Събитието беше открито от г-жа Нейнски, която посочи няколко ключови въпроса:
„Необходимо е съхраняване на общностния дух и икономическата стабилност“
„Какво трябва да направи ЕС, за да не харчат популистките правителства?“ (думам ти дъще, сещай се снахо)
„Ще живеем ли хазартно или ще живеем дисциплинирано?“
„Какво ще се случи след преодоляване на кризата - как ще намерим точната мярка на разумния риск, който е двигател на прогреса и как ще го съчетаем с исканата дисциплина?“

Министър Томислав Дончев описа въпросите на фискалната дисциплина като съдбоносни, а не просто като технически или политически.

Мартин Димитров изтъкна колко е важно да се излъчват позитивни сигнали, когато доверието на инвеститорите намалява и особено когато единият ти съсед в ЕС е Гърция, а другият – Румъния, както и че въвеждането на фискални правила ще доведе до незабавен ефект за икономиката. И да не чакаме Европа да се реши, а да действаме.

Ален Ламасур от Франция каза, че добрите не трябва да плащат за лошите и че ако искаме да постигнеме някакви цели през 2020г., трябва да се преборим с бюджетните дефицити.

Много атрактивен беше Ласло Шуриан от Унгария, който разсъбуди и развесели публиката:
„Източна Европа е мястото, където западните цени срещнаха източните заплати.“
„Преди нямахме идея какво са данъци, енергията беше почти безплатна, апартаментите или ги нямаше или бяха евтини, аз със 200 долара заплата имах апартамент, кола и всяка година ходех до Западна Европа“
„Промените доведоха до изчезване на парите в икономиката, защото ниските заплати останаха, появиха се данъци, а дотациите изчезнаха.“
„Затова сега има огромен натиск правителството да харчи повече, и единственият изход от ситуацията е бързото нарастване на брутния национален продукт.“
„От друга страна, лекарите например, напускат Унгария в големи количества, в момента се чака месеци за операция, трябва да се вземат спешни мерки, за да запазим кадрите си.“ и каза, че в никакъв случай не трябва да се изоставя основния принцип на ЕС за финансиране.

„Пари срещу резултати!“

Салвадор Гарига от Испания каза, че наблюдаваме най-голямата криза в доходите от основаването на ЕС досега и че ще е много трудно да се примирят амбициозните цели на ЕС с рестриктивните национални бюджети.

После беше дадена думата за мнения от останалите присъстващи гости.

Георги Ангелов отново даде примерите с Естония и Гърция, като посочи ключовата роля на фискалната дисциплина за националните икономики. Припомни, че противно на очакванията на „Економист“, който дори бил посветил корица по въпроса, големите рискове дошли от Западна, а не от Източна Европа. И че ако парите за земеделски субсидии се дадат за наука, ЕС вероятно ще разреши проблемите с конкурентноспособността си.

Камен Колев от БСК даде идеи, които много ми харесаха
„Държавата и общините да станат нормални стопански субекти“, а не както е в момента, да упражняват диктат върху пазара.
„Да се въведе електронно правителство“ и така да се подобрят публичните услуги.
„Да се ограничи преразпределителната роля на държавата.
И той припомни позитивния пример на Естония, която е похарчила в пъти по-малко пари от нас за електронно правителство, но реално е успяла да го въведе.

Следващата чудесна идея даде холандският посланик Карел Ван Кестерен, който предложи политическите партии да дават програмите си на независими НПО, които да преценяват доколко обещанията, дадени в тях са изпълними. Аз бих се включил с удоволствие в мониторинга на такава инициатива от името на Фондация 14-ти януари и politikat.net.

Муравей Радев припомни, че ЕС е доброволна общност и че когато някой се отклони от правилата, това води до риск за цялата общност и затова е важно да има автоматични и незабавни санкции, ако това се случи, за да не се задълбочават кризите. Той изрази и мнение, че промяната на конституцията може би не е най-добрия вариант това да се случи.




Димитър Бъчваров от ДСБ разкритикува новите критерии на Евростат за изчисляване на бюджетния дефицит, които се опитват да включат и сивата икономика в сметките и че много по-важно е да се включи състоянието на банковата система.

След това, в разговора стана дума и за принципа на кофинансиране (колко пари дава ЕС и колко – тези, които получават парите), който е започнал от 50:50 и в момента е стигнал до 85:15. Стана дума и за това, че във Франция простото изливане на пари под формата на помощи води до повишаване на вноса извън ЕС и че е напълно контрапродуктивно.

Накрая Надежда Нейнски обобщи, че най-добрият отговор на популизма е фискалната дисциплина и че членството в еврозоната не е панацея за България, но ще и даде повече маневреност при справянето с подобни кризи.

Много съм доволен от срещата, още повече че успях да изтествам парламентарния бюфет, където хапнах три кюфтенца и пълнени чушки за сума по-малка от тази на латето, което пих извън парламента и така запазих добра лична финансова дисциплина.

Канете ме още в парламента, моля!

събота, февруари 19, 2011

Съдбоносното спасение




Човечеството едва ли някога ще живее във време, в което не се решават съдбоносни проблеми. Усещам се, че за последните четири парламентарни изборни кампании, всеки път, доста убедено съм употребявал думата „съдбоносни“. И се замислих.

Възможно ли е всичко да е съдбоносно?

Ако е така,, всичко е съдбоносно — всеки избор, който правим всеки ден, включително и тези, които правим веднъж на четири години.

В момента говоря за избора, който правим като нация и който ни е зададен от великото предизвикателство — веднъж завинаги да скъсаме с нашата орис, с „типично българското“ – мърлявото, назадничавото, половинчатото и тесногръдото отношение към живота и към себе си. И да прескочим на орбитата на напредничавото, успешното и благородното и да го направим „типично“.

Радвам се, че ни се падна такъв шанс. Великите предизвикателства раждат величие. Само ако бъдат преодоляни, обаче.

Има една поговорка - „Ако имаш чук в ръката, всеки проблем ти прилича на пирон“. Минала през полицейски пагони, сегашната администрация привижда решението на великото предизвикателство като полицейска акция.

Проблемът с подслушването ще реши с повече подслушване. Освен МВР ще ни подслушва и ДАНС. Проблемът с бездомните кучета ще реши с електронни чипове, с които и кучетата ще бъдат следени и глобявани. Проблема с местните данъци ще реши с хеликоптери. Проблема с винетките ще реши с по-строги наказания и по-сложни за фалшифициране винетки.

Не, не, това не е критика на правителството.

Това е самокритика.

Защо да не опитаме с любов?

Не надценявам любовта. Тя буквално крепи света на раменете си.

Ако се показваш всеки ден по телевизията, ако всеки ден присъстваш чрез паметници, плакати, портрети, интервюта и речи, ти си обект на любовта, ти си любимец. Но това е открадната любов и ще свършиш като Мубарак, когато окрадеш като чужда нива цялата народна любов, до пълното и изчерпване.

От кого да очакваме любов? Нима е възможно властта да съчувства и да обича?

Не е въможно. Колективният ум на бюрокрацията е слаб, способността и за емпатия и любов е нищожна.

Моя позната спасява кучета като част от обществена инициатива. Кучетата, обаче, заминават за чужбина, защото там ще ги обичат повече.

Друга обикаля детските домове за сираци и наблюдава живота там.

Диагнозата и на двете в двата случая е една и съща – трагедията е в липсата на любов. Има бюджети, храна, играчки, дрехи. Липсва само любовта, която уж е безплатна.

В обществото на изобилието, което се купува с пари, изпитваме огромен, невъзстановим дефицит.

Дефицитът няма да си отиде и с пластмасовите, плюшените, захаросаните и надуваеми сърца, които се продават в момента на всяка сергия по улиците.

Той обаче няма да си отиде, и ако просто вземем от парите на едните и ги дадем на другите.

Защото, нали знаете, ние сме най-нещастни за парите си.

Не случайно, никой не пише на полковника, който вероятно седи сам като куче и гледа мач в огромната правителствена резиденция.

Какво ли липсва?

Неудобно е да се говори за нея. Затова социолозите я наричат „рейтинг“, бизнесмените — „мисия“, критиците — „вкус“, писателите — „муза“, а вярващите — Бог.

Страх ни е, че ако я наречем с истинското и име, вече не можем да я подмятаме като парцал по ъглите.

Да, можеш да я намериш в религиозната вяра. За да излекуваш наранената си, изтощена и деформирана душа. Можеш да я откриеш и другаде. Но лесно ли е?

Има една универсална рецепта да получиш любов, а тя е — пръв да я дадеш. Любовта има свойството многократно да се отразява в околните и да се върне със силата на лавина.

Сещам се за моя позната, чийто свят се върти около любовта, която тя разбира като шестица от тотото, или като принца от приказките. Тя чете любовна поезия, а и пише по малко такава. Всичко у тях е с дантели, барокови мебели и стари портрети по стените. Всичко е готово за любовта, която така и не пристига.

Помня подобна гледка на 42-ра улица в Манхатън, преди много години, в безкрайната редица от порнографски магазини и кина. Тогава бях на 24, беше преди навлизането на кабелната телевизия и интернет у нас и живо се интересувах от продуктите на еротичната индустрия. Влязох в няколко магазина, където между безкрайните купища материали сновяха клиенти с убийствено сериозни лица и разглеждаха списанията и видеокасетите. Замислих се, че всъщност те имаха нужда да си въобразят малко любов и нежност, които да им бъдат дадени от някого просто така. А индустрията с удоволствие им продаваше собствените им мечти, гланцирани и пакетирани.

Инвестицията в любов се оказа най-изгодната инвестиция.

Наскоро отговарях на заядлива поща от фирма, която ни обвиняваше с колегата, че наш материал с критика за тях е попаднал твърде високо в резултатите от търсенето и изискваше материалът да бъде незабавно свален. Първо си мислехме за нещо много злостно като отговор, след това за нещо смешно, и накрая отговорихме толкова добронамерено, че дори нашият приятел - адвокат, който ни консултираше, се впечатли.

Фирмата не се обади повече.

Всичко е съдбоносно. Всичко е любов и не е задължително да е много логично.

All you need is love.

Вариант на този текст излезе във в-к „Седем“

петък, февруари 18, 2011

Белград

Кой се опитва да ползва интернет на аванта? 


 В София времето е най-добро днес

Микро-хлебче (диетично!) нещо като салата снежанка с ароматни билки и нещо като сладко кремче от манго и лимони. Може ли да дадат още по-малко ядене?

 Може! Това е храната на втория полет. Какво има вътре? Много правилно - ябълка. 
От същия сорт, от който наскоро ми подариха щайгичка. Долу дясно - инструкция за отстраняване на отпадъка.






Хотелчето бива



Дръж се Белград, бугарин те гази (само фигуративно!)


Мъжка русалка

Толкова голяма била победата, че турците цели 400 години не успяли да избягат от Белград.


Да не мислите, че се шегувам?


Кой сега е номер едно?

Ей, любимият ми чичо J. C. Pavlov направил кинти от колонизаторска дейност и сега трябва да си ги прибера. Добре, че имаме интернет в my country.
Жалко за братчедката, леля беше малко заядлива...

Aday Bodi February 18, 2011 at 11:20pm
Тема: I hope all is well?
I hope all is well?

Indeed i am very sorry for distracting your attention. I am Barrister Aday Bodi, personal attorney to Late Mr. J. C. Pavlov, a national of your country, Who died with his wife and their only daughter and left some huge amount of money with a bank here in Lome Togo, west Africa, valued at US$7.5 million dollars.I have contacted you to assist me and get it transfered in your country.

I will email to you further details as you show full interest by reply to this via email.aday0@hotmail.com.

Private telephone No: ........
Your Occupation:.........
Age:......................
Nationalite:......

Phone +228-0691168
Regards
Barrister Aday Bodi.

четвъртък, февруари 17, 2011

Измежду делниците

Преди много години имах приятелка, с която бяхме много влюбени. Това бяха първите години, в които се „празнуваше“ св. Валентин и аз имах твърда позиция по въпроса — „Това е празник, насочен срещу българщината и на практика представлява ерес, която ни се пробутва с комерсиални мотиви.“

Внимателно и културно бях обяснил на приятелката си моите възгледи и тя се съгласи без възражения по всички точки, което сметнах за много добър знак и се самопохвалих наум — ето още една душа, спасена от лапите на комерса и чуждите влияния.

Но какво стана на самия ден? Видяхме се, тя ме огледа от всички страни, особено ръцете и една сълза се търкулна от ъгълчето на окото. От онези синьозелените очи с големите мигли. Хм. От първия срещнат магазин взех един голям шоколад и така пооправих настроението.

Това беше за кампанията срещу ересите и комерса.

Вече съм доста по-толерантен и не се впечатлявам толкова.

Не знам защо, ама откак има молове в София, този празник като че ли получи нов импулс. Щандовете с плюшени, шоколадови, дунапренени, картонени, стиропорни и пластмасови сърчица преливат. Балоните висят по вътрешните парапети и през магазин има някаква промоция. Добър акцент за този депресивен месец.

Пресата също не изостава от модата. Днес се опитах да преброя символите на романтиката в „Труд“ и се затрудних. Крайният резултат:
— 159 сърчица, без тези във фонове тип „тапет“ на разни каренца, заснетите и по-малките от 5мм в диаметър;
— 9 розички;
— 4 гълъбчета.

Вероятно през всички останали дни от годината не могат да се съберат толкова.

Странно защо рисуват сърчица, а не бял дроб например — как биха стояли два романтични розови бели дроба с трахеята и надпис „Слънчице, не мога да дишам без тебе!“

Или две големи уши — „Искам да имам такива уши, за да те чувам по-добре.“

Или чифт големи ц... — „За да имаш с какво да си играеш довечера!“

Незаслужено са пренебрегнати и органите с най-отговорната задача на празника — тези, с които се прави любов. Само в разни забутани държавички като Бутан ги уважават.

Кликни за по-голям размер ;-)
Снимката е от блога на Сергей Доля.

Да не говорим за черния дроб, който върши цялата черна работа и с алкохола, и с ерекцията и досега не съм го видял никъде изобразен. Скандално!

Щастието било в целувките, а не в секса, пише също във вестника. Амиии, тогава защо по заведенията с червените фенери не се целуват?!

Аз виждам друг смисъл в този празник. В този ден е разрешено да се разкиснеш, да се полигавиш и да си покажеш сантименталната страна, без да те смятат за загубеняк. Горе долу като на Хелоуин, когато можеш да се маскираш както си искаш, без да си на 6 годинки, и на Първи април, когато пък можеш да поизлъжеш или да скроиш някоя просташка шега, въпреки че отдавна си пълнолетен.

А че не можахме да си родим собствена идея, ами внесохме отвън празници? Или че забравихме изконното? Какво да ви кажа, България не е точно страната на иновациите, нито пък на ревностно спазваните традиции.

Кое точно измислихме и за кое първи се сетихме да си измислим дума или празник?

снимката е от блога на Жустин

Всъщност, има такова нещо — Джулая, например. Хубава традиция, ама някои се натъжават, че била незначителна и локална. Според мен има потенциал да стане световна. Чакам да видя, как американци и британци ще мрънкат против „привнесения“, чужд на националните англосаксонски особености празник.

Същото важи и за осми декември. Чувам, че купоните на българските студенти започвали да се превръщат в традиция за всички и по западните университети.

В Македония бил станал национален празник, но там едва ли го приписват точно на българите.

Животът да не е спрял?

Не че имам нещо против да се напия и на празника на кардиолога, ама може ли такива суми за куверт?

(писано на 14.02 и допълнено след това)



сряда, февруари 16, 2011

Мубаракване

Скопие, 13-ти февруари

Хосни Мубарак в Египет падна от власт. И други хора в арабския свят също. Направо неусетно, ако съдим с мерките на обичайните революции в Близкия изток.

Политическият живот вече не е същият. Ако следваме логиката на смените във властта от последните 20 години, лидерите, които изглеждат напълно непоклатими на постовете си десетилетия напред, ще падат от власт поради смешен повод, и от „смешно“ по размер улично гражданско недоволство.

Как става така?

Улицата вече не е цялото пространство на политическата борба. Абсолютно всички експерти, медии и активисти са убедени в едно — че новата територия на борбата е Интернет. Уличните акции са само почти незабележимия връх на политическия айсберг, който разтриса отгоре до долу кораба на властта.

Не споделям песимизма на българските експерти, които омаловажават Интернет участието за сметка на уличното участие и жалят за масовите демонстрации от 90-те години. Според мен има нужда от едното и от другото, двете се допълват, но Интернет участието не бива да бъде пренебрегвано. В крайна сметка, целта на всяко политическо действие е промяната на съзнанието, а ако върху нещо действа виртуалното пространство, то е точно върху съзнанието.

Видя се, че извънредното дръпване на шалтера на Интернета не успява да спре процесите на ферментация. Остава само мъртва хватка върху киберпространството през цялото време, като филтрация, цензура и тотален контрол, което само другарите в Северна Корея го могат като хората...

Михаил Горбачов даде две много критични интервюта днес за „Эхо Москвы“ и „Свобода“. Защо точно днес?

Аз бих следял с интерес събитията в Русия, Италия, България и Македония, където седят уж много силни лидери, ама от друга страна — аха-аха и някой се мубаракнал*.

И не само вътрешен министър или министър на здравеопазването.


——————
* Мубаракването не е мой термин, видях го някъде, но не помня къде.

понеделник, февруари 14, 2011

Редно и бройно

Какво показва преброяването по Интернет?

Първо, развеяха се като прах всякакви твърдения, че българинът не бил готов за съвременни информационни услуги. Българинът е готов, а софиянецът — още по-готов.

Работата е там, че хората искат услуги, които...

РЕАЛНО СПЕСТЯВАТ ВРЕМЕ, ПАРИ И НЕРВИ!

Второ, време е малко да се осъвремени начинът, по който администрацията говори с гражданите. Дори аз, с моите дипломи и опит, трудно се справих със завъртяните въпроси около „семейството“ и „домакинството“.

Оказа се, че съм „Глава на домакинство“, но съм „Друго лице, което не е член на семейството, но е член на домакинството“. Аз си мислех, че второто се отнася най-вече за фикуса.




Но електронното правителство в България, както и времето, май не върви напред, а назад.

Една стотна ако постигнем... но замълчи, сърце.

Вече говорихме за това, че се закрива свободният достъп до Търговския регистър.

Според новия проект достъп до фирмените дела ще имат само определени професии – адвокати, нотариуси, съдии, органите на досъдебното производство и МВР, съдебни изпълнители.

Ами да, това са те, елитът на нацията, непоколебимите морални стожери на българщината, които никога и по никакъв повод не са били уличавани в неморално или незаконно поведение. Затова САМО ТЕ трябва да имат достъп до регистъра. Защото истинската опасност от злоупотреба с данни от регистъра е в блогърите, в журналистите и в активните граждани, нали така?

Електронните подписи са не по-малко важна част от националната инфраструктура от магистралите. В момента високата цена на електронния подпис препятства гражданите да пестят време и усилия на държавната администрация и своето собствено. Аз например, отдавна не ползвам електронно банкиране, защото цената на подписа ми струва повече, отколкото да се разходя няколко пъти до банката, а на сертификатите непрекъснато им губя паролите. Наистина, губя време, но девойките в банката са много приятни и услужливи. Щом шефовете им са решили, че по-добре да ходя на крака в офиса, значи така и ще направя.

Трето, свързано с горните две. Безвъзвратно са отминали соц. табиетите, според които най-евтиното нещо беше времето и можеше да компенсираш недъзите в бита си с висене по опашки, частпром или откровени, но политически правилни глупости.

Четвърто, хората започват да си ценят и личното пространство. Аз лично се преброих не защото не мога да изчакам преброител, а защото не обичам непоканени да ми влизат у дома.

Дадохте ли пари за новите лични документи? С всички належащи банкови такси и комисионни?

Аз не дадох, и вероятно ще трябва да платя глоба за изтекъл паспорт. В момента администрацията ни събира биометрични данни, които да вгражда в личните документи, но естествено няма да се сети покрай биометричните данни да ни вгради и по един безплатен електронен подпис в тях. Стъпката е съвсем малка, но не е направена.

Както не е направена и стъпката да се раздадат стикерчета, който иска да си лепне върху българското знаменце на регистрационния номер на колата едно европейско. А който го прави, следват сериозни глоби.

Знаете ли, че за този сайт са дадени три милиона и половина лева!?

Познайте защо.





неделя, февруари 13, 2011

Не умирай!



Една незаслужено пренебрегвана велика песен на Щурците.

И текста, и музиката.

PS. Взех идеята от Борис Тодоров.

събота, февруари 12, 2011

Петъчно кино -TILT

TILT е най-добрият български филм, правен след 90-та година, който съм гледал.

Дзифт“ беше поносим. „Източни пиеси“ и „Мисия Лондон“ не съм ги гледал.

Във филма участват млади актьори, които не са ми познати, но разбрах, че били звезди от сериалите, които вървят в момента. Справят се отлично! Особено актрисата, която го раздава типичната бунтарка от епохата.



Историята е за една компания момчета, почти мои връстници ;-), които се кефят на скейтбордове, видеокасети и хубава музика и правят по някой лев от далаверки покрай дребен бандит.

Скейтовете обаче са рискована работа, особено когато си ги правиш сам, и лека злополука завързва в един сюжет много разнообразни герои.

Аз бдях много усърдно, за да видя, дали ще има някакви разминавания с епохата. Общо взето нямаше, като изключим чешките трамваи преди 90-та и мобилните телефони малко след 90-та. И гардеробът също изглеждаше пипнат, макар и твърде луксозен за времето си. Паметникът на съветската армия върши идеална работа като декор и припомня какво беше отношението към него от нормалните граждани.

Жаргонът е представен много реалистично. Разни думички като „лебедар“ не бях чувал от дълго време.  Имал съм същите чанти и якета, които се моткаха по екрана. Реалистично е представена и народната милиция, в гонитба след частници и хулигани.

Бурният исторически фон не е преекспониран и е просто чудесно платно, върху което да се разгърне действието.

Емигрантските сцени и образи са достойни за цял отделен филм, както и първата секс сцена в български филм, която изглежда съвсем като истинска.

снимка - страницата на филма във Фейсбук

Не казвам, че е брутална като в сръбски филм, а просто че е реалистична, правите разлика, нали ;-)

Саундтракът е много як, но нямам идея кой пее, защото така и не заобичах музиката от 80-те, с малки изключения. Аз тогава бях голям консерватор и слушах Бах, Моцарт, Гершуин, „Битълс“, „Пинк Флойд“ и т.н., дори „Депеш“ не харесвах особено.

В центъра на сюжета е любовната история, която, както се очаква винаги от нея, свързва „най-неподходящите“ хора, по „най-неподходящия“ начин, на „най-неподходящото“ място и почти в „най-неподходящото“ време.

Виждам връзки с „Имало едно време в Америка“ и „15 минути“, може и да са случайни.

И с умиление наблюдаваме как героите се борят с много зловещи и могъщи сили в името на любовта си.

Финалът ми идва малко мелодраматичен и бяга от железния реализъм на останалата част от филма, но вероятно ще се хареса, а и кой сезон сме, хора... в момента цялата индустрия за сърчица и романтика върви на пълни обороти.



четвъртък, февруари 10, 2011

Технологии и иновации в Източна Европа

Днес присъствах на TISEE - The Technology Innovation Summit: Eastern Europe, организирано от neveq  и anthemis който трябва да събере на едно място визионери и други технологични лидери.

В ролята на хората, които изнесоха събитието на гърба си видях favit.com и, разбира се, Мартин.

Изпуснах панела, който най-много ме интересуваше – The future of online services (the cloud and personalization), така че ще разчитам на архива да се осведомя.



Присъствах на Disruptive mobile technologies – панел, който трябваше да се занимава с революционните промени в мобилните комуникации.

Първо говори Samantha Ghiotti, а след нея Alexander Berte

Саманта разказа за ситуацията в Африка - за много интересни неща, но честно казано очаквах повече за Източна Европа и за Балканите, което ме интересува в момента. Специално ще проуча двата примера - M-pesa и Zain защото изглежда правят технологична революция в момента в Африка.

Събитието се проведе в Rainbow Plaza

Александър беше по-обобщаващ – той разказа за няколко революции – във форматите на видеокасетите, транспорта, бекъп системите. Също беше доста интересен, но Източна Европа беше слабо застъпена в разказа му.

Следващият панел беше състезанието за предприемачи: - 5 min за представяне и 5 min за въпроси.

Първият презентатор от 11tags не ми стана ясен защо държи прочувствена реч и не ми е ясно какво точно предлага фирмата му, изглежда някакъв вид групово пазаруване с баркодове, с които се ползват остъпки.

В почивките трябва да се освобождава напрежението

Ballistic Cell бяха след това, които гледат да използват всяко възможно място за реклама - от касовите бележки до каквото човек се сети.

iMediaShare - идеята е онлайн видеата да може човек лесно да си ги гледа на големия телевизор

Data Strata - Hotelpad - Помощник на хората, които пътуват често по непознати места и спят по непознати хотели и така че разходите да се прехвърлят върху хотелската сметка, за да се избегнат измами с кредитни карти.

Embrioo - Световна платформа за идеи, в която всеки може да се регистрира и да разкаже. (хора, пишете си името на фирмата с големи букви на слайдовете!)

Момент от състезанието и журито вдясно.

Трудно ми е да преценя кой си струва и кой не, преценете си сами по сайтовете им.

Трябваше да тръгвам на почивката (много домашни, а и обичам зимните залези, когато времето е хубаво, като днес)

След това са се представяли: Gnergy, Neural Bros (тайно братство), OpenBuildings, Stockpodium.

Митницата и нейните трудови хора


Митницата на Владивосток за Русия е нещо като Солунската митница за България - митичният рог на изобилието и златното руно в едно, един от мечтаните върхове на кариерата.

Произведението разказва за тежките делници на митничаря на трудовия пост в служба на Родината, и ни показва, че както може да работи, така може и да се весели. И как чрез изкуството рефлексира действителността.

Мрачно, скучно и потискащо било в митницата? Чакало се с дни? Там работят бездушни роботи? Глупости, гледай какъв купон става:



Видяно за пръв път тук.

сряда, февруари 09, 2011

Първи Ignite в София

Ignite е международно шоу с презентации, нещо като TED, но в по-стегнат вариант.

Регламентът е следният — всеки има по пет минути и 20 слайда да представи идеята си, като слайдовете сами се въртят.

Уменията на презентатора се изпитват до краен предел и той/тя трябва ясно и кратко, но увлекателно да представи идеята си пред публика, и да запали публиката по нея, откъдето и името - Ignite, т.е. „запалване“.

Шоуто се проведе в клуб TWINS в НДК, откъм югозападната страна на сградата.

В същото време в съседния ресторант имаше тежко светско събитие (рожден ден на Константин Тренчев) и беше пълно с лимузини, хора с тоалети и т.н.

Мен дори ме хвана страх по едно време, че няма да ни пуснат, но като казахме думичката „Игнайт“ веднага ни посочиха правилната врата.

Личеше си, че събитието се прави за пръв път. В началото имаше някаква игра за раздвижване на мозъка, трябваше да се направят възможно повече думи с буквите от думата „интеракция“. Някакви рекордьори имаше с по 70+ думи.

Публиката чака резултатите от играта


Аз нямах ентусиазъм и не се включих.

И понеже нали беше за пръв път, като падна след това едно прехвърляне на листове и броене на думи, утрепахме доста време.

Започнаха лекциите

Първи беше Мартин Линков с лекцията Защо спортистите са добри работници (видео).

Мартин беше сигурно единственият, който направи презентацията точно по правилата на събитието — слайдовете му се сменяха точно по часовник, мисълта му течеше и речта му беше гладка.

Мартин, както винаги на ниво, и както винаги, бързаше за някъде.

Разказа и до какви чудеса води редовното спортуване — например можеш да спиш на -15 C през зимата, без нищо да ти стане, а и се научаваш на отговорно отношение към живота и предметите си. Идеален за бизнеса. Прочети и неговия разказ за събитието. 5/5

Последва го Орлин Димитров  с „Роботиката и игрите“.  Разказа как е научил робота РОБКО 01 да играе дама срещу него. Това не е същият робот, който се произвеждаше когато бях ученик, само механиката му е запазена, а електрониката е изцяло обновена (направен му е ретрофит, в едно далечно минало и аз се занимавах с роботи ;-)).

Не знам как е възможно за нещо толкова интересно да се говори толкова скучно.



„Редовната работа дава резултат.“ А ние не знаехме. 2/5


Тони Петров — „Комуникация за комуникатори“.

Горкият. Трябваше в тази лекция да има разни неща за работата на мозъка, за важността и правилата на комуникацията. Вероятно е много официален в нормалното си общуване, защото сега се опита да бъде неформален, твърде неформален и нищо не направи. Да не говорим, че изпусна ритъма на слайдовете и някои от тях ги прочете буквално като скоропоговорка.

„Когато някой ви говори, той не иска да ви слуша“
„Притеснява ме слабата комуникация между комуникаторите“



А мен ме притеснява слабата комуникация на комуникаторите.
Всъщност, той искаше да разкаже това, което Алек Болдуин разказва по-добре от него.  2/5

Албена Баева, художничка, ни разказа за „Обективната субективност на времето“.

И тя се мъчеше да бъде неформална, наричаше Августин Блажени „чичко Августин“, но лекцията и беше всъщност доста добра.
„Сегашен момент не съществува, има само минало и бъдеще“
„Има бързо и бавно време“ — Милорад Павич
Какво ще се случи с времето, когато дойде краят на света. „Ако светът се охлажда, времето ще спре, ако се загрява, ще се ускори.“
„Гравитацията променя времето“ — Айнщайн и парадоксът на близнаците. Мисля че единствено практика и репетиции и попречиха да направи наистина брилянтна презентация  4/5

Цветан Стефанов, който се занимава с физкултура и хранене обясни „Как съвременният начин на живот ни убива бавно


Не говореше лошо, и си следваше слайдовете, но беше абсолютно банален.

„Ако ядем повече и не се движим, ще се разболеем“, и това го илюстрира с разни плашещи картинки на дебели хора. 2/5 заради съдържанието

Валентин Николов с още малко роботика.
„Биороботиката, или колко полезни могат да бъдат хлебарките“

Тоя човек ме разби. Нямало Терминатор! Нямало Робокоп! Още малко ще започне да твърди, че няма и дядо Коледа?!



Стана дума за животни-киборги, т.е. живи организми, управлявани дистанционно, които могат да се използват при земетресения или атентати.  И разказа за своя опит с хлебарката-киборг (видео), която търкаляйки топка за пинг-понг може да управлява детска количка.

Мечтата му е да имплантира животни с какви ли не джаджи и да ги използва за благото на човечеството.  4/5, макар че ме побиват тръпки от някои от идеите.

Тони Стоев за 3D принтера RepRap. Това е принтер, който не изплюва листове хартия, а цели предмети с точност от 0,1 мм.

И той изпадна в ситуацията да разказва как се прави такъв принтер, а не какво е преживял или научил, правейки и използвайки го. Страхотна тема, но, слаба презентация 2/5

Рене Беекман е холандец, който живее в България и преподава в Худ. академия.



Той ни разказа за начина по който хората (българите?) се съпротивляват на промяната. „How to resist change“. На приличен български при това. Презентацията беше доста весела, и оригинална главно заради това че след всяка негова реплика публиката се сещаше за нещо свое и избухваше в смях...

„Аз съм против.“
„Никой не прави така.“
„Законът не го позволява“. Той каза че досега не е виждал закон, който позволява нещо, а законите обикновено забраняват.
„Това не се практикува.“
....

Оригинално и наистина запали публиката 5/5

Иванка Могилска „Защо фрилансърът трябва да си съблече пижамата“.

Накратко и с чувство за хумор за проблемите и предимствата, когато работиш като фрилансър (т.е. самичък за собствена сметка) у дома. Трябват ти специални ритуали и специално облекло (пък било то и друга пижама) за да влезеш в работен ритъм, а и може да ти доскучее
„Бъди си най-гадния шеф, който можеш да бъдеш“, за да не се отпускаш
„Казвай истината на клиента и не го подценявай“, защото и клиентът не пасе трева. Весело беше, макар и не много подредено 3/5


Хареса ми, особено това, че продължи кратко. Заведението е мъничко и не знам ще събере ли друг път всички желаещи. Сега бяхме точно колкото трябва + 3-ма или 4-ма, които все не успяваха да си намерят удобно място за наблюдение.

Вероятно ще отида и следващия път. Без пари.

С Елфа, Диди, Станчо, Жоро и Гонзо обсъдихме резултатите от конференцията в „Кривото“.

Заобиколихме през задната тераса на НДК. Вътре политическият елит хапваше и пийваше, а президентът Желев седеше на една малка масичка до прозореца, без да предизвиква някакво особено внимание. Sic transit gloria mundi.



Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)