четвъртък, юли 28, 2011

Спектакъл за балъци


Както споменах в предния текст, властта изглежда усеща някакво неясно напрежение в близост до задника си, та предприема какви ли не щуротии.

Спектакълът с новата спортна зала, обаче, трябва да му обърнем специално внимание.

Залата събира 12 500 човека.

На 25.07 безплатно се раздават 5 000 билета за приятелския волейболен мач България - Сърбия. Понеже билетите са безплатни има ограничение - дават се по два на човек.

Изведнъж – изненада – 5 000 билета свършват за около половин час. Дайте да сметнем – 30 минути по 60 секунди = 1800 секунди. Т.е. един билет заминава за една трета секунда. Я пробвайте да късате по два, по два от кочана с такава скорост. По-интересното е, че през това време пред касите трябва да се извървят 2500 човека.  Наистина, ако касите са повече от две, може и да се постигне такъв дебит на билетчетата, но в новината на bTV се споменава, че билетите на няколко пъти са свършвали и са чакали да докарат нови.

Едва ли някой се съмнява, че е имало и билети, запазени за „свои хора“ от касиерки, дребни мениджъри и т.н.

Ако един човек заема 50 см на опашката и опашката е широка средно трима човека (това е консервативна оценка, вижте репортажите, хората са по-рехаво разположени), то всеки от първите 400 метра опашка би трябвало да вземе билет.

Това определено не е случая и става скандал.

Моята теория е, че билетите са били много по-малко (толкова са останали след връзкарите), защото опашка от 2500 човека, която може да прибере 5000 билета е за половин-един час е нещо много по-внушително от това, което се вижда по телевизията.

И тук идва кулминацията на спектакъла – кой бе, синковци ви дава билетите, кой ви построи спортната зала, а?!

Ентусиастите от „Стандарт“, малко прекаляват, като обявяват – Бойко нареди: Още 10 000 в новата зала .

Всъщност, става дума за Още 5000 безплатни пропуска за откриването на "Арена Армеец".

Подходът е елементарен. Първо, създаваш проблем на празно място, а после великодушно го решаваш и така ставаш героят-бащица на отечеството.

Чакам да видя новината как 12 000 човека са стигнали в събота до залата и как са си тръгнали от нея. Айде на бас, че ще има интересни изпълнения пак по телевизията.

PS. Теорията за връзкарите, подкрепени от лекото разсейване на ББ, който иска да излезе като спасител накрая, се потвърждава и от това, че втората серия от 5000 билета свършва за 3 часа и половина

сряда, юли 27, 2011

През просото




Двайсетгодишният демократичен стаж, който натрупахме в България вече ни подсказва някои правила, по които се движи обществото ни.

Например, колкото и с големи надежди да е дошло дадено правителство на власт, след средата на мандата започва сериозно да се излага. Не е ясно защо, но нещата отвън изглеждат така като че ли правителството губи разсъдък и започва да се занимава с нещо като кризисен пиар или на прост език казано – „спасяване на положението“.

Сегашното правителство е и потвърждение, и опровержение на правилото. Потвърждение е, защото излагацията в момента тече в пълен ход, а опровержение е, защото излагацията му започна много преди средата на мандата и в крайно акутни (демек остри) форми.

Нямам тия дни време да пиша, но не мога да подминавам толкова големи скандали.

Социалното министерство подписа Споразумение за сътрудничество в социалната област с Българската православна църква 

Това е нещо изключително скандално едновременно по няколко направления.

Властта облагодетелства едно от вероизповеданията дори без да крие целта на занятието - да пренасочи повече парични потоци към него. И докато има известни основания да превръща някои църковни празници в държавни (член 13, ал. 3 на Конституцията донякъде оправдава това с традицията), тя няма никакви основания да дава на църквата светска власт, нито пък привилегировано пари.  Ето целия член 13:

Чл. 13.
(1) Вероизповеданията са свободни.
(2) Религиозните институции са отделени от държавата.
(3) Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание.
(4) Религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели.
А сега да цитираме от документа:

Двете страни изразяват готовност
I. Министерството на труда и социалната политика
а) Да съдейства на Българската православна църква – Българска патриаршия при изпълнение на мерки, програми, проекти и инициативи в сферите на сътрудничество по настоящото споразумение;
б) Да предоставя информация за възможностите за финансиране на мерки, програми, проекти и инициативи в социалната сфера;
в) Да включва представители на Българска православна църква – Българска патриаршия в комисии, създадени от Министерството на труда и социалната политика  по проблеми, част от сферите на сътрудничество по настоящето споразумение...
Нали четете, че в Конституцията не става дума точно за БПЦ, а за нещо малко по-различно?!

На мен ми изглежда с прости думи следното:
– Българската държава ще харчи средства като подпомага БПЦ да кандидатства по проекти;
– Българската държава ще използва БПЦ като „подизпълнител“ по социални проекти, т.е. с пари от бюджета ще се финансира „благотворителната“ дейност на БПЦ; ( по телевизиите излязоха новини за приюти, които ще бъдат поддържани по този начин, странно, никъде не откривам линк към новината в държавотворната ьTV)
– Българската държава на практика споделя управлението на социалните дейности с БПЦ (включва я в комисии);

Какъв ефект очаквам?

Само хубави неща.

Първо, ще им се стъжни на някои категории нуждаещи се, към чийто начин на живот БПЦ има претенции - като например сексуални и религиозни малцинства, болни от венерически болести, самотни майки, извънбрачни деца, двойки, живеещи без брак и прочее „греховни“ елементи.

Второ, Могилино и подобните истории ще ни се сторят песен в сравнение с това, което ще се твори в поддържаните с държавни пари църковни социални институции, където специфичното социално-медицинско ноу-хау за такива места ще бъде заменено с религиозни ритуали и правила. То и сега не е цвете. Тук-там по някой ще прескача оградите, за да разказва страхотии, но тъй като църквата е „отделена“ от държавата, достъпът на независими контролиращи НПО и журналисти ще бъде силно ограничен. Тука си подчертайте, че имам предвид само тези институции, които ще бъдат на държавна хранилка.

Трето, кризата в БПЦ ще се задълбочи, което допълнително ще вкара хаос в духовния живот на обществото и ще допринесе за развихряне на всякакви анти-религиозни анти-БПЦ и анти-християнски истерии. Вместо БПЦ да бъде откъсната от държавната хранилка и така да започне най-накрая нейното оздравяване, сегашното правителство я набутва още по-дълбоко в ролята на комисионер и държавен храненик...

(добавено по-късно) Не ви ли е странно, че социалните дейности на БПЦ не се отделят във фондация или търговско дружество например? Тогава би било много по-чисто, защото всичко е ясно кое как се финансира по закон, как се кандидатства, как се проверява. Ако е необходимо, и  БПЦ като институция, която никога няма да бъде оставена да фалира е изключително опасна като стопански субект. Досега скандали се въртяха само около свещоливниците и имотите...

Кой говореше за устоите, за българщината? Наслаждавайте се на резултатите.

PS. Хич не съм доволен, че непрекъснато трябва да напомням ту тоя, ту оня член на Конституцията.

четвъртък, юли 21, 2011

Отговорността за бъдещето


 Цинизъм например, е да затриеш нещо хубаво, за да оставиш нещо грозно и да твърдиш, че се грижиш за красотата. 

За кой ли път се замислям за това как се ражда и израства нашето бъдеще, за да се превърне в настояще.

Пак е на дневен ред най-лошата добра новина – живеем във време, което дава обилна храна за размисли, проповеди, манифести и анализи. Саркастиците могат да острят до безкрай злъчните си пера, – текстовете се получават ярки, запомнящи се, като че ли „докоснати“ от нещо абсолютно.

Впечатлен съм днес от Евгений Дайнов, Огнян Минчев, Радан Кънев. Иво Христов, отделно и kafene.net е пълно с анализи, които не бива да се пропускат. 

Литературната активност предшества големи сътресения, затова и хората на перото никой не ги обича и гледа да ги сбута някъде отстрани – щом са се разписали, следват неприятни неща.

Преди няколко години в България се живееше толкова добре, колкото никога досега в историята ѝ след 1878 г и, признавам, сведенията ми за 1911г и 1939г са доста рехави. 

Наистина, деветте години между 1997 и 2008 се случиха поради щастливото съвпадение на няколко исторически обстоятелства, като основите на просперитета със сигурност бяха положени от правителството на Иван Костов.

Така или иначе прогресът беше видим, за пръв път от началото на съзнателния ми живот, след 1997г. развитието на обществото имаше посока нагоре. 

Не знам как е при другите народи, но при българския народ противопоставянето на модерността се прави с цинизъм. Алеко Константинов, който пръв с кожата си усещаше бъдещето, много преди другите, облече този цинизъм в ямурлука на литературната класика.

Този цинизъм е точно обратното на обществотворчеството, той е основан на дълбокото недоверие, подозрение (и може би горчилка?) към способността да се постига нещо добро ЗА ВСИЧКИ, извън рода и семейството. 

Тази ретроградна настройка, която се преражда от поколение в поколение, която прескача като проказа между всякакви управляващи елити, е формулирането на личния успех като успех на гърба на другите, като успех извън другите, извън обществото, успех на цената на експлоатиране на обществото (и в краен случай дори цената на разрушаването му). За разлика от нея, градивната идея за успех В ОБЩЕСТВОТО, която трябва да ѝ противопоставим, засега почти винаги е била по-слабата страна.

За съжаление, силните текстове по-горе са само първата стъпка към успеха и просперитета в обществото а не над или извън него. 

Начело на държавата стои човек, който винаги ще ви сервира тази реплика, която очаквате да чуете. Той чу, че когато животът беше най-добър, когато личното настояще и донякъде бъдещето бяха почти решени задачи, той чу че това, което предизвикваше най-остър конфликт на почти-задоволените, на неинтересуващите се от политика, но забогатяващи циници с реалността беше именно общото пространство, в най-елементарен и тесен смисъл, като пътища, магистрали и метро, именно като нишката между отделните лични оазиси, а не като „грижата“ за общата среда. Точно по общата среда ще го познаете.

Скрит зад стените и дуварите на жилището си, отделен от климатика и стъклата на колата от обществото, единствено пътищата предизвикваха остра негативна реакция у циника, който не можеше да преживее, че личната му победа все пак е свързана с една тънка пътечка към ОБЩАТА реалност. 

Тук не става дума за някакво издълбоко стратегическо виждане на сегашната власт. Тук става дума за „даване“ на точно това, от което циниците имат нужда, за да не престанат да бъдат циници и да завършат оформянето на дистанцирания си свят, който може понякога да бъде наблюдаван от хеликоптер.

За мен всичко - от гротеската в съдебната система, през чудодейното преобразяване на едри бандити в политически лица, през боклука и дупките по улиците, през презастроената и унищожена природа, през  и дори фактът, че начело на държавата стои човек, който трябва да „дава“, защото не са много тия, които искат да си цапат ръцете с политика, протести или активна позиция (което е едно и също), през флашки и сересета, вестникарските парцали, чалгата, гетата, кухотата на тв форматите,  кризата в литературата – всичко това е израз на победата на цинизма, който е на власт поне от 6-10 години насам. 

Не съм много убеден, че имаме бъдеще, ако не свалим от власт цинизма възможно най-скоро и без да го заменяме с нов такъв.

Сигурно ще има възражения, че съм наивен, че цинизмът е същността на модерното време. Ами не сте прави. Всичките тия, които проповядват цинизъм – от Бай Ганьо до ДС и националноотговорните редактори на медии, всъщност искат това от вас - да повярвате, че сте като тях. И тогава местенцето им е сигурно.

Погледнете най-богатите хора в света какво правят с богатството си. Доброволно, държа да подчетрая. 

Признаците за натрупване на положителна енергия са вече налице.

PS. Имаше и един циничен елф, с който трябваше да си разчиствам сметките ;-)

PPS. Не забравяйте, че днес, 21.7.11 ще нося книжки.

вторник, юли 19, 2011

Успехът- на Google+


Знам, че знаете, ама айде първо на пръсти да преброим какво досега опита Google в социалните мрежи — Orcut, Google Wave, Google Buzz.

Не много успешно — На мен ми липсваше причина да ползвам Google Wave и още ми липсва. Честно, казано, липсва ми и причина да ползвам Google Buzz. Дори да искам да ги използвам като мегафони, през които да пробутвам важно за мен съдържание, усилието ми се струва твърде голямо срещу постигнатия ефект... (продължава в другия блог)

понеделник, юли 18, 2011

А защо не пробвате да гледате в тиганите за НЛО?

Данъчните преглеждат особено внимателно статуса публичните личности в социалните мрежи като Фейсбук, за да установят несъответствие между доходите им и придобивките, с които се хвалят в интернет, съобщи Би Ти Ви. Според данъчните българите обичат да се хвалят с материалните си придобивки, поради което снимките им веднага цъфват и в глобалната мрежа. източник


И после какво? Летяха с хеликоптери над къщите на хората, оглеждаха им яхтите, разкриха тайни селища в чашите на язовири... Къде са присъдите?

Не е проблем май откриването, проблем е осъждането.

неделя, юли 17, 2011

Свръхестествена симбиоза



„Свръхестествена симбиоза на драматизъм, красота и величие.“

Целта на този клип трябва да е да продава. Кога за последен път ви продадоха нещо със свръхестествена симбиоза?

Картината е ок, макар че лично на мен малко отгоре ми идват конниците с конските опашки.

Шрифтът накрая сваля преживяването с две класи надолу.

четвъртък, юли 14, 2011

Нещо нямам нерви за маркетингови експерименти

Ако си бях добрият стар Аз, сигурно щях от любопитство да стигна до края, но нещо нямам нерви напоследък за маркетингови експерименти.

Някой (вероятно Vivatel) е продал домашния ми номер на някакви маркетьори и от време на време домашният ми телефон ми звъни с пронизителен гаден звук във всякакво неподходящо време. Звукът е усилен, защото на него ми звънят единствено нашите и трябва да го чуя, дори да спя или да съм в тоалетната.

Преди няколко дни телефонът пак иззвъня в някакъв гаден момент

„Добър ден, господин К. П.?“
„Аз съм, да.“
„Ние сме от Мяу-мяу (някакво засукано англоезично име, не го запомних), правим анкета, ще участвате ли“
„Ами да, защо не“
„Водите ли здравословен начин на живот?“
„Не.“
„Грижите ли се за екологията“
„Не много.“
„Искате ли да си почиствате дома без да използвате препарати и химикали?“
„Не знам“ (наистина не знам, някои неща трудно излизат)

И още няколко въпроса в тоя дух, благодариха ми, и ги забравих. Малко ми беше жал за изгубеното време.

Тая сутрин, неприлично рано пак ми звънна телефона. С очакване за някоя спешна ситуация вдигнах

„Добър ден, господин К.П.?“
„Аз съм.“
„Обаждам ви се от Мяу-мяу, искам да ви благодаря от името на фирмата че взехте участие в нашето проучване. “
„Няма проблем“
„Можете ли да ми кажете кога наш представител може да ви посети, за да ви даде подарък - нужна вещ за дома?“

Който знае в какво живея, знае, че току-що ме загубиха.

„Каква е тая нужна вещ за дома? Затрупан съм с такива. Да ви кажа, нямам много място и нищо не ми трябва“
„Ами не мога да ви кажа, всеки представител носи различен подарък.“
„Тогава знаете ли какво, нищо не ми трябва, по-добре никой да не идва.“
„Ама това е много нужна... вещ, защо не си искате подаръка?“
„Нищо не ми трябва“

Лаская се от мисълта, че успях да изляза от въпросника на съответния кол-център, разговорът някак си естествено затихна след това...

Наскоро спорих с един познат, кой най-вероятно би злоупотребил с личните ти данни - аз бях на мнение, че български фирми и институции са първите кандидати за такива дела, докато нарочените за лоши Google и Facebook имат съвсем съвсем периферен интерес в българоезичната ни родина и ни пазят просто защото не им се занимава с нас...

Нещо като това, което се случва в България с групата потребители в малък град и село, с минимални доходи, без работа, образование, интернет, мобилни телефони и т.н. Никой не се цели натам...

сряда, юли 13, 2011

Още малко и ще стане!


Видях странна анимирана реклама, в която през няколко секунди младеж показва каската на Плевнелиев.

Защо му е да сочи каската? Съзерцавах го около 15 секунди и тогава ми хрумна (неочевидното) решение – абе тия хора май имитират една рекламна форма, която забелязах в кампаниите на Apple. Врътнах лекичко нагоре и да, оказа се, че познах!



Всъщност младежът сочи към този с нищо незабележителен банер Germanos с телефоните, който е накичен с модерни „социални“ етикетчета.

Още, още мъничко трябва и ще усвоят и тая рекламна техника.

– Трябва леко да се пипне дизайна на страницата, за да се приближат двата банера;
– Не е необходимо младежът да прави такива жестове, само объркват - дълго време се чудех какъв е тоя ритуал, който изпълнява;
– Преди да се пристъпи към нова форма, да се помисли пак по съдържанието.

За сравнение:

събота, юли 09, 2011

Приемственост в цитати

Два цитата:

Никола Груевски, министър-председател на Македония, 2011г.


Това е обединителна концепция. Не знам защо някой иска да дели хората на славяни и на тези, които смятат, че произхождат от античния период.

Ние сме потомци на всички, които са живеели по тези места. Тук не може да се поставя въпроса или едно или другото", заявил министър-председателят на Република Македония Никола Груевски пред телевизия "Сител".

Той направил този коментар по повод обвиненията, че търси антични корени на сегашното население в страната и води Македония до пълна изолация и конфронтация.

"В центъра на Скопие ще има 17 паметника и само един от тях е свързан с античността от времето на Александър Велики. Всички останали нямат връзка с античността.

Ще има паметник на Кирил и Методий - това е славянски период, на Свети Наум - също от този период, който няма нищо общо с античността.

Ще има паметник на Цар Самуил, на Ченто - това е паметник от по-близкото минало.

Ще има и паметници на Гоце Делчев, Даме Груев, Никола Карев... Киро Глигоров. Какво означава това - по време на ВМРО ще се направи паметник на Глигоров", каза още Никола Груевски и добави, че ще има и паметници на създателите на ВМРО, Юстиниан, солунските атентатори...

Македонският премиер определи като лъжа твърденията на опозицията, че води страната към пълна изолация. източник


Найден Шейтанов, 1937г. от статията „Предосвободително или цялостно възраждане“:

И нова Германия, която биде като нас нещастна в световната война, прогласи лозунга за възраждане… В Германия, за да издигнат духа на народа, съкрушен от войната, прогласиха връщане не към епохата на Наполеона, когато стана немското освобождение, нито към Бисмарка, който извърши в средата на миналия век националното обединение на германския народ. Не. Отиде се много по-далеч. Прогласи се култът на древна, езическа Германия… Лозунгът гласеше и гласи: „Назад към бог Одина!“, „Към Валхала!“, „Към чисто германска раса!“… … „Възраждане!“ значи за южните ни съседи не „връщане“ към епохата на освобождението им, а към средните векове, главно към езическа, древна Елада… За всеки случай и в Румъния лозунгът на Възраждане не значи връщане към епохата на освобождението й, а отива много по-далеч – към древното, езическо време на римляните… „Възраждане!“ съществува и в малката Албания – и то класично, цялостно. На днешната албанска младеж се внушава, че кралят… е потомец на древния Ахил и дори на Александра Велики… … А какво става у нас сега? (к. а. - Н. Ш.). И ние имаме лозунг за Възраждане, ала само до епохата на предосвобожденското ни. Лозунг за частично Възраждане. Дали не е време и у нас да се прогласи лозугът за цялостно Възраждане?... Това ще означава, накратко речено, следното: Към зова „Назад към предосвободителната ни епоха!“ ще се прибави и повикът: „Назад към Симеона!“, „Към Кирила и Методия!“, „Към Богомила!“, „Към Бояна Магесника!“, „Назад към Омуртага!“. С други думи, ще се зове за средновековно Възраждане. Ала тук всъщност ние ще искаме да трошим отворени врата. Отдавна още Паисий възкреси средновековното ни минало… А понеже ние, българите, както италианците, обитаваме земя с класично минало – тая на старите траки, - то от нас трябва да започне такова едно Възраждане… Славянобългарското да се продължи или допълни с трако-балканското (к. а.- Н. Ш.). Към лозунга за средновековното ни Възраждане ще се прибави зовът: „Назад към древнобалканското!“, „Към старотракийското!“, „Към Орфея, Диониса и пр.!“ Да се създаде тракизъм като културно-обновителна посока… Всъщност и тук няма нещо съвсем ново… Ето някои наченки на класично Възраждане у нас. Не друг, а най-великият ни цар, Симеон, създател на златния век за средновековната ни книжнина, се нарича с почетно име „Нов Птолемей“
...
„Най-напред в Италия начена нов Ренесанс, с характерни антични символи – фашио, Форум, Цезар и пр… Също такъв Ренесанс, само че не като пряко възраждане на римска старина, а като „расов“ поврат към древността на Один, се появи напоследък в Германия, като изплува и един космогонен символ – пречупеният кръст… Ето где искам да видя ролята на древна Тракия и Елада на Диониса и Орфея… Инак речено, българи и сърби, а след тях и други балкански народности, да станат нова Италия на дионистичен Ренесанс за славянските народи“. източник

сряда, юли 06, 2011

Видео урок



Покрай проучване, което правя за презентация на една конференция, попаднах на горния урок, посветен на пътуване в Англия и Шекспир.

Целият курс можете да видите тук.

вторник, юли 05, 2011

Ожълтялите близначета

Тия дни наблюдавахме нещо ново – на медийния пазар изгряха два таблоида (учтивото название на медийни парцали)

Каква е мотивацията? Според мен, на хората, които се занимават с медиен бизнес, вече им е ясно, че тая работа с печата хич не е розова, при положение, че има интернет. „Флагманите“, с които някои хора дълго време си бърсаха гъзовете, вече са доста похабени, а идат избори. С изборите идват и партийните бюджети  – сиви, бели, черни...

Т.е. собствениците усещат, че служителките в бардака са поостаряли и трябва да им свалят цените, а дамите са с претенции. Затова просто се наемат нови, по-долнопробни, но по-евтини.

И така да видим, какво поставят на сергията двете „конкурентни“ групи.

Първо приликите. Направо е смешно – името на вестника е бяло на червен фон, цената е в жълто кръгче, главната новина е сензационна и заема 80% от страницата. Вътре - дежурната полусъблечена манекенка на времето, две страници кръстословици. Но аз не разбирам от таблоиди, може пък това да е униформата на таблоида навсякъде по света.

Разликите. Манекенката на „Всеки ден“ е чернобяла и снимката е много-по зле от другата. Излагате се другари. Четири страници футбол в „България днес“ срещу 1 на другото място. Другите разлики сами ще си ги намерите.

На мен най ми бяха интересни героите на материалите.

Както е видно „Всеки ден“ май има лека мания на тема Костов (ДСБ)


Между новините за различни видове убийци (бактерии-убийци, лебедоубийци) и насилници (парно, домашно насилие), истерично зиналият ЛДС обяснява защо Костов е убил сините.

 Михнева отървава куршума, мечокът – не. Не се ли сещате кой е убил сладкия мечок, а?

Прошко Прошков с уж „позитивната“ новина за „дясната ръка на Сергей“.(„новина“ на около 2 години) Абе другари, Сергей с уста не работи ли?

До него, забележете, в какво се е превърнал Левски днес. Кой уби съвременния Левски, а!?

Враговете на българщината – депутатите, Костов, БХК. Расизмът и хомофобията за нищо ги нямат в тоя вестник.

Сега да видим същите герои в „България днес“

 Костов забранява „социалистическите“ банки. Виждате ли го тоя с пурата – ей така изглеждат социалистите.

Човек на Костов разпитван за гранатомети...

Разрешено е да се критикува властта, но само в определени граници. Например просташки да се подиграваш на физическите недостатъци на Фидосова.




А сега да разберем кой е Юда.

Видяхте ли? А сега, ако Мутафчиев е Юда, можете ли да изчислите кой е Христос?

И двата вестника са убедени, че Васа Ганчева е била моралният стожер на нашето време и посвещават по страница за погребението. И двата слагат по една малка снимка на Евгения Живкова като продължител на живота и делото на... И двата леко клъвват Първанов – единият чрез далечен братовчед а втория – със „скандалния“ мезонет. Другарю Първанов, къде блеете, развързвайте кесията, хората семейства хранят!

Единствената сериозна разлика между близнаците е, че Пешо Сумиста в едното вестниче чезне по любовница и склонява към проституция, а в другото само  склонява към проституция (всъщност то може да е същата история, не знам подробности). Бащата на Маргините страда по тях в едното вестниче (семейство на страдалци), а в другото адвокатът им нещо е сгазил лука (какъвто адвокатът, такива и те).

Нямам време и желание да анализирам всичко, но впечатлението ми е следното – „България Днес“ изостава – твърде меко, твърде интелектуално, твърде колебливо пипа. А „Всеки ден“ от раз влязоха в ролята си. Професионалисти.

Като човек, на когото му предстои ремонт вече n-та година, оценявам възможността да се снабдя с такова количество хартия само за 40 стотинки.

понеделник, юли 04, 2011

Цвете за Гошо

В Южния парк се проведе фестивала „Цвете за Гошо“. Аз ходих на джаз вчера и онзи ден, така че пропуснах много.

Явно е имало сериозни промени в програмата

Поляната беше почерняла от народ

Имаше с какво да се оплакне окото. ;-)

Пропуснах Милена и дойдох за Пеци Гюзелев. Старото си е старо, направи яко шоу и големи китарни сола. Между новите му песни има такива, които стават. Има и такива, които не стават много.

Група „Спринт“(?) с доста енергична фронт-дама. Добри са, но май ги виждам за пръв път.

Буги Барабата, железен, по неандерталски готин.

 Някои по-разгорещени фенове трябваше да бъдат сваляни от сцената.

Крос-маркетинг. Политически неправилно спрели велосипеди до плаката.


Освен за душата е необходима и здравословна храна за тялото

И питиета.

Присъстваха типичните за такива събития странни птици.


И така, чак до мрак. След Звезди, който чинно си изпълни „Черната овца“, последваха някакви странни чужденци, които не ме грабнаха и си тръгнах.

Не видях никъде от оранжевите кабинки за физиологично облекчаване, затова като стадо газели, всички отскачаха до близкото поточе за обратното на водопой. Може би се е усетила промяна в химичния състав на водата.

Не видях нито един познат, което ми се случва за пръв път на културно събитие от много време насам ;-)

неделя, юли 03, 2011

Паркът в джаза

Ще трябва сериозно да ви излъжа, ако ви призная, че много слушам джаз. Обичам, слушам, но не много - джазът иска концентрация, с който да следиш мисълта и настроението на музикантите, а това не винаги е възможно.

Но пък много обичам в някое заведение да ми пускат джаз, и това е една от причините да харесвам много Starbucks. Там пускат. Ако някой знае бар с мека мебел, където тихичко да пускат джаз, да се обади, защото отдавна търся ;-) Да не се отвличам много обаче от темата.

Когато бях ученик, джазът беше нещо като „позволеното“ дисидентство. От една страна, никак не се вписваше нито в партийните химни, нито в комерсиалната соц естрада, от друга – беше предмет на национална гордост, имахме биг-бенд на радиото и няколко джаз фестивала. Джазмените, за разлика от хипарите, рокерите и пънкарите, се обличаха добре и миришеха добре, не изразяваха бурни емоции извън инструментите, не им се налагаше да пеят песни със съмнителни текстове, което ги правеше „по-годни“ за показване по телевизията или на концерти.

Почвам да се плаша всеки мой текст с какви предисловия се сдобива.

Снощи бях на джаз феста в Докторската градина. (A to jazZ). Много яко.


 Появих се в паузата между две групи.

 Хора имаше страшно много. Приятна изненада, при положение че в Южния Парк върви и „Цвете за Гошо“

 Вляво от сцената има и интересна изложба на фотографии на джаз изпълнители.

Наливната бира се точеше едва-едва. Който искаше кенчета или бутилка, беше обслужван веднага. Аз избрах наливните блага и почаках ;-)  Цените бяха съвсем приемливи.

 Тъмнината не прогони никого, но фестивалът приключи в 22,00 часа. Джазмените си лягат рано, а и наоколо са жилищни сгради.

 Да ама купонът беше твърде готин, за да си тръгнеме. Така че останахме на сладки приказки и бири до посреднощ.

Към полунощ се изсипа проливен дъжд, който успешно изигра ролята на последно напомняне да си ходим ;-)

Продължавам да си мисля защо толкова народ се изсипа на фестивала. На мен ми идват наум няколко обяснения.

– Започват да се натрупват хора, които се дразнят от твърде голямото сваляне на летвата на добрия вкус и искат да се насладят на нещо по-скромно, но с повече вкус и с по-малко словоблудство.

– На някои им трябва се уверят с очите си, че все още живеят от правилната страна на „желязната завеса“. (и аз като че ли съм от тях)

– Трети пък искат нещо ново, любопитно и интересно. „Цвете за Гошо“ вече сме го гледали.

Има още една вечер от фестивала – днес. Надявам се да не вали точно по време на концерта.
Облечете се добре, вземете си чадърите и заповядайте. Безплатно е!

петък, юли 01, 2011

Носталгичните осем милиметра

(това са впечатленията ми от филма Супер 8. ако не сте го гледали и мислите да го гледате, не четете нататък, защото ще ви споделям части от сюжета)

Помните ли филма „Извънземното“?

Ако ви е харесал, сигурно ще ви хареса и „Супер 8“.

Това е носталгичен юношески филм, каквито вече няма (то и думата юношески вече я няма).

Не и след като гледахме Kids на Лари Кларк.

Накратко, група смахнати по киното дечица (мои кино-връстници) се забъркват в история с извънземно, само че тоя път  преживяването е травматично-трагично-постмодерно за разлика от оптимистично-хумористичното настроение на „Извънземното“.

Действието се развива през 70-те. Дали просто не са изровили някой стар сценарий от шкафа, не знам.


Децата играят прекрасно. Тръпки ме побиват от малката Мери Ел Фанинг, която дава големи надежди в една такава крехка възраст и е тръгнала да задминава кака си по майсторлък. Тепърва ще видим какво ще направят с нея славата и пубертета.

Другата голяма детска роля е на Райли Грифитс, който играе най-добрия приятел на чувствителния главен герой Джо – Джоуел Кортни.

Production value!

Възрастните също играят окей, само че очаквах повече, както от Кайл Чандлър (таткото), така и от Ron Eldard (другия татко). Твърде много се оставят малките звезди да ги засенчат.

Има загадки, има трупащо се напрежение, има екшън. Има отчаяние и надежда. Приятелство. Любов. Много симпатичен хумор.

Краят е хубав и типично спилбъргов, макар че Спилбърг тук е на заден план, като продуцент.

Освен, че ме върна в младостта, филмът ми хареса. Препоръчвам.

Страшничък, но става и за деца на около същата възраст.

Замислих се, защо беше необходимо действието да се развива през 1979г. Просто сценарият не позволява да преместим действието в по-ново време (с интернет, с цифрова техника героите щяха да постъпват другояче), а това ме навежда на мисълта, че са го изтупали от праха на архивите.

Тогава човек трябваше да се ПОМЪЧИ, за да направи филм.

Сега сме малко по-цинични и прагматични и имаме в ръцете си техника с която можем да правим чудеса. И малките също.

След „Мама Миа“, това е филмът, който старателно трябва да се изгледа до края на надписите
 ;-)








Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)