сряда, ноември 30, 2011

Любчо Георгиевски - Политико



Доста съм занемарил македонската тематика в тоя блог и сега е време за реванш.

Представям ви изключително интересното интервю на Любчо Георгиевски пред Саше Ивановски „Наша ТВ“, в което той разказва много повече, отколкото  се очаква от един политик:
– За това, как е израснал в семейство на комунисти в Делчево (а дядо му дори бил сърбоман), как прочел доста книги от библиотеката в Делчево, където баща му бил директор.
– За това как точно са се случили промените в Югославия през 90-та година, за начина, по който са се организирали първите партийни организации на ВМРО-ДПМНЕ (направо ги е събирал от първите редове на митингите)
– За югославската пропаганда : „Ако си отличник по история в Югославия, задължително мразиш българите“ (трета част, от 3:30 нататък – Любчо за това как мразел българите като малък)

За това, как пукал гуми на български коли докато бил малък и смятал, че върши патриотични дела.

И още много много други неща. Истинска енциклопедия на епохата.

Цялото интервю много си заслужава да се види, не само от маниаци по темата (като мен), но и от хора, които по принцип им е интересно какво е било в Македония преди 90-та, как точно е станал преходът и какво се случва в Македония днес.






Има още две интервюта с Любчо (продължения) в същата телевизия. Първите части са тук и тук.

вторник, ноември 29, 2011

Една бърза немска Коледа преди другата

Рядко пиша по една и съща тема две неща последователно. Правя изключение само по теми с общочовешко значение и от всеобщ интерес.

Какво е ситуацията на Немския новогодишен панаир в градинката между Университета и Народното събрание?


 Програмата до следващата неделя, след това ще я сменят

 Няколко сергии продават коледни украшения. 


 Греяно вино и пунш (на няколко места)

 Кафе и сладки.

 Възстановка на събитията отпреди две хиляди и нещо години.

 За сядане има бали със слама. Много яко, защото гъзът не замръзва.

 Още играчки





Шоколадов дюнер!



Дядо Коледа, който говореше с глас почти като на Любо Нейков


И учителите не изостават...

Пълно е с хора. На сергийките с вурстчетата опашката никога не намалява. Определено няма много фенове за гулаш и сандвичи с херинга. Като гледам марките, повечето са оригинално немски и май почти не присъстват в България. 

понеделник, ноември 28, 2011

Кореспонденция с Дядо Коледа и покана за Коледен панаир днес!

Снощи тече оживена кореспонденция с дядо Коледа:




Това не е случайно. От вчера, в градинката между Парламента и Университета, се провежда немски коледен панаир! На този фестивал Дара ще пее заедно с нейния клас ДНЕС!!!, някъде след 17,30ч, а Дядо Коледа вероятно ще гледа отнякъде и ще си води бележки.

Използвам случая да ви поканя:


22 павилиончета, отворено всеки ден от 11 до 21 часа, всеки ден куклен театър и друга програма, коледна въртележка, традиционни немски сладкиши и напитки.

Има греяно вино (потвърдено от свидетели).

Има много хубави и оригинални играчки за елха. Може би и те са произведени в Китай, но на мен много ми харесват:

Ще се видим там!

Докога ще гримираме мумията?

ПЕСът си избра за началник нашето момче Станишев и той плака на летището (братовчедите от Скопие не искат ли да си го пишат за техен, моля, даваме го с намаление?).

Да си обършем сълзите от радост, умиление и национална гордост и да помислим – какво означава това приятелско „бау-бау“?

В краткосрочен план се реализира един не много елегантен план по изпращане на сегашния български президент Георги Първанов в дългоочаквана от всички политическа пенсия.

Георги Първанов е широко известен по света (освен на някои бетонни глави в България) като проводник на руските интереси, интригант и бракониер. От години той не беше желан гост в западните столици, и успяваше да се появи там само на протоколните срещи на международните организации, като представител на страната.

Веднъж успя да отиде и на гости на големия приятел на България и българките Силвио Берлускони, с когото сега, в пенсия, ще могат спокойно да си премерят... ловните пушки и завоеванията на нежния фронт.

Очаква се схватка от първия ред за лидерското място в БСП и ПЕС се опитва да неутрализира главния аргумент на Първанов – опита и контактите, които завърза като действащ президент в последните 10 години. Дори големите му политически победи – съставянето на тройната коалиция и избирането на Ирина Бокова за генерален директор на ЮНЕСКО ще помръкнат пред блясъка на новополученото международно признание на по-младия лидер.

За разлика от него, Станишев минава за прозападен, дори за проамерикански и е смятан за по-малката злина от евроатлантическите партньори.  (Wikileaks – 05SOFIA1450,  05SOFIA1329, 06SOFIA968)

Както казват американските дипломати „Той досега е работил само като журналист на свободна практика извън партийната работа“, а знаят ли в кое издание е започнал ? ;-)

В дългосрочен план, обаче, нещата хич не са оптимистични.

Въпреки че има около половината от политическия стаж на Първанов, Станишев е почти толкова амортизиран като политик. Той тежко загуби парламентарните избори, прояви се като посредствен организатор и оцеля на партийния връх с цената на почти пълното задушаване на вътрешнопартийния живот в БСП и изхвърляне на много опоненти извън партията – младежката организация (БСМ), Татяна Дончева и др.

Лидери на БСМ

За пръв път от Тодор Живков насам, той наложи стил на управление в партията с елементи на култ към себе си (помните ли, когато Звездичката го молеше да и звънне ?).

Освен това, той сигурно ще остане единствения деклариращ се като ляв политик в света, въвел пропорционалния данък (а не „плосък“, както погрешно го наричат. Плосък данък означава твърда сума всяка година), което показва че ПЕС, както и ЕНП се ръководят главно от меркантилни, а не идейни съображения, когато избират техния човек в България.

Ако Станишев оцелее на поста (а ПЕСът много му помага), вероятността за реформи в БСП ще бъде напълно ликвидирана. Ако Първанов вземе председателското място, то тогава БСП я очаква тежка криза и вероятен пълен разпад.

Аз съм много далеч от това да симпатизирам на БСП и честно казано, нямам идея кой от двата варианта е по-добър за България.

Това, което е със сигурност зле за България и за десницата, е липсата на нормална левица. Гримираната като модерна социалистическа партия мумия на БКП определено не е това, което ни трябва. Нито на Европа.

петък, ноември 25, 2011

Сбогом, Ради!



1995 – 25.11.2011

Биоразнообразие, бурени и бъдеще.

Продължаваме с околната среда и бъдещето.

Искам да ви обърна внимание върху една очевидна, но почти незабелязвана опасност за културното наследство и природата на София, чието неутрализиране един ден ще ни излезе много, много солено.

В София има едно дърво, което по произход е от Китай, което е изключително агресивно към местната флора и което расте почти навсякъде.



Бившите княжески конюшни пред НСИ


пощата в нашия квартал

Това е айлантът, наричан още китайски ясен или (малко заблуждаващо) див орех. Листата му могат да бъдат сравнително лесно сбъркани с тези на черния орех, но за разлика от него не ражда орехи ;-)

Расте върху всякакви почви, включително върху фасадите на сгради, върху строителен боклук, пясък, замърсени почви и т.н. Расте много бързо, развива дълбока коренова система. За рекултивация и укрепване на ерозирали почви е супер, но става проблем, когато се пренесе в градовете. Премахването му е много трудно, защото ако дънерът просто бъде отрязан, веднага отстрани прорасват нови издънки.

Освен, че има склонността да разрушава неподдържани сгради, които често са част от културното наследство, потиска развитието на местната флора и застрашава биоразнообразието.

Който и изоставен двор или сграда в София да погледнете, ще видите поне няколко растения от този вид.

Дворът в долната част на снимката е целият обрасъл в айлант.

Не разбирам много от лесничейство, но съдейки по това, което успях да заснема, просто разхождайки се по софийските улици, без специално да го търся, рано или късно ще ни дойде сметка, от която ще ни се завие свят. Хубавото е, че дървесината на айланта има промишлена употреба, така че само остава да се планира и проведе смислена акция.

Биоразнообразието не е от каузите, които предизвикват някакво особено обществено вълнение, дори ми се струва, че сложната дума събужда асоциации за някакъв страничен и много частен и специализиран проблем, а това въобще не е така. Става дума за проблем с огромно икономическо и социално значение, ето сещам се и за мидата-зебра, която прави големи поразии по язовирите и електрическите централи. 

Това са явления, които могат да бъдат сравнявани с гигантски горски пожар или с нашествие на скакалци по разрушителността си, но не се взимат особено активни мерки за противодействие.

България е на водещите места в Европа по биоразнообразие, но това е, защото все още не сме особено икономически развити, а и както се видя с черноморските плажове, нещата могат много бързо и завинаги да се променят към лошо. 

Също, преди около месец бях поканен на среща с WWF България (за съжаление, не федерацията по кеч), за да си говорим за биоразнообразието. 



Стана дума главно за „Натура 2000“ и горите, но също стана дума за тяхното лого с пандата (защото се сетих за злите панди на wulffmorgenthaler.com), за долното течение на Дунав, което е истинска съкровищница на живота, и аз мога да го потвърдя, особено за делтата, която препоръчвам на всеки да посети, ако има възможност.


Бяхме любопитни да разискваме всякакви екологични теми - от електромобили до био земеделие, лов и риболов, което е сигнал, че тия теми са непознати и затова толкова интересни.

 Страхотният музей на Делтата на Дунав в гр. Тулча, Румъния


Стана дума и за любимото ми ловно лоби, които наскоро си удължиха ловния сезон, без да обръщат внимание на закона. Въобще, темата е безкрайна и честито – още една грижа на главата ;-)

Но без нея не може.

четвъртък, ноември 24, 2011

Архитектура на гетото и на бъдещето


Искам да направя пауза от злободневната политика, за да си разширя малко погледа. Това си е проблем в България – живеем си, вторачени в пъпа си, и дори задължителни теми като „Европа 2020“ пропускаме.

Градоустройствените проблеми ме вълнуват силно открай време, защото не ми харесва начина, по който живея в този град, не ми харесва това, което се случва с инфраструктурата, с гетата, с опазването на архитектурните паметници и т.н.

Наскоро, на конференцията Pecha Kucha (произнася се „печакча“), част от Sofia Architecture Week, за пръв път видях интересен вариант на решаване на проблема с гетата. Става дума за идеята на архитекта Слободан Станич – „Лотос“, за настаняване на ромското население в Белград в по-смислени жилища.

Идеята на „Лотос“ е, от рециклирана пластмаса (PET) да се изработят модулни жилища. Нарочно не се използват материали, които могат да бъдат дадени за вторични суровини, за да не бъдат разкостени къщите и предадени за вторични суровини още на втория ден. „Сградите“ могат да се допълват с още стаи, според това как расте семейството. Енергиен и инфраструктурен център на лотоса е тоалетната (;-)), около която се подреждат другите модулчета и която произвежда биогаз, който се събира в балони на покривите на къщите. А той се използва за отопление, готвене и други енергийни нужди.

 Модулчетата. Това с балона е тоалетната.

А тук – как би трябвало да изглежда един прекрасен пролетен ден с овцете и в банята.


Би трябвало да не е много скъпо, защото материалите са под ръка (пластмасови отпадъци, които се рециклират в местен завод). Частично ще се реши и енергийния проблем на тия хора, а и има надежда за някаква социализация.

Ровичкайки по архитектурни сайтове, още по-впечатлен бях от една много по-мащабна американска идея - Earthship Biotecture, на Майк Рейнолдс.  Истинско чудо е, но аз помня че съм чел статия за този човек още по времето на комунизма в някое от научнопопулярните списание („Космос“?) как си правел къща от бирени бутилки. (за съжаление, не открих статията в архива)

Трийсет и няколко години по-късно, Майк е натрупал доста опит, занимавайки се със същите неща. Идеята му е, да построи пасивна къща от местни материали и отпадъци.

Къщата е връщане към изворите, към първичната функция на пещерата, която е давала (а не е вземала)  на хората топлина, вода и подслон (електричество още не е имало). Основни строителни материали са различни отпадъци - празни кутийки от напитки, пластмасови и стъклени бутилки, стари гуми, дърво, пръст, пясък и глина.


Покривът на къщата събира вода, която се съхранява в специални резервоари и се рециклира. Самата къща е едновременно място за живеене и парник, в който се отглеждат растения за красота и за храна.

За да се изравнят големите температурни амплитуди и да се намали до голяма степен нуждата от отопляване през нощта и охлаждане през деня, стените на къщата се строят от стари автомобилни гуми, пълни с трамбована пръст, която играе ролята на топлинен акумулатор (почти като в акумулаторните печки едно време).


снимки (целият сайт си заслужава)

Електричество се добива от вятъра, слънцето и дизел генератори (няма пречки да се свърже към мрежата, естествено, стига да е възможно), и тъй като то не се харчи за отопление, охлаждане или нагряване на вода, консумацията му е сравнително ниска.

От тук и името на проекта „Earthship“, защото къщите не се нуждаят от инфраструктурна връзка с околния свят (освен път, евентуално) и могат да бъдат строени на практика навсякъде – в пустинята, по планински склонове и т.н. Обикновено там и се строят в момента.

На мен много ми хареса идеята, че хората на практика живеят в симбиоза с къщите си, а също и че са освободени от задължителната инфраструктурна връзка с цивилизацията (всъщност има я, но е много по-слаба). Освен това, къщите се строят сравнително бързо и лесно и човек може сам да си ги строи, което ги прави подходящи и за настаняване на бежанци, облагородяване на гета и т.н.

Дори и аз бих пробвал да поживея на такова място. Първо временно и на гости на някой друг, естествено ;-)



Сега, идеята че къщата се превръща в нещо като черупката на охлюва, с която живееш в симбиоза, може да бъде и плашеща. Дори съм гледал една фантастика, посветена на това – Habitat, където къщата на главния герой беше развила силно мнение по въпросите на съжителството.

Смятам, че идеята на Earthship е страхотна, и като проучих повече, открих, че дори в Европа има реализирани такива проекти. Само че, ако погледнете картата, все едно някой е забил пергела в България и е построил такива къщи само по най-отдалечените от нас места ;-)

Също, според климата трябва да се правят и промени в проектите, съобразени с валежите и снеговалежите.

За мен единственото, което може да попречи на тези проекти да се реализират, това са политическите възгледи на Майк, който дълбоко вярва в глобалното затопляне, а това е и една от причините, поради които той така усърдно се занимава с къщите си и това, предполагам, е причината, поради която трудно получава подкрепа от политическата класа.

А ако ви се намират час и половина свободни, горещо ви препоръчвам филма за живота и делото на Майк Рейнолдс. Аз докато го гледах в първите 15 минути мислех, че е тотално куку, после постепенно си оправих мнението за него, докато накрая бях очарован от това, което прави.

Целият филм:


сряда, ноември 23, 2011

Последният лов в държавата на маймуните


Налегнала ме е някаква скръб на политически теми напоследък и не ми се пише особено.

Като че ли самите теми издребняват и се израждат или стават толкова досадни, че е неприлично да ги сочиш с пръст на читателите, защото те (читателите) могат да се обидят – те да не ядат доматите с колците – писнало им е от банални сюжети.

Един човек написа, че има дилема – дали да разсъждава за качествата на „Възхода на планетата на маймуните“, или пък за маймуните в телевизора.

Няма дилема. То си е същото.

На американските сценаристи тотално им липсва въображение. Сценарият на филма им е тотално сбъркан. Там се твърди, че шебеците ще ни завземат с някакви фантастични средства, откраднати от тайни лаборатории.

Каква менте трева им пробутват на тия в Холивуд?!

Шебеците, тези мили космати деца на природата и братовчеди на човека, които обичат да играят с топка, да удрят гръдния си кош с юмруци и да скачат щастливо по клоните с банан в ръка могат много лесно да вземат властта, с напълно плавен и демократичен преход.

И, за това не е необходима никаква интелигентност, подсилвана с инжекции, дори пречи. Необходима е проста стратегия.

Обществото, което смята банана за предмет на лукса, а уменията с топката за апотеоз на висшата нервна дейност, е естествено предразположено към такъв тип трансфер на власт.

Нарича се общност на ценностите.

Първо, правите някой шебек главен. Секретар например. Без никакви инжекции го оставяте да говори пред публика и да рита топка. Наблюдавате реакцията на хуманоидите. Усещате нуждата им от лидер който да се тупне здраво в гърдите и да изреве така силно, че коленцата на младите женски с микрофоните да омекнат.

От тук нататък вратата към цялата власт е отворена.

След това въвеждаме втори, трети шебек във властта. На тоя орденче, на другия почетна дипломка, на третия министерство с музейчета... За свои човекоподобни не се стискаме.

Ей ги къде са университетите, ей ги къде са творческите съюзи. Винаги готови да (у)служат на властта, пък била и тя властта на шебеците.

Добър ден, господин докторе.

А, къде забравихме и медиите?

В ьTV са направили филм за Стария Маймуняк , дори го изкарват по-хитър и от хомо сапиенс, и нищо. Мина и замина.

Как просил банани от големите бели братя, какво желание имал да се реформира, колко много приличал на един homo sapiens почти на неговите години, ама на – лошият Горбачов не му разрешил да направи китайски реформи с Юлския пленум, ами му натресъл му Петър Младенов, Луканов и 10-ти ноември и така хубавата приказка свършила.



PS. Щях да ви пиша за архитектура, всъщност.

неделя, ноември 20, 2011

Генерален купон за десети път!

Така, продължаваме хрониката на културните събития от уикенда.

В долния материал има много, много, много продуктово позициониране и много снимки. Ако не харесвате корпорациите, алкохола, партитата, лекомислените коментари, танцуващите момичета, късите поли и балоните, много моля, не четете нататък, хич няма да ви хареса.

Можех и да не пиша всичко това отгоре, защото около два пъти по-отдавна, отколкото пиша в блога, съм обвързан с присъствието на Jim Beam в българския Интернет и бях поканен като част от екипа. Сигурно някои от вас са се досетили по шапката, която не свалям от главата си години наред и по някои други аксесоари с марката Jim Beam, появяващи се около мен.

Снощи беше 10-тото, юбилейно издание на турнира Jim Beam по „генерал“ (играта със заровете, която малко прилича на покер), което се проведе в Jim Beam Centre на „Витошка“.

Разбира се, забравих си поканата вкъщи, но шапката ми свърши работа ;-)

Пристигнах с половин час закъснение, а турнирът беше в разгара си.

Играчите в пълна концентрация въпреки шума.

 И понеже победата обича подготовката...

 ...играх на зарове, за да спечеля бутилка...

 ...и спечелих!

 Няколко балона се опитаха да избягат безуспешно

Медиите заговорничиха

А марката влизаше в главите на хората


Атмосферата беше ведра и приятелска


В една от тоалетните лесно влизаш, но излизаш 
само ако някой опита да влезе ;-) Последният нощува вътре

На финала се сблъскаха титани


Победителите бяха обявени

... и оценени

Саня Борисова е победителката. Киро Скалата пак на второ място.


Беше по-лесно да влезеш, отколкото да излезеш.

Тъкмо да си тръгна и дегустационният бар ме възпря на изхода. Това с черния и със зеления етикет са страхотни неща. Red Stag е първа стъпка по наклонената плоскост на греха – сладко черешово уиски за коктейли и шотчета.

 Извънземни бяха превзели НДК. Виждате НЛО, което бавно се издига нагоре и охранителните прожектори на базата, които ме преследват.

Но по това време ми беше абсолютно все тая ;-)




Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)