сряда, февруари 29, 2012

Какво се случи на изборите?

Преди два дни бях на кръгла маса, организирана от Института за развитие на публичната среда, където чух първия много подробен и безпристрастен анализ на проблемите около изборите през есента – както тези, породени от Изборния кодекс, така и тези, които си ги знаем отпреди.

Петеес „Четиринадесети януари“

 Част от присъстващите

Антоанета Цонева направи анализ на това, което се случи на последните избори. Ето тук можете да прочетете доклада.


Докладът

Акцентите:

– Ралица Негенцова не можа да даде смислен отговор, защо заседанията на ЦИК не са публични;
– От ГРАО си признаха, че „забранителният списък“ е правен по съмнителни процедури;
– Веселин Вучков, зам. министър на МВР разказа за идеята да се ползват СРС за разкриване на изборни измами. Той бил против;

То това хубаво че е против, ама най-ненормалните идеи обикновено най-силно се натискат, за да минат. Ако това се въведе, управляващата партия ще слухти (вече официално и законно) във всички щабове на опозицията.

Засега е това, очаквайте включване, скоро ще ви сложа и клипчета.

понеделник, февруари 27, 2012

Ще трябва да се уморяваме по-бавно когато се борим за правата си

В събота бях на втория протест срещу ACTA.

По бройката присъстващи може да се определи какво се е случило междувременно.

Въпреки в пъти по-доброто време, участваха в пъти по-малко хора, но това пак беше един от най-многолюдните протести напоследък.

Протестът против закона, който трябва да си ходи започна от паметника, който трябва да си ходи (да бъде демонтиран и преместен в някой музей на зелена морава, извън центъра).


След това ходихме до парламента, където казахме какво мислим,


 Както каза Радунчев, приличахме на колона военнопленници.

 Четири синджира полицаи вардеха Парламента.


А след това с една елегантна чупка стигнахме до св. „Александър Невски“, където имаше концерт на групи, които са против ACTA и феодално-робовладелската система на авторски и сродни права в момента..

Защо имаше такъв спад в посещаемостта (спрямо първия протест)?

Защото приспивните песнички, които ни изпя правителството подействаха. На много хора успокоителните думи на Борисов и Трайков се видяха достатъчни, като гаранция че ACTA ще спре и нашите онлайн права ще бъдат защитени.

Само че, нито едното е сигурно, нито другото. Не вярвам на Борисов, освен ако не е скрепил думите си с подпис. А на Трайков ми се иска да вярвам, само че някой друг му раздаде вече много жълти картони.

Процедурата на ACTA е такава, че не може да бъде отменена и трудно могат да се сложат смислени спирачки пред бъдещо присъединяване, т.е. всяко следващо правителство чисто формално би могло светкавично да се присъедини към споразумението ако желае.

Правата ни също не са съвсем защитени, защото дори ACTA да падне в ЕП, наред са нови заплахи за нашите цифрови права – IPRED2, INDECT, законът за хазарта... По всяка една от заплахите трябва да се формулира категорично обществено мнение.

Какво научихме от ACTA - можете да прочетете във уебкафе, за които написах специален анализ.

Повтори се историята от 2009-та, когато протестите ни безславно угаснаха. Все някой ден няма да се повтори.

събота, февруари 25, 2012

От страната на прислугата

Миналата неделя гледах „Южнячки“ (The Help).

Заглавието е част от странните идеи на българските преводач-маркетолози. Ако не ми го бяха препоръчали, сигурно нямаше да го гледам, защото очаквах нещо полу-смешно, полу-романтично и полу-сантиментално.

The Help буквално значи „домашната прислуга“, освен очевидното „помощта“.

Когатото го гледате, ще разберете кой на кого помага.

Направен е по книгата на Катрин Стокет и разглежда уж баналния провинциален живот на няколко жени и тъмнокожата им прислуга в Джаксън, Мисисипи.

Същият Джаксън, за който пее Джони Кеш.


Абсолютно безжалостно авторката прави разрез на расизма, който се смята за нещо нормално на юг, като пътем включва в анализа си приятелството, благодарността, професионализма, отглеждането на деца, отношението към жените изобщо, милосърдието и т.н. И без да изпада в излишна сантименталност.

За това, колко дължиш на хората около себе си понякога.

От чисто женска перспектива.
 Виола Дейвис


Мъжете са една лекомислена декорация в разказа, основните драми и конфликти се развиват в чисто женска среда.

По бойните полета на „нежния“ пол – по събрания, приеми, вечери, в кухнята, на следобедното кафе и т.н.

За това, колко е лесно да станеш писател, само трябва да имаш топки ;-)

За това как, започвайки да делиш хората на светли и тъмни, постепенно се обръщаш и срещу приятелите си, и срещу семейството си.

Потресаващо добър филм, оставя те без дъх и дълбоко замислен за българското общество и неговите драми, които се замитат под килима по стар народен обичай.

Ние тук май не сме готови за такъв разказ за себе си, дори още не сме готови да споменаваме такива работи. А не че няма материал, и то от двете страни на проблемите!

Жалко.

Саундтракът (музиката) е отличен.

Няма една слаба роля, всичките жени играят убийствено добре.

Къдрава, руса, интелигентна и в лошо настроение – Ема Стоун;
За какво повече да си мечтае човек?!


Филмът е задължителен за гледане. Горещо го препоръчвам.

Какво му става на Холивуд? Май кризата го стимулира да надминава себе си.

четвъртък, февруари 23, 2012

Израстъци между кръпките

Присъствах на премиерата на книгата „Израстък“ на Иво Беров.

Нямах идея, че пише книга, така че с удоволствие дойдох да разбера повече и да си взема автограф.

Цялата заличка пред сцената беше пълна с хора, дошли специално за същото.

Иво се съдра да раздава автографи.


Васко Кръпката изкара няколко песни, включително и една съвсем нова (не горната) – „Няма връщане назад“

Събитието беше супер, а книгата ще я прочета с интерес.




Първите страници ми се струват обещаващи.

За малко да забравя –

чухме и програмната песен на Иво „Живот в Дивотино“



сряда, февруари 22, 2012

Същото ли е виртуалното като материалното?


Покрай ACTA започна по-издълбоко да се коментира авторското право, а покрай него – и начинът да се прави бизнес в интернет. Един от основните аргументи на защитниците на мракобесното законодателство за авторското право, което и в момента е доста мракобесно, е, че виртуалното е същото като материалното.

Тоест, те казват – както добре възпитаният и законопослушен човек няма да си вземе кило сирене или 10 бири от магазина, ако никой не го гледа, така и не трябва да си дърпа филми и музика, защото БИЛО СЪЩОТО.

Днес гледах как водещите в сутрешния блок на ьTV издевателстват с този пример над твърде културния и тих Невен Дилков (когото вече веднъж Бойко Борисов използва, за да се избърше с него с „джентълменско“ споразумение), който беше поставен в ситуация да защитава подменени тези.

Хайде да направим още един мисловен експеримент (след погледа в бъдещето) и за момент да се съгласим с водещите – как щеше да изглежда материалният свят, ако беше СЪЩИЯТ като виртуалния?

Не ми е най-силният жанр, но да пробваме.

Да продължим любимата аналогия на всички защитници на сегашния ретрограден модел със супермаркета.

Един виртуален супермаркет го смятаме за малък, ако се посещава от около 50 000 човека на ден, струва няколко хиляди лева да се направи, а поддръжката му е под 100 лева на месец.

Да приемем, че това е заяждане на дребно и се отнася само до количествени характеристики. Да погледнем принципно странните закони, по които работи виртуалното пространство и колко те са същите като тези на материалния свят.

В същия супермаркет, на виртуалния щанд за бира се предлагат над един милион вида бира. Да речем, че искаме да си купим една черна бира „Металика“. Странно, но на щанда има само една бутилка от нея. Защо така? Взимаме я, но забелязваме, че щом сме се пресегнали, в ръката си имаме една бира и на щанда също е останала една бира! Бирата магически се е появила в кошницата, само от движението, което сме направили с ръката си.

Който го направи това в реалния свят, ще го обвинят в магьосничество!

Малка магия ли е хладилникът да ти произвежда бира?!

Отделен е въпросът, доколко адекватно е на бутилката да пише, че бирата трябва да си я пия само сам, да не си оставям чашата без надзор, защото дори да дам на някой да отпие без мое знание, ще бъда наказан и че съм принуден да я консумирам само от моята лична висока стъклена чаша с нарисувана ябълка, а не мога да си я сипя в манерка. Ако искам същата бира да си я сипя в манерка, ще трябва да си я купувам пак.

Или ако почерпя някого с бира „Металика“ или посоча кой черпи с бира „Металика“, може да отида в затвора за „помагачество“, въпреки че реално ориентирам клиентите им, които са объркани да избират между един милион етикета.

Поглеждаме към щанда с бира на „Creative Commons“. Това са новите марки бира – те са без пари. Единственото условие да си вземеш от тях е, да не им сменяш етикета и да не взимаш пари, ако решиш да почерпиш някого. И пак има някои марки, към които никой не посяга.

Че шега работа ли е да изчетеш един милион етикета!

Взимаме си и една от безплатните бири. Не че имаме много място в количката, ама сме видели няколко човека да са си мушнали по една такава в покупките.

На етикета пише, че авторът на рецептата лично ще прави бира в един от клубовете в града. Тоест, ако ни хареса, може лично да си занесем гъза до там.

Много несправедливо и за разлика от материалния супермаркет, във виртуалния, на касата трябва задължително да показваме лична карта, за да платим и трябва да се подпишем, че ще ползваме покупките само за лични цели!

Прибираме се у дома. Отваряме хладилника. Хладилникът е претъпкан, защото е пълен отгоре до долу с бири и други хранително-вкусови продукти. Можем, докато сме живи, да не си купим нито един нов хранителен продукт или нова бутилка бира.

Магически хладилник, произвеждащ бира и храна. Съвсем същото, като в материалния свят, нали!

Но, старите продукти много бързо омръзват.

„Проблемът“ с домашния хладилник е същият като „предимството“ на този в магазина - колкото и да вадим от него бири, вътре винаги остава по една. Нареждаме си нещата от магазина и установяваме, че не е останало много празно място. Пак ще трябва да се купува нов хладилник. Аман!

Можем и да освободим малко място в хладилника като изхвърлим част от нещата, но не ни влече тая възможност.

Затова, да не бъдем прахосници и да върнем в магазина това, което не ни трябва!

Отиваме обратно с бирите в магазина и се опитваме да си вземем парите или се опитваме да ги продадем на някой познат.

Но не разрешават.

Наричат ни с най-обидни имена, казват ни че сме престъпници, крадци и пирати. Казват ни, че щом имаме хладилник, значи си произвеждаме сами от бирата и как не ни е срам да им искаме пари!

Това е единствения случай, в който те признават, че има разлика между материално и виртуално.

Ние възразяваме, че на бирата не и личи, че някой е пил от нея – бутилката е в същия вид, в който сме я взели от магазина и нямаме влошаване на качеството.

Никой не ни влиза в положението, че на всеки 2-3 години трябва да си купуваме нов хладилник, нова кола и да си строим нова улица за да пренасяме покупките, защото на стария хладилник вратичката започва да му се отваря все по-бавно, на колата и омалява багажника, улицата е тясна за новите модели, а в магазина кашоните стават все по-големи! И за всичко това трябва непрекъснато да наливаме пари.

Пак удивителна „прилика“ между виртуално и материално.

По телевизията обясняват, че е забранено да си държиш личния хладилник на улицата. Ако все пак държиш личния си хладилник на улицата, трябва да е защитен с PIN код. Ако издадеш пин кода си, или той е твърде лесен за разгадаване, носиш наказателна отговорност. В хладилника могат да се държат само неща за лична употреба. Ако дадеш пина на друг човек или дадеш храна или напитка от твоя хладилник на чужд човек, подлежиш на преследване от закона, дори ако в магазина не се продава това, което този човек търси.

Във виртуалния свят е абсолютно забранена благотворителността. Още една „прилика“ с материалния свят.

Продължаваме с хладилниците – арестуван е собственик на обществен хладилник, защото някои от ползващите го не са показали на полицията касова бележка за нещата, които си държат вътре. Другите клиенти няма да си получат нещата никога или може би все пак, чак когато разследването свърши, ама не е сигурно.

По телевизията обясняват, че проблемът ще се реши, когато собственикът на хладилника лично провери абсолютно всяко една от милиардите стоки, които се държат в хладилника, че имат касови бележки и достъпът на други потребители към материалите е строго забранен.

Най-забраненото нещо във виртуалния свят е да правиш списък от стоки, които могат да се намерят по личните хладилници на хората. Полицията търси такива списъци, дори по покривите.

Какво правим, ако снабдяването в магазина е много лошо и на много високи цени, затова хората губят много време да гледат от този списък и сами да си носят от цял свят по улиците малки парченца от интересни стоки от чуждите хладилници, които да си сглобяват у дома.

Полицейският шеф е на мнение, че всеки трябва да си обръща джобовете, щом бъде срещнат на улицата от милиционер.

„Ами ако носи в джоба нещо без касова бележка?!“

Също така е на мнение, че компанията, която строи пътища, трябва да отваря багажника на всеки, който минава по улицата.

Производителят на хладилници вече го накараха да плаща част от цената на всеки продаден хладилник на собствениците на магазини, но те още не са доволни.

Не знам след горното изброяване дали все още някой смята, че виртуалното е същото като материалното и дали може толкова лесно да се прехвърлят понятия и да се правят аналогии?

„Ако аз имам една ябълка и ти имаш една ябълка, и ги разменим, и двамата ще имаме по една ябълка. Ако ти имаш една идея и аз имам една идея и ги разменим – и двамата ще имаме по две идеи“ – Джордж Бърнард Шоу.

Материалният свят е светът на закона за запазване на масата и енергията (нулевата сума), а виртуалният свят е светът на закона на Мур и ненулевата сума...

неделя, февруари 19, 2012

Зимата на бъдещето


Събуждам се и поглеждам часовника. Днес е 26-ти януари 2030-та година, 6.00 сутринта. Навън е черна тъмнина.

На огромния 3-D екран на бюрото ми се изрисува йероглиф и след пет секунди виждам и българското му значение — това ми е скрийнсейвърът по подразбиране. Уроците по китайски хич не ми вървят и си помагам с такива трикове.

Мързи ме да си нося листчета по джобовете.

Правя си оригинално италианско еспресо с аромат на лешник на кафемашината, произведена във Виетнам, и сядам на кухненската iмаса да прегледам новините, доставени и селектирани  по интелигентен алгоритъм от 35000 различни източника. Само задаваш на приложението предварително, колко новини на ден можеш да прочетеш – дали 10, дали 500, то гледа какво и колко дълго го четеш и така ти подбира следващите.

Вече е трудно да се ориентираш какво е медия и какво не – всичко живо пише iновини. Същото важи и за „традиционните“ и новите медии — всички наред са станали Интернет медии, ,„повече от iмедии“, „интерактивни медии“ „:-)медии“, а някои от тях имат във феншоповете и сувенирни издания на хартия.

Още не мога да свикна с новия iправопис, навсякъде съм си нацъкал да ми се показва старият.

Всичко, което ползвам, се опитва да ми се хареса. Сайтовете се опитват да ми нацелят вкуса и нуждите и едва ли има на света дори още един човек, с който виждаме да големите сайтове по един и същи начин.

Бизнесът с персонализирани iфилтри за съдържание  се разраства, но и се навъдиха много мошеници.

Ето, пак – осъдили са някакви нашенци в чужбина за „непозволено манипулиране на iфилтри за съдържание с цел непряко материално облагодетелстване и създаване на изкривена представа за действителността.“ Две години без достъп. Тия прекаляват със строгостта.

То и няма голяма нужда да се учат чужди езици, ако само четеш или гледаш iтелевизия.  Автоматичният превод вече е станал достатъчно добър дори за  слушане, макар и че звучи твърде правилно и интонацията му е еднообразна. Дори дикторите в предаването „Български език – защо не без i!?“ са ми по-интересни.

Макар че, без мандарин вече закъде си.

Телефоните превеждат и говор. На фирменото парти онзи ден, трябваше с новия колега да си говорим през телефоните.

Тая тъпа машинария кога ще се научи да превежда вицове!

Данъците продължават да са ми проблем като едно време, твърде много са и твърде сложни. Има и вратички — енергийната ефективност пести много пари, стига да успееш да се пребориш с iформулярите.

Имам пет главни разхода на месец — за ипотеката, NetAccss карта, за картата за мобилност (за градски транспорт и за паркиране отсам околовръстното), за застрахователно-осигурителната карта и за персонализация (на дрехи, техника и т.н.).

Останалото, ако не съм капризен — китайска храна, отопление, дрехи серийно производство, консумативи, минава между другото.

Млада кинозвезда си публикувал генотипа в iпрофила за свободно сваляне. Нямало вече да го праща по iмейла, а и предпочитал да знае, че свалят точно неговия генотип, а не с някакви „подобрения“. По  пиар сайтовете може да се открият генотипите на известни диджеи, iнтерактори и терористи.

Ето, и министърът на „Национална електронна сигурност“ Явор Колев обещава за година да приключи с генотипните пирати, да интегрира най-накрая генотипната база данни в ЕСГРАОН и да въведе новите безконтактни лични документи.

С генотипа можеш да си направиш аватар и да видиш как ще изглеждат бъдещите ти деца. Жените са луднали по това – тинейджърките по цял ден свалят ДНК на известни личности, за да ги комбинират със своята и цъкат next, next.

Чувам, че и гей-двойките са много доволни, дори в Тайланд на черно можело да си купиш от оплодена яйцеклетка до бебе с данни на клиента, стига да си платиш естествено и не лъжели много.

Отделно, генотипа с една парола и с малко биометрика го превръщаш в iподпис за всякакви цели.

Голям проблем е, че българското образование не е адекватно и не подготвя достатъчно кадри  – :-)индустрията търси оформители и интерактори, а няма. Който сам се научи, още в гимназията го прилапват – айде, мойто момче, ела да учиш при нас, всичко е осигурено.

Всичко живо се занимава с изкуство, но най-добрите артисти вече отдавна са по емирствата или в Шанхай. Не достигат и учителите по мандарин.

Пак световни новини за интелектуалци, художници, музиканти, артисти и програмисти, родени в България, но израсли или завършили в други държави. Май общото при всички е, че (почти) не са учили в български училища. Голяма част от тях не владеят български добре, но продължават да ги въвеждат в електронния пантеон „Национална городст“. Както и онзи муньо, за когото ще се омъжва внучката на испанския крал.

От първи януари, всички магазини за хранителни стоки са задължени да имат щанд със здравословни храни, произведени от екологично чисти синтетични съставки, за производството на които не са пострадали живи същества.

Свинското и сланината са забранени за лица под 18г. и могат да бъдат консумирани само в заведения със специални холограмни стикери на вратите, където може да се пие алкохол до 100гр. твърд алкохол или до 1л. бира на вечер, но не по-късно от 11ч. вечерта.

На 20% от повърхността на масите има отпечатан текст за вредата от алкохола и страшни снимки на болести, предизвикани от злоупотреба с алкохол. Много обичам да ходя там, ама заради акциза не мога много често да си го позволя.

Магистралата към Гърция вече се задъхва и в района на Кресна колоната едва пъпли заради солунските тирове, заледяването и непочистения сняг. Европейската свръхскоростна железница е стигнала до Ниш и министърът на транспорта обещава за 10 г. да я свърже с ТРАНСАЗИЯ в Одрин.

Догодина очакваме да пуснат цялата магистрала „Хемус“ и АЕЦ „Белене“. АЕЦ-ът може и да не тръгне, някакви японци преговарят да го правят европейски музей на ядрената енергетика, Искат да го купят още преди да сме го заредили с ядрено гориво, за да се избегне радиоактивното замърсяване.

Учените обясняват, че жените са станали по-освободени и по-обременени от всякога. Мъжете са станали по-женствени, а жените – още по-мъжествени.

Госпожа Президентката вчера е подписала указа за обявяване на дюнера за национално ястие.

Трябва да тръгвам, имам среща в SB iМултикафе на „Гурко“, където е запазена традиционната обстановка от началото на века и пускат ретро мелодии за пенсионери като мен – Red Hot Chilli Peppers, The Beatles и System of a Down.

Знам и че момичетата ще ми намерят като на редовен клиент повече от разрешените две пакетчета бяла захар по 0.5 г.




Другите два материала, които съм приготвил са:
Плюс това“ от професионалния блог (май ще го закривам)

петък, февруари 17, 2012

Физика на тъгата

Преди месец поне прочетох „Физика на тъгата“, на чиято премиера присъствах.

Книгата има кусури, а може просто да съм старомоден на вкус, но например не ми харесва особено постмодерното затъване в метафори и деконструкция.

Жените около мен много ги харесват тия полуприказни, полуфантастични, полумитологични сюжетни линии.

Началото е стегнато и интересно, а в края нещо се случва с нишките на повествованието.

Имам чувството, че времето не му е стигнало и вместо текста на последните глави е предал на издателя черновите.

И въпреки, че е далеч от идеалната, тази книга:
– възкресява малко възпроизвеждани епохи в българското изкуство;
– е сигурно най-добрият български роман, писан през епохата на демокрацията;
– трябва да се прочете.

При Георги Господинов съм забелязал много интересна реакция у себе си. Прочитам книгата, казвам си – „Е, нищо особено, какво толкова го хвалят.“, а после се улавям, че седмици и месеци подред се сещам за нещо от книгата.

Следващата книга ще е още по-добра.

четвъртък, февруари 16, 2012

Дискусията за ACTA е закъсняла и до известна степен безполезна

Вчера бях на кръгла маса в УНСС  по въпросите на ACTA, организирана от катедра „Интелектуална собственост“.
Много хора се изказаха, аз също. 

Чуха се и много интересни правни анализи от преподаватели в университета, които смятам да си анализирам и да цитирам по-нататък. 

Този път ще ви спестя пълния репортаж и пълния аудио запис.

Вместо това, искам да ви обърна внимание на изказването на Георги Саракинов – сигурно най-авторитетният юрист по Интелектуална собственост в България в момента. 

Агенция Фокус му отпусна едно параграфче, а аз мисля, че е нужно да го прочетем цялото.

Ето и аудио запис (може да сверите, дали не съм изпуснал нещо)


Човекът отсреща, до колоната.



Благодаря. Аз не обещавам да бъда кратък. Преди всичко, не представлявам нито държавата, нито правоносителите, нито правозащитниците, по терминологията на г-н М. и, както ще видите, съвсем не съм така, някакво „за“ или „против“ АКТА.

То и така не може да се каже. Но и преди всичко, много искам да поздравя и публично организаторите, катедрата по „Интелектуална собственост“, която организира тази дискусия. За съжаление късно, но това в никой случай не е вина на катедрата.

Тя реагира много бързо, почти колкото улицата, а известно е, че улицата реагира светкавично винаги. Само че, вече е късно, целият спор се решава на улицата. Вече от няколко дена. А добре известно е, че когато улицата решава, никой не слуша академичните среди. Не по тяхна вина стават и грешки. Но, така е, така е било, впрочем, в хилядолетната история на човечеството, не е от вчера това.

За съжаление, в България сега така се решава. Всичкото това се дискутира на улицата, улицата решава, а там, хора ловко използват тези настроения, които се създадоха и, за голямо съжаление, може да се каже, че каузата на авторското право и на интелектуалната собственост въобще, тези дни претърпя тежък удар, говорим за България, а мисля че и извън България.

Но, за България претърпя много тежък удар, чиито последици ще се усещат в бъдеще, съвсем независимо как ще се реши въпросът с ACTA.

Вече АКТА е повод, не е „за“ или „против“ АКТА. Тук започва да става „за“ или „против“ правата на интелектуалната собственост. Това, [което каза] госпожа Килева, нейното изказване беше много добро, но просто така, утре като се срещне с ползватели, предполагам че още утре, ще усети рязко нараснало негативно отношение. Ще ѝ кажат – „Какво искаш ти тука, някакви възнаграждения за тези разбойници?“. Не само ползвателите, това важи и за съдебната система, споровете и до съдии ще стигнат. И те гледат телевизия и слушат радио. Какво виждат всяка вечер на екрана?

Оная вечер, по радиото беше, чух репортаж в неделя. Някакъв женски глас, сигурно на момиче. Каза – „Какво тук ни натрапват, заради някакви глупави права“. „Глупавите“ права са точно авторските и патентните. Ето какво казва тя, „глупави права“. Не само тя мисли така. И сега, утре и вдругиден, ще трябва да [до]казваме – колко са добри тия права, полезни. Но това, най–малко, катедрата има вина за това нещо. Вината е на някого извън  [катедрата], извън България даже.

Но наистина, спорът, така погледнато - академично, много хубаво говориха и трите колежки отляво, те анализираха ACTA, много хладнокръвно, и е така.

Пак ще кажа – само че на улицата не се разисква така. Само да си представим – и трите на един площад, в тълпата, как ще изглеждат те, и как ще ги посрещнат.

Нищо лошо не искам за тях да кажа, но такива са условията.

Тук нещата обаче са много по-дълбоки. Нека говорим за авторското право, там се фокусират повече неща.

Авторско право в древния Рим не е имало, макар че римските юристи са били много добри. То възниква много по-късно, едва след като Йохан Гутенберг изнамира печатната преса. Тоест, от тогава, от когато могат да се получат екземпляри от едно произведение и тези екземпляри да се продават.

И, като се продават, от това може да се печели. Печелят не авторите – нито тогава, нито сега.

Печелят тези, които ... се наричат „посредници“. Те са тези, които налагат създаването на първия закон за авторското право в Англия и втория във Франция и всички останали.

Няма как, вкарват и авторите вътре, че без тях не може. Нали. Е, госпожа Цакова, казва, не тук, а в една статия – дойде време тия посредници, да се отървем от тях, ама като се отървем от тях, авторите сами са наникъде.

Добре познавам тая категория хора. Те могат някакъв закон да напишат, но да го прокарат – никъде няма да могат. Ако не са посредниците,  нямаше да има никъде законодателство за авторското право. Това си важи и за в бъдеще.

Добре. Тръгнало вече авторското право един път, основите му са тези, които са във втората половина на 19-ти век, бернската конвенция ги фиксира някак. Тогава има книги, има театър, и това е. След това, последват звукозаписите в различни форми, идва кино, после телевизия и така нататък, но авторското право успява да се нагоди към тях. Успешно да се адаптира. И, така върви, до края на 20 век, когато ситуацията рязко се променя.

Вече няма какво да говоря, разбирате какво искам да кажа. До тогава, винаги има един, който може да контролира, или, за да стигне произведението до зрител, слушател, читател, то може да се преброи – кой гледа, слуша, чете, колко пъти как, що, тоест, има начин на контрол.

След появата на Интернет, да го кажем най-общо, тази възможност за контрол се губи. Вече, каквото и да се прави, може и гражданина, като си седи в къщи, да си гледа филми, да слуша музика, без някой да може да сложи контрол върху това.

Ето това нещо настъпва, разбира се, всички го виждат. Как да реагират компетентните органи на това?

Реакцията на ЕС е най-точно изразена – рецитал 5 от директивата „Авторското право в Информационното общество“, където се казва приблизително така. „Да, техническия прогрес променя нещата, но принципите на авторското право трябва да останат и трябва да бъдат адаптирани към новите условия. Това прави директивата и, от там нататъка, законите в Европа съответно се променят.

В САЩ издават DMCA по същото време, който прави същото. Само че, оказа се, че това е погрешно. Не може да се адаптира вече. Условията са принципно различни. Това не е, да преминеш от грамофонни плочи към обикновен запис, където контролът пак... към DVD или други носители. Тук принципно се променят нещата.

Тоест, авторското право вече не може да действа. Десет години се мъчат да го нагодят към новите условия, и, не могат. Не в България, а на глобално ниво. И не, защото толкова глупави хора се мъчат да го направят, а на експертите така задават задачата -
„Правете каквото ще правите, ама в ей тези и в тези рамки.“

Не може в тези рамки да се реши, трябва да се излезе от тези рамки. Това как – аз сега не мога да кажа и въобще не мога. Това е много сложен въпрос – дали ще има едно право за дигиталните условия, а друго за аналоговите, дали цялото ще се промени, дали изобщо ще го има – това са сложни неща. Но за да се решат те, трябва ясно да се каже, - сегашният модел вече не действа.

Използвам тук нещо, което бивишият министър на културата Явор Милушев каза, не знам негова мисъл ли е или не. Не искам да си я приписвам –

Той много хубаво веднъж, преди години, каза - „Времето на Гутенберг си отива, идва времето на Гугъл“. Ето, с няколко думи е казано всичко.

Който не е разбрал, че идва ново време, дето се казва, нали Горбачов както го каза на Хонекер – „Влакът идва, минава и заминава“. Който се качил – качил, който не, си остава на перона. Осемдесет и девета го каза. Ето това е положението.

Сега, никакъв упрек към организаторите не искам да отправям, но трябва да сме наясно, къде се намираме. Разбира се, че не е България тази, която ще каже какво ще бъде. Ами сега, какво правят – ACTA – една група държави се събрала и установила някакви правила, за добро или лошо и иска да ги наложи на другата група, извън нея, която стои. Тук са 37, извън са още 130.

Ама поне досега, когато се правеха международни споразумения, всички бяха канени, всички участват, или поне са поканени, дори и Мадагаскар, дори и Коморските острови. Там, какво ще кажат те, но участват, тука – БРИК, огромни държави, те въобще не са участвали в правенето. Значи, едни правят споразумение, при това вътре слагат... В него доминират норми, които те ги имат дори и преди това, на тях не им е нужно това споразумение, а искат да го наложат на другите, без въобще да ги викат. Тези похвати в българския парламент ги прилагат, променят закони без никой да разбере това, ама в световен мащаб не минава тая работа.

Това се сещам сега, като говоря за промените. Министърът на търговията на САЩ беше отговорил преди 5 г – „Ние ще наложим авторското право, такова, каквото е, със всички средства, с които разполагаме.“, значи статуквото. И вицепрезидентът Джо Байдън повтори горе-долу същото. Засега, ето – водещата държава още е на това становище.

Дори в предизборните си речи Обама  избягва да вземе отношение, но леко клони към статуквото. Ама и при Ромни е същото. Значи, още не е узряла тази мисъл, която преди малко казах, че трябва да се промени принципно всичко.

С това завършвам, като още един път искам да кажа, че много добре беше организирана дискусията. За това, че е закъсняла и до голяма степен безполезна, в никакъв случай не са виновни организаторите.

––––––––––––––––––––––––––
Биография:

Г-н Георги Саракинов е доктор по право, експерт по права на интелектуална собственост. Той е дългогодишен юрисконсулт на бившата Агенция за авторско право, председател на бившия Временен съвет за радиочестоти и телевизионни канали (1992-1995), експерт към Парламентарната комисия за култура и медии към 36-то, 37-то, 38-то и 39-то Народно събрание.

Автор е на книгите „Авторско право и сродните му права в Република България”, „Право върху търговска марка в Република България”, „Патентно право в Република България”, „Колективно управление на авторските и сродните им права” и „Авторското право в музиката”.

Г-н Саракинов е безспорен експерт, работил за усъвършенстването на българското законодателство в областта на авторското право и имплементирането на европейските директиви. Той винаги е настоявал трудът на творците да бъде защитен по най-ефективния и правно издържан начин. Многобройните му статии и материали са били повод за дискусии и са давали и дават тласък за усъвършенстването на правната уредба и търсеното на гъвкави и адекватни решения на възникващите казуси.



PS. Надух се като балон, когато видях че аргументацията му е подобна на моята в Парламента.

вторник, февруари 14, 2012

Какво „спечели“ Българската православна църква от ДС?




Нямам навика да гледам „Вяра и общество“ по БНТ, рано ми е, а и рядко се обсъжда нещо, което истински да ме интересува.

Тази събота трябваше да стана по-рано и хванах от предаването.

На 11-ти сутринта попаднах на образец на феноменална журналистика, в която бяха сблъскани челно два свята – този на репресирания иконописец и преводач на религиозна литература Ангел Радушев и този на един от неговите оперативни душмани – бившият капитан Бончо Асенов, сега професор във Варненския свободен университет.



Човекът чистосърдечно си разказва за това как е била мачкана църквата преди 1989г. 


Става дума за онези уж герои, служили на Родината!

Може да гледате клипчето отдолу (с което имах проблеми при качването, но звукът е ОК), или направо на сайта на БНТ, след 27-мата минута.



ГОРЕЩО ГО ПРЕПОРЪЧВАМ ЗА ГЛЕДАНЕ, ОСОБЕНО ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА КЛИПА, ДО ПОСЛЕДНАТА СЕКУНДА.


Отдолу съм извадил и цитати от предаването.



Цитати от двата разказа.

Ангел Радушев:


И като домакин, видях че имам възможност да променя една стара практика в Духовната академия – да не се спазват постите през годината. Като домакин, разбрах че мога да закупя постна храна.

Помолих готвачите на една маса да сготвят на една малка част постно, а другото да бъде както обикновено.

И, когато отделих една маса и казах:
– Студентите, които искат да постят, на тази маса ще им се сервира постна храна.

Изведнъж започнаха да се увеличават масите на тези, които искаха да постят.

В резултат на това, донесоха за моята работа на ректора, на дядо Николай Макариополски, който каза:
– Ти си започнал да сервираш, да осигуряваш постна храна, което не е прието в Духовната академия. Трябва да възстановиш практиката.
– Как може, дядо владика, след като има студенти, които искат да постят, нищо не затруднявам, да осигурявам постна храна? Които искат да блажат, нека да блажат, но да има и за желаещите духовен живот.
...
Той каза:
– Не.
Аз казах:
– Ако ми наредите, тогава.
И след получаване на писменото нареждане, два месеца по-късно бях уволнен по непригодност.

...
Изографисвах в Тополовград храма „Св. Богородица“.

Един ден, докато изографисвам св. Николай, влиза един едър човек, с ръцете зад гърба, огледа църквата и вика:

– Ей, ти, какво правиш тук?
– Изографисвам св. Николай.
– Че ти познаваш ли го, за да го рисуваш?
– То и нашите художници не познават Ленин и Георги Димитров, но за 9-ти септември, за манифестацията, рисуват образите им по снимки и по други стари изображения.
– Тази църква какво ще се рисува тука, когато ние трябва да ги затваряме тия църкви, това са са отживелици. Защо ще рисуваш в църквата?
– Заради това, защото не са отживелици, защото държавата е намерила за добре да постави до Тодор Живков нашия патриарх да приема парада на 9-ти септември и на всички големи празници.
– Ти много знаеш, ама ще видиме тая работа. – и излезе.

След секунди влиза свещеника и казва:
– Какво ти каза на началника на милицията?
– Не знаех, че това е началникът на милицията и му предадох
– Олеле, ти ми изгори къщата! Сега какво ще стане!
– Отец, не се плаши, нищо няма да стане. Ти нищо не си казал, аз съм го казал.

Аз седя зад думите си, защото е истина.

...
За тия 15 дена, в които бях там последствен, най-тежкото изтезание се оказа не физическото, а това че един ден цяла нощ не можах да спя от писъци на една жена, която в съседната килия като че ли я биеха.

На следващата сутрин когато ме извика следователя следователя ме вика:
– Ангеле, как спа?
– Чух, че една жена плаче.
– Ами ти от колко години не си женен, че не позна гласа на жена си?

На мен ми прилоша, щях да припадна. И казах:
– Кажете какво искате, ще подпиша всичко.

И подписах.

Вижда се от досието, че аз в съда се отрекох от показанията си.

...
Предателството може да стане и аз съм един от тези предатели. Има граници на човешките възможности. Ако издържиш физическото, идва психическото, което е много по-тежко.

...
Тези оперативни работници, които и сега са живи и здрави, ще ги запитам – Направиха ли те българския народ по-добър с техните мероприятия? Станаха ли българите по-добри да се обичат, намаляха ли кражбите, намаляха ли убийствата в България? Грехът е не само убийство на душата, грехът е превръщане на човека в животно.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

От разговора в студиото с Бончо Асенов:



– Ама не, тука много му е общ въпроса. Станаха ли по-добри, заради тази наша дейност, да кажеме, горе-долу, му е въпроса. Не знам дали станаха по-добри, но. След 89-та година, както виждам, не станаха по-добри хората. Напротив, заля ги една вълна и от завист, и от злоба, и от болка и най-вече, от това, че не се осъществиха онези, може би, които и Радушев е имал, като идеи, като мечти, не се осъществиха.

– Ама не са му дали възможност на Радушев да ги осъществи, мечтите.
– Аз сега като прочетох делото, това което се показа. Той беше обвързан там с Макаров, Беляковски, Катрин Лвов – една група по линия на НТС, това е антисъветска организация, които бяха осъдени, включително и френската гражданка беше осъдена. Той там не бе осъден, а след това, вероятно, като... се...

– Престъпление ли е това, че е бил свързан с антисъветска организация?
– Ами, по тогавашната, тази група, която е водила противодържавна агитация и пропаганда, по член 108, и той след като е обвързан с нея, трябва да видиме, какво е неговото место, каква е неговата роля...

– Връзката му е била, снабдяване с религиозна литература, зад граница.
– Те са и разпространявали религиозна литература в страната. Събрали се една група тогава, нелегално действаща в страната, която основно разпространява такава литература.

– Православна литература в православна държава.
– Православна литература, но със характер, който се смяташе за консервативен, реакционен характер. И, заради това, внимателно наблюдавахме тяхното поведение, и заради това бяха осъдени по член 108, който съществуваше тогава.

– Правилно ли е било това? От днешна гледна точка?
– От днешна гледна точка, не. От тогавашна гледна точка, според тогавашните закони – да. Имало е съд, имало е прокуратура, имало е обвинение. По всичките правила на нашето законодателство.

– Казвате, реакционна литература, консервативна литература. Коя е била подходящата православна литература, която ДС е разрешавала да се разпространява?
– Тази литература, която те разпространяваха, имаше антисъветски характер. Там играеше малко и натиска на КГБ, на Съветския съюз, на съветника, който наблюдаваше това дело. От тук, може би, дойде и по-голямата пристрастеност, защото всичко антисъветско се смяташе за антисоциалистическо, смяташе се и за антибългарско, в края на краищата.

...
– Какво е било отношението на митрополитите, които са били вербувани от ДС към тази тема, към антисъветското? Това ли е била причината за да бъдат вербувани?
– О, не. Митрополитите се вербуваха, защото трябваше да имаме поглед върху процесите, явленията, проблемите, тенденциите в БПЦ. Защото БПЦ за комунистическата партия бе единствената институция, която стоеше на идейна, антимарксическа позиция, т.е. беше една идейна опозиция и комунистическата партия се страхуваше много от това, да не станат реална опозиция.

Комунистическата партия, която по начало си водеше една антирелигиозна политика, това е завещано от Владимир Илич Ленин, ние не можехме да бъдеме... да не вземем отношение към религията и то отрицателно негативно отношение. Тя просто се страхуваше от църквата. И тя, искайки да знае какво става там, а там нямаше партийни секретари, нямаше комсомолски секретари. Аз, като съм отговарял за св. Синод и Духовната академия, не мога както моя колега, който отговаря за телевизията, да влеза в телевизията, да говоря с директора, с партийния секретар, с комсомолския секретар, с профсъюзния ръководител, и за един-два часа, едва ли не ще си изясня обстановката в телевизията.

Там, такова нещо нямаше и единственият начин за получаване на информация беше агентурата, чрез агентите. Чрез агентите ние получавахме и социална информация – информация по-скоро за тенденциите, явленията, процесите в БПЦ. Освен това, ние участвахме в движението за мир, нашата страна. Е, църквата защо да не го подкрепи. Чрез тези агенти, това ставаше. Ние се опитвахме да приобщим българите зад граница. Църквата помагаше и в това отношение.

– На каква цена обаче? Българите зад граница. Една част от тях, тогавашната държава е смятала за вражеска емиграция...
– Е да. Чрез тях наблюдавахме вражеската емиграция. Но по-голямата част, успяхме, и в Америка и в САЩ, в Канада, в Австралия и в Западна Европа, успяхме чрез църквата да приобщим, поне да не забравят българското и България. Ние успяхме да притъпиме на Македонската патриотична организация техните опити за македонизирането на българското население, най-вече в САЩ, Канада и Австралия. Значи, от една страна, ние искахме най-вече да не допуснем да преминат в една една реална политическа опозиционна сила, да не станат.

В същото време, като говориме, донякъде, защото ако питаме за агентите защо са толкова много между митрополитите, нека погледнем от тяхната гледна точка. Вие сте добър познавач на историята на православната църква, от най-дълбока древност досега и знаете, че тя винаги е живяла в условията на цезаропапизма. Тя винаги се е съобразявала с владетеля и се е стремяла...

– Е, до четвърти век не се е съобразявала и затова има мъченици...
– Е да де, но говорим за Византийската империя. Когато не се е съобразявала с византийския император, знаете какво е правил – реже главата, когато не се съобразявал патриарха с нашия цар, от Царевец го хвърля долу.

– Е, то затова има мъченици между патриарсите на Второто царство.
– И затова се е учела да живее в условията на цезаропапизма и да оцелява...

– Искате да кажете, че сътрудничеството с ДС е форма на..?
– На оцеляване, на съществуване, във всяка една... това е форма на приспособяване към съответната социално-политическа обстановка.

– Можете ли обаче, за хора, които са сътрудничили, на комунистическата власт, църквата беше основен противник. Тия хора могат ли сега да водят паството, които са сътрудничили на тази власт?
– Пише. В Библията го пише, втора глава, тринадесето изречение – „Подчинявайте се на всяко човешко началство, заради Господа“. Тази гъвкава политика, която те са провеждали, говорим за атеистична България, да не влизат в конфликти, които са опасни за нейното съществуване...

– Кои са били тези конфликти?
– Вие какво искахте – поп Андрей? Искахте да вдигат знамената, да водят хората към, да оглавят горянското движение, да водят някаква борба ли?

– В Полша това беше възможно. В Русия криптохристияните...
– И какъв е резултата? Унищожена църквата, ликвидирани почти масово свещениците, разрушени храмовете. Ние това не го допуснахме.

– Но, сега има по-силна църква.
– Къде това, там?

– В Русия, да. Именно защото е имало криптохристияни, които са се съпротивлявала на атеистичната власт.
– Какво постигнаха нашите духовници след 1944-та година? Кой сне схизмата? Комунистическата партия. Добре, властта, новата власт. Кой избра първия патриарх, след патриарх Евтимий? Комунистическата партия. Кой прие първия устав на БПЦ, кой знае откога, през 1951г.

– Това не беше ли част от подчинението на църквата на държавата?
– В известен смисъл, да. Но кой спечели от това нещо? Спечели църквата.


(другата събота ще продължи)


понеделник, февруари 13, 2012

Казахме, че не искаме ACTA

В събота беше протестът срещу ACTA.

След преживяванията в парламента се проясни, че властта страда от сериозни ушни и от умерени умствени проблеми.

Само масов и гръмогласен протест можеше да ги извади от самодоволната позиция – „Не чух аргументи, които да ме убедят.“

Сутринта в събота гостувах при Григорови в БНТ, където поспорихме със Стефан Минчев и Васил Гюров за ACTA и въобще за бизнеса с интелектуални продукти.

Говорихме си за ACTA и разговорът отново тръгна за музиката, филмите и развлеченията.

После на бърз ход потеглих към НДК, където беше сборния пункт на протеста.

Чудни са тези протести, организирани онлайн. На практика няма трибуна, няма команди от трибуната, няма предварително зададени скандирания. Публиката си знае защо е там и си вика каквото си е наумила предварително.


Площадът пред НДК не е почистен, камо ли да го чистят за някакви хайлази, които ще плюят по властта. Затова хората бяха концентрирани по пътеките, точно като метафора на мрежовите отношения.


Малко след 11, преодолявайки снежни препяствия, излязохме на „Витошка“ и тръгнахме към „Св. Неделя“.


Когато хората потекоха като тъмна река по булеварда се забеляза, че протестът е наистина масов, макар и спокоен.




На кръстовището с „Патриарха“ се появи необичайно препятствие – разкопките за метрото. По две тънки ручейчета, от двете страни на дупката, протестиращите заобиколиха и после отново се сляха в мощна река.


В пешеходната част на „Витошка“ вече можеше да се види истинския мащаб на протеста – улицата беше почерняла от народ и буквално краят на колоната не се виждаше.





Любопитно ми е, какво мислят в полицията за броя протестиращи, те имат методи да го изчислят.






В „Триъгълника на властта“, между Президентството, МС и Партийния дом, колоната поспря, поскача и повика с кеф под прозорците на глухите.


Надявам се, че този път се е чувало добре.


Министерски съвет го пазят два кордона, Президентството – не.

И от стълбите на банката не можех да обхвана с поглед цялата колона. Толкова масови протести имаше по време на виденовата зима, а след това се броят на пръсти – през 2007г., когато се борихме да не спират торентите, на 14-ти януари 2009г.

Нито краят се вижда...
...нито началото


И Армани ни подкрепи.






Видях страшно много познати – първо Пейо, Нели Огнянова, Емил и Асен, после Мила, Мартин (но отдалеч, докато препускаше за да хване по-хубав кадър).







На крайната точка от маршрута – пл. „Народно събрание“, с умения, близки до тези на краставите магарета, дори в студеното време се надушихме и се събрахме на групичка с Майк, Григор, Ели, Събина, Гонзо, Павел, Мария, Дзвера, Ники, Божидар, Станислав, Крис и още няколко човека...



Други репортажи:

Пейо;
Йовко;
Крис;
Асен (директен репортаж от протеста на видео);
LeeNeeAnn
Димитър Лъжов
Емо Георгиев (да не се бърка с адвоката)

Тази сутрин в „Денят започва с култура“ по БНТ можете да видите какво мислят организаторите на протеста (от 21:10 нататък) за случващото се.

Меглена Кунева направи изявление, където каза, че няма нищо общо с ACTA и от което изскочиха интересни факти за това как България (не)участва в изготвянето на договора.

И за пореден път се убеждавам, че ACTA трябва да падне възможно най-скоро. Яне Янев е започнал поредния фарс, вкарващ слухове, че Борисов му казал по телефона, че щял да оттегли подписа под споразумението.

Сега чакам да се появи и чистачката в МС, която да обясни че е бременна.

Като се изтъпанчи светиня му при Барека и си каже, тогава ще повярвам.

Дотогава трябва да се готвим за следващия протест.

петък, февруари 10, 2012

ACTA: Дискусия с глухи в Парламента (и аудио запис)

Вчера (08.02.2012г.) присъствах на изслушването на Трайчо Трайков и Вежди Рашидов по повод подписването на ACTA.

Вече понатрупах ходения в Парламента, за Наредба 40 и за промените в ЗЕС. Днес трябваше да ида, за да отбиваме поредната лобистка инициатива, свързана със защитата на тайния подпис на правителството под ACTA.



Този път беше различно.

Това беше замислено като парламентарно мегасъбитие с участие на гражданския сектор – съвместно открито заседание на 4 парламентарни комисии.

Събитието беше така организирано, че хем да се изрекламира като голяма дискусия, хем почти да не даде никаква възможност за истински дебат и за работна атмосфера.

Поради големия интерес, сбирката се проведе в пленарната зала, което ми позволи да седя на банките с ония апаратчета, по които се слагат чужди карти и ми позволи да говоря почти от парламентарната трибуна.

И да ви кажа, беше много весело, но непродуктивно.

Първо, представителите на неправителствения сектор (ама само тези с позиция срещу ACTA) ни сложиха да седим зад пътеката, на задните групи седалки. Искахме по-напред, но квесторите ни преместиха назад.

Ние се разположихме зад десните партии, а лобистите за ACTA седнаха на местата на БСП, по-напред по столовете.

Разпитваните министри пък си седяха в кошарката, където си седят за парламентарен контрол, което значи, че ни деляха сигурно едно 40 метра едни от други, което е пълен провал, ако желаем да имаме добра дискусия.

Министрите се бяха стегнали като за парламентарен контрол, а знаете, че парламентарният контрол е като война от парламентарната трибуна, тоест, те очакваха остри атаки и бяха абсолютно затворени за нови идеи и реално обсъждане и гледаха само да се откопчат от това неприятно преживяване.

Понеже следва преразказ на дискусията, а може да не ви се чете докрая, моят генерален извод е:

Партията правителството и лично той са решили – ще има „ратификация с резерви“, каквото и да значи това. Предварително решено е, и нито на милиметър няма да мръднат, нищо не чуват от аргументите. Всички дискусии са проформа.

ЕДИНСТВЕНОТО НЕЩО, КОЕТО МОЖЕ ДА ПРОМЕНИ МНЕНИЕТО ИМ, СА МАСОВИТЕ ПРОТЕСТИ И ТО ЛИЧНО СРЕЩУ БОЙКО БОРИСОВ!

НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ, на 11ти февруари от 11 часа пред НДК

ПОДПИСЪТ НА БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА СЕ ОТТЕГЛИ

Целият запис на дискусията (2ч 20 мин, 128 мегабайта, .mp3). Не е много качествен, защото записвах от банката, та понякога се чуват наши реплики, шумове, други хора и т.н.

Заседанието води Мартин Димитров от Синята Коалиция, който започна с думите, че най-накрая демократичните инстинкти на ГЕРБ са се пробудили и са дали нещичко и на опозицията да организира.

Започнахме с експозета на Трайчо Трайков (тук) и Вежди Рашидов (тук)

Трайчо (гледайте клипа, ако искате):
– Българските продукти имат нужда от защита от фалшификация, особено козметиката;
– В ACTA изрично се защитават гражданските права;
– Няма да доведе до следене и цензуриране;
– Разказа как е протекла процедурата досега, като не пропусна да каже, че е започната през 2007г. при предишното правителство.

Рашидов (гледайте клипа, ако искате):
– „Приемам като своя вината за това забавяне.“
„...да намерим онзи тънък баланс, който би запазил както безусловната свобода на общуването през Интернет, така и безусловните права на авторите да получават, макар и малко възнаграждение за своя труд...“
–  АКТА не засяга демократичните права в мрежата;
– „И при действащото законодателство, действията на полицията и правоохранителните органи никога не са били насочени към крайния, индивидуален потребител“;

Рашидов направи един майсторски пирует на мисълта, като нарече артистите „носители на авторски права“ и пропусна да забележи слона в стъкларския магазин, а именно корпорациите и лобистите, които създават целия този шум, и твърдеше, че нападките били именно срещу „тези, най-креативни хора в обществото“

След него говори една госпожа, която не се представи, но май беше Цветелина Димитрова, която слушахме по телефона в БНТ и която обясни, че юристите в министерството нямали проблеми с ACTA. То оставаше и да имат, за да си навлекат неприятности с шефовете.

Тя разясни сроковете и процедурите по сключване на споразумението.

Разказа също, че парламентът ще „информиран избор“ и ще ратифицира споразумението със закон, като може да съдържа резерви по отделни текстове.

Рашидов си спечели едно самотно ръкопляскане някъде от лявата страна на залата.

Веселин Тодоров, Асоциация „Българска книга“
– „в подкрепа на ACTA и с настояване максимално бързо да бъде ратифицирана във вида, в който е“;
– „ACTA предоставя значителни ползи за европейските граждани“, носела работни места и пр.

настояваше че:
– Нямало да ограничи основните права;
– Нямало да има санкции срещу физически лица;
– Нямало да затрудни законната търговия;
– Нямало да има претърсване на личните електронни устройства на границата;

И ни заплаши, че световните агенции щяли да продължават да не ни предоставят права за електронни формати, както и в момента става.

Мой коментар: Много „умно“ няма що, съзнателно да ни лишават от законни продукти, а после да реват в парламента за пиратството.

И той си спечели едно самотно ръкопляскане.

Продължи Асен Генов (цялото му изказване на видео и в текст). –

Той отхвърли претенциите на предишния говорител и разшири обсега на обсъжданите въпроси.

Подчерта, че обсъждаме ПОСТФАКТУМ и зададе три въпроса към властта:
– Защо се наложи да бъде подписано тайно?
– Как ще се отрази ACTA на цената на лекарствата (ив България)?
– Как ще се отрази на зърнопроизводителите?

Стефан Минчев, председател на УС на БулАкт –

– „И съм тук, защото чувам само мнението на другата страна“, т.е. на противниците;
– „Ако така продължават нещата, творците просто няма да имат какво да ядат.“;
– Не можел да допусне, че българският парламент и българското правителство искали да нарушат правата на гражданите.
– „Това всичко е голяма измама. Става дума за интереси, да не се заблуждаваме, че пиратският бизнес е огромен, и в него се въртят много големи пари, които КОРЕСПОНДИРАТ С ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ, РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА НАРКОТИЦИ, ПРОСТИТУЦИЯ и много други неща“ и ако някой бил против, значи бил за ония неща за които говорел.

– И даде баналния пример, че безплатните неща по интернет били като безплатна храна и дрехи.

– И да не се оплаквали провайдерите, че някой им вменявал полицейски функции, защото това бил техен „граждански дълг“ и да спрат „активно или пасивно“ да съдействат на организираната престъпност.

– „Трафикът в Интернет е основно пиратски“, т.е. ачик-ачик нареди доставчиците на Интернет до мутрите.

– „Нека не се заблуждаваме, че протестите са граждански, спонтанни и във връзка с нарушени права.“

– И ако ставало дума за граждански протести и те също можели да изкарат хора на улицата.

Теодор Захов, от БАИТ

– „Особено що се отнася до технологиите, не само Интернет, ACTA съдържа рестриктивни текстове, които въпреки, че съдържат думичката „може“, биха довели до ограничаване на технологичното развитие на държавата.“

– „Филтрирането на Интернет не е правилно, не е нормално и е дълбоко погрешно като логика.“

– „Дори да не се промени законодателството, ние ще сме длъжни да спазваме ACTA.“

– „...ретроградно споразумение, което да възпрепятства българските иновации.“

– „няма да защити нашите продукти в чужбина, нито ще доведе до повече пари за българските автори“

– Даде пример с в. „Капитал“, който е непрекъснато краден, но не се оплакват от това нещо, защото считат че е по-важно да има свобода на използване на информацията.

– „Ако човечеството не споделяше идеи, щеше да се намира на нивото отпреди няколко хиляди години.“

Спечели си ръкопляскания от нашата групичка.

Следваше моето изказване  –

– Аз наблегнах на това, че изглежда живеем в различен свят, щом цял свят се тресе заради ACTA, а тук обясняват, че нямало проблеми. Дадох примерите с Европарламента, Словения, Чехия, Полша.

– Обясних, че технологиите са стигнали вече до такъв стадий, че не може да сложим до всеки компютър и телефон полицай, т.е. необходима е бърза реформа в авторските права. А ACTA спира възможността за реформи.

– Посочих, че тиранията по време на комунизма започваше от лицемерието и лъжите.

– Зададох въпрос, какво следва за България ако ЕП не ратифицира, а България ратифицира договора.

Невен Дилков от Сдружението за електронни комуникации

– Презастрахова се, че Сдружението подкрепяло всички права на творци, автори, кинопроизводители и т.н.;
– „ACTA създава предпоставки за промени в много други закони“, защото нарушенията, за които се говори вътре, са твърде широко дефинирани, съдържа „допълнителни изисквания за съдействие“;
– „Моля да не ни вменявате полицейски функции.“;
– България е на едно от първите места по качество на Интернет и нека сега това място бъде защитено;

Димитър Ганчев, „Интернет общество
– Няма смисъл от повече аргументи и в двете посоки, защото сме ги чули всичките;
– Това, което той вижда е „защита на стари бизнес модели, противопоставени на нови бизнес модели“ и все някой ден обществото трябва да вземе решение и да направи избор.
– Предстои да се вземе историческо решение в кратък срок и нека тези, които го взимат да си помислят;
– Ще има ощетена страна от решението.

Велизар Соколов от Арсис Консултинг (Заки), който от 21 години се занимава с интелектуалната собственост. Ние го познаваме и от БАМП. Той направи кратък правен анализ –
– Адмирира новите бизнес модели, но то не било работа на парламента;
– За изказването на Дилков, да не бъркаме ЗЕС и ЗЕТ със АКТА и ЗАПСП, в АКТА не ставало дума за такива неща;
– Направи анализ на чл. 27, което било само за установяване на самоличността на лицето и сподели за някакви проблеми в превода на ACTA в България;
(имало проблеми, а?!)
И накрая обясни че по-добре да сме четяли закона, преди да протестираме.

Радослав Стоянов (Радо Райков) направи най-бомбастичното изказване –
– Даде примери за ползването на торенти, фейсбук и ако ACTA влезе в сила, това ще е
– Да се защитят правата на всички. Време да се защитят „дигиталните човешки права“. Първо човешките права, а после бизнеса.
– Твърде често в България ни се дава причина да не вярваме, дори неща които са измислени да правят добро, могат да се използват за зло.
– Чл 27 говори за действия по „подозрения“.
– Има планирани протести в 15 български града.
– Уподоби АКТА на оръжие, и спомена за пример, че извънредният съд е осъдил млад мъж на 8 месеца затвор за една цигара марихуана. Обясни за това че притежаването на една доза в много европейски държави НЕ Е престъпление.
– Обърна се към всички политически сили, че нищо не правят по тия въпроси.
– Обърна се към Плевнелиев И КЪМ НЕГОВАТА СЪПРУГА, за да помилват осъдения.

И в знак на протест си сви една цигарка марихуана пред всички!

Представител на нова организация за управление на авторски права на писатели, Иван Антов, представляващ 1628 човека от Съюза на писателите, Съюза на преводачите и т.н.

– „Българският автор в скоро време е заплашен от унищожение“;
– „Осъждаме на гладна смърт българските автори“, според мнението на горните съюзи трябва да приемем ACTA;
– Това, което се води като дискусия ще се ожесточава в бъдеще, „този проблем става все по-голям и трябва да се вземе правилно решение“;
– „Културата може да бъде разграбвана безпрепятствено от хора, които искат.“

Емил Георгиев направи конкурентен правен анализ на най-спорния член от споразумението –

– Чл 27 т. 1 се отнася и за гражданско-правна и за наказателно-правна отговорност;
– Чл. 27 т. 4 формулировката „да предостави незабавно данните на абонат, за чийто достъп се ПРЕДПОЛАГА, че е бил използван за извършване на нарушение“;

и единственото условие, това да се случи е някой ищец да си попълни правилно молбата – т.е. да не забрави да се подпише и да спомене по кой член смята, че са му нарушени правата,

което тотално си противоречи с директива 48/2004 на ЕС, в която е записано, че
„съдебните органи“ се занимават с нарушения „от търговски мащаб“ и то при предварително доказано нарушение.

Георги Димитров, фондация „Право и Интернет“ –
– Всяка една държава, страна по ACTA може да реши да разшири твърде много правата на правоохранителните органи
– Под въпрос не е това, трябва ли да се защитават авторски права или не,
– Законодателният орган трябва да реши доколко разпоредбите на ACTA са в противоречие с българското законодателство, особено във връзка с правата на потребителите на продукция с авторски права в нетърговски мащаб за лично ползване.
– Съществува и чл. 25 от ЗАПСП, който позволява без съгласието на носителя на авторското право, да възпроизвежда за лични цели видео и аудио произведения.
– В този случай се дължи от вносителя на носители на информация.

Янаки Ганчев, председател на Асоциацията на потребителите на телеком и интернет услуги (това са онези хора, които се появиха от нищото и които бяха огряни от благоволението МУ с джентълменско споразумение поради незнайни причини ) –

– Реторично попита, дали има някой в залата, който да не е ползвал и да не е свалял, не е гледал, не е споделял файлове, музика, клипчета

И някакъв наглец вдигна ръка!

– Интелектуалната собственост трябва да бъде защитавана;
– Но не може да се поставя на едно ниво правото на личен живот, неприкосновеността на кореспонденцията, презумпцията за невинност, правото на съдебна защита и свободата на изразяване;
– АПТИУ е против ACTA;
– По-широко тълкувание – съдията, ищецът, прокурорът се събират в едно и също лице - корпорацията;
– „В цялата ACTA няма да намерите никъде субекта АВТОР“;
Европейският съд трябва да се произнесе за съвместимостта на ACTA с  европейското право;
– Тогава да се вземе решение за ратификация;

Тук имаше изказване, май на човек от MUSICAUTOR, който делеше някакви милиони, но не можах да го слушам, защото ми задаваха въпроси през това време.

И тук започнахме с народните представители:

– Беше остро възразено на Радо Райков за включването с марихуаната;

Павел Шопов, „Атака“ –
– Имат ясна позиция против ACTA;
– „Правителството и ГЕРБ са тръгнали и желаят, със зъби и нокти ще поддържат ACTA“;
– Голяма заблуда, че въпросът може да се реши на етап „ратификация“;
– Министрите ще играят твърдо и ще твърдят че има нещо като ратификация с резерви;
В 180-дневен срок можем да си оттеглим подписа, най-добрата позиция;
– След 3 дни изтича 15 дневен срок за гледане в комисията;
След това изтича срокът и вървим към ратификация.

Искра Фидосова, ГЕРБ (клипче гледайте тук) –
– Иска да чуе конкретни забележки по отделните членове на ACTA;
– Обясни как става ратификацията на споразуменията със закон;
– Специално обясни за „резервите“ в ратификацията, че вече е имало прецедент преди две седмици;
– Трябва да защитим правата на всички;
– Призова за „експертен дебат“, юристите да седнели отделно, да напишат нещо, за да се види каква резерва да предложим;

От нейното изказване следва абсолютно недвусмислено, че Бойко и правителството са си наумили да подпишат с резерви и друг вариант въобще няма да бъде разглеждан.

Четин Казак, ДПС
– Пълно затъмнение и липса на публичност при подготовка и подписване на ACTA и дискусиите трябваше да се проведат преди това;
– Инициативата идва от „кръговете на колективното управление на авторски права“ ;
– Документът не е да защитава автори, а да защитава органите за колективно управление на права;
– Задачата ни е, ако нарушава основни права, да не допуснем ратификация;
– Нищо не ни пришпорва да бързаме с ратификацията и да изчакаме Европарламента какво ще реши;

Антон Кутев, БСП (гледай го на клипче) –
– Каква е целта на изслушването? – Да се спрат поне 10 различни въпроси към министри от парламентарния контрол, под предлог, че е имало изслушване.
– Можем ли нещо да променим? – Имаме ли опция приемаме/ не приемаме или имаме опция за промени.
– С кого ще преговаряме, ако ще променяме и какво ще променим в чл 27 ?
– Преди седмица министър-председателят е подписал финансовия пакт без резерви при положение, че парламентът е решил „с резерви“;
– Зададе въпрос към Рашидов, колко пари ще изкара допълнително, ако се подпише ACTA?
Не касае всички творци, а много малка част от тях – от кинаджиите, от писателите, от музикантите;
– За българските творци, няма човек който да е спечелил от такова нещо;
– Може би някакви организации ще имат полза;
– Проблемът е –
  • не е ясно разграничено търговско ползване от лично ползване;
  • не случайно се иска ратификация от всяка отделна държава, не е едно и също дали влиза в България и в Германия, защото системите на правоприлагане са различни.
Гражданските права със сигурност ще бъдат нарушени;
– Не е виждал напоследък страдащи, измъчени корпорации;

Фидосова пак –
– Когато говорим за оттегляне на подписа, трябва да имаме ясна позиция защо;
– Сериозен дебат с „колегите юристи“, за да се видят проблемните текстове;
– Трябва дебатът да продължи и във формат на работни групи с експерти;

Мартин Димитров, СК –
– Защо бързаме с тази ратификация на този сложен текст, грешка е прибързания подпис;
– Трябва да обобщим нашите резерви. Трябва да имаме оценка върху цялото общество;
– Рискът за правата трябва да бъде неутрализиран;
– Да видим какви въпроси се поставят в Чехия и Полша;
– В интернет има най-много свобода и никой не трябва дори под предтекст за защита на авторското право да нарушава тази свобода.
– Ако се допусне масова проверка и това доведе до превръщането на ISP в полицаи, ще се получи много по-различен ефект, за който всички ще съжаляваме;
– Очаква да бъде отхвърлена ACTA от ЕП;
– Бързането е най-голямата грешка, която може да допуснем;

Тук точно пред нашата групичка застана Павел Шопов и се опитваше да ни обяснява какво ще се случи, та хем ми развали записа, хем ме разсея.

Емил Василев, независим (бивш РЗС), той си баеше по някакви си негови въпроси:
– Законопроекта за квоти за българската музика в медиите, защо е стопиран вече 5 месеца;
– И ни призова да скочим в защита на квотите (?!) – „Защо мълчите?“
– „ACTA е без никакво значение и няма значение ще го ратифицираме или не“
Не беше много в час.

Петър Курумбашев (БСП) –
– „Днес в българския парламент имаме един истински парламент“ ;
– Посочи, че идва от средите на творците, правил е и филми и музика;
– „Пътят към ACTA е постлан с добри намерения“;
– Много е възможно по тоя закон да се правят поръчкови акции, за да се неутрализират противници;
– „Както могат да те арестуват за пет кутии без бандерол 30 човека, по същия начин могат да те арестуват за пет файла с нелегално съдържание“;
– Хората не искат 66-ти и 67-ми начин да бъдат следени, тяхното лично пространство в Интернет;
– „Няма какво да чакаме и трябва да заявим нашата позиция преди Европарламента и тя е много проста – Ние искаме българският премиер да оттегли подписа под ACTA;
– Да последваме Чехия и Полша;
– „Ратификация с възражения е като пия с отвращение“;
– „Ако някой е решил да организира световното Интернет гестапо, ние не сме длъжни да участваме и трябва да се противопоставим“;

Валентин Николов (не съм сигурен за името), независим (бивш Атака)–
– „ACTA e опит да се реши за един проблем“;
– ACTA би могъл да се справи с проблема ;
– „Интернет е слабото място в този акт“;
– „Интернет доставчиците предлагат три неща – инфраструктура, анонимност, неносене на отговорност, това е предпоставка за развитие на пиратството.
Може ли това нещо да бъде променено - има два начина,
– „След като предлагаш инфраструктура и предлагаш анонимност, носиш отговорността“;
– „Предлагаш инфраструктурата, изискваш регистрация, няма анонимност и тогава след като я няма анонимността, този който не е анонимен, той си носи отговорността“;
– Това трябва да е посоката в която трябва да вървим;
– „В ПАСЕ ще има дискусия именно за излизането от този затворен кръг на тези три услуги, които в момента подкрепят пиратството“;

Включи се някакъв човек от ГЕРБ, който ни обвини, че само сме се изказвали и задържаме двамата министри, само за да можем да чуем становищата на различни политици, а в момента има криза и те имат работа;

Аз пък си мисля, че каквото са си надробили, да си сърбат, и това че в момента има криза, само утежнява отговорността им. Ако някой има двойка на изпита, учи през ваканцията за поправителен.

Михаил Михайлов, Синята Коалиция –

– „Нашето мислене е мислене на последствията. Случва се нещо и ние след това казваме – трябваше да го направим по друг начин“;
– Вместо г-н Рашидов да дава пенсии по 700 лева, да се уредят нещата с отчисленията за авторите;
– „Парламентът трябва да вземе политическо решение, защото това е кауза“
– „Кауза на глобалния свят, светът какъвто се развива, или кауза да бъдеш зависим от твойто законодателство и и какво може да стане ако е в лоши ръце това законодателство“;
– „Ние трябва да сме първите, които ще действаме, а не да чакаме какво ще се случи някъде, както винаги“;
– „България трябва да се опита да бъде лидер на Балканите със своите решения“;
– „Глобалният свят трябва да бъде свободен, хората трябва да бъдат свободни, ане с извити, в смисъл закопчани ръце, умът трябва да бъде свооден“;
– „Това гласуване ще бъде гласуване за каузата на свободния свят“;

Получи заслужени аплодисменти!


Иванов (не разбрах от кои)
– „Господа творци, вашите права няма да бъдат защитени с този акт“;
– „България не трябва да ратифицира“;
– „Призовавам членовете на Европейския парламент да не подписват ACTA“;
– „Споразумението ACTA трябва да бъде отхвърлено“;
– „Настояваме за адаптиране на авторското право към настоящето“;

Това бяха цитати от позицията на Младежкия ХДС в Германия;

Завършихме с изказвания на Трайчо Трайков и Вежди Рашидов





И на завършване, Мартин Димитров се обърна към сегашните и БЪДЕЩИТЕ министри ;-), че трябва да се правят навреме такива дискусии.

И да не забравяме, че имаше поне пет въпроса, на които министрите не дадоха отговор.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)