събота, юли 28, 2012

Спящата красавица (съвременна приказка)


Спящата красавица се прибрала вкъщи и толкова била изморена, че заспала като умряла на леглото си. Минало много време и никой не се сещал за нея, чак докато на шефката ѝ дотрябвали едни рипорти.

През това време растенията на спящата красавица излязли от саксиите ѝ по первазите и обрасли по целия апартамент като джунгла, а от хладилника се излюпили всякакви животни.


В работата я търсили – тук спящата красавица, там спящата красавица, но никой не си спомнял къде живее тя.


Наблизо живеел принц, който обаче си спомнил къде е нейния апартамент и отишъл да я потърси.

Отворил вратата на апартамента и видял непроходимата джунгла. Добре, че си носел градински ножици. Рязал, рязал, докато си пробил път до леглото на принцесата.

Гледал я как спи на леглото, и тъкмо се надвесил да я целуне, ама размислил и само я побутнал:

„Айде ставай, отпуската ти свърши.“

картинка

четвъртък, юли 26, 2012

Капитулирахме ли пред тероризма?

Януари 2012г:
Ние осъзнаваме, че автобусите са слаба точка по отношение на сигурността. Това е защото има много добри условия за сигурност в самите летища, но извън тях вече не е така. Затова ги помолихме. Доколкото разбирам, местните служби сътрудничат с нас. Ние обаче не сме отправили нашето предупреждение към тях, защото имаме каквато и да било специфична информация; нито имаме източници, които да са ни посочили, че нещо ще се случи при вас. “
Дани Шенар, началник на сигурността в израелското транспортно министерство и отговарящ за безопасността на сънародниците си при туристическите им пътувания зад граница.

Това не е конкретният „сигнал“, на чиято липса се позовава премиерът и отговорните лица в България, когато говореха за невъзможността да се предотврати атентатът в Бургас. Това е професионален съвет от човека, чиито служебни задължения включват опазването на живота, здравето и имуществото на израелските туристи зад граница. Той е бил ДЛЪЖЕН да го направи и да застане с авторитета си зад него.

Как е реагирано на този съвет (независимо от това, какви съвети е получавал от други експерти, защото точно този съвет е получил голяма публичност в България и в Израел) –

Предполагам, че властите са разсъждавали по този начин: „Атентатите не стават изневиделица. Ако започне да става нещо, израелците ще ни предупредят. Няма начин такава подготовка да мине незабелязана, следователно ние можем да засилим мерките за сигурност, чак след получаване на съответния конкретен сигнал“, като са направени следните презумпции:
– Отговорността по откриване на подготовка на такъв акт можем тотално да я прехвърлим на Израел, дори ако се случи на наша територия. Рискът те да не я забележат е минимален; (Само че, на българска територия действат българските служби за сигурност, тяхно задължение apriori e предотвратяването на такива неща.)

Тоест, или отговорността е политическа:
– В допускането, че рискът от атентат, незабелязан от израелските служби е пренебрежим. Тогава, отговорност носи този, който пренебрегва риска.
Или отговорността е професионална (тя пак е политическа, но концентрирана в МВР и ДАНС):
– Тоест, допуснато е, че риск от атентат има и българските служби са работили усилено заедно/паралелно с израелските и нищо не са открили.

Отговор на въпроса, каква все пак отговорност трябва да се носи, ни дават следващите думи на премиера:
“Някой някъде написал и вие от вчера всички институции ги питате кога ще има едва ли не терористичен акт. Това е пагубно за туризма. Ако вие го четете това, ще дойдете ли в България?”, попита тогава Борисов.
“Защо искате да коментираме някакъв сайт, в който всеки може да си плати информации?, попита той. И продължи: “Мислите ли, че съседите им е хубаво, че печелим повече пари? В пъти е повече. Туристите са клиенти. Те имат една лятна почивка, ще отидат в България, Турция, Гърция. Битката за туристи между съседите е огромна. Особено в зимните курорти конкуренцията е голяма. Вие от вчера ни карате да коментираме някакъв сайт. Бъдете уважителни към себе си”, заяви през януари премиерът.
“Паралелно излязоха информации, че няма такова нещо и от израелските служби, и от нашите. Международните терористични организации наблюдават реакции, слушат и планират удари. България има прекрасна външна политика към арабския свят, аз бях председател на палестинската общност! Вие два дни говорите по това! Какви мерки да вземат органите! Те ако чакат да напишат в някой сайт и тогава да реагират, всички са за уволнение тогава. Съжалявам, че трябва да говоря като на бавно развиващи, с риск да ви обиди, това ми е отговорът. Това вреди на туризма”, завърши Борисов.
“Питайте в Англия някой ще ви обърне ли внимание? Ще ви допусне ли да питате въобще. Вие вредите. Имаме огромен ръст на израелски туристи. Някой иска да пропъди туристите, като ги плаши. Вие съдействате с всичка сила да не печелят българите”, каза премиерът.
Виждаме, че политическата оценка на ситуацията от правителството е, че тревогите, предупреждението и публикацията във вестник „Аарец“ са част от кампания, насочена против българския туристически бизнес и не само трябва да бъде пренебрегната, но и трябва с всички сили да ѝ се противостои или с други думи – рискът е пренебрежим.

Значи, трябва да се понесе политическата отговорност от пренебрегване на стратегическия риск и грешна оценка на ситуацията.

Политическа отговорност трябва да се понесе и за следните две изявления:

“Арабският свят прави бизнес в България - на всеки ъгъл има дюнер. Надяваме се това да бъде отчетено от хората, които вземат решенията за подобни (терористични) актове. Те се вземат централизирано, като се взема под внимание поведението на отделните държави“ Б. Борисов
„България има прекрасна външна политика към арабския свят, като изключим това, че завчера бих арабските посланици на футбол. В прекрасни отношения сме“, сподели премиерът.
Какво биха могли да означават те?

Първо, да приемем невероятното, тоест че премиерът действително мисли това, което говори.
Това означава, че дали в България ще се случи терористичен акт от радикални ислямистки групировки, зависи от  две категории хора, – от тези, които държат дюнерджийници и от посланиците на арабските страни в България. Колко вероятно е това, и колко коректно е към тях?

Но заявленията съдържат още две твърдения, за които е редно да се понесе политическа отговорност, ако те не са верни:

– България е защитена, защото имиджът ѝ е отличен в мюсюлманско-арабския свят;
– Българската политика е балансирана (тоест, нито една от враждуващите страни в Близкия Изток не може да ни обвини, че се отнасяме несправедливо и взимаме страна и, съответно, няма да бъдем цел на отмъщение или акт на война);

Има и второ тълкувание, по-вероятно – че премиерът знае, че говори глупости, но просто бяга от неудобни въпроси, казвайки неявно на интересуващите се журналисти „Ние си знаем работата и ще правим каквото смятаме за добре, а вас ще ви баламосвам.“

Само че, този вариант предполага поемане на още по-голяма политическа отговорност. Защото, ако в първия случай (ако той наистина мисли горните неща) може да говорим за слабоумие или наивност, то във втория случай говорим за съзнателни лъжи и злонамереност и съзнателно концентриране на цялата отговорност в изпълнителната власт.

Но да отрежем от тортата на политическата отговорност и на вицепремиера Цветанов. Борейки се както обикновено с докладите на ЕК и с оценките, а не с реалните проблеми, МВР излезе с изпреварваща „равносметка“ на успехите си:

  • Мерките за сигурност в туризма способстваха за увеличаване броя на туристите, посетили страната ни, с ръст от около 7 % годишно;“
  • „Възстановено е доверието на европейските партньори и тези от НАТО;“
и генерален извод: „ 100 % изпълнение на предизборната програма в сектор МВР.“

снимка

Да продължим с премиера. След терористичния акт, той би отбой и отново извърши типичната за това управление маневра „кръгом“

„Не беше далеч времето, когато Мюсюлмански братя от Египет се третираха като групировка, а те спечелиха демократично изборите и дойдоха на власт. България е малка страна със смесено население и за България е важно да бъде спокойна дестинация и колкото по-малко по тази тема в България говорим, толкова е по-здравословно е за насБ. Борисов
Е да, то май и в България групировка може да дойде на власт и тогава всички в чужбина трябва да я смятат за легитимно правителство, но да не се разсейвам.

Тук виждаме изоставена всякаква амбиция за справедлива, активна и балансирана политика в Близкия изток, дюнерите и футболът като антитерористична политика са забравени, вече се разчита на стратегията „не чул, не видял, не разбрал“, тоест ще се снишим, докато отмине бурята, а след това ще видим какво ще правим (кой е автор на тази политическа концепция в новата история на България, знаете ли?). 

Преклонена главица сабя не я сече.

Тоест, България на практика капитулира пред тероризма, като счита, че сама не може да отговори на никакви предизвикателства в тази област. И отново един конкретен човек носи отговорност за това. – „Пишете ни двойка като правителство и държава, ние ще си мълчим засрамени.“

Между другото, това не е краят. Очаквам тероризмът да бъде използван неведнъж в близките месеци за сериозно ограничаване на гражданските права. В случая не искам да се окажа прав.

PS. Сигурно още се питате, защо няма пълен разказ за срещата ми с премиера Борисов. Всъщност, причините са две (като изключим и изненадващата липса на време през юли)
Първо, самият разговор е добре документиран на видео и вече и в текст. Тоест, това което се вижда там е главното и няма какво да се разказва за нещата, които се случват извън камерата, защото камерата е насочена към този, който говори в момента, накъдето беше насочена и моята концентрация.

Второ, защото думите, особено тези на премиера, нямат особен смисъл за разговора. Отнема ми чудовищни усилия смилането на всяко изречение, и ваденето на по-обща логика на разговора, която да преразкажа с няколко думи. Премиерът като че ли ангажира повече емоциите от думите, когато говори и затова чистият логическо-семантичен анализ на изреченията му не носи кой знае какъв смисъл, или поне не главния смисъл на разговора.

петък, юли 20, 2012

Борбата с тероризма трябва да е превантивна


Превеждам ви част от коментара на руската опозиционна журналистка Юлия Латинина, по повод мерките, които бяха взети в Русия след атентата в „Домодедово“ в началото на 2011г, лично от президента Медведев и които се състояха в поставяне  на метал-детекторни рамки и скенери на входовете на летища и гари. Латинина разказва за разговора си с израелски експерт по сигурността по темата. Интересните за мен пазажи съм ги почернил. Коментарът е публикуван в сайта на радио „Эхо Москвы“, предаване „Код доступа“, 26.02.2011.

Русия и Израел са две държави с много тежък проблем с тероризма и не смятам, че всичко в разговора трябва да се приеме като препоръка към българските власти, но основните положения на антирерористичната борба и опитът на Израел е възможно да ни свършат работа, нали непрекъснато демонстрираме голямо приятелство с тях. 


И наистина ми се иска някой да разнищи до край идеята на доктрината „Дюнер“ и доктрината „мач с арабските посланици“, като в смисъл да се изтръгнат логически разсъждения как точно се предотвратява тероризъм по този начин, защото за тях трябва да се понесе пълната политическа отговорност.

снимка

Всъщност, за Израел. Ето една забележителна история. Летях за Израел през летище „Домодедово“, и ви споделям, господа, че това беше ад. За пръв път почувствах, че поради благодетелното разпореждане на президента Медведев, с цел предотвратяване на терористични актове в зданието, стоеше метал-детекторна рамка, до сградата стоеше милиционерска мутра, до рамката имаше скенер за багаж, през който минаваха куфарите, а наоколо се беше събрала тълпа – безумна тълпа.

Мога да кажа, че такава тълпа не се вижда често, а когато се връщах, такава тълпа нямаше, тоест, понякога има, а понякога няма, но това беше нещо чудовищно. Хората щурмуваха тази рамка, както през 1941г са щурмували влаковете, заминаващи на изток.

Четиристотин ченгета има в Домодедово, а там забелязах точно четирима. Двама стояха до две от рамките и двама стояха до скенерите за багаж. За никаква антитерористична безопасност не можеше и дума да става, защото, като начало, ако някой се взриви в тази тълпа, това би предизвикало стотици жертви, а не десетки. При това, дори не е необходимо да се самовзривява – просто може да остави един куфар и да си тръгне. Защото хората дори не можеха да се държат като човешки. Този, който се опитваше да се държи човешки, след 10 минути разбираше, че това е безполезно, и че няма да успее да си хване полета и тогава всички започваха да си ходят по главите.

Освен това, беше ясно, че скенерът за багаж нищо не проверява – първо, защото скенерът за багаж по принцип нищо не проверява, той не открива експлозиви. За реално откриване на експлозиви е необходима много сериозна техника, която в Домодедово заема подземния етаж – целия подземен етаж. Багажът от лентата се прехвърля на друга машина, после на още една машина, и ако изглежда подозрителен отива до томографа, в края на краищата до съвсем истински томограф.

И най накрая достига до т.нар.„атомайзер“, който по микроследи върху багажа може да определи какво би могло да се намира вътре, тоест с какви вещества багажът е имал контакт.

И ето, съответно, този скенер за багаж нищо не установява, защото, дори на него, за да се провери багажа, трябва да го преместиш на лентата, да се вгледаш. Погледнете как реално проверяват багажа същите тези авиокомпании, в същия тоя Израел – внимателно. А тук, на три слоя върху лентата се трупат куфарите и е ясно, че ако лелката за секунда ги задържи и се опита да ги провери отново, то просто ще я разкъсат на парченца – такова е настроението в тълпата и те са напълно прави.

Най-поразителното е, че отдавна е решен проблемът как от тълпата да получим опашка – на летищата това се прави с помощта на оградки, които веднага я подреждат в линия. Нашите ченгета, тъй като принципно не са приспособени към това, да оказват на населението помощ, – те дори това не са направили. И така се е събрала чудовищна тълпа, която си ходи по главите.

Нулева безопасност, обратно, терористичната опасност е увеличена на няколко порядъка благодарение на благодетелното разпореждане на президента Медведев.

Защо говоря всичко това? – защото си помислих – защото аз сигурно съм един такъв непрофесионален човек, нищо не разбирам, а президентът Медведев зорко бди.

Пристигам в Израел и се срещам с някой, чието име и длъжност няма да посоча, но само да кажа,  че този човек е заемал висок пост в спецслужбите, отговарящи, и в това число, и за пълната безопасност на летищата. Аз му говоря – чуйте, у нас в „Домодедово“ става такава тъпотия, можете ли да ми обясните защо президентът Медведев е дал такова нареждане?

Човекът много се учуди и каза – разбирате ли, когато става дума за безопасност, тя винаги  трябва да бъде превантивна. Виждате ли момичето, което стои до входа на хотела? Тя трябва през цялото време да следи обстановката. Тя трябва да забележи потенциалния терорист много по-рано, преди той да се доближи до хотела – ако той се дължи странно, тя трябва да го забележи и да му зададе няколко въпроса. Не е задължително да го разпитва „какви намерения имате?“, тя може да го попита – „мога ли да ви помогна?“

Но тя трябва да чуе акцента му.

 ...

Та значи, ако той има вражески акцент, то тя трябва да вземе мерки. Аз възразявам – разбирате ли, работата не е в там, че някой нещо е забелязал – там се е събрала тълпа, как така ще наблюдавате тълпата? Моят събеседник обяснява – всяка борба с тероризма е превантивна. Вие не можете да хванете терориста, когато вече е пристигнал с бомбата. Хората трябва да се сортират. Има цяла категория хора от 0 до 18 години, които не се самовзривяват – от тях можем спокойно да свалим подозрението.

Аз казвам – за 18-те години не знам, при нас на Кавказ бих ги ограничила до 16 години, а се срещат и 15-годишни.  Моят събеседник се съгласява – Да, знам,  в Газа в момента вече и деца казват, че искат да станат шахиди, но за момента никой по-млад от 18 не се е самовзривил, както и никой по-възрастен от 45 – всички тези хора можем да ги елиминираме от подозрение. И съответно, в тълпата не можем да ги елиминираме.

Аз казвам – у нас се случи нещо такова – в метрото се взриви Мариам Шарипова. Тази жена беше вдовица на йордански партизанин, което е рядкост, защото в Русия има малко йордански партизани. Тя беше също жена на дагестански партизанин. На нея и двамата братя и бяха партизани, а баща ѝ беше щатен пропагандист на „Дагестански майки“ – а и нещатен също. Кажете , такава жена дали щеше да е под наблюдение в Израел, или не? Възможно ли е тя да се самовзриви  и никой да не знае закъде е заминала?

Моят събеседник отговаря – работата не е в наблюдението. Работата е в това, че трябва да знаете всичко. Територията у вас, където живеят врагове, трябва да е разделена на сектори на отговорност, и там трябва да разполагате с агентура.

Аз питам: Как да разположим агент на такава територия, ако е ясно, че терористите веднага ще разберат, че той е агент и ще го убият? Събеседникът ми дори не разбира за какво му говоря: Как така? Агентът не може да е известен, защото той е секретен. Това знаете само вие и агента. Аз казвам: Не, вижте, това у вас в Израел е така, с арабите. При нас е другояче. У нас, при същите тези ченгета можете за три копейки да си купите не само сметката на телефона му, но и разпечатките от разговорите на същия този агент. У нас, двата най-големи терористични акта – Беслан и „Норд-Ост“, се случиха поради това, че хората, които уж бяха агенти на ФСБ, всъщност се оказаха агенти на Басаев, и те бяха организаторите.

Това му казах и дори не му разказах, за да не си губя времето, че нашето ФСБ си живее много добре, и че ако някой от ФСБ отиде да служи на Кавказ, през това време му върви тройна заплата. А тройната заплата не е малка, това не са три рубли, това са 50 хиляди рубли по три.  Една година му се зачита за три, и след това може да си купи апартамент където иска, е разбира се, освен в Москва или Ленинград, а сега и в Сочи. И въобще, за тези пари може да се работи, а не само да се търгува с разпечатки.

Но аз не говорех за това, аз просто установих, че с моя събеседник говорим на различни езици и всъщност говорим за различни ситуации. Питам го – Добре, ако все пак, агентите не са си свършили работата и човекът е стигнал до сградата на летището. Как можем да го спрем, преди да дойде до контролно-пропускателния пункт? А събеседникът ми отговори – няма такъв начин. Именно заради това при нас толкова често се взривяват на КПП-тата.

Тази фраза – „няма такъв начин“ е най-важното от разговора. Защото има страна, която прави всичко, за да се бори с тероризма, и тя много удачно се бори с него. И в последните години, ако помните, има много малко атентатори-самоубийци, на практика почти няма. И когато попитах събеседника си защо, той каза просто – защото те знаят, че ще унищожим този, който даде заповед за взрива. В краен случай, ще унищожим дома му. В Русия Доку Умаров не чувства това. Доку Умаров дълго не даваше никакви заповеди за атентати, докато не се осмели и не разбра, че е трудно да бъде унищожен.

Да се върнем към този важен момент – има такъв момент, в който трябва да признаем безсилието си, защо толкова често се взривяват на КПП-тата. И когато се връщах обратно през Бен-Гурион, направи ми впечатление, че нямаше никакви опашки и никакви проверки на входа на летището – това специално го казвам за Медведев, че системата действа точно така, както говори моя събеседник – още на входа, няколко километра преди летището, има бариера, при която колата трябва да спре, а вътре наднича войниче. Това е сериозно войниче. Всъщност, това не е войниче, а сътрудник на ШАБАК (организацията за защита на полетите и летищата). Сега за цялата безопасност на Бен-Гурион отговаря ШАБАК, за безопасността на всички полети отговаря ШАБАК и в другите летища.

Поглежда към човека, гледа кой седи в колата и дали този човек му изглежда подозрителен. И започва да го разпитва. На входа на летището няма металотърсачи, няма скенери, просто двама души стоят и внимателно наблюдават. Ако някой е подозрителен, и не е бил задържан, то за него вече са съобщили. Задачата на сътрудниците на входа е – напротив, да минимизират количеството хора, които смъртникът би завлякъл със себе си, ако нещо се случи.

Задачата на нашите ченгета, поставена им от Медведев, е обратната – да се максимизира количеството трупове, ако смъртникът стигне до входа. Това е съвършено потресаващ случай на дисфункция на държавата, това е потресаващ случай за това, че хората вече са изпуснали контрола над ситуацията – така, както и в случая с Каноков и в случая с Ебзеев ( Президентите на Кабардино-Балкария и Карачаево-Черкесия )  – техните разпореждания само могат да задълбочат проблема.

И чак след като успеете да влезете в летището, там започва сериозната проверка, защото само сериозната проверка може да установи каквото и да било.

Едно лице, което по никакъв начин не би могло да предизвика

„Камикадзето е едно лице, което по никакъв начин не би могло да предизвика някакво по-различно и странно поведение от останалите туристи.“ Цветан Цветанов

“Атентаторът беше с дамска перука и ние го помислихме за аниматор, нает от туроператорската фирма, за да ни забавлява по пътя.“  Гай и Шоши, туристи от групата

картинка

четвъртък, юли 19, 2012

Дали ни засяга?


Вчера някой във ФБ каза, че двама хулигани се бият в нашия двор със скритата мисъл, че ако не приемаме хулиганите в двора ще ни се размине. Оставям настрана безумната идея да наречеш група израелски туристи хулигани, но все пак да зададем отново въпроса:

Дали ни засяга?

Ще отговоря за себе си: единствено време-пространствения континуум  ме спасява мене при този атентат. Защо ли?

Не знам дали сте виждали как се облужват туристите на морските ни летища, та да ви разкажа: след кацането на летището минават граничен и митнически контрол и с взетите багажи излизат във фоайето на Пристигащи. Там ги очакват представители на обслужващите ги туристическите фирми (обикновено това са старите кучета-екскурзоводи на съответната фирма), които проверяват имената по списъка, добавят при нужда нови имена, проверяват гостът за кой хотел е и му съобщават към кой номер автобус да се насочи на паркинга.

На паркига, строени в редичка, ги чакат няколко (че и до 15-20 понякога) автобуса, на чийто предни стъкла са сложени табели (с големи букви, че туристите принципно недовиждат – дали заради възраст или психолигично състояние след полета и кацането), на които се виждат имената на облсужваща фирма, както и някакъв номер (1, 2, 3 и т.н.). Това са номерата, съобщени на съответния турист. Практиката е такава, че автобусът събира пътници за различни хотели (как да пратиш отделен автобус за хотел, в който слизат само 3-ма?). Автобусът, освен от шофьор се обслужва и от екскурзовод (по-младичките – тези, дето още не им дават още да работят в зала Пристигащи ;) В обичайния си живот (т.е. извън летния сезон) екскурзоводите са студенти или друга младежка паплач ;)

Бележка за журналистите на България: човекът, който е при автобуса се казва екскурзовод или гид или водач, но в никой случай не е туроператор. Туроператорът е фирма, а не човек.

При автобусите настроените е добро, има много усмивки, а и винаги е забавно да гледаш как към автобуса ти идват току-що кацнали от Марс чужденци ;), а и чужденците са доволни след цялото пътуване  – на море отиват!

Като студент и аз бях един от екскурзоводите. Признавам си, че екскурзоводската ми работа е тази, от която имам най-голям житейски опит, натрупан за най-кратко време (след службата в БНА, разбира се ;)

Освен шофьорите, екскурзоводите и пристигащите един по един туристи, около автобусите няма никой – даже таксиджиите заобикалят. Това се дължи на факта, че паркингът е така разположен, че е удобен за туристите, но е неудобен за всички останали посрещачи, заминаващи или изпращачи, а освен това е и забранен за други автомобили. А таксиджиите няма какво да правят при автобусите – щом си за автобус, да не си луд да се качваш на такси.

Та, туристите един по един пристигат с багажите, ако шофьорът е пич ги чака пред отворения багажник и подрежда багажите, а екскурзоводът с втори списък (не винаги де) проверява кой е дошъл. Британските туристи в този момент имат навика да се „качват” откъм шофьорската врата ;) А знаете ли как изглежда един цял самолет, пълен с рускинчета? 8-)
Казах ви, че настроението е добро :)

Какво ме засяга мен ли?

Защото можеше аз да съм на мястото на екскурзовода...
А загиналият шофьор се казва Мустафа – казаха го в един момент. Това го добавям към въпроса „Кого убиват терористите“...

Слава Богу, един от най-добрите ми приятели, който вече е старо куче-екскурзовод и посреща туристите в зала „Пристигащи“, вчера е имал почивен ден. Звъннах му, жив и здрав е, и... кошмарно притеснен.

Още няколко детайла, които се губят в цялата тарапана:

  1. Иран НЕ Е АРАБСКА страна. Казвам го по повод многобройните журналистически грешки в последните часове, а така също и повод поканените арабисти в сутрешните блокове;
  2. Когато говорим за израелски туристи и казваме „няма загинал българин“, имайте предвид, че почти половината израелски туристи в България са... български евреи;
  3. Да, израелските туристи са трудни туристи – всеки е със собствено мнение, карат се помежду си, вечно имат претенции и не дават бакшиши. И ходят да играят в казиното. Това не е причина някой да трепе бременни жени;
  4. Не съществуват „еврейски граждани“, има израелски граждани, още повече, че сред тях има палестинци (араби), които са израелски граждани. Не, не става дума за палестинци от Западния бряг или Газа, ами чиста проба араби с израелско гражданство. Като процент от израелското население, те са подобно на турците в България. Тези араби са единствените израелски граждани, които имат право на собственост върху земя – нито един евреин-израелец няма подобно право в Израел. В три автобуса с израелски туристи е нормално да има поне 3-4 от тях (това само като добавка към темата „Срещу кого са терористите“)
  5. Автобусите с израелски туристи никога не са били специално проверявани или охранявани в България (освен негласно или пък при сигнал – но това няма как да го знаем). Или поне допреди 10 години не беше така

Какво според мен е станало вчера (приемам за вярна тезата за атентатор-самоубиец, защото ако беше бомба с дистанционно, тя щеше да е ВЪТРЕ в автобуса, а на снимките се вижда, че долната част на рейса е непокътната – ако беше вътре, долницата щеше да я няма):

Шофьорът е при багажното и чака, екскурзоводът е при вратата на автобуса със списъка в ръце (евентуално). Пристига първата двойка израелци, минават през екскурзовода и шофьора и се качват в рейса, идва втората двойка и следващ същата процедура. От тук нататък вече много вероятно идва атентаторът. Не ми се вярва атентаторът да е дошъл чак когато автобусът се е напълнил – израелците са наблюдателни и от 45 човека, поне един щеше да се сети, че не е виждал този човек в самолета. А че не е бил в самолета според мен е повече от ясно, защото ако е бил с бомба там, щеше да е много по-ефектно да я взриви при излитането от Израел.

Затова е дошъл един от първите към автобуса – хем няколко евреина ще дадат фира, хем няма да го разпознаят навреме. И тогава е гръмнало.

Това, което не знам и според мен властите го крият – какво е станало с екскурзовода?

ПП. В последните часове започнаха да излизат мнения, че това не е атентат срещу България.
Атентат на български паркинг, със загинал българин, на българско летище, в автобус, в чийто документи има означениет BG, с регистрационен номер, на който пише BG си е чиста проба атентат срещу България

понеделник, юли 16, 2012

Последните 20 години в туризма и статистиката


От началото на мандата слушаме за последните 20 години, под формата на метафорична историческа черна дупка и досега си мислех, че е някаква реторична форма, онагледяваща прехода, но не изчерпваща го.

Ама не било съвсем така. Днес гледах репортаж по ьTV  за това как ЦЕЛИ 48% от народа щял да ходи на почивка, което било повече от ЧЕТИРИ ПЪТИ повече от тези през 1993г. , тоест произведена е повече от четири пъти добра новина, отнасяща се за венеца на същите (почти) 20 години.

1993-та е новата 1939-та – годината, с която целият комунистически режим сравняваше достиженията си чак до смъртта си, половин век след това.

Ама защо точно депресивната любенберова 1993-та е избрана за сравнение? Дайте да направим някакво по-смислено сравнение, с повечко междинни точки.

Дори комунистите постъпваха по-честно – 1939-та е най-силната на царския довоенен режим, а не най-слабата.

Защо да не сравним туризма с най-логичните кризисни 2009-та и 2010-та?

Има микроскопична вероятност, че НЦИОМ не са имали проучвания между 1993 и 2011. За съжаление, не разполагам с конкретни данни за да я опровергая мигновено.

Затова с петминутно търсене в Гугъл открих – през 2011г. 43% са тези, които НЯМАЛО да ходят на почивка. Може би останалите ще ходят? Още кахърни цифри, май от същото проучване.

А „Виза Европа“ пък съвсем ме  хвърля в оркестъра с много оптимистични цифри за 2011 година. Тогава новината за 2012 изглежда като катастрофа.

Налице е голямо разминаване между отделните проучвания, и със сигурност в природата не съществува четирикатрно добрата новина за тази година.

Най-оптимистичното обяснение на цифрите и на разминаването им е, че социолозите са забравили да правят социология.

А за другите вероятни обяснения – защо се налага връщане на лентата чак до 1993г., дори не ми се мисли.

PS. Ако ме подкрепите с данни за последните 4 години ще съм ви благодарен.

четвъртък, юли 12, 2012

Тържество на жълтите павета

(Знам, че искате продължението на историята с премиера Борисов, но тя ми отнема твърде много душевни сили и напредъкът е бавен, така че ви моля да изчакате още.)

Снощи по случайност попаднах на спектакъл на гвардейската част, в който участва и гвардейският оркестър.

Шоуто е посветено на 100 години от Балканската война, която малко прибързано честваме (все пак, започва чак през септември).

Освен това, днес е празникът на гвардейската част.

Голямо пищно зрелище с някои нестандартни елементи.


 Военният оркестър


 
Представяне на бойните знамена



„За тоз храбър бяс балкански нищо няма невъзможно!“

Вярно е.

Да крепне вечната и нерушима българо-европейска дружба! (Девойки носят европейското знаме)

„Европейският съюз е уникална наднационална форма на държавно управление, обединяваща 27 европейски държави.“

„Със своите уникални културни, исторически и природни богатства, България допринася за разнообразието на европейското семейство“

 Определено допринася

 
Девойки правят вятър с европейското знаме на „Тих бял Дунав“. 

А можеше и „Край Босфора“. Нали такова, Балканската война?

 Имаше публика

Гвардейската част се оттегли под строй

Да крепне вечната и нерушима дружба между народите на България и Европейския съюз!

понеделник, юли 09, 2012

До момента, в който стана интересно

Горещият петък не предвещаваше такъв динамичен уикенд. С Асен трябваше да се видим по работа в „Онда“-та на Ангел Кънчев, за да упражняваме най-вълнуващото и вдъхновяващо занятие, измислено от човек – смятане с екселски таблици.

Асен пристигна с телефон, залепен на ухото, правейки странни знаци с другата ръка и сочейки с показалец небето и ухото си.

– Знаеш ли кой ми се обади сега? С. от пресцентъра на Борисов. 

Очевидно, нашият проект politikat.net е станал обект на проучване от най-високо място, защото получихме писмо, продиктувано от човек, обичащ реда и дисциплината и ненавиждащ полусенките и полутоновете:
На какъв принцип са подбрани изказванията на Бойко Борисов /освен ако нямате претенции, че сте обхванали 100% от публичните му изявления/? 
По какви критерии определени части от изказванията на Бойко Борисов са квалифицирани като „обещания”? 
Какви количествени и качествени измерители са използвани, за да бъде оценена обективно степента на изпълнение на „обещанията”? 
От какви източници и по какъв ред е събрана информацията, обобщаваща степента на изпълнение на „обещанията”? 
Колко често се актуализира статистиката по отношение на „обещанията”, които са със статут „в изпълнение”, така че да се осигури своевременно подаване на коректни данни към потребителите?
Имате ли претенции публикуваните данни да са с представително значение?
Предисторията е, че по принцип проектът ни беше на път да излиза в лятна ваканция след заключителната си пресконференция на 30-ти май, когато изведнъж получи голяма гласност в пресата.

Вацовете, които вече не са вацове, изведнъж си спомниха, че има демокрация и свобода на словото (у нас демокрацията е като неволята, вика се в краен случай), и че са длъжни да изразяват и други, освен проправителствени гледни точки, и започнаха да го правят много ШУМНО.




Като отговор на писмото ни се стори странно да обясняваме неща, които многократно сме обяснявали по пресконференции и в медиите и затова написахме нещо в стил „Събираме от медиите каквото ни направи впечатление и после търсим информация какво се е случило“.

БАБАМММ!

На другия ден получихме покана от премиера Борисов да говорим за обещанията, записани в сайта. Разбира се, поканата можехме да я отхвърлим, никой не искаше да ни заведе под стража в Министерски съвет, но всички по-опитни познати, към които се обърнахме, бяха категорични:

– Трябва да приемете!

Помислихме малко и приехме.

За подготовка  имахме цели 16 часа, включително нощта и времето за път и храна.

На другата сутрин, недоспал, намусен, с глава, в която вреше нещо като супа с буквички, се появих пред Министерски съвет заедно с Асен и Лъчо от pressclub.bg , който обеща да помогне със заснемането.

На входа ни прибраха телефоните и ги заключиха в едни чекмедженца при охраната. Дадоха ни ключето.

Нагоре по стълбите и, малка приемна и голям кабинет. На креслото до ниската масичка до вратата вдясно седи премиерът Борисов. Става. Здрависваме се.

– Казах на Дянков, Цветанов и Добрев да дойдат и те да говориме, – споделя той.

Такова трябва да е било чувството в момента, в който гладиаторът разбрал, че на арената срещу него вместо един, ще пуснат четири лъва, за по-интересно.

Спомних си и моите познати, които категорично ме съветваха да приема покана в такъв кратък срок, защото аз се дърпах. Представих си ги как ми махат от публиката...

Такаа, мислех си, а това трябваше да е ден, който мислех да прекарам в компанията на щипки,  простори, съхнещо пране, звука от центрофугата, Magic Piano и планове за море.

Вместо това – премиер, вицепремиери и министър очакват да им задавам въпроси.

Щом искат.

Разговорът започна с встъпителни думи на премиера. Когато Бойко Борисов направи правителство, се говореше, че единствената длъжност, която не би поверил на друг, е на говорител на правителството.

Аз бих добавил, че той и не би дал интервю, ако не е интервюиращият.


(трябва да излизам, следва продължение)











неделя, юли 08, 2012

Лятната изпитна сесия на правителството

Сигурно знаете, че се занимавам с проекта politikat.net - инструмент за намаляване на политическото лицемерие. От петък насам събитията се развиват светкавично. В петък получихме писмо от пресцентъра на ГЕРБ с въпроси как работи нашия сайт. Ние изпратихме отговор, като подробно обяснихме как работи проекта.

Малко изненадващо за нас получихме и покана за лична среща с премиера Борисов, където да го разпитаме за обещанията, които той и правителството са дали. Междувременно дадох и едно интервю за Offnews, коментирайки въпросите на ГЕРБ към нас. Имахме на разположение около час и двайсет минути, за да зададем нашите въпроси.

 Лично от Борисов получихме покана за редовни срещи с правителството, на които да задаваме въпроси по това какво се случва по различни теми. На срещата присъстваха министрите Симеон Дянков, Цветан Цветанов, Делян Добрев и Севделина Арнаудова, ръковител на пресцентъра на ГЕРБ

 Говорихме по много интересни теми - медиите и мафията, горите, контрабандата на цигари, популизма, ЦРУ и Тагесцайтунг. До няколко часа ще се появи и обработеното видео. Лъчезар Ангелов от PIA (pressclub.bg) помогна със заснемане.




петък, юли 06, 2012

Властта в бяло

Моите огромни благодарности на всички, които взеха участие в потушаването на пожара на Витоша.

PS. Между другото, пожарът не разбра че е закрит по случай празника на МВР и се разгоря отново, затова трябват спешно доброволци с ATV за Витоша.

Горд съм, когато мои съграждани проявяват забележителна воля, сила и постоянство, за да ликвидират това бедствие. Българите можем, когато искаме и се надявам това да не се забрави скоро.

Това научихме за себе си. А какво научихме за други работи?

Най-главният урок – първите часове са решаващи. 


Ето най-ранната снимка на пожара (източник)

Фотографът забелязва фунията дим в неделя, първи юли, и веднага, в 13:19 часа звъни на 112. 
Първата кофа с вода върху огъня е излята след 17:00 часа.

Тук можете да проследите в снимки първите часове на пожара.

Хубавите неща, които научихме за себе си
– Пожарникарите са добре обучени професионалисти в добра кондиция – Никой не пострада сериозно и всички издържаха усилието и стреса;
– Не пострада и никой от доброволците, което е голям плюс за полевите командири, защото във всяка група мъже се намират по няколко луди глави, готови да експериментират с всичко.

Не толкова хубавите неща, които научихме за себе си
– Куца ни спешността на реакцията. Ако бяха спестени поне два от четирите часа, загубени между сигнала до 112 и първата кофа с вода, нещата можеха да приключат още първия ден;
– Цветанов не обича да носи лоши новини на началника и е готов малко да прекали с оптимизма, особено когато има финал на Европейско първенство по футбол;
– Гафовете бяха главно с техниката – липсваха помпи, резачки, хеликоптери, GPS, радиостанции, нямаше транспорт, ATV, хеликоптерите с кофите трябваше да спрат поливането в критичен момент;

Може да се каже, че това е традиционен дефицит
Вълните намират канари тогаз,патроните липсват, но волите траят, щикът се пречупва - гърдите остаят

– Гафът с изтеклия ресурс на хеликоптерите и с невъзможността да се достави каквато и да е техника с хеликоптери доведе до много сериозни усложнения.

Какво трябва да стане, за да победи доброто?
Мирослав Найденов трябва да подаде оставка, заради провокативно, непристойно поведение и откровени лъжи.
– Излъга, че му трябва разрешение от МОСВ да прокарва просеки;
– Брутално обиди доброволците, когато каза, че еколозите не трябва да си чешат езиците, а да спасяват Витоша;
– Излъга за мащаба на пожара, смалявайки го 4-5 пъти.

Цветанов трябва да подаде оставка, заради неуспеха на операцията в първите 48 часа, когато всичко се правеше късно и недостатъчно и допусна пожарът от струйка дим да се превърне в инцидент от международен мащаб. МВР е отговорно както за противодействието на бедствия и аварии, така и за противопожарната охрана в страната. 

Отговорно е например за това, че в най-важния момент през втория ден, хеликоптерите трябваше да бъдат ремонтирани и трябваше спешно да бъде издирван хеликоптер от частна фирма, с който да продължи акцията.

Като добавим и отговорността на министерството за утилизацията на стари боеприпаси и опитите да се прехвърля отговорност от болната глава (МВР) на здравата (МО), правилното нещо ще е да се извини и да подаде един собственоръчно написан лист на началника си.

Бойко Борисов също не е лошо да понесе отговорност. Той не се посвени да си прави брутален пиар с помощта на „Бистришките тигри“, дори четох, че прекъсвали мачове от Европейското, за да го показват как вкарва голове, и винаги е пръв, когато трябва да се обират лаври от нещо, било то и 500м асфалт. Няколко дни той се укриваше от темата с пожара, чак докато се увери, че победата е сигурна и тогава се появи, за да обяви края му. 

Много ми е интересно тези от неговите съотборници, които са се качили да гасят като доброволци, какво мислят за отсъствието на център-министърпредседателя от събитието. И за това че окачестви труда им като „не толкова ценен“.

От литературна гледна точка е интересно дали и Вучката се е качвал да гаси.

И, за белите дрехи
Свилен Милев скоро написа в twitter преди няколко седмици:
отидох с бял панталон да сменям гумите… fail big time

Съгласен съм, аз съм ходил със светли дънки да сменям гуми и не трябваше.


Какво виждаме  на снимката на щаба за гасене на пожара – много хора с бели дрехи. Какво означава това? Това означава, че не само не са се качвали до пожара не са помирисвали дим, но и не са пипвали дори пожарникар, който се е борил с огъня. (Асен потвърди хипотезата)

Някъде бях гледал снимки на Цветанов със снежнобяла риза в щаба на пожара, но сега не мога да ги открия (помогнете).

Той си харесва официалното облекло. Той се яви с костюм и вратовръзка дори там, където беше помолен да не го прави.

Как се прави?

Това е Наото Кан, тогавашният японски министър-председател по време на аварията във Фукушима. (снимка)

Той, естествено, няма никакво намерение да се мерне близо до радиацията, но е облякъл работните дрехи.


Ден последен:
Тук вече пиарите са се постарали да облекат център-нападателя на местния отбор и вицепремиера с неофициални дрешки, за да закрият пожара. 

Единствено е ясно за човека с белоснежните маратонки, че няма шанс да стъпи близо до калта и  пепелта.

сряда, юли 04, 2012

Честит рожден ден, Америка!

Наскоро получих по мейла една покана. Ето тази:



 Казах си, някой си прави майтап с мен и го препратих на американското посолство, тоест – вижте, някой си прави майтап от ваше име.

От там получих много учтиво писмо, че поканата е истинска и да заповядам. И аз заповядах. Понеже съм съсед на посолството, много ми е лесно да отида пеша.

Гостите на купона бяха употребили всеки свободен сантиметър в квартала за паркиране. Ще стане по-зле като пуснат метрото. Наблизо ще е последната спирка.

 Имаше много охрана, включително конна полиция.

След представяне на поканите и преодоляване на още няколко реда охрана, бяхме лично посрещнати от Джеймс Уорлик и съпругата му, която е посланичка в Сърбия. Той и тя стиснаха на всеки гост ръката, и ни поздравиха лично. Тежка задача е да си посланик.


Като истински хулиган, не пропуснах да се щрактна с трима американски президенти едновременно, преди охраната да се намеси ;-) Соча към повода за сбирката.

Последва много къса официална част (няколко минути), след което бяха изпълнени американският химн и „Мила родино“. „Мила родино“ беше изпълнена много старателно от американец.

Знамената бяха отново върнати на стойките на входа на посолството и с това официалната част приключи.
 След церемонията морските пехотинци се включиха към веселбата и си говориха и се снимаха с който си пожелаят. Аз се разсеях и пропуснах, но Крис успя.

За музиката се погрижиха Sentimental Swingers, които ги помните сигурно от TEDxBG


Последва купон.

 Беше пълно с познати.

 Тази бира, казаха че била босненска (Маги ме поправи – бостънска била и била легенда ;-)) и страхотна и свърши почти светкавично.

Любимите ми фордове, които са звездата на много купони досега. Интересно, че не са от тези, които стоят в сградата на Мото Пфое в Люлин, нито пък от онези в Политехническия музей.


Винаги е радостно да видиш познати лица.



По едно време се зачудих, какъв ли е точно американския еквивалент на фразата „Айде, ще метем“.




Но някак естествено, когато музиката заглъхна, хората се насочиха към изхода и много културно се разотидохме.


Ще ми остане страхотен спомен.

Честит рожден ден, Америка!

вторник, юли 03, 2012

Пожар в държавата на пожарникарите

Въпреки че истинските горски специалисти, експерти, еколози, планинари предупреждаваха, че неподготвени доброволци могат бързо да бъдат опечени от дивата стихия на огъня, ако не са минали съответното обучение, физически не са готови и нямат необходимото облекло и оборудване, просташките въпроси от вида „Сега, като гори гората, дали протестиращите от Орлов мост ще се качат да я гасят?“ бяха многократно зададени и не само зададени, ами и изречени с праведен гняв срещу тези лоши „еколози“, които не разрешават да се излива бетон в планината, а бетонът, както знаем, не гори и пожар просто физически не е възможен...

Просташкият въпрос вече има отговор – Шествието за горите, планирано за 3-ти юли, се отлага.  Защото, каква изненада, хората, които са движещи сили на тези протести, първи отидоха да гасят и да помагат и няма как да са на две места едновременно.

Колко добре се справи властта с това бедствие? Предният ми текст получи квалификацията „неконструктивно политиканстване“ заради „претенцията на блогърството за някаква си съдническа позиция“, затова сега временно ще се откажа от способността си да мисля логично и да вадя заключения, а само ще споделя факти и цитати от други хора и медии, тук-там подкрепени от некое друго въпросче:

Мирослав Найденов, министър на земеделието и храните:

– По отношение дали ще търсим чуждестранна помощ, разбирате, че става въпрос за петдесет декара. Ако поискаме чуждестранна помощ за 50 декара, те ще ни се смеят.

(Кое е по-лошо, да ни се смеят или да загасим пожара? Ако е само 50 декара, защо ни е трудно да се справим?)

Специално за хеликоптерите:

Медиапул: Междувременно двата военни хеликоптера Ми-17 прекратиха участието си в акцията, тъй като по информация на Цветанов са изчерпали летателния си ресурс през последните 24 часа.

Военните имали повече от два хеликоптера, но не можели да ги ползват

Вицепремиерът обаче не внесе яснота кое налага използването на частна структура вместо ресурса на държавните машини

Още през септември 2010 година военният министър Аню Ангелов заяви, че през лятото на 2011 година към ведомството ще заработи ново звено “от три или четири вертолета Ми-17 за гасене на пожари и спасителни операции”. Точно една година по-късно се оказа, че Министерство на отбраната няма такъв ресурс.

Пред Mediapool от пресцентъра на ведомството обясниха, че МО има повече хеликоптери, но само два броя подвесни системи за гасене на пожари. По този начин на практика другите хеликоптери не могат да се използват. Според експерти осигуряването на такива системи за един хеликоптер струва около 1 млн. лева.

За последно Бойко Борисов обяви, че новите вертолети "Кугър" ставали предимно за пустинята, защото нямали противообледенителна система, наречена от премиера "обледенителна". С това бе обяснено защо скъпоструващите военни машини не могат да бъдат използвани пълноценно при спасителните операции в село Бисер.

Хеликоптерите на МО обаче редовно се ползват за бърз транспорт от премиера, а разходите за осигуряването му се смятат за секретни.

(Това нормално ли е? Адекватно ли е? Като бройка, организация, оборудване?)

От часът на Милен Цветков (Нова ТВ)
За доброволците:
Владимир Йончев, Offroad Bulgaria
„Тези хиляди, ще дойдат, ако има пряка нужда. В момента, ние сме интерактивно общество, хора има предостатъчно.“

Проблемът не е в човешкия ресурс, проблемът е да се осигурят адекватни подходи към огнището.“

Асен Генов, за организацията:
„Трудно мога да кажа, че при нас имаше на такова ниво организация. Пожарникарите, с каски, облекло, техника... трябваше да направят един преход от 3-4 часа, за да стигнат до хижа „Академика“, откъдето да направят нов преход, този път вече по стръмните урви и дерета с изпопадалите борове... “

„Имаше един камион, който можеше да ги качи поне до хижата.“

Да си припомним, какво каза вчера вицепремиерът Цветанов:

Цветан Цветанов: Прогнозите са до края на светлата част на деня пожарът да бъде потушен, в основни линии, каза министърът.

В основни линии, ето как изглеждаше пожарът 24 часа по-късно:

Снимка: Василен Петков, 2-ри юли, около 22 часа вечерта

Тома Белев, бившият директор на природен парк „Витоша“, който с нагласен конкурс беше изхвърлен от поста си, пред Фокус:

Той заяви, че служителите на Пожарна безопасност веднага, след като са достигнали до високото място, където се е разразил пожарът, са успели да прекратят разрастването му. Реакцията на пожара е адекватна, смята той. По думите му - ситуацията е изключително сложна, поради вятъра и това, че пожарът е възникнал на трудно достъпно място. Отговорностите за резервата, съгласно Закона за защитените територии, е на Регионалната инспекция по околната среда и водите. Борбата с пожарите се организира от Министерството на вътрешните работи, специално дирекцията Пожарна безопасност, каза Белев.

(Обяснявам специално за „конструктивните“ читатели – Тома Белев трябва да заеме политическа позиция и той не може в този момент да внася раздори в екипа. Освен да похвали СЛУЖИТЕЛИТЕ и да каже чия е отговорността, безотговорно би било в този момент  „неконструктивно“ да критикува неадекватните, които не са прости служители. Докато хора, които не са бивши директори на ПП „Витоша“ могат да го правят и ще го правят)

Появи се нова прогноза:

Offnews  16.12 часа – подозренията са, че стихията много трудно ще бъде овладяна. Според информация на на OFFNews.bg голямата надежда за погасяването на пожара са прогнозираните за 8 юли валежи

И естествено, всички търсим под дърво и камък най-важното изявление –

Иван БедровЧерпя бира, ако ми намерите изказване на доктора по пожарникарство и междувременно премиер на България, по темата за пожара на Витоша.

Намерих!

Борисов прати хеликоптер и пожарникари да гасят пожари.... само че, преди две седмици в Гърция. В България все не се сеща да прати. И затова не ще да загасне..

Много ми се иска също, някой журналист да провери колко човека от „Бистришките тигри“ участват в гасенето и какво мислят за отсъствието за премиер-нападателя.

Сега е много модно едно парче – „И дим да ме няма“, с което може да поздравим премиера или, в краен случай, той да ни поздрави нас:

Свършвам работа и ДИМ ДА МЕ НЯМА,
стягам багажа и ДИМ ДА МЕ НЯМА.
изключвам телефона си и ДИМ ДА МЕ НЯМА,
не ме търсете известно времееее.
Дим, дим, дим, дим, дим да ме няма. (x3)
И после кой от къде е !
Имаме нужда малко да разнообразим,
системата буксува трябва да се освежим.
Свободни сме да бъдем индивидуалисти,
а не просто щрауси-непукисти.
Времената се менят, парите се въртят,
идеалистите мълчат, кариеристите блестят.
Чупя се от мрежата и дърпам шалтера,
надалече заминавам довечера.

PS. Около 10 часа след написването на този текст и около 48 часа след началото на пожара, премиерът Борисов се обади

понеделник, юли 02, 2012

Лъжата ражда катастрофа, катастрофата се плаща с жертви

Обърна ми се парадигмата напоследък.

Когато се случват баналности, някак по ми върви да си правя от тях изводи, а сега, когато непрекъснато се случват чудеса, наум ми идват само баналности като коментари.

Четох интервютата на първия човек в изпълнителната власт и си помислих – ако този човек с мартеничките върху стенния свещник, гиричките и китарата до леглото, в момента оплаква личния си живот и едва ли не ни заклева да не го смъкваме от власт, защото няма да го преживее (!?!), ако той оплаква горката (!?!) си съдба,  която го обрича на самота и нещастие, но бил готов на още един мандат самота и нещастие, то няма как да не следва катастрофа, защото лъжите вече личат и през гланца на списанията.

И ако в лъжата е първопричината, започвам сериозно да си мисля, че в основата на феномена Борисов стои не толкова мафията, където той вероятно е играл одиозна и второстепенна роля, колкото някоя крими-репортерка, въображаема или кой знае, която знае как да превърне бицепсите и сладките приказки в медиен героизъм срещу малко топлинка и някое далеч отиващо обещание..

И която сега горчиво се усмихва на собствените си глупости, когато слуша врелите-некипели за тайнствената госпожица, легнала на сърцето на големия пожарникар, защото той отново я лъже, този път пред всички.

Лъжата ражда катастрофа, а катастрофата се плаща с жертви. (Прочетете „Великият покрив“ на Георги Марков, ако още не сте.)


снимка


Прочетох ехидни забележки къде били защитниците на горите от Орлов Мост, когато гората на Витоша горяла. Едва ли не велосипедистите и майките с децата трябва да хванат поцинкованите кофи, да ги закачат на багажниците на колелата и да потеглят към Бистрица, за да поливат с тях. Може би защото България сега открива противопожарната наука, въпреки че вече някои защитиха докторати.

Такива забележки отиват повече на Цветанов, освен ако някой не иска доброволно, за минути, да се превърне в прясна скара. 

Стефан Аврамов, опитен човек, чиято професия е природата, предупреждава:
Смаян съм от призивите доброволци да ходят да гасят пожара на Витоша!
1. Бил съм на обучение за гасене на горски пожари и смятам за престъпно изпращането на необучени доброволци да гасят пожар в силно пресечена планинска местност. При първата смяна на посоката на вятъра просто ще отчетем няколко десетки загинали...
2. Като всеки съвестен гражданин си плащам редовно данъците. От тях се издържа над 20 000 армия, хиляди пожарникари, хиляди горски и десетки хиляди полицаи - все хора призвани да ни спасяват в критични ситуации. Къде са те сега? И защо хеликоптерите не гасят през нощта? И ако един пожар не могат да угасят, то защо трябва да плащаме милиарди за да ги издържаме. Да ги съкратим и да направим цивилно опълчение!

Когато през 2009г това правителство дойде на власт, на всички беше ясно, че на власт идват хора главно с опит в пожарната и МВР, и може би точно и това наклони везните в тяхна полза, защото такъв дефицит се чувстваше в обществото.

Мой познат съвсем сериозно ме убеждаваше, че с бандитите могат да се разправят само бандити и затова трябва да подкрепяме ГЕРБ. Аз не бях особено вдъхновен.

Резултатът след три години управление е, че точно в областите за които са взимали дипломи, управляващите хич не ги бива.

Първият противопожарен провал дойде с взривовете на Петолъчката. По закон грижата за неутилизираните боеприпаси е изцяло на МВР, а не на Министерството на отбраната. Не беше много учтиво Цветанов и Бойко да накисват Аню Ангелов, при положение че далаверата с утилизацията на боеприпасите беше измъкната от военните и беше дадена на „наши хора“, т.е на МВР (политическа отговорност?). 

На Витоша беше сменен директорът на природния парк Тома Белев, за да се развържат ръцете на властта да действа в угода на близки бизнес структури. (политическа отговорност?)

Беше гласуван и скандалният закон за горите, с който на практика се развързваха ръцете на същите лица за „патриотичен бизнес“ с държавните гори. (политическа отговорност?)

Нашите прехвалени хеликоптери освен че не могат да летят на студено, сега разбрахме, че не могат да летят и нощем (политическа отговорност?)

Много ми е любопитно, дали по време на финала на Европейското, най-видният пожарникар на републиката е провел дори един телефонен разговор за ситуацията около Бистрица. Или е оставил Цецо да му вади кестените от огъня до последния съдийски сигнал. (политическа отговорност?)

Силно се съмнявам , защото вече му знаем стила.




Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)