петък, август 31, 2012

За 22 минути от „Орлов мост“ до „Джеймс Баучер“, с чакането

Днес сефтосах новата линия на метрото, пътувайки по маршрута „Орлов мост“ – „Джеймс Баучер“. Какво видях:

 Първо, далеч не всички жители на София се вълнуват от метрото ;-)

На станциите имаше видимо полицейско присъствие.

 Преходът между двете линии на метростанция „Сердика“ става  през входовете, които скоро пробиха в стената до ескалаторите откъм ЦУМ и Шератон. Изненадващо много хора се упътихме натам.

 Първо се спускаме към междинна площадка

... на която ни чакат всички символи на София. Гербът ми изглежда малко неканоничен?

Минава се през нисък сводест коридор.

 И голямата изненада за мен, грамадните тълпи на „Сердика“, линия 2

С малко повече ръчкане успях да се вредя още в първото влакче, което дълго не можеше да затвори врати заради тълпите. Часовниците, които показват след колко ще дойде следващото влакче, не работят. Предполагам, още настройват системата.

 Едвам се натъпкахме вътре.

Станция „Св. Наум“ вече е прекръстена на „Европейски съюз“. Очевидно е станало толкова набързо, че старите имена още седят по информационните табелки в мотрисите. Едни пенсионери до мен си изпуснаха станцията, понеже чакаха да дойде „Св. Наум“, а тя така и не дойде.

 Излизането от „Джеймс Баучер“ също е с два ескалатора с междинна площадка

 Табелка

 Символика на пода на станция „Джеймс Баучер“

Бам! Телепортът работи. 22 минути от „Орлов мост“ до „Джеймс Баучер“. И горе-долу толкова, да се прибера от там у дома пеша от „Джеймс Баучер“. Трамвая ще го тествам в някой по-лош ден.

И няколко кадъра от днес.

четвъртък, август 30, 2012

Силата е слабост

Емил е писал за супер любопитния резултат от делото Apple с/у Samsung, в което Apple спечелиха на домашен терен над 1 милиард долара обезщетение.

Сумата може да изглежда гигантска, но за корпорации от този мащаб е като бас между наши политици на две тави с кебапчета или на печено прасе и дори не го докарва до полет с правителствен самолет.

Ударът върху имиджа на Samsung вероятно ще генерира многократно по-големи загуби, и то главно заради потребители, в които временно се загнезди страх, съмнение и колебание кой е правилният продукт.

Стратегията Fear, Uncertainty, Doubt, която е любимата маркетингова стратегия на монополисти (също и на авторитарни и тоталитарни политически лидери – „Ако не той– кой?!“) обаче може да работи само временно, защото в един момент потребителите спират да се страхуват, успяват да се информират адекватно за конкретния случай и губят всякакви колебания кое е правилното решение.

Генерално, резултатът от делото е пирова победа на философията на затворените платформи над тази на (по-) отворените. (Не ми се води в момента спорът доколко отворен е Android. Просто е по-отворен от iOS)

Но инерцията на тези огромни системи е чудовищна и е много трудно да избягат от предначертаната си съдба. Без тотално философско преосмисляне на присъствието си Apple нямат избор, освен да затягат примката около врата на потребителя и да използват съдебната система, за да мачкат всичко, което им прилича на нарушение на интелектуалната им собственост във възможно най-разширено тълкувание.

Още повече, че Тим Кук не изглежда да е достатъчно вманиачен в минималистичната перфекционистка философия на Джобс.

Това, което съм забелязал като златно правило там – че ограничаването на свободата на потребителя винаги върви заедно с бонбонче, на което потребителят не може да устои, в момента е сведено само до ограничаване на свободата на потребителя, а бонбонче няма.

Отделно, минималистичният имидж на Apple бавно, но сигурно, се разводнява.

 картинка

Това вече не е фокусът на Джобс. Остава ябълката да стане квадратна и съвсем да заприлича на Microsoft

В този смисъл е и новината, че скоро в MacOS системата на файлове и директории може да бъде изоставена в сегашния си вид, за да не могат повече да се прехвърлят файлове от едно приложение към друго (собствениците на iPad и iPhone вече усетиха колко може да им се усложни живота, ако искат да ровичкат по файлове и директории). Но къде са плюсовете, с какво ще подсладим живота на потребителя?

Засега с нищо, ще се затягат гайките до скъсване, пък после ще видим.

Извод – ако ще си купувате техника от Apple - сега е последния момент (май е време и аз да си взема нещо като за последно, а и вече имам уверенията на специалисти, че мога да сложа Ubuntu, ако се почувствам зле).

След 5 години компанията и продуктите ѝ няма да са същите. А и ако следваме логиката на закона на Паркинсън – трябва да очакваме, че в момента, в който Apple построят футуристичната си офис сграда, те вероятно ще са приключили присъствието си на върха на бизнес пирамидата.

Освен ако не измислят нов/стар начин за задържане на потребителите с непазарни средства – например с официално основаване на религиозно учение ;-)

И историята за Джобс ще се разказва като тази за гения-идиот от The Hudsucker Proxy (препоръчвам) – филмът на братя Коен с Тим Робинс за онзи любител на минимализма, само че с друг край.


вторник, август 28, 2012

Грях, нарушение, престъпление

Една несправедлива присъда разтърси света – присъдата срещу „Бунта на мацките“ (Pussy Riot). Разтърси и България.

За деяние, което по законите на една демократична страна минава за дребно хулиганство и се наказва с две седмици затвор, месец общественополезен труд или със средноголяма глоба, изпълнителките на глуповат пънк спектакъл в храма „Христос Спасител“ се сдобиха с двугодишна присъда в лагер.

Но целта, целта на мероприятието не е хулиганство, тоест целта не е да се обидят самоцелно нечии чувства и това е големият фалшификат, бълван от руския съд и руските пропагандисти.

Целта е политическа и това е ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОТЕСТ. Останалите тълкувания са фалшификация и злоупотреба с власт, на които е глупаво да се приглася.

Горе долу както политическите врагове на съветския режим бяха натиквани в наказателни психиатрии, защото „няма как нормален човек да не харесва СССР и КПСС“.

В такива моменти потъвам в песимизъм и си мисля, че приказките за неизлечимите увреждания на психиката на българския народ от петвековната османска власт и петдесетте години комунизъм са верни.

В клуба на държавите, към които принадлежим, вече е натрупан историческият опит, че религията е по-добре да бъде разделена от държавата и че е частна работа на отделния гражданин. 

Затова в тези държави мощен взрив на недоволство би предизвикало не половинминутното глуповато представление на три „мацки“ с цветни торби на главите  пред църковния олтар, а  неща, които при нас са станали част от пейзажа – нарушението на принципа за разделение на властите, фалшифицираните избори и манипулираните медии и разбира се – несправедливото правораздаване. 

Нали си го представяте и в България – как при всеки несправедлив процес, при всеки опит на министър-председателя да се прави на президент или на парламентарна група, при всяка по-масова фалшификация на изборите, по улиците изригват реки от народни маси, които искат справедливост.

Такива протести, за жалост, са редки. А несправедливост тук имаме в излишък и тя е масивна и многопосочна.

„Мацките“ са осъдени на 2 години лагер (!) за проповядване на религиозна омраза.

Сами можете да се убедите, че религиозна омраза няма в изпълнението им, а по-скоро те опитват неумело, неуважително и неестетично сами да общуват с Бога.

А защо биват наказани с тази изключителна жестокост? 

Защото посегнаха на връзката между властта и православната църква в Русия, молейки се на Богородица – „Богородице, Путина прогони“




(Хор) Богородица, Дево, Путина прогони
Путина прогони, Путина прогони
(край на хора)

Черни раса, златни пагони,
всички енориаши пълзят на поклони.
Призракът на свободата е в небесата
Гей прайдът е изпратен в Сибир в окови

Началникът на КГБ, техният главен светец
конвоира протестиращите в ареста
За да не оскърбят Светейшия
жените трябва да раждат и да обичат

Божии лайна, лайна, лайна
Божии лайна, лайна, лайна

(Хор)
Богородица, Дево, стани феминистка
Стани феминистка, феминистка стани
(край на хора)

Църковна хвала на прогнилите вождове
кръстен ход от черни лимузини.
При тебе в училище идва проповедник,
отивай на урок и донеси пари!

Патриарх Гундяй вярва в Путин.
По-добре да вярваше в Бога, майната му
Поясът на девата митингите няма да замени
На протестите с нас е Дева Мария!

(Хор) Богородица, Дево, Путина прогони
Путина прогони, Путина прогони
 (край на хора)

Това не е религиозна омраза.

Ако тезата за богохулството е истина, значи РПЦ не е съвсем канонична православна църква, защото там, вътре, нелегално се е наместило още едно божество със златните си пагони и черни лимузини – Владимир Путин.

Когато се говори за посегателства срещу православието, единици протестират срещу властването на парвенющината, суеверията и парите над вярата. Смятат се за отклонения в рамките на „нормалното“, съобразени с нашата национална „специфика“.

Но ако се нападне батюшка Путин – О-о-о-о-о-о-о, нашата вяра е в опасност!

Всички тези гласове, жадуващи мъст (а не справедливост!), от Румен Петков до Светльо Витков са възмутени от посегателството върху религиозните чувства, но всъщност те религиозни чувства нямат, а само бизнес-политически:


„ Развитието на събитието бе естествено и как да не дойде апогеят на 'чистотата' на протеста и комерсиалните му параметри. Та авторските права върху атрибутите вече са регистрирани. Ето така се стигна до върха – предварително планираните финансови резултати.
....
Но е добре да си дадем сметка, че има черта, зад която е недопустимо да се минава и това са гражданският мир, правата на човека, бъдещето на децата ни. Вярата – била тя на християни, мюсюлмани или юдеи.“ Р. Петков, в-к „Преса“
„Този акт е подигравка към всички християни и към нашия Бог! Аз лично ги осъждам за това! Това, че мразят Путин, не им дава правото да се подиграват с Християнската вяра! Любопитно ми е какво ли щеш...е да им се случи ако го направят това в джамия!“, Светослав Витков, Facebook, цитиран от „24 часа
Очевидно, че горецитираните още не са достигнали до идеята, че църквата (трябва да е) отделена от държавата, че модерните държави се управляват не според инквизицията, а според Наказателен кодекс, където дребното хулиганство далеч не е най-опасната обществена проява.

Очевидно е, че за Р.П и С.В и пригласящите им, нещата от живота като – поповете с часовници за десетки хиляди, опакованите в лъскави тапети и в китайски гранитогрес църкви и пагоните под расата, взривяването на църкви  и измъчването и убийствата на свещеници в миналото не са голям проблем и са отсам чертата, тоест представляват допустимо отклонение, което лесно се прощава. Отатък чертата е половинминутното представление с торби на главата.

Няма как да се съглася с такова нещо.

Не съм чул тези христолюбиви нашенци да са се възмутили  от иконата на Путин (аз я смятам за около 100 пъти по-голямо богохулство от онова с торбите по главите), или поне от иконата на Сталин.

Да припомним също, че отношението на Сталин към църквата и специално към храма „Христос Спасител“ не се състоеше в това, да се направи за половин минута на палячо на олтара с цветна торбичка на главата, а в това да ЗАЛИЧИ чрез ВЗРИВЯВАНЕ от лицето на земята същия този „Христос Спасител“ и безброй други църкви, да убие и да измъчва безброй свещеници и завинаги да осакати духовно руския (а покрай него и българския) народ.

На мястото на взривената църква е трябвало да се построи чудовищният мегаломански дворец на съветите, с гигантска статуя на Ленин, в чиято „глава“, да се намира заседателната зала.

Колко христолюбиво!

Да припомним, че Никита Хрушчов построи на мястото на храма най-големия открит плувен басеин в света, който работеше и през зимата.

Тъжно е, че по навик останал от сталинизма, облечените в черни раса ченгета с отвратителното си нагло и антихристиянско поведение не дразнят никого и биват смятани за истински християни и пазители на православието. Така ли да разбираме истинското християнство – с пагони?

Много, много тъжно.

Към тези, които ще ме критикуват – четохте ли мотивите към присъдата? Ама сериозно?

На тези, които ще ми възразят, искам да задам въпрос – еднозначната остра осъдителна реакция от страна на Запада, в която се включиха Мадона, Пол Макартни и други големи имена как я интерпретирате?
– Като част от последователна антиправославна, антируска, антибългарска кампания?
– Като символ за тоталния разпад на Запада като духовен авторитет?
– Като истинска грижа за демократичните принципи и правовия ред в Русия, както и като съчувствие към жестоко пострадалите от съдебен произвол хора?

Циркулира и въпрос – ако бяха направили същото в джамия в Близкия изток, какво щеше да им се случи? (Радан е разгледал хипотезите.)

А аз, когато проверявах за последно, България членуваше в ЕС и НАТО, а не в „Ислямска конференция“.

събота, август 25, 2012

На море

Много е яко тук на Варвара. Тук определено не е за любителите на широки песъчливи плажове и на нощните купони. В селото нямаме бар, аптека, банкомат или дискотека. Имаме си, обаче, едно плажче с камъни, което кефи. Сигурно сте идвали, няма какво да обяснявам.

Неочаквани проблеми възникнаха с електричеството.

На втория ден от пристигането нямахме ток – някакъв проблем по далекопровода, защото всички селища на юг от нас също нямаха – Ахтопол, Синеморец, Резово... Ако помните, преди няколко години цялото южно черноморие остана без ток заради един паднал стълб, е сега без ток остана само най-южното.

Има прогрес.

Важното е, че ако построим АЕЦ-а, ток ще има, а стълбове... кой знае. Един референдум за стълбове и за двулентов път да направим а?

Онзи ден през бара на плажа (на плажа има) мина проверка на МРРБ и генераторът от стрес спря да работи за 8-10 часа, което предизвика бродене на туристи из селото в търсене на нещо за хапване и пийване в ранните следобедни часове.

Друго голямо изпитание за вманиачените интернет фрикове е ужасният интернет на плажа. WiFi няма, 3G-то църцори като селска чешма по време на напоителен сезон, тоест трябва да прекарваме повечко време във водата и със себе си, което не е никак лошо, но абстиненцията ни тресе от пръстите на краката до връхчетата на ушите.

Снощи, в хотела, в който вечеряхме, спря токът и никакви героични усилия за рестарт не помогнаха, дори изключването на бойлерите по стаите.

Във Варвара има драма – ще има ли рейв парти или не? Хората искали, общината не давала. (Цецо не давал, а кметицата искала - това е последната информация). Ей рейвъри, целувайте ръка, бе. В Русия затвор дават на такива!

Разбрах, че магистралата към морето вече се откривала на половинки. Първо 16 км се откриват в едната посока, после в другата.

В Бутан имали министър на щастието. Абе, аланкоолу, ние министър-председател на щастието имаме. Аматьори!





 Най-накрая зад решетките












събота, август 18, 2012

Сбогом, Боби!

Скъпи приятели, Боби ни напусна днес. Не можа да се пребори с болестта.

Много ги харесваше. Почивай в мир, приятелю.

петък, август 17, 2012

Мъчително изстъргване на глупостта, но половинчато

Частично започна да ми се изпълнява една детска мечта – започна демонтирането на паметника пред НДК.

Силно бях разочарован, когато разбрах, че този демонтаж е само частичен, тоест конструкцията няма да бъде премахната, а ще бъдат отстранени само опасните части от нея. 

Тоест, грозният паметник ще стане още по-грозен, защото само ще бъде обрязан и ще се лиши и от цялостния си замисъл. 

За разлика от мнозинството противници на паметника, смятам, че ако бъде оставена само неговата чисто геометрична част, а статуите и надписите бъдат отстранени, то той би могъл и да остане под някаква форма в парка, като му се придаде и полезен смисъл – например да бъде приспособен като стена за скално катерене или като някакъв атракцион.

За съжаление, ще бъде запазена само най-грознота и ретроградната част, чието място отдавна е в музея до КАТ.

Наблюдавайки отношението към паметниците и паметта в България, заключавам следното – има скàла на непомръдваемост на паметниците у нас.

Най-лесни за местене, складиране в задни дворове на музеи, губене и пренаправяне са паметниците на реални жертви, на редови граждани, които са изпълнили дълга си към България и са загинали на нечие бойно поле.

Доста по-трудни за местене и демонтиране са каменно-железобетонните мистично-суеверни теософски бълнувания на Людмила Живкова и на артистичния кръжец около нея.

"Около 1/3 от металната конструкция ще бъде премахната, но няма да има взривове. Със сигурност статуите ще бъдат запазени", категоричен е Калинов и продължи: „Трябва да предложим една нова и безопасна визия на паметника".
Авторът на монумента Валентин Старчев ще предложи нова визия за него. Минали са 30 години от създаването му - достатъчно време, за да се промени идеята за 1300 години от създаването на България.
Арх. Калинов разказа, че едната композиция изобразява Симеон Велики и книжовниците, втората символизира жертвите, дадени по време на историята на страната, а третата композиция е на Съзидателя, който продължава да строи България. Само за 8 месеца Валентин Старчев е трябвало да измисли паметника и бързите срокове са провалили изпълнението. („Труд“)

И най-трудни са символите на съветската окупация, които дори не се обрязват от гузна съвест, като тези предишната група, а дори се лъскат и ремонтират.

Един приятел ми каза – „Какво се чудиш? Причината е съвсем очевидна и изразява отношенията на собственост в България. Колкото по-трудно се мести нечий паметник в България, толкова повече той е собственик на държавата.“

Много добра аналогия. 

Отдолу можете да видите снимки и видео от днешните процедури по отстраняване на част от конструкцията.

Както обикновено, управляващите от ГЕРБ ще свършат работа, ама половинчато и ще опитат да запазят паметника, „премахвайки“ го. Както с много други неща.

А защо точно сега – ами не се ли сещате? На 31-ви август Той ще открива метрото Си и не иска да му се пречкат разни грозотии. Обяснението е на една японка, живееща понякога в България, не е моя. Гениално обяснение!








понеделник, август 13, 2012

Лондонската Олимпиада – най-коректната Олимпиада

Превеждам ви част от тазседмичния коментар на Юлия Латинина за радио Ехото на Москва:

Да поговорим за Олимпийските игри, още повече че за тях ми зададоха много въпроси. Вече казах, че не обичам Олимпиадите. Това е класически образец на институционализиране на добри намерения и превръщането им в бюрокрация. С добрите намерения винаги така се получава – ето например, Свети Франциск от Асизи проповядвал сред птичките, а приемниците му се превръщат в бюрократи.


Това се получава заради фундаменталната лъжа, лежаща се в основата на олимпийското движение – то е основано на това, че в състезанията (трябва да) участват любители, т.е.такива, които не си изкарват парите със спорт. Днес това правило е отслабено, но то, както и преди се спазва by enlarge (общо взето). И това е същинско фарисейство, защото... днес, естествено, всички участници в Олимпиадата тренират по 10 часа дневно, и горното правило води до това, че спортистът не може да има приходи от това, което прави, издържа се от държавата и съответно, в олимпийското движене важен става не спортистът, а чиновникът.

Има още няколко следствия от това правило. Всеки чиновник е заинтересован в уголемяването на неговата организация (структура – бел.Ст.) и в случая с МОК това води до увеличаване на видовете спорт, които не са особено интересни на зрителите,  а за сметка на това се дава възможност да се искат повече пари, правомощия и възможности за регулация.

Освен това, бюрокрацията не може да създава самоиздържащи се системи и като следствие Олимпийските игри стават все по-скъпи, олимпийските обекти – все по-еднократни, което прекрасно устройва бюрокрацията на страните-домакини, а корупцията расте.

Но искам да разкажа за още един детайл, който ме порази на тези игри.

Лондонската Олимпиада стана политически най-коректната Олимпиада в света,

при това в онзи краен, преминаващ във фашизъм, стадий.

Значи, първата история е за това, че гръцкият олимпийски комитет отстрани  скачачката Параскева Папахристу. Тя се пошегува в Twitter, че ето, днес в Гърция има толкова негри, че нилските комари са осигурени с храна от вкъщи. Шега на граница на фала. Но прекършиха живота на човек, който цял живот се е подготвял именно за тези състезания. Е, момчета, Министерството на доброто наказава за престъпления на мисълта.

След това, стана историята с Надя Дригала – от немския отбор по академично гребане. Нейното гадже написал във Фейсбук, че пътува във вагон, пълен с негри и пакита (на български няма обидна дума за пакистанци – бел. Ст.). Той действително е бивш неонацист, а сега е член на легалната дясна партия в Германия. Т.е.момичето са я изгонили, изритали, за това, което нейният приятел, чиито възгледи тя по нейни думи не споделя, е написал във Фейсбук. Хора, полудяхте ли? Какво е следващото? Дисквалификация заради баща? Заради майка? За това, че дядо ти е служил в SS, а пра-пра-дядо ти е потушавал сипайското въстание в Индия?

Но най-удивителното е друго. Министерството на доброто, което е готово да наказва с (нажежено) желязо  заради полит-некоректни гаджета, се оказва изключително толерантно към нацизма от друг вид. Ето, при нас ливанските борци отказват да тренират в една зала с израелските. Това е чиста проба расизъм, това не е тъпа шега в Twitter. По идея, Олимписйкият комитет е длъжен да каже  – „Момчета, моля, към изхода“. Вместо това комитетът разделя със стеничка залата за тренировки, за да не обиди нежните чувства на расистите.

Друг пример. Две спортистки от Саудитска Арабия отказват да участват без хиджаб. Е, мислим си, че логиката на олимпийското движение е: „Момичета, извинете, но съревнованията са посветени на постиженията на човешкото тяло. Ние не ви налагаме нашите стандарти, а ако вие не ги приемате, моля, заминавайте си, спортувайте си по 5 пъти на ден на килимче с лице към Мека“. Вместо това им разрешават да се състезават с хиджаб. Какво следва? Може би да сложим хиджаб и на другите спортистки, за да изравним шансовете?

В случая МОК става огледало на навиците на международната бюрокрация. Тя е готова да жигоса всичко, което намирисва на крамолната идея за превъзходството на западната цивилизация над някои други. И да отбележим, тази идея няма практически последствия. Каквото и да напишете в Twitter, Гърция няма да воюва с Египет.


Едновременно с това международната бюрокрация капитулира пред другите видове расизъм, които утвърждават превъзходството на примитивни, арахаични, среновековни и фанатични култури над западната цивилизация. При което, нека отбележим, тези идеи наистина са опасни, защото изцепката на ливанските спортисти не е много далеч от идеологията на Хизбула. Хиджбът не е безобиден местен обичай, хиджабът става символ на тази агресивна позиция, която ислямистите налагат на западния свят.

И, извинете, според мене стана време да кажем:

 „Господа олимпийски чиновници, от вас ни се повръща. Това, което правите, не е интернационализъм и толерантност – това е фарисейство и страх. Готови сте да разрушите живота на гръцка спортистка за неподходяща шега, прекрасно разбирайки, че гръцките нацисти няма да ви взривят за отмъщение. Но страхливо капитулирате там, където има и най-малкат опасност защитата на олимпийските идеали да ви нарани нежната кожа, да не би някой ислямистки шахид ви се обиди за забрана на хиджаб“      

Снимката е от Фейсбук страницата на Саудитска Арабия.

сряда, август 01, 2012

Стани да ти дам документите!

С Иван Бедров днес пътувахме до с. Юруково (Иван е сглобил кратко филмче). Познато звучи отнякъде, нали?

Това е родното място на Мустафа Кьосов, българската жертва в бургаския атентат, шофьорът на злощастния автобус.

Селото се намира в планината, в приказно красива местност, близо до пътя Банско-Велинград, малко след Белица.

Идеята ни беше да разгледаме селото и да разберем кой е Мустафа, откъде идва и каква е историята му. Защото, освен че е единствената непочетена жертва на тази трагедия, той е и жертвата без лице – досега не сме видяли портрета му.

Всички наблюдавахме церемонията, с която израелското правителство изпрати своите жертви.

Мустафа не беше изпратен от представител на българската държава. Кметицата на Юруково дори разказа, че в селото са били държани в неведение за смъртта му, чак до момента, в който работодателят му се е обадил по телефона, за да съобщи ужасната новина.

България даде жертва в една война, за която още дори не знае дали е нейната война, но въпреки това, не посмя да изпрати своя гражданин с почести като загинал във военни действия.

На погребението са присъствали двама депутати от ДПС. Разбирам, че е било трудно на представител на изпълнителната власт, която по Конституция е задължена да съхранява живота и здравето на българските граждани, да се изправи пред семейството и земляците на загиналия и да отговори на укора в очите им, а може би и на остри реплики и критики. Но трябваше да застане пред тях. Затова и правим избори, за да избираме най-достойните между нас да ни управляват.

Губил съм близки хора и знам, че няма компенсация, която може да възстанови такава загуба.

Парите имат значение, когато си отиде човек със семейство и дете, но значение има  и уважението и съпричастието към мъката му, а точно в това не сме от най-добрите.

Когато пристигнахме в селото, разбрахме, че днес ще дойде областният управител, за да връчи 10 000 лева обезщетение на семейството за загубата му.

Бяхме втрещени, че за това се подготвя официална церемония, на която трябва да присъстват журналисти. За чувствата на семейството никой май не беше помислил.

Изглежда се очакваше от семейството на Мустафа да влезе в положението на властта, понесла драскотини върху имиджа си след атентата, и да изиграе ролята, която му бяха определили – на граждани, благодарни за топлата грижа на властта и лично на премиера на републиката.

Точно така и стана.

Тъстът на Мустафа се беше свил на един стол в кабинета на кметицата, разплакан, с желанието всичко това да свършва възможно най-скоро, но решен да направи всичко възможно да изиграе ролята си в този спектакъл, за да помогне на близките си. Не вярвам, че би присъствал на тази унизителна церемония доброволно.

„Стани“, някой го изкомандва, за да си вземе документите.

Властта помага, но срещу благодарност и пред камерите.

Не усещах колко съм потресен от посещението в Юруково, чак докато не се прибрах в София и не се усетих, че мисля само за това.

Юруково е бедно село. Населението се прехранва като ниже тютюн, гледа животни или пък сади картофи в градините около къщите.

„Не разбрахме, че ще има гласност, не сме подготвени за церемония“ – 
Емине Еланска, кмет на Юруково

„Требува да има държава, да не станува така в България“

 „Момчето беше със секой, вършеше работа, отиде да изкара два лева пари, ама... си замина“

 „Стани“ 

Капак за казана
Госпожата, чиято собственост е къщата, няма пари да я довърши, но обича цветята.




 Бурканите

Главната улица


Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)