вторник, юни 11, 2013

Екскурзия до Костенския водопад и Траянови врата

Преди няколко месеца с мен се свърза Сашо от Тойота. Видял моя разказ за джипката, направил му впечатление и се разбрахме да се видим. Отидох, знаете къде, до последната спирка на метрото на Цариградско шосе, след изложбения център и хотела.

От дума на дума се заговорихме, че може да изпробвам новия  RAV и не се съпротивлявах много на идеята.

Но, трябваше да почакам около два месеца, защото това беше поредният план, който ми беше отложен поради прибързаната „тактическа“ оставка на Бойко Борисов.

Разходих се между колите в шоурума. Новите коли изглеждат страхотно. Само новият модел на РАВ4 не е с моя дизайн на предницата, докато новият Land Cruiser сякаш ме притегля с невидими магнити.



Много интересно как „мутират“ дизайните на колите и то само за да отговорят на фантазиите на клиентите и да отговорят на нуждите на пазара. Подобно нещо се случва и с RAV4.  Започнал като паркетен джип, т.е. SUV, с изящен дизайн (такъв имам и не си го давам), постепенно еволюира до практична кола с голям багажник и с голям просвет.

Откакто си взех моя (произведен 1998г, купен 2006г.), много си го харесвам – въпреки че вече е на 15 години, досега съм сменял само консумативи, а веднъж сменях и изтъркан съединител. Вдигал съм 170км/ч, напълно възможно е,  но някъде след 140 км/ ч в купето ми се се появяват вибрации, които не харесвам особено, а и на такива скорости гълта като змей.

По отношение на дизайна съм консерва и оформлението на всеки следващ модел на RAV4 ми харесва все по–малко, а съвременните дизайни на серията нещо въобще не ме грабват. Но може би съм предмет на естествена еволюция и таргетиране, защото в шоурума хвърлих око на новия Hilux, който е истинско бижу и отвътре, и отвън, което разглеждам като доказателство, че вероятно в предишен живот съм бил шофьор на камион или поне файтонджия.

Взех колата в събота сутринта, но нямаше как веднага да потегля към приключението, защото бях решил да взема плеенничките с мен, а Дара имаше състезание по петобой, за което се беше подготвяла цяла година. Сутринта не успях да отида на плуването, което беше твърде рано (нечовешко е – 8ч. сутринта), но успях да отида в 15ч. на бягането. На плуването Дара объркала нещо с дишането и затова беше нагълтала вода, а после се обърка малко и на кои колчета е финала на тичането, та спечели среброто!


Браво, Дара!

Но, за автомобилчето. Не бях карал досега автоматик и се притеснявах. От друга страна, всички карали автоматик казват че е по–лесно. И наистина е по–лесно, стига да запомниш няколко основни положения (моля, опитните с автоматика да не ми се смеят):
1. Работиш само с десния крак, с него натискаш газ и спирачка и това е. Левия по–добре да го държиш притиснат вляво и да не участва в действието. Чувал съм, че някои хора си връзват левия крак в началото, за да не сбъркат.
2. Ако не натискаш спирачката, колата сама си върви с около 10км/ч, както напред, така и назад. Пускаш лекичко педала и тя сама си движи. Това ми докара малко нерви, докато се чудех защо така скача с педала.
3. Няма как, трябва да се привикне и на малко по–различна динамика на колата. Имаш чувството, че караш със спътник, който ти сменя скоростите. 
4. Спускането на скорост не е възможно без включването допълнителни функции в колата. Аз така и не ги разучих как става и се спусках на спирачки. 

А сега накъде? Някъде около София най–добре. Някой беше писал скоро, че Траянови врата са страхотно място, а аз сигурно стотина пъти съм минавал покрай знака на магистралата, но  никога не съм се отбивал. Имах също идея да изпробвам колата на по–разнообразен терен – градско, магистрала и планински път. Маршрутът ставаше точно за това.


Колата толкова лесно върви, че 140 км не се усещат по магистралата, а планинското пътче го преодоля толкова леко, че я качихме там, където май е забранено – до самата крепост.



Там попаднахме на една от онези плочи, които трябва да отбележат поставящия ги, а не толкова историческото място, събитие или личност, които почитат. Ето я – плочата, чиято цел е да увековечи президента Първанов, който няколко месеца преди влизането ни в ЕС не пропуска да ни напомни за вечната борба с византийския враг. Дара веднага отива до плочата и започва да срича думите на глас. През това време от крепостта излиза предишната група, която с удоволствие наблюдава патриотично–литературното ѝ занимание.



Дара и Диди са придобили спиращия дъха навик да се катерят върху всяка по–височка скала, стена или камък, и при това гледат да го направят преди да сме успели да се обадим да слизат веднага долу. И понякога успяват!

Не съм сигурен каква част от крепостта разгледахме, защото трябваше бързо–бързо да се качваме отново в колата, понеже заваля.



Когато се скрихме на сухо заваля още по–силно и се зачудихме къде още можем да отидем наблизо. Сетихме се за Костенския водопад – може да се стигне с кола до самото място и да се скрием бързо от дъжда, ако се наложи.

Я виж ти – облакът с дъжда като че ли продължава да виси над Траянови врата, а ние обикаляме по периферията му, което ни осигурява едновременно слънце, дъжд, невероятни зелени гледки и шарени дъги на които момичетата много се кефят. На моменти минаваме много близо до дъгите.





Дара и Диди фантазират какво ще стане, ако всички минем под дъгата и те с мама станат момчета, а аз момиче.

– Тогава аз ще нося роклите на Диди, – започвам да си мечтая.

Диди, обаче, има колебания – вече ѝ се струва, че май не е голяма далавера да ставаш момче.

Аз бях идвал  на водопада преди 20–тина години, но си спомних за това място чак когато го видях на живо.

В навигацията на колата не откриваме начин да го зададем като дестинация и затова разчитаме на гармина, който си носим от вкъщи и който си работи перфектно и на български.

По пътя се срещат множество впечатляващи гледки, както и страшно много гнезда с щъркели.



Пред водопада има широк и удобен паркинг, който е почти празен. Обичам, когато има място за маневри.

Костенският водопад е място, където се смесват минерална и изворна вода и изглежда приказно. Така съм си представял мястото, където Ам–Гъл (Голъм) лови пъстърви.





Във вира под водопада се излива и тръба с гореща минерална вода, а до близката хижа има чешма едновременно с топла и със студена вода. От топлата се носи отчетлива миризма на сяра.




 „И аз бях тук!“


Прибираме се вече по тъмно.

Колата е супер и сама прави много неща. Чистачките се пускат автоматично от дъжда, автоматично се палят и фаровете ѝ. През деня светят високи габарити, което премахва необходимостта да се кара на къси. В мокро и сухо време е залепнала на пътя и дори на 140 км/ч не ѝ личи, че караме в дъжд.


Първият тур ни вдъхнови и се уговорихме, че на другия ден ще тръгнем по–рано.

(очаквайте втора част)

PS. Колата ми беше предоставена безплатно за тестове от Toyota от петък вечерта до понеделник сутринта. Трябваше да си платя бензина, както и всякакви други разходи за консумативи, ако случайно възникнат. Платих 90лева за дизел за двата дни, за да я върна с толкова гориво, с колкото я взех.

6 коментара:

Съзерцател каза...

Тази плоча май е нова. Мисля, че плочата, която постави Първанов през 2006 беше черна. Явно някой се е разгневил и я е бастисал, затова са сложили нова. :)

А това как са те убеждавали за теста ми напомня за вица, дето Чапаев искал да му направят паметник като въздържател и отказвал водка. :)

Съзерцател каза...

А като гледам и изпълнението на плочата, по-добре без нея.
Много харесвам семплия пример на "византийците" при Термопилите. Незабелижимо, камък, сливащ се с околността и стих, който призова пътника, саднал да си отдъхне да спомене тези, които са си оставили костите там.

Светличе каза...

Прекрасно!!!

Стойчо каза...

Плочата наистина беше черна, а името на Първанов даже изпъкваше повече – явно някой се е засрамил по-късно ;)
На мене много ми харесва крепостта и, ако е рекъл Господ, даже бих продължил по пътя, по който се стига до крепостта – никога не съм минавал северно от магистралата в този участък, да видим къде ще ме изведе

Борман Комерс каза...

И двете месности са с уникална природа. На Траянови врата и Костенския водопад сме ходили преди 2 години и нещо, изкарахме си перфектно! Бяхме с приятелско семейство...тази година сме решили цялото лято, всяка събота и неделя (вече започнахме) да обикаляме по една забележителност в България, струва си, да знаете! :)

врати каза...

Много благодаря за хубавата статия и красивите снимки от тези местности.Добре е човек да пътува особено в своята собствен родина и както и вие пишете....' 1. Работиш само с десния крак, с него натискаш газ и спирачка и това е. Левия по–добре да го държиш притиснат вляво и да не участва в действието. Чувал съм, че някои хора си връзват левия крак в началото, за да не сбъркат.
2. Ако не натискаш спирачката, колата сама си върви с около 10км/ч, както напред, ...." и всичко останало но направо ме шокира това, че някой е способен да си завърже крака, за да не се объркат хахаха всякакви ситуации има явно.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)