сряда, юни 26, 2013

Трудният нетерминален изход от кризата

ден 12-ти от протеста

Когато през 89-та и 90-та година обществото се опитваше да излезе от 45-годишния насилствен зимен сън, всичко изглеждаше като на Северния полюс – всички посоки изглеждаха положителни и всяка посока беше юг, т.е. по-добре от статуквото.

Или ако искате друга аналогия – всичко изглеждаше като от дъното на дупка – всички посоки бяха добри, защото водеха навън от дупката.

Правителството на ГЕРБ имаше големия грях, че злоупотребявайки с антикомунизма и с десните идеи, насила натика обществото назад, връщайки проблеми, състояния и дилеми, които мислехме, че отдавна вече сме решили и сме оставили зад себе си.

Тоест, те успяха да върнат времето назад, заради което не заслужават втори шанс докато не се превърнат в нормална партия без присъствието на Борисов и Цветанов.

Получи се така, че Държавата, която се поддържа от данъците на всички и трябваше да работи и да служи на всички, беше нападната от опасен паразит, който изсмукваше кръвта ѝ и в последните три мандата беше съюзник, развращаващ управляващата партия.

Този паразит е олигархията – група едри собственици, които дължат богатствата си на специалните отношения, които изградиха с държавни чиновници и политици, а не на идеите, трудолюбието или ефективността си. Това са богати хора, но слаби бизнесмени, които не могат да оцелеят в нормална среда и затова имат само един изход – да бъдат винаги близо до властта и постепенно да я завладяват.

Правителството на Орешарски е превзето почти изцяло от този олигархичен паразит, който няма цвят и идеология, но който може да оцелее само на топло до властта.

Крайно необходимо е да се отдели олигархичния паразит от властта и чрез обществената енергия (тоест, чрез личния ангажимент на всеки), да се съживи държавността и да се върне на гражданите.

Затова трябва да се предприемат следните стъпки:

1. Да се създаде визия за бъдещото развитие на българското общество. По принцип такива подробни визии са работа на партиите, но протестиращите днес могат поне да изработят консенсус за основни принципи и ценности, които да бъдат съхранявани, независимо кой ще дойде в бъдеще на власт.

2. От тази визия да се изведат конкретните краткосрочни задачи, които трябва да се изпълнят в близките месеци, за да запазим посоката на движение към демокрация и към отделяне от олигархичния паразит. Тук влизат най-спешните промени в Избирателния кодекс, а защо не и промяна на тактиката на протестите към по-радикални форми – блокиране на кръстовища, национална стачка и т.н.

3. След бързо провеждане на нови избори, ако на власт не дойде достатъчно решително реформаторско мнозинство, което да възстанови баланса на властите и независимостта на съдебната система, което да направи прозрачно и ефективно управлението на публичните финанси, да гарантира свободата на словото и правата на собственост, да съживи бизнесклимата и да подхване отново необходимите социални реформи, а също и да изведе държавата от пагубните енергийни и други зависимости, то визията трябва да се прецизира и отново с легални средства и чрез протести да се работи за избори и ново управление, докато получим желания резултат.

Хартата, която подкрепих вчера, казва горните неща по-подробно и може би малко по-сложно, отколкото е необходимо. Тя не е свещен текст и аз ще подкрепя всяка друга идея, която носи добри идеи за бъдещето.

Ето, например, Клаус Шрамайер, бивш немски дипломат в София предлага важни неща в допълнение

 „да се приеме нов изборен закон; да се засилят правомощията на президента и да се орежат тези на главния прокурор; да бъде деполитизиран Висшият съдебен съвет; да бъде приет либерален и прозрачен Закон за печата; да се преформулират правилата за работата на специалните служби.“ 

Като изключим идеите за повече правомощия на президента, които изискват промени в Конституцията (а в момента той няма особени права, но като си спомним управлението на Първанов–Гоце, няма и ефективен начин да бъде контролиран или санкциониран) и твърде хлъзгавия лед на Закона за печата, това са идеи, които заслужават внимание.

Но констатациите и работата, която предстои никъде няма да изчезнат, както и необходимостта протестите да продължат, докато сегашното правителство да напусне възможно най-бързо управлението, изпълнявайки един санитарен минимум искания на протестиращите, за да подготви почвата за промяната.

Ще продължаваме с протестите и с усилията докато постигнем  това общество, в което искаме да живеем.

7 коментара:

Кентавър каза...

" ... ако на власт не дойде достатъчно решително реформаторско мнозинство ... отново с легални средства и чрез протести да се работи за избори и ново управление, докато получим желания резултат."
Интересно, колко пъти ще ходим на избори и какъв резултат трябва да получат съответно БСП, ГЕРБ и най-вече ДСБ+ за да приемем, че сме достигнали желания резултат?

Комитата каза...

Процентите са трудни за предвиждане, но по действията и назначенията ще ги познаем

Анонимен каза...

А кой е казал, че има изход от кризата. Човешката история е пълна с примери за общества които не са излезли от последната си криза, някои съвременни, някои - изчезнали от картата на цивилизациите.

Георги Павлов каза...

аа, казвано е това много по-кратко:

Избори до дупка! ;)

Анонимен каза...

А защо БСП ги е страх от нови избори? Нали са убедени, че те са спечелили изборите и законно управляват.Ето сега е момента с една категорична изборна победа да разбият на пух и прах " митовете", че са узурпирали властта. А ако ДСБ дойде на власт и започне да назначава приближени на Божков, Златев, Цв. Василев и т.н. на високи постове аз лично отново ще изляза на протест.
Радостина

Анонимен каза...

Здравейте. За пръв път коментирам във Вашия блог. Веднага искам да кажа, че и аз съм от категорията ‚автентично десен‘, каквото и да означава това. Имам някои въпроси по статията.
Вие казвате, че „Правителството на ГЕРБ имаше големия грях, че злоупотребявайки с антикомунизма и с десните идеи, насила натика обществото назад, връщайки проблеми, състояния и дилеми, които мислехме, че отдавна вече сме решили и сме оставили зад себе си." Можете ли да бъдете по-конкретен? Какво имате предвид? Но кратко - 1,2, 3 .... Иначе така ми звучи като лозунг.
И друго. Казвате, че „получи се така, че Държавата, която се поддържа от данъците на всички и трябваше да работи и да служи на всички, беше нападната от опасен паразит (олигархията), който изсмукваше кръвта ѝ и в последните три мандата беше съюзник, развращаващ управляващата партия“. Ако правилно броя последните 3 мандата без сегашния са правителствата на Борисов, Станишев и царя. Кажете няколко думи за олигархията от преди този период – има ли я, няма ли я, кой я създаде, кой я укрепи. Хайде да не се връщаме до Луканов, да започнем от проф. Л. Беров.
Пламен

Комитата каза...

Здравейте, изразът „автентично десен“ е използван в сатиричен смисъл в подзаглавието на блога, така че ние, съавторите не се декларираме като такива, а само се шегуваме с тези, които ни наричат така.

Нямам време да отговарям на всичките ви въпроси, но съвсем накратко –

ГЕРБ злоупотребяваше непрекъснато с членството си в ЕНП, докато реабилитираше режима на Тодор Живков, например. Друг пример за злоупотреба на тази уж „дясна“ партия е растящата намеса в икономиката, чрез договорки, например за цените на горивата или на лихвите...

Но вие като десен човек тези неща сте ги усетил сам.

Олигархията започна да се създава веднага след падането на режима на Тодор Живков, като корените ѝ са в сенчестите престъпни и икономически играчи от последните години на комунистическия режим.

Тук можете да прочетете за началото на кариерата на някои от тези имена, за които говорим.

Разбира се, отношението към олигархията не беше еднакво на всичките правителства. Някои особено я подкрепяха (Луканов, Беров, Виденов), други се опитваха да ограничат влиянието ѝ (Костов, Димитров). Няма как да разкажа всичко без да напиша учебник по история ;)

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)