четвъртък, януари 31, 2013

За наука грух

Оставката на министър Сергей Игнатов беше посрещната с облекчение от мнозина, главно заради скандалите във фонд „Научни изследвания“.  На ваше място не бих се радвал толкова.

Още един министър отпадна от правитеството като като класово чужд елемент.

Личното ми мнение, което не съм консултирал с министъра е, че като се започне от включването си в правителството на генерал–лейтенант доктор Борисов, компромисите и грешките, които направи в името на реформата, в крайна сметка му изядоха главата.

Точно заради тези компромиси и грешки беше намразен и беше наказан в крайна сметка.

Но къде е анализът (тук се появи един)? Справедливо ли си отиде? Къде точно сбърка? И какви са уроците?

По стар български обичай никой изглежда не се вълнува от тези въпроси, няма и да се развълнува.

Големият грях на бившият министър в очите на генерал–лейтенанта е, че предизвиква протести.

И да не бъркаме оставката на министъра с назначаването на приемника му, това са две различни събития.

А с назначението на Стефан Воденичаров за министър на образованието, генерал–лейтенант премиера доктор Борисов все пак доказа, че е гениален, защото успя да капитулира едновременно по няколко фронта:

  • На фронта на образованието. Бъдете сигурни, всичко позитивно, промъкнало се в тоя бранш с министър Игнатов, скоро ще бъде успешно заличено като „неолиберално“ залитане, насочено против някое национално достояние.
  • На фронта на ядреното лоби. Стефан Воденичаров беше лицето на инициативния комитет на БСП за гласуване „ДА“ на референдума. 
  • На фронта на БАН и  науката. „Феодалните старци“ взимат властта и ще си го върнат на всички с идеи за промени. Ще продължава бягството от отговорност и цирковете като с обсерваторията в Рожен. Нещата във фонд „Научни изследвания“ ще станат още по–зле. Вероятно и Законът за развитие на академичния състав ще бъде изкасапен до неузнаваемост.
  • На политическия фронт, на практика предоставяйки контрола на науката и образованието на БСП.
Няколкото месеца до изборите ще стигнат само да се унищожи всякаква следа от реформа, но не и да се създаде каквото и да е. 

Както веднъж каза Иван Бедров, това е политиката на „последно десет“. 

Всичко, постигнато с огромни усилия и жертви, в момента се разходва като дребни парички до изборите.

Сит търбух за наука грух.

карикатура: Иван Кутузов, Дневник

сряда, януари 30, 2013

Услуги за танто и ядрено кукуригу


Много рядко си позволявам да копирам 1:1 текстове от други автори, но този силно ме заинтригува, а и доста хора четат доктора по диагонал, защото много букви слага в текста. Препубликувам го и защото хвърля светлина поне върху една от флуктуациите на мнението на премиера относно АЕЦ „Белене“. 

Също така, не знам дали помните, но премиерът призна, че е врънкал Ваньо Танов да прекрати проверката в пивоварната на Мишо Бирата, но „нищо не било последвало“, един вид – няма за какво да се заяждате.

Тук случаят е подобен. „Искаше ми услуги (Станишев), ама аз нищо не свърших“ Ами кажи какви услуги ти е искал бе, нали ти е политически противник или двамата си правите услуги за сметка на данъкоплатците, защото са балами? 

Да не стане като с признанието на Клинтън, който бил пушил марихуана, „ама не гълтал“ или той нямал сексуални отношения с другата Моника, тоест отношения в които тя има сексуални отношения с него, а той с нея не, защото не гълтал, не се броят.

Оригиналът, от който е взет откъса, е от седмичния сатиричен дайджест:

(почернянето на текст е мое)

Тони Филипов, д-р: Из делниците на един луд (21 – 25 януари)


.....
Четвъртък, 24 януари

Станишев разправя, че през пролетта на 2011 г. Бойко поискал среща с него и го помолил за подкрепата за строителството на „Белене”.

Бойко вика: „Съжалявам, че когато Станишев и хора от неговото семейство са идвали в дома ми, не съм съобщавал на медиите… Да, имаше такава среща. Но много малка част от разговора е била на тази тема. Благодарих му, че не е подписал договора за Белене, за да не се съсипва държавата… Останалият разговор беше да ми иска услуги, които аз не свърших…

Ако не става въпрос за някакво сериозно разстройство на когнитивната памет, трябва да кажем, че премиерът грозно лъже. По това време той пропагандираше, че без “Белене” сме щели да внасяме ток от Турция, а цената му щяла да е непоносима. На 4 април 2011 г. нарисува в „Панорама”едно апокалиптично бъдеще на страната ни без „Белене”. Как 2017 щял да спре V-ти блок, 2019 – VI-ти, как ще увиснем само на „Мариците”, които продавали ток в пъти по-скъп от АЕЦ, а също и на ВЕИ-тата, чийто пък бил десетки пъти по-скъп… И накрая риторично попита: „И тогава няма ли да се срути цялата икономика и да фалира държавата?”

Повтарям, лъже!

Борисов в „Панорама”. Ето линк за неверниците: http://www.youtube.com/watch?v=QSE2grkfYOk

 
Между другото, удобен момент да ви покажа червения конец на лявата му ръка.

Но какво се случи после, та този фен на „Белене” стана яростен противник на централата, не мога да ви кажа. Досещам се само, че не е от сферата на чистата политика.

Отзарана по Битивито Анка и Виктор се хванаха за това „…да ми иска услуги…” И почнаха да разпитват какви са били, пък направил ли ги е Борисов… Вика: „Не. Г-жа Йосифова сама си спечели конкурсите…” Стана ужка се изпусна под натиска на журналистите… Малко селски номер. Но въпросът остава: Ходил ли е Станишев да моли Борисов да не прекратява пиарските договори на Моника (или да и даде нови)? Нема дим без пушек, дето викаше Мадам В.

Обърнете внимание на още нещо: „… когато Станишев и хора от неговото семейство са идвали в дома ми…” Значи освен Станишев и друг от семейството го е посещавал в дома му, но това едва ли е била г-жа Дина Станишева. По-вероятно да е била Моника. Сама ли е била, с придружители ли, те си знаят. Но е факт, че Моника продължава да обслужва няколко министерства и агенции. И Бойко говори само хубави работи за нея, интелигентна била, комбинативна… Ще видим, ще се чуе. Казах ли ви, че „Галерия” писа, че Бойко май бил баджанак на Дянков по линия на Иринка? Изобщо, както би казал Сан Антонио, тоя е голям пожарникур. Ще излезе баджанак на половин София… А се прави на целибатер*…

Извинете, няма да го чета Саната вече, влияе ми зле…

Обаче и Моника излъга грозно. Ма много лъжат, бе! Всички лъжат! Как ще ги отучим, идея нямам. Питат я за ония декари, дето ги спомена Миро: “В чужбина разбрах, че съм собственик на 140 дка… Това не е истина…”

Не е, Моника наистина не е собственик. Собственик е фирмата, в която Моника е съсобственик – “Експат бета”. Което коренно променя нещата. Не ли? Схемата е като „Дюнигейт”. През 2008 г. държавата продава земите на подставено лице – в случая две фирми на адв. Камен Киров – за невъзможните 17 лева кв./м. Те я продават на Моника и нейните ортаци за също толкова невъзможните 32 лв. Тъй че “Експат бета” купува „препрана” земя. Ако трябва да сме честни, тука цялата далавера се върти около и за ексминистър Николай Василев.

На Моника се пада само залче от баницата, 1/10.

.....

Карикатура – Христо Комарницки

вторник, януари 29, 2013

Референдум 2013г: Игра с отрицателна сума

Вчера, за пръв път в демократичната история на страната, се проведе референдум и аз участвах в него.


Пътят към Самоков, където наблюдавах изборите, като зимна приказка

Не знам как е по другите държави, но в България референдумите досега са служили като купата в която управляващите като Пилат Понтийски си измиват ръцете, от престъпленията, които смятат да извършат, вече от името на народа.

През 1922г правителството използва референдума, за да се разправи с политическите си противници. През 1946г., погазвайки всички норми на добрия тон и честните избори тогавашните управляващи ликвидират не само монархическото устройство на държавата, но  пътем и всякакви демократични права и свободи. През 1971г. с гласовете на референдума е утвърдена тодорживковска конституция, която трябва да резервира на БКП място във вечността и която, поради недъгавостта си, беше първото нещо, което трябваше си отиде веднага след 1989г.

В днешно време, част от политическата класа реши да се скрие зад народа, опитвайки се да му прехвърли политическата отговорност за АЕЦ „Белене“ и ядрената енергетика.

Разбирам хората, които отказаха да участват в този цирк, организиран за тях от Станишев и националистическите организации. Никой не желае да гледа насила цирк, особено такъв за който хем си плаща, хем насила са го пратили на манежа да прави смешки.

БСП е в почти пълна изолация и можа да привлече съвсем малко хора извън участвалите в подписката за АЕЦ „Белене“. Което за тях е добра новина, защото имат имената и ЕГН–тата на всичките си избиратели и могат с голяма вероятност да преброят откъде и колко депутата ще вкарат в НС.

Ромите не гласуваха. Искате да разберете какъв процент от ромите реално са интегрирани в българското общество? Пребройте бюлетините в ромските секции и сметнете процента от общия брой гласоподаватели там.

Ромите доказват, че референдумът няма нищо общо със залъгалките, размахвани от червената агитка – уж че гласуваме за евтин ток и за работни места, т.е. теми, които би трябвало живо да вълнуват ромското малцинство.

Също така, анализирайки гласуването в ромските секции на предишни избори, можете да сметнете кой и колко си плаща за политическа любов.

Подобна е ситуацията с избирателите на ДПС. Подобна, но не същата. Сега всеки може да преброи липсващите гласове по техните секции и да разбере колко гласа могат да бъдат насочвани където трябва от партията по време на избори, а колко са тези, които дръзват сами да вземат решение. И евентуалните коалиционни клиенти отсега да си направят сметката.

Само 20% са хората в България, които смятат за свой дълг да участват в политическия живот без да са подтиквани от масирани рекламни кампании. (PS. Естествено от тях трябва да извадим тези привърженици на БСП, които отиват да гласуват по задължение, а не по убеждение, макар че според мен те не са много, защото Белене е сигурно най-мобилизиращата кауза на БСП, която не се нуждае от реклама.) Малцинство, но хич не малко (цели 20%!), което е едно от сравнително оптимистичните открития на това събитие.

ГЕРБ за пореден път мина с булдозера през правилата и вече дотолкова омръзнаха на всички с глупостите си, че на никой не му прави впечатление. На 6–ти януари предиобяд, само за час, управляващата партия у нас като един си смени мнението как да гласува на референдума.

Тоест, ако сте забравили, линията на партията може да се колебае, но е винаги права.

В демократична държава тези неща биха предизвикали политическа експлозия, защото за всяко рязко движение ръководството отговаря, дори с кариерите си.

У нас този напън предизвика само „пльок“, лека концентрична вълничка по повърхността на блатото и съответната миризма.

Самият премиер Борисов се напъна за още едно „пльок“, като преди да си каже мнението за референдума поразсъждава за победата на Джкович и за мача на „Челси“. Идеята му беше да покаже пълно пренебрежение към Станишев и БСП, но някак си естествено му се получи да покаже въобще пренебрежение към избирателя и дневния ред на обществото.

Противниците на „Белене“ показаха, че не могат да се обединяват за единни действия дори когато врагът е очевиден, а опасността – огромна. Голяма енергия се загуби в изясняване на позиции кой е против „Белене“, но за ядрена енергетика, кой въобще не я кльопа тая работа с мирния атом и кой смята ставащото за цирк, в който не желае да участва.

Въпреки успешното разпръсване на противниците на „Белене“ в три големи групи (бойкоТиращи, против „Белене“, но за ядрена енергетика и против ядрената енергетика изобщо), победата на победителите е толкова смешна (като изхвърляне на мокър пясък), че не си заслужава парите за фойерверките. Дванайсет процента от гласоподавателите мислят да строят нов АЕЦ в България.

Ама сериозно ли?

Секцията с три гласа в 12:00 (по-малко от членовете на комисията) в Самоков
(снимка - Мария Костадинова)

Интересната архитектура може да е малка, българска и не много скъпа. 

 Пет секции в това училище. В ниската сграда отстрани също има секция, но секцията за хора с увреждания е в основната сграда, след труднопреодолимо стълбище.

 Силата на класическото образование и на народното творчество

Който мине с инвалидната количка по „рампата“ – за награда ще гласува.

„Показен магазин“ знаете ли какво беше? Това е хем магазин, хем изложба, демонстрираща постиженията на народното стопанство (които не стигат за всички магазини, а само за показните.)

В крайна сметка какво извлякохме като уроци –

  • Референдумите не са толкова страшни, но законът има нужда от спешна поправка;
  • Пряката демокрация е възможна, но засега като че ли не може да и се намери приложение;
  • Слабото място е в информационната кампания, която трябва да направи избора информиран;
  • Медийните регулации продължават да са комични – инициативните комитети не могат да се наричат според позицията на която са, нито пък имат право да си изберат име каквото им харесва, нито пък трябва да се знае коя партия ги създава.; 
  • Част от избирателите са привикнали само на платена любов и не е ясно колко време и усилия ще ни трябват за да се отучат;
В крайна сметка всички загубиха, затова беше игра с отрицателна сума.

Но може би научиха някой урок.

Още анализи и коментари ако искате за референдума, в ГНЕВНИТЕ направихме няколко последователни дискусии, с водещ Иван Бедров:



Сетих се за това клипче от любимите ми македонци К-15 за десерт:

четвъртък, януари 24, 2013

За Белене, ядрената енергетика и перспективите пред България. Трайчо Трайков (запис)

Заповядайте записа на разговора с Трайчо Трайков в „Гневните“, за който стана дума вчера. За мен беше изключително информативен и интересен.
Отдолу можете да видите обсъжданите въпроси.

Ако не ви се гледа видео или не ви върви плеъра, може да си пуснете само звука (по-качествен е от този на видеото)


Първо си говорим за ролята на twitter и социалните мрежи.

Как изглежда българската икономика откъм министерския кабинет?

Кога трябваше да се проведат реформите в България?

Публична ли е политиката в България и каква част виждаме? Манипулируеми ли са българските медии?

Информирани ли са българските граждани между какво избират на референдума?

Колко значения има отговорът „не“ на референдума?

Ще бъде ли висока цената на електроенергията, произведена от „Белене“?

Ще има ли електроенергия за всички или ще стоим на свещи, ако няма „Белене“?

Какви изводи можем да си направим от доклада на HSBC (поне от това, което виждаме онлайн)? В чия полза са аргументите - „за“ или „против“?

Какво да правим ако няма валежи, не грее слънце и не духа вятър? Какво да правим тогава?

Възможна ли е българската енергетика въобще без АЕЦ?

Фукушима промени ли мнението му за ядрената енергетика?

Построяването на „Белене“ дали ще доведе до постоянно висока цена на електроенергията за десетилетия напред?

Какво ще се случи с „Козлодуй“, ако построим „Белене“?

Какво ще правим с отработеното ядрено гориво и с ядрените отпадъци?

Какво представлява българската икономика сега и какво трябва да представлява в бъдеще?

Кога Русия ще започне да ни връща преработеното отработено ядрено гориво от Козлодуй?

Колко всъщност струва АЕЦ „Белене“ - 3,9 милиарда евро или 11 милиарда евро?

Кой е силният играч в преговорите България - Русия?

Как е възможно да се изплащат суми на Русия при положение, че няма подписан договор?

С колко години може да се удължи живота на АЕЦ „Козлодуй“?

България ли е последната сцена на Студената война?

Каква е ролята на САЩ и Русия в енергийната политика в България?


Каква е ролята на президента Първанов в аферата „Голям шлем“?

Имат ли бъдеще малките ядрени реактори?

Може ли правителството да прави каквото си иска, независимо от отговора на референдума?

Какво променя публикуваната кореспонденция между МИЕТ и RWE в дискусията за Белене?

Как се случи приватизацията на Булгартабак?

Каква бюлетина ще пусне Трайчо Трайков в неделя?

Каква беше разяснителната кампания в медиите за референдума и той доволен ли е от нея?









сряда, януари 23, 2013

За енергетиката, ядрената. Разговор с Трайчо Трайков

След няколко дни ще се проведе първият референдум в най–новата история на България. Мислех си, каква ли е разликата с предишните референдуми и май се досетих.

Сегашният референдум не задължава правителството с нищо, какъвто и да е резултатът от него.

„Да се развива ли ядрената енергетика в България чрез изграждане на нова ядрена централа?“

Ако отговорите ДА са повече, правителството може да реши да строи АЕЦ в Белене, но може и да реши да добави нови блокове в Козлодуй, чисто формално–счетоводно отделяйки ги в нов АЕЦ.

„А не искаш ли две залепени?“, както обичаше да казва майка ми, когато исках от нея нещо невъзможно.

Ако отговорите НЕ са повече (по–желан, но по–малковероятен сценарий) тогава отговорът може да се разбира почти всякак

1.  Да не се развива въобще ядрената енергетика
2. Да не се развива ядрената енергетика чрез НОВА централа, но чрез стара може

Извратено тълкуване на отговора НЕ може да е филиал на АЕЦ Козлодуй в Белене (това е шега, ей, не го взимайте насериозно!)

Тоест, отново правителството ще може да направи почти всичко, което си поиска. Все пак, при отговор НЕ свободата му да загробва България с нови ядрени мощности, са по–ограничени.

И затова трябва да се гласува с НЕ, както и аз ще направя.

Искате ли още аргументи? Чувствате ли се информирани?


Тази вечер от 19:00 в „Гневните“ ще можете директно да проследите разговора ни с Трайчо Трайков (до седем часа там ще върви на запис предишния епизод с Бойко Станкушев за състоянието на българските медии и свободата на словото), министър на икономиката енергетиката и туризма между юли 2009г. и март 2012 г., както и да му задавате всякакви въпроси – както отдолу под този текст, в коментарите, така и в чата отдясно на видео прозорчето.

А иначе, за мнението ми за Белене и ядрената енергетика въобще (тези, които са ЗА Белене, не четете, ще ви се скапе настроението) –

1. България не може да овладее напълно рисковете от оперирането на нова ядрена централа. Япония вече показа, че не може.
 2. Рисковете са много високи, използвайки руска технология дори само за реакторите, която търпи провал след провал в последните години – в космоса, въоръженията, авиацията, корабостроенето. Няма причина да смятаме, че ще се справят по–добре в енергетиката.
3. Дори да е напълно частна централата, политическият, екологичният и финансовият риск (без държавни гаранции няма да стане) се носят от всички нас като данъкоплатци и гласоподаватели. Като в Япония.
4. В България съществуват огромни енергийни резерви, които правят въобще експлоатацията на ядрени централи безмислено. Само влагането на 1 милиард евро в топлоизолации, умно управление на мрежите и оптимизиране на сегашните технологии, ще направи излишно всякакво строителство на допълнителни мощности за десетилетия напред.
5. АЕЦ „Козлодуй“ печели годишно към 50 милиона евро от продажба на електроенергия с два 1000 мегаватови блока. Ако Белене печели пак толкова (а ще печели по–малко, защото ще се конкурира с Козлодуй)  ще са необходими 100 години за да върне инвестиция от 5 милиарда евро.  А инвестиция от 10 милиарда евро ще върне за 200 години. Тоест, токът от Белене ще поевтинее, но след 100 години минимум. Невероятна сделка, но само за този който ще вземе пари от нас!
6. Ще има ли ток или ще сме на свещи? България и в момента НЕ МОЖЕ ДА ПРОДАДЕ цялата си излишна електроенергия. Няма пазар! А 2000 мегавата отгоре какво ще ги правим!?
7. Тепърва идва времето на малките производители на електроенергия и децентрализацията (имам предвид навлизането на малки производители, а не управлението на мрежата, което остава централизирано). В скоро време и в България ще се предлагат инсталации, които всеки може да монтира на покрива на къщата си 5 киловатови инсталации.

Има още много аргументи, но няма да ги изреждам, за да не стане безкрайно дълъг този текст

Ще гласувам с НЕ.

Не забравяйте – разговор с Трайчо Трайков от 19:00, директно по интернет. (в момента върви на запис)

събота, януари 19, 2013

Попфолк и баклава с НСО в НДК

(бакшишите не могат да стрелят)

Четох, че някакви театрали се оплаквали, че те не получавали европейски помощи, а чалгаджиите получавали. Освен чисто бизнес обяснението (че просто чалгаджиите имат по-успешен бизнес и поради тая причина по ги бива да пишат проекти и да лобират за тях) има и второ, по-нестандартно обяснение – ами че те най-добрите театрали у нас взимат партийни субсидии и хидротехнически хонорари в милиони. За какво им е повече?!

Днес за малко щях да заспя на едно обучение за наблюдатели на референдума, когато гръмна twitter бомбата, че е имало атентат срещу Доган на конференцията на ДПС и изведнъж стана интересно.

Преди много години, другарят Берия (вътрешният министър на СССР) много обичал да засвидетелствува обичта си към другаря Сталин и безграничната си готовност да жертва живота си за него. Затова организирал няколко „атентата“ на вилата на Сталин на езеро Рица, които сам предотвратил (книжка в оригинал, ако ви се чете на руски).

Първият път, двамата пътували с кола, когато Берия получил „странно чувство“ и помолил Сталин да седнат в по-задна кола в колоната. Тъкмо когато наближили вилата, пътят под първата кола, в която трябвало да се возят двамата, пропаднал и тя паднала в езерото.

Вторият път, те се возели с катер по езерото. От отсрещната страна се чули изстрели, а Берия се хвърлил върху Сталин да го спаси с тялото си. На катера съвсем случайно имало фотограф, който заснел нагледния героизъм. После се оказало, че стреляли граничарите, които получили заповед от Берия да стрелят във въздуха, щом по водата се зададе катера... Шефът на заставата Лавров, бил арестуван и получил 5 години затвор, а после по нещастен карамбол на съдбата бил разстрелян... Нямал късмет.

Увертюра, снимка Весислава Танчева

Спомени за ей тоя героизъм, за който бях чел като малък, събуди у мен театралният спектакъл с газов пистолет и безопасни муниции пред десетки камери и фотоапарати, който беше разигран на сцената на националната конференция на ДПС на 19-ти януари 2013г.

Но нещо липсва ли ви в спектакъла? Нещо истинско? Познахте, липсва.

Липсва героичният бодигард, който да се хвърли върху атентатора и с тялото си да защити „охраняваното лице“ (10х, Цветанов за обучението по български) от покушение.

Безбройните редовни и извънредни емисии на проправителствените и нетолковаправителствените телевизии днес ни сведоха следните факти –

Събитието е охранявано от МВР, НСО и охранителна фирма.

МВР е охранявало около сградата.

Охранителната фирма е проверявала багажа и правото на достъп.

НСО е имало едничката задача да пази безценното тяло и здраве на лидера на ДПС Ахмед Доган.

Кой печели и кой губи от представлението?

Печели ДПС – стотиците хиляди привърженици отново ще се почувстват застрашени и под обсада и ще постегнат разхлабените редове за идущите избори. Нищо чудно да видим отново рекордни изборни резултати.

Печели „Атака“ и подобните ней формации – защото получават аргументи за порочната същност на ДПС и крайната деградация на ръководството му.

Печелят също полицейщината, ченгетата и всякакви подобни полицейско-политикономически елементи.

Най-големият губещ е НСО и политическото ръководство на държавата, защото показва пълната си неадекватност на задачите, които трябва да изпълнява.

Шеф там е Тодор Коджейков, бивш бодигард на самия Бойко Борисов.

Той, разбира се, хитрува, като казва че НСО не е трябвало да охранява конференцията. Това е истина, но само част от нея, а останалата част е, че на НСО е поверена ЛИЧНАТА ОХРАНА на Ахмед Доган.

Колкото и пъти да изгледате клипчето с „нападението“, ще видите, че вторият актьор има време да произведе цели два изстрела, преди да изскочат нови хора на сцената.

Съвсем не като при покушението срещу Роналд Рейгън, например, когато хората от охраната го закриват с телата си и двама от тях са ранени.

НСО не влиза за пръв път в устите на хората.

През 2010г. се разшумя за гигантските суми, които се хвърлят за охрана на Ахмед Доган. Премиерът категорично отговори на обвиненията:
Национална служба за охрана (НСО) охранява Сергей Станишев, Ахмед Доган и Румен Петков заради сигнали за повишена степен на застрашеност.
...
Охраната на лидерите на БСП и ДПС Сергей Станишев и Ахмед Доган и бившия вътрешен министър Румен Петков е скъпа, но дори 1 процент да има риск - трябва да бъдат охранявани, заяви Бойко Борисов.
Преди няколко дни стана ясно, че само за една година е имало 26 произшествия с автомобили на НСО, от които 8 по вина на шофьорите на НСО (много ми е любопитно какви са конкретните случаи, защото се отнася за автомобили със спец режим, че може да кривнат цифрите в другата посока). Имаше обвинения, че НСО е таксиметровата служба на властта.

На мен ми се струва, че тоя път премиерът е прав:
В случая аз съм изправен пред вас, от една страна, да защитавам "това национално съкровище", а в същото време, от другата страна, е рискът, че не дай, Боже на това "национално съкровище" му се случи нещо, политическата отговорност ще падне върху нас", отвърна му Борисов
Къде са НСО и когато присъстващите на конференцията се саморазправят с „атентатора“ и веществените доказателства биват стъпкани и изчезнати? Колко време ги няма? Минути? Отговорност ще се понесе ли? Обвинения ще бъдат ли предявени?

А кой ще загуби най-много?

Най-много губят хората, които се надяват на смислен политически дебат по жизненоважните теми – като например вероятността за загробването на България с нова АЕЦ.

Ще загубят и още от правата и от сигурността си. Да, и от двете.

Започнах да го пиша тоя текст с мисълта за належащите реформи в НСО. Ще остане за друг път.

PS. В понеделник с колегата Генов ще имаме 1 час да интервюираме Президента Плевнелиев. Може да ни подсетите за въпроси.


четвъртък, януари 17, 2013

Страшното евроогледало


Случката с Пайнер е историческа не само защото една успешна българска фирма е успяла да се пребори за пари по европейски проект…

Раздаването на пари е обичайна и дългогодишна практика в Европа, отдавна поставяна под въпрос дали да се случва във формата на Оперативни програми или в някакви други форми. Или въобще.

Нашият конкретен пайнерски казус обаче свърши идеална работа в европейското ни обучение –  подложи под съмнение или поне сложи под микроскопа идеята за интеграция на България в ЕС като цел и смисъл.

Защо го ручаме жабчето, демек?

Традиционно, в България разбираме интеграцията като нещо, което би трябвало да ни направи по–богати, по–успешни и по–културни (!), тоест – по–европейци.

снимка
„Помогнаха на бай Ганя да смъкне от плещите си агарянския ямурлук, наметна си той една белгийска мантия - и всички рекоха, че бай Ганьо е вече цял европеец.“

Отдавна трябваше да си го напишем това домашно, ама все отлагахме и тъй като няма да се случи с четене, ще се случи с парене и духане.

Когато комбинираме сложнотията и сухия език на евробюрокрацията със собственото си нежелание да се ровичкаме в планините от хартия, бълвани в Брюксел, можем да си обясним защо европейският дебат в България почти липсва.

Първият урок, който научихме (поне лично аз научих), че ОП „Конкурентноспособност“ всъщност няма за цел да подпомага развитието на пазара, а само на някои отделни пазарни субекти, тоест помага на тези, които успеят да преплуват бюрократичното море от изисквания.

По правило това са солидни фирми, пазарни лидери, чието подпомагане води до затвърждаване на позициите им на националните пазари, а получаването на финансиране реално не води до увеличаване на конкуренцията и до развитие на пазара в национален мащаб, въпреки името на програмата.

Идеята е фирмата да получи конкурентно предимство в общоевропейски мащаб, така че жизнеспособни фирми да се появяват и извън най–развитите страни.

Предполагам, че най–тайно очакваният страничен ефект е да има икономическа активност извън големите центрове, за да не се получи обезлюдяване на периферните държави и региони в съюза за сметка на струпване на многомилионни маси народ в няколко мегаполиса. Тоест, да има по–равномерна и по–шарена картина по територията на целия ЕС.

Дали наистина има позитивен демографски ефект от европрограмите? Дълбоко се съмнявам.

Вторият урок за нас е, че ЕС няма за цел да промотира културни ценности, тоест няма насила да ни облича в алафранги. Ние сме оставени сами на себе си да се окултурим, доколкото можем, а в ЕС ще се подкрепя нашата „различност“ с какъвто и знак да е тя.

Тоест, стопанският ефект от европейската солидарност ще се изрази в това, че ако имаме любима британска група, тя ще издаде един албум по–малко, но пък „Планета“ ще ни показва нашенската музика с кристален звук и образ.

Този с агарянския ямурлук, когото виждаме в евроогледалото, сме самите ние.

Страшно, а?

PS. Има нещо позитивно в цялата работа. Сега, когато Пайнер получи такава солидна финансова инжекция, няма да се налага певиците да ходят по предизборни концерти а ще могат да се занимават с „чисто изкуство“, нали така?

Други мнения:



сряда, януари 16, 2013

TEDxBG 2013: Разчувстващо - 1-ва част

За пръв път тази година TEDxBG се проведе в сградата на Операта. Събитието се изнесе от Rainbow Plaza, защото вече беше твърде отесняло или пък ние вече много напълняхме ;-)

Репортажите от 2010, 2011, 2012 години.

 Организатори и партньори

Диана Иванова е започнала проект за спомените, които хората пазят за Държавна сигурност, показа и откъси от неин документален филм по темата. Изключително съм доволен, че темата влиза в полезрението на TEDxBG, но самата презентация можеше да е по-подредена и фокусирана. Ще потърся начин да се свържа с нея, за да разбера повече за проекта.

Леандър Литов сигурно го помните от конференцията Ratio. Отново разказа за страхотните неща, които правят в ЦЕРН. На мен ми липсваше разказа от Ratio за Хиггс бозона, който беше направо като екшън. Можеше и да не се опитва да ни разкаже всичко наведнъж. Добър лектор е, само да намери някой да му пипне презентацийките графично.

Орлин Спасов разказа за свободата в българските медии. Горе-долу каквото си мислехме, но този път съвсем официално.

За трансформацията на журналистиката от куче-пазач в друго куче.

След това послушахме Котарашки, адаша на македонския премиер (Никола Груев ;-)). От няколко години го виждам тук-там. Страхотни неща прави, пожелавам му успех.




Не съм сигурен дали това парче пуснаха. Ако някой помни точно и го има в тубата, да каже, ще го сменя.

След това гледахме на видео авангардния човек на изкуството Жае Рим Ли как отсега си подготвя погребението, за сведе до минимум замърсяването от освободените от тялото ѝ токсини в природата. Идеята ѝ е тялото ѝ да бъде изядено от гъби след смъртта (само не разбрах, след като бъде изядена, къде ще отидат гъбите?) Костюмът, с който излезе на сцената всъщност е пропит със спори, които веднага ще започнат да се превръщат в сладки-сладки гъбки, в момента в който тя попадне в ковчега си (тя е принципен противник на кремирането). Оригинално като артистичен жест. Не съм сигурен в практическата полза.


В кафе-паузата беше проблематично с мястото, утежнено от нежеланието на разпоредителките да пускат с кафета и закуски пред гардеробите.

Предният път ходих в операта, за да видя лекцията на американския космонавт (астронавт) Стори Мъсгрейв

Ученикът Любомир Янчев е намерил евтин начин да преработва с електроника домакински уреди, които могат да бъдат задействани с глас и е нарекъл проекта „Модерният иконом“. Софтуерът се казва Мелиса – малката бедна братовчедка на Сири. Страхотен проект с отворен код, дано има успех.

Виктор Кирков е направил нещо просто, но много вдъхновяващо и разчувстващо. Той е треньор по футбол, който е събрал отбор от гетата, участвал на Световното първенство по футбол за бездомници (има и такова нещо, да).


Освен чисто спортните успехи, резултатите от това, че някой е дал шанс на тези хора, са просто удивителни. Треньорът обясни, че дотогава никой не е учил тези младежи на концентрация, усилие, отговорност, методичност и щом те са придобили тези умения чрез спорта, а и са усетили, че някой го е грижа за тях, са постигнали впечатляващи резултати (данни на снимката). Ето, някой показа как се прави включване поне на тези, които желаят това.


Христо Ласков иска да превърне България в държава на свободния интернет  (Освободи интернет), като мотивира хората и фирмите да си отключват рутерите за обществен достъп. Има и мобилно приложение, което подсказва къде има безплатен достъп. Всеки би се радвал на повече места за достъп, но как да овъзмездим тези, които плащат реално достъпа, а и да ги защитим от атаки? Ако се намери решение на този въпрос, може да се предизвика следващата революция в телекомуникациите.

Боби Ракова, от HacKIDemia.com - идеята е малките деца не само да свикват с новите технологии, но и да ги създават. Страхотно звучи, ще се опитам да науча повече.


Сърджа Попович разказа за съвременното приложение на нещо, старо колкото света, а именно - използването на хумора в борбата с тиранични и репресивни режими. Работил в Украйна, Грузия, започнал в Сърбия с „Отпор“. И аз забелязвах че протестите от последните революции повече приличат на карнавали, а те имали общ знаменател. По-добре смешки, отколкото камъни и палки, определено. Бих чул и по-подробна лекция, ако ще изнася някъде такава.

 Иван Мудов, художник, разказа за художествените търсения - свои и на няколко други авангардни артиста, опитвайки се едновременно да наруши всички правила за поведение на сцената на TED, започвайки с опит да ни даде под наем апартамента на сестра си.

Разказа за художник, който всеки ден изписва датата на ръка на лист, а отзад лепи изрезки от вестници, създавайки нещо като артистичен блог. 





Разказа за своята роля на часовник, прекарвайки 24 часа пред екрана и местейки стрелките на ръка.

Някои от провокациите бяха успешни, някои не толкова.

Ще трябва да спра тук. Друг път ще ви разкажа за останалите презентации и генералните изводи ;-).

Междувременно можете да прочетете впечатленията на други посетители

Георги Павлов - 1 част, 2 част, за изкуството
Дзвера
Събина
Куков
Сега
Дневник

неделя, януари 13, 2013

Разговор с Петър Волгин за след края на света



Знам, че чакате да ви напиша за TEDxBG 2013, но то ще отнеме известно време да се напише, тъй че засега ще ви оставя да гледате разговора ми с Петър Волгин в „Гневните“.

Говорим си за това как изглежда светът след края на света, дали всички политици са маскари и все пак има ли разлика между управлявалите досега България министър-председатели.

Дали българите са овце в кошара и само един овчар с гега ги побутва оттук-оттам да не мърдат много? Или пък овчарите са далече - В Брюксел, Вашингтон и Москва?

Полезни или вредни са изборите и референдума?

След това правим политико-литературен анализ на стихотворението на Ясен Ведрин „Безглаголно

Ето го как започва:

Вожд. Харизма. Път. Прогрес.
Банско. Писти. Интерес.
Дюни. Бонуси. Кумец.
Референдум. Ток. АЕЦ.
Колорадо. Аспен. Гаф.
Изявление. Масраф.
Ролекс. Линкълн. Кръст. Синод.
Литургия. Храм. Възход.
..... 
(цялото)

Накрая Волгин отговаря на много въпроси от чата и от фейсбук.

Целият разговор (може да си превключите на HD 1080p и да го гледате на пълен екран ;-)):



Преди тази страхотно интересна и стимулираща беседа, колегата Асен Генов проведе 15-минутно интервю с Андрей Ковачев от „Зелените“ за казуса „Несебърски дюни“, където се обяснява какво представляват дюните, какви неща досега са се строяли там, как е бил нарушаван законът и какво следва от тук нататък.

Цялото интервю гледайте тук

неделя, януари 06, 2013

Депардиране


За случая „Депардийо“ мога да кажа, че един талантлив актьор не е задължително да е много интелигентен, дори и да е много успял. И може да не е чувал всички вицове, особено един, популярен в началото на прехода:
След смъртта си, един човек застанал пред Св. Петър, който му погледнал досието и казал –
– Виж какво, ти имаш грехове, но и много добрини си правил през живота си, така че не знам къде да те пратя. Ако искаш, разходи се, виж как е и ела да ми кажеш какво си решил.
Отишъл човекът в рая и какво да види – ангели в бели дрехи пеят химни по цял ден, имало всякакво ядене, но никакво пиене или цигари, голяма скука.
Отишъл след това в ада, а там гърмял голям денонощен купон – ядене, пиене, жени, песни, хазарт...
Върнал се обратно в приемната на Св. Петър и отсякъл:
– Пращай ме в ада!
– Сигурен ли си? Имай предвид, че това е за постоянно!
– Сигурен съм.
Изпратил го Св. Петър в ада и още от вратата дяволите го хванали и – бух в казана.
– Чакайте, ей! – извикал човекът – Какво става? Довчера ядохме и пихме заедно, а днес в казана?!
– Вчера ти беше турист, а днес си имигрант, – му разяснили дяволите.
Този злощастен експеримент на социалистическото правителство на Франция ще ни демонстрира работят ли действително принципите за мобилност на труда и капитала в ЕС или всичко това са празни приказки.

На мен ми се иска да не са празни приказки, както и да разбера – защо скъпоплатените данъчни съветници на френския елит не са посъветвали никого да получи българско гражданство.


снимка



петък, януари 04, 2013

Филми, комикси и анимация за деца в първите дни на 2013г.

С племенничките ми Дарина и Диана се позабавлявахме тези дни в София.

Ходихме в в Чешкия център, където в момента върви фестивал на „Къртичето“, детското анимационно филмче, което ние, дъртаците помним едно време от Сънчо.

Като стана дума за Къртичето, през декември бях поканен да участвам в радио Бинар, да говоря за чехословашките детски филми - анимационни и сериали. Това сигурно е участието по медиии, което ми достави най-много удоволствие напоследък.  Можете да ме гледате на видео тук (след 30-тата минута започваме да говорим за детските филми от Чехословакия, преди това обсъждаме други актуални теми)


Фестивалът ще продължи до края на януари и предлага прилични занимания за деца и то съвсем безплатно!

1. Безплатни прожекции на серийки на Къртичето (на нас ни пуснаха три филмчета на прожекцията)
Начални часове на прожекциите:
работни дни: 15 и 17 часа
събота и неделя: 11, 13, 15 и 17 часа
Вчера, на прожекцията ние бяхме съвсем сами! Епизодите са без превод, но то и героите не говорят много. Казват по една-две думи на серия, които могат и без превод „Ахой“, „Не!“ „Прима“, а и ситуацията и интонацията подсказват смисъла.

Ето тук можете да видите как Къртичето строи метро, чак до морето. Има още да поработим, докато го стигнем.


2. Изложба


3. Конкурс за рисунки. Всяко дете може да нарисува картина на Къртичето и жури ще оцени картината му.

И ние участваме


Диди беше напълно убедена, че ще спечели конкурса, затова ме накара да питам на рецепцията кога ще се събере журито, за да определи победителя. Което се оказа тежка задача, защото никой не беше готов за такива конкретни и решителни въпроси ;-) В крайна сметка една какичка ни обясни всичко както трябва.

Във VIVACOM Art Hall има изложба на белгийски комикси на тема джаз – „Балони, джаз и блус



Едно озвучаване с правилната музика щеше да направи изложбата още по-добра.

Гледахме и „Чудната петорка“ на кино, където можете да видите Сънчо в ролята на истински екшън герой, с магически сили, подобни на тези на Гандалф.


Трудно се работи със символи. Дядо Коледа изглежда като излязъл от руска пандела – говори със силен руски акцент, има татуировки по ръцете, обича луксозните превозни средства и обича да раздава тупалки. (странно, при положение, че в Русия си нямат такъв, а само синият му братовчед Дядо Мраз). Великденският заек е нещо като Сандокан с двата ножа, а феята на зъбките всъщност се занимавала със СРС.

Джак Скреж (който в Англо-българския речник на Киндъла ми го превеждат като „баба Зима“ ), пък се включва в групата като четвъртия мускетар или като Люк Скайуокър, който обръща баланса на силите.

Но филмчето става, макар и да не е някакъв голям шедьовър на детската анимация.



вторник, януари 01, 2013

Животът на Пи и философският тигър

„Животът на Пи“ е един от филмите, които биват хвалени от много, но и по сайтовете представянията му се ограничават до официалния текст на дистрибутора.

Напълно ги разбирам, защото филмът е трудно да бъде разказван или анализиран.

Действието се развива в Индия и в океана, малко след Втората световна война.

Прогресивно индийско семейство се изнася от родината си, защото не може да се сработи с новата власт.

Качват се на кораб, който трябва да ги отведе към новия им живот отвъд океана. Там, в океана, посред нощ, започва едно необичайно и много екстремно приключение.

Режисьорът Анг Лий се е справил блестящо със задачата. Въпреки немалката си продължителност (близо два часа), филмът напълно ви откъсва от ежедневието и ви запраща някъде насред океана, където съпреживявате всяка отделна минута с главния герой, прехвърляте наум всяко негово решение и му стискате палци в трудните мигове.




По-философски настроените сигурно ще търсят и ще намират интересни метафори и послания - за ролята и силата на вярата, за това откъде човек намира сили, за да се справи с невъзможното и да се изправи срещу стихиите.

Достатъчно пищен като композиция, цветове, монтаж, динамика, текст, в този филм е напълно излишно 3D-то. Дори на моменти пречи на филма да бъде възприеман достатъчно сериозно.

Напълно излишно е и сюжетът да бъде конструиран като разказ в разказа, тоест авторът да се извинява за собственото си въображение. Но може би такава е литературната основа.

Напълно излишни са и биографичните минути в началото. Нищо не добавят към разказа, освен клиширана екзотика и качеството определено губи от нея.

Излишно е и отправянето на религиозно-философски послания, при положение че самата история казва много повече важни неща и много по-силно. Но така си е решил авторът.



За съжаление, точно тези дефекти на сюжета правят от историята не безсмъртна класика, като „Старецът и морето“, за която всеки ще се сети и ще сравнява, а просто добра история, филмирана по неповторим начин.

Препоръчвам за гледане, особено на хора, които харесват котки. Може би и за деца би бил подходящ, но все пак имайте едно наум.

PS. Случайно се подсетих и за друг филм с индийска естетика, покрай този. Става дума за римейка на Йо-хо-хо по Валери Петров от Тарсем Сингх

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)