петък, май 31, 2013

Разговор с Иван Бедров за политиката, правителството, МВР...

снимка: Асен Генов

Имаше въпроси какво се случва с „Гневните“ напоследък. Ами нищо, вървят си. Спадна малко напрежението след изборите и ни остана време за любимото хоби. (Има и още един епизод миналата седмица)

Следва разговор за парцелирането на България, за 42-рото Народно събрание, за кабинета „Орешарски“, за целите пред обществото, за реформата в МВР, за това кой предизвиква промяната, какво правим с дясното и др.

С Иван Бедров разговаря Антоанета Цонева.


понеделник, май 27, 2013

Колега, а вие какъв сте?

При едно от многобройните ми гостувания в телевизии по време на февруарските бунтове, заварих в чакалнята на студиото сегашния почти–премиер Пламен Орешарски и няколко високопоставени партийни лидери.

Орешарски беше преди мен на ред и излезе разтревожен от студиото.

– Това така не може да продължава, – каза той – политиците трябва да направят нещо.

Всички се обърнаха към него и повдигнаха вежди.

– Колега, а вие какъв сте? – го попита един от евентуалните му коалиционни партньори.

Както вече веднъж написах, Орешарски в СДС не е ходил на среща с Васил Божков, а Орешарски в БСП е ходил.

Предисторията
Надежда оттегли Орешарски за кандидат-кмет на София (2003)

Равносметката

Орешарски: Не съжалявам за срещата с Васил Божков (2013)


Смокиновият лист

Към момента планът "Орешарски" е много повече бранд за пред обществото, отколкото реално разписан план с политики (Петър Ганев)

„Експертите“ са обикновени партийци от втория ешелон.

Президентът?

Работено е върху бранда „Орешарски“, ако правилно го разбирам.

Тоест, ще сме свидетели на повторно накисване и повторно изцеждане на бранда „Орешарски“

Няма програма, няма експерти, има само бранд „Орешарски“.

PS. Разбира се, в състава на правителството може да има и хора, които разбират от работата си. Много добри думи съм чувал за Хасан Адемов. Вероятно и в правителството на Виденов е имало такива, но най–важното за едно правителство е визията и цялостната политика, която все още не съществува за това.

сряда, май 22, 2013

След потопа


Волен Сидеров показа, че е лидер, който може внимателно да регулира емоционалното послание към избирателите. Тоест, когато иска може да е добър, а когато иска, може да е лош.

Когато е в слаба позиция и бързо иска да набере популярност е гневен, шумен, генерира скандал след скандал.

Така беше, когато социологическите проучвания му даваха резултат под чертата, преди зимните бунтове.

От зимните бунтове спечели „Атака“, защото  логичният изразител на тези настроения БСП е поразен от тежка криза и нито може да формулира анализ, нито да предложи разумни решения на проблемите.

„Белене“ е името на нова криза, не на ново решение.

Тоест, „Атака“ е диагнозата на БСП.

Когато  преди изборите Сидеров доби увереност, че влиза в парламента (програма минимум), той стана благ, разумен, консенсусен и работеше за „мекия“ електорат.

И хората се поддадоха. Чувах реплики:

„Волен доста се е очовечил.“;

Поне двама от приятелите ми гласуваха за „Атака“, с аргументите:

„Волен ще им разкаже играта на всички“, Н. 43 год, лекар;
„Атака още не се е проваляла в управлението“, А, 37 год. IT специалист;

„Атака“ е силният играч в този парламент и, бъдете сигурни, Сидеров няма да пропусне нито една възможност да прибира дивиденти.

Защо?

Защото в момента „Атака“ е незаобиколим фактор в българския парламент.

Първо, от него зависи парламентарното мнозинство за съставяне на правителство и съгласието му ще бъде изтъргувано възможно най-скъпо.

Играта на „иди ми – дойди ми“ прави почти неконтролируем кворума в пленарна зала и Сидеров ще му дърпа шалтера толкова пъти, колкото смята, че му е изгодно.

Второ, Сидеров е единственият, който може да помогне на опозицията в лицето на обидения Борисов да вземе реванш, от който бившият премиер има отчаяна нужда. И Борисов ще се опита да надцака БСП и ДПС в офертите си към „Атака“ , ставайки съучастник на Сидеров в саботирането на дейността на парламента и на парламентаризма въобще.

Но кога ли Борисов се е вълнувал от здравето на парламентаризма.

Трето, „Атака“ е единственият печеливш от възможно разпадане на Парламента и от нови предсрочни избори. След такива избори е напълно възможно „Атака“ да стане първа парламентарна сила, така че няма закъде да се бърза, времето през следващите месеци работи за тях.

А и бедните, гневни, искащи незабавно по 1000 лева минимална заплата и вярващи в заговори гласоподаватели на „Атака“, никъде не са изчезнали. Проблемите от миналата зима не са решени, а само се задълбочават. Нарастващата демагогия, популизмът и сделките под масата в политическия живот само ще увеличават броя на недоволните.

Още по темата писаха:
Добрата Фея
Асен Генов

петък, май 17, 2013

Размисли с къси поли

Костинброд и Уотъргейт са сродни имена, обозначаващи особеност във речния ландшафт, а отскоро Костинброд също обозначава и политическо сътресение и има шанс да се превърне в мерна единица за трусове, предизвикани от изборен скандал, изместващи твърде постния и безцветен американски братовчед.

Но само на местна почва.

Дори и за това шансовете не са високи, защото ако не друго, то поне скандали със световен магнитуд нашата родина е произвеждала, произвежда и ще произвежда в бъдеще.

Преди години бях чел в малоумна лятна статийка, че полите на жените в Източна Европа ставали все по–къси, а облеклото – все по–предизвикателно и направо скандално, защото мъжете им обръщали все по–малко внимание.


В парламента влязоха само партии с къси поли

Но пък, тази логика идеално приляга на нашенския политически живот. Вероятно точно от апатичните избиратели можем да изведем компроматния дефибрилатор, с който политическите технолози се опитват да вдъхнат живот в гласоподавателското тяло. Затова и в парламента влязоха само партии с много къси поли.

Защо съществуват костинбродските палети с бюлетини ( за прокурори и Цветанов – „палет“ ед.ч – „палети“ мн. ч)?

Трима души знаят това, като можем да ги подредим по пълнота на познанието –
1. Човекът, платил бюлетините, който е напълно наясно за какво си е струвало да се хвърлят няколко десетки хиляди лева в напечатана хартия, губеща всякаква стойност след 21.00 на 12.05.2013г.

2. Собственикът на печатницата, който е наясно, че нарушава закона, но взима парите и вероятно къта някое изгодно обещание за в бъдеще, считайки че рискът си струва.

3. Мая Манолова, която поема риска да сложи подписа си върху сигнал, залагайки професионална и лична кариера на парче информация, от човек, на когото вярва.

Лошото е, че за разлика от някоя по–развита страна, където лесно може да се изчисли слабото звено в схемата, тук започва едно безкрайно ровене в коша с мръсните дрехи, вторачване и мирисане, за да определим откъде се носи всепроникващата миризма на на нужник, пренебрегвайки междувременно киселата миризма на пот, манджа и добитък, които смятаме за нормални и поносими.

Прокуратурата
Доскоро прокуратурата се тресеше от скандали, покрай избирането на новия главен прокурор. Процедурата беше изнасилена, бяха приложени много евтини хватки и то с напълно видимия и могъщ натиск откъм ГЕРБ. Цацаров е назначение на Бойко Борисов, както стана ясно и от тайно записания разговор на „Тримата от запаса“ (третият мина в запаса няколко дни след това), и от явното изявление на Борисов в телевизионно интервю.

Може би в момента имаме най–добрия, законопослушен и компетентен главен прокурор в пост–комунистическия свят, ама няма как да придобием пълна увереност в това, точно защото процедурите, които създават доверие и стабилност в системата бяха напълно пренебрегнати. Участвал ли е в данъчни измами? Гледал ли е през пръсти на разрешенията за СРС?

Как Цацаров щеше да се държи, ако на власт беше все още правителството на Борисов, а не беззъбото служебно правителство? Дали в момента не пресолява манджата?

Службите.
Службите са пробити и от тях отново тече. Не ви ли омръзва вече да ви бомбардират със секретни документи? Не чувствате ли лека резигнация, когато пред очите ви се врътнат поредните документи, които очевидно не са за вашите очи? Аз започвам вече да се дразня и вече съм напълно убеден защо никакъв Шенген не изгря на нашата улица. Вие ще поверите ли и един секретен документ на такъв съюзник?

Медиите.
Новороденият глас на Народа Бареков изригна от праведно възмущение. Човекът направи салтомортале, оцеля и за награда му останаха цъканията с език от публиката „Окомуш момче, как хубаво ни излъга“. След „отразяването“ на протести, след умелото позициониране на говорители „за“ и „против“ в дискусионните студиа, след чалга–филипики и долнопробни нарушения на елементарни журналистически правила, голям брой хора не вярват, че това, което виждат на екраните и по страниците на пресата, е истина.

Изборите
ГЕРБ направи всичко възможно да обезмисли и да предреши изминалите избори, и по примера на всичките си предшественици, сам си устрои капан, в който падна и тежко се удари. Лично участвайки в пародията „наблюдение на изборния процес в РИК“ мога да потвърдя – доверието в изборния процес беше съзнателно ерозирано чрез отказ да се отвори кода на преброителния софтуер и чрез свеждането на наблюдателния процес до просто присъствие в помещението.

Тоталната липса на доверие във всички участници на всички нива и действия в тази пародия на обществено–политически живот, доведе до ниска изборна активност и разочарование у избирателите, както и доведе до приказки за касиране. Доведе до ситуация, в която да изчисляваме шансовете си за следващите избори, още преди да се е конституирало правителството на тези.

Няколко загубени години, в най–добрия случай месеци.

Затова всеки път, когато накой минава с валяка през демократичните процедури в името на „напредъка“ и „прогреса“, нека се знае, че това не води до повишаване на „ефективността“ на държавата, а точно обратното – до големи и болезнени за плащане сметки.

Това е цената, която платихме, без да си смятаме загубите в пари.


снимки

сряда, май 15, 2013

Къде ще свърши всичко това?

Дали тетрисът, който наредиха гласоподавателите в Парламента, става за нещо? Едва ли, нещата с идеални очертания рядко имат приложение в реалния живот. 

Мръсната кампания и отвращението на избирателите вкара вътре партии, които не се интересуват от идеологии. Или дори да се интересуват, като „Атака“, лесно могат да я заметат под килима, както се видя от пируетите им около Борисов по време на предишния мандат. Или както се видя за БСП от плоския данък по времето на Тройната коалиция.

Моята прогноза е, че ако има предсрочни избори, те ще са най-рано през март, защото българските революции традиционно стават през януари, след като са свършили парите за празниците.

Правителството, разбира се, ще е посредствено, като съставните си части, и само апатията на обществото може да го задържи на власт. Апропо, не изключвам нито една комбинация, включително и ДПС и „Атака“ в едно мнозинство, покрито със смокиновия лист на „националното спасение“.

Предсрочните избори може и да не са много радостно събитие, защото тогава като нищо „Атака“ може да е първа политическа сила. Защото реформи няма, добри новини няма, токът продължава да скача, а пиарът ще е по-несръчен от гербавия досега. 

А десните? Десните да му мислят.

вторник, май 14, 2013

Избори в тенджерата под налягане

В неделя срещу понеделник наблюдавах изборите в София в качеството си на наблюдател от Института за развитие на публичната среда. Щях да бъда там, където досега не са били допускани наблюдатели – в Районната избирателна комисия (РИК). Това е мястото, където се въвеждат резултатите от протоколите на секционните комисии в компютърната система.

Прозрачността е от изключително значение за демокрацията и още повече за конкретната политическа ситуация в България. 

Защо?

Избухналите през зимата бунтове, подпалени от високите сметки за ток, до голяма степен се дължаха на липсата на убеденост у протестиращите, че администрацията действително работи в интерес на обществото, а не в свой собствен интерес. Затова, от протестиращите бяха поискани, а от администрацията много щедро обещавани всякакви обществени и консултативни съвети, в които гражданите да участват и чрез които да контролират по-изкъсо работата на чиновниците и политиците. 

Тенджерата на обществените настроения е под налягане.

Какво се случи на практика в нашия случай?

Това ми е третото наблюдение на избори в последните няколко години (първото беше на частичните избори в Кюстендил, второто на ядрения референдум в Самоков). Тъй като не съм съвсем преодолял часовата разлика от престоя си зад океана, колегите ми препоръчаха да се насоча към РИК, където трябва да се отиде късно и да се виси до сутринта.

Отправих се снощи, след 22 часа, към зала „Универсиада“, където се помещаваше комисията. 

Явно властите са си взели поука от предишните избори и „Универсиада“ беше подготвена като за обсада, щурм и голям концерт едновременно. 

Приближих се към полицаите на парадния вход:

– Здравейте, аз съм наблюдател, откъде да вляза в сградата?
– Ей там идете, отдясно при кордона, от там ще можете да влезете. 

Отивам отдясно - червенобели найлонови ленти, образуващи коридори, няколко химически тоалетни и никакви хора, освен полицаи, охраняващи коридора. 

– Добър вечер, аз съм наблюдател, може ли да вляза?
– Не може, от тук влизат комисиите. Вие ще трябва да заобиколите от другата страна на сградата. 

Отивам на третия вход, откъм ул. „Александър Жендов“. Виждам излизащи хора и полицаи

– Здравейте, аз съм от наблюдателите, мога ли да вляза?
– Не може. Входът за вас е отзад, откъм паркинга.

Всеки, познаващ поне малко топологията на залата, знае, че рационална причина наблюдателите да влизат именно отзад, през паркинга, като прислуга, няма. Влиза се в същия коридор, който свързва всички входове и достъпът вътре е свободен.

Минавайки през паркинга зад залата, се разминах с белокос мъж, който говореше на английски с хората около него. 

„Аха, наблюдателите от ОССЕ. Тук сме.“

На входа дългокос и къдрокос младеж с коса, прихваната на ластик пуши цигара.
– Аз съм от наблюдателите, – се представям.
– Последвайте ме.

След няколко крачки се озовавам в залата. За наблюдателите е отделена кошарка  – два реда столове покрай стената на залата, зад оградка и въже. 

Това, което можем да наблюдаваме е групи по трима човека, които пристигат при извикване на номерата, носещи чували с нещо, което прилича на бюлетини и още една торбичка с някакви документи, изглежда протоколите. 

Та това е. Тук трябва да прекараме следващите няколко часа. 

Ситуацията е тотално възмутителна и решавам да сверя наблюденията си с другите наблюдатели. 

Приближавам се до групичка от трима наблюдатели, говорещи на английски. 

– Здравейте, аз също съм наблюдател, дали можем да сверим впечатленията си?

Здрависаха се много радушно – един господин от Германия, наблюдателка от Испания и преводач. 

– Какво е това, – говорят те, – от тук нищо не може да се види. Какво можем да видим по този начин? Какво наблюдаваме?
– Позволяват ли ви да снимате? – соча апарата с хубав обектив, който държат.
– Снимаме си така, никого не сме питали. 

Добре че са чужденците, та режима за снимките при нас, в „Универсиада“ е малко по-либерален. От колежката в Зимния дворец научавам, че още при първия ѝ опит да снима с телефона си е предизвикала скандал и от тогава я гледат нонстоп в ръцете всеки път, когато вземе телефона си в ръце.

Аз самият гледам да не се набивам на очи, когато фотографирам.



Ситуацията в 1:40 

На трибуните са ръководствата на секционните комисии – председател, зам. председател и секретар. Виждате чувалите и торбичките с документи. Човекът с бялата коса, който се е подпрял на парапета вляво обявява по уредбата поредния номер на секцията, която трябва да подаде документи. Правите хора в дясната страна на снимката чакат документите им да бъдат прегледани чисто формално, дали са правилно комплектовани, а след това продължават към някой от свободните компютри, където данните ще бъдат сканирани и въведени от оператор. 



Тук виждате да чакат няколко комисии, чиито книжа са комплектовани, за свободен компютър за въвеждане. Отзад виждате маса 1 и маса 3 където става това. До компютъра има и скенер, където се сканира протокола от СИК, за да бъде архивиран в цифров вид.

По някое време през нощта обявиха че има храна и вода за членовете на СИК в залата. Виждате сините торбички със сандвичи в ръцете им. 

Сигурно знаете, че изборите са като риболова – най-интересното става при изгрев и при залез, в случая при започване и при завършване на работата на комисията. 

Затова бях твърдо решил да стоя докрая, за да видя как точно ще приключат нещата и дали ще има любопитни случки току пред завършване. 

И имаше.



Някъде около 5 сутринта изведнъж от пролуката в оградката, която виждате вдясно от маса 9, се появиха няколко СИК с чувалите и документите си. 

Какво има зад тази оградка е пълна загадка за наблюдателите. От това, което можех да надзърна лекичко отстрани – там имаше множество бюра и хора, които работеха по бюрата, но нямах идея каква функция изпълняват. Очевидно СИК-овете си имаха работа с тях след като документацията им беше сканирана в тази част от помещението, която беше видима за нас, а тези няколко комисии бяха върнати да си сканират отново документацията (Защо? Нима документацията им се е променила междувременно?)

Връщането на няколко комисии изглежда означаваше проблеми в протоколите, които трябва да се натаманят компютърно. На маса 9 имаше СИК, която прекара там много дълго време – сигурно час, защото проблемите ѝ вероятно бяха много трудно решими. 

В 5,43 се случи още нещо интересно – от входа под трибуните се появи висок мъж с чувал с бюлетини и към него се присъединиха няколко жени, които дотогава седяха по трибуните. Очевидно ръководството на избирателна секция. Тоест, бюлетините и протоколите бяха престояли няколко часа само в присъствието на председателя, без други свидетели. За около 10 мин бяха обработени и сканирани. Някъде по това време се разрешиха и супер проблемите на маса 9, а и отнякъде дотича младеж със забравен протокол, който задържаше още една секция в залата на маса 11 или 12.

Сами разбирате, че цялата информация за процеса, която ви давам, се опитвах да отгатна сам, зад оградката, защото вербална или писмена информация за случващото се по никакъв начин не получавахме. Много внимателно бяхме оградени, за да не можем да общуваме със секционните комисии или с преброителите.

Изключвам отговора „Не може“, когато питахме дали може да ползваме някакъв интернет.

Към 5:55 процесът приключи, но без някакъв формален край и без някой да си направи труда да обяснява на наблюдателите какво става. Просто започнаха да събират кабелите и компютрите и да ги товарят на колички. Междувременно започнаха да раздават храна и на преброителите, като ги молеха да взимат по две торбички, че няма какво да правят храната иначе. 

На наблюдателите никой не подхвърли нищо. Нали знаете, че в зоопарка е забранено да се хранят животните. 



Какъв е идеята да има наблюдатели на изборния процес въобще?

Идеята е, гражданите да могат да наблюдават процеса сами или чрез хора, на които вярват, за да се убедят че няма скрито-покрито и изходът от изборите зависи именно от тяхната воля.

Беше ли това изпълнено в нашия случай? 

Не, разбира се. Сами виждате, че сме в доста неизгодна ситуация, така че категорично заявявам, че НЕ МОГА ДА ГАРАНТИРАМ за начина по който протичаше изборния процес в РИК и отказвам да легитимирам този процес, тъй като не можах въобще да си съставя мнение за начина по който работи комисията и преброителите. Може да е бил честен, а може и да е бил нечестен, некомпетентен и пълен с грешки. Не бях допуснат близо, за да се убедя, че всичко е нормално. 

Защо стана така?

Доколкото разбрах от запознати с идеята да се разположат наблюдатели в РИК, причината да се държат наблюдателите в клетка  е да не разливат кафето си върху протоколите, да не пречат на въвеждащите протоколите, както и да не настъпват и да не разрушават структурното окабеляване като се спъват в кабелите. 

Толкова за гражданския контрол на този етап на изборния процес. Доволни ли сте?

Разбира се, получаването на протокол от РИК беше истинска фантастика в моя случай. По никакъв начин не бях допуснат или информиран за процеса. 

Сами си правете изводите.

PS. За да изпреваря малоумните коментари – сам си купих храна и си я изядох, не държа никой да ме храни, докато наблюдавам избори.



неделя, май 12, 2013

Ден не като всички останали

(вариация по фейсбук статуси)

Отново у дома.

В момента, мястото на България в глобализирания свят никакво го няма, искам да извикам – стига толкова, не трябва да продължаваме да бъдем апендикса на цивилизования свят! Не трябва повече да бъдем буренясалата крайна пътека в парка! Много зависи от дни като този, в който с пълни шепи ще отсипваме власт на желаещите.

Никога след 1990 не е била така осезаема ченгеджийската хватка върху обществото, и никога изпитанието пред здравия разум не е било толкова голямо.


Иска ми се да повторя всичките туристически клишета – България е страхотна страна с невероятна природа и мърляви, но все още привлекателни градове. Много, много малко промяна ни трябва и то в собствените ни глави. Останалото го имаме или лесно ще го получим.

На площада пред Народния театър, грозни шперплатови бараки трябва да ни създават търговско-празнично настроение. А кафенето отпред е пораснало с още един ред мутро-балдахини, с  канапета с високи облегалки, които трябва да скрият театъра от клиентите на кафенето, че и без друго само им загрозява гледката.


Това е типично провинциално мислене – всяко празно място в града трябва да се застрои с някаква кочинка, за да се спечели по някоя жълта стотинка отгоре, осветлението да бъде слабо, че иначе за какво е? – само гражданята да се размотават из града без работа.


Престъпният селски байганювски манталитет настъпва буквално с валяците по Витошка, превръщайки я в треторазредно стъргало на провинциален ориенталски град, но без ориенталски чар, а само с ориенталски кич, имитиращ европийски изглед. Изтръгват се традиционните сини табелки по улиците, за да се заместят с чудовищния разноцветен пластмасов кич. Превърнахме се в лоша имитация на себе си, на черупка с изтръгната душа.

Защо така?

Защото сами го поискахме и защото не се противопоставихме енергично на злото.

Включително и на избори.

понеделник, май 06, 2013

Американски дневник 2 – Кореняк екскурзовод в Ню Йорк

Запознайте се с Джими Наполи – кореняк нюйоркчанин, фен на американската революция.

петък, май 03, 2013

Американски дневник 1 – Бъдещето на медиите и как да пазим журналистите

Сигурно вече сте разбрали, че не съм в момента в България, ами във Вашингтон, столицата на САЩ.

Тук съм по покана на  Foreign Press Center, по случай Световния ден на свободната преса (World Press Freedom Day). Програмата включва срещи и лекции с хора, специалисти по медии, свобода на словото и т.н.

Ние сме група от около 20–тина човека от цял свят, като от една държава има само по един човек. Източноевропейската група е втората най–добре представена след африканската. Освен мен има по един човек от Хърватско, Румъния и Унгария, но няма никой от бившия СССР.

Вчера беше представен доклада „Свобода на пресата през 2013г.“ на Freedom House пред голяма група журналисти от цял свят, където и нашата група успя да се вреди да присъства.

Дневник са написали за документа, който още не е публикуван онлайн в пълната си форма (или аз още не съм го забелязал, защото има някакъв проблем с отварянето на сайта и много рядко успявам да видя каквото и да е на него)

Представянето стана в Newseum – медийният музей във Вашингтон.

Накратко, в целия свят нещата се влошават със свободата на медиите, а България очевидно е толкова периферен случай, че в съкратеното издание на доклада въобще и не се споменава, освен в таблиците.

Другите в групата, особено от африканските страни, разказват покъртителни истории за арестувани и хвърлени в затвора журналисти, за лични перипетии и прочее, така че българското надлъгване с бившите ни режими изглежда вегетарианско. Но ние пък трябва да се сравняваме с нашите приятели, съюзници и съграждани от ЕС, защото искаме да приличаме на тях, а не на Зимбабве или Руанда, нали?

Карин Карлекар представя доклада

Утре се надявам да поговоря със специалист по нашия регион, който да обясни как ги виждат нещата около Балканите.

Днес беше много интересен и много интензивен ден с няколко много интензивни лекции.

Първата – с Том Розенстил, от  American Press Institute. Сигурно много бързо ще ми свършат суперлативите за хората, с които се видяхме и ще трябва да се повтарям, но човекът е истински капацитет и мислител по въпросите на журналистиката и медиите. Съавтор е на Blur: How to Know What's True in the Age of Information Overload и автор на „Стихията на журналистиката“ (Elements of Journalism: What Newspeople Should Know and the Public Should Expect)

Какво е журналистика според него? – „Да вземеш информация, която е достъпна на малцина и да я направиш достъпна за мнозина“

Том Розенстил 

Поговорихме си за това, че трябва да се прави разлика между платформа и източник на информация (фейсбук е платформа, а участниците в платформата са всъщност източниците),  за това какво се случва с публиката, която постепенно се оттича към онлайн медиите, за това че най–страдащи от всичко са местните вестници в големите градове, които не могат да издържат на конкуренцията на централните, а пък аудиторията им пада. Сегашната революция в медиите, всъщност, означава единствено драстично намаляване на приходите, докато при публиката няма такива революционни изменения. Следващата медийна революция ще е в мобилните устройства, като таблетът е директният наследник на хартиения вестник.

Без да преразказвам цялата лекция, аз зададох два въпроса:
1. Споделянето на файлове журналистика ли е?
2. Как видео стриймингът на живо се съотнася с традиционната телевизия?

На първия въпрос каза, че не трябва да очакваме новини само от професионални журналисти, а всеки който сложи интересен файл онлайн за публиката, например картинка, може да се нарече журналист. Например, ако си представим Чернобил, първият човек, който е влязъл в местната кръчма и е обявил, че централата е гръмнала, прави журналистика. Вторият, третият, петият все по–малко играят тази роля.

А единствената причина видеостриймингът да не е заместил телевизията, е, че интерфейсите на телевизорите са много архаични, особено дистанционните  и не позволяват пълноценно браузване. Когато станат толкова лесни за работа като мобилно устройство или компютър, тогава видеостриймингът решително ще измести традиционната телевизия.

Той говореше доста обстойно по темата, отговорът на един въпрос му отнемаше няколко минути, така че няма как да събера всичко. Въобще, човекът е изключително интригуващ и смятам да попрочета от книгите му.

Продължихме със среща със Student Press Law Centre и със Reporters Committee for Freedom of the Press.

Това са две организации за професионална помощ. Първата направо ме шашна – те помагат специално на ученици, които списват училищни вестничета и които имат проблеми като истински големи журналисти – натиск от училищното ръководство, малтретиране, заплахи. Лекторът каза, че досега е отговорил на десетки хиляди въпроси, свързани със защитата на непълнолетните журналисти и ако има две категории хора, които в Америка не могат да се възползват от свободата на словото си, това са затворниците и учениците.

Втората огранизация се занимава със същото, но е с по–правна насоченост, т.е. оказва правна помощ на журналисти, в рамките на юрисдикцията на САЩ.


Аз споделих за проблемите, които имаме с Youtube за качването на парчета от телевизионни интервюта за politikat.net и дали могат да помогнат с някакъв съвет. Получих съвета, който и тук съм получавал – трябва да се възрази на youtube за това, че това, което се качва е в обществен интерес, но след това вече човек може наистина да бъде осъден от правоносителя ;)

Вторият ми въпрос беше свързан с платформите за видеострийминг и практиката им да свалят стриймове, докато се излъчват, без да питат. Като хора със здрави нерви и висока култура говорещите не употребиха цветисти изрази, за тази практика, но ясно изразиха недоволството си, но че ясно решение в момента на този проблем няма.

Утре продължаваме, продължавам и аз със сводките :)

И да ви кажа, интернетът в хотела е гаден, бавен и прекъсва и не съм открил още място с приличен нет.



Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)