четвъртък, октомври 24, 2013

При студентите във ФЖМК



Пристигнах в момент, в който повечето от стачкуващите бяха навън.

В залата бяха останали само тези, които правеха трансперанта.



 Правилата на стачката, хаштагове (които чак сега забелязах), плюс предложения за гости. Любен Дилов– син (!?!) от 15.00 с лекция.

Предложения за гости. Познавам всички без No. 5

 Позив

 Сорос беше тук (високият с бялата риза)









Окупация. Исторически момент. 

При студентите в зала 272

Сигурно се сещате, но да си призная веднага – подкрепям протестната акция на студентите в българските университети. В момента се намирам в зала 272 в Ректората на Софийския университет, където започна всичко.

Първа изненада. Достъпът на външни хора до протестиращите студенти хич не е лесен.

Направих грешката да питам за залата на пропуска една лелка, която бършеше стъклата на вратата.

– Извинявайте, къде е Зала 272?
– Направо, надясно, наляво... – нещо такова ми обясняваше.  обърна се към чичото в пропуска  – Къде беше зала 272?
Чичото скочи като ударен от ток, като разбра от какво се интересувам.
– За какво ви трябва зала 272?
– Вие шегувате ли се, там в момента се случва историята.
– Не можете да отидете там.
– Защо?
– Първо трябва да ви свържа с Връзки с обществеността.
– Нямам желание да говоря с връзки с обществеността. Дошъл съм да говоря със студентите.
– Не може.
– Не може ли?

Силно дежавю, което не ми се е случвало от 1988–ма сигурно.

Тръгвам по коридорите. Малко преди да се кача по стълбите същия чичо ме настига.

– Поне кажете от коя медия сте.

Обяснавам.

Поуката е добре забравено старо – носете си документ. Има документ – има човек. Това е логиката.

 Поне залата се открива лесно.

 С пояснителна забележка към проф. Токушев

 На дъската са написани правилата на окупацията.

Под екрана за проектора се намира програмата за деня.

Обяснявам на хората от протеста какви проблеми съм имал с пропуска.

– Пазят си хляба. Нормално е.
– Какво имате предвид?
– Казват, че вчера са уволнени трима охранители, защото са допуснали телевизионен екип в сградата и защото са допуснали от прозорците да се провесят транспаранти.
– Е какво да направят. Цензура ли да упражнят?
– ...

Организаторите канят още студенти да се присъединят към тях.

По информация от студентите, в СУ са окупирани също зала „Мусала“ във ФМИ в „Лозенец“ и най–голямата зала във ФЖМК (зад Ботаническата градина).

сряда, октомври 23, 2013

Гражданите за европейско развитие загубиха, а кой спечели?

Удължаването на мораториума върху продажбата на земеделска земя на чужденци, граждани на държави от ЕС, който беше гласуван от Парламента в силно необичайна коалиция – Атака, ГЕРБ и част от депутатите на БСП е тежък удар, който понесохме всички като граждани на България.

Какво се случи?

Та, представете си – разхождате се в парка и изведнъж – БУМ! Някой стоварва върху главата ви сух клон. От очите ви изскачат искри, остра болка в горната част на черепа, кръв и очевидна цицина.

Обръщате се и виждате горския, и който обяснява, че цицината е малка, кръвта ще спре, а раната и без друго ще зарасне. Ударил ви е с възпитателна цел – да видите, че е опасно да се ходи сам в гората.

Дотук добре. Записваме си наум, че човекът не е за тази професия и е добре да бъде уволнен при първа възможност.

Какво означава тая работа с мораториума?

Удължаването на мораториума е директно нарушение на договора за присъединяване към ЕС, което прави държавата ни уязвима на санкции както от страна на Европейската комисия, така и от страна на другите страни–членки.

Най–очевидното е, че ограниченията за работа на българи в други страни на ЕС, които трябваше да паднат от 1–ви януари 2014г, по силата на същия договор, сега могат просто да бъдат удължени като реципрочна мярка срещу България. Европейската комисия вероятно ще започне и наказателна процедура, която ще ни коства още много пари и престиж.

Това няма да задържи хората в България, които са искали да отидат да работят някъде навън. Просто те ще работят нелегално, за по–ниски заплати и с по–ниска правна защита, съответно ще изпращат по–малко пари у дома, а рисковете за здравето и живота им ще са по–големи.

Това означава също, и трябва да се каже в прав текст, че ГЕРБ, основната опозиционна сила в парламента, партия – член на ЕНП, също е стисната в менгемето на клиентелата (т.е. олигархията), в същата степен както и управляващата коалиция БСП–ДПС–АТАКА.

Специалистите казват, че мораториумът пречи на навлизането на чужди инвеститори в земеделието и помага на българските зърнопроизводители (най–богатите от които спокойно могат да бъдат наречени „латифундисти“, срещу които уж се бори този мораториум) да продължат да прибират огромната част от земеделските помощи отпускани от ЕС.

Това не е новост, че предпочитаме бандити с родно българско ЕГН пред почтени бизнесмени с чужди паспорти, защото е патриотично.

Няколко дни преди да падне от власт, правителството на ГЕРБ взе един милиард лева дълг, за да се разплати със същите тези зърнопроизводители. И това не се направи толкова поради страх от протести, както твърди авторът. Защо да се страхуваш от протести, ако си в оставка? Мокър от дъжд не се бои!  Случи се, защото, най–вероятно трябваше спешно да се окаже услуга на някои бизнес среди, преди да се излезе в оставка.

Тоест, ВСИЧКИ парламентарно представени партии са в хватката на българската олигархия, а за БСП ситуацията е особено тревожна – там олигархията има повече влияние от партийното ръководство върху отделните депутати.

Председателят на ПЕС ще трябва много да обяснява и в Брюксел, и в немскоезичните столици.

А гражданите няма да могат да избягат от въпроса – как да се промени ситуацията в България без да, без да имат очаквания към момента, когато парламентарната въртележка качи отново ГЕРБ във властта? И каква е третата опция за действие, ако не искаме нито да се гръмнем, нито да емигрираме? Защото очевидно Гражданите за Европейско Развитие в България не членуват в партията, която носи същото име, или може и да членуват, но смело си мълчат от депутатските банки. Като Томислав Дончев:

@tomislavdonchev най-разумно е да мълча, както мълчах и в зала.

А как гласува Томислав Дончев и дали уважава още себе си?

За ГЕРБ този мораториум е техният казус „Пеевски“ (визирам явлението)

А аз имам да кажа това:
(„Оставка“, ако не разчитате)

Снимка: Tihich Tihichat

Още полезни четива:
Бунт, изгасен с милиард, Капитал – за кого правителството на ГЕРБ изтегли 1 милиард лева заем?
Владетелите на субсидиите, Капитал – още веднъж за зърнените крале
Мораториумът е правен и политически гаф, Галина Костадинова, Капитал – за последиците за българското членство в ЕС и тежките политически поражения.
Нов мораториум върху здравия разум, Радан Кънев

Отровният двойник на протеста

В неделя наблюдавах любопитно явление – отровният двойник на протеста, организиран от движение „Сила“ (зад което, казват че стояли Петното и Барека).

Много интересен митинг – външно уж всичко беше същото, копират антиправителствения протест дори във виковете „Кой?“ и „Оставка“, но всъщност въпросите им значат:

„Кой назначи Румен Овчаров в ДКЕВР?“ (Явно е било в Лукойл, както ми подсказват в коментарите. В Лукойл беше назначението, признавам, но защо ми е останало в главата ДКЕВР от митинга? Разсейвам се)
„Оставка за Росен Плевнелиев“
„Кой е най–големият проблем на софиянци?“ – „Топлофикация София“

Определено са против продажбата на земя на чужденци.

Събирането беше обградено от всички страни с полицаи през два метра. Хората викаха, скандираха, ляха се обилни речи, включително от лелката, която беше изгонена от протеста, заради безумните си тези че САЩ, Русия, Израел, Турция и ООН били окупатори.

Ето я. Снимката е отпреди няколко дни

„Вкарването на бежанци чрез т.нар. бежанска вълна е опит за ислямизация на нашата родина България“

Започват инициатива срещу банките (срещу монопола и картела в банковата система), ще се занимават с електричеството... абе възкресяват февруарските протести.

вторник, октомври 22, 2013

Бързо кино, бърза фантастика

Л. ме покани на една от прожекциите на Кинематограф Live в Студио 5 в НДК, примамвайки ме с българската фантастика „Sunless“ с участието на Китодар Тодоров и естествено, нямаше как да откажа.

След протестното шествие по най-бързия възможен начин се изнесох към НДК и успях да закъснея само 10-тина минути, т.е. събитието тъкмо започна.

Не завиждам на кинаджиите, особено на младите. Това е изключително труден занаят, защото разчиташ на други хора да бъдат очите и ръцете ти. Това е все едно да се опитваш да нарисуваш картина като диктуваш по телефона какво да рисува специално нает скъпоплатен художник, докато гледаш по телевизията как се получава.

Дори е още по-сложно, защото става дума за гигантски бюджети и липса на време, тоест не бива да има творчески кризи и сривове. Трябва внимателно да се експериментира, а рисковете, които могат да се поемат, трябва да са добре претеглени, за да не фалираш преди да завършиш филма. Не бива и да се закъснява, защото всеки ден закъснение увеличава риска.

Всяка заснета минута струва много пари, а после по време на монтажа може да се окаже, че доста минути не ти трябват или пък някакви много ти липсват.

На събитието гледахме около 10-тина различни късометражни филми. Изключително изморително е, защото в кратко време трябва да превключваш от тема в тема, от жанр в жанр, от стилистика в стилистика и от история в история.

Видях наистина добро кино.

Първо, поводът – българското заглавие „Без слънце“ с Китодар. Това е антиутопия (поздравления, в България никой не посяга към тоя жанр), забъркана от един прах за пране и мрачен индустриален пейзаж в безкрайни тъмни коридори.



Впечатления.

– Напълно излишен е английският език, защото пречи на актьорите да играят на макс. Колкото и да ги избираш знаещи английски, то такава изразителност като на родния език не можеш да се постигне, освен с дълга практика. Особено за актьор като Китодар, при който езикът е най-силното. В другите филми не се притесняваха да играят на италиански или на шведски.


Няма кой да бие Киро по странен English



– Сюжетно, на ръба на психологическата достоверност, това е нещо средно между „Бразилия“, „Островът“ и „1984“. Интригата се забърква от един твърде ефективен прах за пране, а героят на Китодар е бачкатор без претенции към системата, докато тя не започне да има претенции към него.
– За скромния бюджет, който прозира от всеки кадър, резултатът е приличен и си заслужава да се види.

Чакам с нетърпение Китодар да играе в „голям“ филм. Любимият ми скеч с него.


За да ни разведри, ни разказа виц, „мъдър виц“, както той се изрази :)



Късометражният филм е доста труден жанр, защото само в няколко минути трябва да се разкаже история като за голям филм.

Има само два възможни подхода към този тип филми:
1. Да се постъпи наистина гениално и наистина да се разкаже страхотна история само в няколко минути. Имаше такъв филм на фестивала – Beast. (хора със слаби сърца и кучезащитници да не гледат).

2. Да се избират съвсем прости сюжети и послания. Киното се учи с практика и затова се правят такива филми.  Получава се добре заснета история със скромна поука. Но показва какво могат младите и ако някой ден се намерят повечко пари и хубав сценарий може да се получи нещо наистина хубаво.

Имаше и от едните, и от другите.

Какво ми направи впечатление – Килия 8. Другият филм с кутия, която предсказва бъдещето (не запомних името му) Италианския филм за детската банда. Музикалните филми.

Ето един от тях.




Повечето филми от фестивала могат да бъдат намерени на сайта на събитието, жалко че търсачката не работи добре и понякога не открива филми, които реално са там.

За финал седнахме в Кривото в подлеза на НДК да обсъдим гледаното. Голяма грешка, защото там се е превърнало в дискотека. Във всяко ъгълче на ресторанта дънеше силна денс музика, така че трудно си чуваш мислите. Или може би идеята е да се наливаш с алкохол, докато бийта спре да ти прави впечатление. Явно се преформатират „младежки“.

събота, октомври 19, 2013

Градски забележителности и изложба на плакати

Вчера беше време за културен живот.

 Прекрасна модернистична архитектура, която само чудо може да спаси

 Обраслата Гара „Пионер“. Тази далавера тепърва ще се разсмърди, засега е красиво.

 Вече изчезнала пазарна ниша и почти изчезнали модели автомобили.

 На Шипка 6 има страхотна изложба на театрални плакати от цял свят, горекщо я препоръчвам

 Много яка опаковъчна хартия

– Вуйчо, какво е това?
– Белезници.
– Много як сфинкс!
– Да.

– Защо кралят изглежда така?
– Защото е луд.

 – Вуйчо, ела, ела да ти покажа най–якия плакат. Виж, този е с две усти!

 – И аз мога да правя така с крака

– Какво е Ректорат?
– Мястото, в което работи ректора на университета.
– Какво е ректор?
– Амии... директор. Като директор на училище.

понеделник, октомври 14, 2013

Исторически уикенд с културно мероприятие и техническа революция.

Имах си достатъчно работа през уикенда, за да не ходя никъде, но когато Н. ми се обади да ми каже, че има идея да ходим на Белчин, новооткритата историческа забележителност и че съм много тъп да не използвам последния хубав уикенд, просто нямаше как да не се съглася с нея.

Името Белчин съм го чувал само в съчетание – „Белчин баня“. Това е близкият курорт с минерални извори, който е на няколко километра от селото.

Пътува се много лесно, може и без GPS. Хваща се живописният път за Самоков покрай езерото Панчарево и яз. „Искър“, на първото кръгово на Самоков се завива надясно по околовръстното, а след това на T-образното кръстовище се хваща десния път към Белчин, там има и табели. И това е. 

Някъде измежду протестите чух новината за откриването и бях планирал някога да дойда, но вятърът ме довя много по-скоро, отколкото очаквах.

В самото село Белчин няма ясни указания, че туристическият комплекс има паркинг, така че спряхме на главната в селото още щом видяхме плътно паркиралите коли.

Посрещна ни къщата със сърничките.

Хаотично паркиралите коли по тесните улички на селото ме предизвикаха да се поупражнявам вербално на тема „как пък не се сетиха един паркинг да направят“.

Схемата на комплекса. Никога, ама в никакъв случай не хващайте дясната пътека (1), нито нагоре, нито надолу, освен ако нарочно не искате да си я причините.

Вляво (не можах да я снимам) има масичка с мърчъндайз. Човек може да си купи кратък исторически пътеводител с автор Божидар Димитров, тениски, албум със снимки и подобни стоки.

Белчин има забележителност, която може да накара всяко момче от 5 годинки нагоре да забрави за тълпите, миризмата на скара, шума и свадливите лелки.

Ето я! (снимката е от по-късно, когато се качихме пеша) - фуникулерът, или въженият асансьор-железница, който може да придвижи по осем човека наведнъж от селото до крепостта или обратно. За съжаление, не можахме да се качим, защото с предимство трябваше да бъдат извозени музикантите, танцовия и певческия състав и официалните лица.

Докато се чудехме дали да чакаме до 15.00, когато беше първата възможност да се качим, броят абсолютно нетърпеливи ентусиасти да хванат асансьорчето нагоре растеше лавинообразно. Затова, нетипично за мен реших да тръгна пеша нагоре, като хвана лявата пътека, като по-полегата. Добър избор!

Пътеката е дълга около 800м и се минава със съвсем спокоен ход за около 20 минути, макар и да е твърде стръмна за мързели като мен.

Излиза се от горната страна на крепостта, на голяма поляна-паркинг, където най-мързеливите могат да се качат с кола и където най-гладните бяха вече запалили скарите, опушващи ни с омаен аромат.

 В тази част на парка е весело и шумно.

Друга незабравима атракция е въженият мост, който се люлее под краката като в Индиана Джоунс и храмът на обречените, само че е малко по-ниско. Някои от посетителите нарочно скачат и се люлеят насам-натам по въжетата, за да усилят преживяването.


Когато стигнах до крепостта, бях нападнат вербално от Спайк – свирепо куче пазач, чиито прадеди в дългите зимни вечери са охранявали такива места от разбойници и вълци. За да се влезе в крепостта, обаче, трябва да се заобиколи цялата крепост, защото входът е откъм долната страна. Входът е 4лв за възрастни.
 

Имахме късмет и заварихме местен празник.Вече бяха извозени съставите, музикантите, публиката и официалните лица.

Възстановената средновековна църква под сцената служи само като зала - пътеводител за историята на крепостта с информационни табла на стените

 От тук е минала процесията с мощите на св Иван Рилски според Владислав Граматик. (А как са разбрали, че е минала от тук, след като в цитата името Белчин не се споменава, а античното име не е известно?)

 Гледката във всички посоки е зашеметяваща. Иска ми се да дойда пролетно време, когато всичко е зелено.




 Паркът във вътрешността на крепостта също е изключително красив и предразполага към посядане и почивка ;)

 На върха на една от „възстановените“ крепостни кули човек може да се снима с бойно снаряжение от различни епохи. Това в ъгъла е балиста - мощен арбалет за мятане на копия.

Според учените, самото разположение на крепостта и формата на сградите представляват скрито математическо послание към поколенията, „сакрална геометрия“.


Интересно е, че въпреки огромното значение на тази крепост или населено място, името на античната крепост не е известно до ден днешен.

 Паркът.

 Археологическа експозиция с грънци, монети и други предмети от бита.


 На мен ми бяха най-интересни монетите.

Античен воин със свастики по униформата

Избрахме дясната (гледано отдолу) пътека, за да слезем, защото мислехме, че е по-бърза. По-бърза е, да, ако се търкаляш. Посипана с дребни обли камъчета пътеката е пързалка, затова всички слизат, вкопчени в парапета. Въпреки това успях да се изръся веднъж по гъз, без поражения.


Паркингът, бира-скарата (ляво горе), лифтовата станция (дясно горе), долу ляво - възстановената средновековна църква, за която нямахме време

Белчински илюминатори


Няма да си кривя душата - мястото много ми хареса. Надявам се, при „реставрацията“ да не са пострадали истински исторически забележителности. Все пак крепостта е все още безименна и антична, т.е. няма директно отношение към историята на българската държава. Когато Н. видя възстановената крепост, възкликна - „Ама тук е като в Охрид!“, имайки предвид вероятно смелата работа на реставраторите.

Има забавления за деца, мястото е чудесно за деца (само тоалетни не видях, освен при входа на крепостта), крепостта е интересна за възрастни, паркът е изключително красив, а ако имате момче, престъпление е да не го повозите на въжената линия. Чудесен обект на масовия исторически туризъм. Аз бих дошъл и в някой от работните дни през учебната година, за да се насладя на мястото.

Споменах по-горе Божидар Димитров. Предполагам че това е мечтата му – да осее цяла България с такива места.

– Тук е като в Чехия, – споделих на на Борето С., когото в началото заварих да виси на опашката за фуникулера със семейството и с когото обменихме одобрителни мнения за разумната туристическа инфраструктура и предимства на обекта.

Изпрати ни прекрасната есенна природа.



Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)