понеделник, юли 27, 2015

Компромисът на последния автобус

разпокъсани размисли след „историческия компромис“

Поемам риска да кажа няколко изречения по историческия компромис, тоест по конституционните промени, договорени между РБ, ГЕРБ, ПФ и ДПС.

Първо, за него (за тях) може да се говори само в условно наклонение. Ако депутатите натиснат копченцата в пленарна зала така, както са обещали, само тогава този компромис ще е факт и ще можем да оценим ефекта му (им) върху българското общество. Засега можем само да теоретизираме.

Второ, благодарен съм на Евгений Дайнов, който спомена историческия прецедент:
От два дни чакам някой журналист да свърши журналистическа работа, ама както често се случва - налага се аз да играя журналист.Та, слушайте. "Исторически компромис" (Compromesso storico) е лансиран през 1973 година от лидера на Италианската комунистическа партия Енрико Берлингуер и лидерите на Християндемократите, вкл. Андреоти и Алдо Моро. Същината на компромиса е партията на Берлингуер да престане да седи в изолатора на политиката и да бъде допусната в нея; от гледна точка на християндемократите, идеята е комунистите да бъдат цивилизовани о откъснати от Москва чрез вкарване в реалната политика - на компромисите. Да, ама крайно левите веднага изригват, обявяват въоръжена борба срещу "предателството", отвличат Алдо Моро и го убиват.Не, че нещо, ама поне най-новата история трябва да се знае. Барем за контекст. Дано да не се повтори историята с Алдо Моро (от фейсбук)
В български условия това означава следното – ДПС беше пуснато от политическия изолатор, в който беше натикано след оставката на Орешарски и директно му беше прелято доверие от РБ,  жива кръв, за да подкрепи конституционните промени. Така стигнахме до парадокс – депутати, искали 2 години оставката на Делян Пеевски и самият Делян Пеевски да подпишат толкова важен законопроект, който поне на теория трябва да бъде стъпка от верига събития, които да изправят същия Делян Пеевски и голяма част от хората около него пред правосъдието.

Можеха ли РБ да действат по друг начин? Можеха, примерно, да откажат да подпишат компромисен законопроект, да излязат от правителството, да спечелят още поне 10% доверие и да отидат наесен на избори 2 в 1 (парламентарни + местни), а през октомври да влязат още по–силни в Народното събрание, където да започнат наново.

Два са недостатъците на този вариант – избори можеше и да няма (в парламента е пълно с партии и депутати, които знаят, че тоя мандат им е за последно), а да има само преструктуриране на мнозинството, т.е. ДПС и остатъците от БДЦ официално да заемат мястото на РБ, и така формираното ново „мнозинство на националното спасение“ да изкара до изборите през 2018г.,  и второ, също важно, – със сигурност поне една година щеше да бъде напълно изгубена за реформи, а може би и повече.

Този вариант правеше много вероятни и нови масови протести (не че са нещо лошо).

РБ се решиха на по–тежкия за тях вариант, да направят жертва и да пуснат ДПС от изолатора (това е същината на компромиса), но да придвижат реформата с една малка стъпка напред.

Не съм компетентен по конституционно право, за да оценя предполагаемия ефект, но изчетох внимателно всички анализи на авторитетни говорители за постигнатото, и като че ли повечето се обединяват около идеята, че предлаганите промени са изключително политическо постижение, но недостатъчни (първа стъпка).

Приблизително в този дух е и изявлението на „Протестна мрежа“:
Промените в Конституцията са слабо лекарство за болното българско правосъдие.

Затова и следните въпроси продължават да висят:

  • Вече възможно ли е да се появи прокурор, който да издърпа ушите на лошите и корумпираните? 
  • Ще започне ли реално борбата с корупцията и зависимостите? 
  • Достатъчно ли е с тези промени в конституцията и с допълнителни промени в законите да се постигне реален напредък?

Доста вода ще изтече, преди да можем да отговорим категорично. Промените в Конституцията трябва да минат през две гласувания в пленарна зала и да издържат и евентуална атака в Конституционния съд. Освен това, трябва да бъдат гласувани и множество съпътстващи поправки в закони, отнасящи се до правомощията на съдебната власт и до борбата с престъпността и накрая –трябва да има налице достатъчно компетентна и волева администрация, за да ги задейства.

Твърде много условности, над които виси въпросът – а ако по пътя се направят много компромиси, дали няма да го ручаме жабчето напразно? Дали промените няма да се обезмислят по пътя?

Такава вероятност съществува и най–добрият лек срещу нея е будното и бързо реагиращо гражданско общество.

В момента две формации на гражданското общество са свръхактивни по темата – „Протестна мрежа“ (ПМ) и „Инициатива Правосъдие за всеки“ (ИПВ). (Може би има и други, извинете ако съм пропуснал)

Постигнатият компромис беше тежко изпитание за ПМ. Единственото, което стана кристално ясно след него, е че ситуацията е навлязла в нов етап. Съвсем естествено, появиха се гласове на скептици и оптимисти. От фразата „недостатъчно добри промени“ скептиците наблегнаха на „недостатъчно“, а оптимистите на „добри“ промени.

Веднага се появиха и критици отвън, които заявиха, че „Протестна мрежа“ вече се е превърнала в неявен политически субект, навлязла е в реалната политика с компромисите и вече не е носител на чистите си идеали (намеквайки, че е време за нещо да я замести?).

Протест за оставката на главния прокурор Цацаров, 14. юли 2015г.

„Гладна кокошка просо сънува, другари“, бих репликирал аз. Иска ви се. „Протестна мрежа“ е мрежа, среда, което означава че дори на някой да му скимне да се отказва, или нарочените за лидери да тръгнат да правят компромиси, има достатъчно други, които няма да са съгласни и посоката ще бъде запазена.

Крайните цели на ПМ –  изваждането на мафията от властта, справедливото правосъдие, свободните медии, честните конкурси, бизнесът без политически чадъри, си остават и няма да мирясаме и да спрем натиска докато в България не постигнем някакви приемливи стандарти в тия области.

ИПВ също се състои от достатъчно решителни хора, за да вярвам, че и те няма да отстъпят.

Дори и двете структури от утре да изчезнат, ще се намерят достатъчно граждани, които да се самоорганизират, както показаха протестите от 14. и 22. юли.

Мога да оприлича постигнатия компромис на автобус, който пътува за депо – шофьорът е неприятен и ще ни остави 3–4 спирки преди нашата, но ще можем да се приберем още тази вечер. Другият вариант е да чакаме до сутринта.

Кой е по–добрият вариант? Аз традиционно съм оптимист, и съм положително настроен, но вие вижте, преценете сами. През нощта могат да ни намушкат или ограбят, а на сутринта може да е твърде късно.

А защо закъсняваме толкова много? Не знам, но в първия си мандат ГЕРБ разполагаше с конституционно мнозинство и не се възползва от него.

Случващото се сега е поправителна сесия, след много, много скъпи частни уроци.

Протест за гласуване на законопроекта, на министър Христо Иванов. 22. юли 2015г.

За любопитните – импровизираният разговор на Лютви Местан с активисти на „Протестна мрежа“ и Инициатива „Правосъдие за всеки“:


 „Протестна мрежа“ застава зад правото на своите членове да задават въпроси на политиците, които са отговорни за реформата или за нейното осуетяване.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)