сряда, септември 30, 2015

Светът с и без Youtube




Youtube (a.k.a. „тубата“) сложи началото на няколко тихи революции, които завинаги промениха света:

Видеото стана ежедневна част от ровенето в Интернет. Дотогава видео почти нямаше - беше твърде скъпо да го сложиш онлайн.

С достъпното видео изведнъж интернет връзката отесня - телефоните станаха безполезни, което светкавично предизвика революция на смартфоните и на бързия интернет.

Отнякъде се появи огромно количество безплатна и легална за слушане музика. Тубата се справи толкова добре, че тези платформи, които опитваха да предлагат музика само като аудио, поне още 10г. ѝ дишаха прахта.

Виралното видео стана инструмент за внезапна слава на самородните звезди, пътечката към известността без посредници и философският камък, жадуван от рекламните агенции. Хората подскачаха като кончета на Gangnam Style, България се появи на световната карта, когато групи от фенове по целия свят изпълниха Кен Ли, Емил Конрад направи невиждана дотогава опашка за книги на жълтите павета и някои смешни котки станаха по-известни от най-известните световни комици.

Активисти и журналисти получиха независима и силно въздействаща платформа на свободното слово, която позволява в държави с калпав медиен пейзаж (включително и в България) да бъдеш независим на много ниска цена, импортирайки медийна свобода директно от Америка.

Започна безпрецедентна революция в обучението и образованието – ако искаш можеш да учиш как да сглобяваш компютър, да работиш с фотографско осветление, да сгъваш тениски или пък можеш да слушаш безплатно лекциите в най-скъпите световни университети само като си пускаш клипчета.

И накрая се появиха огромно количество стари филми, които не могат да бъдат намерени по друг начин, превръщайки Youtube в безкрайно ценна филмотека.

Заради всичко това отгоре, с няколко приятели настръхнахме преди няколко дни от новина, много по-страшна от апокалиптичните пророчества на провинциални ясновидки - няколко български сайта писаха, че „тубата“ (тоест Youtube) ставал платен.

Често в новините, превеждани от нископлатени пенкилери, компютрите са всъщност компоти. Новината не е съвсем такава или всъщност съвсем не е такава.

Става дума за това, че на територията на Съединените щати, за част от акаунтите на Youtube ще има нов бизнес модел. Потребителите ще могат да избират – дали да гледат както досега реклами, смесени със съдържанието, или пък да си купят абонамент и на корем да гледат колкото искат видео без да видят и една реклама. Това ще даде и възможност през „тубата“ да се пускат скъпи телевизионни продукти, които иначе не биха оцелели само на реклама.

Ако Google (собствениците на Youtube) спрат дотук, новината може да мине за добра. Просто ще има още една услуга с интересен търговски потенциал.

Лошата новина е същата като хубавата – Google и свързаните с него предприятия (Gmail, Youtube и др.) отдавна са се превърнали в грамаден слон в стъкларския интернет магазин. Пазарният им дял e толкова голям, че  всяко тяхно движение, дори неволно, хаотично или спазматично, може да доведе до неподозирани ефекти по целия свят.

През 2011г, например, световната блогосфера понесе тежък удар когато спря споделянето през Google Reader.  Рийдърът събираше и българските блогове в общност, която никога вече няма да се възстанови (оплаквал съм се и друг път).

Затова, е притеснително следното - ако Youtube преминат тънката граница на умереността и  започнат да предлагат видео през абонамент (въпросът е в баланса, а не дали имат платена услуга), дали изведнъж няма да се окажат под чудовищен корпоративен и правен натиск да вкарат цялото си видео на абонаментен принцип, дори и нещата, за които никой в момента не им търси права (примерно за старите класически филми и старата музика), така ликвидирайки както благотворното си влияние върху обществото, така и самоубивайки се като бизнес.

Защото за интернет властелините отдавна е известно - властта им е всеобхватна, но трае кратко и се сгромолясва изведнъж.  (Нали помните кои бяха Altavista и Netscape?)




четвъртък, септември 17, 2015

Музей за игра и забавления

В България като чуем музей обикновено разбираме нещо старо, не съвсем финансирано, не съвсем интересно, пълно със стари и почти скучни неща. И въпреки че някои деца обичат музеите, като цяло музеите не са им любимия избор за прекарване на свободното време.

Поне за известно време тази нагласа ще бъде променена. България (съвсем скоро ще) има музей, от който, ако сте някъде между 3 и 13 години, няма да ви се тръгва.

Преди няколко месеца моите племеннички Дарина и Диана ходиха на Дните на науката в парка „Заимов“, където са попълвали анкета и авторите на най–хубавите отговори от анкетата са били поканени предпремиерно на новия български музей за деца „Музейко“.

На въпроса: „Кое е първо – кокошката или яйцето?“ Диди е отговорила „Динозаврите“ и така е спечелила билет за предпремиерата.  Как е отговаряла Дара не разбрах, но и тя беше поканена по телефона да се включи предпремиерно.

Музеят се намира близо до метростанция „Г.М. Димитров“, и до Минно–геоложкия университет. Предпремиерно си намерихме места за паркиране, но като че ли по–добре е да се идва с метрото.

Кратък разказ за обиколката.


Приятна архитектурна изненада

Подземието е посветено на палеонтологията, историята, геологията и археологията.

Можеш и да се облечеш с римски дрехи. Диди преговаря за най–хубавата рокля.


Приземният етаж е посветен на съвременността

 Машината на входа, с която можеш да се забавляваш по няколко начина – да свириш, да пускаш неща по пързалката, да генерираш електричество и тн.


Биология, екология, строителство

На най–горния етаж са космонавтиката, комуникациите и компютрите. Диди в момента излита в космоса с ракета.

Предполагам че заради конкуренцията на татковците кабината е направена толкова мъничка. Примерно там където се работи с космическата ръка, с която космонавтите хващат разни неща в космоса, татковците непременно държаха да се уверят, че ръката работи и то работи правилно и затова е трудно да се доредиш.


 Не можах да предизвикам никакъв интерес към тези предмети, които си мисля че Дара и Диди биха пратили в подземието при римляните и мамутите.

На покрива има хубава тераса и стена за катерене, която още не функционира.

Нямам идея на каква цена ще са билетите, но двете госпожици определено искат да се върнат, за да си доиграят.

Моткането на тръгване ни беше на късмет – Дара си беше забравила телефона в музея, тъй че не се бяхме отдалечили твърде много, когато разбрахме че трябва да се върнем, за да го вземем.

Препоръчвам!

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)